
Като се отворят кингстоните на една подводница – тя потъва. Българската не само не потъна, но се издигна (инат!). Митингите от 17 и 18 ноември 1989 г. наистина бяха клапани. Какво изпуснаха те? Преди всичко – въздишка на облекчение. Въз основа на 205 лозунга (разбира се, това не бяха всичките) ще се опитам без претенции за изчерпателност и за последна дума (не дай Боже, та тя не би могла да бъде казана и след 50 години) да направя анализ на това кой стоеше зад лозунгите, какви искания издигнаха различните групи, може ли да се очертае една платформа, с която правителството не би могло да не се съобрази ако държи да запази и без това крехкото доверие на гражданите. Накрая един голям, може би най-големият и основен въпрос – като какъв се прояви българинът – култура, морал, съвест.


Турците са най-голямото национално малцинство в България. То се заселва в българските земи, посредством османската администрация, преди стотици години и е част от сунитското крило в исляма. Отношенията между него и българската държава винаги са били сложни и силно зависещи от външнополитически фактори.
Един от най-важните въпроси, който стои пред българските политици вече повече от век е т. нар. ,,македонски въпрос”. Някои от тях ще се опитат да го решат чрез военни действия, други ще търсят разширяване на българското влияние във Вардарска Македония със средствата на дипломацията, трети ще виждат разрешаването му в създаването на нов държавен субект, обединяващ южните славяни. Сред политиците оставили важна следа в историята на македонския въпрос се откроява името на Тодор Живков. След като успява да съсредоточи властта в ръцете си, той решава да промени дотогавашната политика на Народна република България по него. През 1963 г. по време на Мартенския пленум той разкритикува действията на Българската комунистическа партия след Втората световна война спрямо населението в Пиринския край, чието самосъзнание тя се опитва да промени. Той заявява, че Благоевградският окръг и хората, живеещи там са неразделна част от българската държава и нация и това е исторически доказано. Според него след 1945 г., в рамките на Народна република Македония, започва да се формира македонската нация и НРБ трябва да направи всичко възможно, за да не се изгражда тя на антибългарска основа1.