Индекс на статията
Муцо Метов от с. Долна Кремена, Врачанско
1
Молба от 15 ноем. 1897 г. от Тота Муцова от с. Долна Кремена, Врачанско, до председателя на IX Обикновено народно събрание. - ЦДИА, ф. 173, оп. 1, а.е. 856, л. 392-393.
От приложеното тук свидетелство под № 840, издадено ми от Долнокременското селско общинско управление, се установява какво покойният ми съпруг Муцо Метов през 1876 г., когато населението от селото ни се е приготовлявало да въстане с оръжие в ръка и се освободи от турското робство, то мъжът ми без да е принуждаван от някого, доброволно се е завзел да прави на въстаниците ножове и да им поправя оръжието. Известени отпосле турските власти за работите му, го хванаха и затвориха заедно с по-първите хора от селото ни. Тук (в затвора) съпругът ми е бил изтезаван да изкаже кои са инициаторите на въстанието и на кои от въстаниците е правил ножове и поправял оръжието. Обаче той, колкото и да бил мъчен, не е изказал и не е предал нито един от тях. Най-сетне, когато го подкарали с другите за Видинския затвор, още няколко приклада от войнишките пушки са довършили живота му и той е умрял на пътя между гр. Враца и Видин. Най-много е бит мъжът ми, защото като циганин от мохамеданско вероизповедание не е искал да предава българите, а ги е покривал.
Досега, както и да е, преживявах от труда си, като работих с плата на съселяните си; но сега вече съм жена на повече от 60 години и нямам физическа възможност да си изкарвам прехраната и преживея останалите дни на живота си. Затова обръщам се към Вас, господине председателю, и най-покорно Ви моля щото настоящата ми просба да се внесе в почитаемото Народно събрание, което моля в името на человеколюбието да реши и ми се отпусне една пенсийка, каквато то намери за добре, за да мога да преживея останалите дни на живота си и да не умра от глад и студ. Макар че имам синове, но те са хорски слуги (ратаи) и са с тежки семейства и едвам прехранват децата си, а камо ли да гледат мене и ми помагат.
Като съм уверена, че почитаемото Народно събрание ще стори милост и ще облекчи теглото на една вече престаряла и нещастна жена, като ми отпусне каква годе пенсия, съм с почитание.
[Отметка:] За пенсия като заслуживша на отечеството при освобождението.
2
Свидетелство № 842 от 14 ноем. 1897 г. - Пак там, л. 394.
Долнокременското селско общинско управление, на основание събраните достоверни сведения от стари хора на селото ни, дава настоящето на жителката на селото ни - Тота Муцова, на 60-годишна възраст, по народност циганка, вероизповедание мохамеданско, в удостоверение на следующето: Покойният ѝ мъж Муцо Метов през 1876 г., когато жителите на селото ни се готвеха да въстанат с оръжие в ръка и се избавят от турското иго, той (Муцо Метов) в качеството си на селски майстор (ковач) без всякакво принуждение от никого, а напротив доброволно, денонощно се е трудил и правил на въстаниците ножове и поправял оръжието им. Известени отпосле турските власти за тези негови работи, го хванаха заедно с по-първите хора от селото ни и биде подхвърлен в темницата на най-тежки побой и изтезание с цел да изкаже кои са били лицата, на които е правил ножове и поправял оръжията. Обаче той е претърпял всички мъчения и не издаде нито един от въстаниците. Вследствие на многото боеве и мъки той (Муцо Метов), според казванието и изповеданието на другарите му затворници, той е умрял вследствие на многото боеве на пътя между Враца и Видин, гдето са били закарани на затвор, и сега съпругата му Тота Муцова се намира в крайно бедно положение и старостта ѝ не ѝ позволява да си изкарва прехраната с работа както досега.
Вследствие на всичко гореизложено се дава настоящето, подписано и подпечатано, на Тота Муцова да ѝ послужи гдето стане нужда.
3
Стенографски дневници на IX ОНС, II р. с., кн. 2, 24 заседание, 29. XI. 1897 г., с. 189.
Докладчик Сава Фарашев: Прошение от Тота Муцова от с. Долна Кремена, Врачанска околия. Когато се готвело въстание, мъжът ѝ, ако и циганин турски, но поправял на въстаниците пушките, острил им ножовете и не ги издал, уловили го, като го карали за Видинския затвор, били го и умрял по пътя. Има деца, но били ратаи и не могли да ѝ помагат. При прошението има едно свидетелство, което казва, че от стари хора чували, че наистина мъжът ѝ бил помагал.
Комисията го остави без последствие.
Председателствуващият Христо Иванов: Ще се гласува. Моля ония г-да представители, които приемат мнението на комисията: да остане без последствие прошението на Тота Муцова, да си вдигнат ръката. (Болшинство) Оставя се без последствие.
4
Писмо № 159 от 22 ян. 1898 г. на канцеларията на Народното събрание до околийския началник в гр. Враца. - ЦДИА, ф. 173, оп. 1, а.е. 856, л. 395.
С настоящето Ви моля, господине началник, да се разпоредите да се съобщи на Тота Муцова от с. Долна Кремена, в поверената Вам околия, че протежето ѝ под № 2308/97 г., за отпущание пенсия, Народното събрание в заседанието си от 29 ноември м. г. остави без последствие.