Публикува се по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.
Печата се по The Life and Times of Vuk Stefanovič Karadzič. 1787—1864, Literacy, Literature and National Independence in Serbia. D. Wilson. Oxford 3970, p. 253—268.
Истина е, както казват нашите предци, че никой не може да задоволи всички вкусове, но за Вашето днешно управление може да се каже, че практически никой в Сърбия не е доволен. Ако започнем да анализираме и разглеждаме това по-нататък, ще открием, че най-недоволни са онези служители, които стоят най-близо до Ваше Височество и са най-често във Вашата компания, а най-щастливи са онези, които изобщо не Ви познават.
Различните причини за това недоволство могат като цяло да се разделят на две основни групи. Хората са недоволни, било защото не могат да живеят съобразно с желанията и способностите си, защото животът и репутацията им са несигурни и защото не са господари на имота, който бог им е дал или който те са придобили честно и с труд; било защото считат, че за общото благо не се влага такова усилие и труд, каквито според тях са необходими и възможни...
Казват, че при никой турски господар не е имало такива грабителства, каквито съществуват днес, и че през последните две години 22 000 гроша кулук са били изплатени за двете резиденции на Ваше Височество. По същия начин и търговците в Сърбия, а особено търговците на свине, се оплакват и продължават да се оплакват, че Ваше Височество и Вашите партньори сте монополизирали цялата търговия и напълно сте ги разорили.
Нека повторя накратко: в Сърбия никой, буквално никой не е доволен от управлението на Ваше Височество, освен двамата Ви синове: а ако те бяха малко по-големи, може би също щяха да бъдат недоволни като всички останали. Колкото някой се представя за по-щастлив и колкото повече вика: „Господ да Ви даде дълъг живот, господарю! За Вашето здраве, господарю, и нашия добър късмет!“, толкова той е по-недоволен, а това е само едно представление, с което прикрива недоволството си...
Защото, ако трябва да говоря направо, управлението на Карагеорги беше много по-добро за чиновниците и всички видни хора, отколкото Вашето; въпреки това Вие самите се вдигнахте срещу него, а днес, ако бяхте на мястото на кой да е от вашите служители, бихте били не по-малко, ако не и по-недоволни от тях. А всички Ваши служители имат точно толкова сърце, разбиране, желание, воля и всички други страсти и духовни качества, които и Вие притежавате, защото те са точно този тип хора, към които спадате и Вие.
Предполагам, че Ваше Височество като всеки умен и разумен владетел иска да направи всичко възможно, за да ощастливи съотечествениците си; ето защо аз си позволявам най-плахо да посоча тук онова, което смятам, че може да превърне недоволството в доволство.
Преди всичко бих казал, че едно правило, с което всичко може да бъде съдено, е, че истинската полза за всеки владетел е само оная, която е полезна и за неговия народ, и че всичко онова, което е вредно за народа, не може да бъде от истинска полза за владетеля. Придържайки се здраво към този принцип, аз считам:
1. Вие трябва да дадете на народа кодекс от закони или, както сега го наричат в Европа, конституция. С това аз нямам пред вид конституция от типа на френската, английската или новогръцката, а, грубо казано, че начинът на управление трябва да бъде установен и правителството определено чрез един ферман или хатишериф (всеки, който препоръчва или одобрява някакъв друг начин, Ви мами или Ви заблуждава); че всеки трябва да разполага със сигурност за живота, имота и честта си; че всеки трябва да бъде свободен да работи такава работа, каквато му допада, при условие да не наврежда на другите и да живее, както си иска; че всеки трябва да знае какво трябва да прави, така че да не се страхува от Вас или някого другиго; че никой няма да може да кара някого насила да му служи; че трябва точно да се знае кой служещ е висшестоящ и кой низшестоящ; че без справедлива причина и решение никой служител няма да може да бъде изгонен от работа или да бъде понижен; че никой не трябва да бъде насилен против желанието си да заеме каква да е служба; и че всеки служител трябва да може да си подаде оставката, когато пожелае...
И ако всичко, което аз споменах тук, може да се уреди веднага и напълно, няма какво да се говори повече; кодексът от закони би задоволил най-важните от недоволниците, а конституционното управление — останалите. Но като се има пред вид, че е малка надеждата това да бъде постигнато веднага и напълно, аз ще посоча какво друго смятам за необходимо. И така:
2. Задължителният труд трябва да бъде премахнат и никой не трябва да бъде длъжен да плаща „свободни подаръци“. Както в историята е вписано, че някога сърбите са ходели от Ниш и Смедерево до Одрин и Цариград да косят трева за султана, така ще се говори, че от областите на Ужице и Соко идват хора да косят за Ваше Височество около Крагуевац и Белград и че търговците и занаятчиите от Крагуевац, Белград и Пожаревац трябвало да закриват дюкяните си и да идват с помощниците си и чираците си и с домашните си слуги, за да купуват сено от Ваше Височество...
3. Трябва да бъдат открити училища. Според мен днес Сърбия страда най-много от липсата и нуждата от способни хора в обществените служби…
