Е. В. Фьодорова
Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997
Превод: Юлиян Божков
Комод, синът на Марк Аврелий и Фаустина Младата, бил „по-скоро гладиатор, отколкото император“ (АЖА, М. Ант. XIX).
„Казват, че Марк Аврелий желаел смъртта на сина си, защото се страхувал, че той ще прилича на Тиберий, Калигула и Домициан, както и се оказало след смъртта му“ (АЖА, М. Ант. XXVIII).
Комод имал красива външност, стройна фигура, голяма физическа сила и изключителна сръчност — с това достойнствата му се изчерпвали.
„Войната, почти доведена до край от баща му, той прекратил, приемайки условията на враговете, и се завърнал в Рим. Пиянствал до ранни зори, прахосвал средствата на Римската империя, а нощно време се скитал по кръчмите и публичните домове. За управители на провинциите назначавал или своите съучастници в позорните си похождения, или хора, препоръчани му от тях. Омразата между сената и Комод станала толкова голяма, че последният започнал жестока разправа с това велико съсловие; от презиран се превърнал в страшен“ (АЖА, Ком. III).
По времето на Комод всичко в Рим се продавало за пари: съдебните решения, смъртните присъди, амнистиите, административните длъжности и дори провинциите (вж. АЖА, Ком. XIV).
Веднъж стъпил на пътя на умопомрачителната разпуснатост, Комод се провъзгласил за Римски Херкулес; наредил да поставят в Рим статуи, които да го изобразяват като Херкулес в лъвска кожа, и да му принасят жертви като на бог, а самият Рим намислил да преименува в „град на Комод“ (вж. АЖА, Ком. VIII-IX).
Комод бил първият император, който излязъл да се бие с диви животни и гладиатори на амфитеатралната арена. За тези нечувани в римската история деяния Херодиан разказва:
„Комод, който вече не можел да се сдържа, взел участие в публичните зрелища, като обещал да убие собственоръчно всички животни и да срази в единоборство най-мъжествените от младежите. Мълвата за това нещо се разпространила и от цяла Италия и съседните провинции започвали да прииждат хора, за да присъстват на нечуваното и невиждано дотогава зрелище. Освен това Комод имал славата на безпогрешен стрелец, който никога не пропуска с копието или със стрелата.
Когато настъпил уреченият ден, амфитеатърът се изпълнил със зрители; за Комод била издигната специална ограда във формата на пръстен, за да не се излага на непосредствена опасност в двубоя с животните, а да хвърля копието отгоре, от безопасно място, демонстрирайки повече сръчност, отколкото смелост.“ Всички животни поразявал с едно хвърляне на копието. „Най-накрая, когато от подземията на амфитеатъра пуснали сто лъва, той ги убил със същия брой копия — труповете им лежали на арената толкова дълго, че всички имали възможност спокойно да ги преброят, при което не открили нито едно излишно копие.
Въпреки че действията му не съответствали на императорския му сан, в тях все пак благодарение на сръчността и мъжеството имало нещо приятно за простия народ. Когато обаче излязъл на амфитеатралната арена разсъблечен и започнал да се сражава като гладиатор, тогава народът погледнал с лошо око на това зрелище — един благороден римски император, след толкова трофеи, спечелени от баща му и предците му, излиза с оръжие в ръка не срещу варварите, както подобава на римската власт, а се гаври с достойнството си, приемайки позорен и срамен вид. В единоборствата се справял лесно със своите противници и дори ги ранявал, защото всички го възприемали като император, а не като гладиатор и се оставяли да ги победи.
Стигнал до такова умопомрачение, че повече не искал да живее в двореца и се преселил в гладиаторската школа. Заповядал да го наричат вече не Херкулес, а с името на един наскоро умрял гладиатор“ (Хер. 1,15).
Според биографа на Комод, той излизал на арената 735 пъти.
„Убил собственоръчно хиляди диви животни; убивал и слонове и често вършел това пред очите на римския народ. При убиването на животните демонстрирал необикновена сила; пронизвал от край до край с пиката слона, пробождал с вилообразно копие рога на дивата нумидийска коза и убивал с първия удар хиляди грамадни животни“ (АЖА, Ком. XI—XIII).
На 31 декември 192 г. Комод бил убит в резултат на заговор, организиран от любовницата му Марция и от началника на охраната му Квинт Емилий Лет.
Рим възликувал, сенатът издал заповед да се разбият всички статуи на Комод и да се заличи отвсякъде името му.
Славната династия на Антонините стигнала до безславен край.
Залезът на Антонините съвпаднал с края на благополучието на Римската империя.
Бедата на Римската империя се изразявала в това, че тя винаги се развивала в широчина, а не в дълбочина; т. е. вървяла по пътя на екстензификацията, живяла за сметка на все по-голямото ограбване на другите народи, а не за сметка на развитието и усъвършенстването на вътрешните си ресурси; на древните римляни просто не им идвало на ум, че може да се върви по пътя на интензификацията, по пътя на научно-техническия прогрес — в това именно се изразявала историческата им ограниченост. При тях науката не се сляла с производството, защото робовладелският строй възпрепятствал този процес. Робът можел да работи добросъвестно, тъй като имал изгода да заслужи милостта на господаря си, но бедата била там, че за господаря не било изгодно да влага големи средства за техническото усъвършенстване на производството; по-просто и евтино му излизало да го разширява за сметка на увеличаването броя на робите, доставяни на огромни „партиди“ от победоносните войски. Не науката, а войната подхранвала античното производство.
Екстензификацията на Римската империя достигнала своя апогей в началото на II в. от н. е. — последната, тридесет и шеста провинция (Дакия — 6. а.) била създадена в 107 г.; Армения, превърната в 115 г. в провинция, в 117 г. престанала да бъде такава, тъй като след смъртта на Траян получила независимост. Завоюваните територии били толкова обширни, че Рим и да искал, не можел повече да се разширява. От времето на Адриан се утвърдила политиката на мирно съвместно съществуване, а при управлението на приемниците му на Рим се наложило да води дори отбранителни войни.
С края на победоносните войни притокът на роби чувствително намалял. Към края на II в. броят на робите се съкратил по естествен път и робовладелският начин на производство, лишен от хранителните си сили, навлязъл в период на безнадеждна криза.
Неблагополучията в икономиката предизвикали криза в идеологията и вътрешнополитическа нестабилност — започнал истински императорски галоп (до Комод във II в. управлявали петима императори, а след него и в III в. на трона се сменили 57 души — б. а.); това се отразило пагубно върху боеспособността на империята.
Всички древни държави вървели по пътя на екстензификацията, като в крайна сметка се превръщали в плячка на по-силния си съперник. Уникалността на Римската империя се състои в това, че тя извървяла най-дългия път на екстензификация, започнала да се самозадушава и навлязла в период на тежко и дълго саморазпадане. Никакви външни сили не могли да съкрушат античния Рим; погубили го милитаризмът и робството.
