Древният свят

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Октавия Младата била по-голямата сестра на Октавиан Август. Наричали я „Младата“ за разлика от доведената ѝ сестра Октавия Старата (римляните нямали лични женски имена — жените носели и името на рода, към който принадлежали; затова всички жени от рода на Октавиите се наричали Октавии, всички жени от рода на Юлиите — Юлии и т. н.; понякога името на жената могло да бъде образувано от третото име на нейния баща).

Октавиан Август се отнасял много добре към Октавия Младата, която според думите на Плутарх била „едно рядко същество“ (Плут. Ант. 31).

Октавия била не само красива, но и добродетелна. Тя самоотвержено се принесла в жертва на политиката и позволила на брат си да се разпорежда със съдбата ѝ.

И Юлий Цезар, и Октавиан разглеждали семейния живот като част от политиката и принуждавали близките си да го жертват в нейно име.

Октавия била женена за Гай Клавдий Марцел, от когото имала две дъщери и син (Марцела Старата, Марцела Младата и Марцел).

В 54 г. пр. н. е., когато внезапно починала Юлия, дъщеря на  Юлий Цезар и съпруга на Гней Помпей, Цезар, готов на всичко, за да запази родството си с Помпей, започнал да му предлага за жена Октавия, макар че тя била женена (Свет. Юл. 27).

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Гай Октавий се е родил на 23 септември 63 г. пр. н. е. в Рим. Загубил рано баща си решаваща роля в живота му изиграло родството с Юлий Цезар, който му се падал правуйчо (Гай Октавий бил внук на сестрата на Цезар).

Октавий получил добро възпитание. Майка му Атия следяла действията на сина си, дори когато станал пълнолетен и облякъл официално мъжка тога — обичайното облекло на римския гражданин.

Водел трезвен и умерен начин на живот. За неговата младост Николай Дамаски казва: „Макар по закон да се числял към възрастните мъже, майка му не му давала да ходи навън на места, различни от тези, където ходел като дете. Принуждавала го да води предишния си начин на живот и да спи в старата си стая. Само по закон той бил мъж, във всичко друго си останал с правата на дете“ (Ник. Дам. 114, IV (8).

Юлий Цезар, който нямал законни синове и бил загубил единствената си дъщеря, се отнасял добре към своя племенник, отличаващ се не само с примерно поведение, но и със съобразителност. Когато тръгнал на война срещу синовете на Помпей, Цезар го взел със себе си в Испания, а после го изпратил в Аполония Илирийска (град на източното крайбрежие на Адриатическо море — б. а.), за да подготви похода срещу даките и партите.

Из "Атентати, които трябваше да променят света", Вацлав Боровичка

Рим е република, претендираща, че е демократична. За кратко време се превръща във велика сила, която обхваща голяма част от света. През шестдесетте години преди новата ера Италия, Сардиния, Сицилия, Корсика, Илирия, Македония, Гърция, Испания, Мала Азия и голяма част от Северна Африка са римски владения.

Обратната страна на медала обаче е, че докато римските легиони разширяват границите, в страната се появяват пукнатини в държавното устройство. Това, което е добро за малките гръцки държави, не е достатъчно за световната империя. В общественото управление се разрастват бюрокрацията и корупцията. Кризите една след друга разтърсват голямата империя.

Появява се Цезар.

Триумвиратът е правителство от трима. Помпей, Крас и Цезар сключват съюз на принципа, че не ще се предприема нищо, което един от тримата не одобрява. Честна игра, но ако се играе по договорените правила.

Хайнц Нойкирхен

Из "Пиратите"

Пълното покоряване на Гърция от Рим във II столетие преди нашата ера донесло края на гръцкото мореплаване. Римското господство по море се ограничило отначало само върху част от Средиземноморието. Другата, по-голяма част се владеела от Картаген, финикийско поселище на африканския бряг. Едва след разрушаването на Картаген (146 г. пр.н.е.) в Пуническите войни Рим изцяло поел картагено-гръцката морска хегемония.

От Рим изхождали трайни морски пътища за превоз на стоки, оръжия, граждани и войници към всички крайбрежни провинции на империята. Без някакъв що-годе значителен собствен износ Рим изтръгвал от подчинените народи данъци и ги разпращал за изхранване на населението си и за задоволяване на жаждата за лукс на робовладелците. Данъците обхващали най-различни неща: хранителни продукти, съхранявани най-често в амфори, зърнени храни, дървен материал, добитък, луксозни стоки като скъпоценни камъни, бисери, злато, слонова кост, подправки и, разбира се, роби, и пак роби. Римските аристократи нареждали дори да се разглобяват гръцки вили и египетски обелиски и камък по камък да се транспортират в Рим.

Lessons from the Ancient Silk Road

for the modern Chinese mega project "One Belt, One Road"

Assoc. Prof. Mariana TIAN

Centre for Contemporary China Studies, Institute for the State and the Law - Bulgarian Academy of Sciences; Secretary-General of the China-CEE Global Partnership Center (17 + 1)

Резюме

Историческата ретроспекция към най-важния транспортен и търговски коридор в стария свят – Керванният път на коприната, цели да провокира дискусия по отношение на съвременния китайски мега проект – „Един пояс, един път“ и  неговите геоикономически измерения. В хронологичен план са проследени различните етапи на неговото развитие – възникване, просперитет, крах. Маркирани са главните разклонения, видовете транспортирани стоки, посоката на тяхното движение, контролирането на маршрутите и пряката зависимост между търговията и политическия контекст. Изяснени са мотивите и причините за възникване на Морския път на коприната. Обърнато е внимание на морските експедиции на Джън Хъ, на демонстрирането на военна сила и разширяване на китайското влияние по света. В заключителната част са обобщени същността, функцията и значението на Пътя на коприната за древния свят като информационно трасе за обмен на идеи, културна магистрала и международна търговска мрежа от пътища, свързваща Китай и Средиземноморието.

Публикувано с разрешението на Древен Изток

1. Защо най-богатата страна на света не успя като империя?

Древна Индия винаги е впечатлявала пътешественици и завоеватели не само с развитата си цивилизация, но и с приказните си богатства и отлично организираното общество.

Публикувано с разрешението на Древен Изток

1. Как се привличат двата полюса на Евразия

Периодът I в. пр. н. е. - III в. от н.е. безспорно може да бъде наречен Епоха на полярните империи. В двата края на Евразия две огромни държави създават блестящи  цивилизации - Рим на Августите (принципат - 27 г. пр. н. е. - 284 н. е.) и Китай на династията Хан (206 г. пр. н. е. - 220 г. от н. е.). Макар и отдалечени от безкрайни пространства те поддържат връзка помежду си и по пътищата на керваните и морските маршрути се осъществява обмен на стоки, технологии и идеи между тези две толкова различни култури.

Разстоянията и трудностите правят изгодна обмяната най-вече на луксозни стоки: от Китай пристига коприна, а от Рим стъклени изделия, геми, тъкани от азбест и други подобни предмети. На Китай средиземноморското земеделие дължи усвояването на овощните култури: ябълки, сливи и т.н. чрез сложната техника на присаждане. Един вероятен, но този път нежелан подарък на Далечния Изток е първата мащабна чумна епидемия, покосила Римската империя през II в. - след като е донесена от Месопотамия от участвалите в кампанията срещу партите (165 г.) легиони.