един православен начело на тайната служба на Франция.
Безпощадният към властимащите „Канар аншене” пише за него през тези години (1958-1962): „Сред нищожествата в Матиньонския дворец ярко свети звездата на име Мелник”.
Източник: https:/ru.wikipedia.org, http://orthodoxie.com/
първият министър-председател на Петата република след триумфалното завръщане на Дьо Гол през 1958 г. Човекът, представил на Генерала Константин Мелник и заявил му: “Отечеството има нужда от Вас.”
Източник: Études coloniales, http://etudescoloniales.canalblog.com
Източник: Сreative commons, https://creativecommons.org/
Фотография: М. Маршьо
Източник: 50 години от Алжирските барикади, http://philippepoisson-hotmail.com.over-blog.com
по повод бунта на генералите в Алжир. В продължение на пет дни стратегическият съветник Константин Мелник фактически ръководи Франция. Плюейки на демокрацията, той два дни организира подслушване на телефоните на бунтовниците, а след още няколко дни метежните генерали са арестувани.
Източник: EU screen, http://euscreen.eu
директор на ЦРУ от юни 1966 до февруари 1973 г.
В меморандум до президента Джонсън от 30 май 1968 г. изразява убеждението си, че Дьо Гол е готов започне гражданска война и да потопи страната в кръв само и само да запази властта.
Източник: https://www.cia.gov/csi/studies/vol46no4/art6_1.jpg
Източник: Historic Images, Vintage photos, 1962, https://www.amazon.com
само две седмици след смъртта на Генерала на 22 ноември 1970 г. вече обявява, че голизмът вече е „бита карта”. Към този момент именно той е бит позорно на парламентарните избори: „Аз ще бъда кандидат и ще бъда избран". Макар и с доста голямо закъснение, той става първият президент-социалист.
Източник: Dutch National Archives, The Hague, Fotocollectie Algemeen Nederlands Persbureau (ANeFo), 1945-1989, https://commons.wikimedia.org
Нота на бившия зам.-директор на ЦРУ Върнън Уолтърс до президента Ричард Никсън под заглавие „Помпиду: ако трябваше да се стреля в тълпата, той ще даде заповед!” Френският президент е „високо интелигентен, лукав, може да се възползва от благоприятните обстоятелства и да избегне декларациите, ако не желае да го направи. Той има една по-силна личност и пълно доверие отколкото изобщо можех да си помисля.” Оценката на дипломата е, че с досега до властта Помпиду се е втвърдил.
Източник: Printerest, https://www.pinterest.com
Нота от американския посланик Джон Ъруин от 29 май 1974 г.: „В известни правителствени кръгове, той е познат като „булдозерът” (прозвище, дадено му от Помпиду) по повод неговото борбено поведение [...] Той е груб, студен, малко дипломатичен, много откровен. [...] Той се проява на политическата сцена като интелигентен, млад технократ, на когото му липсва човешки външен вид. Един от неговите близки го посъветвал да гледа в очите хората, когато им стиска ръката, за да не създава впечатление, че е винаги забързан. [...]
Източник: Voici, https://www.voici.fr.
Именно той учредява през 1951 г. разузнаването на подчинение към министър-председателя. Той смята, че държавата е под обсада и определя Мосад като „първа линия на отбраната”.
На снимката обявява раждането на Израел през 1948 г. (1948-1953 и 1955-1963).
Видео, показано по Френската телевизия през 1958 г. по повод десетгодишнината от създаването на държавата Израел.
Източник: You Tube, https://www.youtube.com
прославеният противник на крал Хасан II. Той е влиятелна фигура не само в Мароко, но и в целия арабски свят.Отвлечен на 29 октомври 1965 г. насред самия Париж в Латинския квартал.
Lucie Geffroy, Emmanuelle Morau. Renseignement. Comment le Mossad
a aidé le Maroc à tuer Ben Barka, https://www.courrierinternational.
Източник: Parti Anti Zionist, https://www.partiantisioniste.com
5 бойни кораба, ракетни катери, изчезват от кея на който досега са били закотвени! И избухва тази афера: никой нищо не е чул, никой нищо не е видял…
Източник: France Inter, https://www.franceinter.fr
„Да изпълним указанията на другаря Тодор Живков – да заслужим правото да се наречем филиал на съветското разузнаване”. 1972 г. ген. Димитър Кьосев, н-к на разузнаването.
Източник: Разузнаване.ком, http://razuznavane.com
Източник: DR/Reuters, https://www.caminteresse.fr
Източник: MK ULTRA PROJECT: THE CIA, TAVİSTOCK INSTİTUTE, AND THE GLOBAL “INTELLİGENCE-POLİCE GESTAPO” STATE, https://teskilatimahsusa.wordpress.com
командващ Групата съветски войски в Германия (1965-1969), която е трябва да „достигне за три дни до Гибралтар”. На 15 април 1968 г. му присвоено званието маршал на Съветския Съюз. На 29 май 1968 г. се среща с командващия френските окупационни сили в Гермация ген. Масю часове преди идването на ген. Дьо Гол.
Източник: Википедия, https://ru.wikipedia.org
извънреден и пълномощен посланик в Париж. Генерал Дьо Гол изпраща емисари през майските събития през 1968 г. при посланик Зорин.
Източник: С сайта постпредства России в ООН,
http://www.un.int/russia/new/MainRootrus/fotoppru.html
през 1955-1965 година работи и заема ръководни длъжности в израелското разузнаване Мосад, включително във Франция и Европа. В края на 60-те години започва политическата си кариера и става председател на Кнесета (1977-1980), министър на външните работи (1980-1983) и министър-председател (1983-1984 и 1986-1992).
Източник: Newsru.co.il, http://m.newsru.co.il; IzraLove, https://isralove.org
от 1944 до 1963 е член на всички министерски кабинети на IVтата Република, на Генералния щаб на Националната отбрана, после в службата за информация на НАТО.
Източник: The Pague’s Affair, https://www.nato.int
главен съветник на френското правителство по африканската политика, както и съосновател на голистката Служба за Гражданско действие през 1959 г., която е специализирана в тайни операции в Африка.
Източник: Kein productions, https://kien.fr
от 1957 до 1962 по време на войната в Алжир ръководи френските тайни служби – Службата за външна документация и контрашпионаж (SDECE).
Източник: Chemins de mémoire, http://www.cheminsdememoire.gouv.fr
