Е. В. Фьодорова
Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997
Превод: Юлиян Божков
Ливия Друзила, жена красива и от знатен произход, станала трета съпруга на Октавиан, когато била деветнадесетгодишна (в 38 г. пр. н. е. — б. а.). От първия си брак имала син — Тиберий, а три месеца след сватбата ѝ с Октавиан се родил вторият ѝ син — Друз Стари, смятан официално за син на първия ѝ мъж. Двамата с Октавиан нямали деца.
Ливия била амбициозна, хитра и твърде активно се намесвала в държавните работи, въпреки че си придавала вид на добродетелна матрона, изцяло погълната от семейни грижи.
Тацит казва за нея следното:
„Светостта на домашното огнище пазела безупречно според обичаите на страната, но била по-приветлива, отколкото било прието за една жена по онова време; била страстно любеща майка, снизходителна съпруга и добра помощничка в хитроумните замисли на мъжа си и в притворството на сина си“ (Тац. Ан. V, 1).
Октавиан имал толкова високо мнение за нейния ум, че „разговорите по сериозни въпроси с отделни хора, та дори и с жена си Ливия, предварително написвал в бележника си, та да не говори неподготвен повече или по-малко от необходимото“ (Свет. Авг. 84).
Ливия притежавала такава изтънчена хитрост, че правнукът ѝ Калигула я нарекъл „Одисей в женска дреха“ (в гръцката митология Одисей се смятал за символ на хитростта и носел прякора „хитроумен“ — Свет. Кал. 23 — б. а.).
Отличителна черта на характера на Ливия (както и на Октавиан — б. а.) било нейното властолюбие. Двамата били равни по лицемерие и хитрост. Това сходство в характерите осигурило непоколебимата здравина на техния съюз.
В стремежа си да остане на всяка цена съпруга на Октавиан, Ливия не само че не му пречела в любовните развлечения, но дори сама му намирала млади девици (Свет. Авг. 71). Тя до такава степен подхождала на Октавиан, че той и не мислел да си търси друга жена.
Техният съюз наистина представлявал духовно единство на две бездушни натури.
Историкът Тацит справедливо нарекъл Ливия „майка, опасна за държавата и зла мащеха за семейството на Цезарите“ (Тац. Ан. I, 10). Говорело се, че Ливия имала пръст в ненавременната смърт на осиновения племенник на Октавиан — Марцел, и внуците му Гай Цезар и Луций Цезар. Тя изиграла съдбоносна роля и в живота на Агрипа Постум — последния внук на Октавиан, осиновен от него. „Ливия до такава степен подчинила на себе си престарелия Август, че той пратил в изгнание на остров Планазия (дн. Пианоза в Тиренско море — б. а.) единствения си внук Агрипа Постум, млад човек, с голяма телесна сила, буен и недодялан, но който не бил уличен в нито едно престъпление“ (Тац. Ан. I, 3).
Ливия успяла да придума Август да осинови най-големия ѝ син Тиберий, който останал единственият наследник на върховната власт след изгонването на Агрипа Постум.
В последните години от живота на Август всички мисли на Ливия били насочени само към едно — как да предаде властта на Тиберий.
„Здравето на Август се влошило и някои подозирали Ливия в зли намерения. Говорело се, че преди няколко месеца Август отишъл на остров Планазия, за да се срещне с Агрипа Постум като споделил това само пред неколцина свои избраници и взел за придружител единствено Фабий Максим; и от двете страни се проляли обилни сълзи и се дали уверения във взаимна любов — затова се появила надеждата младежът да се завърне в дома на своя дядо. Максим открил тази тайна пред жена си Марция, а тя — на Ливия. Август научил за това. Когато скоро след разгласяването на тайната Максим умрял (има основания да се предполага, че се е самоубил — б. а.), на погребението чули Марция да ридае и да се обсипва с упреци, че сама е станала причина за смъртта на мъжа си. Както и да е, но Тиберий, едва пристигнал в Илирия, бил повикан спешно с писмо при майка си. Не е съвсем ясно, дали е заварил Август в Нола (град в Кампания, близо до Неапол — б. а.) жив или вече бездиханен, защото Ливия била разположила около къщата и по пътищата силна стража и от време на време, докато се взимали мерки според обстоятелствата, разпространявала добри вести за здравословното състояние на принцепса, когато мълвата изведнъж възвестила едновременно и за смъртта на Август, и за това, че Тиберий поел управлението на държавата“ (Тац. Ан. I, 5).
Ливия организирала пищно погребение на Август в Рим. Съгласно завещанието му тя била приета в рода на Юлиите и получила титлата Августа, така че оттогава започнала да се нарича Юлия Августа.
След като Тиберий станал принцепс, тя можела да тържествува, но властолюбивата ѝ натура се сблъскала с неподатливия характер на родния ѝ син.
„Майка му Ливия го притеснявала, понеже уж искала да споделя управлението: затова избягвал честите срещи с нея и по-дългите поверителни разговори, за да не излезе, че го управлява със съветите си, въпреки че понякога имал нужда от тях и ги използвал. С голямо негодувание понесъл предложението на сената към титлите му освен „син на Август“ да се прибави и „син на Ливия“. Затова не разрешил да бъде наречена „майка на отечеството“, нито да получи от държавата големи почести; а и често я съветвал да стои настрана от дела важни и неподходящи за една жена, особено когато я видял по време на пожара близо до храма на Веста как насърчавала народа и войниците да действат по-усърдно, така както правела при управлението на мъжа си“ (Свет. Тиб. 50 — 51).
Ливия живеела в Рим, запазвайки могъществото си, и Тиберий трябвало да се съобразява с нея. В 27 г. той завинаги напуснал града и се установил на остров Капри (в Тиренско море — б. пр.).
В провинциите почитали приживе Ливия като богиня. Ливия умряла в 29 г. като благополучно доживяла до 86-годишна възраст.
„Тиберий не нарушил спокойствието на своето уединение и не се завърнал в Рим, за да отдаде последна почит на майка си като в писмото си към сената се оправдал с неотложни дела и сякаш от скромност намалил част от щедро определените от сенаторите почести в памет на Ливия; разрешил им да запазят само някои от тях и казал да не я обожествяват, защото такова било нейното желание.
Скоро след това настъпило време на безгранично и безпощадно самовластие, тъй като по времето на Ливия все още съществувала някаква защита за преследваните, понеже Тиберий от малък бил свикнал да се подчинява на майка си“ (Тац. Ан. V, 2-3).
Ливия била официално обожествена от своя внук император Клавдий I.
