ХIII век преди Христа. Цивилизацията на древния Изток процъфтява. Благосъстоянието и просперитета на народите от Предна Азия са осигурени от порядъка и спокойствието, наложени и грижливо пазени от двете велики сили на епохата - Египет и Хетското царство. В политически и военен аспект съществува равновесие на силите, което гарантира траен мир, а от там - и стопански разцвет на региона. Международната и вътрешна търговия усилено се развива, което носи огромни богатства на страните и отделните градове; занаятчийското производство е в разцвет; земята ражда обилни реколти. Енергията на народите е впрегната в мирен и съзидателен труд. Изтокът тъне в благоденствие. Нищо не предвещава скорошен катаклизъм.
Всъщност, още към втората половина на века се усеща ледения повей на урагана, който ще връхлети малко по-късно от Запада....
През 1231 г. пр. Хр. фараонът Меренптах отблъсква едно нашествие на варварски племена, наричани в египетските летописи "жители на морските страни", "народи от морето", "хора от Севера" и поради това останали в историята под обобщаващото име "морски народи".
Последните не са съвсем непознати на хората от Източното Средиземноморие. Още в началото на ХIV в. пр. Хр. голяма част от страховитите "хора от Севера" се установяват в тези райони, предлагайки услугите си като наемни войници в армиите на Египет и Хетското царство.
Кои са тези "морски народи"? От къде идват? Кои земи населяват? На тези въпроси науката не дава точен отговор. Темата все още е обект на научни спорове. Със сигурност обаче, познаваме някои от тях - ликийци, турша –(вероятно етруските?), шардани или сардани (смята се, че идват от Сардиния), 
корсиканци, филистимци. Някои специалисти причисляват към тях и народи, населяващи Балканския полуостров - ахейци, йонийци и траки.
Към 1200 г. пр. Хр. цялата тази маса от сурови и безпощадни завоеватели приижда от Запад по суша и море и атакува Изтока. Първа изпитва яростния им устрем Хетската империя. Флотилията на нашествениците унищожава хетските кораби по южното крайбрежие на Мала Азия, командвани лично от царя Шупилулиума II. Едновременно с атаката по море, ордите на "хората от Севера" настъпват по суша към столицата Хатуша. Един след друг падат хетските градове. Завоевателите рушат всичко по пътя си, грабят, палят, избиват населението до крак. Империята не е способна да се защити от тези безпощадни атаки и скоро рухва. Падането ѝ отеква като гръм в Близкия изток. Тревога и страх обхваща народите на Изтока. Изпълнен с отчаяние царят на сирийския град - държава Угарит пише на царя на Кипър: "Корабите на врага вече са тук... Пристигнаха седем негови кораба и нанесоха огромни щети". От Кипър пристига послание, в което се указва, че войниците на Угарит трябва на всяка цена да дадат отпор на врага. Царят на Угарит отговаря, че армията и флотата му са изпратени в помощ на хетите и той няма сили да спре агресора. Това е последното послание на нещастния владетел. Скоро след това Угарит вече го няма.
Морските народи продължават шествието си в Близкия изток като ураган. Падат град след град. След себе си оставят кръв, руини и пожарища. Цялата политическа и стопанска структура на Източното Средиземноморие се срива. Варварите унищожават поселенията на островите Кипър и Крит.
Установили се трайно в Сирия и Палестина, морските народи насочват погледа си върху Египет. Безкрайните им пълчища потеглят на юг по суша и вода. В съюз с тях действат и либийските племена, настъпващи от запад. Пред лицето на тази страшна опасност фараонът напряга всички сили на страната и събира грамадна армия. Египет ще се спаси благодарение на три изключително грандиозни сражения. Първата кампания е насочена срещу либийците. Египетската армия устремно ги атакува и ги разгромява напълно. Надписът на Рамзес III на стената в храма Мединет Абу свидетелства:
"Земите на чемеху се обединиха и нападнаха вкупом. Сепед, Либу и мешуеш един до друг, всички заедно. Воините им знаеха какъв е планът и го подкрепяха. Напредваха самоуверено, вярваха, че ще имат късмет, напълно бяха убедени в успеха си. Бяха предвидили всякакви злини и пакости, но плановете им се осуетиха и провалиха, защото такава бе волята божия."
Сериозното изпитание обаче тепърва предстои. Морските народи блокират Египет по суша и море. Ордите им се струпват на границата в Палестина, а флотилията им се съсредоточава при делтата на Нил. Но фараонът е подготвен. Основните сили, начело със самия Рамзес III потеглят незабавно към Палестина, а останалата част от армията е изпратена към бреговете на Делтата, със заповед да не допуснат десант на врага в ръкавите на Нил. Флотата на империята също е в бойна готовност.
В 1177 г. пр. Хр., край градчето Бет-Шеан, египетската армия се сблъсква с нашествениците. Рамзес III лично командва боя от колесницата си. Ордите на морските народи не издържат яростното нападение на египетската армия и се огъват. Придвижващи се с тежки каруци, теглени от волове, те не могат да се мерят с хвърковатите колесници на фараона. На всичкото отгоре варварите водят със себе си и цялото си домочадие, което още повече ги забавя. Мъчноподвижни, мудни и лошо организирани, те са напълно разгромени от далеч по-добре въоръжената и екипирана египетска армия. До края на деня бойното поле е осеяно с мъртвите бойци на агресора. Египтяните вземат и огромен брой пленници. Веднага след този триумф Рамзес III се отправя към другия фронт за да срази нашествениците и по море. Флотата атакува вражеските кораби и им нанася огромни щети. Сухопътната армия отбива десанта на нашествениците и ги обръща в бяг. Ето и разказът на самия Рамзес III за този грандиозен сблъсък:
"Първо, подсилих сирийската граница срещу тях...След това укрепих и устията на реката, като издигнах непревземаема стена от военните кораби, галерите и лодките. Всеки от морските съдове бе настръхнал като таралеж, от носа, чак до кърмата гъмжаха от тежко въоръжени бойци, елитни войски, най-доброто, с което Египет разполагаше. Бяха като разярени лъвове на планинска пътека.
Нападателите, които стигнат до моите граници по суша, ще останат без потомство, защото техните сърца и души завинаги ще бъдат унищожени. Всички нашественици, които се появяваха откъм морето, посрещахме с огън при устията на реката, а на брега ги обкръжаваше гора от копия. Подмамваха ги навътре в сушата, подгонваха ги към предварително определения кръг, изблъскваха ги на брега и ги избиваха. Образуваха се камари от телата им, корабите им заедно с целите им товари се отправяха към дъното, под водата..."
Триумфът на славния пълководец Рамзес III спасява Египет. Морските народи обаче не са напълно унищожени. Те се заселват по източното средиземноморие - племето пелесет дава името на днешна Палестина*, а филистимците ще основат свои градове-държави.
На Египет му предстои още едно тежко изпитание - три години по късно либийците отново нападат. Те се опитват да завземат Делтата, но фараонът ги сразява - последва още една голяма победа.
Египет постига невероятен триумф, но с цената на огромно напрежение на силите. Страната вече няма ресурс да играе ролята на велика сила и да възстанови порядъка в Близкия Изток. Скоро тези земи ще преминат под контрола на Асирия.
*В древността териториите на дн. Палестина са известни като област Ханаан.
Библиография:
Дж. Тилдзли, Блясъкът на Египетската империя, ИК Прозорец, 2007 г.
Eberhard Zangger, Who Were the Sea People?
История на света, Древни цивилизации, ИК ИКОН, 2007 г.
История на Средиземноморието, Изд. Рива, 2001 г.
The Greek Age of Bronze, Sea Peoples
