Древният свят

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

В деня на убийството на Домициан, 18 септември 96 г., римският сенат провъзгласил за император знатния и величествен сенатор Марк Кокцей Нерва, който бил тогава на 66 години.

При новия император изтерзаният от Домициан Рим въздъхнал с облекчение. Както казва Тацит, годините на управление на Нерва и на приемника му Траян „били години на рядко щастие, когато всеки можел да мисли, каквото си иска и да говори, каквото си мисли“ (Тац. Ист. I,1). „Нерва съединил в едно цяло несъвместими дотогава неща — принципата и свободата“ (Тац. Агр. 3). „Характерна черта на новото време бил фактът, че започнали да се издигат хора, чието най-силно желание в предишните времена се изразявало в стремежа им да останат незабелязани от императора“ (Плин. Пан. 90).

Нерва изразходвал много икономично държавните средства — той бил най-пестеливият от всички дотогавашни императори (Плин. Пан. 51).

Но въпреки редицата свои достойнства, Нерва успял да спаси живота си само с цената на подялба на властта.

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

След смъртта на Тит властта преминала към по-малкия му брат Тит Флавий Домициан, който не наследил нито ума, нито добродетелите на своя баща и на по-големия си брат.

Подражавайки на баща си и брат си, той устройвал парични раздавания и бляскави зрелища, разгърнал широко строителство и се опитвал да води завоевателна политика.

По времето на Домициан римските войски за пръв път в историята си достигнали бреговете на Каспийско море в района на Баку; паметник на тяхното пребиваване там е един латински надпис (най-източният от досега известните на науката надписи — б. а.), издълбан в скала в подножието на планината Беюк-Даш в Кобистан: „По време на управлението на император Домициан Цезар Август Германик Луций Юлий Максим, центурион от Дванадесети Мълниеносен легион“ (ЛЕ, 277—288).

Разностранната дейност на Домициан изисквала големи разходи, но за да можел да ги покрие той трябвало да притежава изобретателността на Веспасиан и здравомислието на Тит.

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Най-големият син и наследник на Веспасиан носел имената на баща си — Тит Флавий Веспасиан — и влязъл в историята под името Тит. Веспасиан го взел за съуправител още в 71 г.; след смъртта на баща си в 79 г. Тит започнал да управлява самостоятелно.

Това бил един много разумен и предпазлив човек, който успял да спечели всеобщата любов на римляните, макар в младостта си да обичал до такава степен развлеченията, че се страхували да не би да стане втори Нерон. Но Тит бил прекалено умен, за да подражава на Нерон.

Светоний казва за Тит следното:

„Още като момче у него се проявили бляскави телесни и душевни дарования, които с възрастта ставали все по-големи: красота, в която имало колкото привлекателност, толкова и достойнство; забележителна сила, въпреки невисокия ръст и малко изпъкналия корем; изключителна памет и способности за почти всички военни и мирновременни науки; владеел отлично оръжие и езда; реч или стихове на латински и гръцки съчинявал толкова бързо, че дори можел да импровизира; не му била чужда и музиката — пеел и свирел на цитра приятно и умело“ (Свет. Тит. 3).

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Тит Флавий Веспасиан е роден на 17 ноември 9 г. в неголямото село Фалакрина, близо до Реате (дн. Риети), в околностите на Рим. Произходът му бил скромен; неговите предци не се отличавали нито със знатност, нито с богатство и не били извършили нищо значително.

Веспасиан посветил много години от живота си на военното дело; служил в римските войски в Тракия, бил управител на Крит и Кирена, командвал легионите в Германия. Особено се отличил в Британия, където взел участие в тридесет сражения, покорил две мощни племена и превзел над двадесет селища. Именно в Британия, според думите на Тацит (Агр.) „всесилната съдба забелязала за пръв път Веспасиан“. За победите си в Британия той бил удостоен с триумф в Рим, а в 51 г. станал консул.

За успехите си на военното и държавното поприще Веспасиан бил задължен преди всичко на своята енергична натура, на трезвия си ум, на предвидливостта и предпазливостта си; именно тези качества в съчетание със скромния му начин на живот му позволили сравнително благополучно да надживее тежките и опасни времена на управлението на свирепия Калигула, безхарактерния Клавдий и умопобъркания Нерон.

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Марк Салвий Отон, който станал император на 37-годишна възраст, се ползвал с добра репутация в Рим. Нагъл, жесток и развратен, той бил от съучастниците на Нерон в неговите оргии. По думите на Тацит „били му присъщи както непосилната дори за един император разточителност, така и нетърпимото дори за обикновения човек безпаричие“ (Тац. Ист. I, 21). Самият Отон признавал, че има огромни дългове и че само като император ще оцелее — иначе го грозяла гибел (Свет. От. 5).

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Свалянето на Нерон и провъзгласяването на Галба за император отворило нова страница в историята на Римската империя.

Ето какво разказва Тацит за онези години: „Пристъпвам към разказ за времена, изпълнени с нещастия, изобилстващи от жестоки битки, смутове и разпри, за времена диви и свирепи, дори и в мирно време...

Отначало смъртта на Нерон била посрещната с бурна радост и всеобщо ликуване, но скоро сенаторите, народът и преторианците, от една страна, и легионите и пълководците — от друга, били обзети от съвсем различни чувства, защото някой разгласил тайната, която обвивала идването на новия принцепс на власт, и станало ясно, че изборът на император можел да стане и извън Рим“ (Тац. Ист. I, 2 — 4).

Сервий Сулпиций Галба, човек богат и от много знатен произход, управител на Испания, бил провъзгласен за император от испанските и галските легиони през юни 68 г., а в Рим сенатът и преторианците изразили своето съгласие за избора му.

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Нерон, съчетал в себе си жестокостта на звяра с нагло лицемерие, се престорил, че смъртта на майка му дълбоко го е наскърбила. Той пратил от свое име послание до римския сенат, в което я обвинявал в опит да завземе властта и в покушение срещу живота му, заявявайки, че тя сама била сложила край на съществуването си. Текстът на този позорен документ бил съчинен от самия Неронов наставник — Сенека.
Тацит казва:

„Като порицал косвено времената на Клавдий, Нерон стоварил вината за всички безобразия по време на неговото управление върху майка си, твърдейки, че смъртта ѝ била от полза за народа. Нещо повече, той разказал за трагичното произшествие на кораба, но никой, който имал поне капка ум в главата си не повярвал, че то било случайно, както и в това, че една жена, преживяла корабокрушение, би могла да изпрати при Нерон самотен убиец, който да преодолее въоръжените отреди и императорската флота? Ето защо вече не Нерон предизвиквал ропот — от него можели да се очакват всякакви престъпления — а този, който съчинил гореспоменатото послание и вложил в него подобни твърдения: Сенека“ (Тац. Ан. XIV, 11).

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Агрипина Младата била най-голямата дъщеря на Германик и Агрипина Старата.

На младини съдбата не била благосклонна към нея. Баща ѝ, майка ѝ и двамата ѝ по-големи братя станали жертва на престъпни интриги, а третият ѝ брат, императорът Калигула, отначало я направил своя любовница, а по-късно я пратил в изгнание на Понтийските острови. Клавдий, родният ѝ чичо, след като бил провъзгласен за император, я върнал в Рим, където Агрипина била принудена да търпи прищевките на Месалина.

Тиберий дал Агрипина Младата за жена на Гней Домиций Аенобарб, внук на Марк Антоний и Октавия Младата, за когото Светоний казва, че „целият му живот будел отвращение“ (Свет. Hep. 5); баща му Луций Домиций Аенобарб бил надменен, жесток и груб човек. Когато на Агрипина Младата ѝ се родил син и приятелите на съпруга ѝ го поздравявали „отговорил, че от него и Агрипина може да се роди само същество, достойно за презрение и опасно за обществото“ (Свет. Hep. 6). Този син бил Нерон, така че думите на баща му, който скоро след това починал, се оказали пророчески.

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков