РЕЛИГИИ

 

ПЪРВА ГЛАВА

ВЪПРОСИ ПО МИНАЛОТО НА РИЛСКАТА ОБИТЕЛ

 

Предварителни методологически бележки¹

 

Според една чужда пословица думите приличат на череши: едната тегли друга. Мисля, че същото може да се каже и за проучванията. Едва ли в някаква област на историческото знание съществува проучване, което би заслужавало да се нарече окончателно. Напротив, най-често едни проучвания върху отделни питания налагат и разкриват нови питания, за които са нужни нови проучвания, докато с питания се стигне до по-пълни и по- задълбочени знания.

В продължение на дълги месеци се занимавах почти изключително с миналото на Рилската обител, както и с живота на нейния основател. Но именно, когато завършвах моята книга „Рилският светец и неговата обител"² у мене най-силно се зароди съзнанието, какви непълноти съществуват в нашето знание в тази област. В известен смисъл оправдани са думите на древните мъдреци - след всичко ние знаем едно: колко оскъдни и бедни са самите наши знания. След завършването на една сводна книга върху живота на Рилския светец и историята на неговата обител, с най-голяма точност се поставят новите питания. Те не се отнасят само до празноти в нашите знания, а до чисто методологическа терминология.

На първо място отнасят се до някои основни изследвания във връзка с наличните извори, описали живота на светеца - с други думи, познатите седем славянски жития и текстове³. След разните единични издания, тези жития бяха издадени, както е известно, от покойния проф. И. Иванов⁴. Трябва да се признае, че това издание е много по-добро, отколкото всички досегашни издания. Въпреки това, не може да се каже, че то отговаря на всички изисквания на съвременната научна техника. Преди всичко трябва да се направи едно извънредно съществено възражение, доста точно смятам, за да покаже незадоволителността на това издание от строго научно гледище. Знае се, че житийните текстове за Рилския светец са запазени в многобройни преписи от разни времена. Основно методологическо изискване е при изданието на текстовете да бъдат използвани всички запазени преписи. Както при много други случаи във връзка със старобългарските паметници, текстът на житията на св. Ивана Рилски е издаден само въз основа на няколко, на един или два, преписа. Ясно е, че такова издание не може да бъде смятано за строго научно и напълно задоволително. Достатъчно е да се проучат някои данни в изданието на И. Иванов, за да се види какви методологически несъобразности са допуснати. Например, за така нареченото „Безименно" или „Народно житие", той съобщава, че е запазено в шест преписа⁵ от XV до XVIII век⁶. Никъде не е направено сравнение на разночетенията на тези преписи, за да се установи тяхното filiatio - „родословието" им. Издателят, напротив, просто е посочил най-стария ръкопис, именно Рилския ръкопис № 1/26 от XV век, а заедно с него - Германския ръкопис от XV век. Текстът е даден според Рилския ръкопис № 1/26, с добавки и разночетения из Германския препис⁷. Другите преписи, които наистина произхождат от по-късно, са просто изоставени, въпреки че сравнението с тях е било, общо взето, твърде лесно. Знае се, че старинността на известен препис не е положителен и безспорен белег за неговата истинност при възстановяванията на текста. Необходимо е всеки препис да бъде проучен поотделно, защото често пъти по-късният препис възхожда към по-добри подложки, отколкото по-старинните преписи. Накратко казано, безогледното изоставяне на късните преписи при възстановяването на текста е неоправдано.

Що се отнася до житието на Георги Скилица издателят посочва пет преписа, но изрично съобщава, че го издава въз основа текста на Рилския ръкопис № 1/26 с разночетения по посочения Германски препис и по един московски препис от XV век⁸. Московският препис е от сбирката на Волоколамския манастир и се съхранява в Библиотеката на Московската духовна академия, под №. 193. Й. Иванов използва печатното му издание във Великите чети-минеи на митрополит Макарий, срвн. Великие Минеи-Четьи, собранные всероссийским митрополитом Макарием, Изд. Археографической комиссией, СПб, 1868- 1916. Октомврий, столбецъ 1515-1530. Поради това в архива си Ив. Дуйчев, когато се позовава на посочените по това издание разночетения, пише ,,печатно!"

За Първото проложно житие И. Иванов посочва девет преписа от XIV до XVII в., а го издава по-един софийски ръкопис от XVI в. с разночетене по пет преписа⁹.

Второто проложно житие е запазено в два преписа от XIII-XIV в., именно в т. нар. Драганов миней от XIII в. и друг Зографски миней от XIII-XIV в. съхраняван в Румянцевския музей в Москва (№ 1725). Той издава текста, обаче само по Драгановия миней, без да дава никакви разночетения по втория препис, въпреки че текстът от Зографския миней е издаден¹⁰. Това житие всъщност е запазено в единствен препис в Драгановия миней. За два преписа говори още И. Иванов в изданието на житията на св. Йоан Рилски, понеже приема, че публикуваният от К. Радченко текст „по препис от Румянцевския музей въ Москва, № 1725" е от друг ръкопис. Всъщност листите от Драгановия миней са откъснати от В. Григорович в края на миналото столетие и пренесени в Русия (вж. бележките към Второ проложно житие на св. Йоан Рилски).

За житието, съставено от патриарх Евтимий, Й. Иванов посочва шест преписа в ръкописи от XIV и XV в. Текстът обаче е издаден само въз основа на един препис от втората половина на XIV в., т. е. от времето на Евтимий. Към това Й. Иванов добавя: „Всички останали преписи на житието са от по-късни дати. Те се схождатъ дословно съ тукъ обнародвания текстъ, съ едно-две изключения, посочени по-долу и припадащи на първичната редакция."¹¹ В резултат на това в целия текст са дадени само три, макар и съществени разночетения.

В момента разполагаме с много по-голям брой преписи на житието на св. Йоан Рилски. В своите изследвания над текста на житието Кл. Иванова говори вече за две редакции, като смята, че и двете са авторски, т. е. дело на патриарх Евтимий. Първата редакция (към която спадат: Зографският препис от XIV в., използван и от Й. Иванов, както и още 13 преписа, разпространени в по-късните ръкописни традиции на Сърбия, Влашко и Молдова) не съдържа фразата за чудесата пред мощите на св. Йоан Рилски, както и финалната молитва. Втората редакция съдържа финалната молитва, която е част от Първото проложно житие на светеца, както и добавката за пренасяне мощите му от Търново в Рилския манастир, т. е. Рилската повест от Владислав Граматик. От втората редакция са известни до момента 7 преписа. Запазен е също така и един препис на житието само с добавена молитва, но без разказ за пренасяне на мощите¹².

Както се знае, въпросът за отношението между двете редакции на Разказа за пренасяне мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир, или т. нар.„Рилска повест" от Владислава Граматик, е спорен¹³. За т. нар. „първа" редакция Й. Иванов посочва два преписа, а за „втората"-препис в ръкописа на самия Владислав - именно Рилския панегирик от 1479 г., както и препис в Панегирика от 1483 г.¹⁴ За своето издание на текста, обаче, той предпочита т. нар. вторична редакция, като прибавя „подробностите от първичната редакция, които имат историческа стойност"¹⁵. Значи за пълно проучване на двете редакции ще трябва да се използва по-старото издание на Е. Калужняцки¹⁶.

Много по-просто стои въпросът с житието и похвалата, написани от Димитър Кантакузин и запазени по един препис в Панегирика от 1479 г. Именно този препис обнародва Й. Иванов¹⁷.

Освен това, към цялото издание могат да се направят още две методологически възражения. На първо място, дали тук са посочени всички запазени преписи на тези текстове? От друга страна, някои от тези житийни текстове са издавани вече по няколко пъти, при което издателите са предлагали нови четения или пък са извращавали някои правилни четения на ръкописите. Но за пълно научно издание на тези старинни текстове, би било необходимо да се посочат разночетенията по достъпните преписи или поне там, където те заслужават това. Всички тези методологически бележки показват, че изданието на житията на Рилския светец не отговаря на някои научни изисквания, важни за анализа на старинните текстове.

Още преди три десетилетия проф. И Иванов, пак във връзка с проучванията върху миналото на Рилската обител, подчертава: „Единъ денъ, когато се събере монастирската кореспонденция и се проучатъ пръснатите паметници, когато най-сетне се направятъ и пълни археологически изследвания въ монастирските стари сгради, тогава едвамъ ще може да се замисли за единъ обстоенъ и изчерпателенъ трудъ върху историята на манастира." За голямо съжаление тези пожелания и досега, дори по случай 1000-годишнината от смъртта на св. Ивана Рилски, не са изпълнени.

Един от най-спорните въпроси, разрешаван досега само въз основа на местни предания, е въпросът за първоначалното местонахождение на обителта¹⁸. За неговото правилно разрешение - въпреки целия ни традиционализъм - трябва да се предприемат известни археологически изследвания, както в непосредствената околност на манастира, така и по-далече, например в Осеново (Благоевградско). Тези издирвания ще донесат несъмнено някакви резултати.

Освен това, наложително е да се направят и добри научни издирвания на писмените паметници, свързани с миналото на монастира. Почти всички по-стари паметници върху миналото на обителта са издадени незадоволително. Така знае се¹⁹, че дори толкова важният договор между Рилския монастир и монастира Св. Панталеймон на Света гора не е издаден и досега задоволително в първообраз. За цялата по-нова история на монастира притежаваме няколко десетки каменни надписи. Наистина, голяма част от тях са публикувани²⁰, обаче съвсем незадоволително. Необходимо би било да се съберат всички тези податки и да се издадат от вещо лице, и то в напълно научна и изискана форма. Благодарение на тях ще могат да се осветлят много подробности из миналото на обителта²¹.

За миналото на манастира през времето на турското владичество притежаваме няколко стотици официални турски документи. Те са издадени от Д. Ихчиев и П. Джансъзов²², обаче изданието е напълно незадоволително: никой документ не е даден в първообраз, препис с арабица или латиница или с фотографска снимка, както би отговаряло на съвременната научна техника. Всички документи без изключение са дадени само в превод, в някой случай небрежни и свободни²³. Поради това тези документи трябва да бъдат използвани извънредно предпазливо. В много случаи се налага проверка на първообраза - което е невъзможно понеже първообразният текст не е издаден.

Същото може да се каже и за разните патриаршески послания, запазени в архива на Рилския монастир. В първообраз не е издаден почти никакъв патриаршески документ. Изобщо почти всички писмени паметници върху миналото на Рилската обител, включително „Заветът на св. Иван Рилски" и самата Рилска грамота на цар Иван Шишмана от 1378 г., са издадени незадоволително.

Днешните манастирски сгради заслужават особено внимание. В най-голямата си част те са изградени след пожари в началото на 1833 г., но някои възхождат към много по-старо време, дори към Средновековието. Несъмнено те са едни от най-важните творби на българската архитектура и на българското украсително изкуство. Думите на Й. Иванов: „Архитектурата и особено живописта на Рилския монастиръ заслужаватъ обстойна научна монография"²⁴ и до днес си остават едно неизпълнено пожелание. За архитектурата и живописта в обителта притежаваме и днес само оскъдни статии по списания и вестници, както и в някои книги, но никакво цялостно общо изследване. А тези паметници заслужават това. Те са рожба на самобитното българско изкуство и тяхното проучване би разкрило множество ценни страници в духовния живот на нашия народ през времето на турското владичество. Както събореният храм, така и отделните църквици, та дори и някои от художниците, които са работели там, заслужават нарочна монография²⁵.

 

Бележки

¹Подзаглавието е добавено от редактора.
²Дуйчев, Ив. Рилският светец и неговата обител - библ. „Златни зърна", С., 1947 (бел. ред.)
³До момента са познати 16 житийни текста (пространни и проложни) и няколко редакции на разказа за пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски, а известните ни химнични творби във всичките им редакции наброяват 15. Вж. Ангелов, Б. Повествователни съчинения за Иван Рилски, (заедно с посочената там библиография).- В: Старобългарско книжовно наследство, С., 1983, с. 186-198; Томова, Е. Към историята на агиографския цикъл за Иван Рилски. - Лит. История, 12, 1984, с. 32-40; Николова, С. Проложни жития на Иван Рилски - В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник., С. 1992, с.373-375; Кожухаров, С. Служба за Успението на Иван Рилски (новооткрита най-ранна редакция от XIII в.). - В: Изследвания върху историята на диалектите на българския език. Сборник в памет на чл.- кор. Кирил Мирчев, С., 1979, с. 217-234; Служба за Иван Рилски. - В: Димитър Кантакузин. Събрани съчинения. С., 1989, с. 44-47; Служби за Иван Рилски. - В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. С., 1992, с. 426-427 (бел. ред.).
⁴Иванов,Й. Жития на св. Ивана Рилски. - Год СУ, XXXII. 13. 1936, с. 1-108 (бел. ред.).
⁵Й. Иванов, Жития на св. Ивана Рилски. Съ уводни бележки. - Год СУ, Историко-Филологически ф-т, кн. XXXII. 13. 1936, с 1-108.
⁶Най-ранните запазени преписи на Народното житие са от XV в. Единият е в Ръкопис от Рилския манастир (сигн. 1/26); вторият е в т. нар. Германски препис от манастира Св. Йоан Рилски при с. Герман, който сега се съхранява в сбирката на Църковно-историческия и архивен институт при св. Синод, сигн. 47; третият препис е в Рилски ръкописен сборник от 1602 г. от библиотеката на Рилския манастир, сигн. 1/22, четвърти е преписът от 1755 г., който е поместен в един Дамаскин, а последните два преписа са от XVIII в. и се съхраняват в НБКМ. Вж. Стара българска литература. Житиеписни творби, τ. IV, съст. и ред. Кл. Иванова, с. 546 (бел. ред.).
⁷Й. Иванов, Жития на св. Ивана Рилски, с. 28, бел. 1.
⁸Пак там, с. 8, 38, бел. 1.
⁹Пак там, с. 11, 52 бел. 1.
¹⁰Пак там, с. 13, 58 бел. 1.
¹¹Пак там, с.15, 59, бел. 1, с. 60, бел. 1, с. 72, бел. 1-2.
¹²Иванова, Кл. Текстологически проблеми в житийно-панегиричното наследство на патриарх Евтимий Търновски. - Зборник Радова са Мећународног научног скупа Текстологија средњевековних јужнословенских књижевности. Књ. X. Ο делеше j езика и књижевности, Kњ. 2, Београд, 1981, с. 307-319; Литературни и текстологически наблюдения върху Житието на св. Иван Рилски от св. Патриарх Евтимий. - Известия на Църковноисторическия и архивен институт. С., 1985, т. III, с. 145-161; Стара българска литература, т. IV. Житеписни творби. Пространно житие на Иван Рилски от патриарх Евтимий. Превод и коментар на Кл. Иванова според изданието на Й. Иванов и от преписа в Зографския сборник, XIV в., С., 1986, с. 135- 165, 551-556. Вж. и Иванова, Кл. Житие на Иван Рилски от патриарх Евтимий - В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. ('., 1992, с.158-159 (бел. ред.).
¹³Вж. Ю. Трифонов, Софийската редакция на Владислав-Граматиковия разказъ за пренасяне мощите на св. Ивана Рилски оть Търново  в манастира.-Сп. БАН, LX, 1940, с. 67-94; Ср. Ив. Дуйчев, Рилският светец и неговата обител, С., 1947, с. 73-75
¹⁴За двете ранни редакции вж. Данчев, Г. Рилската повест на Владислав Граматик и споровете около двете й редакции. - Трудове на ВПИ „Кирил и Методий". В. Търново, 3, 1966, №1, с. 49-88; Владислав Граматик. Книжовник и писател. С., 1969, с. 109-118. Освен посочените от Ив. Дуйчев две редакции, сега са известни още две,  по-късни. Едната е открита от Б. Cт. Ангелов (вж. Нова редакция за повестта на Иван Рилски - В: Изв. на инст. за бълг. лит., IX, 1960, с. Ч 7-285) и е църковно-славянска. Другата редакция е молдавска, с юсов правопис. Издадена е от Г. Данчев, Нова редакция на Рилската повест на Владислав Граматик,- В: Славистични проучвания, С., 1973, с. 215-231. Тя е открита от румънския учен И. Богдан през 1909 г. в ръкопис от сбирката на Е. В. Барсов. Вж. Е. Turdeanu, La littérature bulgare du XIVe siècle et sa diffusion dans le pays Roumain, Paris, 1947, p. 80-81 ; вж. също и Данчев, F. Към въпроса за преписите и редакциите на Рилската повест на Владислав Граматик. - В: Руско-балкански културни връзки през Средновековието, С., 1982, с. 89-101 (бел. ред.).
¹⁵Й. Иванов, цит. съч., с. 21-22, с. 79, бел. 1.
¹⁶Kaluzniacki, Е. Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius. Wien, 1901,p. 405-413 (бел. ред.).
¹⁷И. Иванов, цит. съч., с. 86 бел.1.
¹⁸Вж. И. Дуйчев, цит. съч., с. 137 и бел. 216, 217.
¹⁹Пак там, с. 283-287.
²⁰Ср. Надписите, издадени от Е. Спространов, Материали по историята на Рилския манастир. - СбНУ, XVIII, 1901, с. 195-205.
²¹В архива на проф. Иван Дуйчев са запазени копия от десетки каменни надписи и приписки към ръкописи, събирани с явното намерение да бъдат издадени и да допълнят някои моменти от историята на манастира. Някои от тях са използвани в настоящото издание при попълване списъка на игумените на манастира.Част от каменните надписи, запазени в Рилския манастир са обнародвани от М. Енев заедно със снимков материал. Вж. Енев, М. Рилският манастир, С., 1997 г. и приложената там библиография (бел. ред.).
²²Д. Ихчиев, Турските документи на Рилския манастир. С., 1910; Джансъзов, И., Няколко документа, дадени от турските султани на Рилския манастир. - СбНУ IV, 1891.
²³Ср. Йос. Кабрда, Рая. - В: Известия на Историческото дружество в София, т. XIV - XV, София, 1937, с. 172-185.
²⁴Й. Иванов, Св. Иванъ Рилски и неговиять монастиръ, С., 1917, с. 61 (бел. ред.).
²⁵За последните години са публикувани редица монографии и отделни проучвания, засягащи както общата манастирска история, така и различни страни на негово богато архитектурно, книжовно и живописно наследство. Вж. приложената библиография (бел. ред.).