ИЗВОРИ

Руският посланик в Цариград А. Я. Италиански до външния министър А. А. Чарторийски. 29. VIII. 1804 г.

Публикува се по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Печата се по Внешняя политика России XIX и начала XX века. Серия I. Τ. II, стр. 116 — 119.

Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Печата се по Мемоари проте Maтie Ненадовића. Београд, 1867, стр. 288—290.

Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Из записката на Стефан Стратимирович (1757—1836). От 1790 г. той е сръбски православен митрополит на Карловац. Печата се по Русский архив, 1868, № I, стлб. 115—118.

Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Печата се по Вук Караџић, Географско-статистическо описанjе Cpбиje. Даница, 1827. Сабрани дела, кн. VIII. Београд, 1969, стр. 166-369.

Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Публикува се по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Публикува се по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Печата се по Ιωάν. Κ. Βασδραβέλλη, Αρματολοί και Κλέφτες εις την Μακεδονίαν  (Μακεδονική Βιβλιοθήκη 'αριθ. 8). Θεσσαλονίκη, 1948, σ, 69–71 ('αριθ, 22–23). Прев. Α. Алексиева

Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Из спомените на Исмаил Кемал бей, висш османски служител, през втората половина на XIX в. и радетел за независима Албания.

Печата се по The Memoirs of Ismail Kemal Bey. Ed. by Somerville Story. London, 1920, p. 13—14.