Индекс на статията
Страница 8 от 9
БЕЛЕЖКИ
Въведение: България и византийската общност
1De l'antiquité au monde médiéval, p. 7.
2A. Cuilou, Bisanzio e il mondo civilizzato dal IX all'XI secolo. In: La civiltà bizantina dal IX all'XI secolo. Aspetti e problemi, Bari, 1978, p. 17—34.
3През първите столетия на Средновековието посредници междy Европа и Далечния Изток са византийците (да си припомним Козма Индикоплевст!). По-сетне тази роля се поема от арабите. Трябва да дочакаме тринадесетото столетие, за да видим венецианеца Марко Поло на път към екзотичните страни на Изтока.
4Halphen, Charlemagne, p. 17—126 (допълнителна библиография: p. 476—477); De l'antiquité au monde médiéval, p. 289—353 (библиография: pp. 289, 292, 315—317, 323—324).
5Halphen, Charlemagne, p. 118.
6Ibidem, p. 270—277.
7Ibidem, p. 409.
8Ibidem, p. 411 et suiv.; J. Calmette, L'effondrement d'un empire et la naissance d'un Europe, IX et X siècles, Paris, 1941.
9Ibidem, p. 425.
10Cl. Cahen, L'Islam des origines au début de l'Empire ottoman, Paris, 1970, p. 161 190.
11A. Мец, Мусульманский Ренесанс, Москва, 1973, с. 14.
12Пак там.
13Cl. Cahen, op. cit., p. 161.
14Obolensky, Commonwealth, passim.
15Guillou, La civilisation byzantine, p. 20.
16Dagron, Constantinople, passim (както и предговорът на П. Льомерл: р. 5—6).
17Вж. кратката, но точна характеристика на А. Гийу: Guilloi, La civilisation byzantine, p. 402.
18D Zakythènos, La grande brèche dans la tradition historique de l'Hellénisme du septième au neuvième siècles.— In: D. Zakythènos, Byzance: Etat-Société-Economie, London, 1973, n°V, p. 327.
19Lemerle, Humanisme, passim.
20С. Mango, Storia dell'arte. — In: La civiltà bizantina dal IX. all'XI secolo, p. 274—284 (c по-старата литература).
21Библиография у N. Svoronos, Diritto e istituzioni. — In: La civiltà bizantina dal IX all'XI secolo, p. 132.
22За Фотий вж. Lemerle, Humanisme, p. 177—204 (с по-старата литература).
23Ahrweiler, L'idéologie politique, p. 37 et suiv.; Dujčev, La crise idéologique, p. 6 et suiv.
24Ahrweiler. L'idéologie politique, p. 44.
25Ibidem, p. 48.
26Император Роман Лакапин, нарушавайки традицията, назовава цар Симеон „духовен брат". Вж. Daphnopatès, Согг., n°5, р. 61. 51; n°6. р. 69. 2, 77. 116; n°7; р. 81. 24.
27F. Dölger, Die „Familie der Könige" im Mittelalter. — In: Dölger, Byzanz und die europäische Staatenwelt, Ettal, 1953, S. 34—69; Ibidem, Die mittelalterliche „Familie der Fürsten und Völker" und der Bulgarenherrscher, ibidem, S. 159—182 (същото на бълг. език: „Средновековното семейство на владетелите и народите" и българският владетел, СП. БАН, LXVI, 32 (1943), с. 181—182); G. Ostrogorsky, The Byzantine Emperor and the hierarchical World order, The Slavonic and East European Review, XXXV (1956), n°84, p. 1—14: A. Grabar, God and the „Family of Princes" presided over by the byzantine Emperor. — In: A. Grabar, L'art de la fin de l'antiquité et du Moyen Age, I, Paris, 1968, p. 115--119; Ahrweiler, L'idèologie politique, p. 47; Dujčev, La crise, idéologique, p. 6 et suiv.
28Ahrweiler, L'idéologie politique, p. 50.
29Ibidem, p. 51.
30Ibidem, p. 51.
31Nicholas I, Letters, n°5, p. 30, 69—73.
32Ibidem, n°17. p. 116 95—102.
33Daphnopatès, Corr., n°5, p. 65, 122—124.
34A. Lombard, Constantin V, empereur des Romains (740—775), Paris, 1902; Златарски. 1,1, с. 201—237. V. Beševliev, Die Feldzüge des Kaisers Konstantin V gegen die Bulgaren, Et. Balk., 1971, 3, S. 5—17.
35Златарски. 1, 2, с. 27 и сл.; Гюзелев. Княз Борис I, с. 74 и сл. Idem, The Adoption of Christianity in Bulgaria, Sofia, 1976; Vlasto, Christendom, p. 158—165.
36Obolensky, Commonwealth, p. 85.
37Ahrweiler, L'idéologie politique, p. 45.
38Д. С. Лихачев, Старославянските литератури като система. Литературна мисъл, 1969, № 1, с. 4—10.
39Nicholas I, Letters, n°9, p. 54, 21—25.
40Obolensky, Commonwealth, p. 104.
41Куев, Черноризец Храбър, passim.
42Ostrogorsky, p. 267.
I. Началото
В търсенето на нови пътища
1Nicholas I. Letters, n°27, p. 188, 65—67.
2Гюзелев, Княз Борис I, с. 74.
3Nicholas I, Letters, p. 539—540.
4Ibidem, n°29, p. 200 45—47.
5H. Иванов, Българските имена в Чивидалското евангелие, Сборник в чест на проф. Л. Милетич, С., 1933, с. 630.
6За Ана вж. В. Гюзелев, Коя е Ана от новооткрития двуезичен преславски надпис? Ист. пр., XXI (1965), 6, с. 82.
7Обикновено се приема годината 878 (Златарски, I, 2. с. 279; Дуйчев, Центры, с. 111), но свързването на Симеоновото пристигане в Константинопол с повторното заемане на патриаршеския престол от Фотий не е достатъчно убедително. Появата на младия български княжески син във византийската столица на такава възраст (13—14 години) би могла да бъде обяснена само по един начин, а именно: да получи необходимото „средно" образование, преди да постъпи в Магнаурската школа.
8Liudprandus, p. 309.
9От него научаваме, че Симеон е учил в константинополския университет.
10Lemerle, Humanisme, passim.
11Ibidem, p. 99—100.
12Ibidem, p. 246—257. Изложението почива главно на данните, почерпени от една колекция от 122 писма, запазена в един-единствен ръкопис, съхраняван в Лондон (В/М Add. 36749) и достъпен благодарение на Р. Браунинг и В. Лаурдас (библиографски посочвания Lemerle, Humanisme, p. 246, п. 12).
13Liudprandus, p. 309.
14За Магнаурската школа вж. Lemerle, Humanisme, pp. 153, 159—165, 167; Р. Speck, Die Kaiserliche Universität von Konstantinopel, München, 1974 (Byzantinische Archiv, 14).
15За дисциплините, преподавани в Магнаура, вж. житието на Константин Философ-Кирил в: Климент Охридски, Събрани съчинения. 3, С., 1973. с. 122, IV; Lemerle, Humanisme, p. 160 163
16Lemerle, Humanisme, passim.
17Ibidem, p. 148—176.
18Lemerle, Humanisme, passim.
19Ibidem, p. 205—241.
20Ibidem, p. 268—300.
21Ibidem, p. 199.
22Liudprandus, p. 309.
23Златарски, I, 2, с. 280.
24PG. CH. col. 904.
25Писмото нито е датирано точно, (то може да се отнесе към 878—886 — Дуйчев, Центры, с. 111; усилията на Златарски с. 218—219, 280), да докаже, че то е писано скоро след 878 г. не са съвсем убедителни), нито пък съдържа указание, че между тези българи, проводени при Арсений, е бил и Симеон.
26Dujčev, Medioevo, III, pp. 177—178, 255.
27Вж. Vita Clementis, XII, 35 — XIII, 41; p. 110—116.
28Пак там, XVI, 47: p. 120 22—26.
29Пак там, XVII, 53: p. 124 1—15; Златарски, I, 2, с. 226 и сл., Ив. Венедиков, Климент Охридски и Добета. — В: Климент Охридски 916—1966, с. 310 и сл.; Гюзелев, Княз Борис I, с. 350 и сл., 480; Vlasto, Christendom, p. 166; Dvornik, Byzantine Missions, p. 247 ( = Byzantské misie, p. 252).
30Reginonis Chronicon, p. 580; Annales Einsidlenses, MGH SS, 111, p. 140; Sigeberti Gemblacensis Chronographie, MGH SS, VI, p. 341; Annalista Saxo, MGH SS, VI, p. 549, 575.
31По-подробно: Златарски, I, 2, с. 246 и сл.
32Дуйчев, Българско средновековие, с. 361.
33Пак там, с. 360.
34Annales Fuldenses MGH SS, I, p. 408.
35Дуйчев, Бълг. средновековие, с. 362.
36Златарски, I, 2. с. 43 и сл.; Гюзелев, Княз Борис 1, с. 108—112.
37За „conventus" — „народен събор" вж. Златарски, 1, 2, с. 253; Gy. Moravcsik, Konienton печенежское или русское слово? Acta Antiqua Acad. Scientiarum Hungaricae, I, (1951), с. 225—231. Общо за съборите в българското средновековие: И. Андреев. Народните събори в политическия живот на Първата българска държава, Ист. пр., 1971, 4, с. 96—105.
38Reginonis Chronicon, p. 580 (вж. тук бел. 30). Едно указание в старобългарския разказ „Чудото с българина" (Кодов, Опис, с. 143) би могло да ни наведе на мисълта, че Симеон e играл главна роля при свалянето на Владимир от престола. За съжаление това указание е изолирано и основателно бе отхвърлено от В. Н. Златарски (I 2, с. 281).
39Мутафчиев, История, I, с. 266; Ю. Трифонов, Достоверен ли е разказът за ослепяването на Борисовия син Владимир? Училищен преглед, XXVI (1927), кн. 5—6, с. 864—890. За неоснователността на тези съмнения вж. Гюзелев, Княз Борис I, с. 466—468.
2. В ЗОРАТА НА ЕДНА НОВА ЦИВИЛИЗАЦИЯ: ПРЕСЛАВСКАТА
1Чудесно свидетелство за това състояние са „Отговорите на папа Николай по допитванията на българите". Вж. D. Detschev. Responca Nicolai I рарае ad consulta Bulgarorum, Serdicae. 1939. Подробно за тях: Ив. Дуйчев, Славяно-болгарские древности IX-го века.—В Iv. Dujčev, Slavia Orthodoxe: collected studies in the history of the Slavic Middle Ages, London, 1970, n°I; същият. Еще о славяно-болгарских древностях IX-го века, ibidem. n°II; Idem. Die Responsa Nicolai I Рарае ad consulta Bulgarorum als Quelle für die bulgarische Geschichte. — In: Duičev. Medioevo. I, p. 125—148.
2При тази своя постъпка Борис се е ръководил само от едно нещо, а именно: да защити, да съхрани своето дело. Но в същото време той е забравил Исусовите слова, отправени към апостол Петър (Матей 18, 22—23), припомнени му преди тридесетина години от папа Николай 1: „... Все пак това остава във властта на князa ви, който трябва не само веднъж, но седемдесет пъти по седем да прости на тоя, който сгреши, съгласно онова, което господ е заръчал на Петра".
3Ваклинов, Старобълг. култура, с. 182—184.
4За известна стандартизация в някои занаяти вж. Ваклинов, Старобълг. култура, с. 183—184; Ст. Ангелова, За производството на строителна керамика в Североизточна България през Ранното средновековие. Археология, 1971, 3, с. 324. Като пример за „райониране" на занаятите може да ни послужи специализираният квартал за металообработка и ковачество във Външния град на Велики Преслав. Вж. Ж. Въжарова, Железарска работилница в „Селище" — Преслав, Slavia antiqua, Vil (1960), с. 393—400; Ваклинов, Старобълг. култура, с. 183.
5Във Велики Преслав, край южната крепостна стена е открита голяма двуетажна сграда, разделена на 18 помещения ( в приземния етаж), всяко с отделен вход. Тези помещения основателно се тълкуват като търговски. Вж. П. Чангова, Търговски помещения край южната крепостна стена в Преслав, ПАИ, XXI (1957), с. 233 290; Стр. Лишев, Българският средновековен град, С., 1970, с. 35; Ваклинов, Старобълг. култура, с. 184—185.
6За търговията на България с Константинопол, регламентирана за първи път с договора от 716 г. (Златарски, 1, 1, с. 182) и отразена най-вече в „Книга на епарха", вж. Стр. Лишев, цит. съч., с. 31—34.
7За това говори достатъчно убедително продължителното съществуване на прабългарската военно-административна система — напр. запазването на двете най-важни длъжности кавхан и ичиргу боила (независимо от пославянчването на последното понятие — чьргубиля). Вж. Гюзелев, Кавхан, passim; Същият, Ичиргубоилите, passim.
8V. Gjuzelev, Allgemeine Charakteristik und Etappen der Errichtung der militärischen und administrativen Verwaltung des Ersten bulgarischen Staates (VII. bis IX Jahrh.), Et. Balk., 1978, 3. S. 71—77.
9T. Wassilewski, Origine et l'organisation administrarive des „comitats" en Bulgarie medievale, Et. Balk., 1978, 3, p 84—88. Вж. още Й. Андреев, Нарышская надпись князя Симеона и административное устройство болгарского государства в конце IX и начале X вв., ibidem, р. 121—131.
10В случая имам пред вид данните за т. нар. „вътрешни" и „външни" боляри и др., които намираме в съчинението на Константин Багрянородни „За церемониите". Вж. Iv. Dujčev, Les boljars dits intérieurs et extérieurs de la Bulgarie médiévale. — ln: Dujiev, Medioevo, III, p. 231—244.
11V. Gjuzelev, op. cit., p. 86—87.
12Вж. тук, с. 98 и сл.
13M. Андреев, Д. Ангелов, История на българската феодална държава и право, С., 1968, с. 159. Подробно за този процес на „преливане" между традиционните правни норми и византийското право у М. Андреев, Българското обичайно право, С., 1979, с. 68— 186.
14М. Андреев, Д. Ангелов, цит. съч., с. 27—28.
15За „Еклога" вж. Е. Э. Липшиц, Эклога, византийский законодательный свод VIII века, M., 1965; Същата, Право и суд в Византии в IV—VIII вв., Ленинград, 1976, с. 195 203; N. Svoronos, Diritto e istituzioni. — In: La civiltà bizantina dal IV all'IX secolo, Bari, 1977, p. 179—183. За проникването на Еклогата в България M. Андреев. Д. Ангелов, цит. съч., с. 26—27.
16Я. Н. Щапов. Номоканон Иоанна Схоластика и Синтагма 14 титулов у славян в IX—X вв. — В: Beiträge zur byzantinischen Geschichte im 9—11 Jahrhundert, Herausg. von Vl. Vavrinek, Praha, 1978, с. 388.
17Я. H. Щапов (пак там, с. 394), следвайки А. Соловьов и Д. Ангелов, приема, че Моравският номоканон е бил пренесен в България „учениками Мефодия" и глаголическия текст, преписан с кирилица.
18Пак там, с. 387, 408, бел. 1.
19Пак там, с. 397.
20Пак там, с. 405.
21Закон Судный людем пространной и сводной редакций, подред. M. Тихомирова. Москва, 1961. Обстойно изследване: В. Ганев. Правно-исторически и правно-аналитични проучвания, С., 1959. Подробна библиография: М. Андреев, Д. Ангелов. цит. съч., с. 30—31.
22Иванов, БСМ, с. 306.
23Напр. Марко, епископ на Девол или „четвърти епископ на славянски език", e Климентов ученик. Вж. Иванов, БСМ, с. 307. 25. Иванов. БСМ, с. 306.
24Vita Clementis, XVIII, 57: p. 126, 11— 12.
25Ibidem, XXI, 63: p. 130, 2—8.
26Иванов. БСМ, с. 306.
27Vita Clementis, XXII. 66: p. 132, 7—13.
28Вж. тук по-долу, с. 57 и сл.
29Vita Clementis. XIX, 60: p. 128, 12—15.
30PG, CII, ch. 27, col. 661 C—D.
31Една от причините, която принудила българския владетел да насочи своя поглед към състоянието на църквата, била проникването на различни ереси, съпровождащо християнизирането на прабългари и славяни. Вж. Гюзелев. Княз Борис I, с. 179; Д. Ангелов, Богомилството в България, С., 1969, с. 132—133. Публикуваните съвсем наскоро две неизвестни писма на Теодор Дафнопат (двете образуват едни цялостен трактат) онасловени „Писмо до тези, които са писали от България, за да питат дали тялото на господ се разлага, или не се разлага...” (Daphnopatès. Corr., n° n° 8, 9, р. 86—107), свидетелствуват, ако не за разпространението, поне за познаване на ереста, известна под името афтартодоцетизъм. Същината на тази ерес (свързана с името на живелия през VI век Юлиян от Халикарнас), се състои в твърдението на нейните привърженици, че тялото на Христос не подлежи на разлагане. Срв. R. Draguet, Julien d'Hallicarnasse et la controverse avec Sévère d'Antioche sur l'incorruptibilité du corp du Christ, Louvain, 1929; J. Meyendorff, Initiation à la théologie byzantine, Paris, 1975, p. 212.
32Vita Clementis, XVIII, 57: p. 126 9—12.
33Това решение обикновено се свързва с тълкуването на известния израз . Вж. различните мнения у Куев Черноризец Храбър, с. 31.
34Подробно у Iv. Dujčev, Il problema delle lingue nazionali nel Medioexo e gli Slavi. — In: Dučev, Medioevo, II, pp. 43—68, 595—597.
35Куев, Черноризец Храбър, 893 г.
36Вж. тук бел. 27.
37Browning, p. 57.
38Обикновено се приема, че Климент е въздигнат в епископски сан в началото на Симеоновото властвуване. В случая разполагаме само със сигурен terminus post quem — 893 г.
39Vita Clementis, XX, 62: p. 128 28—29.
40Ibidem, p. 128 25—28. По въпроса за Климентовата епархия съществува обширна литература. Вж. напоследък Ив. Снегаров, По въпроса за епархията на Климент Охридски. — В: Климент Охридски 916—1966, с. 291—305; П. Коледаров, Климент Охридски „първи епископ на български език" на драгувитите в Солунско и на Великия в Западните Родопи. — В: Константин-Кирил Философ. Юбилеен сборник по случай 1100 години от смъртта му, 1969, с. 141—167; P. Gautier, Clément d'Ochrid, èvêque de Dragvista, REB, XXII (1964), p. 199—214.
41Terminus ante quem — 906 г. (приписката на Тудор Доксов към Словата на Атанасий Александрийски: Дуйчев, СБК, I, с. 76).
42Вж. тук, с. 22—25.
43Ahrweiler, L'ideologie politique, p. 51.
44Тази черта се забелязва както в духовната сфера (многобройните преводи на патристична литература), така и в материалната култура (масовото разпространение на базиликалния тип религиозна сграда — практика, възхождаща към ранното християнство).
45Основна причина за възприемането на тъкмо тези явления от византийската цивилизация е бил прозелитизмът на българското общество.
46В. Малинин, Исследование Златоструя по рукописси XII века Императорской публичной библиотеке, Киев, 1878, с. 30—31.
47Л. Милетич, Цар Симеон, споменат в един среднобългарски ръкопис, Български преглед, IV (1898), с. 159.
48И. Е. Евсеев, Григорий пресвитер, переводчик времени болгарского царя Симеона, ИОРЯС, VII, кн. 3, СПб, 1902, с. 356.
49А. И. Соболевский, Черковнославянските стихотворения от IX—X в. и тяхното значение за черковнославянския език, СбНУНК, XVI—XVII (1906), с. 320; Дуйчев, СБК, I, с. 77; Б. Ст. Ангелов. За три съчинения в Симеоновите сборници, Староб. лит., 5 (1979), с. 13, 15; A. Vaillant, Textes vieux-slaves, I, Paris, 1968, p. 79.
50Вж. тук, с. 38—39.
51И. Иванов, Богомилски книги и легенди, С., 1925 (фототипно издание: С., 1970), с. 283.
52Т. Тотев, Тридесет години археологически разкопки в Преслав, Археология, 1974, 3, с. 48—60; Ст. Ваклинов, Плиска, Преслав, Мадара. Разкопки и проучвания. В: Плиска Преслав, 1, с. 7—16; Същият, Старобълг. култура, с. 124—126. Вж. също Ив. Венедиков, Преслав — преди да стане столица. — В: Преслав, 1. С., 1968, с. 39—47.
53Dagron, Constantinople, passim; Ahrweiler. L'ideologie politique, p. 9—12.
54Георгиев, Разцветът, с. 161—201; ИБЛ, I, с. 112—126; Куев, Азбучна молитва, passim (за всички поменати в текста книжовници (бел. 54—60) с посочена само най-необходимата литература). Э. Зыков. О литературном наследии Константина Преславското, Староб. лит., 3 (1978), с. 34—47.
55Георгиев. Разцветът, с. 202—270; ИБЛ, I, с. 127140; Йоан Екзарх, Слова, passim.
56Георгиев, Разцветът, с. 304—329, ИБЛ, 1, с. 141 — 153; Куев. Черноризец Храбър, passim.
57Георгиев, Разцветът, с. 299—303; Б. Ст. Ангелов, Към въпроса за книжовното дело на презвитер Григорий Мних, Староб. лит., 3 (1978), с. 48—55.
58Георгиев. Разцветът, с. 330—333.
59Пак там, с. 87—155; ИБЛ, I, с. 96—111; Климент Охридски 916—1966 (Особено И. Дуйчев, Климент Охридски и неговото дело в научната книжнина, с. 415—437; Л. Грашева. Литература върху Климент Охридски, с. 439—442); Климент Охридски. Библиографии (1878—1944), Съставила Кл. Иванова, С., 1966.
60Георгиев, Разцветът, с. 156—160.
61За кирилицата има огромна литература, която едва ли e необходимо да бъде цитирана. Вж. Г. А. Ильинский, Опыт систематической Кирилло-Мефодьевской библиографии, С., 1934 с. 101 — 115; M Г. Попруженко и Ст. Романски, Кирилометодиевска библиография за 1934—1940 г., С., 1942, с. 69 74; Вж. Б. Райков, Българската палеография като помощна историческа дисциплина и поглед върху проблема за произхода и авторството на българските азбуки. — В: Помощни исторически дисциплини, 1, С.. 1979, с 175—187; Iv. Dujčev, Protostoria dell' alfabeto slavo. — In: Pajaeographica, diplomatica et archivistica. Studi in onore di G. Battelli, Roma, 1979, p. 231—240.
62К. Мирчев, Историческа граматика на българския език, С., 1978, с. 30.
63Пак там, с. 56—57.
64Пак там, с. 58.
65Пак там, с. 54; Iv. Gălâbov, La rotonde de Syméon dans l'histoire du vieux-bulgare litéraire. Byz. Slav., XXVIII (1967), p. 113-114; Ив. Гълъбов, ИНМВ, XII (1976), с. 42.
66Йоан Екзарх, Слова, с. 56.
67Пак там, с. 24.
68Пак там, с. 15 и сл.; Д. Иванова-Мирчева, Среднобългарска преработка на похвалата на Йоан Екзарх за Иоан Богослов, Староб. лит., 4 (1978), с. 47—54; Кл. Иванова, Словото за преображение от Йоан Екзарх, пак там, с. 55—73.
69Климент Охридски, Събрани съчинения, I. Подготвили за печат Б. Ст. Ангелов, К. М. Куев и Хр. Кодов, С., 1970; II. Обработили Б. Ст. Ангелов, К. М. Куев, Хр. Кодов и Кл. Иванова, С., 1977; Св. Климент Охридски, Слова и поучения. Преведе от старобългарски архимандрит Ат. Бончев, С., 1970. Вж. Д. Иванова Мирчева. Климент Охридски и Йоан Екзарх като съставители на слова, — В: Климент Охридски 916—1966, с. 256; Л. Грашева. Някои изобразителни принципи в похвалните слова на Климент Охридски, пак там, с. 267—278.
70Еп. Антоний, Из истории християнской проповеди, СПб, 1892, с. 173—174, 192—305; А. В. Михайлов, К вопросу об Учительном евангелии Константина, епископа Болгарского, Труды, славянской комиссий Импер. Московского археологического общества, I, Москва, 1895, с. 111—133.
71Вж. Георгиев, Разцветът, с. 168—185.
72Пак там, с. 170. G. Birkfellner. Glagolitische und kyrilische Handschriften in Österreich, Wien, 1975, II/40: S. 131 (246ab); A. Vaillant, Une homélie de Constantin le Prêtre, Byz. Slav., XXVII! (1967), pp. 70—73; (текст); 74—78 (фр. превод); 79—81 (гръцки извори); Э. Зыков, О литературном наследии Константина Преславското, с. 35, бел. 2.
73В. Малинин, Исследование Златоструя по рукописи XII века Императорской публичной библиотеки, Киев, 1878; Г. А. Ильинский, Златоструй А. Ф Бычкова XI века, С., 1929 (= Български старини X); Кл. Иванова, Неизвестна редакция на Златоструя в сръбски извор от XIII век, Зборник историје књижевности, књ. 10, САНУ, Веоград, 1976, с. 89—107; А. Минчева, Старобългарски кирилски откъслеци, С., 1978 ( = Български езикови паметници I): V. Златоструй на Бичков, с. 57—76.
74Отлично свидетелство за този хаос в душата на българина са „Отговорите на папа Николай...". Вж. тук с. 41, бел. 1.
75PG, XCIV, coli 677—780.
76L. Sadnik, Des hl. Johannes von Damaskus „Έκδοσις ακριβἠς τῇς ὁρθοδὸξου πίστεως in des Übersetzung des Exarchen Johannes, Weisbaden, 1967 (= Monumenta linguae slavicae dialecti veteris, V).
77K. Куев, Нови преписи от „Черковно сказание" на Константин Преславски. — В: Помощни исторически дисциплини, I, С., 1979, с. 247—266.
78A. Vaillant, Discours contre les Ariens de Saint Athanase, Version slave et traduction en français, Sofia, 1954.
79Изборник великого князя Святослава Ярославича 1073 года. По рукописи Синодальной библиотеки. Издание общества любителей древней письмености фотолитографическим способом. С предисловием Г. Ф. Карпова, Петербург, 1880 (reprint: Monumenta linguae slavicae dialecti veteris, III, Weisbaden, 1965). Частично издание: Изборник великого князя Святослава Ярославича 1073 года. С греческим и латинским текстами. С предисловием Е. В. Барсова и запискою А. Л. Дювернуа, Москва, 1883. Библиография: Изборник Святослава 1073 года. Сборник статей, Москва, 1977; Ив. Дуйчев, Староб. лит., 5 (1979), с. 115—122; Староб. лит., 5 (1979). passim; Ив. Льовочкин, Изборник Святослава и его славянский протограф — В: Староб. лит., 8, 1980, с. 46—49.
80Изборник 1076 года. Издание подготовили В. С. Голишченко, В. Ф. Дубровина В. Г. Демянов, Г. Ф. Нефедов, Москва, 1965; Iv. Dujčev, Der Izbornik von Jahre 1076, Medioevo, III, S. 281—289.
81Досега са известни 21 преписа. Вж. Куев, Археографски бележки, с. 39—56.
82Ив. Добрев, Редът на зодиакалните знаци в Изборника от 1073 г., Староб. лит., 5 (1979), с. 101—106.
83Б. Пейчев, Философският трактат в Симеоновия сборник, С., 1977.
84Изборник Святослава 1073 г., Сборник статей, с. 3.
85Das Hexaemeron des Exarchen Johannes, ed. R. Aitzetmüller, vol. I—VII, Graz, 1958—1975.
86Iv. Dujčev, L'Hexaemeron de Jean l'Exarque, Byz. Slav. XXXIX (1978), 2, p. 211.
86aТук би трябвало може би да се отнесе и началната история на българската агиография — преводна и оригинална. Вж. Iv. Božilov, L'hagiographie bulgare et l'hagiographie byzantine: unité et divergence. — In: Hagiographie cultures et sociétés (IV-e—XII-e siècles), Paris, 1981 p. 536.
87Куев, Черноризец Храбър, с. 187 и сл.
88Досега творбата на Черноризец Храбър е позната в 73 преписа. Вж. Куев, с. 187 и сл.; А. Джамбелука-Коссова, Черноризец Храбър, О писменехь, С., 1980, с. 113—143.
89Дуйчев, СБК. I. с. 162—165; V. Beševliev. Die protobulgarischen Inschriften, Berlin, 1963, S. 306 Вж. Ив. Дуйчев, „Именникът на първобългарските ханове" и българската държавна традиция, Векове, 1973. 1, с. 5—11.
90Бешевлиев, № 1—15.
91В. И. Златарски, Най-старият исторически труд в старобългарската книжнина СпБАН, XXVII (1923), с. 132—182; Дуйчев, СБК. I, с. 45—50; В. St. Angelov, Le лѣтописъцъ въкратъцѣ du recueil de Simeon (Симеонов сборник) de 1073, Byz. Buie., II (1966), p. 95—105.
92В. St. Angelov, op. cit. (текст: 95—105); Б. Ст. Ангелов, Из старата българска, руска и сръбска литература. II, С., 1967, с. 78— 88 (текст 84—88).
93Б. Ст. Ангелов, Георгий Хировоск — за поетическите фигури. — В: Б. Ст. Ангелов, Из старата българска, руска и сръбска литература, II, с. 89 105 (текст 98—105); К. Куев, Бележки за съчинението на Георгин Хировоск „Περί τρόπων" в старославянските литератури, Староб. лит., 2 (1977), с. 46—60 (51—55: Вилиенски препис; 55—58 Пшемисълски препис), E. Э. Гранстерм, Л. С. Ковтун, Поэтические термины в Изборнике 1073 г. и развитие их в русской традиции (анализ трактата Георгия Хировоска), Изборник Святослава 1073 г, с. 99—108; Г. К. Вагнер, Статья Георгия Хировоска „О образех" в Изборнике Святослава 1073 г. и русское искусство XI в., пак там, с. 139—152.
94Куев, Азбучната молитва, с. 185—350 (текст на известните досега 38 преписа); А. Джамбелука-Коссова, Въстановим ли e текстът на Азбучната молитва?, Palaeobulgarica, II (1978), 2, с. 52—65; К. Куев. Новооткрити преписи на Азбучната молитва, Palaeobulgarica, III (1979), 4, с. 26—33 (текст на още два преписа); Э. Зыков, Азбучная молитва в соотношении к Учительном евангелию, Культурное наследие Древней Руси. Истоки, становление, традиции, Москва, 1976, с. 363—368.
95Е. Георгиев, Две произведения на Константин-Кирил, С., 1938 (всички спорове около авторството); Э. Зыков, О литературном наследии Константина Преславското, с. 44—45.
96Вж. тук бел. 49.
97Ст. Кожухаров, Новооткрити произведения на Наум и Константин Преславски, Palaeobulgarica, (под печат).
98Б. Ст. Ангелов, Сказание за железния кръст, Староб. лит., 1 (1971), с. 121—155 (текст: 136—155) = В. Ст. Ангелов, Из старата българска, руска и сръбска литература. III, с. 61—98 (текст: 79—98) И до днес въпросът за произхода на тези разкази не e решен. Повечето изследвачи са склонни да приемат, че те са византийски произведения. Тъй като гръцкият оригинал все още не е открит (вж. Dujčev, Medioevo, I, p. 233), може би спорът ще бъде решен след едно внимателно съпоставяне с гръцкия цикъл „чудеса на свети Георги" (Miracula S. Georgii, ed. J. В. Aufhauser, Leipzig, 1913).
99Вж. тук бел. 57.
100За Супрасълския сборник: Проучвания върху Супрасълския сборник. Старобългарски паметник от X в., С., 1980.
101Вж. тук бел. 18 и 19.
102За превода на „Pratum Spirituale" на Йоан Мосхос вж. Ih. Śevčenko. — In: La civiltà bizantina dal IV al IX secolo, Bari, 1977, p. 121.
103За преводаческите школи в България и по-специално за Преславската преводаческа школа вж. Д. Иванова-Мирчева, К вопросу о характеристике болгарских переводческих школ от IX до XIV века, Palaeobulgarica, I (1977), 1, с. 37—48; Същата. Супрасълският сборник и старобългарските преводачески школи. — В: Проучвания върху Супрасълския сборник, с. 80—86; Йоан Екзарх, Слова, I, с. 27—28; Д. Иванова-Мирчева, Ж. Икономова, Хомилията на Епифаний за слизането в ада, С., 1975, с. 39.
104Вж. тук бел. 49.
105L. Sadnik, Des hl. Johannes von Damaskus, S. 20. 10 a-b; П. Динеков, Старобългарски страници. Антология, с. 400.
106Ваклинов, Староб. култура, с. 180.
107Пак там, с. 181.
108Вж. Ив. Божилов, Анонимът на Хазе. България и Византия на Долни Дунав в края на X век, С., 1979, с. 174—176.
109Ст. Станчев, Преславският дворец. Състояние и задачи на изследването му. — В: Преслав, I, с. 49—69; Ваклинов, Староб. култура, с. 191—196.
110Ваклинов, Староб. култура, с. 192.
111Пак там, с. 194.
112Das Hexaemeron, VI, а 1—5; H. Мавродинов, Описанието на Преслав в Шестоднева на Йоан Екзарх, Ист. пр., 1955, 3, с. 66—76; Кр. Миятев, Два поетически фрагмента у Иоан Екзарх като исторически извори, Археология, I (1959), 1—2, с. 9—16; Мавродинов, Староб. изкуство, с. 169—170.
113Миятев, Архитектурата, с. 79—95; Ваклинов, Староб. култура, с. 176—177; Mango, Architettura, p. 36.
114Миятев, Архитектурата, с. 92.
115През тази епоха базиликата като архитектурен тип е била разпространена най-вече в Елада. Вж. R. Janin, Les basiliques paléochrétiennes des pays grecs, RESEE, VII (1969), 1, p. 127—132.
116W. Sas-Zalociecky, Byzance (Histoire de l'Art-Payot, 8), s. d., p. 41—51; Mango, Architettura, p. 96.
117Вж. подробно H. Мавродинов, Еднокорабна и кръстовидна църква по българските земи до края на XIV в.. С., 1931; Същият, Старобългарското изкуство XI—XIII в., С., 1966. с. 82 и сл.; Миятев, Архитектурата, с. 152 и сл.
118Чанева-Дечевска, Църквите на В. Преслав, с. 202—217.
119Миятев, Архитектурата, с. 83—90. Извън Преслав кръстокуполните църкви са изолирани паметници. Вж. Чанева-Дечевска, Църквите на В. Преслав, с. 202; същата, Църкви и манастири, с. 11.
120Чанева-Дечевска, Църквите на В. Преслав, с. 208; същата, Църкви и манастири, с. 66.
121Пак там, с. 202—217; Чанева-Дечевска, Църкви и манастири, с. 17.
122Пак там; Чанева-Дечевска, Църкви и манастири, с. 11—101.
123Пак там, с. 203.
124Кр. Миятев, Кръглата църква в Преслав, С., 1932; G. Millet, L'Eglise ronde de Preslav, Comptes rendus de l'Académie des Inscriptions et Belles lettres, 1933, p. 169—193; Мавродинов. Староб. изкуство, с. 156—164; Б. Игнатов, Към въпроса за българската архитектурна школа във византийския стил, Археология, V (1963), 3, с. 56—58; Миятев, Архитектурата, с. 95—103; Р. Ходинот, Западни влияния върху кръглата църква в Преслав, Археология, X (1968), 1, с. 20—31; Ваклинов, Староб. култура, с. 196—200; История на бълг. изобр. изкуство, I, с. 78—79; Б. Игнатов, Кръглата преславска църква. В: История, изкуство и култура на средновековна България, С., 1981 с. 229—243.
125Дуйчев, СБК, I, с. 76.
126Вж. литературата, посочена в бел. 124.
127Миятев, Архитектурата, с. 98; Ваклинов, Староб. култура, с. 200.
128Р. Ходинот, цит. съч., с. 20—31.
129Вж A. Grabar, Sculptures byzantines de Constantinople (IV—X), Paris, 1963, p. 111—115; Миятев, Архитектурата, с. 99. За църквата, построен от Константин Липе вж. Th. Macridy,The Monastery of Lips and the Birilas of the Palaeologi, DOP, 18 (1964), p. 253—277 (fig. 1—85); A.H.S. Megaw, The Original Form of the Theotokos Churh of Constantin Lips, ibidem, p. 279—298 (fig. 1—14); С. Mango and E. J. W. Hawkins, Additional Notes, ibidem, p. 299—315 (fig. 1—65); С. Mango and E. J. W. Hawkins, Additional Finds at Fenari Isa Camvnii, Istanbul, DOP, 22 (1968) p. 177—184 (fig. 1—40); С. Mango. — In: La civiltà bizantina dal IX all'XI secolo, Bari, 1978, p. 260—263 (fig. 18—30); Mango, Architettura, p. 170—171.
130C. Mango. — In: La civiltà, p. 262.
131Ibidem, p. 261, 263.
132Ibidem, p. 260.
133Ibidem, p. 260.
134B. Filov, Chapiteaux de marbre avec décoration de feuilles de vigne en Bulgarie, Mélanges Ch. Diehl, II, Paris, 1930, p. 13—18; Мавродинов, Староб. изкуство, с. 162—164, 203—221; А. Василиев, Т. Силяновска-Новикова, Н. Труфешев, И. Любенова, Каменна пластика, С., 1973, с. 30—50 (Доста повръхностни наблюдения — вж. М. Ваклинова, Векове, 1975, 2. с. 73—78, въпреки че и там липсва цялостна и аргументирана преценка); История на бълг. изобр. изкуство, 1, с. 88—97; Ваклинов, Староб. култура, с. 208— 214.
135В. Иванова-Мавродинова (История на бълг. изобр изкуство, I, с. 89) допуща, че прочутите старозагорски плочи са дело на преславски майстори, пренесени по-сетне в Тракия.
136A. Grabar, op. cit., p 111—115; Ваклинов, Староб. култура, с. 208.
137Мавродинов, Староб. изкуство, с. 203—207, 211—229, История на бълг. изобр. изкуство, I, с. 88; Ваклинов, Староб. култура с. 210.
138Мавродинов, Староб. изкуство, с. 162—164, 209—211; История на бълг. изобр. изкуство, I, с. 90—92; Ваклинов, Староб. култура, с. 212—213.
139История на бълг. изобр. изкуство, I, с. 91.
140Мавродинов, Староб. изкуство, с. 211—213; История на бълг. изобр. изкуство, I, с. 92—95; Ваклинов, Староб. култура, с. 210.
141История на бълг. изобр. изкуство, I, с. 92.
142Мавродинов, Староб. изкуство, с. 219—220; Ваклинов, Староб. култура, с. 212.
143История на бълг. изобр. изкуство, I, с. 94.
144Пак там, с. 94—95.
145Пак там, с. 95.
146Ваклинов, Староб. култура, с. 212—213.
147Мавродинов, Староб. изкуство, с. 203 и сл.
148Досега в оскъдната литература по този въпрос са застъпени две крайни становища. Докато в единия случай (А. Василиев, Каменна пластика, с. 48) каменната пластика се схваща като „народно изкуство" (?!?), то в другия (M. Ваклинова, Векове, 1975, 2, с. 76) тя [средновековната каменна пластика като цяло] се разглежда като аристократично изкуство. И в двата случая се изпуща съвременната постановка на въпроса (C. Mango — In: La cività bizantina dal IV al IX secolo, p. 307—315; A. Guillou, RES. L (1977), 1, p. 139), a именно: съществуването „на различни нива на артистичната продукция", на различни качества на каменната пластика, в зависимост от социалната група, която я е поръчвала. В нашия случай сме затруднени да направим подобно разграничение (то би било извънредно интересно!), тъй като: 1) българските паметници не са достатъчни за обстойно изследване; 2) те имат строго обществени функции — те произхождат от Двореца или църквите, поръчвани или покровителствувани от владетеля. Липсата на „частни" паметници сериозно затруднява типологизацията (вж. следв. бел.).
149Един от малкото паметници, с които разполагаме е надгробната плоча на чъргубиля Мостич — един от най-висшите държавни служители при царете Симеон и Петър (за него подробно Ст. Станчев, В. Иванова, М. Балан — П. Боев, Надписът на чъргубиля Мостич, С., 1955; Гюзелев, Ичиргу боилите, с. 159—162). За съжаление Мостич е починал и е погребан като монах и уредбата на неговия гроб отразява вкуса и разбиранията на друга социална група (а не на аристократичната, към която е принадлежал покойният преди замонашването си). Иначе със своята простота (само надпис) надгробната плоча отговаря напълно на „народното" изкуство в класификацията на С. Манго (op. cit., p. 310) : „Бедните вероятно са били погребвани без никакъв паметник или под една стела, лишена от украса".
150Iv. Dujčev, La rèforme monastique en Bulgarie au X-e siècle. — In: Mélanges E.-R. Labande. Etudes de civilisation medievale (IX-e —XII-e siècles), Poitiers, 1974, p. 255—264.
151Вж. някои полезни бележки у А. П. Каждан, Византийский монастирь XI—XII вв. как социальная группа, ВВ, 31 (1971), с. 48—70.
152Чанева-Дечевска, Манастирите, с. 32 (с посочената там литература); същата, Църкви и манастири, с. 107.
153Пак там.
154А. П. Каждан, цит. съч., с. 50
155Чанева-Дечевска, Манастирите, passim; същата, Църкви и манастири, с. 107—157.
156Пак там, с. 32 (у авторката сякаш все още има колебание: „. . .ние мислим, че засега известните данни дават повече основания за манастирско, а не за светско строителство").
157С. Mango. — In: La civiltà bizaintina dal IX all'XI secolo, p. 258—259.
158Чанева-Дечевска, Манастирите, с. 34.
159Пак там, с. 36. За тези интересни институции във Византии вж. P. Gautier, Le Typikon du Christ Sauveur Pantocrtor, REB, 32 (1974, p. 11—12 (коментар), p. 83—111 (текст).
160Тотев, Манастирът в „Тузлалъка", с. 8—15.
161Iv. Dujčev, op. cit., p. 262; А. Минчева, Старобългарски кирилски откъслеци, С., 1978 ( = Български езикови паметници, т. I), с. 40—45: III. Зографски листове.
162Миятев, Пр. керамика, passim; H. Мавродинов, Старобългарската живопис, С., 1946, с. 28—32; Ив. Акрабова, Декоративна керамика от „Тузлалъка", Разкопки и проучвания, III (1948), с. 101—129; Мавродинов, Староб. изкуство, с. 241—245; История на бълг. изобр. изкуство, I, с. 119—125 (Ив. Акрабова-Жандова); Акрабова-Жандова, Трапезна керамика, с. 62—80; Ваклинов. Староб. култура, с. 213—220.
163Тотев, Манастирът в „Тузлалъка", с. 14; Ваклинов, Староб. култура, с. 216.
164История на бълг. изобр. изкуство, I, с. 123.
165Миятев, Пр. керамика, с. 51—61; Акрабова-Жандова, Трапезна керамика, с. 62—64; Тотев, Манастирът в „Тузлалъка", с. 10; Totev, Icones peintes, p. 66
166Миятев, Пр. керамика, с. 115—140 (особено 138—139).
167Ваклинов. Староб. култура, с. 216—217. Авторът е категоричен: „Затова ние смятаме, че майсторите-художници и керамици, които са носили това производство, са произхождали от някои райони на Близкия Изток, като напр. Сирия, Месопотамия и дори Иран..."
168D. Talbot-Rice, Byzantine polychrome Pottery, Cahiers archéologiques, 7 (1954), p. 68 sq.; E. Coche de la Ferté, Décors en céramique byzantine au Musée de Louvre, ibidem, 9 (1957), p. 187 sq.; С. Mango. — In La civiltà bizantina dal IX all'XI secolo, p. 263.
169С. Mango, op. cit., p. 263.
170Вж. бел. 166.
171Миятев, Пр. керамика, с. 6—46.
172Пак там; История на бълг. изобр. изкуство, 1, с. 119—122; Ваклинов, Староб. култура, с. 214.
173Акрабова-Жандова, Трапезна керамика, с. 64
174Миятев, Пр. керамика, с 69, табл. XIX; Н. Мавродинов, Старобългарската живопис, С., 1946, с. 31—32 (обр 32); История на бълг. изобр. изкуство, I, с. 122; At. Boschkov, La peintur bulgare des origines au XIX-е siècle, Recklinghausen. 1974, p. 37, fig. 19.
175At. Boschkov, op. cit., p. 38.
176Тотев, Манастирът в „Тузлалъка". с. 11—15; Totev, Icones peintes, p. 67—73, fig. 2—8.
177Вж. бел. 163.
178Тотев, Манастирът в „Тузлалъка", с. 10; Totev, Icones peintes, p. 66.
179Тотев. Манастирът в „Тузлалъка", с. 11, обр. 3 а, б.
180В. Иванова-Мавродинова. За украсата на ръкописите от Преславската книжовна школа, Преслав, I (1967), с. 80—120; История на бълг. изобр. изкуство, I, с. 103—119 (обр. 114—136) (В. Иванова-Мавродинова).
181История на бълг. изобр. изкуство. I, с. 110.
182Пак там, с. 112, обр. 125.
183Пак там, с. 117—119 (с посочената литература и обр. 136).
184Пак там, с. 118 и обр. 140.
185Das Hexameron, VI, а 1—5.
186Т. Тотев, Диадемата, вестник „Мадара—Плиска—Преслав", бр. 5 от 28. 12. 1979, с. 9.
187Безспорно в случая имаме работа с една преславска ювелирна школа, която показва подчертан вкус и ярко изразено изящество— качества, които се забелязват и при други изяви на преславската цивилизация.
188С. Георгиева, Българските средновековни накити. Археология, 1961. 1, с. 4—10; Ат. Милчев, Ранносредовековни български накити и кръстове енколпиони. Археология 1963 3, с. 22—37; Ваклинов, Староб. култура, с. 183.
3. ПЪРВИ СБЛЪСЪЦИ
1Theoph. Cont., p. 357. 12 sq.; L. Grammaticus, p. 261. 12 sq.; Georg. Mon. Cont., p. 777 sq.; Skylitzes, 175, 75 — 176, 87; Г. Цанкова-Петкова (Първата война, с. 173 и сл.) се опита да отнесе преместването на тържището към времето на Владимир. Това становище обаче трудно може да бъде прието. Вж. Божилов, Бълг.-мадж война, с. 21, бел. 6.
2Вж тук, с. 51.
3H. Antoniadis—Bibicou, Recherches sur les douannes à Byzance, Paris, 1963, p. 40.
4Вж. тук с. 44, бел. 6.
5За мястото на сражението вж. Златарски, I, 2. с. 289; Kolias, Léon Choerosphactès, p. 23—24; Цанкова-Петкова, Първата война, с. 179—180. За темата Македония, обхващаща част от Тракия: П. Коледаров,Образуване на тема Македония в Тракия, ИИИ 21 (1970), с. 219—243; N. Oikonomidès, Les listes depréséance byzantines des IX-e et X-e siècles. Pins, 1972, p. 349, 355.
6Theoph. Cont., p. 357; L. Grammaticus, p. 261; Georg. Moti. Cont., p. 771; Skylitzes, p. 176, 87—94.
7За причините, поради които Симеон се е оттеглил след първото победно сражение, може само да се гадае. Вж. Златарски, I, 2, с. 289—290; Войнов, Промяната, с. 174.
8Leonis Philosophi Tactica, PG, CVII, 42, col. 956 С-D; Vasiliev, Byzance et les arabes, p. 128.
9Vasiliev, Byzance et les arabes, p. 128.
10Вж. полезните бележки у Toynbee. Const. Porphyrogenitus. p. 458, 466—467.
11Вж. Божилов, България и печенезите, с. 39, бел. 16.
12W. Seibt, Die Scleroi Eine prosopographisch-Sigillographische Studie, Wien, 1976, n°6, S. 24—25.
13Theoph. Cont., p. 357, 7—12; L. Grammaticus. p. 267, 15—21; Georg. Mon. Cont., p 772, 12—18; Skylitzes, p. 176, 95—6.
14Theoph. Cont., p 359; L. Grammaticus. p. 268; Skylitzes, p. 177, 11—12. За мисията на квестор Константинаки вж. Златарски, I. 2, с. 296; Kolias, Léon Choerosphactès, f. 25; Цанкова-Петкова, Първата война, с. 182.
15Всички извори с подробен анализ у Божилов, Бълг. мадж. война, с. 22—23. Вж. още Б. Ст. Ангелов, Сказание за железния кръст, Староб. лит., 1(1971), с. 141—143, 147—151; Harimani Augiensis Chronicon, MGH SS, V, p. 111.
16D A. I., § 51, p. 250, 112 — 252, 116; Божилов, Бълг.-мадж. война, с. 27—28.
17Theoph. Cont., p. 358, 20 — 359, 2; L. Grammaticus, p. 268, 6—11; Skylitzes, p. 177, 14—19. Според Константин Багренороднн (D. A. I., § 40, p. 176, 10—11) Симеон се е спасил в крепостта Мундрага.
18За него вж. Kolias, Léon Choerosphactès, passim.
19Локализацията на Мундрага e спорна. Вж. Цанкова-Петкова, Първата война, с. 182, бел. 81.
20Kolias, Léon Choerosphactès, n°I, p. 71.
21D. A. I., § 40, p. 176, 13—16. Някои учени изкажат неоправдано съмнение относно съществуването на този съюз. Вж. Божилов, България и печенезите, с. 39, бел. 15.
22Вж. тук бел. 15.
23Theoph. Cont., p. 359; L. Grammaticus, p. 268; Georg. Mon. Cont., p. 773; Skylitzes, p. 177, 31—33.
24За кавхан Теодор: Гюзелев, Кавхан, с. 146—148.
25Theoph. Cont, p. 359; L. Grammaticus, p. 268; Georg. Mon. Cont., p. 773; Skylitzes, p. 177, 33—34.
26Kolias, Léon Choerosphactès, p. 113.
27Božilov, A propos, p. 80.
28Vasiliev, Byzance et les arabes, p. 126.
29Theoph. Cont., p. 360; L. Grammaticus, p. 269; Georg. Mon. Cont., p. 774; Skylitzes p. 178, 48—56; H. Delehaye. Les Saints Stilites, Bruxelles-Paris, 1923, p. 200, 9—24.
30Vasiliev, Byzance et les arabes, p. 120, n. 1.
31J. Marquait, Osteuropäische und ostasiatische Streifzüge. Leipzig, 1903, S. 519; Vasiliev, Byzance et les arabes, p. 129—131.
32Božilov, A propos, p. 80.
33Kolias, Léon Choerosphactès, p. 113.
34Božilov, A propos, p. 77, 80.
35Vasiliev, Byzance et les arabes, p. 160—162.
36За славянските племена сагудати, другувити и стримонити вж. Ioannis Caminiatae De Corpus expugnatione Thessalonicae, rec. G. Böhlig, Berolini et Novi Eboraci, 1973 ( = Fontium Historiae Bvzantinae, vol. VI), p. 8, 81—82; 38, 61—62.
37Ioannis Caminiatae, De expugnatione Thessalonicae, p. 3—68. Ostrogorsky, p. 284; Vasiliev, Byzance et les arabes, p. 163—181; Златарски, I, 2, с. 327—334.
38Kolias, Léon Choerosphactès, p. 113.
39Иванов, БСМ, с. 18.
40Златарски, I, 2, с. 340—341; Toynbee, Const. Porphyrogenitus, p. p. 106—107; П. Коледаров, Политическа география на средновековната българска държава. I. От 681 до 1018, С., 1979, с. 47 и карта № 7.
41Воžilov. A propos, p. 73—81, стр. 80—81.
II. ВЪРХЪТ
1. КОРОНАТА: BAСИЛЕВС БУЛГАРОН
1Ostrogorsky, p. 287; СМН, IV/1, p. 135; Toynbee, Const. Porphyrogenitus, p. 8.
2Theoph. Cont., p. 380, 5—11; L. Grammaticus, p. 287, Georg. Mon. Cont., p. 798. 5—9; Skylitzes, p. 195, 95, 1—8.
3Авторството е приписвано на Николай Мистик, Никита Магистър, Арета Кесарийски и Теодор Дафнопатес, но въпросът все още е открит. Вж. Ἀ. Σταυρίδου-Ζαφράκα, Ὁ Ἀνὼνυμος λογος Ἔπὶ τῆ τῶν Βουλγάρων συμβάσει”, Βυζαντινά, 8 (1976), σ. 351—360; Dujčev, The Treaty of 927, p. 252; Daphnopatès, Corr., p. 10.
4Dujčev, The Treaty of 927, p 272, 296—301.
5Ibidem, p. 272, 302—306.
6Вж. напр. Theophanis Chronographie, ed. С. deBoor, I, Lipsiae, 1883, р. 359, 19—21; Nicholas I, Letters, n°23, p. 164, 39.
7За тази титла на българския владетел, освен данните на византийските хронисти и епиграфските материали, свндетелствува и един малко известен печат на Симеон. Вж. P. Papahagi, Un sigiliu de argint al ţarului Simeon, Comunicare făcuta la congresul al III-lea de numismatică şi arheologie, ţinut la Cernău ţi în zilele de 29, 30 Sept şi 10 ct. 1935, p. 1 9; N. В[ănescu], BZ, XXXVI (1936), p. 269.
8Vasiliev, Byzance et les arabes, p. 181—219.
9P. Karlin-Hayter, The Revolt of Andronicus Ducas, Byz. Slav., XXVII (1966), 1, p. 23—25.
10R. Guilland, Etudes byzantines, Paris, 1959, p. 240—248; Ostrogorsky, p. 268; СМН, IV/1, p. 131; R. I. H. Jenkins. Byzantium. The Impérial Centuries, London, 1966, p. 219 sq.; P. Karlin-Hayter, Le sinode à Constantinople de 886 à 912 et le rôle de Nicolas le Mystique dans l'affaire de la tetragamie, JÖB, 19 (1970), p. 59—101.
11Вж. A. П. Каждан, Деревня и город в Византии (IX—X вв.) Москва, 1960, с. 378, и сл.
12СМН, IV/1, р. 134. За Николай Мистик вж. Ἰ. X. Κωνσταντινίδης. Α', ο Μυστικός (ca852-925 μ. Χ.) Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως (901—907, 912—925), Άθηνάι. 1957; Σταυρίδου — Ζαφράκα, Συμεὼν καί Νικόλαος ό Μυστικός
13За регенството вж. Αί. Χριστοφιλοπούλου, Η αντιβασιλεία εις το Βυζάντιον, Σύμμεικτα, 1970), σ. 43-45
14Nicholas I, Letters, p. 527.
15Ibidem, n° 3, p. 16—20.
16Ibidem, n° 5, p. 26—38.
17Ibidem, n° 6, p. 38—42.
18Противно на общоприетото мнение А. П. Каждан („К вопросу о начале второй болгаро-византийской войне при Симеоне", Славянский архив, Москва, 1959, с. 24—29) се опита да отнесе началото на военните действия към края на 912 г. Това мнение бе прието от Г. Цанкова-Петкова (Ист. пр., 1962, 6, с. 97). Наскоро въпросът бе разгледан подробно от А. Ставриду-Зафрака (Συμεὼν καὶ Νικόλαος ὁ Μυστικός, σ. 51—55), която убедително отхвърли становището на А. П. Каждан и прие старата датировка — лятото на 913 г.
19Dujčev, The Treaty of 927, p. 274, 310—311 M. анар (Vasiliev, Byzance et les arabes, p. 252) неправилно по мое мнение потърси в тази фраза допълнително указание за преговорите на цар Симеон с арабите (вж. тук, с. 141).
20Theoph. Cont., p. 385. 8—24; L. Grammaticus, p. 291, 15 — 292, 21; Georg. Mon. Cont., p. 803; Skylitzes, p. 200, 12—29.
2. PAX SYMEONICA
1Преглед на литературата y Σταυρίδου-Ζαφράκα, Συμεὼν καὶ Νικόλαος ὁ Μυστικός, σ. 68 sq.; P. Karlin-Huyter, The Homily of the Реасе with Bulgaria of 927 and the „Coronation" of 913, JÖBG, 17 (1968), p. 29—39; E. Chrysos, Die „Krönung" Symeons im Hebdomon. Cyrillo-Methodianum, 3 (1975), S. 169—173.
2Златарски, I, 2, с. 367.
3Nicephori archiepiscopi Constantinopolitani Opuscula historien, rec. С. de Boor, Lipsiae, 1880, p. 42, 20—25; G. Zacos and A. Veglery, Byzantine Lead Seals, I, 3, Basel, 1972, n° 2672, p. 1441, pl. 176.
4Halphen, Charlemagne, pp. 37, 97.
5Вж. Σταυρίδου-Ζαφράκα, Συμεὼν καὶ Νικόλαος ὁ Μυστικός, σ. 76—77; Вж. също (с. 75—76) мнението на някои изследвачи (Ф. Дьолгер и др.), според които във Влахерните е бил извършен акт на духовно осиновяване на Симеон.
6Действията на Симеон наподобяват до известна степен действията на Карл Велики в 800 г. Тогава франкският крал мотивира своето коронясване за император с твърдението, че във Византия нямало законен василевс и властта се намирала в ръцете на една жена (Ирина). Вж. Halphen, Charlemagne, p. 120—121.Симеон би могъл да обоснове своите претенции с малолетието на Константин VII, който освен това бил роден от един непризнат от църквата брак.
7Ostrogorsky, p. 288. Подробно за царската титла на Симеон G. Ostrogorsky. Die Krönung Symeons von Bulgarien durch den Patriarchen Nikolaos Mystikos, ИБАИ, 9 (1935), с. 275—286; idem, Автократор и самодржац — В: Острогорски, СД, IV. Византия и словени, Београд 1970. с. 308 и сл.; Božilov. Bulg. Hist. Review. 1973, 4, p. 122—123.
8Вж. подробно Halplen, Charlemagne, p. 116 et suiv.
9Напр. Daphnopatès, Corr., n° 5, p. 59, 21. Българският владетел е заповядал да му отсекат печат със следната легенда: „Симеон в Христа василевс на ромеите" (Т. Герасимов, Три старобългарски моливдовула, ИБАИ, 8 (1934), с. 350—351, обр. 194—195).
10Вж. напр. Daphnopatès, Corr., n°6, р. 73, 70—71.
11Вж. тук с. 147.
12Dujčev, The Treaty of 927, p. 274, 317—323. Коментар на този пасаж, ibidem, p. 242 sq. (с библиография).
13Bréhier, Les institutions, p. 18.
14Nicholas I, Letters, p. 533 (след коронацията на Роман Лакапин).
15Ibidem, n° 16, p. 108, 73—75.
16Eutychii patriarchae Alexandrini, Annales, PG, XCI, col. 1151 A.
17Златарски, I, 2, с. 319.
18Пак там, с. 322.
19Острогорски, СД, IV, с. 308, бел. 120; Ostrogorsky, р. 288—289.
20М. Дринов, Избрани съчинения, I, С., 1971, с. 447.
21За срещата между двамата през август 913 г. вж. тук. с. 98—105.
22Nicholas I, Letters, n° 8, р. 50, 88—93.
23Ibidem, р. 52, 111—112.
24Дуйчев, Ман. летопис, фиг. 60; Божков, Йоан Скилица, фиг. 41.
25N. Oikonomidès, Les listes de préséance byzantines des IX-e et X e siècles, Paris, 1972, pp. 101. 1, 109. 2, 307.
26Вж. тук бел. 9.
27Bréhier, Les insitutions, p. 13
28Ibidem, p. 14.
29Вж. тук с. 22—25.
30T. Герасимов, Новооткрит оловен печат на цар Симеон, ИАМ. XXIII (1960), с. 69; За този печат вж. още Dujčev, BZ, 54 (1961). S. 249; V. Beševliev, Die protobulganschen Inschriften, Berlin 1963, n° 89a, S. 331; Dujčev, Medioevo, III. p. 188; Т. Герасимов, Български и византийски печати от Преслав, Сб. Преслав, 2, С., 1976, с. 126—128.
31Bréhier, Les institutions, p. 55; Guillou, La civilisation bizantine, p. 107.
32Бешевлиев, с. 74—75.
33Dujčev, Medioevo, III, p. 188.
34От същата епоха, т. е. X век, бих могъл да посоча няколко интересни примери, а именно: Actes de Lavra, I, des origines à 1204, édition diplomatique par P. Lemerle, A. Guillou, N. Svoronos, D. Papachryssanthou. Paris, 1970 ( = Archives de l'Arhos, V), n°1, I. 3; n°2, I. 3; n°3, p. 96. 2; Appendice V: p. 371. 2; Actes du Prôtaton, édition diplomatique par D. Papachryssanthou, Paris, 1975 (= Archives de l'Athos, VII), n°7, I. 20—21, 160; Daphnopatès, Corr., n° 6. p. 79, 49.
35Halphen, Charlemagne, p. 118.
36Ibidem, p. 122 et note 405.
37Ibidem, p. 57 et suiv.
38Dujčev, Medioevo, III, p. 188.
39Daphnopatès, Corr., n°5, p. 63, 99—100.
40Вж. тук с. 24.
41Daphnopatès, Corr., n°5, p. 61, 51; n°6, p. 69, 2; 77, 116; n°7, p. 81, 24.
42България в началото на X век е била готова да посредничи между Византия и народите, „невкусили" все още християнската култура, да разпространява византийската цивилизация в нейната българска адаптация както в областта на книжовния живот, така и в материалната култура.
43По-подробно у Iv. Božilov, L'idéologie politique du tsar Symeon: pax Symeonica — доклад, четен на българо-американския симпозиум на тема „Средновековна България между Изтока и Запада (VII—IX в.), състоял се в Дамбъртон Оукс (Вашингтон, 5—7 ноември 1981) — под печат в Byzantino-Bulgarica, VIII.
44Nicholas I, Letters, n°5, p. 26—37 (писмото е от началото на юли 913 г.) В това писмо константинополският първосвещеник обвинява българския владетел, че иска да стане „тиранин", да установи „тирания", да грабне „царската власт", убеждава го, че е по-добре „да се наричаш княз по милост божия, отколкото тиранин" и т. н.
3. DIES IRAE
1Theoph. Cont., p 386, 1—9; К. Guilland, op. cit., p. 248—249.
2Ostrogorsky, p. 289; Browning, p. 63.
3Вж. тук по-горе с. 98—105.
4Вж тук, с. 100.
5Nicholas I, Letters, n°8, p. 44—52.
6Вж. тук, с. 134—135, бел. 3, 4, 5 и 6.
7Nicholas I, Letters, n°8, p. 48, 65—70.
8Ibidem, n°9, p. 58, 89—94; Theoph. Cont., p. 386, 23; L. Grammaticus, p. 293, 5; Skylitzes, p. 211, 49; L. Diaconus, p. 123.
9Nicholas I, n°9, p. 58, 94.
10Theoph. Cont., p. 387, 14—18; L. Grammaticus, p. 293, 20 — 294, 3; Skylitzes, p. 202, 61—66; Божков, Йоан Скилица, фиг. 42 и 43, с. 83—84; 209—210; Grabar-Munoussacas. Skylitzes, n° 285. За по-нататъшната съдба на Адрианопол: Златарски, I, 2, с. 371.
11Nicolas I, n°9, р. 62, 180—184.
12Theoph. Cont., p. 388, 13—17; L. Grammaticus, p. 294, 10—15; Georg. Mon. Cont., p. 806, 8; Skylitzes. p. 202, 71—77; Вж. Божилов, България и печенезите, с. 43—44.
13Божилов, България и печенезите, с. 45.
14За Йоан Радинос — потомък на българска фамилия вж. Iv. Božilov, Les Bulgares dans l'empire byzantin, ГСУ ИФ LIX (1975), C., 1980, p. 179.
15Vasiliev, Byzance et les arabes, p. 238—243; Божилов, България и печенезите, с. 44—45.
16Божилов, България и печенезите, с. 42—46.
17D. А. I., § 38, р. 156, 81—90. Вж. Божилов, България и печенезите, с. 44 и бел. 38.
18Вж. тук, бел 17.
19Божилов, България и печенезите, с. 47—51.
20Nicholas I, Letters, n°9, p. 58, 109—112; Божилов, България и печенезите, с. 52, бел. 78.
21Божилов, България и печенезите, с. 51—52.
22Theoph. Cont., p. 388, 13 — 390, 2; L. Grammaticus, p. 294, 10 — 296, 19; Georg. Mon. Cont., p. 806, 8 — 808, 3; Skylitzes, p. 202, 77 — 204, 37; Божков, Йоан Скилица, фиг. 42, 44, 45, с. 89—93, 210—211; Grabar-Manussacas, Skylitzes n° 287—289. Подробно описание на Ахелойската битка у Златарски, I, 2, с. 385—288.
23Miracula S. Georgii, ed. J. В. Aufhauser, Leipzig, 1913, p. 23, 1—9. Ив. Дуйчев, Българско средновековие, С., 1972, с. 526.
24L. Diaconus, p. 124, 10—12.
25Skylitzes, p. 203, 8.
26Nicholas I, Letters, n°31, p. 208, 39—41, 50—51.
27Ibidem, n°9, p. 60, 123.
28Това е поза, която Николай Мистик заема почти през цялото време.
29Theoph. Cont., p 390; L. Grammaticus, p. 296; Georg. Mon. Cont., p. 808; Skylitzes, p. 205, 49—57.
30За датата на този поход: Златарски, I, 2, с. 392; Dujčev, Mediaevo. III, p. 193; Острогорски. СД, IV, 82; Obolensky. Commonwealth, p. 111 (Според него походът е бил извършен през 918 г.).
31D. A. I., § 32, p. 156, 91 — 158, 99.
32Датата на тези нашествия е спорна. Преобладаващо е мнението, че те са били извършени през 918 г. Ostrogorsky, р 290; Obolensky, Commonwealth, p. 111; Browning, p 64. N. Bέη, Α' ἐπιδρομοί τῶν Βουλγάρων ύπὸ τόν τζαpοv Συμεὼν καί τά σχετικά χόλια τοῦ Άρέθα Καισαρε ας. Ἐλληνικά, Ι (1928) σ. 348, 350 (той ги отнася към I, с. 306 (критика у Ostrogorsky. p. 290, n. 1); Ά. ’Αφρομἐα Ή 917 г.); Златарски, I, 2. c. 405 и сл. (920 г.); Мутафчиев, История, Βυζαντινὴ Θεσσαλία μέχρι τοῦ 1204, Έν Άθήναις. 1974, σ. 93—94.
33Советы и расказы Кекавмена. Сочинение византийского полководца XI века. Подготовка текста, введение, перевод и комментарий Г. Г. Литаврина, Москва, 1972, с. 182, 13—14.
34Vitae Lucae Junioris Steiriotis, PG, CXI, coll. 449 E. — 452 A; Г. Kpαμου, Φωκιδά. Προσκυνητάριον τῆς ἐν τῇ Φωκίδι Μονῆς τοῦ Ὁσίου Λουκᾶ τοῦπίκλιν Στειριώτου, I, Αθήναι, 1874 σ, 25 — 67, 148; A. A. Vasiliev, The „Life" of st. Peter of Argos and its historical significance, Traditio, V (1947), p. 163—191; Советы и расказы Кекавмена, с. 182, 12—31. Вероятно за нападение на българите в Тесалия става дума в житието на св. Никола от Вунени: Δ. Σοφιανοῦ, Ἄγιος Νικολαος ό ἐν Βουνόνοίς Άνέκδοτα άγιολογικά κείμενα, Έν Άθήναις, 1977 σσ .41 — 144, 154- 156, 63.
III. КРАЯТ
1. ОСУЕТЕНИ ИЛЮЗИИ
1Вж. тук, с. 101—102.
2За него: Runciman, Romanus Lecapenus, passim.
3V. Grumel, Echos d'Orient, 36 (1937), p. 52 et suiv.; F. Dölger, BZ, 37 (1937), p. 532; Ostrogorsky, p. 290; R. Cuilland, Etudes byzantines, p. 249—250.
4Runciman, Romanus Lecapenus, p. 59 sq.; V. Grumel, Notes de chronologie byzantine. Echos d'Orient, 35 (1936), p. 331—335; Ostrogorsky, p. 290.
5Ostrogorsky, p. 297.
6Ibidem, p. 290.
6aБи могло да се допусне, разбира се, че още тогава Роман Лакапин е бил изразител на някои стремления на централната власт (и е получил подкрепата на централната администрация?) — главно в борбата и с провинциалните феодали. За това свидетелствува цялата му по-нататъшна аграрна политика. Вж. Ostrogorsky, p. 299—302; А. П. Каждан. Деревня и город в Византии IX—X вв., Москва, 1960, с. 401—407.
7Runciman, Romanus Lecapenus, p. 56 sq.
8Nicholas I, Letters, n° 95, p. 362, 2—4.
9Ibidem, n°16, р. 110, 95—97.
10Ibidem, p. 533—534.
11Ibidem, n°18, p. 122, 30—38.
12Ibidem, n°19, p. 126—130.
13Ibidem, p. 128, 21—25.
2. ПОСЛЕДНИТЕ ОТБЛЯСЪЦИ НА МЕЧА
1D Mansi. Sacrorum conciliorum nova et amplissima collectio, XVIII, coll. 332—344; V. Grumel, Les Regestes des Actes du Patriarcat de Constantinople, I: Les Actes des Patriarches, II, 1936 (Socii Assumptionistae Chalcedonenses), n°669; Ostrogorsky. p. 298; CMH, IV/1. p. 137; L Bréhier, Vie et mort de Byzance. Paris, 1969, p. 141—142.
2Ostrogorsky, p. 297.
3Nicholas I, Letters. n°11, p. 76, 50—51.
4Ibidem, n°24, p. 170, 44—51.
5Ibidem, n°14, p. 96, 97—98, 102; p. 98, 112—116; n°18, p. 122, 54—55.
6Daphnopatès, Corr., n°7, p. 83, 64 — 85, 65.
7Писмото e писано наскоро след 17 декември 920 г. (коронацията на Роман Лакапин). Вж. Nicholas I, Letters, p. 533.
8Nicholas I, Letters, n°16, p. 108, 68—70.
9Ibidem, p. 108, 75—76.
10Daphnopatès. Corr., n°5 (p. 57—69); n°6 (p. 69—79); n°7 (p. 79—85). Трите писма са писани между пролетта на 924 г. и втората половина на 925 г. (ibidem, р. 15—16). Основните теми в писмата са три: въпросът за мира, отхвърляне на претенциите на Симеон и оспорване на титлата на българския владетел.
11Това са писма n°n° 14—31 (Nicholas I, Letters, p. 92—214).
12Ibidem, n°17, p. 110, 6—8.
13Theoph. Cont., p. 400, 1—8; L. Grammaticus, p. 305, 9—16; Georg. Mon. Cont., p. 818; Skylitzes. p. 214, 78—86.
14За датата вж. Златарски, 1, 2, с. 419—420; Vannier, Argyroi, p. 25, 27.
15Вероятно кавхан. Вж. Златарски I, 2, с. 421, бел. 2. За тази прабългарска военно-административна длъжност: Гюзелев, Канхан, passim.
16Също прабългарска военна титла. Златарски. I, 2, с. 421, бел. 3.
17Златният рог.
18Vannier, Argyroi. n°3: Евстатий Аргир и двамата му сина — Лъв (n°4) и Пот?? (n°5).
19Златарски, I, 2, с. 422; между 11 и 18 март 921 г. Вание (р. 25 et p. 5) отнася събитията към 922 г.
20Theoph. Cont., p. 401, 3 — 402, 7; L. Grammaticus, p. 306, 6 — 307, 6; Georg. Mon. Cont., p. 819, 13 — 820, 18; Skylitzes, p. 215, 225.
21D. A. I., § 32, p. 158, 100—103. Златарски, I, 2, с. 426—427; Острогорски, СД, IV, с. 81—83; D. A. I., Commentary, p. 136.
22Vita Mariae Junioris, Acta Sanctorum, Novembris, IV, Bruxelles, 1925, coll. 700 D—702 D.
23Theoph. Cont., p. 402, 22 — 403, 19; L. Grammaticus, p. 307, 16 — 308, 18; Georg. Mon. Cont., p. 821, 12 — 822, 9; Skylitzes, p. 216, 36—38.
24Nicholas I, Letters, n°23, p. 158. 18—21.
25Ibidem, p. 160, 68—70.
26Ibidem, n°28, p. 190, 5—32.
27За съжаление папското послание не e достигнало до нас.
28Skylitzes, р. 264, 71—91; Божков, Йоан Скилица, фиг. 51—54, с. 94, 97—99, 215—216. Grabar-Manoussacas, Skylitzes, n°9 378—381. M. Canard, Arabes et Bulgares au début du X-e siècle. Byzantion, XI (19-36), p. 213—223. Idem, Byzance et les Musulmans du Proche Orient, Variorum Reprints. London, 1973. n°V. Датата на българо-арабските преговори е спорна. Най-приемлива е датировката на М. Канар (op. cit., p. 216, n. 2, 219) — 923 г. По-сетне обаче той ги отнесе към 924 г. Вж. Vasiliev, Вyzance et les arabes, p. 252—253.
29Skylitzes, p. 264, 81.
30Ibidem, p. 264, 90—91.
31За мястото на преговорите вж Vasiliev, Byzance et les arabes, p. 253, n. 2.
32Maçoudi, Les prairies d'Or. Texte et traduction par C. Barbier de Meynard et Pavet de Courteille, II. Paris, MDCCCCXIV (deuxième tirage), p. 16—18; M. Canard, Histoire de la dynastie des Il'amadanides de Jazira et de Syrie. I, Paris, 1953, p. 725.
33За датата вж. Острогорски, СД, IV, с. 83—84; СМН, IV/1, р. 138; Browning, p. 67.
34D. A. I., § 32. p. 158, 111—116.
35Theoph. Cont., p. 404, 18 — 405, 10; L. Grammaticus, p. 309, 7—18; Georg. Mon. Cont., p. 823, 7—23; Skylitzes, p. 218, 82—97.
36Датата е спорна. Златарски (с. 468) и Дуйчев (Dujčev, Medioevo, III, p. 197) приемат 923 г. Повечето изследвачи обаче са склонни да отнесат срещата между цар Симеон и император Роман Лaкапин към 9 септември 924 г.: Runciman, Romanus Lecapenus, p. 90—92; 246—248; Ostrogorsky, p. 292; СМН, VI/1, p. 138; Obolensky, Commonwealth, p. 112.
37Theoph. Cont., p. 406; L. Grammaticus, p. 310; Skylitzes, p. 219, 21—23.
38Theoph. Cont., p. 406, 15—18; L. Grammaticus, p. 311, 1—5; Skylitzes, p. 219, 30—31 : „от което било ясно, че не желаел мир".
39Theoph. Cont., p. 407—409; L. Grammaticus, p. 311—314; Skylitzes, p. 219, 31 — 221, 70.
40Nicholas I, Letters, n°30, p. 204. 12—20.
41D. A. I., § 32, p. 156, 64.
42Ibidem, p. 158, 119—126.
43В своите действия цар Симеон се ръководел от едно основно положение — или всичко, или нищо. Той се стремял да стане господар на целия Балкански полуостров, а не на отделни негови части. Ето защо напр. той не положил усилия да задържи в свои ръце дори Адрианопол — българският цар е гледал на превземането на този важен град като на част от играта, като удар срещу империята, удар, който би я принудил (или поне би спомогнал) към така желаната отстъпка, а не като отделна, незначителна материална придобивка. В съгласие с тази стратегия е и политиката на обезлюдяване на някои византийски територии (това ни напомня за действията на хан Крум!).
44Daphnopatès, Corr., n° 5. р. 59, 20—21.
45Вж. в този смисъл Н. W. Haussig, A History of the Byzantine Civilization, London, 1971, p. 200—201.
46Nicholas I, Letters, n°27, p. 190, 72—74.
47Daphnopatès, Corr., n°5, p. 59, 27—30.
48Ibidem, n°6, p. 73, 78—79.
49Terminus post quem — трите писма на Роман Лакапин (?) (за датата на писмата — най-късно втората половина на 925 г. вж. Daphnopatès., Corr., p. 15—16).
50Златарски, I 2 с. 503; D. Mandić, Razprave i prilozi iz stare hrvatske povijesti, Roma, 1963, p. 222—224, Dujčev, Medioevo, III, p. 199—200. Мнението на Д. Мандич e интересно, но неприемливо. Папата едва ли би коронясал Симеон за император, а още по-малко би въздигнал българския архиепископ в сан патриарх.
51Dujčev, Medioevo, III, p. 199.
52D. A. I., § 32, p 158, 126—128.
3. EПИЛОГ: СМЪРТТА
1Theoph. Cont., p. 411, 13—16.
2Dujčev, Medioevo, III, p. 200, n. 2.
3L. Grammaticus, p. 315, 17—18.
4Хълм в Константинопол.
5Theoph. Cont. p 411, 17 — 412, 2. Почти същото : Skylitzes, p. 222, 5—11.
6Подробно у Iv. Dujčev, Appunti di storia bizantino-bulgara. — In: Dujčev, Medioevo, I, p. 207—212, I: La leggenda bizantina della morte del re bulgaro Simeone.
7Browning, p. 67.
8Dujčev, The Treaty of 927, p. 266, 199—202.
9Toynbee, Const. Porphyrogenitus, p. 360—362, говори за три отстъпки, които Роман Лакапин сторил на българите, а именно царската титла, патриаршеският сан и бракът на неговата внучка Мария (Ирина) с Петър! Ако трябва да говорим за отстъпки, то те са били сторени от българите, а не от ромеите, отстъпки които Симеон някога не би сторил.
10Ostrogorsky, р. 294.
11Dujčev, The Treaty of 927, p. 254, 1—2, 14—21.
12Обикновено оправдание за действията на цар Петър се търси в „недоволството" срещу Симеоновата политика и в „голямото изтощаване на страната в резултат на продължителните воини". Тези учени, които споделят подобни схващания, забравят, че за „недоволство" в България говори единствено писаното от император Роман Лакапин за бягството на 20 000 българи във Византия (Daphnopatès, Corr., n°5, p. 59, 42—44) — един факт, който, ако е достоверен, едва ли свидетелствува само за недоволство на тези българи от Симеоновите действия). Що се отнася до т. нар. „изтощаване" на България, то при това прибързано твърдение се забравят много факти, които говорят против него. а именно: с изключение на двете маджарски грабителски нашествия (894—895 г.), военните действия на българския цар са били водени на чужди територии; всеки, които познава добре събитията, знае, че става дума не за тежка, продължителна, позиционна война, а за краткотрайни кампании — месец или най-много два, след което армията се е разпускала до следващия поход (великолепен пример за този начин на воюване е описан в „Чудото с българина"); тогавашната практика, пък и познатият ни ход на събитията показват, че до тотална мобилизация никога не се е стигало — по всяка вероятност в армията е бил призован всеки шести мъж, годен да носи оръжие (така, както е било при франките, за които „войната е била национална институция", както писа един известен учен). Много често се забравя, че войната наред с отрицателните си сетнини (главно в социален и финансов план) е имала и положителни последици — голяма военна плячка, стимулиране на занаятите и др.; забравя се най-сетне, че най-продължителният мирен период на средновековна България са били годините след Симеоновата смърт (927—968), време достатъчно за възстановяване и от най-тежката война (такава, каквато цар Симеон не е водил); така че, само при липса на всякакво чувство за отговорност пред историята би могло да се каже: „Симеоновото царуване подготви бързия залез на българската държава!" (Кр. Миятев)!
ПОСЛЕСЛОВ: SUB SPECIE AETERNI ATIS
1. СИМЕОН ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СЪВРЕМЕННИКА: НЕГОВ И НАШ
1Подобни съпоставки, но твърде оскъдни, са известни и при някои други български владетели. Така напр. хан Крум (L. Grammaticus, p. 207 (и цар Калоян) Ἀ. Παπαδοπούλου—Κεραμέως, Ἀνάλεκτα Ἰεροσολυμιτικῇς Σταχυολογας, I, СПб, 1891, σ. 212) са назовани нов Сенахерим. Византийският историк Георги Акрополит (Georgii Acropolitae, Opera, rec. A. Heisenberg, I, Lipsiae, 1903, 1903, p. 61, 13—14) казва за цар Иван II Асен: „...премного обичаше жена си Ирина — не по-малко, отколкото Антоний Клеопатра".
2Вж. тук с. 136 и passim.
3Nicholas I, Letters, p. 527—528.
4Съвременник на император Теодосий е бил не Хозрой I, а Издигерд. Вероятно тази размяна на имената се дължи на грешка, сторена от преписвач. Вж. ГИБИ, IV, с. 195, бел. 3
5Nicholas I, Letters, n°5, p. 32, 128 — 34, 145.
6Ibidem, p. 36, 187—188.
7Ibidem, p. 32, 100—101.
8Едва ли би могло да се допусне (макар че е интересно като хрумване), че Симеоновите действия през август 913 г. са резултат от това внушение.
9Nicholas I, Letters, n°20, p. 136, 94—126.
10Ibidem, p. 136, 128 — 138, 133.
11Ibidem, p. 138, 141—143.
12Ostrogorsky, p. 82.
13Dagron, Constantinople, p. 466.
14Вж тук с. 95.
15В пропуснатия пасаж е описана гибелта на Лъв Триполит.
16Nicholas I, Letters, n°23, p. 164, 138 — 166, 166.
17Тези успоредици едва ли са случайни. Анонимният автор е познавал Плутарх и неговите „Паралелни животоописания". Вж. Dujčev, The Treaty of 927, p. 266, 188.
18Dujčev, The Treaty of 927, p. 264, 172—173.
19Вж. тук с. 142—143.
20Dujčev, The Treaty of 927, p. 276, 362 — 278, 369.
21Theoph. Cont., p. 405, 17 — 409, 20.
22Dujčev, The Treaty of 927, p. 282, 448 — 284, 465.
23Liudprandus, III, 29: p. 309.
24За император Юлиан: J. Bidez, La vie de l'empereur Julien, Paris, 1930; Dagroti, Constantinople, Index, s. v.
25Vita Clementis, XIX, 60: p. 128, 12—15.
26Вж. L'empereur Julien, œuvres complètes, I, 1 et 2, éd. J. Bidez, Paris, 1932, 1960; II, 1 et 2, éd. G. Rochefort et C. Lacombarde, Paris, 1963, 1964.
27Дуйчев, СБК, I, с. 77; A. Vaillant, Textes vieux-slaves, I, Paris, 1968, p. 79; Б. Ст. Ангелов, За три съчинения в Симеоновите сборници, Староб. лит., 5 (1979), с. 10—20.
28Л. Милетич, Цар Симеон, споменат в един среднобългарски ръкопис, Български преглед, IV (1898), с. 159.
29Българската историопис познава някои такива опити: В. Н. Златарски, Ивайло и Момчил. Сравнителна характеристика. Български преглед, V (1899), с. 103—115; П. Мутафчиев, Иван Рилски и поп Богомил, Философски преглед, 6 (1934), с. 98—109. В това отношение класическа е книгата на H. Pirenne, Mahomet et Charlemagne, Paris—Bruxelles, 1937.
30Войнов, Промяната, с. 167—168.
31Dagron, Constantinople, p. 466.
32A. Rambaud, L'Empire grec au X-e siècle, Paris, 1870, p. 331. Това съпоставяне е възприето в „Histoire du développement culturel et scientifique de l'humanité", III, Paris, 1969, p. 166.
33Eginhard, Vie de Charlemagne, éd. et trad. par L. Halphen, Paris, 1947, D. 75; Riche, Ecoles, p. 385.
34Работата на Ж. Родо ми остана недостъпна. Вж. G. Sergheraert, (Chr. Gérаrа), Les princes bulgares du Moyen Age. Portraits, Paris, 1974. p. 65—66.
35Вж. тук, с. 94.
36За Константин Велики: V. Burch, Myth and Constantine the Great, London, 1927; A. Piganiol, L'empereur Constantin, Paris, 1932; J. Vogt, Constantin der Grosse und sein Jahrhundert, München, 1960; Dagron, Constantinople, Index, s. v.; Ahrweiler, L'idélogie politique, p. 10—11.
2. ПРИСЪДАТА НА КЛИО
1Бешевлиев, n° 55, с. 193.
2Вж. тук, с. 25.
3Lemerle, Humanisme, passim.
4Ibidem, p. 176.
5Ibidem, p. 177.
6Ibidem, p. 205—241.
7Ibidem, p. 267—300.
8Подробно за съдържанието на феномена Преславска цивилизация, вж. тук с. 48 и сл.
9Вж. тук. с. 76—78.
10Вж. тук, с. 106 и сл.
11Dujčev, The Treaty of 927, p. 274, 310.
12Ahrweiler, L'idéologie politique, p. 119; Guillou, La civilisation byzantine, p. 172; За византийския флот: Bréhier, Les institutions, p. 323—342; Toynbee, Const. Porphyrogenitus, p. 323—345.
13Dagron, Constantinople, p. 544.
14Nicholas I, Letters, n°8, p. 48, 47—48.
15Ibidem, n°21, p. 144, 44—46.
16Ahrweiler, L'ideologie politique, p. 103 et suiv.; Dujčev, La crise idéologique, passim.
17Lemerle, Humanisme, passim.
18Karl der Grosse, I—IV Düsseldorf, 1965—1967; J. Fleckenstein, Die Bildungsreform Karls des Grossen als Verwirklichung der norma rectitudinis, Fribourg, 1953; W. Edelstein, Eruditio et Sapienza. Weltbild und Erziechung in der Karolingerzeit, Fribourg, 1965; De l'antiquité au monde médiéval, p. 364 et suiv. (с богата библиография); Riche, Ecoles, passim.
19A. Afez, Die Renaissance des Islams, Heidelberg, 1922; A. Мец, Мусульманский Ренесанс, Москмва, 1973; D. et J. Sourdel, La civilisation de l'Islam classique; Paris, 1968; Cl. Cahen, L'Islam desorigines au début de l'Empire ottoman, Paris, 1970, p. 193—208; De l'antiquité au monde médiéval, p. 434 et suiv. (библиография).
20Lemerle, Humanisme, p. 197—199.
21Ibidem, p. 288—292.
22Досега трактатът на Черноризец Храбър e известен в 73 ръкописа (Куев, Черноризец Храбър, с. 177—418). От „Азбучна молитва" на Константин Преславски до нас са достигнали 39 ръкописа (Куев, Азбучна молитва, с. 148—149). Обемистият Симеонов сборник от 1073 г. е познат по 21 преписа (Куев, Археографски бележки, с. 39—56).
23Д. С. Лихачев, Развитие русской литературы X—XVII веков, Ленинград, 1973, с. 33.
24Сръбският крал Стефан Душан се провъзгласил за цар в 1345 г. и носил тази титла до смъртта си в 1355 г., а сръбската патриаршия била провъзгласена в 1375 г. Първият руски цар e Иван IV Василевич Грозни (1547), а първият руски патриарх бил избран едва в 1589 г.
25Halphen, Charlemagne, p. 57.