Краят на Балканските войни от 1912–1913 г., с мирните договори от Лондон, Букурещ и Цариград, очертава окончателно стратегическите интереси и направления сред малките и големи геополитически играчи в региона. Времето на равновесието между силите окончателно е загубено. Цикличните кризи, носещи взривоопасен заряд, зачестяват, което затруднява все повече политиците да намерят дипломатическо разрешение на конфликтните ситуации. Започва дори да се наблюдава опасната тенденция самите дипломати да гледат все по-благосклонно към разрешаването на споровете чрез силата на оръжието. В глобален план непрекъснато нарастващото напрежение между двете основни военно-политически групировки намира израз в зачестяващи кризи и конфликти. Едно десетилетие на съперничества и кризиси наближава своя предизвестен край в пожарите на колосален конфликт, който – замислен като локална разправа с непокорен и проблемен съсед, – се превръща в световна война, отнела живота на милиони и заплашваща съществуването на самата европейска цивилизация.
