izvori

 

 

Из „История на римските императори“

 

Публикувано по: ЛИБИ, т. I, С., 1958

Увод, превод и бележки: М. Войнов


История на римските императори (Historia Augusta) обхваща биографиите на римски императори, престолонаследници, узурпатори и претенденти — от Адриан до Нумериан, т. е. от 117 г. до 284 г. Загубени са частично само биографиите на императорите за годините от 244 до 260 г.

Съставителите на тази история са шест: Елий Спартиан, Юлий Капитолин, Вулкаций Галикан и Требелий Полион, които са работили през времето на Диоклетиан, и Елий Лампридий и Флавий Вописк, които са работили през времето на Констанций Хлор и Константин I.

Много от сведенията, които се съдържат в Historia Augusta, се оспорват. Не са сигурни дори имената на самите автори. Съществуват различни мнения за времето, когато този извор е бил окончателно оформен. За най-вероятно се приема, че Historia Augusta е била преработена от неизвестно лице малко време преди 330 г. Тогава са били вмъкнати в текста и цитати от Дексип и Херодиан. Във всеки случай авторите са имали на разположение изобилен материал, отчасти напълно достоверен. Те обаче са се отнасяли към своите извори така своеволно, че е невъзможно да се установи до каква степен са ги използвали. Между латинските извори, от които съставителите са черпели, на първо място са Марий Максим и Корд. Последният, ако и да се споменава само от Капитолин ще да е бил използван много повече, отколкото това личи по цитатите. Твърде много са били използвани и двамата гръцки историци — Дексип и Херодиан.

Независимо от това, че в извора се говори за събития до III в. включително, той в известни свои части естествено носи отпечатъка на IV в.

В поместените тук откъси се говори за събития в балканските земи през III — IV в. — дадени са сведения за местното население, за нахлуване на готи и др., за масово заселване на варвари, а има и някои сведения за стопанската история на тия земи.

Historia Augusta е запазена в много ръкописи, най-важният от които е Раlatinus Latinus (Ρ) от IX в.

ИЗДАНИЯ: Преводът е направен по изданието на Ernest Hohl — Scriptores Historiae Augustae, vol. II, Lipsiae 1927.

КНИЖНИНА: Arnaldo Momigliano, An unsolved Problem of historical Forgery: The Scriptores Historiae Augustae, Journal of the Warburg and Courtauld Institutes, XVII, № 1 — 2, 1954, стр. 22 — 46. — Е. Hohl, Über die Glaubwürdigkeit der Historia Augusta: SB Akad. Berlin, Klasse für Geselschaftswissenschaften. 1953, №2. — L. Schmidt. Geschichte der deutschen Stämme, Die Ostgermanen, II Aufl. 1934. — Hermann Schiller, Geschichte der Römischen Kaiserzeit, I — II, Gotha 1887. — M. Besnier, Histoire romaine, Τ. IV, 1, L'Empire romain de I'avènement des Sèvéres au concile de Nicee, Paris 1937.

 

ИСТОРИЯ НА РИМСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ

 

1. Произходът, нравите и езикът на Максимин Тракиеца

360px Maximinus Thrax Musei Capitolini MC4731, 4. По-старият Максимин1 се издигнал при император Александър2, военната си служба обаче започнал при Север3. 5. Той произхождал от тракийско село, което било съседно на варварите. Роден бил от баща и майка също така варвари. Твърдят, че баща му произлизал от Готия4, а майка му била аланка5. 6. И наистина, казват, че името на бащата било Мика, а на майката — Хабаба. 7. Тия имена сам Максимин бил съобщил в ранните си години, по-късно обаче, когато дошъл на власт, той заповядал да се крият, та да не личи, че императорът е роден от баща и майка варвари.

2, 1. И действително, в ранното си детство той бил пастир, първенец между юношите, който и против разбойниците устройвал засади, и своите хора защитавал от нападения. 2. Първите години от военната си служба прекарал в конницата. Той се отличавал с грамадния си ръст, славел се между всички войници с храбростта си, бил надарен с мъжествена красота, притежавал суров нрав, бил груб, горд, високомерен, но все пак често пъти справедлив. 3. Първата причина, за да се прочуе при император Север, била тази: (4) Север устройвал военни игри по случай рождения ден на по-малкия си син Гета и определил сребърни награди, т. е. гривни, огърлици и пояси. 5. Този младеж и полуварварин, който още едва си служел с латинския език, помолил публично императора почти на тракийски език да му се позволи да се състезава с тези, които били вече напреднали във военната служба. 6. Север, учуден от огромното му тяло, най-напред, за да не наруши военната дисциплина, го противопоставил на нестроеваци, но на най-силните. 7. Тогава Максимин на един дъх надвил шестнадесет нестроеваци, спечелил шестнадесет малки невоенни награди и му било заповядано да постъпи войник. 3, 1. Когато на третия ден Север случайно отивал на полето, гдето войниците се обучавали, той видял, че Максимин подскача по варварски обичай между множеството и веднага заповядал на трибуна да го обуздае и да го приучи на римска дисциплина. 2. Когато варваринът разбрал, че императорът е говорил за него, той се досетил, че владетелят го познава и че го забелязва сред множеството. Той се приближил до краката на императора, който бил на кон. 3. Тогава Север, като искал да изпита, колко е издръжлив в тичане, препуснал коня си, като направил много кръгове. И когато старият император се бил уморил, а Максимин не се бил отказал да тича през дългото време, той му казал: „Какво искаш, тракиецо? Нима ще ти бъде приятно да се бориш след това тичане?" Тогава той отговорил: „Колкото искаш, императоре." 4. След това Север слязъл от коня си и заповядал да му изкарат насреща най-бодрите и най-силни войници. 5. Тогава той по стар навиκ надвил на един дъх седем най-силни мъже; така, след сребърните награди, единствен от всички той бил удостоен от Север със златна огърлица и получил заповед да стои винаги между телохранителите в двореца. 6. И тъй, след това той станал известен, прочул се между войниците, трибуните го обичали, другарите му по военна служба го почитали, от императора получавал каквото поисквал и дори във военната си кариера бил подпомаган от него, тъй като бил твърде млад, но изпъквал между всички по ръст, снажност и красота на тялото и по големина и блясък на очите.

4, 1. Известно е обаче, че той често изпивал на ден по една капитолийска амфора6 вино и че изяждал четиридесет либри7 месо, дори шестдесет, както твърди Корд8. 2. Напълно известно е, че винаги се въздържал от зеленчук, а от студена вода — почти винаги, освен когато му се налагало да пие. 3. Често си събирал потта и я поставял в чаши или в малък съд и по тоя начин могъл да покаже два или три секстария9 от своята пот.

4. При Антонин Каракала10 той изпълнявал дълго време длъжността центурион11 и често заемал и други военни служби. При Макрин12, когото мразел силно, понеже бил убил сина  на неговия император13, той напуснал военната служба, купил имоти в Тракия, в родното си село, и постоянно водел търговия с готите14. 5. А готите го обичали извънредно много като свой съотечественик. Аланите, които стигали до брега на Дунава, го приемали за приятел и си разменяли с него подаръци. 6. Но когато след убийството на Макрин и на неговия син се научил, че император е станал Хелиогабал15, мнимият син на Антонин, Максимин, вече на зряла възраст, отишъл при него и поискал и той да има за него мнението, което бил имал неговият дядо Север. Но при тоя порочен човек той не могъл да има никакво влияние, (7) защото казват, че веднъж Хелиогабал се подиграл най-позорно с него: „Говори се, Максимине, че някога си надвил шестнадесет, двадесет и тридесет войника; можеш ли да се справиш с една жена тридесет пъти?" 8. Тогава, като видял, че безчестният император се отнесъл така с него, той напуснал военната служба. 9. Все пак бил задържан от приятелите на Хелиогабал, за да не се прибави към лошата слава на императора и това, че е отстранил от войската най-силния мъж на своето време, когото едни наричали Херкулес, други— Ахил, трети — Хектор, четвърти — Аякс.

5, 1. И тъй, той имал при този твърде порочен човек само трибунски чин16, но нито веднъж не се приближил до него, нито веднъж не го поздравил и в продължение на три години сновал нагоре-надолу; 2. бил зает ту с полските си имоти, ту с почивка или се преструвал на болен. 3. След като Хелиогабал бил убит и той се научил, че Александър17 бил провъзгласен за император, заминал за Рим. 4. Александър го приел с необикновена радост и любезност и казал за него в сената такива думи: „Трибунът Максимин, сенатори, комуто дадох и туника латиклава18, намери убежище при мен. Той не можа да служи при онова порочно чудовище. Той беше толкова прочут при моя божествен родител Север, колкото го знаете от мълвата." 5. Веднага императорът го назначил за трибун в четвъртия легион, който сам той бил съставил от новобранци, и го повишил с тези думи: (6) „Прескъпи ми и преобични ми Максимине, аз не ти поверих стари войници, само защото се боях, че не ще можеш да изправиш техните пороци, вкоренени при други военачалници. 7. Давам ти новобранци: накарай ги да изучат военната служба според твоите нрави, според твоята храброст, според твоето старание, та ти сам да ми създадеш мнозина желани за държавата Максиминовци."

9, 2. И наистина, на земята не е имало по-жестоко животно19, което така да е разчитало във всичко на силата си, като че ли не би могло да бъде убито. 3. Най-после, когато [Максимин] се смятал за безсмъртен поради голямото си тяло и храброст, разправят, че някакъв артист казал в театъра в негово присъствие гръцки стихове, чиито латински смисъл е следният: (4) „И който не може да бъде убит от едного, бива убиван от мнозина. Слонът е грамаден и го убиват, лъвът е силен и го убиват, тигърът е силен и го убиват: пази се от мнозина, ако не се боиш от отделни хора." И тези думи били казани вече в присъствието на самия император. 5. Но когато той запитал приятелите си какво бил казал артистът-шегобиец, отговорено му било, че пеел стари стихове, написани против жестоки хора. И той, какъвто си бил тракиец и варварин, повярвал. 6. Около себе си не търпял никакъв благородник. Управлявал напълно по примера на Спартак или Атенион20. 7. Освен това той избил по различен начин всички служители на Александър.

 

2. Максимин подготвя война срещу варварите

13, 3. След като усмирил Германия, [Максимин] дошъл в Сирмиум. Той се готвел да воюва срещу сарматите21 и замислял да подчини под римска власт северните страни чак до Океана.

14, 1. Когато се научил за това22, Максимин веднага насърчил войниците с такава реч: „Заклети бойни другари, и то другари, които ми се клехте под едно знаме и повече от които воювате истински заедно с мен, докато ние защитаваме римското величие срещу Германия и докато спасяваме Илирик от варварите, африканците се проявиха вероломно."

 

3. Гордиан на път през Тракия воюва срещу варварите

26, 3. След като земетресението спряло, през време на консулите Претекстат и Атик23 Гордиан24 отворил двуликия Янус25, което било белег, че е обявена война, и се отправил против персите с огромна войска и с толкова злато, че да може да победи лесно персите било с помощни войски, било с редовна войска.

4. Той минал през Мизия26 и при самия поход унищожил, пропъдил, изгонил и прогонил каквито неприятели имало в Тракия.27

 

4. Максим воюва срещу сарматите

5, 9. Освен това Максим28, изпратен като легат29, разбил сарматите в Илирик. Преместен оттам на Рейн, той водил твърде успешно действията против германците.

 

5. Балбин, управител на провинция Тракия

7, 1. Балбин30 бил с ранг нобилисимус31 и за втори път консул и бил управител на безброй провинции. 2. Наистина той бил граждански управител на Азия33, Африка32, Витиния33, Галатия33, Понт33, Тракия34 и Галия. Предвождал е твърде често и войска, но във военните работи бил по-незначителен, отколкото в гражданските. Спечелил си обаче много голяма любов с добрината си, преголямото си благочестие и скромност.

 

6. Карпите нахлуват в Мизия. Унищожението на Истрия

16, 3 През тяхно време35 карпите36 воювали против мизийците37. По това време започнала скитската война38 и станало унищожението на Истрия39 или, както казва Дексип, на град Истрия.

 

7. Племената в Илирик живеят в съгласие с римляните

3, 1. Артабазд, арменският цар, изпратил такова писмо на Сапор40: „Радвам се на славата, но се боя, че ти не си толкова победил, колкото посял войни. 2. Искат си обратно Валериан и синът му, и внукът му и римските пълководци, и цяла Галия, и цяла Африка, и цяла Испания, и цяла Италия, и всички племена, които се намират в Илирик, и в Ориента, и в Понта, които са на страната на римляните или са римски. 3. Ти плени един старец41, но направи всички племена на земята свои най-големи врагове, а може би и наши, понеже ние, които сме съседи и винаги се трудим за вас, когато се биете помежду си, ти изпратихме войски на помощ.

 

8. Сражението между Макриан и Домициан в Илирик

2, 5.  Но Макриан42, след като оставил в Ориент един от синовете си и след като вече въдворил мир, най-напред дошъл в Азия43, [а после се] отправил за Илирик. 6. В Илирик, имайки със себе си един от синовете си44 и водейки тридесет хиляди войници, той влязъл в сражение с Домициан45, военачалника на император Авреол45, който бил взел властта против Галиен. 7. Макриан обаче бил победен заедно със сина си, по име [също] Макриан, и цялата войска се предала на император Авреол.

 

9. Илирик под властта на Авреол

3, 3. И тъй Оденат46 станал император почти на целия Ориент, докато Авреол държал Илирик, а Галиен47 — Рим.

 

10. Готите нахлуват в Македония, Тракия и Мизия

5. 6. При бушуващото нещастие, когато римската империя била опустошавана на едни места от земетресения48, на други — от пукнатини на земята, а от разни страни — от епидемии, когато бил пленен Валериан, когато Галия била в по-голямата си част завладяна, когато Оденат обявявал война, когато Авреол притеснявал силно... и когато Емилиан49 завзел Египет, готите или скитите което име, както казахме по-горе, било дадено на готите, завладели тракийските земи, опустошили Македония, обсадили Солун, и никъде не могло да се намери поне малко спокойствие. 7. Всички тези неща са ставали, както сме казвали твърде често, за да бъде унизен Галиен, който бил твърде разпуснат и готов на всяко безчестие, ако би се чувствал сигурен. 6,1. Под водачеството на Марциан се е водило сражение против същите готи50 в Ахея51, откъдето, след като били победени, те отстъпили през земите на ахейците. 2. А скитите, т.е. част от готите, опустошавали Азия.

13, 6. Между това скитите52 преплавали Черно море, нападнали Истрос53 и извършили много тежки опустошения по римската земя54. Като узнал това, Галиен заповядал на византийците55 Клеодам56 и Атеней56 да възстановят и укрепят градовете. Войната се водила около Черно море и византийските военачалници победили варварите. 7. Готите били надвити и от военачалника Венериан57 в морско сражение, в което загинал от войнишка смърт самият Венериан. 8. А след това те опустошили Кизик58 и Азия, по-късно цяла Ахея, и били надвити от атиняните под водителството на Дексип, историка на тези времена. Изгонени от там, те преминали през Епир, Македония, Мизия. 9. Между това Галиен, разтревожен най-после от нещастието на държавата, нападнал бродещите по Илирик готи и неочаквано избил твърде много от тях59. Като узнали това, скитите направили укрепление от коли и се опитали да избягат през планината Гесацес60. 10. След това Марциан при променлив успех в сраженията... всички скити, което накарало да въстанат всички скити.

 919px Goth war III map ru2

11. Мизийските легиони избират Ингенуус за император

9, 1. През време на консулите Туск и Бас61, когато Галиен пилеел времето си по вино и кръчми, предавал се на сводници, артистки и блудници и с продължителното си разточителство пропилявал даровете на природата, мизийските легиони със съгласието на другите легиони в Панония провъзгласили за император Ингенуус62, който тогава управлявал панонските земи. И изглежда, че войниците са се погрижили особено добре за държавата с това, дето във време, когато нападали сарматите, избрали за император човек, който със своята храброст е могъл да помогне на обезсилената държава. 2. Но за Ингенуус причината да заграби тогава властта била да не бъде заподозрян от императорите63, понеже бил твърде силен и необходим за държавата и бил обичан от войниците, което особено много смущава властващите. 3. Но Галиен, както бил негоден и порочен, а така също, когато нуждата го принуждавала, ставал бърз, храбър, суров и жесток. Най-после той победил Ингенуус в станалото сражение64 и след убиването му свирепствал твърде жестоко против всички мизийци, както войници, така и граждани, и не оставил никого незасегнат от своята жестокост. До такава степен бил жесток и суров, че оставил повечето градове без мъже. 4. Разправят наистина, че същият Ингенуус след превземането на града65 се хвърлил във водата и така свършил живота си, за да не падне в ръцете на жестокия тиранин.

 

12. Регилиан освобождава Илирик от варварите

10, 1. Участта на държавата била такава, че по времето на Галиен всеки, който могъл, се втурвал към императорската власт. Най-после император станал Регилиан66, който бил дукс на Илирик. Създатели на царската му власт били мизийците, които по-рано били победени заедно с Ингенуус, и срещу чиито родители Галиен бил свирепствал жестоко. 2. Той извършил много смели подвизи срещу сарматите, но бил убит по инициативата на роксоланите67 със съгласието на войниците и поради страха на жителите на провинцията да не би Галиен да извърши отново по-жестоки дела.

10, 8. [Регилиан] бил, това не може да се откаже, винаги добър във военното дело, и Галиен го подозирал още от по-рано, понеже изглеждал достоен да царува. Бил дакиец и, както казват, от рода на самия Децебал68. 9. Има запазено писмо от божествения Клавдий, който тогава е бил частно лице. С него той благодари на илирийския дукс Регилиан за възвръщането на Илирик69, когато всичко пропадало поради небрежността на Галиен. Аз намерих това писмо и реших да го поместя дословно, понеже е от обществен интерес. 10. „Клавдий изпраща много поздрави на Регилиан. Щастлива е държавата, която е заслужила да има в редовете на войската си такъв мъж като тебе, щастлив е Галиен, въпреки че никой не му съобщава истината нито за добрите, нито за лошите неща! 11. Бонит и Целз, от свитата на нашия император, ми съобщиха, как си се сражавал при Скупи, с каква бързина и колко сражения си извършил в един ден. Ти щеше да бъдеш достоен за триумф, ако съществуваха старите времена. 12. Но защо да говоря повече? Имайки пред вид известно лице70, бих желал да побеждаваш по-предпазливо. Тъй като сам ти изпратих от нашите, бих желал да ми изпратиш сарматски лъкове и две войнишки дрехи, но такива, които се закопчават".

 

13. Илирийските войска издигат Авреол за император

11, 1. И той [Авреол], който началствал илирийските войски, от пренебрежение към Галиен завзел властта, заставен от войниците, както всички по това време.

 

14. Макриан, победен и убит в Илирик

12, 12. И тъй, по желанието на всички войници [Макриан] бил избран за император заедно с двамата си сина Макриан и Квиет и веднага започнал поход против Галиен, като работите на Изток някак били изоставени. 13. Но ако и да водел със себе си четиридесет и пет хиляди войници, като влязъл в сражение с Авреол в Илирик или в най-отдалечените тракийски земи, бил победен и убит заедно със сина си. 14. На края тридесет хиляди войници минали под властта на Авреол. Авреол пък бил победен от Домициан, най-силния и най-виден негов военачалник, който казвал, че водел потеклото си от Домициан71 и Домитила72.

15. Струва ми се обаче, че не трябва да отмина преценката на Валериан за Макриан, която той направил в речта си, изпратена до сената от персийските предели. Между другото в речта на божествения Валериан стои: 16. „Аз, сенатори, водейки персийската война, поверих във военно отношение  цялата държава на Макриан. Той е верен на вас, на мен е предан, войникът го обича и се бои от него; каквото и да наложи положението, той действа заедно с войските. 17. И за нас, сенатори, няма нещо ново или неочаквано: храбростта му, като момче, беше изпитана в Италия, като младеж — в Галия, като юноша — в Тракия, като възрастен вече — в Африка, най-после на преклонни години — в Илирик и Далмация, когато в различни сражения даваше пример със своята храброст. 18. При това той има млади синове, достойни за римската общност, достойни за нашето приятелство" и пр.

 

15. Тракия изобилства със сено а жито

18, 5. „Валериан поздравява Рагоний Клар, управител на Илирик и Галия. Ако в тебе, изпълнителни Кларе, има добри качества, които аз зная, че притежаваш, ти ще следваш нарежданията на Балиста73. 6. Управлявай държавата с помощта на тях. Виждаш ли, как той не претоварва провинциалните жители, как той държи коне там, където има пасища, поръчва аноната на войниците там, където има жито, как не принуждава да дават жито провинциалния жител и земевладелец там, където няма, да пасат коне там, където не може? 7. И няма някаква друга по-добра предвидливост от тази — да се изразходва на самото място това, което се ражда, и да не се обременява държавата с разходи за коли. 8. Галатия изобилства с жито, Тракия е препълнена, Илирик е пълен: нека там да се настани пехота, макар в Тракия да може да зимува и конница без вреда за жителите на провинцията, защото от полетата се събира много сено. 9. Освен това, вино, сланина и други видове храни трябва да се вземат от тези места, където те са в изобилие. 10. Всичко това е решение на Балиста, който е заповядал дадена провинция да дава само един вид храна, тъй като той е в изобилие, и [после] войниците да се отстраняват от нея. А това е постановено официално."

 

16. Опустошение на Тракия и Илирик при Галиен

29, 1. Докато Галиен гуляел и пилеел живота си по бани и сводници, били завзети галските и източните области, също така тези на Понт, Тракия и Илирик.

 

17. Цензориновци се преселват в Тракия

33, 5 Неговият [на Цензорин]74 род съществува още, известен под името Цензориновци. От омраза към римската държава една част от рода отишла в Тракия, а друга — във Витиния.

 

18. Клавдий воюва срещу готи и други варвари и ги побеждава

6, 1. Но да се върнем към Клавдий75. Наистина, както казахме по-горе, тези готи, които се били изплъзнали по онова време, когато ги преследвал Марциан76, и които Клавдий не бил позволил да бъдат изпуснати, за да не стане това, което станало, подбудили всички свои племена да плячкосват римските земи. 2. Най-после различни скитски народи, певки77, греутунги78, остготи78, тервинги78, визи79, гепиди80, келти  и херули81 от алчност за плячка нахлули82 в римска земя и опустошили по-голямата част, докато Клавдий бил зает с други неща.

6, 5. Войниците били триста и двадесет хиляди. 6. Прибавете робите, прибавете домочадията, прибавете колите, изпитите реки и опустошените гори, най-после и това, че изнемогвала самата земя, която приела толкова много надменни варвари.

8, 1. Освен това те имали две хиляди кораби, т. е. двойно по-голямо число от онова, c което някога цяла Гърция и цяла Тесалия заедно се опитали да превземат градовете на Азия83. Ho онова е измислено от перото на поета, а това е истинска история. 2. И тъй, ние писателите се прекланяме пред Клавдий, който унищожил, смазал, стрил две хиляди варварски кораби и триста и двадесет хиляди въоръжени войници, който толкова много коли, колкото това количество войници е могло да си пригоди и приготви, отчасти подпалил, а отчасти отдал    в римско робство заедно с цялото им домочадие, (3) както се научаваме от собственото му писмо, което написал до Юний Брокх84, който защитавал Илирик: „Клавдий поздравява Брокх. Унищожихме триста и двадесет хиляди готи. Потопихме две хиляди кораби. Реките са покрити c щитове, всички брегове са покрити c мечове и копия. 5. Полетата стоят покрити c кости, нито един път не е чист, изоставени са огромен брой коли. 6. Заловихме толкова жени, че победителят войник може да си вземе по две — три жени."

9, 3. Наистина войната се водела в Мизия и много битки станали при Марцианопол. 4. Мнозина загинали при корабокрушение, пленени били твърде много князе, пленени били благородни жени от разни племена, римските провинции се изпълнили c варвари-роби и със скитски земеделци. Готът бил направен колон85 на варварския лимес86. 5. И не съществувала нито една област, в която да няма роб-гот от робите, [придобити] вследствие на някаква победа. Колко варварски волове са видели нашите деди? Колко овци? Колко келтски кобили, които хората толкова много хвалят? Всичко това се отнася към славата на Клавдий. Клавдий подарил на държавата и сигурност, и много голямо богатство. 7. Освен това война се водела при Византион и самите византийци, които били оцелели, се сражавали храбро. 8. Война се водела и при Солун, който бил обсаден от варварите в отсъствието на Клавдий. 9. Война се водела в разни области и навсякъде готите били побеждавани под върховното командване на Клавдий, така че наистина още тогава проличавало, че Клавдий подготвя спокойна държава за бъдещия си внук цезар Констанций87.

11, 3. През време на консулите Атициан и Орфит88 божието благоразположение подкрепило командването на Клавдий. Наистина, когато множество варварски племена, които били оцелели, се оттеглили в Хемимонт89, те така пострадали там от глад и епидемии, че Клавдий намирал вече за недостойно и да ги побеждава. 4. Най-после била приключена най-тежката война и заплахата за римската държава била отстранена.90 5. Добросъвестността ни задължава да говорим истината, та и тия, които искат ние да бъдем смятани за ласкатели, да знаят, че не премълчаваме това, което историята изисква да се каже: (6) по времето, когато била спечелена пълна победа, повечето Клавдиеви войници, възгордени от успеха, който заслепява дори мъдрите, така се отдали на плячка, та забравили, че могат да бъдат прогонени от твърде малцина, докато, отдадени тялом и духом, се стараят да заграбят плячката. 7. Наистина, през време на самата победа от малкото варвари, и то от тези, които вече били избягали, били убити почти две хиляди наши войници. 8. Но когато Клавдий научил това, като събрал войската, уловил всички, които били проявили непокорен дух, и дори ги изпратил оковани в Рим, за да бъдат използвани при обществените игри. И така това, което щастливият случай или войникът бяха постигнали, било запазено от мъжеството на добрия император. И неприятелят не само бил победен, но бил и наказан предварително. 9. В тази война, която водил Клавдий, се проявила извънредно много храбростта на далматинската конница, понеже Клавдий давал да се разбере, че произхожда от тази провинция, макар други да казват, че бил, дарданец и че водел потеклото си от родоначалника на троянците Ил91 и от самия Дардан92. 12, 1. По това време имало скити93 и на Крит. Те се опитали да опустошат и Кипър, но били победени навсякъде, понеже войската им изнемогвала от болести и глад.

2. След като готската война била напълно завършена, избухнала твърде тежка епидемия. Тогава и Клавдий, заразен от нея, напуснал смъртните и се преселил на небето, което заслужил с добродетелите си. 3. След като той отишъл при боговете на небето, неговият брат Квинтил94, мъж достоен и, както справедливо бих казал, истински брат на брата си, взел предложената му по решението на всички царска власт не по наследство, но заслужено, поради добродетелите си. Той би станал император дори и да не беше брат на император Клавдий. 4. В негово време варварите, които били оцелели, се опитали да опустошат Анхиало и да завладеят Никопол95, но били унищожени от храбростта на провинциалните войници. 5. Но Квинтил не могъл да извърши нищо достойно за царската власт поради краткото време, защото бил погубен на седемнадесетия ден по същия начин, както Галба96 и Пертинакс96, понеже се показал строг и сериозен спрямо войниците и обещавал да бъде истински император. 6. И Дексип не казва, че Клавдий бил убит, но само, че бил умрял, и все пак не добавя „от болест", та изглежда, че той смята това като съмнително.

 

19. Илирайскаят произход на Клавдий

14, 2. Писмо на Валериан до Зосимион, прокуратор на Сирия: „Определихме за трибун на твърде храбрия и предан Пети марсов легион Клавдий, човек от илирийски произход, който може да бъде предпочетен пред най-преданите и храбри измежду древните."

15, 1. Пак в друго писмо на същия до префекта Аблавий Мурена97 между останалото се казва: „Но престани да се оплакваш, че Клавдий е още трибун и не получава като дукс войска, поради което ти подхвърляше, че и сенатът и народът се оплаквали. 2. Той стана дукс, и то дукс на целия Илирик, има под властта си тракийските, мизийските, далматинските, панонските и дакийските войски. 3. И според наша преценка този твърде виден мъж може да се надява на консулство и, ако му е приятно, може да получи, когато пожелае, преторианска префектура. 4. Но знай, че ние сме му определили такава заплата, каквато има египетският префект, толкова дрехи, колкото дадохме на африканското проконсулство, толкова сребро, колкото получава управителят на мините в Илирик, толкова служители, колкото сами ние си назначаваме поотделно за всички градове, за да знаят всички какво е нашето мнение за един такъв човек."

 

20. Илирийският произход на Аврелиан и неговите действия и победи в Тракия и Илирик

3, 1. И за да не вмъквам по досаден начин в предговора много и незначителни неща, божественият Аврелиан бил роден, както повечето казват, в Сирмиум от твърде незначително семейство, или, както някои твърдят, в Крайбрежна Дакия. 2. Но аз си спомням, че съм чел автор, който съобщава, че той бил роден в Мизия. И наистина, излиза, че не се знае родното място на тези хора, които са от по-низък произход и които обикновено сами измислят родното си място, за да блестят в бъдещето със своето произхождение.

6, 3. Известни са много отлични подвизи, извършени от Аврелиан преди да стане император. Наистина той сам с триста войници от гарнизона смазал в Илирик нахлуващите сармати.

10, 1. Може би тези неща биха изглеждали някому глупави и твърде лекомислени, но любопитството не се спира пред нищо. 2. И тъй [Аврелиан] имал много пъти длъжността дукс, твърде много пъти — длъжността трибун, през различно време — почти четиридесет пъти длъжността заместник на дукс и на трибун, та най-после заместил дори Улпий Кринит, който твърдял, че е от рода на Траян, бил наистина твърде храбър мъж и приличал много на Траян. Улпий Кринит е нарисуван заедно със същия Аврелиан в храма на Слънцето, и него Валериан бил решил да вземе за цезар. Аврелиан предвождал войската, възстановил лимеса, раздавал плячка на войниците, обогатил Тракия с волове, коне и пленени роби, поставил военната плячка в Палациум98, струпал в частното имение на Валериан петстотин роба, две хиляди крави, хиляда кобили, овци десет хиляди и кози петнадесет. 3. През това време Улпий Кринит благодарил официално на пребиваващия в баните при Византион Валериан, казвайки, че императорът има голямо мнение за него, понеже му бил дал Аврелиан за заместник. Поради това той решил да осинови Аврелиан.

13, 1. Когато император Валериан се бил разположил в баните при Византион, той казал в присъствие на войската и на придворните сановници, пред седящите до него — редовния консул Нумий Туск99, префекта Бебий Мацер, управителя на Ориент  Квинт Анкарий, и пред седящите от лявата му страна Авулний Сатурнин, дукс на Скитския лимес100, определения за Египет Муренций Маврикий, Юлий Трифон, дукс на Източния лимес101, Меций Брундизин, префект на аноната102 в източните области, Улпий Кринит, дукс на Илирийския  и Тракийския лимес103, и Фулвий Бой, дукс на Рецийския лимес104: (2) „Аврелиане, държавата ти благодари, че си я освободил от заплахата на готите. Благодарение на тебе ние сме богати с плячка, богати със слава и с всичко онова, благодарение на което се увеличава римското благополучие".

16, 1. И тъй, опрян на толкова много и такива предварителни преценки и служби, [Аврелиан] така се прославил през времето на Клавдий, че след него и след убийството на брат му Квинтил имал сам императорската власт, тъй като бил убит Авреол, с когото Галиен бил сключил мир. 2. Тук различието между историците, и особено между гръцките, е толкова голямо, та едни казват, че Авреол бил убит от Аврелиан против волята на Клавдий, други—че той бил убит по негова заповед и желание, трети — че същият бил убит от Аврелиан, който бил вече император, а четвърти — че е бил убит от него преди да бъде император. 3. Но ние ще оставим това като нещо съмнително, за което трябва да държим отговорни тези, които са го писали. 4. Все пак безспорно е това, че божественият Клавдий не е поверявал никому повече отколкото на Аврелиан воденето на войната против меотидците105. 17, 1. Има писмо, което, по навик, сметнах, че трябва да се вмъкне заради истината, както са постъпвали другите писатели на истории: (2) „Флавий Клавдий поздравява своя Аврелиан. Държавата ни иска настойчиво от теб да изпълниш обичайния си дълг: Нападни! Защо се бавиш? Аз искам войниците да имат твоето командване, трибуните — твоето ръководство. Готите трябва да бъдат нападнати. Готите трябва да бъдат отстранени от тракийските земи. Наистина повечето от тях, които избягаха, когато ти се сражаваше, опустошават Хемимонт  и Европа106. 3. Аз поставям под твоя власт всички тракийски войски, всички илирийски войски и целия лимес: ето, покажи ни присъщата си храброст! С теб ще бъде и брат ми Квинтил, когато пристигне. 4. Понеже аз съм зает с други работи, поверявам върховното командване в тази война на твоите способности. Разбира се, изпратих ти десет коня, две ризници и други неща, с които аз се смятам длъжен да снабдя отиващия на война".

22, 1. И тъй, като уредил въпросите, които се отнасяли до разширяването на градските стени и положението на града и до гражданските работи, [Аврелиан] се насочил107 против палмирците, т. е. против Зиновия108, която държала източната част на империята от името на синовете си. 2. По пътя водил много и големи войни. Наистина, той победил в Тракия и Илирик излизащите срещу него варвари и дори погубил отвъд Дунава и вожда на готите Канаба или Канабауд заедно с пет хиляди мъже.

30, 4. И тъй, след като усмирил Изтока, Аврелиан се върнал в Европа като победител и там разгромил пълчищата на карпите.

31, 1. Рядко е, дори мъчно е сирийците да останат верни. Наистина палмирците, които били победени и смазани, въстанали силно, когато Аврелиан бил зает с работите в Европа. 3. Обаче Аврелиан, както бил готов, се върнал от Родопа109 и сринал града110, тъй като той бил заслужил това.

32, 1. Най-после [Аврелиан] се върнал отново в Европа по-спокоен и там унищожил с прочутата си храброст всички неприятели, които се ширели. 2. Между това, докато Аврелиан извършвал необикновени подвизи из Тракия и из цяла Европа, появил се някой си Фирм111, който, без да е облечен във власт, си присвоил Египет, като че ли бил свободна държава. 3. Аврелиан се насочил веднага против него и там присъщото му щастие не го изоставило.

 

21. Убийството на Аврелиан

35, 4. След като извършил това, той заминал за Галия и освободил винделиците112 от варварска обсада. После се върнал в Илирик и като приготвил по-скоро голяма отколкото огромна войска, обявил война на персите, които бил вече по най-славен начин победил в същото време, когато надвил Зиновия. 5. Но когато пътувал, бил погубен113 от коварството на своя нотарий и от ръката на Мукапор при станцията Кенофрурион, която е между Хераклея и Византион.

 

22. Учредяването на провинция Отсамдунавска Дакия

39, 7. Когато видял, че Илирик е опустошен и че Мизия е разорена, [Аврелиан] изоставил учредената от Траян отвъддунавска провинция Дакия, понеже нямал надежда, че може да я задържи, и вдигнал войската и жителите ѝ. Отведеното от там население той настанил в Мизия и я нарекъл своя Дакия, която сега разделя двете Мизии.

 

23. Аврелиан възстановява римската власт в Тракия и Илирик

41, 4. След като писмото114 било прочетено, Аврелий Тацит115, първият по положение сенатор, говорил така (а той след Аврелиан бил избран единодушно за император): (5) „Сенатори, щеше да бъде справедливо и редно, ако безсмъртните богове бяха решили добрите императори да бъдат неуязвими от оръжие, та да имат по-дълъг живот, и тези, които замислят най-жестоко чудовищни убийства, да нямат против тях никаква сила. 6. Тогава щеше да бъде жив император Аврелиан, от когото никой не е бил нито по-храбър, нито по-полезен. 7. Нашата държава след нещастието на Валериан и след бедите при Галиен  беше започнала наистина да се съвзема през царуването на Клавдий. Но тя бе възстановена, когато Аврелиан побеждаваше далеч по целия свят. 8. Той ни даде Галия116, той освободи Италия, той отърва винделиците  от ярема на варварското робство. Благодарение на неговата победа бе възстановен Илирик и Тракия бе отново върната под римските закони117.

 

24. Войната на Проб срещу сармати и готи

16, 1. След това [Проб]118 в се отправил за Илирик119. Преди да стигне, напуснал Реция така омиротворена, че не оставил дори съмнение за някаква заплаха там. 2. В Илирик той така сразил сарматите и останалите племена, че си възвърнал почти без война всичко, което те били заграбили. 3. След това се отправил през Тракия и приел капитулацията или приятелството на всички гетски племена120, които били изплашени от мълвата за събитията и потиснати от могъществото на старата слава.

 

25. Проб заселва бастарни в Тракия

18, 1. И тъй, след като сключил мир с персите, той се върнал в Тракия и заселил на римска земя сто хиляди бастарни,121 и всички те запазили дадената дума за вярност. 2. Но когато по същия начин преселил мнозина от други племена, т. е. гепиди, греутунги и вандали, всички нарушили дадената дума и, когато Проб бил зает във войни с узурпаторите122, те кръстосвали по суша и по море почти по цялата империя и причинили не малко беди на римската слава. 3. Той наистина ги надвил в отделни сражения, като само малцина, които се изтръгнали от ръцете на Проб, се върнали с чест в родината си. Това постигнал Проб с варварите.

 

26. Проб насажда лозя в Илирик

18, 8. След това той [Проб] позволил на всички гали, испанци и британи да имат лозя и да правят вино. Самият той засадил с отбрани лози планината Алма в Илирик, около Сирмиум, която била разкопана от войнишка ръка.

 

27. Проб пресушава блата при Сирмиум

314px Probus Musei Capitolini MC49320, 1. След като свършил това, той бил погубен чрез засада от своите войници, когато, готвейки се за персийската война, пътувал през Илирик. 2. Причините за неговото убийство са тези: първо, понеже казвал, че войникът не трябва да яде даром дажбите, и никога не търпял той да бъде без работа, та дори ако е бил извършил с войнишка ръка много работи. 3. Към това той им подхвърлил тежките думи, че ако някога се случи това, което е полезно за държавата, скоро войниците не ще бъдат необходими. 4. Какво беше замислил човекът, който казваше това? Не беше ли той подчинил всички варварски племена и не беше ли направил вече целия свят, без изключение, римски? 5. „Наскоро — казал той — не ще имаме нужда от войници." Какво друго може да се каже: Вече не ще има римски войник; наскоро държавата безгрижно ще управлява, ще притежава всичко, светът не ще произвежда оръжие, не ще дава наряди, воловете ще бъдат държани за рало, конят ще се ражда за мир, не ще има войни, не ще има пленници, навсякъде ще има мир, навсякъде — римски закони, навсякъде — наши съдии.

21, 1. От любов към най-добрия император аз се увлякох по-далеч, отколкото това изисква прозаичната реч. Затова нека добавя, какво най-вече ускори смъртта на един толкова голям човек.

2. Наистина, когато бил дошъл в Сирмиум и искал да разшири и да направи плодородна бащината земя, той поставил веднага много хиляди войници да пресушават някакво блато и копаел огромен канал, чрез чието довеждане до Сава, да изсуши местата, които щели да бъдат от полза за сирмийците. 3. Войниците, възбудени от това, го погубили на петата година от управлението му, когато потърсил убежище в желязната кула, която сам бил построил твърде висока за наблюдаване. 4. При все това по-късно всички войници заедно му направили огромна гробница, като издигнали насип, със следния надпис, изсечен на мрамор: „Тук е погребан император Проб, и наистина „проб"123, победител на всички варварски племена, победител и на тираните."

 

28. Аврелиан пребивава в Тракия

5, 1. И тъй, той [Фирм] завзел властта против Аврелиан, за да запази земите на Зиновия, които били останали още. Но бил победен от Аврелиан, който се връщал от Тракия.

 

29. Знатни готски жени, настанени в Перинт

15, 3. [Бонос124] оставил двама сина. Проб пощадил и двамата. Той почел и съпругата му, която получавала издръжка до смъртта си. 4. Разправят наистина, както казваше и моят дядо, че тя била необикновена жена и от знатно семейство, но от готски произход. Аврелиан му я бил дал за жена, за да узнава чрез него всичко за готите, защото тя била княжеска девойка. 5. Има писмо до управителя на Тракия, което аз помествам, писано за този брак и за даровете, които Аврелиан заповядал да се дадат на дукса Бонос по случай женитбата: (6) „Император Аврелиан поздравява Галоний Авит125. В предишното си писмо бях писал да настаниш благородните готски жени в Перинт и да им дадеш издръжка по такъв начин, че да не я получават поотделно, но седем да имат заедно една трапеза. Наистина, когато получават издръжка поотделно, и те получават малко, и държавата губи много. 7. Но сега, понеже реших да дам Хунила126  за жена на Бонос, ще му дадеш според направения по-долу опис всичко, което поръчахме; и сватбата ще отпразнуваш на държавни разноски".

15, 8. Списъкът на даровете бил [следният]: „виолетови полукопринени туники с качулки, една полукопринена, обшита със злато туника, тежка една либра, две двуцветни долни туники и други неща, които подхождат за една матрона127. Ще му дадеш сто златни филипинки128, хиляда сребърни антонинки129 и един милион сестерции медни пари".

 

30. Илирийският произход на Кар

4, 1. Повечето дават родното място на Кар130 така различно, че поради твърде голямото разнообразие на мнения не смея да кажа кое е истинското. 2. Защото Онезим131, който е описал твърде прилежно живота на Проб, твърди, че той е роден и възпитан в Рим, но че произхождал от илирийски родители. 3. Обаче Фабий Церилиан132, който е проследил твърде грижливо годините на Кар, Карин и Нумериан133, твърди, че той е роден не в Рим, а в Илирик и не е от панонски, а от картагенски родители.

 

31. Сарматската война на Кар

9, 4. Много неща показват, че Кар е бил добър император, а особено това, че щом взел властта, той с умело разпределяне на военните действия сразил сарматите134. Те били станали много дръзки поради смъртта на Проб и заплашвали с нахлуване не само Илирик, но и Тракия и Италия. В твърде малко дни Кар избил шестнадесет хиляди сармати, пленил двадесет хиляди души от двата пола и така осигурил Панония.

 

1Известен под името Максимин Тракиецът, император от 235 до 238.
2Отнася се до император Александър Север (222 — 235).
3Отнася се до император Септимий Север (193 — 211).
4Под Готия в случая се разбира най-общо областта на север от Долни Дунав.
5Аланите са племе, вероятно от сарматски произход. То обитавало към началото на н. е. западните брегове на Каспийско море, Северен Кавказ, областта между Долни Днепър и Южен Урал. Аланите са взели активно участие в нашествията на балканските земи в края на IV в. от н. е.
6Една римска амфора имала вместимост около 26 литра.
7Една либра е равна на около 0.327 кг.
8Елий или Юиий Корд е римски историк от III в.
9Един секстарий е равен на около 0.547 л.
10Антонин Каракала, римски император (211-217).
11Центурион – римски военен чин, началник на центурия (войскова част от 100 души).
12Макрин, римски император (217 — 218).
13Сиреч император Каракала.
14Тук авторът пренася факти от IV в. към началото на III в.
15Хелиогабал (Елагабал) бил провъзгласен за император на 16. V. 218
16Това означава, че Максимин е достигнал до офицерски чин „трибун“.
17Вж. бел. 2
18Tunica laticlava е туника с широки пурпурни ивици, носена от военните трибуни, които произхождали от сенаторското съсловие.
19След като бил убит имп. Александър Север (235), за император бил провъзгласен Максимин. Въпросните думи са част от характеристиката на новия император.
20Атенион, киликиец по произход, е също водач на робско въстание в Сицилия през 104 — 102 г.
21Сарматите са сродни със скитите и с някои ирански племена. Първоначално обитавали земите западно от р. Дон, както и области от дн. Полша, Румъния и Унгария. Твърде често късноантичните автори означават с името „сармати" групи от различни племена с неустановен етнически произход.
22През 238 г. в провинция Африка избухнало въстание и нейният проконсул Марк Антоний Гордиан бил провъзгласен за император. Скоро обаче той бил убит заедно със сина си. Неговият внук е известният по-късно имп. Гордиан III.
23Това означава, че събитията са станали през 242 г.
24Гордиан III (238 — 244).
25По стара традиция при обявяване на война в Рим отваряли вратите на храма на Янус, божество с две лица.
26Става дума за провинция Долна Мизия от преддиоклетиановата епоха. Тогава тя обхващала дн. Добруджа и Северна България до р. Цибрица.
27Вероятно става дума за провинция Тракия от преддиоклетиановата епоха. В Тракия Гордиан III се сражавал със сармати, готи и алани.
28Максим (известен и като Пупиен) и Балбин били провъзгласени за императори от сената в Рим през 238 г. и били изпратени срещу настъпващия към Рим Максимин Тракиец. Те управлявали само 99 дни.
29Максим (Пупиен), преди да стане император, е бил управител на провинция Далмация и като такъв се е борил против нахлулите там сармати.
30Става дума за действия на Балбин преди да стане император.
31Нобилисимус е ранг, през III в. постоянен атрибут към името на цезарите (императорските съуправители). След Диоклетиан това е самостоятелна титла за членовете на императорския дом.
32Провинция Африка от преддиоклетиановата епоха обхващала земите на дн. Тунис и Триполитания. След Диоклетиан тя била разделена на четири провинции: Tripolitana, Byzacena, Proconsularis или Zeugitana, Numidia.
33Азия, Витиния, Галатия, Понт, са римски провинции в Мала Азия.
34Провинция Тракия от преддиоклетиановата епоха обхващала земите между Стара планина, Черно море, Мраморно море, Егейско море, а на запад включвала горното и средно течение на Струма.
35Сиреч в 238 г., през управлението на Максим (Пупиен) и Балбин.
36Карпите населявали долините на Серет и Прут. Това племе взело дейно участие в нашествията на Балкана през III в. След времето на Аврелиан и особено след Диоклетиан значителна част от карпите били заселени отсам Дунав в дн. Северна България и Добруджа.
37Тук под мизийци се разбират жителите на провинция Долна Мизия и легионите в нея.
38Скитска война е наречена войната между готите и други племена и Рим. през 40-те години на III в. Готите тук, както и в много други късноримски автори, са наречени скити.
39През 238 г. градът паднал в ръцете на готите и с това събитие започнали големите готски нахлувания в балканските земи през III в.
40Сапор — персийски владетел, който в 260 г. пленил римския император Валериан (253 — 260 г.).
41Сиреч Валериан.
42След като персите били победени от двамата римски пълководци Макриан и Балиста с помощта на Оденат, Макриан бил убеден от Балиста двамата му сина да бъдат провъзгласени през 260 г. за императори.
43Сиреч Мала Азия.
44Този му син се казвал Т. Fulvius Iunius Macrianus.
45Домициан е военачалник на Авреол, победителя на Макриан (срв. Stein, PWRE V, кол. 1311), но според Niese, Römische Geschichte, стр. 374, войските е водил не Домициан, а Авреол, който като пълководец на имп. Галиен (253 — 268) се отправил срещу Макриан. След като известно време Авреол се борил вярно на страната на Галиен, той се обявил също за император, но скоро бил разбит от него.
46Оденат е владетел на Палмира, съюзник на имп. Галиен против персите и узурпаторите. От благодарност Галиен го назначил в 262 г. за dux Orientis и му поверил защитата на малоазиатските провинции и Египет.
47Галиен, римски император (253 — 268).
48Земетресението станало през 262 г.
49Емилиан се провъзгласил в Египет за император, но наскоро след това бил победен и пленен от Теодот, един от военачалниците на Галиен.
50Поради борбите между разните претенденти границите били занемарени и в 262 г. готи и сармати нахлули отново в пределите на империята. През следните години те преминали Балкана и нахлули дълбоко в Гърция, където най-после били отблъснати от военачалника Марциан. При едно друго нахлуване в 267 г. готите нахлули в Гърция откъм морето. Бил обсаден и Солун. При защитата на Атина играл роля и историкът Дексип. Готите били разбити от Галиеновия военачалник Марциан, към когото се присъединили хората на Дексип.
51Ахея е провинция, която обхващала почти цяла Гърция. След Диоклетиан провинцията обхващала само Пелопонес.
52Със скити тук са обозначени готите.
53Истрос – в близост до с. Каранасуф, Добруджа, дн. Истрия.
54Това са вероятно нападенията от 267 г.
55Византийци са жителите на Византион, по-късния Константинопол.

56Клеодам и Атеней били военачалници от град Византион, които нанесли поражение на готите и били изпратени след това да вземат мерки за възстановяване и укрепяване на градовете в балканските земи.
57За Венериан, началника на римската флота, нямаме други сведения.
58Кизик е град на малоазийския бряг на Мраморно море.
59Сражението станало при река Места, която образувала границата между Тракия и Македония. Там загинали около 3,000 готи.
60Неизвестна планина, може би разклонение на Родопите.
61Сиреч през 258 г.
62Ингенуус бил провъзгласен за император в 258 г. (вж. Schiller, Geschichte 1, стр. 833), а според Niese, Römische Geschichte, стр. 374, през 261 г. Той управлявал много малко.
63Става дума за императорите Валериан и Галиен.
64Сражението е станало при Мурса, дн. Осек.
65Става дума за град Мурса.
66Регилиан или Регалиан, дукс на Илирик, бил провъзгласен за император, когато Галиен се намирал на Изток.
67Роксоланите са едно от най-значителните сарматски племена.
68Децебал е последният цар на Дакия преди тя да бъде покорена от имп. Траян в 106 г.
69Под „възвръщане на Илирик" се разбира разбиването на готи и сармати при Скупи от Регалиан в 262 г., което облекчило временно положението на западната част на полуострова.
70Става дума за имп. Галиен.
71Домициан, римски император (81 — 96).
72Името Домитила са носели и дъщерята и съпругата на имп. Веспасиан (69 — 79).
73Балиста бил началник на гвардията при Валериан.
74Цензорин през 269 г. бил провъзгласен от войската за император, а след 7 дни бил убит от нея.
75Клавдий II Готски — римски император (268 — 270).
76Марциан — римски военачалник.
77Певки (певкини) са клон от племето бастарни, което по това време живеело към делтата на Дунава.
78Това е едно от твърде ранните сведения, в които се обозначават двете големи готски групи, и то с двойните им имена: греутунги или остготи, тервинги или визи, вестготи. Предполага се, че Gre(u)tungi означава „жители на пясъчните равнини", или „крайбрежни жители", a Tervingi — „горски жители". Тъй като през IV в. вестготите живеели на запад, а остготите на изток от р. Днестър, то някои автори (например Йорданес — Getica 82), извеждат техните имена от посоките на света, което едва ли е вероятно.
79Под визи се имат пред вид визиготите или вестготите.
80Гепидите са племе, сродно на готите. Първоначално те обитавали край Карпатите в съседство с вестготите.
81Херулите са германско племе, което живеело първоначално в Северна Германия и около Балтийско море.
82Нахлуването започнало през 268 г., като главното нашествие станало през пролетта на 269 г.
83Загатва се за Троянската война.
84Юний Брокх бил пълководец при Клавдий II.
85След като разбил готите при Ниш, Клавдий заселил една част от пленниците като колони в балканските земи, а друга част приел във войската.
86Става дума за Дунавския лимес, който бил така залят от варварските нашествия през III в., че престанал да изглежда римски лимес в очите на съвременниците. С лимес се означава пограничната зона в римските погранични провинции заедно с цялата система от укрепления и съоръжения. Главните лимеси на империята били по-големите реки Рейн, Дунав и Ефрат.
87Констанций Хлор, римски император (305 — 306) — цезар (293 — 305).
88Сиреч през 270 г.
89Хемимонт е провинция в диоцеза Тракия от следдиоклетиановата епоха.
90Така завършило след битката при Ниш нахлуването на готите, които не могли да се съвземат почти цяло столетие от нанесеното им поражение.
91Ил според легендата бил син на Трой и основател на гр. Илион, друго име на известната Троя.
92Дардан според легендата е основател на Дардания в Троада и родоначалник на троянците. В същност тук авторът преднамерено смесва Дардания на Балк. п-в с Дардания в Мала Азия.
93Под скити, както обикновено, през тази епоха се разбират готи и други племена.
94Квинтил бил провъзгласен за император от легионите в Аквилея през 270 г. и управлявал около 2 месеца.
95Става дума за Nicopolis ad Istrum, чиито развалини се намират край с. Никюп, Търновско.
96Галба бил римски император (68 — 69), а Пертинакс управлявал само няколко месеца през 193 г.
97Аблавий Мурена е измислено лице.
98Под Палациум се разбира храмът на Палатинския хълм, един от седемте хълма на Рим.
99Нумий Туск бил консул през 258 г.
100Под Скитски лимес се разбира тая част от Дунавския лимес, която минавала по границата на провинция Скития, дн. Добруджа.
101Източният лимес в различни времена не е обхващал едни и същи места, тъй като източните граници на Рим се променяли твърде често. В общи линии границата вървяла главно около течението на р. Ефрат.
102Префектурата Ориент си има свой praefectus annonae — управител на
хранителните доставки за издръжка на администрацията и войската.
103Илирийският лимес е лимесът по Среден Дунав до р. Вит, Тракийският лимес е минавал по р. Дунав — от устието на Вит до делтата на Дунав.
104Рецийският лимес в основата си е минавал по южния бряг на най-горното течение на р. Дунав. Тук обаче границите на Рим праз II — III в. са търпели редица промени, поради което и Рецийският лимес се е променял.
105Меотидците са племената около Меотида, дн. Азовско море. В случая с това име са обозначени готите и други племена, които са нахлули в Балканския полуостров по времето на Клавдий.
106Провинция Европа обхващала хинтерланда на Цариград, земите край Мраморно море включително и Галиполския п-в.
107В 272 г.
108Зиновия е съпруга на Оденат и е между най-известните владетели на Палмира.
109В провинция Родопа влизали Родопите с беломорското крайбрежие между р. Места и р. Марица.
110Град Палмира бил разрушен през пролетта на 273 г.
111Фирм бил богат търговец, който искал да основе ново палмирско царство. В борба срещу него имп. Аврелиан сринал стените на Александрия в 273 г.
112Под винделици се разбират жителите на града Augusta Vindelicorum (дн. Аугсбург), главен град на съединените от имп. Август провинции Реция и Винделиция.
113Аврелиан бил убит в 275 г. на път за Византион.
114Става дума за писмо, изпратено от войската, с което се съобщавало за смъртта на имп. Аврелин, който бил убит към края на 275 г.
115Марк Клавдий Тацит, наречен тук погрешно Аврелий, управлявал само няколко месеца през 275 — 276 г.
116Аврелиан през 273 г. възвърнал към империята Галия, като ликвидирал опасността от варварските нападения и от претендентите за императорската власт.
117Има се предвид заселването с преселници от изоставената провинция Дакия и укрепването на лимеса. В действителност не Аврелиан, а Клавдий е ликвидирал готската опасност с битката при Ниш през 269 г.
118Проб, римски император (276 — 282).
119След като се справил с аламаните в Германия, Проб потеглил в 278 г. за Реция, Илирик и Мизия, за да воюва против различни варварски племена.

120Гетски, сиреч готски.
121Етническият произход на бастарните е бил спорен още в древността. Според Плиний Стари те са германско племе, Страбон не ги определя със сигурност, но допуска също, че са германци, Тит Ливий (XI, 57) ги сближава с келтите, а у Тацит (Germania 46) има колебание относно тяхната принадлежност към сарматите или германците. Съвременните учени въз основа на тия данни застъпват също различни становища, като причисляват бастарните към германците, към келтите или пък към илиро-тракийската група с келтско влияние.
122И през царуването на Проб се появили няколко узурпатори: в Александрия — някой си Сатурнин, в дн. Лион — Прокул и в Агрипина, дн. Кьолн, Бонос.
123Probus на латински език означава „честен".
124Бонос се обявил за император и бил убит в 280 или 281 г.
125Галоний Авит бил тогава управител на Тракия.
126Имп. Аврелиан бил оженил Бонос за Хунила, готска княжеска дъщеря.
127Матрона се нарича знатната омъжена римлянка.
128Филипинки са римски денари от III в., сечени от имп. Филип Арабин (244 — 249).
129Антонинки са римски денари от III в., сечени от Антонин Каракала (211 — 217). Касае се за монети с по-дребна стойност, много употребявани през III в., сечени за пръв път от Каракала. Подобни монети се секат и от останалите императори през III в.
130Кар, римски император (282 — 283).
131Онезим е римски историк, описал живота на император Проб.
132Фабий Церилиан е римски историк, описал живота на императорите Кар, Карин и Нумериан (283 — 285).
133Кар провъзгласил за цезари двамата си сина Карин (283 — 285) и Нумериан (283 — 284).
134В 282 г.