Е. В. Фьодорова
Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997
Превод: Юлиян Божков
Децим Клавдий Нерон, станал по-късно Нерон Клавдий Друз и влязъл в историята под името Друз Стари, бил роден брат на Тиберий и най-малкият син на Ливия от първия ѝ брак. Той се родил в 38 г. пр. н. е., четири месеца след сватбата ѝ с Октавиан. Затова хората подозирали, че Друз Стари бил негов син. Друз Стари бил талантлив пълководец и се прославил във войната с германците. Както казва Светоний, „той пръв от римските военачалници извършил плаване по Северния океан; а отвъд Рейн с неимоверен труд прокопал канали, които и до днес се наричат Друзови. Често разбивал врага, изтикал го в най-затънтените пустеещи земи...“ (Свет. Клавд. 1).
В Рим се ползвал с голяма популярност и народът много го обичал. Говорело се, че ако имал власт, щял да възстанови републиката (Тац. Ан. I, 33); във всеки случай, Друз винаги открито говорел за намерението си да възстанови при първа възможност предишния държавен строй (Свет. Клавд. 1).
Той умрял в 9 г. по време на война; паднал от коня и си счупил бедрото. „Тялото му било докарано в Рим и погребано на Марсово поле. Войската издигнала в негова чест надгробна могила, около която всяка година в уречен ден войниците в пълно въоръжение провеждали почетно бягане, а сенатът между много други почести решил на Апиевия път да му бъде издигната мраморна арка с трофеи и да бъде даден прякорът Германик на него и на потомците му“ (Свет. Клавд. I).
