Е. В. Фьодорова
Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997
Превод: Юлиян Божков
Най-големият син и наследник на Веспасиан носел имената на баща си — Тит Флавий Веспасиан — и влязъл в историята под името Тит. Веспасиан го взел за съуправител още в 71 г.; след смъртта на баща си в 79 г. Тит започнал да управлява самостоятелно.
Това бил един много разумен и предпазлив човек, който успял да спечели всеобщата любов на римляните, макар в младостта си да обичал до такава степен развлеченията, че се страхували да не би да стане втори Нерон. Но Тит бил прекалено умен, за да подражава на Нерон.
Светоний казва за Тит следното:
„Още като момче у него се проявили бляскави телесни и душевни дарования, които с възрастта ставали все по-големи: красота, в която имало колкото привлекателност, толкова и достойнство; забележителна сила, въпреки невисокия ръст и малко изпъкналия корем; изключителна памет и способности за почти всички военни и мирновременни науки; владеел отлично оръжие и езда; реч или стихове на латински и гръцки съчинявал толкова бързо, че дори можел да импровизира; не му била чужда и музиката — пеел и свирел на цитра приятно и умело“ (Свет. Тит. 3).
Тацит отбелязва, че на Тит били присъщи вродено обаяние и изтънчени обноски (Тац. Ист. II, 5).
Тит полагал големи грижи да се хареса на плебса, затова устройвал бляскави зрелища.
Към хората бил внимателен и се стараел да удовлетворява молителите като при това проявявал голяма доброжелателност. „Когато веднъж, вечеряйки, се сетил, че през целия ден не бил направил за никого нищо, изрекъл тези забележителни и с право хвалени думи: „Приятели, пропилях деня!“ (Свет. Тит. 8).
Тит продължил широката строителна дейност в Рим, започната от баща му; в частност, по негово време била завършена реставрацията на двата акведукта, построени в 52 г. по времето на император Клавдий.
Двойната арка на тези водопроводи се е запазила в Рим и до днес (сега тя се нарича Голямата Порта — Порта Маджоре — б. а.), а върху нея се виждат три надписа:
„Тиберий Клавдий Цезар Август Германик, син на Друз, върховен понтифекс, 12 пъти народен трибун, 5 пъти консул, 27 пъти император, баща на отечеството, със собствени средства построи в града Клавдиевия акведукт от източниците, наричани Лазурния и Курциев, от стълба на 45-та миля, а също така прокара Новия Анионски каменен акведукт от стълба на 62-та миля.
Император Цезар Веспасиан Август, върховен понтифекс, 2 пъти народен трибун, 6 пъти император, 3 пъти консул, избран за консул за 4-ти път, баща на отечеството, Лазурния и Курциевия акведукт, построени от божествения Клавдий и срутили се впоследствие, възстанови за града в продължение на девет години със собствени средства.
Император Тит Цезар Веспасиан Август, син на божествения, върховен понтифекс, 10 пъти народен трибун, 17 пъти император, баща на отечеството, цензор, 8 пъти консул, Курциевия и Лазурния акведукт, построени от божествения Клавдий и впоследствие възстановени за града от божествения Веспасиан, негов баща, възстанови със собствени средства в нов вид, тъй като те от дълго време бяха рухнали до основите си, започвайки от самите водоизточници“ (ЛН, 186).
Съдейки по императорските титли, Клавдий е построил водопроводите в 52 г., а Веспасиан и Тит са ги възстановили в 70 и 80 г.
Самостоятелното управление на Тит обаче не било щастливо; то продължило две години, два месеца и дванадесет дни и през този относително кратък период се случили три големи природни бедствия: изригването на вулкана Везувий, в резултат на което изчезнали Помпей (град в Южна Италия — б. пр.) и други градове, пожарът в Рим, бушувал три денонощия, и страшната чумна епидемия.
„И в това време го сполетяла смъртта: тя причинила на хората много по-голяма загуба, отколкото на самия него“ (Свет. Тит. 10).
Тит умрял на 13 септември 81 г. на четиридесет и една годишна възраст и бил обожествен. След смъртта му, същата година, в негова чест била издигната на Форума триумфална арка, която се запазила до наши дни; на арката е издълбан лаконичен надпис: „Сенатът и римският народ на божествения Тит Веспасиан Август, син на божествения Веспасиан“ (ЛЕ, 205).
