Е. В. Фьодорова
Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997
Превод: Юлиян Божков
Луций Цейоний Комод Вер, влязъл в историята под името Луций Вер, бил син на осиновения от Адриан — Елий Вер. Луций Вер бил осиновен от Антонин Пий и започнал да се нарича Луций Елий Аврелий Комод Вер; като император носел името Цезар Луций Аврелий Вер. В 161—169 г. делял властта с Марк Аврелий и бил женен за дъщеря му Луцила.
По характер Луций Вер бил пълна противоположност на Марк Аврелий:
„Не се отличавал с особени пороци, но нямал и достойнства. Делял властта наравно с Марк Аврелий, но живял в двора му, без да се ползва изцяло от императорските си права. За разлика от придържащия се към принципите на философията Марк Аврелий, Луций Вер се отличавал с разпуснати нрави и прекомерна склонност към разгулен живот. Бил наивен и не умеел нищо да скрива“ (АЖА, В. I).
„Луций Вер се отличавал с красиво телосложение, ласкав израз на лицето, брадата му била като на варварин, бил висок, а набразденото му от бръчки чело му придавало почтен вид.
Говори се, че до такава степен се грижел за златистите си коси, че си посипвал главата със златни люспици, за да му придават още по-голям блясък“ (АЖА, В. X).
Веднъж в Рим Луций Вер организирал пир, на който поканил само дванадесет души и всеки от тях получил като подарък по един красив роб, живи домашни и диви птици, а от животните — само такива, месото на които се яде, скъпоценни кристални чаши, златни и сребърни чаши, чийто брой съответствал на броя на тостовете, а освен това всеки получил по една колесница, заедно с мулетата и мулетарите.
„Пирът струвал, както разказват, шест милиона сестерции. Когато Марк Аврелий научил за това, простенал и изказал съжаление за съдбата на държавата“ (АЖА, В. V).
„Луций Вер водел разгулен начин на живот и в много отношения напомнял Нерон, но без да притежава неговата жестокост и свирепост“ (АЖА, В. X).
„Марк Аврелий знаел всичко за него, но си давал вид, че нищо не знае, защото се срамувал да упреква брат си“ (АЖА, В. VI).
Луций Вер починал внезапно през зимата на 169 г. по време на поход срещу германците. Носели се слухове, че Марк Аврелий съумял да се избави с хитрост от недостойния си брат (Хер. IV, 5).
