Възраждане

Доклад на капитан Дагоберт Енглендер до Централния инспекторат във Виена

Посещения: 322

 

Публикува се по: Ботевите четници разказват. Сборник от писма, документи и материали. Съставител: Никола Ферманджиев, С., 1986, с. 371 - 374.


(До] почитаемия Централен инспекторат

Виена

 

2Както вече бе съобщено телеграфически на почитаемия Централен инспекторат и на параходния инспекторат № V в Турну Северин, „Радецки“ беше нападнат от въстаници на 29 май1 тази година при своето 14 пътуване нагоре приблизително един час след отплуването му от Бекет, следователно 121/2 часа.

Още при отпътуването от Гюргево и по-късно в Турну Магуреле се забелязваше един особен наплив на пътници, така че капитанът се видя принуден сам да се погрижи за строг надзор, като настоятелно изиска същото и от офицерите на парахода.

Този наплив стана съмнителен едва в Корабия и Бекет. Затова капитанът обърна особено внимание, щото оръжието, което носеха някои пътници, да бъде предавано според съществуващия ред на кафеджията преди качването на парахода. Трябва обаче още веднага да се отбележи, че макар на парахода да се намираха още от Бекет над 300 пътници, само у четирима се намери оръжие, което веднага след изискването му бе предадено на кафеджията, освен това билетите на пътниците бяха в пълна изправност и пътниците на палубата бяха напълно спокойни.

Между натоварените багажи и стока се забелязваха няколко особено тежки сандъци. Тъй като изглеждаше, че част от тях бяха предадени като багаж, а част като стока, с голяма бързина, капитанът не можеше да не ги приеме, понеже отговаряха напълно на всички условия и тъкмо при това пътуване нямаше друг товар.

При предприетата по обяд от контрольора проверка на билети не се забеляза нищо подозрително нито в първа, нито във втора класа.

Около 121/2 часа бе съобщено на капитана от бюфетчията, че няколко пътници от втора класа измъкнали от ръчния багаж и от палтата си оръжие, поради което той се запъти заедно с контрольора в спалното помещение на втора класа, за да контролира предаването му.

При пристигането на същия това помещение бе вече превърнато почти в оръжейна. Хартии и ленени парцали лежаха по земята наоколо и докато срещнатите на стълбата пътници показваха без съпротива своите валидни билети, капитанът бе обграден долу в спалното помещение, от вече напълно въоръжени хора.

На въпроса, какво става тук, бе отговорено, че параходът се намира под властта на въстаници, и капитанът бе принуден от около 6 въоръжени лица да се отправи на палубата.

Промяната, която се бе извършила междувременно тук, бе крайно изненадваща. Сандъците с багажа и товарът бяха разбити и от съдържанието им се бяха въоръжили и облекли в униформа около 180 души, дотогава мирни пътници от палубата. Техните цивилни дрехи се пъстрееха [разхвърляни] наоколо по палубата.

Всички се втрещиха от въоръжените до зъби хора, между които капитанът и придружаващите го едва с мъка можаха да си пробият път.

Всички офицери на парахода, кормчии и моряци бяха заобиколени от въоръжени лица, срещу втория капитан2 бяха насочили пушки 6 души, а срещу контрольора — 4; срещу машинистите — 3-ма (от които двама бяха в машинното отделение и един при оберлихта), срещу кормчиите — двама, докато боцманът и матросите бяха затворени в помещението на екипажа.

Вратата на капитанската кабина бе разбита. При пристигането на капитана на задната палуба пред вратата на салона му бе връчен приложеният [тук] манифест3 на въстаниците, който беше предаден по-рано на втория капитан; към гърдите и слепите очи на капитана те насочиха всичките си оръжия без оглед на втория капитан и контрольора.

Без да се занимава с прочитането на документа и като го държеше разтворен в ръката си, капитанът поиска обяснение от държащия се като водач на въстаниците4, който лесно се познаваше по блестящата униформа, и с висок глас подкани към умереност и спокойствие, тъй като все пак не се намираше всред разбойници.

Веднага след това оръжието бе свалено и се пристъпи към преговори. Макар сега капитанът в продължение на половин час да настояваше енергично пред водача на въстаниците и искаше да ги убеди да направят дебаркирането или на румънския бряг, или в Радуевац без спиране на междинните станции и да изтъкваше разпалено печалните последици за него от едно дебаркиране на турския бряг, все пак той не постигна никакъв друг резултат, освен че беше блъскан насам и натам от разбеснели хора, удрян в гърдите и наново заплашван с опрян на слепите очи револвер.

Особено един от водачите на въстаниците, който говореше отлично немски5, дръпна спусъка на револвера си и извика: „Бързо! Това е нашата последна дума!“

В този момент минаващият бюфетчия, който бягал, чувайки щракането, помисли, че револверът е изгърмял, и съобщил на машиниста с най-голям ужас за смъртта на капитана.

Със съзнание за съвестно изпълнен дълг и за да избере от двете злини по-малката, подписаният се видя принуден [....], за да запази чрез това пасажерите и екипажа от поголовно посичане.6

Още докато продължаваше цялата тази сцена, машината бе направлявана от втория водач на въстаниците, един поп в цивилно облекло7, и беше нужно дълго убеждаване и намесата на войводата, за да може капитанът да поеме пак сам командването, само че заобиколен от двама въоръжени хора.

Дебаркирането на въстаниците на някой остров или на някое отдалечено място беше невъзможно, тъй като те имаха хора, запознати с водното пътуване, и като изискваха настойчиво дебаркирането в Козлодуй, определиха чрез един от техните водачи, русин по народност8, точно мястото.

Последният беше дори информиран за плиткостта на това място и заповяда на капитана да не позволи параходът да заседне, тъй като в такъв случай въстаниците ще трябва да водят бой с новобранците, които се намирали на следващия след тях турски параход, а капитанът ще бъде застрелян веднага в случай, че параходът заседне.

След като беше необходимо още и преди дебаркирането да се пътува бавно, тъй като не бе привършено въоръжаването и раздаването на муниции, то стана успешно въпреки всички трудни обстоятелства и въстаниците се отправиха на брега в добър ред, като извикаха при потеглянето си трикратно за Негово величество император Франц Йосиф: „Да живее“.

Един от бързо приближаващите се турски войници на близкия пост бе застрелян от попа, другите избягаха.

Пътуването продължи след това мирно, от Лом бе изпратена телеграма до почитаемия Централен инспекторат — Виена, и до параходния инспекторат — Турно Северин, така също бе уведомено писмено от Видин императорското и царското австро-унгарско консулство.

Естествено, не беше възможно да се попречи на пътуващите в парахода турци да съобщят истината от Лом на своите власти по различните станции, особено във Видин.

Капитанът се видя, естествено, принуден да отхвърли енергично отправената му във Видин чрез консула от името на пашата покана и да превози турски войски на местопроизшествието.

Капитанът си позволява в заключение още да докладва, че въстаниците бяха снабдени с наистина хубави тъмнозелени униформи, зелено копринено знаме, добри оръжия и достатъчно муниции, така че те изоставиха в бързината на дебаркирането много от тези предмети разхвърляни по палубата, които бяха събрани и които ще бъдат предадени на параходния инспекторат.

Капитанът докладва още, че през време на техния престой на борда не се е оказал никакъв случай на пиянство и че те носеха походна аптека, превързочен материал и провизии (5 чувала) и просто изоставиха на брега един измокрен чувал с хляб, викайки, че техните приятели във вътрешността имали достатъчно такъв.

Някои измежду изоставените намерени предмети — ръкописи, бележници, паспорти и книжа (Наставления за партизанската борба9) са приложени тук, така също едно писмо, изготвено от останалите пътници, което съдържа похвала за държанието на екипажа и благодарност за спасяването на харема.

С почитание

Дагоберт Енглендер
I капитан, комендант на
пощенския параход „Радецки“

На борда на „Радецки“
30 май10/1876 г.

 

1Н. ст.
2Катерино Дойми.
3Писмото на Хр. Ботев до капитана и пътниците на „Радецки“.
4Христо Ботев.
5Давид Тодоров.
6Изречението е объркано и трябва да се разбира така: „Със съзнанието за съвестно изпълнен дълг подписаният се видя принуден да избере от двете злини по-малката, за да запази с това пасажерите и екипажа от поголовно посичане“.
7Сава Катрафилов.
8Арует Загриц (Теофан Раданов).
9„Четование или война с чети“ от Любомир Иванович, Букурещ, 1873, 123 с.
10Н. ст.