Е. В. Фьодорова
Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997
Превод: Юлиян Божков
Тит Аврелий Фулв Бойоний Арий Антонин е роден на 19 септември 86 г. в град Ланувий (дн. Ланувио — б. а.), в околностите на Рим; родът му водел началото си от град Немаус в Галия (дн. Ним, в Южна Франция — б. а.). Той бил осиновен от Адриан на 52-годишна възраст. Като император носел официално името Цезар Тит Елий Адриан Антонин Август Пий (или Антонин Август Пий — б. а.).
При всичките тъмни страни на своя характер Адриан бил далновиден и честен човек (благото на държавата поставял над всичко — б. а.) и тези негови качества се проявили с пълна сила при окончателното му решение по въпроса за избора на наследник: Антонин, получил прозвището Пий (Благочестиви — б. а.), притежавал наистина рядко срещани качества.
„Откроявал се със своята външност, славел се с добрия си нрав, отличавал се с благородно милосърдие, изразът на лицето му бил спокоен, притежавал необикновени дарби, блестящо красноречие, бил отличен познавач на литературата; бил с трезв ум, грижел се нивите да се обработват добре; бил благ, щедър, не посягал към чуждото; наред с това имал добре развито чувство за мярка и бил лишен от всякакво тщеславие. По природа бил много милостив и по време на управлението си не извършил нито една жестока постъпка“ (АЖА, Ант. П. II).
„Достойнството на императорския сан съчетал с голяма любезност, което още повече укрепило властта му за неудоволствие на неговите слуги. Намирайки се при двора на един владетел, който нямал нужда от посредници, те не можели вече да плашат постарому хората и да продават онова, което престанало да бъде тайна“ (АЖА, Ант. П. VI).
„По време на управлението му провинциите процъфтявали. Доносниците изчезнали. Конфискациите на имущества ставали по-рядко от когато и да било“ (АЖА, Ант. П. VII).
„Чужд на всякаква показност и честолюбие, той бил толкова кротък, че когато сенаторите настоявали да бъдат наказани лицата, замислили заговор срещу него, наредил да прекратят следствието. Казал, че не е необходимо да се преследват хора, решили да извършат подобно престъпление, за да не излезе наяве по време на процеса, че броят на тези, които го ненавиждат и са замесени в заговора, е много по-голям“ (Авр. Викт. Извл. XV).
Неведнъж в стремежа си да придобие по-голяма популярност сред различните слоеве на населението Антонин Пий устройвал в Рим щедри раздавания на пари и продоволствие.
Въпреки че не се отличавал с агресивност и предпочитал мира, все пак на римляните им се наложило на няколко пъти да воюват.
Самият император (както било прието — б. а.) не ръководел лично войските, а възлагал това на военачалниците (легатите — б. а.) си:
„Посредством легатите си водел много войни. Легатът Лолий Урбик победил британците и, като отблъснал варварите, издигнал нов, покрит с чимове, земен насип (първият отбранителен вал бил издигнат в Британия по времето на Адриан — б. а.). Той принудил маврите да молят за мир. С посредничеството на наместниците и легатите си разбил германците, даките и много други племена, а също така и вдигналите се на въстание юдеи. Усмирил вълненията в Гърция и Египет и неведнъж обуздавал аланите, когато започвали размирици (АЖА, Ант. П. V).
„Нито един император не се ползвал с такъв авторитет сред чуждите народи, както Антонин Пий“ (АЖА, Ант. П. IX).
Антонин Пий умрял в Рим на 7 март 161 г. Сенаторите единодушно и без сянка от колебание го провъзгласили за божествен.
След смъртта на Антонин Пий в негова чест на Марсово поле била издигната монолитна колона от червен гранит с височина 14,75 м; до наше време се е запазил само цокълът ѝ, украсен със скулптурни мраморни релефи и надпис: „На божествения Антонин Август Пий Антонин Август и Вер Август, негови синове (издигнаха тази колона — б. а.)“. Днес цокълът на колоната се намира в градините на Ватикана.
