РЕЛИГИИ

 

ИГУМЕНИ НА РИЛСКИЯ МАНАСТИР

 

Йеромонах Григорий - 941 г. Споменат в Завета на св. Иван Рилски, като негов духовен приемник.¹

Йеромонах Спиридон - игумен.

Игумен Йоаникий - 1195 г. В първото проложно житие на светеца се споменава, че при пренасянето на мощите му от Средец до Търново, при цар Иван Асен [I], в шествието участвали „и монасите на неговия свети манастир - игуменът Йоаникий и с него богобоязливите иноци.“ Йеромонах Дометиан - 1385 г. Името му е известно от приписката към Завета на св. Иван Рилски.

Йеромонах Йоасаф - 1463 г.

Йеромонах Давид - преди 10.VIII.1491 г., индикт 9-ти, споменат в надпис във връзка с постройката на църквата на Орлица - при

В архива на проф. Иван Дуйчев освен текста на приписката, издадена от Е. Спространов, фигурира и текстът, издаден от Л. Стоянович. Във втората част на същата приписка е споменат и игумен Теоктист, който е игуменствал, когато се е изписвала църквата, съградена по времето на игумен йеромонах Давид:

Йеромонах Теофан - 1496 г.

Йеромонах Теоктист - игумен до 1503 г., годината на смъртта му. Оттогава е запазена и следната приписка:

Йеромонах Калиник - 1505 г.

Йеромонах Ромул (неизв.)

Йеромонах Иларион - около 1536 г. Неговото име е идентифицирано според следната приписка:

Йеромонах Калиник - около 1542 г. Споменат в приписка в Апостол от библиотеката на Рилския манастир:

Йеромонах Григорий - 1558-1559 г.

Йеромонах Евтимий - 1577 г. Ив. Дуйчев не е включил името му в Списъка си, но го идентифицира в предварителните си бележки според надписа на обкова на Крупнишкото евангелие от 1577 г. от сбирката на Рилския манастир:

Архимандрит Калист - 1584 г.

Архимандрит Стефан - 1627-1628 г.

Архимандрит Арсении - 1652 г.

Йеромонах хаджи Атанасий - 1653 г.

Йеромонах Арсений - 1656 г.

Йеромонах Йоаникий - 1685 г.

Йеромонах Йосиф - 1690 г.

Йеромонах хаджи Евтимий - 1702 г.

Йеромонах Йоаким - 1704 г.

Йеромонах Никанор - 1707 г.

Йеромонах Яким - 1709-1710 г.

Йеромонах Данаил - 1723 г.

Йеромонах Дионисий. - 1734-1735 г.

Архимандрит Герасим - 1744 г. Името на този игумен се среща още от 1742 г. според следната приписка от архива на проф. Ив. Дуйчев:

Архимандрит Висарион - 1745 г.

Йеромонах Василий - 1746-1747 г.

Йеромонах Теофан - 1747-1753 г.

Йеромонах хаджи Мойсей - 1753-1755 г.

Йеромонах Серапион - 1755-1757 г.

Йеромонах Василий - 1757-1761 г.

Йеромонах Клеопа - 1761-1763 г.

Йеромонах Сергий - 1767-1770 г.

Йеромонах Вениямин - 1770-1772 г.

Йеромонах Герасим - 1772-1774 г.

Йеромонах Геласий - 1774-1780 г.

Йеромонах Герасим - игумен за втори път - 1782-1784 г.

Йеромонах Йосиф - 1784 г.

Йеромонах Игнатий - 1785 г.

Йеромонах Герасим - игумен за трети път - 1785-1786 г. Според Списъка той е игумен за четвърти път през годините 1794-1798 г.

В архива на проф. Ив. Дуйчев е отбелязано, че през 1795 г. е споменат в надписа над вратата на църквата в гробищата [над костницата]: за изобразяването на храма Въведение на Пресвета Богородица⁹. Игумен Герасим е споменат и в гръцки надпис върху дървения игуменски престол в съборната манастирска църква от 1797 г.¹⁰

Игумен Теодосий - около 1. XI. 1796 г. Споменат в приписка върху Апостол от 1714 г., запазен в храма „Успение на Света Богородица" в Пчелино:

От тази приписка, обаче, би трябвало да се заключи, че той е игуменствал и преди това, тъй като титлата „проигумен“ означава, че духовникът вече е бил вече веднъж игумен на манастира. (Според Списъка той е игумен през годините 1798-1801.)

Игумен Герасим - около 30. VIII. 1799 г. Споменат и в надписа, поставен от вътрешната страна на входната врата в църквата „Св. Лука“ [Постницата], във връзка със създаването и изписването на храма¹².

Йеромонах Теофан - 1801-1803 г.

Йеромонах Теодосий - 1803-1805 г.

Игумен Гавриил - около 23. VIII. 1811 г. Споменат в надпис над входната врата в храма „Покров на Св. Богородица" [при Постницата Св. Лука] - от 23. VIII. 1811 г.¹³. По същото време игуменствалият преди него йеромонах Теодосий е споменат вече като проигумен в един надпис над входната врата в храма „Покров на Св. Богородица“ [при Постницата Св. Лука]¹⁴. Той е упоменат и в надпис от 1816 г. върху икона „Покров на Св. Богородица" в параклиса „Покров на Св. Богородица“:

Името му се среща и в надпис от 1817 г. над Самоковската врата¹⁵. Упоменат и през август 1820 г. - в надпис при гроба на св. Иван Рилски¹⁶. Игумен Симеон е споменат в надпис за изобразяването на храма Св. Иван Богослов [над Самоковската врата]:

Може би упоменанието на Теодосия като проигумен е дало основание на И. Иванов¹⁸ да го постави без всякаква дата - под въпросителна - след този игумен.

Игумен Кесарий - 1816 г. (1 .V. 1815 г). Споменат в надписа над вратата на воденицата - от 1816 г., с посочване, че от там започнало обновлението на обителта¹⁹. Същият Кесарий е споменат и като проигумен в надпис при гроба на св. Иван Рилски от август 1820 г.²⁰.

Игумен Иоасаф - 1817 г. Споменат в надпис, поставен над Самоковската врата за съграждането на обителта и църквата²¹. (Според Списъка той е игумен през 1816-1818 г.).

Архимандрит хаджи Исай - споменат като проигумен в недатираната надгробна плоча край Съборната църква. (Според Списъка той е игумен за годините 1818-1820 г.).

Текстът е много интересен:

Надпис, издълбан над гроба на проигумена Исай, се намира до черквата в двора на южната страна.

На 25.VIII.1819 г. е споменат и в надписа над външната страна на Дупнишката врата:...

Игумен Панталеймон - август 1820 г. Споменат в надпис при гроба за участие в обновлението на храма ²³ (Според Списъка той е игумен през 1820 - 1823 г.).

Йеромонах хаджи Агапий - 1832 г.

Игумен Йосиф - около 9. III. 1834 г. Споменава се във връзка с изписването на храма в Пчелино²⁴. (Според Списъка той е игумен през 1832-1836 г.) Около 1.Х.1834 г. той е упоменат и в надписа над входната врата на манастирската съборна църква.

Името му се среща и в друг, каменен надпис поставен над входната врата на съборния манастирски храм.

Игумен Йосиф е споменат в надписа от 26. V. 1835 г. за изобразяването на храма Св. Архангели [над храма „Св. Ив. Предтеча“²⁶.

Йеромонах Пахомий - 1836-1838 г.

Игумен Памфилий - 20. IX. 1840 г. Споменат в надпис над входната врата в параклиса „Св. Иван Рилски“ - за изобразяване на храма с изпълновението на Вълко Тодорович Чалъкоглу [„градоначалник на Пловдив“] и жена му Рада, от Коприщица. (Според Списъка той е игумен през 1839-1842 г.) Същият игумен Памфилий е споменат в надпис от 4. Х. 1841 г., поставен на северната стена в параклиса „Св. Николай“ в съборната църква-за изобразяването на храма с изждивението на дядо Яне и баба Стефана от с. Бабино [Дупнишко].

Игумен Йосиф е упоменат и през 1. VIII. 1844 г., в надписа за изобразяването на храма Св. Иван Предтеча над Дупнишката врата²⁷ и в друг надпис от 1844 г. в Съборната църква, над главния вход, във връзка с изобразяването на храма издигането на камбанарията:

Игумен Йосиф е споменат и през 1846 г. във връзка с изографисването на храма на Св. Св. Сава и Симеон [над храма св.Иван Богослов]²⁹.

Името му фигурира и в надписа вграден в стената на южното крило [до вратата на Музея]:

Йеромонах Йоаникий - 1844 г.

Йеромонах Атанасий - 1853 г.

Игумен Неофит - 1860-1864 г. От надпис на северната страна на кулата:

Става дума за известния български книжовник и възрожденски деец Неофит Рилски.

Архиматдрит Панталеймон - 1864-1868 г.

Йеромонах Кирил - 1868-1870 г.

Йеромонах Йеротей - 1871-1874 г.

Йеромонах Константин - 1874-1875 г.

Архимандрит Панталеймон - 1875-1881 г.

Йеромонах Кирил - 1881-1883 г.

Йеромонах Теодосий - 1883-1884 г.

Архимандрит Теофилакт - 1884-1886 г.

Йеромонах Йоасаф - 1886-1893 г.

Йеромонах Серафим - 1893-1894 г.

Йеромонах Никифор - 1894-1896 г.

Архимандрит Кесарии - 1896-1899 г.

Архимандрит Йоаникий - 1899-1904 г.

Йеромонах Йоасаф - игумен за втори път - 1904-1907 г.

Йеромонах Паисий - 1907-1908 г.

Йеромонах Филарет - 1908-1914 г.

Архимандрит Евгений - 1914-1917 г.

Йеромонах Максим - 1919-1921 г.

Йеромонах Софроний - 1921-1922 г.

Йеромонах Серафим - 1. 1. 1922-6. 2. 1922 г.

Архимандрит Антоний - 3. 8. 1922-21. 2. 1924 г.

Йеромонах Аверкий — 27. 6. 1924-29. 9. 1924 г.

Епископ Варлаам - 29. 9. 1924-1. 1. 1929 г.

Архимандрит Кирил - 1. 1. 1929-1. 9. 1933 г.

Архимандрит Флавиян - 1. 9. 1933-12. 11. 1936 г.

Архимандрит Климент - 1. 1. 1936-1. 1. 1938 г.

Архимандрит Флавиян - игумен за втори път - 1. 1. 1938 — 1. 9. 1938 г.

Архимандрит Натанаил - 1. 9. 1938-10.12. 1944 г.

Архимандрит Калистрат - 1. 3. 1944-20. 4. 1948 г.

Епископ Варлаам - 20. 4. 1949-18. 11. 1961 г.

1961-1968 г. С указ № 403 на Министерския съвет на Народна република България от 1961 г. манастирът се обявява за национален музей и общонародна собственост като са национализирани всичките му имоти, а монашеското братство се отстранява от манастира и се изпраща в Бачковския, Троянския и Преображенския манастир.

Епископ Йоан - 1. 11. 1968-31. 10. 1970 г.

Архимандрит Калиник - 1. 11. 1970-31. 7. 1971 г.

Архимандрит Нестор - 1. 8. 1971-15. 12. 1972 г.

Архимандрит Методий - 15. 12. 1972-31. 6. 1977 г.

Архимандрит Геласий - 1. 8. 1977-30. 11. 1982 г.

Архимандрит Галактион - 1. 12. 1982-30. 6. 1985 г.

Епископ Нестор - игумен за втори път - 1. 7. 1985-30. 6. 1988 г.

Епископ Йоан - игумен за втори път - 1. 7. 1988 г. и до този момент.

 

Бележки

¹Вж. текста на житието.
²Е. Спространов, Материали по историята на Рилския манастир, В: СбНУ, XVIII, 1901, с. 201; Й. Иванов, Св. Иванъ Рилски и неговиятъ монастиръ, с. 87, надпис към 1469г
³Надписът е обнародван в: Гласник Друшства Српске Словесности. Београд, 1855, т. 7, с. 181, като датата е разчетена  , докато според Л. Стоjановић, Стари српски записи и натписи. Београд, 1902, Књига I, с. 115, бел. 370 за датата е посочено, че е възможно да се чете ., т. е. 6999, което отговаря на посочения индиктион и съответства на 1491 г. от Рождество Христово. Тази датировка е приета и от Иван Дуйчев. Няма упоменание защо в съставения от него списък на игумените е използвал само надписа, публикуван у Е. Спространов.(бел. ред.)
⁴Иван Дуйчев посочва, че приписката се намира в Евангелие апрокост от 1503 г. в националния музей на древностите, позовавайки се на: А. И. Яцимирский, Славянсiя и рускiя рукописи Румынскыхъ библиотекъ. Санкт Петербург, 1905, с. 265-267. Вж. за същата приписка Л. Стојановић, Стари српски записи и натписи. Београд, 1905, Књига З.с. 148-149, № 5582, ръкопис от Румънския Народен музей в Букурещ, (бел. ред.)
⁵Приписката се намира в Сборник на йеромонах Орест от 1536 г. от сбирката на манастира Хилендар на Света гора. Вж. Д. Богдановић, Каталог Ћирилских рукописа манастира Хиландара, Београд, 1978, с. 184, № 482. Ив. Дуйчев посочва ръкописа според сигнатурата му у Сава Хилендарец, № 214. (бел. ред.)
⁶Ив. Дуйчев цитира приписката според изданието и в сп. Български преглед, 1900, с. 92. Л. Стојновић я препечатва от същото издание. Вж. Стари српски записи и натписи. Београд, 1905, Књига 1,с. 166, № 511 (бел. ред.)
⁷Текстът е обнародван в сп. Български преглед, 1900, с. 91 и у Л. Стојновић, Стари српски записи и натписи. Београд, 1905, Књига 1, с. 224, № 735. (бел. ред.)
⁸Л. Стојновић, Стари српски записи и натписи. Београд, 1903, Књига 2, с. 137, №2850.
⁹Е. Спространов, цит. съч., с. 199.
¹⁰За тази година не е упоменато от Й. Иванов, цит. съч., с. 90
¹¹Пак там, с. 90. Теодосий е упоменат, като игумен едва през 1798 г.
¹²Пак там, с. 90, Й. Иванов приема, че игуменът Герасим умрял на 16.V.1798 г. (въз основа на Е. Спространов, Описъ на ръкописите въ Рилския манастиръ, София, 1902) Вж. текста на надписа у Е. Спространов, Материали..., с. 200.
¹³Ср.Е. Спространов, Материали..., с.200; Й. Иванов, цит. съч., с. 90.
¹⁴Вж. надписа у Е. Спространов, Материали...,с. 200.
¹⁵Пак там, с. 198.
¹⁶Пак там, с. 205.
¹⁷Пак там, с. 200.
¹⁸Й. Иванов, цит. съч., с. 90.
¹⁹Вж. Е. Спространов, Материали..., с. 198.
²⁰Пак там, с. 205.
²¹Пак там, с. 197/8.
²²Пак там, с. 198; Й. Иванов, цит. съч., с. 90.
²³Вж. надписа у Е. Спространов, Материали..., с. 205.
²⁴Пак там, стр. 205.
²⁵Паκ там, стр. 196.
²⁶Пак там, стр. 199.
²⁷Пак там, с. 199.
²⁸Пак там, стр. 197.
²⁹Пак там, с. 201.
³⁰Пак там, с. 195 - с известни различия.