Е. В. Фьодорова
Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997
Превод: Юлиян Божков
Агрипина Старата, дъщерята на Агрипа и Юлия Старата, била единствената съпруга на Германик.
Тя се славела с целомъдрието си и хората я наричали украшение на родината, ненадминат образец на древната нравственост (Тац. Ан. III, 4).
Германик и Агрипина Старата имали девет деца, от тях оживели шест: Нерон Цезар, Друз Цезар, Гай Цезар Калигула, Агрипина Младата, Друзила и Юлия Ливила.
По характер Агрипина Старата била силна и непреклонна, не умеела да се преструва, в гнева си била упорита и лесно избухвала. Тя винаги помнела високия си произход и това, че е внучка на Август. „Тя била лишена от женски слабости — никога не се задоволявала със скромна роля, жадно се стремяла към власт и била изцяло погълната от мъжки помисли“ (Тац. Ан. VI, 25).
Агрипина притежавала голяма смелост и решителност и постоянно придружавала мъжа си във военните походи.
Веднъж, по време на войната с германците, станала следната показателна случка: „...понесла се мълва, че римската войска е обкръжена отвсякъде и че несметни германски пълчища наближавали с намерение да нахлуят в Галия; и ако не била намесата на Агрипина, мостът над Рейн щял да бъде разглобен, защото се намерили такива, които в страха си били готови на подобно позорно дело. Тази силна духом жена поела в онези дни командването и оказвала необходимата помощ на войниците, ако някой от тях се нуждаел от дрехи или от превръзка за раните си.
След завръщането на легионите, тя стояла до моста и ги посрещала с похвали и благодарности.
Всичко това възбудило дълбоки подозрения у Тиберий; не току-тъй били тия нейни грижи, не за външните врагове мислела тя, домогвайки се до предаността на войниците. Нямат работа пълководците там, където една жена прави преглед на войските и гледа да спечели тяхната благосклонност с раздаване на дарове, сякаш това че води навсякъде със себе си сина на главнокомандващия, облечен в прости войнишки дрехи и изразява желание да го наричат Цезар Калигула, не ѝ стига?! Агрипина притежава по-голяма власт сред войската, отколкото командирите и пълководците; тази жена успя да потуши метежа, срещу който бе безсилно дори името на самия Тиберий!
Сеян подхранвал и задълбочавал тези съмнения. Опознал нрава на Тиберий, той гледал да посее предварително у него семената на омразата, за да може онзи да я отглежда у себе си, докато тя не порасне и узрее“ (Тац. Ан. I, 69).
Не само Тиберий, но и Ливия се отнасяла с неприязън към Агрипина, която след смъртта на Германик останала съвсем беззащитна.
„Когато снаха му Агрипина след смъртта на мъжа си се оплаквала твърде смело, Тиберий я хванал за ръката и ѝ отговорил със стих на гръцки: „Дъщеричке, ако не управляваш, се смяташ за онеправдана ли?“ — и с дума повече не я удостоил. А откак на вечеря не се решила да вкуси от поднесените ябълки, престанал и да я кани, преструвайки се на заподозрян в опит да я отрови. А и едното, и другото били предварително нагласени; той да ѝ поднесе ябълки, за да я изпита, а тя да се откаже като от истинска гибел. Накрая я наклеветил, че искала да потърси убежище при статуята на Август или при войската, и я заточил на остров Пандатерия (в Тиренско море — б. а.); а когато тя възнегодувала, накарал един центурион да ѝ нанесе побой, при който ѝ извадил едното око. Тогава решила да умре от глад, но той заповядал насила да ѝ отварят устата и да я тъпчат с храна. А и след смъртта ѝ, предизвикана от нейното упорство, не престанал да я преследва с обвинения и наредил рождения ѝ ден да бъде включен между злокобните дни и дори си приписал като заслуга, че не я удушил и хвърлил в Гемония. За това свое милосърдие позволил да се гласува постановление, с което му се изказвала благодарност и му се посвещавал златен дар в храма на Юпитер Капитолийски“ (Свет. Тиб. 53).
Агрипина Старата умряла в 33 г. По заповед на Тиберий двамата ѝ по-големи сина — Нерон Цезар и Друз Цезар били обявени за врагове на държавата и ги уморили с глад (единия на Понтийските острови в 30 г., другия — в Рим в 33 г. — б. а.). Третият ѝ син — Калигула, след смъртта на Тиберий станал император.
„Отплувал бързо към Пандатерия и Понтийските острови, и то в бурно време, та синовната му обич да изпъкне още повече; приближил се благоговейно до останките и сам ги поставил в урните; със същата показност, на бирема с императорско знаме на кърмата, ги отнесъл в Остия (пристанището на Рим на Тиренско море — б. а.) и оттам по Тибър в Рим; най-знатни конници ги внесли на две носилки в Мавзолея по обяд, през най-оживеното време на деня; в тяхна памет въвел в ежегодните обреди обществени жертвоприношения, а в чест на майка си — циркови игри и колесница, която да носи образа ѝ в шествието“ (Свет. Кал. 15).
До наши дни се е запазила голямата беломраморна правоъгълна урна на Агрипина с лаконичен надпис: „Прахът на Агрипина, дъщеря на Марк Агрипа, внучка на божествения Август, жена на Германик Цезар, майка на принцепса Гай Цезар Август Германик“ (ЛH, 167).
В средновековието тази урна се използвала в качеството на мярка за зърно. Днес тя се пази в Рим, в Палацо дей Консерватори, който влиза в състава на Капитолийските музеи.
Трагична била съдбата на роднините на Агрипина: майка ѝ умряла в немилост; двамата ѝ по-големи братя починали внезапно, докато били още съвсем млади; сестра ѝ завършила дните си в изгнание; най-малкият ѝ брат бил убит; съпругът ѝ — отровен; три от децата ѝ умрели рано; двамата ѝ по-големи сина били уморени с глад; най-малкият бил убит; едната ѝ дъщеря също била убита; другата умряла млада, третата била екзекутирана, а внукът ѝ се самоубил.
