Публикува се по: Април 1876. Спомени, С., 1986
Подбор и редакция: Светла Гюрова, Тихомир Тихов, Елисавета Миладинова
Пловдив, Перущица, Батак, Брацигово
Публикува се по: Април 1876. Спомени, С., 1986
Подбор и редакция: Светла Гюрова, Тихомир Тихов, Елисавета Миладинова
Пловдив, Перущица, Батак, Брацигово
Публикувано по: Непокорни поданици на султана, Документален сборник, съставител: Петър Петров, С., 1995
Публикувано по: Непокорни поданици на султана, Документален сборник, съставител: Петър Петров, С., 1995
Печата се по В. Д. Стоянов. Исторически материали по нововъзраждането на българский народ, ПСп, VI, 1883, с. 142 - 144.
На 26-ти юни 1953 г., след старателно подготвян вътрешнопартиен заговор, Л.П. Берия е арестуван и затворен в бункера на ПВО на Московски военен окръг. От там пише няколко писма с молба за помилване, но без резултат. Разстрелян е на 23 декември същата година.
Публикувано по: А. Топтигин, Неизвестният Берия. Маршалът на Държавна сигурност, С., 2007
10.12.37
Строго секретно
лично
моля без разрешението на Й. В. Сталин да не се чете.
Из спомените на съветския ядрен физик Юлий Борисович Харитон.
На 17 февруари 1942 година излиза заповед № 00330 на НКВД на СССР „За организиране на отдел „Производство на военна продукция" към УИТК1 на ГУЛАГ на НКВД на СССР", в която се казва:
Подбор, превод и коментари: доц д-р Христо Милков, Институт за исторически изследвания, БАН
ГЕОГРАФСКИ РАЗУЗНАВАТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
Продължаваме с представянето на непубликувани архиви на Централното разузнавателно управление, свързани с македонския въпрос. Всички те са минали 65-годишна давност и са качени на сайта на ЦРУ.
Подбор, превод и коментари: доц д-р Христо Милков, Институт за исторически изследвания, БАН
ИНФОРМАЦИОНЕН ДОКЛАД
Страна: Югославия
Предмет: Югославско-Българско напрежение в Югославско-Македонския Регион
Дата на разпространение: 9 ноември 1948
Брой страници: 1
1. Тито-Коминформовският разрив и нарастващите дебати между Югославската и Българската комунистическата партия по Македонския въпрос започват да оказват дълбоко влияние върху населението в Югославска Македония. Тези хора имат традиционно български схващания и носят спомените за сръбските безредици. Те трябва силно са повлияни от скорошните български твърдения за македонската хегемония, специално, че разбират, че България трябва да подкрепя Коминформовските държави. Маршал Тито предприема най-строги мерки включително депортации и масови арести, за да се справи с опасното положение. В резултат на това значителен брой македонци избягаха в България.
На вниманието на читателите представям непубликувани архиви от електронната читалня на Централното разузнавателно управление (ЦРУ), обединени под общата тема „Македония”. Всички те са преминали 65 годишния срок за разсекретяване, но отскоро са „качени” на сайта на ЦРУ. Обнародването им дава възможност както на специалистите, така и на любителите на историята да се докоснат до една доскоро оградена с „бодлива тел” територия. Надявам се да представляват интерес както на българския, така и за чуждия читател, защото те представляват една от гледната точка на една от световните агенции, разполагащи с неограничен човешки, материален и финансов ресурс и то в една пресечна точка на интереси, каквато е Югославия и конкретно Македония.