ИЗВОРИ

Публикувано по: ГИБИ, т. IV, БАН, 1961

Превод на В. Златарски. Увод и коментар от П. Тивчев

Публикувано по: ГИБИ, т. IV, БАН, 1961

Превод на В. Златарски, Иван Дуйчев. Увод и коментар от П. Тивчев

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Текстът е от "Похвално слово за Евтимий" от Григорий Цамблак. Превод на В. Киселков, Митрополит Григорий Цамблак. София, 1945, с. 51-53.

Публикувано по: Текстове и документи по история на България. Съставители Хр. Матанов, Т. Даков, Б. Боев.

Из „Савойска хроника"

Хрониката е съставена от Йохан Сервион през 1464 — 1465 г. според една стара редакция от 1417 — 1420 г. Въпреки своя белетристичен характер и множеството грешки тя е ценен извор за похода на граф Амедей VI Савойски против България през 1366 — 1367 г. Превод на В. Гюзелев от Monumenta historiae patriae — scriprores, I, Aug. Taurinorum, 1840, col. 299 — 318.

Публикувано по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. II

Публикувано по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. II

I. Възкачване и укрепване на Иван Александър на българския трон

Из „История“ на Йоан Кантакузин

Превод на Л. Йончев от Cantacuzenus, цит. съч., I, с. 458 — 470, 504 — 505, 507 — 511; II, Bonnae, 1831 с. 88 — 92, 336 — 339.

Дарствена грамота на Зографския манастир за с. Хантак, в поречието на Долна Струма, тогава във Византия. Пази се в Зограф. Превод на Ив. Дуйчев, СБК, И, с. 72—76, от БСМ, с. 587—590.

Публикувано по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. II

Публикувано по: П. Петров, В. Гюзелев, Христомаия по История на България, т. II, 1978

Българо-византийските отношения при Михаил Шишман (1323 — 1330)

Из „История" на Йоан Кантакузин

Превод на Л. Йончев от Cantacuzenus, цит. съч., I, с. 175 — 182, 298 — 300, 323 — 329, 340 — 341.

Из „История“ на Георги Пахимер

Превод на М. Войнов от G. Pachymeres, цит. съч., II, с. 57, 264—267, 406—409, 445—448, 480—481, 558—559, 561, 601, 606, 628—629.

Публикувано по: П. Петров, В. Гюзелев, Христомаия по История на България, т. II, 1978

От Георги Пахимер

Публикувано по: П. Петров, В. Гюзелев, Христомаия по История на България, т. II, 1978

Публикувано по: ГИБИ, Т. VI, С, 1965

След окончателното покоряване на България (1018 г.) византийският император Василий II (976- 1025) издал три сигилия или грамоти, отнасящи се до правата на българската Охридска патриаршия, която той свел до автокефална архиепископия. Първата от тия грамоти се датира от 1019 г., втората е от 1020 г., а третата е издадена вероятно между 1020 и 1025 г.