При Мурсили II през XIV век пр. Хр. били съставени както собствените му летописи, разказващи за военните кампании, така и „Делата на Шупилулиума“, описващи събитията от царуването на баща му - важен паметник на хетската клинописна литература.
H. G. Güterbоck. The deeds of Suppiluliuma as told by his son, Mursili II.— “Journal of Cuneiform Studies“, vol. 10, 1956, Nzs. 2, 3, 4.
ХИДВ, 1997, стр. 209-212.
Превод: Л. Грозданов
Публикува се по: Ian Russell Lowell, The Life and Times of Mursili ΙΙ. An Introduction to the Ancient Hittites in five sessions. Plague & Prayer https://www.academia.edu/6179613/Mursili_Lectures_Session_4
Срв. и Христоматия по Истории Древнего востока, М., 1997 г., стр. 212-215.
Увод, превод и бележки - Любомир Грозданов
Хетските закони са сe запазили до наши дни и няколко копия, които по време са от т. нар. новохетски период. Преводът на избраните места от тези закони е направен по най-новите и най-точни руски преводи, които се намират в „Хрестоматия по истории древнего Востока", M., 1963 и в „Христоматия по истории древнего мира", Саратов, 1973 г.
Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976
Потребителски рейтинг: 5 / 5
През 1887 г. сред развалините на град Ахетатон (съвр. Тел-ел Амарна), столица на Египет по времето на фараон Аменхотеп IV (Ехнатон), бил намерен държавен архив, отнасящ се към първата половина на XIV в. пр. Хр. В Британския и Берлинския музеи, а също и в частни колекции, се съхраняват над 350 документа. Това са дипломатически писма между царете на тогавашните велики сили - Египет, Вавилония, Асирия, Хетското царство, Митани, Кипър, както и донесения на сирийски, палестински и финикийски управници. Тук са публикувани откъси от писмата на царете от Каситската Вавилонска династия.
Преводът е направен от Хрестоматия по истории древнего Востока, стр. 55 сл. (под ред. на акад. В. В. Струве и Д. Г. Редера), М., 1963 г.р и от Ad. Erman, Die Literatür der Aegypter, Leipzig, 1923, стр. 242 сл.1
Йероглифен надпис на каменна стела (А) от развалините на храма на бога Мин в Коптос в Горен Египет. Подобен, но не напълно идентичен надпис е запазен на още една стела (В) от същото място - по-съществените различия са посочени в бележките. VI династия, XXIII — нач. XXII в. пр. н. е. (Sethe К. Urkunden des Alien Reiches. Leipzig, 1932, S. 240. Cp. Хрестоматия no истории древнего Востока. M, 1980, I, c. 28— 30).
Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992
Йероглифен надпис на плоча от Абидос в Горен Египет, съхранявана в Каирския музей. VI династия, около началото на XXIII в. пр.н. е.
(Sethe К. Urkunden des Allen Retches. Leipzig. 1932. S. 98—110. Cp. Хрестоматия no истории древнего Востока. M., 1980, I. 21-24)
Йероглифен надпис на варовикова плоча от развалините на храма на Озирис в Абидос в Γорен Египет. Съхранява се в Бостънския музей на изящните изкуства. V династия, първа половина на XXV в. пр. н. е. (Sethe Κ. Urkunden des Alten Reiches. Leipzig, 1932, S. 170—172. Cp. Хрестоматия по истории древнего Востока. M., 1980, I, 19-21).
Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на стария свят, С, 1976
Преданието сочи като автор на трактата „Гуанцзъ" Хуан Чжун, живял през VII в. пр. н. е. Преводът е направен от руския превод в Хрестоматия по истории древнего мира, I, Древний Восток, 1950 г., стр. 311 сл.
Публикува се по: Христо Данов, Христоматия по история на стария свят
За автор на прочутия трактат „За военното изкуство" се смята китайският пълководец Сунцзъ, който живял през VI—V в. пр. н. е.
Превод от руския превод на Н. И. Конрад в Хрестоматия по истории древнего мира, I, Древний Восток, 1950, стр, 309 сл.
Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976
