Хрониката е съставена от Йохан Сервион през 1464 — 1465 г. според една стара редакция от 1417 — 1420 г. Въпреки своя белетристичен характер и множеството грешки тя е ценен извор за похода на граф Амедей VI Савойски против България през 1366 — 1367 г. Превод на В. Гюзелев от Monumenta historiae patriae — scriprores, I, Aug. Taurinorum, 1840, col. 299 — 318.
Публикувано по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. II
Дарствена грамота на Зографския манастир за с. Хантак, в поречието на Долна Струма, тогава във Византия. Пази се в Зограф. Превод на Ив. Дуйчев, СБК, И, с. 72—76, от БСМ, с. 587—590.
Публикувано по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. II
След окончателното покоряване на България (1018 г.) византийският император Василий II (976- 1025) издал три сигилия или грамоти, отнасящи се до правата на българската Охридска патриаршия, която той свел до автокефална архиепископия. Първата от тия грамоти се датира от 1019 г., втората е от 1020 г., а третата е издадена вероятно между 1020 и 1025 г.
