Е. В. Фьодорова
Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997
Превод: Юлиян Божков
След убийството на Комод за император на Рим бил провъзгласен Пертинакс, човек на почтена възраст (минавал шестдесетте — б. а.) и ползващ се с добра репутация. Пертинакс сложил край на своеволията, съсипващи Рим, и обуздал преторианците, като им забранил да се занимават с грабежи и разбойничество.
На 28 март 193 г. освирепелите преторианци нахлули в двореца, убили Пертинакс, върнали се в преторианския си лагер и залостили вратите. След това войниците се изкачили на крепостния зид на лагера и започнали високо да огласяват, че „ще продадат императорската власт на този, който им брои най-много пари и със силата на оръжието ще го въведат безпрепятствено в императорския дворец“ (Хер. II, 6).
Това откровено заявление на преторианците стигнало до ушите на богаташа Дидий Юлиан, който прекъснал богатия си пир, отправил се незабавно към стените на преторианския лагер и встъпил в преговори. „Войниците спуснали стълба и го качили на крепостния зид; не искали да му отворят вратите, докато не разберат каква сума пари ще им бъде дадена“ (Хер. II, 6). Бързо се споразумели и Дидий Юлиан бил провъзгласен за император.
„И така, едва дошъл на власт, Дидий Юлиан веднага се отдал на удоволствия и гуляи, отнасяйки се лекомислено към държавните дела. Както се разбрало, той излъгал войниците и не могъл да изпълни обещаното, защото нямал толкова пари, колкото се хвалел, че притежава, а и държавната хазна била празна, което се дължало на нехайството и прахосничеството на Комод“ (Хер. II, 7).
Преторианците започнали да роптаят, а народът проявявал нескрито презрение към недостойния император, като искал властта да премине към Песцений Нигер, наместника на Сирия, зрял и увенчан с военна слава човек.
В Антиохия Песцений Нигер бил провъзгласен за император, а източните провинции веднага го признали. Той не проявил обаче нужното внимание към Италия и към войските, разположени в другите части на Европа.
Появил се нов претендент за императорската власт — командващият римските легиони край Дунав и Рейн наместник на Панония (дн. Унгария — б. а.) Септимий Север, „по произход либиец, енергичен в управлението, привикнал към суров и груб живот, понасящ с лекота трудностите, бърз в решенията си и още по-бърз в изпълнението им“ (Хер. II, 9).
Встъпвайки в борбата за императорската власт, Септимий Север се престорил, че отмъщава за злодейското убийство на Пертинакс. Както казва историкът Херодиан, „тамошните хора са с много крепко телосложение, годни за битки и с кръвожаден дух, но в същата степен са мудни в мисленето и неспособни да разберат това, което се върши с хитрост или коварство. И така, като повярвали на Септимий Север, който се преструвал, че уж е възмутен и иска да отмъсти за смъртта на Пертинакс, те се поставили под негово разпореждане и, провъзгласявайки го за император, му предали властта. Вече наясно с настроенията на панонците, той започнал да изпраща свои хора в съседните провинции и при всички владетели на подчинените на римляните северни племена; с щедри обещания и надежди бързо ги привлякъл на своя страна. Повече от всички останали притежавал способността да се преструва и да внушава доверие към себе си; лесно давал всякакви клетви, за да може след това, ако има изгода, да ги нарушава, прибягвайки към лъжа; което не било на ума му, било на езика му“ (Хер. II, 9).
Септимий Север приел името Септимий Север Пертинакс и поел с войските си към Рим.
„Походът извършвал бързо, с ускорен марш и силно напрежение; никъде не спирал, давал почивки, колкото войниците да си поемат дъх и да продължат пътя. Делял с тях общите несгоди, спял в обикновена палатка, ядял и пиел същото като всички; никъде не демонстрирал императорски лукс. С това спечелил още по-голямата преданост на войниците, които, виждайки, че той не само понася, но и пръв поема върху себе си бремето на трудностите, ревностно изпълнявали всичко. Бързо пресякъл Панония и се озовал до границите на Италия; застанал пред италийците вече като император, изпреварвайки мълвата за предстоящото си пристигане. Голям страх обземал италийските градове, когато научавали за приближаването на такава голяма войска, тъй като жителите на Италия, отдавна отвикнали от оръжие и войни, се занимавали със земеделие и живеели в пълен мир“ (Хер. II, 11).
По решение на сената на 1 юни 193 г. Дидий Юлиан бил убит в Рим, а императорската власт — предадена на Септимий Север.
„Всичко у него будело удивление и най-вече трезвият му ум, решителността, твърдата увереност, смелото дръзновение“ (Хер. II, 14).
Преторианците, убили Пертинакс и предали Дидий Юлиан, били разоръжени от Септимий Север, разжалвани и изхвърлени голи от Рим в буквалния смисъл на думата.
Новият император започнал да въвежда ред в града и сериозно се замислил за война срещу Песцений Нигер, който бездействал в Сирия. Другия възможен претендент за императорската власт, наместника на Британия Клодий Албин, Септимий Север привлякъл на своя страна като го обявил за свой съуправител и му дал титлата цезар, след което потеглил незабавно на Изток.
В кръвопролитно сражение войските на Песцений Нигер били разгромени, самият той успял да избяга, но бил настигнат и убит.
Когато станал пълен господар на Изтока, Септимий Север се върнал на Запад и повел войските си срещу Клодий Албин, тъй като междувременно отношенията им се били влошили.
„Септимий Север често преминавал гологлав през усойни и високи планини, сред снегове и бури, поддържайки с примера си твърдостта и мъжеството у войниците, така че те понасяли умората не само от страх или чувство за дълг, но и от желание да му подражават и да се съревновават с него“ (Хер. III, 6).
Решителната битка станала в 197 г. близо до град Лугудунум (дн. Лион — б. а.) в Галия: Клодий Албин бил убит, а войските му разгромени.
Както казва Херодиан, „нищо не може да се сравни със сраженията и битките на Септимий Север нито по броя на войските, нито по дължината на преодолените разстояния, нито по броя на сраженията, нито по бързината на преходите. Велики били битките на Юлий Цезар с Помпей, където от двете страни се сражавали римски войски, битките на Август с Антоний или със синовете на Помпей. Но трудно е да се даде пример, в който един император да е победил трима управляващи императори“ (Хер. III, 7).
След като си разчистил сметките с привържениците на Клодий Албин, Септимий Север се завърнал с войските си в Рим. „В чест на победите си устроил щедри раздавания за народа, а на войниците дарил големи парични суми и им разрешил много забранени преди неща: увеличил им заплатите, позволил им да носят златни пръстени и да се женят. Едно време всичко това се смятало за чуждо на воинското въздържание, тъй като пречело на бойната готовност. Септимий Север пръв нарушил строгия и суров начин на живот на войниците, тяхната покорност и уважение към началниците, трудолюбието и дисциплината им, вдъхнал им любов към парите, направил ги алчни, откривайки им пътя към разкоша“ (Хер. III, 8).
„Всички видни сенатори и жителите на провинциите, които се отличавали с произход и богатство, безпощадно убивал уж от гняв срещу враговете си, а в действителност заради ненаситната си алчност. Нито един император досега не позволявал на парите да имат такава власт над него. Доколкото със силата на духа си в трудни обстоятелства и с опита си във военното дело Септимий Север не отстъпвал на никой от най-прославените хора, дотолкова голямо било у него сребролюбието, подхранвано от несправедливите му убийства, които вършел под всякакъв предлог. Властта му се крепяла повече върху страха на поданиците му, отколкото върху тяхната преданост“ (Хер. III, 8).
Сенатът по негово време изгубил всякакво значение. Не бил малък и броят на сенаторите, станали жертва на жестоките му преследвания. „Мнозина били погубени. Едни заради това, че се шегували; други — защото мълчали; трети — задето си позволявали двусмислици, например: „Ето един император, който си заслужава имената — наистина е упорит (Пертинакс на лат. значи „упорит“ — б. а.) и жесток (Север на лат. значи „жесток“ или „твърд“ - б. а.)." (АЖА, Сев. XIV).
Изтребвайки от една страна римската аристокрация, Септимий Север същевременно покровителствал аристокрацията в другите градове и провинции, особено в Африка и на Изток. По негово време започва процесът на бърза варваризация на армията, тъй като той започнал да взема в преторианските кохорти пришълци от крайдунавските и източните земи (особено от Сирия — б. а.).
От гледна точка на римляните Септимий Север бил варварин, защото се родил в Либия, в римския град Лептис Магна, и запазил за цял живот африканския си акцент; родната му сестра говорела латински толкова лошо, че той се срамувал от нея; а когато веднъж пристигнала да го навести, побързал да я изпроводи от Рим.
Септимий Север бил образован човек. „Имал солидни познания по латински език, добре владеел гръцката реч, но най-добре от всичко усвоил пуническото красноречие“ (Авр. Викт. Извл. XX).
„Доста време отделял на философските занимания и се отличавал с необикновена страст към науката“ (АЖА, Сев. XVIII). Под „наука“ разбирал главно астрологията, която силно го привличала.
Септимий Север водел големи войни, подражавайки на Траян. В 199 г. завършил победоносно войната с Партия. В 203 г. в памет на тази победа на римския Форум била издигната триумфална арка, запазила се и до наши дни. На арката имало надпис в чест на победителя и неговите синове Каракала и Гета (впоследствие името на Гета било заличено — б. а.): „На император Цезар Луций Септимий Север, син на Марк, на Пий Пертинакс Август, баща на отечеството, Партийски Арабски и Партийски Адиабенски, върховен понтифекс, 11 пъти народен трибун, 11 пъти император, 3 пъти консул, проконсул и на император Цезар Марк Аврелий Антонин Август, син на Луций, Благочестивия, Щастливия, 6 пъти народен трибун, консул, проконсул, баща на отечеството, на най-добрите и храбри принцепси за възстановяването на държавата и за разширяването на властта на римския народ, благодарение на изключителната им доблест в Рим и извън пределите му, сенатът и римския народ [издигнаха тази триумфална арка]“ (ЛН, 206).
Септимий Север се грижел и за безопасността на римските граници в Европа, построил укрепления на Рейн и Дунав, а в 208 г., вече стар и болен, предприел поход в Британия, където удържал блестяща победа и наредил да се изгради нов мощен отбранителен вал през територията на целия остров.
Септимий Север умрял от болест в далечната Британия през февруари 211 г.
Той съчетавал в себе си здравомислието на енергичен управител с такава жестокост, та съвременниците му казвали за него, че или не трябвало въобще да се ражда, понеже бил много жесток, или ако вече е бил роден, не трябвало да умира, защото бил много полезен за държавата (АЖА, Сев. XVIII).
В момента на смъртта му в Рим имало запаси от хляб за седем години напред и толкова зехтин, че щял да стигне за пет години напред не само за Рим, но и за цяла Италия (АЖА, Сев. XXIII).
„Казват, че последните му думи били: „Заварих държавата раздирана навсякъде от междуособици, а я оставям в мир дори и в Британия. Стар, с болни крака, оставям на синовете си здрава власт, ако бъдат достойни за нея, но — слаба, ако са недостойни за нея.“ (АЖА, Сев. XXIII).
Обръщайки се към своите синове, казал: „Не се карайте помежду си, угаждайте на войниците, а на останалите не обръщайте внимание“ (Дион Кас. 66, 15, 2).
По решение на римския сенат Септимий Север бил обожествен.
„След смъртта си бил много обичан, било защото злобата у хората вече се утаила, било защото изчезнал страхът пред жестокостта му“ (АЖА, Сев. XIX).
„След смъртта му всички високо го оценили, тъй като в следващите години държавата не видяла нищо добро нито от синовете му, нито след тях, когато мнозина се устремили към властта и Римската империя се превърнала в плячка на грабителите“ (АЖА, Сев. XIX).
