ГАЛЕРИЯ

На пресконференция от 19 юни Генералът заявява: „Вярвате ли, че на 67 години ще започна кариера на диктатор?”

Източник: „Фондация Шарл дьо Гол”. http://www.charles-de-gaulle.org

“Аз ви разбрах!”

Източник: Parismatch.com, https://www.parismatch.com.

80% от французите я одобряват на референдум, 4 декември 1958 г.

Източник: АP.

потомствен контраразузнавач; съветник по сигурността, оглавил всички разузнавателни, контраразузнавателни и полицейски структури; пазител на държавните секрети; натоварен с осъществяването на водещите принципи на голистката външна политика (1958-1962).

Източник: 5ème République, https://5respublika.com

23 март 1960 г.

Генералът смята Великобритания за “троянския кон” на САЩ в Европа и на два пъти отхвърля включването й в ЕИО.

Дьо Гол, британският премиер Харолд МакМилан и съпругите им

Рамбуйе, 2 декември 1960 г.

22 ноември – смърт на Кенеди (1963), раждане на Дьо Гол (1890).

Източник: Printerest, https://www.pinterest.com

Джаки Кенеди и Дьо Гол.

Източник: Printerest, https://www.pinterest.com

Подписване на споразумения за прекратяване на огъня и за независимост на Алжир, 18 март 1962 г.

Дьо Гол поздравява германския канцлер Аденауер, Париж, 27 септември 1963 г.

“Приятелството е по-важно от протокола”.

Дьо Гол обявява изтеглянето на Франция от обединеното командване на НАТО. Пресконференция от 21 февруари 1966 г.

Източник: John Menager.

Кув дьо Мюрвил – трети премиер на Дьо Гол

Министър-председателят Тодор Живков и съпругата му д-р Мара Малеева с френския президент и съпругата му Ивон Вендру. Най-вляво е външният ни министър Иван Башев.

Източник: 24часа.bg, https://www.24chasa.bg

След 13 май 1968 г. десетмилионна национална обща стачка парализира Франция – невиждана по своите мащаби в историята й. Само за един ден в огромното човешко море се вливат 1 милион души.

За пръв път големият играч е неспособен да реагира.

Старият боен другар генерал Масю, голист от „първия ден”, който дава на Дьо Гол подкрепата си във въртопа на Май, 29 май 1968 г., главна квартира на френските окупационни сили в Германия, Баден-Баден.

Едномилионна манифестация по Шан-з-Елизе в подкрепа на Дьо Гол, 30 май 1968 г.

Тази манифестация е най-значимото събитие от май-юни 1968 г. Лозунгите и възгласите са: „Дьо Гол не е сам”, „Да се върнем на работа”, „Червения (Дани) в Сибир”.

Дьо Гол става първият президент, явил се на преки общи избори.

“Президентството е временно, но семейството е постоянно”.

Оставка на 27 април 1969 г.

“Преставам да изпълнявам функциите на президент на Републиката...”

Смърт в Коломбе-ле-дьо-з-Еглиз, 9 ноември 1970 г.

Жорж Помпиду: “Генерал дьо Гол е мъртъв, Франция овдовя.”

Мишел Дебре, министър-председател (1958-1962).

Източник: Le Point, https://www.lepoint.fr

Жорж Помпиду, министър-председател (1962-1968), заемал този пост най-продължително време в историята на страната и президент на Франция (1969-1974).

Иван Башев - министър на външните работи (1916-1971).

Източник: в. Десант, http://www.desant.net/

Акад. Владимир Топенчаров, наш посланик в Париж.

Източник: www.fotoarchiv.todorslavchev.com

Павел Писарев: журналист от в. „Работническо дело” и кореспондент във Франция, свидетел на събитията от 1968 г. Автор на „Подир изгубеното време: Спомени” и „От нашия кореспондент…”

Източник: в. „Борба”, https://www.borbabg.com

Полк. Димо Станков, резидент в Лондон и Париж, началник отдел за психологически операции към ПГУ-ДС.

Източник: Телевизия „Скат”, http://www.skat.bg

Дипломат и разузнавач, полк. Димитър Вандов (1927) работи 40 години в ПГУ-ДС от които 26 години на територията на чужди държави – 15 години е под прикритие на нашите дипломатически мисии в Турция като преводач, консул и културен аташе, 8 години в българското посолство в Париж, 3 години е акредитиран за аташе по печата в Хага.

Източник: Епицентър.бг, http://epicenter.bg.

Дино Динев, троен агент на ПГУ-ДС, КГБ и ДСТ – френското контраразузнаване; лежал в продължение на 3 години и половина във френски затвор; в разгара на събитията от 1968 г. заснема два пълнометражни документални филма.

Източник: actualno.com, https://www.actualno.com

Атентат на ОАС срещу Дьо Гол в Пти Кламар под кодовото название операция „Шарлот Кордей”, 22 август 1962 г. Президентът оцелява като по чудо. Срещу Генерала има общо 31 атентата.

Неговият оранизатор, ръководителят на военното крило подполк. Бастиен-Тиери получава смъртна присъда, а генералите Салан и Жуо със задочни смъртни присъди избягват в Швейцария.

След атентата продажбите от марката Ситроен DS19 рязко скачат.

Стилът “Дьо Гол” ще бележи и президентския автомобил. Ситроенът DS е наричан шеговито “черна богиня” (на фр. déessе).

Даниел Кон-Бендит, „неизбежният” Дани, в разгара на всички събития от май 1968. Агент на ЦРУ.

Наложена му е десетгодишна забрана за достъп на френска територия, която се изпълнява изцяло. На снимката е с войник от силите за борба с безредиците. Той е издирен и участва заедно с Кон-Бендит в телевизионно предаване, посветено на 40 годишнината от 1968 г.

Източник: The New York Review of Books, https://www.nybooks.com

Отбелязване на 25-годишнината от смъртта на Генерала,

Френски институт в София, 13 ноември 1995 г.

Личен архив: доц. д-р Христо Милков