izvori

 

 

Нашествията на готите към средата на III в. в българските земи

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976


Публий Херений Дексип

 

Дексип е един от най-видните историци, пишещи на гръцки език през втората половина на III столетие. Той се родил в началото на същия век в Атина и произхождал от богатите и ръководни среди на атинското общество, които били прегърнали напълно интересите на ръководещите среди в Рим. Благодарение на своя произход, на обширната си образованост и на своя рядък по онова време писателски талант Дексип заемал ред ръководни длъжности в родния си град. Тук ще споменем само неговата длъжност на командир на въоръжените сили, които атиняните трябвало да дигнат на крак по време на император Галиен (по-точно през 269—270 г.), за да отбраняват своя град от нахлулото в Гърция германско племе херули. Командваният от Дексип атински отряд успял да отблъсне херулите и да спаси Атина от надвисналата опасност. Когато Дексип обнародвал своя труд, озаглавен ..Хроника", неговите деца се погрижили да увековечат успехите на своя баща, като му издигнали статуя с надпис, който е оцелял до наши дни. Изглежда, че съчиненията на Дексип с историческа тематика били главно три: „Хроника", „Събитията след Александър Македонски" и „История на скитите" (т. е. готите). Най-значителен от историческите трудове на Дексип е т. нар. „Хроника" в 12 книги. Историческата материя, която Дексип включил в този свой труд, била твърде обширна. В него били изложени събитията от най-далечното минало до началото на управлението на император Клавдий (Готски), т. е. до 269—270 г. В последното поред съчинение на Дексип (т. нар. „Скитска история") се излагало нахлуването на германските, главно готските племена от Северното Причерноморие в земите на Римската империя, особено в областите на юг от долното течение на Дунава. От трите произведения на Дексип са оцелели до наши дни само отделни откъси. Тези остатъци от обемистите трудове на Дексип дават възможност да се съди за техния характер, за техните предимства и слабости. Авторът се е стремял да подражава в езиково и стилово отношение на великия гръцки историк Тукидид. Вследствие на това неговият език е изпълнен с множество заемки на архаичния вече за онова време език на Тукидид. В изложението изобилстват обширни и не всякога особено увлекателни и убедителни речи на главните действащи лица от римска страна.

 

Дексип, Хроника, фрг. 20. Начало на готските нахлувалия отсам Дунава

През времето на императорите Максим и Балбин [238 г.] карпите1  воювали срещу мизите2. По онова време била разрушена и Истрия, или, както Дексип я нарича, Истрийският град.

 

Дексип, Хроника, фрг. 22. Нахлуването на готите по време на управлението на Деций

По времето на [император] Деций скитите, т. нар. готи, преминали3  на огромни пълчища реката Истър  и опустошили Римската империя. Те обсадили онези мизи, които били намерили убежище в Ηикопοлис. Както разказва обаче Дексип, Деций нападнал готите и избил тридесет хиляди души от тях, но претърпял поражение в битката, като загубил дори Филипопол, който бил превзет от готите и при това загинали голям брой траки. Същият Деций нападнал готите, когато те се завръщали в своите земи, но през нощта богоборецът4 бил убит заедно със сина си  при Абритус5 в така наречения Форум Тембронии6. Скитите [готите] пък се завърнали с много голяма плячка и огромен брой пленници, а войската провъзгласила за император някой си Гал, бивш консул, заедно с Волузиан, сина на Деций. Според Дексип те управлявали осемнадесет месеца, без да могат да извършат нещо, което е достойно за отбелязване, според други — 3 години, а според трети — 2 години.

 919px Goth war III map ru2

Дексип, Скитска история, фрг. 27. Обсадата на Филипопол (Пловдив) от готите (около 250 г.)

Град Филипопол е разположен в пограничната област, която е включена между земите на траките и македонците  и лежи на реката Хебър. Казват, че негов основател бил Филип, синът на Аминта, царят на македонците, от когото и градът получил своето име. Този именно твърде старинен и голям град скитите7 нападнали и започнали да го обсаждат. Те водели военните действия по следния начин. Държейки щитовете над главите си, за да се прикриват от хвърлените срещу тях стрели, те обикаляли около града и гледали къде стените са тънки, за да могат да бъдат пробити, или пък ниски и достъпни, за да се изкачат по тях, като опрат на тях стълби. Най-напред те атакували, хвърляйки копия и стрели. Но защитниците отгоре се отбранявали здраво навред, където неприятелите се приближавали. След това скитите се опитвали да превземат града, като поставяли стълби и стенобитни машини. Тези машини представлявали дървени греди, сглобени в четириъгълна форма, и били така устроени, че наподобявали на къщички. Върху тях те опъвали кожи, за да ги запазят невредими от всичко онова, което се хвърляло отгоре и било насочено срещу тях. Готите извършвали нападения срещу градските порти, като се прикривали зад щитовете си, а бойните машини придвижвали върху колелета и с помощта на лостове. Едни от нападателите издигали нависоко дълги греди, обковани с желязо, за да не могат да бъдат строшавани от ударите, когато се опитвали да извършват с тяхна помощ пробив в стените, а други поставяли стълби. Част от тези стълби били прикрепяни направо към стените, а други били придвижвани от едната страна върху колелата и когато се приближавали към стените, нападателите ги развивали с помощта на въжета, които били привързани към горния им край, за да могат да прилепнат към степите напълно изправени. Имало измежду нападателите и такива, които придвижвали към стените дървени кули, качени на колелета, за да могат обсаждащите, като се приближат до стените, да хвърлят от кулите мостове и да могат .да се прехвърлят върху градските стени като по равно. С такива изобилни бойни машини разполагали обсадителите. Но и траките успявали да противостоят на всичко това. С помощта на огромни камъни те разрушавали едни от стенобойните машини, като заедно с тях загивали и обслужващите ги хора, а други подпалвали и изгаряли с помощта на факли, сяра и смола. Защитниците на града търкаляли надолу насочени косо към стълбите греди и камънаци, за да могат чрез тяхната огромна пробивна сила да разрушат както щитовете на нападателите, които придвижвали стълбите, тъй и самите стълби в момента на поставянето им. И понеже нападателите не успели да придобият нищо повече посредством машините, те се обезкуражили и започнали да се съветват как да водят военните действия занапред. Накрая те решили да насипят висок ров около града, за да могат да се сражават от еднаква височина с противника. Ето какво правели те: събирали и надонасяли дървета от околните постройки и като държели щитовете пред себе си, нахвърляли тези дървета косо и успоредно, както попаднело. След това натрупвали пръст и всякакви други материали между двата бряга на окопа. Така те бързо успели да издигнат рова на височина. Траките пък, виждайки това, което се върши, и като схванали, че срещу тях се издига насип, забили колове и заковали помежду тях дъски, като по тоя начин издигнали върху стената висока палисада. Освен това те измислили още следното. През нощта, когато настъпила пълна тишина, те спуснали с въже един смел и храбър мъж, като му дали да носи със себе си запалена факла и съд, в който имало смола, сяра и други такива неща. Той хвърлил огъня върху дърветата, които поддържали насипа, и когато те изгорели, насипът се срутил веднага. След като и сега скитите претърпели неуспех, на тях им хрумнало да избият негодния впрегатен добитък и всички пленници, които били болни или пък били грохнали от старост, хвърлили ги в окопа и натрупали върху тях всевъзможни материали. На третия ден труповете подпухнали и придавали по този начин твърде голяма височина на насипа. Траките обаче, като пробили в стената отвор на големина колкото една тясна вратичка започнали да внасят през нощта през нея пръстта, от насипа. Тогава скитите, бидейки в пълна безизходица какво да правят, решили да се оттеглят. Такъв бил краят на скитската обсада.

 

1Карпите били дакийско племе, което живеело първоначално по реките Прут и Серет.
2В случая трябва да се разбира населението на римската провинция Долна Мизия, т. е., най-общо казано, дн. Северна България.
3От 238 до 241 г.
4Дексип има пред вид голямото гонение на християните, подето по времето на Деций в Римската империя.
5Абритус при дн. Разград.
6Точната форма на това име е Форум Семпронии.
7Т.е. готите