Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.
Из записката на Стефан Стратимирович (1757—1836). От 1790 г. той е сръбски православен митрополит на Карловац. Печата се по Русский архив, 1868, № I, стлб. 115—118.
Сърбите живеят в Унгария по двата бряга на Дунава, в Славония, Хърватско, Далмация и Приморието; също така от тези области на турските земи до Адриатическо море; целият народ между реките Сава, от границата с Влашко до Скутари (Шкодра) в Албания, между реките Сава и Уна е славяносръбски с дребни различия в наречията, така че и турците, които се намират там, принадлежат към славяносръбския народ н език.
При днешните обстоятелства може част от този народ, който стене под игото и притесненията на турците, да бъде поставена в самостоятелно политическо състояние.
Ако великият всерусийски император би направил предложение на султана да остави цялата територия, обитавана от сърбите, независима и под защитата на Русия, подобно на република Рагуза или на новата Гръцка република на седемте острова, като запази за себе си един умерен данък и свобода на религията за живеещите там турци, при условие, че руският владетел гарантира турските провинции в Азия, които днес се откъсват от султана, а също му обещае съдействие при добиването на нови; то вероятно султанът не би отказал на това желание на Русия, защото освен горепосоченото той би получил още и тази полза, че по такъв начин би направил всички други свои предели, граничещи с тези провинции, осигурени от нападенията на други владетели. И наистина, ако сърбите, откъсвайки се сами от султана против неговата воля (което лесно може да последва), предадат тези провинции на най-близкия християнски господар, то султанът не само съвсем би се лишил от своите провинции, но би увеличил силите на своя съсед, а това би било пагубно за него.
Що се отнася до Австрия, тя би трябвало да отстъпи Бока Которска и част от Далмация; за това може да ѝ се отстъпи част от днешно Турско Хърватско. А ако Австрия би отстъпила и Срем на сръбската земя, то в замяна може да ѝ се даде влашкият край до река Олта...
И така, ако е възможно този край да стане самостоятелна област по споменатия начин, то за по-голяма безопасност и вечно утвърждаване на тази държава би било достойно руският императорски двор сам да определи един от своите велики князе за владетел на тази държава... А освен това този нов владетел би трябвало да доведе със себе си руски войски, а ако не желае сам да дойде, би могъл да управлява и да донесе благоустройство посредством свои наместници и 3- или 4-хилядна войска. Поради грубостта на народа в самото начало една републиканска конституция не би могла да бъде полезна; за предпочитане е монархическото управление.
Ако обаче руският император не пожелае да определи някого от своите князе и ако това препятстват другите европейски владетели, в такъв случай би трябвало да се определи някой от немските зетьове или шуреи или съюзните приятели, но такъв протестант, който би приел, макар и за потомството си, източноправославната вяра и благочестие. И това е нужно затова, защото римокатоликът не би приел източноправославното благочестие освен престорено и примесено с папството и униатството…
Такава представа за издигането на новата славяносръбска държава така живо израства през ума и сърцето ми, толкова е полезна за руския императорски дом, толкова славна е за целия славянски род, че никакъв огромен труд и никакво крайно усилие не могат да бъдат прекалено големи за постигането на тази цел...
