РЕЛИГИИ

Заветът на Св. Иван Рилски - Безименно „народно" житие на Св. Ивана Рилски

Посещения: 19798

Индекс на статията

 

Безименно „народно" житие на Св. Ивана Рилски

 

Народното (безименно) житие на св. Йоан Рилски е най-ранният житиен текст за светеца, достигнал до нас. Запазен е в шест преписа, като най-ранният е от XV в. Самото житие е съставено през XII в., или по-точно до 1183 г., тъй като в него не се споменава за пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски в Унгария и за последвалото връщане в София.

Определението „народно" е дадено от Й. Иванов, за да го отличи както от каноничните жития от метафрастов тип, така и от проложните. Народното житие започва без увод, който е задължителен композиционен дял в каноничната традиция, стреми се към конкретност и предметност на изложението. Й. Иванов отбелязва липсата на отмереност и стройност на композицията, характерна за каноничните текстове. В Народното житие обаче се откриват следи от редица фолклорни предания и легенди. Обяснението на някои топоними (напр. Големият дъб, следите от стъпките на Йоан Рилски по скалата, следите от кръвта му, названието Царев връх) са сред показателните примери за влиянието на легендарното фолклорно начало. Още по-назад в литературната традиция ни връща мотивът за бялата пчела, консервирал в себе си не само антични, но и ранни митологични представи за момента на раздялата на душата с тялото.

Народното житие е монашески тип житие и не е включвано в пролозите (сборниците с кратки жития, подредени по календарен ред). Разпространява се главно в ръкописи, посветени на Рилския манастир, а по-късно - в дамаскините. Превеждано е няколко пъти на съвременен български език. Тук за пръв път публикуваме превода, направен от Ив. Дуйчев, като само правописът е осъвременен, библейските цитати - навсякъде идентифицирани. Запазена е номерацията на отделните части, която следва изданието на старобългарския текст у Йордан Иванов.

Изд. на текста: Гильфердинг, А. Собрание сочинений, т. I, СПб, 1868, с. 121-131; Милетич, Л. Най-старото житие на св. Ивана Рилски, с. 130-140; Иванов, Й. Жития на св. Ивана Рилски, с. 28-37.

Превод: Гошев, Ив. Трите най-стари пространни жития на Иван Рилски; Киселков, В. Свети Иван Рилски, с. 76-88; Старобългарска литература, т. IV, Житиеписни творби, с. 123- 130 и 547. Преводът е направен от Кл. Иванова но изданието на И. Иванов.

Библиография: Буланин, Д. Интерпретации „Народного" жития Йоанна Рыльского, с. 5 7-67; Георгиев, Ем. Литература на изострени с. 307-311 ; Иванова, Кл. Стара българска литература, т. IV, Житиеписни творби, с. 545-547; Караджова Д. Към интерпретацията на израза „бяла пчела" в народното житие на св. Иван Рилски, с.75-91; Петканова, Д. Старобългарска литература, с. 329; Станчев Кр. Поетика, с. 105-111; Янкова В. За реализацията на един топос „бяла пчела", с. 29-40.

 

Месец октомври, 19.

ЖИТИЕ ЗА ЖИВОТА НА
ПРЕПОДОБНИЯ ОТЕЦ НАШ ЙОАНА,
РИЛСКИЯ ПУСТИНОЖИТЕЛ,
И ЗА ПРЕНАСЯНЕТО НА НЕГОВИТЕ МОЩИ

 

Отче благослови!

I. Имаше един духовен, благоверен и христолюбив човек, който се боеше от Бога и му служеше със страх. Той никога не преставаше да пролива сълзи и си припомняше пророческите думи, изречени чрез устата на Давид: „Омивам всяка нощ леглото си и със сълзите си измокрям моята постеля"1. И така, както живееше с голяма вяра, той стана и напусна света. Той бе пастир и нямаше нищо друго, освен един брат и един вол. И когато намисли да отиде в пустинята, той взе вола и тръгна. И никой без да знае, той потегли на път от своето [родно] място.

Тогава врагът [дяволът], който ненавиждаше доброто, влезе в сърцето на брата му и убеди людете. И те го настигнаха на полето, наричано Мърдища, под Големия дъб и по научение от дявола започнаха да го връщат от Божия път. И понеже започнаха да го връщат, той отправи към тях голяма молба в името на Бога и едва изпроси звънеца, що носеше волът, за знак от света и за спомен за себе си - за да се знае що е изнесъл от света светият отец Иван. А вола му взеха. И със светите си ръце привърза светият отец вола под дъба - наричан „Големия дъб" - и от това време бе наречен „Дъб на светия отец". Още и до ден днешен се познава въжето около дъба - знамение от светия отец.

И той отвърна от тях своето свето лице и потегли за Рилската пустиня, като се обърна към тях и не ги благослови, нито ги прокълна, но им направи знак и рече: „Аз ви оставям с присмех и подигравка."

II. И той потегли за Рилската пустиня, стигна на мястото, наречено Голец, и прекара там седем месеца. И братът му пак затъгува за брата си и тръгна да го търси. И отиде и го намери на това място. И когато светият отец го видя, че идва при него, наскърби се и се помоли на Бога, като рече: „Господи, Отче, небесни вседържителю, велика основа [на всичко], неизобразимо божество, Сине Божий и единородни Исусе Христе, който Си се въплътил заради нас, защото Си ни дал образ, също и утешителю и душе, който идваш от Отца в нас, утешителю благи, постоянно бъди винаги с мене и не пренебрегвай сълзите на мене, който Ти се моля във всяко време. Господи Исусе Христе, небесни и земни царю, ако и да съм недостоен да казвам това, но се надявам на Твоята голяма милост, защото Ти си казал: „Търсете и ще намерите, простете и ще ви се даде, чукайте и ще ви се отвори."2 Като се надявам на тези думи, дръзнах да говоря. Нямам друг утешител и събеседник - нито баща, нито майка. Ти Си ме предопределил, Ти Си ми творец, Ти Си ми утешител, Ти Си мой застъпник, Ти Си ми наставник, Ти Си моята вяра, Ти Си моята крепост, Ти Си и моето униние, Ти Си моята усмивка, Ти Си мой хранител, Ти Си мой помощник, Ти създаваш всичко видимо и невидимо, явно и скрито, Ти Си моят Отец и аз, грешният, моля Тебе, Господи. И нямам никакъв помощник, но обръщам поглед към Тебе, единствения Бог и само в Тебе се хваля и в Тебе се утешавам. И аз съм сам в тази пустиня и нямам нищо със себе си, освен една тояга."

Тогава дойде глас от небето и му рече: „Радвай се, светило мое, в тази пуста снежна планина! Радвай се, светла моя денице! Радвай се, светло мое слънце в Рилската пустиня! Радвай се, жителю на пустинята, който си ангел в плът! Стани и вземи тоягата си и иди в приготвеното за тебе място под планината, гдето има пещера!"

III. И той отиде, намери пещерата и влезе. Там не проникваше слънце, нито повяваше вятър. Но само един ангел идваше при него, като му носеше манна от Бога във вид на шипки. И той прекарваше там, като се молеше на Бога ден и нощ без почивка и никога не преставаше да се облива в сълзи, когато се молеше Богу.

И идваше врагът прелъстител и му говореше ангелски слова, като искаше да го изведе от светото място. Но не съумя да му стори нищо. Братанецът на светия отец беше с него. И отиде злият враг прелъстител при брата на светия отец и го подтикна, като му рече: „Аз намерих твоя брат и твоето дете, заедно с него, в пустинята, гдето слънце не сияе, нито вятър повява, но само зверове. И твоето чедо ще бъде изядено от зверовете." Като чу братът на светеца тези думи на врага, разгневи се и тръгна с гняв, по подтикване на дявола, да го изведе от пустинята. Понеже не знаеше накъде да потегли, измамният дявол му рече: „Аз ще те заведа на мястото, гдето живее брат ти, но детето ти досега е вече изядено от зверовете." Като чу тези думи, братът на светеца се натъжи за своето чедо и рече на дявола: „Друже, заведи ме на това място и аз ще сторя за тебе, каквото поискаш." И тръгна дяволът пред него, и отидоха двамата на мястото, гдето беше пустинникът свети отец Иван. И когато светият отец го видя, помоли се на Бога и рече: „Боже вседържителю, непобедима сило, помощ в беда и радост, човеколюбиви пастирю, и милосърдни Отче, надеждо на обезнадеждените, помощник на онези, които молят за помощ, съюзнико на дързостните, утешителю в бедите, чуй ме, Господи, смили се над мене и ме избави от този възхваляван враг, отстрани от мене болката, която ме е сполетяла, прояви милост към мене и ме спаси заедно с всички, които Ти угаждат! Наистина, Господи, не ме оставяй за радост на този враг!" Докато той се молеше така, дойде брат му, подучен от дявола, и му каза дяволските думи, като искаше да го прелъсти, да го изведе от Божия път и да го отлъчи от лика на светците. Светият отец Иван, като разбра, че това не са думи на неговия брат, но са думи на врага прелъстител, който не желае доброто, но зло, погледна към небето и рече: „Господи Исусе Христе, не ме отблъсквай от Твоето лице и не ме напускай във времето на моята скръб, но ме избави от моя враг, както си избавил Даниила от устата на лъвовете3 и Текла4 от огъня, Анания, Азария и Мисаила от огнената пещ5. Спаси ме, Господи, от този ненавистник, за да прекарам този кратък преходен живот, и ме насочи към Твоето пристанище, както си напътил Израиля, който бягал през морето като по суша, а морето заляло враговете му6. Сега, Господи, смили се над мене и унищожи губителя, който се е вдигнал срещу мене, и посрами моя враг, който се бори против мене. Защото Ти, Господи, познаваш човешката суета. Бъди ми помощник и убий насилниците, които искат да дойдат срещу мене и които не знаят Твоите заповеди. Направи ги съучастници в пъкала и на червеите, въведи ги във вечния огън и във вечната мъка, гдето червеят не заспива и огънят не угасва7. А на Твоя роб, Господи, дай крепкост и бодрост и помощ, за да върви по Твоите стъпки8 и да Ти служи во веки веков!" Дяволът, като чу, че светият отец Иван рече „амин", уплаши се и побегна в своето място, а братът остана. И неговият брат разбра силата на светия отец и не посмя да каже нищо, защото той остана сам, а врагът, който го учеше на зли думи, като искаше да го отклони от божия път, избяга. И брат му се приближи, като го молеше с голяма молба и много сълзи да му освободи детето. Светият отец пусна детето и то замина заедно с баща си. Прочее, това дете бе набожно. И тъй като пустиножителят отец Иван знаеше, че детето е набожно, помоли се на Господа и рече:

„Господи, нека не погине душата на праведното и не го записвай с грешните."9 И чу Бог молитвата на светия и преподобен отец Иван. В същият час заповяда на змия и тя ухапа детето, което вървеше по пътя заедно със своя баша. Баща му се завърна и разказа на светия отец Иван. Светият отец изслуша за детето, прослави Бога и рече: „Господи, приеми душата на праведното, та да почива заедно с Авраама, Исаака и Якова." И в същият час душата излезе от детето. Неговият баща го взе и му го отнесе. Светият отец Иван заповяда да занесе детето на мястото, именувано Осеново. И баща му го погреба и си отиде. Светият отец Иван ходеше на това място заради тази праведнишка душа. Той направи това място свое покоище. А змията той превърна на камък, та да се знае силата на молитвата на светия отец Иван. И като идваха, людете взимаха от нея за лечение на всякакви болести. И без да излиза, светият отец Иван прекара в тази пещера три години и шест месеца.

IV. И като излезе навън, той намери скала на височина четиридесет сажена, а широчината й като голям щит. И той се изкачи на тази скала, и прекара на нея седем години и четири месеца. Не почиваше ден и нощ, като се биеше по гърдите, прекланяше колена, проливаше сълзи, убиваше тялото си чрез пост и бдение, чрез мразове и бури, понасяйки горещина и градушка от небето - пост и бдение ден и нощ. Ангел господен възнасяше на небето пред Бога неговите подвизи и мъки. И Бог узна неговото търпение, и Ангел господен идваше при него, като му носеше манна. Неговият първоначален враг узна, че молитвата му е била приета пред Бога, разгневи се, взе много други със себе си, състави дружина и дойдоха на мястото, гдето седеше на скалата светият отец Иван, молейки се на Бога. Те пристигнаха внезапно с голям ужас, като смятаха да го уплашат, желаейки да избяга светецът от това място. Но не можаха да му сторят нищо, защото Ангел господен го пазеше и го подкрепяше. И почна дяволът да бяга, а светият отец Иван стоеше на скалата, като се молеше на Бога дни и нощи и не преставаше да пролива сълзи. Дяволите, като видяха, го хвърлиха долу от тази скала, а височината на тази скала беше четиридесет сажена. Но той не желаеше да премине по друг път - защото на това свето място имаше малка пътека. Но през където го хвърляха, през същата пътека се изкачваше. А тази скала, гдето хвърляха и мъчиха светеца, беше висока и стръмна. Но той с радост приемаше всичко това. И до ден днешен се познават стъпките по скалата от неговия крак и кръвта му.

Като се наскърби, погледна към небето и рече: „Боже вседържателю, не ме изоставяй, но бъди ми помощник срещу тези врагове, спаси ме и ми помогни да премина този кратък преход, и не припомняй моите грехове, които сторих било чрез дума или чрез дело, или чрез помисъл, или волно, или неволно. Като милосърден Бог, помогни ми, да не рече беззаконикът: где е неговият Бог? Поради това, Господи, побързай да ме избавиш от този враг, та да се прослави името ти навеки." И когато светият отец рече „амин", в същия час ангел удари каменно клепало и звънец позвъня над гроба на светия отец, и пустинята се разтресе и затрептя като езеро, а планините прозвъниха като камбана.

И дяволът чу „амин", клепалото и звънеца, и потъна в мястото, което му бе приготвено, гдето няма светлина, но вечен мрак. И веднага дойде от небето ангел и отстрана на Бога рече: „Бъди мъжествен и крепък, възлюблениче мой! Аз постоянно съм с тебе! Не се страхувай, но се радвай, сънаследнико на моя пророк Предтеча и Кръстител, защото и той бе отхранен в пустинята, и той възлюби пустинята. Той се роди от неплодна, а ти от плодна10. Радвай се, зенице моя пресветла, в тази пуста планина! Радвай се, слънце мое пресветло, в Рилската пустиня! Радвайте се и вие, планини, които приехте светилника в пустинята! Веселете се всички земни родове, като се прекланяте пред мощите на пустиножителя Ивана! Радвай се и ти, пустиньо, която прие своя светилник и мой събеседник, в плът равен на ангелите, земен ангел и небесен човек!"

V. Тогава дойде при него Иван Богослов и го прегърна като майка своя младенец, целуна го и му рече: „Радвай се, възлюблениче Господен, защото ти се приготви венецът на славата, защото твоята слава процъфтя в тази пустиня. Стани и вземи тоягата си и иди на предишното място, гдето си приел иночески образ, и остави там своята тояга, та да бъде знамение за света, а на тебе за спомен, понеже ти е речено от Бога." И като стана пустиножителят отец Иван и отиде на мястото, гдето първо прие иночество - под планината, чието име е Руен, в място, наречено Скрино.

И той си отиде оттам, и никой не го видя, когато дойде и когато си отиде. По повеля Господна, той остави тоягата си като знамение за света и като спомен за себе си. И като стана, отиде в Перник, намери близо до реката, наричана Струма, скалисто място и там си направи покоище. И оттам отиде в планината Витоша и там си направи покоище. И дойде при него Ангел господен и му рече: „Радвай се, служителю Господен и събеседниче на ангелите! Извърши това, което ти е заповядано: стани оттука и иди на своето място, приготвено за тебе в Рилската пустиня!" И като стана, по повеля на ангела, отиде в Рилската пустиня на мястото, гдето със своите свети ръце си бе приготвил гроб.

VI. Тогава цар Петър беше в град Средец. И разнесе се мълва за светеца. Чу за него и цар Петър и избра деветима изкусни ловци, заповяда им да отидат да ловуват лов в Рила, заръча им и им каза: „Да не се връщате при мене, докато не намерите мястото на светия отец, та да отида и аз да му се поклоня."

И отидоха мъжете, както им заповяда царя да ловят лов, търсеха мястото на светеца и не го намериха. Прекараха много дни в тази пустиня - нито мястото на светеца намериха, нито уловиха лов. Натъжиха се и не можеха да се върнат при царя, защото не бяха извършили нито едната от работите, която им бе повелил царят. Но и не бяха яли много дни. Изрекоха името на светеца, помолиха се и казаха: „Отче свети, изяви ни се, за да не погинем от царя." И дожаля му за тях, защото светият отец знаеше решението и помислите на царя. Мигновено те намериха малка пътечка, прославиха Бога, тръгнаха по тази пътека и го намериха. Видя ги светият отец и ги запита, като каза: „Чеда, защо сте дошли? Нима досега вие не сте яли?" Защото той ги видя, че има пет дни откакто не са яли. Те му изповядаха цялата истина. Прочее, по това време ангелът му бе донесъл храна от небето във вид на шипки и по Божие повеление тя се превърна в хляб. И постави им светеца маната, за да ядат. Но един от тях беше многоядец. Като видя малкото хлебче, помисли си в сърцето и рече: „Що ще правим тук деветима мъже с едното това хлебче?" Светият отец Иван, като разбра неговото помишление, въздъхна към Бога и рече в сърцето си: „Господи, както си наситил с пет хляба петхиляден народ11, стори и тука свое знамение и благослови ми тази трапеза."Ядоха всички и се наситиха, и остана половината хляб. Един от тях бе болен и като яде, веднага изцеля, както е речено в Книгата: „Хляб ангелски яде човек."12 Тогава тези мъже ядоха, прославиха Бога, завърнаха се с радост при царя и му казаха всичко, което видяха у светеца. И чу цар Петър и прослави Бога.

VII. И взе със себе си множество люде и своя войска, тръгна да види светия отец, стигна до реката, наречена Рила, и му казаха: „Това място, гдето извира тази река, е знак за светия отец." И той тръгна нагоре по реката и дойде до скалата, наречена Стоб. Но не можаха да преминат, защото [мястото] беше тясно и стръмно. Тръгнаха за планината, назована Книшава, и му показаха планината и скалата, гдето живееше светият отец. Царят поиска да отиде, но не можа поради пустинята. Той веднага изпрати двама служители и им рече:

„Вървете и кажете на светия отец: Отче, дошли сме да видим твоето почтено лице, ако ти е възможно." А светият отец им отговори:

„Идете и му кажете: Свети и славни царю, всичко е възможно от Бога, а не от човека. Ако искаш да ме видиш и да те видя, постави шатра на върха, а аз ще направя дим, та ти да видиш дима, а аз да видя шатрата - така ни е позволено да се видим." И направи светият отец дим като стълб до небето. Цар Петър видя знака на светия отец, а светият отец погледна към шатрата. Двамата прославиха Бога и се поклониха един другиму.

Тогава цар Петър, като насипа чаша със злато, изпрати му я и каза:

„Приеми това от страна на моето царство, за да ти послужи за храна както пожелаеш."

Светият отец Иван взе чашата, а златото върна, като каза на служителите, които бяха изпратени от царя:

„Идете и кажете на царя: Така казва твоят брат: Брате мой, не само с хляб преживява човек, но и със словото Божие, както е писано в Евангелието13. Аз, брате мой, нито войска ще въоръжавам и нито ще купувам някаква стока. Поради това вземи си златото, понеже на тебе ти е много потребно, а аз ще задържа чашата за спомен от тебе и за знак от света."

И той изпрати златото, а чашата задържа, като каза на служителите: „Кажете на царя: Бързо се вдигни от това място, защото е вдлъбнато, та да не погинеш ти и всички, които са с тебе." Като чу тези думи на светия отец, царят веднага се вдигна и си отиде. И оттогава това място се назовава „Царев връх", та и до днес.

VIII. И дойде Иван Богослов и рече на светия отец Иван, казвайки: „Изпратен съм от Бога да ти известя радост: Радвай се, възлюблениче мой и служителю господен, приготви ти се венец." И в същият час долетя бяла пчела и проникна в устата му. И от този миг той начева да лети духом по въздуха, подобно на орел и на гълъб златогръд по планините. Видя това [Иван] Богослов и си отиде, а преподобният пустиножител отец Иван почина на своето място, приготвено му от Господа, в осемнадесетия ден на месец август.

IX. И тялото на светеца лежа, без никой да знае. Само Ангел господен му служеше. Като преминаха много дни, цар Петър изпрати отново, да узнае нещо за светия отец. И наченаха отново да го търсят, но не го намериха, завърнаха се при царя и му казаха: „Не го намерихме." Царят много се нажали, прослави Бога и рече: „Наистина, не бях достоен да видя светеца." И като преминаха много години, царят изпрати ловци в това свето място да му ловят [лов]. Но там, в тази пустиня, не се намираше никаква човешка душа, а само зверове, те идваха при гроба на светеца и се изцеляваха от своите недъзи: който бе сляп, проглеждаше и хромите, които идваха при гроба на светеца, се изцеляваха. Когато ловяха лов, те намериха един сляп [звяр] и тръгнаха по следите му - до мястото на светеца. Те видяха много зверове, които не си отиваха от него, желаейки да получат милост от светеца. Ловците се зарадваха, че ще уловят лов. Тогава тези зверове видяха човешко лице и се подплашиха. А звънецът прозвъня и клепалото проклепа, и голям ужас обзе ловците, та помислиха да бягат. Но съзряха, че гори кандило, приближиха се и видяха тялото на светеца и прославиха Бога. Те оставиха лова, върнаха се при царя и му известиха за светеца онова, което видяха. Когато царя чу и се възрадва за светеца, веднага в сън му се яви ангел Господен - да потърси тялото на светия отец, защото бе речено тялото на светия отец да лежи в град Средец.

X. Събраха се люде да отидат да донесат тялото на светия отец. Отидоха и не можаха да вдигнат тялото на светеца. Те бяха обзети от голяма скръб и започнаха да се молят на Бога. Тогава до светеца дойде глас, който му каза от небето: „Възлюблениче мой, извърши онова, което ти е заповядано!" И веднага тялото на светеца се вдигна. Тези люде започнаха да викат с висок глас „Господи, помилуй!" И тръгнаха където желаеха и светото тяло отиваше по Божие повеление. И пристигна тялото на светеца в Средечкия град. Направиха му ковчег и му съзидаха храм. Там положиха светото тяло на преподобния рилски пустиножител отец Иван. И недъгавите, които идваха при него, получаваха изцеление.

Такива са чудесата на славния преподобен отец Иван пустиножител поради дадената му от Господа наш Исуса Христа благодат. Бъди ни помощник нам, които слушаме и четем и пишем, та да намерим милост и опрощение на греховете си в Съдния ден14, по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Исуса Христа, комуто подобава слава, чест и поклонение - на Отца и Сина и Светия Дух сега, завинаги и на веки веков, амин.

 

Бележки

1Пс., 6:6.
2Мт.,7:7.
3Ср. Дан., 6:27.
4Текла е първомъченица и равноапостолна. Според преданието е спасена по чудесен начин, когато е трябвало да бъде изгорена на клада, а след това проповядва християнството заедно с апостол Павел. Тя е първата жена-светица и православната църква чества паметта й на 24. септември.
5Ср. Дан., 1:6,3:26-30.
6Ср.Изх., 14:16-22.
7Ср. Мат., 18:8-10; 25:41; Марк. 9:43-44.
8Ср. I Петър., 2:21; Римл., 4:12.
9Ср. Лк., 10:20, т. е. не го записвай заедно с грешниците в Книгата на живота, Откр. 3:5.
10Ср. Лука, 1:7-36. Сравнението е с Йоан Предтеча и Кръстител, роден от Елисавета, която дълги години нямала деца (неплодна). Пророк Йоан кръщава Иисус на р. Йордан и е наречен Кръстител.
11Ср. Мт., 15:32-37; Марк., 8:4-9.
12Пс., 77:25
13Мт.,4:4.
14Т. е. в деня на Второто пришествие на Иисус Христос, когато ще се извърши Страшният съд.

 

X

Right Click

No right click