Балканите

 

 

 

БЕЛЕЖКИ

194

¹Фридрих II Хохенщауфен (1211—1250) — император на Свещената римска империя и крал на Сицилия.

²Рихард де Флор — истинското му име било Рихард Блум. „Блум" на немски език означава „цвете". Оттам на италиански „фиоре", на каталонски и испански „флор" — превод на немското „блум".

³Бриндизи — град на Адриатическото крайбрежие на Южна Италия в днешната област Апулия.

⁴Конрадин — Конрад V Хохенщауфен, крал на Йерусалим, син на Конрад IV (1250—1254) и внук на Фридрих II. Последният Хохенщауфен, претендент за престола на Сицилия. Пристига в Италия през 1266 г., но в битката при Талякоцо (1268 г.) е победен и обезглавен от Шарл I Анжуйски.

⁵Шарл I Анжуйски (1266—1285) — син на краля на Франция Луи VIII (1223—1226), граф на Анжу и крал на Сицилия. През 1265 г. получил от папа Климент IV инвеститура за Сицилия и нахлул в Южна Италия като негов съюзник. В битката при Беневенто (1266 г.) разгромил сина на Фридрих II Манфред. Вж. Runciman, Vísperas, p. 81—97.

⁶Манфред (1250—1266) — незаконен син на Фридрих II. Управител на Сицилия от 1250 до 1258 г., а от 1258 до 1266 г. неин крал.

⁷Кораби — става дума за плавателния съд, известен в западноевропейската морска терминология като nau (катал.), nave (исп.), nef (фр.) — едномачтов товарен ветроходен кораб с високи бордове.

⁸Тамплиери — в превод храмовници. Членове на средновековен католически монашески орден, основан от френски рицари в Йерусалим през 1119 г. след Първия кръстоносен поход. В началото се наричали „Бедни рицари на Христа" и изпълнявали полицейска служба в Палестина. Балдуин II (1204—1205), крал на Йерусалим и император на Източната латинска империя, ги настанил в сграда близо до храма на Соломон; оттам получили и наименованието „храмовници". През 1218 г. орденът бил утвърден и получил подарената на папството. Облеклото на Т. било бяло расо с червен кръст. Постепенно военната и финансова мощ на ордена се увеличила неимоверно. Те притежавали обширни владения в Палестина, Франция, Навара и Арагон, действували и като банкери. Към края на XIII в. френският крал бил принуден да търси непрестанно финансовата помощ на Т. Това накарало крал Филип Хубави (1285—1311) да се реши да заграби богатствата на Т. През 1307 г. те били предадени на инквизицията, обвинени в различни престъпления. Испанските кралства последвали примера на Франция. Папа Климент V отначало се опитал да защити T., но сетне се видял принуден да разпусне ордена през 1312 г.

⁹Хоспиталиери — в превод болничари; членове на средновековен монашески орден. В средата на XI в. търговци от италианския град Амалфи основали в Йерусалим болница, посветена на Йоан Кръстител; обслужвали я монаси бенедиктинци. В 1109 г. те били сменени от нов орден, наречен Болничари на св. Йоан. В 1113 г. папа Паскал II потвърдил правилата на ордена, като ги милитаризирал. Цел: грижа за болните и военна служба в защита на вярата. Облекло: черно расо с бял кръст и червена ризница по време на война. След падането на Йерусалим (1187 г.) X. се прехвърлили в Акра (Сен Жан д'Акр), а след падането и на тази крепост — в Кипър (1291 г.), и после в Родос (1308 г.). Под натиска на турците те напуснали Родос през 1522 г. и император Карл V (1519—1556) ги настанил в Малта (1530 г.). Оттогава се наричат Малтийски рицари. През 1800 г., когато Малта била окупирана от англичаните, Малтийските рицари напуснали острова и се прехвърлили в Италия, където папа Пий VII ги настанил първо в Катания, а сетне в Рим, като дал нов статут на ордена. Орденът продължава да съществува и до днес, като развива благотворителна дейност.

¹⁰Акра (Сен Жан д'Акр) — град в Близкия Изток на брега на Средиземно море. Античната Птолемаида, днес Ака в Израел. Останала последна крепост от Йерусалимското кралство, Акра пада в ръцете на мюсюлманите на 18 май 1291 г.

¹¹Отвъдморската земя — земите, които се намират отвъд морето, задморски земи. С този термин обикновено се означавали латинските владения в Сирия и Палестина и най-вече Латинското Йерусалимско кралство, а също и Светите места.

¹²Брат сержант — поради военния характер на Ордена на тамплиерите съществувала и съответната йерархия, изразяваща се във военни чинове.

¹³В случая Мунтанер оправдава Роже де Флор, защото на всички било известно, че той бил преследван от Ордена на тамплиерите заради нечисти сделки. Вж. S. Runciman. Historia de las Cruzadas. T. III. Madrid, 1973, p. 382.

¹⁴Вж. бел. 11.

¹⁵Монтепелегрино — крепост, построена от кръстоносците в близост до Триполи, днес в Сирия.

¹⁶Тичино Дория — един от основателите на големия генуезки род Дория, известен с това, че финансирал морски експедиции.

¹⁷Галера — военен кораб, използуван в Средиземноморието. Г. се придвижвала с големи гребла, наредени в един, два или повече редове. Като спомагателно средство имала две или три мачти с триъгълни или четириъгълни ветрила. В долната част на носа имало дълъг подводен таран. Това му придавало сходство с рибата-меч, от гръцкото название на която е получено името „галера".

¹⁸Става дума за Робер Анжуйски, третият син на Шарл II Анжуйски (1285—1309). Робер бил дук на Калабрия и крал на Неапол от 1309 до 1343 г.

¹⁹Фредерик III (1296—1337) — трети син на Пере II Велики (1276—1285).

²⁰Шарл II Анжуйски, по прякор Куция, бил син на Шарл I. Шарл II бил крал на Неапол от 1285 до 1309 г. и княз на Ахеа от 1285 до 1289 г.

²¹Тарида — средновековен двумачтов плавателен съд с удължени пропорции. Предполага се, че първоначално Т. е била съоръжена и с весла. Основното ѝ предназначение било да пренася коне и военни машини в морските експедиции.

²²Аугуста — крепост в Сицилия в едноименния залив.

²³Лентини — крепост в Сицилия близо до залива на Катания.

²⁴Авола — пристанище на о. Сицилия в залива Ното.

²⁵Унция — мярка за тежест и средновековна сребърна монета с тегло 28,7 грама.

²⁶Карлина — монета, сечена от Шарл I Анжуйски.

²⁷Реджо (Реджо Калабрия) — град в Южна Италия.

²⁸Калана, Мота, Санта Агата, Пендатило, Амендола, Джераче — крепости в Южна Италия в областта Калабрия.

²⁹Отранто — град в Южна Италия на брега на Адриатическо море и едноименен пролив, който отделя Южна Италия от Албания.

³⁰Лин — малък плавателен съд с платно и весла, използуван в Средиземно море през средновековието. Наименованието произхожда от латинското lignum (дърво).

³¹Пиаца (Пиаца Армерина) — град в Централна Сицилия.

³²Кралският съвет се състоял от представителите на едрата поземлена аристокрация (richòmens, ricoshombres), рицарите и висшето духовенство.

³³Трипи — крепост в Сицилия.

³⁴Ликата — крепост в Южна Сицилия на брега на Средиземно море.

³⁵Малта — остров в Средиземно море, по това време владение на арагонската корона.

³⁶Княжеството — става дума за владенията на анжуйската династия в Италия.

³⁷Прованс — област в Южна Франция, владение на арагонската корона до началото на XIII в.

³⁸Каталония — област в северозападната част на Иберийския п-ов. Самостоятелно графство, което през 1137 г. се обединило с Арагон и образувало силното през средните векове арагонско-каталонско кралство.

³⁹Под Испания по времето на разказа на Мунтанер се разбира територията, която все още се намирала под владичеството на арабите, главно областите Мурсия, Алмерия и Гранада. Вследствие на Реконкистата (борбата за прогонване на арабите), подета в 718 и завършила окончателно в 1492 г. от християните, намерили убежище в планините на Астурия, на Иберийския п-ов постепенно се образували няколко кралства и графства: Астурия, Леон, Арагон, Кастилия, Навара, Португалия и Каталония, които постепенно разширявали територията си, отблъсквайки на юг арабските завоеватели.

⁴⁰Берберия — земите в Северна Африка, където днес са разположени Тунис, Мароко и Алжир. През средновековието този район се наричал още Магреб.

195

¹Това станало през 1301 г.

²Катона — град в Калабрия в близост до Реджо.

³Милацо — град в Сицилия, разположен на брега на Тиренско море близо до Месина.

⁴Монфорте (Монфорте сан Джорджо) — крепост в Сицилия на запад от Месина.

⁵Кастилноне — крепост в Сицилия на югозапад от Месина.

⁶Франковила — крепост в Сицилия на север от Кастилионе

⁷Ачирсале — пристанище в Сицилия в залива Катания.

⁸Патерно — крепост в Сицилия на запад от Катания, античната Мегара.

⁹Адерно (Адрано) — град в Сицилия в подножието на Етна.

¹⁰Чезаро — крепост в Сицилия на северозапад от Адрано.

¹¹Рокамадоре (вероятно Рокалумере) — пристанище на юг от Месина. Съществувал е и манастир със същото име, за който се говори в гл. 282.

¹²Става дума за предградие на Месина.

¹³Алмогавари — в средновековието бойци от нередовни войски, използувани за нападения и походи в неприятелските земи. Според хрониста Бернат Десклот А. са „хора, които се препитават само от войната и не живеят нито в градове, нито в села, а в планините и горите, като непрестанно воюват с неверниците". Този вид бойци се е появил по време на Реконкистата в граничните зони; участвували в походите на християнските крале по време на война и живеели от плячката по време на мир. Извънредно благоприятно за тяхното съществуване било времето на управлението на Жауме I с дългите завоевателни войни, които водил. Но когато Реконкистата стигнала границите, определени за арагонската корона (по договор християнските кралства си разпределили територията за завоюване), наличието на големи контингенти от професионални бойци в кралството почнало да представлява опасност за вътрешното спокойствие. Завоевателните войни на крал Пере Велики в Средиземноморието предложили решение на този въпрос. А достигнали апогея на своята бойна слава през XIV в. по време на голямата експедиция във византийските земи. Съвременниците хвалели техния устрем и войнственост. Облеклото и оръжията им били прости; отличавали се най-много в боевете гърди срещу гърди, владеели отлично метателните оръжия, но никога не привикнали да воюват като конници. Името произхожда от арабски (almugawir — този, който прави нападения, набези).

¹⁴Матагрифоне — крепост край Месина, за която се говори, че била построена от крал Ричард Лъвското сърце (1189—1199) по време на похода му в Светите места през 1191 г.

196

¹Шака — град на югозападното крайбрежие на Сицилия.

²Салма — мярка за зърно. В Сицилия се използувала т. нар. salma generalis regni, съдържаща 263 литра; съществувала още и т. нар. salma magna от 315,5 литра, специално за Месина и Теранова; 1 л = 1 дм3.

³Тарин — сицилийска монета равна на 20 грама; т. нар. uncía auri tarinorum била монета, съдържаща 30 тарини.

197

¹Става дума за папа Бонифаций VIII (1294—1303).

²Мисер Шарл дьо Валоа бил вторият син на френския крал Филип III Смели (1270—1285) и брат на Филип IV Хубави (1285—1311). През 1285 г. Шарл получил от папа Мартин IV (1281—1285) инвеститура за Арагонското кралство, което никога не могъл да завладее. Поради това на няколко места в хрониката си Мунтанер го нарича „крал на шапката и вятъра". Шарл дьо Валоа бил женен от 1301 г. за Катрин дьо Куртене, последна наследница на владетелите на Латинската империя, затова той считал себе си за законен претендент на престола в Константинопол.

³Латинци — така наричали местното население в кралствата Сицилия и Неапол.

⁴Външният бряг — това крайбрежие на Сицилия, което гледа към Африка и е външно по отношение на Апенинския п-ов.

⁵Арагон — географска област в Иберийския п-ов, дала името на едно от най-силните кралства в Европа през средновековието. Крал на Арагон по това време бил Жауме II (1291—1327).

⁶Пералада — селище в Каталония, родно място на Рамон Мунтанер.

198

¹Левга — мярка за разстояние, равна на 5572 метра. Морската левга се равнява на 5555 метра.

²Калтабелота — селище в Сицилия на североизток от Шака.

³Санчо Арагонски (или Санс Пере по каталонски) бил син на Пере Велики (1276—1285) от доня Агнес Сапата. Членувал в Ордена на хоспиталиерите и живял в Кипър.

⁴Родствената връзка произтичала от факта, че бащата на Филип IV и Шарл дьо Валоа — Филип III — бил женен за Исабел — леля на Фредерик III и сестра на Пере II.

⁵Мунтанер връща събитията две десетилетия назад, когато във френско-каталонската война от 1283—1285 г. френската войска била разгромена при т. нар. Възвишение при Панисарс. На краля па Франция Филип IV и на брат му Шарл дьо Валоа било разрешено да пренасят през границата тялото на починалия си баща Филип III, като за закрилата им се грижел кралят на Майорка Жауме I1 (1276—1311), който в тази война бил съюзник на французите. Вж. Soldevila, Història, p. 372.

⁶Бланка (Бланш) Анжуйски — съпруга на крал Жауме II. Тя била сестра на Елеонор и дъщеря на Шарл II Анжуйски. Женитбата ѝ с арагонския крал била резултат от мира в Анани (1294 г.).

⁷Мирът в Калтабелота сложил край на двадесетгодишния кръвопролитен конфликт между Анжуйците и Арагонското кралство в Южна Италия. Договорът, подписан на 19 август 1302 г., имал следните клаузи: Фредерик III получавал признание за властта си над Сицилия и бил провъзгласен за крал на Тринакрия (т. е. на Сицилия); властта му била пожизнена, като след смъртта му островът трябвало да не предаде на Анжуйците; Фредерик III освобождавал втория син на Шарл — Филип, — който бил пленен в битката при Фалконара (1299 г.); Шарл II се задължавал да предаде на Фредерик III в срок от три години островите Сардиния и Кипър. Договорът бил скрепен с династически брак между краля на Сицилия и Елеонор, дъщеря на неаполитанския крал.

⁸Интердикт — папско запрещение за извършване на религиозни обреди в дадена област, употребявано от папата с политическа цел. Интердиктът върху Сицилия бил наложен от папа Бонифаций VIII, който подкрепял французите във войната с Арагон.

⁹Чефалу — град на северния бряг на Сицилия. Княз на Чефалу бил синът на Шарл II Филип Тарентски (1294—1332).

199

¹След мира в Калтабелота каталонските и арагонските наемници останали неангажирани с военни действия и започнали да представляват реална опасност за Фредерик III. От друга страна, помиряването на краля с църквата можело да донесе неприятности на Роже, който бил в конфликт с Ордена на тамплиерите. Единственият изход бил, отрядите да напуснат острова. Затрудненията, които изпитвала Византия във връзка с нахлуването на турците в земите ѝ, давал удобен случай за промяна. Но по-нататъшните действия на каталонците, особено след смъртта на водача им Роже де Флор, разкриват недвусмислено завоевателните им стремежи спрямо Византия Макар да представят похода си за кръстоносен (издигайки фланга на Св. Петър, вж. гл. 227), фактически те били оръдие па краля на Сицилия, който имал амбиции към трона в Константинопол. А с полагането по-късно на клетва за вярност пред Шарл дьо Валоа, също претендент за императорската корона, войската само сменила господаря си, но целите ѝ останали същите. Вж. R. Ignatius Burns, S. J. The Catalan Company and the European Powers, 1305—1311 — Speculum, XXIX 4, 1954, 751—771.

²Става дума за византийския император Андроник II Палеолог (1282—1328).

³Още в началото на XIII в. в Анатолия, на територията на съседния на Византия Иконийски султанат се установили значителен брой турски заселници, идващи от Централна Азия вследствие на голямото раздвижване по време на монголското нашествие. Разделени на отделни племена и управлявани от своите вождове (емири), те се чувствали почти независими в заетите от тях територии поради общото отслабване на Иконийския султанат и политическата му раздробеност. От 60-те години на XIII в. започнали да упражняват натиск върху границите на съседна Византия, водени от стремежа за плячка и богатства. В късо време в ръцете им паднали областите Мизия, Лидия, Йония и Мидия, където изникнали емирствата Караман, Караси, Ментеше, Айдин и Сарухан. Вж. Lemerle, L'émirat d'Aydin, p. 11; Vryonis, The Decline, p. 138.

⁴Става дума за Мария Асенина, по-малката дъщеря на българския цар Йоан III Асен (1279—1280) от брака му със сестрата на Андроник II Палеолог— Ирина Вж. подробно у Божилов, Асеневци, II, № 11, с. 291—292.

⁵Император на Загора — става дума за българския цар Йоан III Асен. Вж. подробно у Божилов, Асеневци, II № 1, с. 249—255. Загора — синоним на България, страната отвъд планината, античната Мизия, която в XIII в. съставлявала ядрото на българската държава. Вж. А. Иширков. Областното име Загоре или Загора в миналото и сега. — В: Известия на Народния етнографски музей, V, 1—4, 1925, с. 80—88; P. Koledarov. More about the Name „Zagore". — B.H.R., 1973, № 4, p. 100 sq.

⁶Велик дук — вж. по-долу бел. 11.

⁷Монемвазия (наричана в западните извори Малвазия) — важна крепост и пристанище в Югоизточен Пелопонес.

⁸Романия — така по онова време била наричана, както от нейните поданици, така и в Западна Европа Византийската империя.

⁹Господарят Михаил — става дума за Михаил IX Палеолог, син на Андроник II от брака му с Ана Унгарска и съимператор от 1295 г

¹⁰Кòмит на гребците — моряк, който се занимава в галерата с управлението на гребането. надзираването и наказанието на гребците.

¹¹Френският историк Луи Брейе (Bréhier, Les institutions, p. 118—119) счита, че великият дук е изпълнявал службата на главнокомандващ византийската флота. За „великия дук" вж. Pseudo-Kodinos, p. 16714—27.

¹²Pseudo-Kodinos, p. 15311—1547.

200

¹Квинтал—мярка за тежест, равна на 46 кг (100 либри) в Испания и 41,600 кг в Каталония.

201

¹Адалил (адалид) — от арабски: водач на алмогаварите, познавач на пътищата, с права при разпределението на плячката.

²Алмогатен (могатен) — от арабски: капитан, началник на отряд във войската на алмогаварите.

³Става дума за робите — военнопленници, които през средновековието били използвани като гребци във флотата.

⁴Византийските хронисти дават други данни за числеността на войската: според Георги Пахимер (Pachymercs, II, V, 12, p. 393) тя наброявала 8000 души, докато у Никифор Григора (ГИБИ, XI, с. 141 ) те са 2000. Испанският историк Франсиско де Монкада смята за по-достоверни сведенията на Пахимер, защото едва ли като водач на войска от 2000 души Роже е можел да стане велик дук и да се ожени за племенницата па императора. Мунтанер премълчава едно важно обстоятелство: че за подготовката на експедицията Роже де Флор е взел назаем от генуезците 20000 номизми (Георги Пахимер, ГИБИ, X, с. 199—200). Вероятно това е причината за породилата се ненавист между генуезците и каталонците още с пристигането на войската в Константинопол. Вж. гл. 202.

202

¹Както свидетелства Пахимер (ГИБИ, X, с. 200) войската на Роже де Флор пристигнала във византийската столица през месец гамелион индикт втори. Според коментатора към изданието на Пахимер (Pachymeres, II, p. 798—799) годината на пристигането била 1303. Изключено е това да е станало през 1302 г., защото мирът в Калтабелота бил сключен през август същата година и едва ли е било възможно за толкова кратко време — един месец — пратениците да отидат в Константинопол, да проведат преговорите, да се завърнат в Сицилия и войската да потегли и пристигне в столицата през септември. Годината 1303 се приема и от съвременната историческа наука. Вж. Laiou Constantinople, p. 134; A. Failler. Chronologie et composition dans l'Histoire de Georges Pachymérés (livres VII—ХIII) — Revue des Etudes Byzantines. T. 48 (1990), p. 54.

²Мунтанер е схванал много добре зависимостта на Византийската империя от Генуа. Тя се задълбочила особено силно по времето на Андроник II, който, след като унищожил флотата си, унищожил н възможностите си да води самостоятелни действия срещу настъпващата опасност от Изток. Вж. Laiou, Constantinople, p. 71—75.

³Пера — квартал на Константинопол, който по това време бил укрепено селище, принадлежащо на генуезците.

⁴Влахернски дворец — един от дворците в Константинопол, където живеели Палеолозите.

⁵Бока д'Авер (Буш д'Авне у Вилардуен, № 25) — протокът, който разделя Егейско от Мраморно море, ант. Хелеспонт, дн. Дарданели. Наименованието му произхожда от „бока" („устие" на катал.) и Авер (Абидос, градът, разположен на малоазийския бряг в самото начало на пролива).

⁶Става дума за Босфора — проток, разделящ Мраморно от Черно море.

203

¹Артаки (Атарки) — полуостров в северната част на Мала Азия, дн. Капидаджи в Турция.

²Необходимо е сведенията на Мунтанер да се допълнят с данните на Пахимер (Pachymeres, II, V, 21, p. 417, 423), според който в каталонската войска имало и немалко византийци начело с военачалника Марулес, а също и алански наемници, водени от вожда си Жиргон (Гиргон, Георгиос у византийските автори).

³Роже взел тези мерки е цел да не му бъде отнето ръководството на флотата.

⁴Невъзможно е да се установят имената на тези реки, но битката е станала някъде в близост до гр. Кизик на п-ов Артаки.

⁵Макар че били на служба при друг суверен, каталонците постоянно демонстрирали верността си към арагонската корона

⁶Анатолия — малоазийската част от Византийската империя, която Мунтанер отделя като самостоятелна държава и нарича „кралство Анатолия". Днес географската област Анадола в Турция.

⁷1 ноември 1303 г.

⁸Февруари 1304 г.

204

¹Една от причините, поради която Феран Шеменис д'Аренос напуснал войската, за да отиде при атинския дук Ги II дьо ла Рош (1276—1308), била свързана с арогантното поведение на каталонците спрямо местното население (Pachymeres, 11, V, 14, p. 399). Според Монкада (Moncada. Expedición, p. 38) това станало поради разногласия и съперничество с Роже де Флор.

²Става дума за Ирина Палеологина, сестра на Андроник II и съпруга на Йоан III Асен. Тя имала седем деца от брака си с българския цар: Михаил, Андроник, Константин, Исаак, Мануил, Теодора и Мария. Вж. Божилов, Асеневци, II, № 2, с. 256—257.

³Мунтанер има предвид първородния син Михаил, който според него бил законният наследник на българския престол, и вероятно брат му Андроник.

⁴15 март 1304 г.

⁵За по-голяма сигурност документите се разделяли така, че буквите А.B.C., написани по средата на листа, оставали разделени в двете части. Дълго време при спорове се използувал този начин за проверка на писмата.

⁶В различните текстове се дават числата две или шест.

⁷Реал — испанска монета, която в различните градове имала различна стойност.

⁸Мунтанер има предвид пари, които не са с намалено златно покритие, както това станало впоследствие при заплащането на каталонците — причина за конфликта им с византийския император.

⁹Мунтанер отново премълчава някои факти, които обаче са подробно разказани от Пахимер (ГИБИ, X, с. 202; Pachymeres, II, V, 21, р. 421—423). В края на март 1304 г. в Кизик пристигнала Ирина, сестра на Андроник и вдовица на Йоан Асен, която имала задачата да накара Роже да потегли по-скоро. Тръгването било определено за 1 април, но поради избухналата свада между каталонците и аланите, в която загинал синът на вожда им Гиргон, войската потеглила в началото на месец май.

205

¹1 юни 1304 г. Вж. по-горе гл. 204, бел. 9.

²Мунтанер използва понятието „племе“, за да означи емирствата, които създали уседналите турски племена в Анатолия. Според коментатора на изданието от 1926 г. Люис Н. д'Олуер става дума за емирствата Сарухан и Айдин. Вж. N. d'Olwer, L'expedició, p. 32.

³Филаделфия — град в Западна Мала Азия, дн. Алашехир в Турция. Отново Мунтанер предава в съкратен вид събитията, като описва пътя на войската от Кизик до Филаделфия в едно изречение. Причината се крие в твърде „неудобните" моменти, които биха нарушили гладката редица от подвизи и прояви на великодушие, разказва ни с такъв възторг от него. Според Пахимер (ГИБИ, X, с. 202—203), завладявайки град Герме, Роже се разправил жестоко с дванадесет от защитниците му, вероятно защото са били готови да го предадат на турците. Същата участ очаквала и техния военачалник — българина Хранислав, — ако гражданите не се застъпили за него. За Хранислав вж. И. Божилов. Българите във Византийската империя. Просопографски каталог № 450.

⁴Деветият час — времето между 2 и 3 часа след обяд. Битката се състояла при крепостта Авлак, на един ден път разстояние от Филаделфия. (Pachymeres, II, V, 23, р. 426—427).

⁵Филаделфия била подложена на страшен глад от войската. Вж. Пахимер (Pachymeres, II, V, 23, p. 427-428).

⁶Франки — така във византийските, а по-късно и в западните извори се назовават всички идващи във Византия западноевропейски търговци, войници и пр.

⁷Нимфен — град в Западна Мала Азия, дн. Кемалпаша в Турция.

⁸Магнезия — град в Западна Мала Азия, разположен на брега на античната река Меандър (дн. Редиз), дн. Маниса в Турция. В Магнезия Роже станал свидетел на конфликта между разбунтувалия се императорски коняр Аталеот и кефалията на провинцията Ностонг. Вземайки страната на Аталеот, той си навлякъл гнева на кефалията, който заминал за Константинопол, за да се оплаче от произвола, който каталонците упражнявали в поверените му земи. Опитите на Носгонг да компрометира великия дук претърпели неуспех, но още тогава станало ясно, че в императорския двор съществувало разделение в отношението спрямо каталонците. От една страна, те били защитавани от Ирина и Андроник II, а, от друга, срещу тях бил настроен патриархът, а, както ще видим, и съимператорът Михаил IX (Pachymeres, II, V, 24, p. 428—433). За Дука Ностонг, кефалия на Магнезия вж. Божилов, Просопографски каталог, № 423.

⁹Тир (Тирайон) — град в Западна Мала Азия, дн. Торбалъ в Турция.

206

¹Мендешия (Ментеше) — едно от турските племена, дало име на едноименното емирство в древната област Кария в Югоизточна Мала Азия. Вж. Lemerle, L'émirat d'Aydin, p. 11.

²Свети Георги бил закрилник на Арагонското кралство.

³Via fora! — каталонски вик за тревога при нападение, опасност и т.н.

⁴Сенешал — титла и служба, която в различни страни и епохи променя съдържанието си; в случая пръв помощник-главнокомандващ войската.

⁵Кралство Кипър — през тази епоха е владение на графовете дьо Лузинян. През 1487 г. станал притежание на венецианците, а в 1570 г. паднал в ръцете на турците.

⁶Смирна — град в Мала Азия на брега на Егейското море, дн. Измир в Турция.

⁷Анеа (Ания, Ани) — град в Мала Азия на брега на Егейско море, дн. Кади-калеси в Турция.

⁸Алтолок (Теолоко) — става дума за античния Ефес, намиращ се в Мала Азия на брега на Егейско море; там се намирал гробът на св. Йоан Евангелист. Жителите на възстановения през VI в. град го нарекли Hagios Teologos, т. е. „Светия Теолог". По-късно турците му дали името Aya Soluk. Убедени, че турците са взели името от запад и имайки предвид издигнатото географско разположение на града, италианците го нарекли Alto Luogo; Мунтанер превежда на каталонски името на града. Днес развалините му се намират между селищата Селчук и Кушадасъ в Турция.

⁹Свети Йоан Евангелист — един от дванадесетте апостоли, автор на четвъртото Евангелие и на Апокалипсиса.

¹⁰Свети Стефан — християнски мъченик, чийто празник се чествува на 27 Декември.

¹¹Квартера — мярка за зърнени храни, използувана най-вече в Кастилия; отговаря на 1/4 фанега (1 фанега = 12 селемина, а 1 селемин = 4,625 литра), т. е. на 13,875 литра.

207

¹Според коментара към изданието на хрониката от 1926 г., направен от Люис Н. д'Олуер, племето, което нападало каталонците, било Тин (Айдин). Вж. Nicolau d'Olwer, L'expedició, p. 36.

²Според Ф. де Монкада (Moncada, Expedición, p. 47) тактиката на войската била следната: поради малочислеността на състава и невъзможността да оставя гарнизони в различните градове и да разкъсва по този начин силите си, Роже бил принуден непрекъснато да преследва врага си и да воюва срещу него.

³Според П. Льомерл (Lemerle, L'émirat, d'Aydin, p. 17) става дума за племето Ментеше, което каталонците разгромили при град Тир.

⁴Желязната врата (античната Киликийска врата) — проход в планината Тавър, където минава пътят за Сирия. И до ден днешен пред изследователите стои въпросът дали войската на Роже де Флор изобщо е стигнала в своя път до Малка Армения. Пръв изказва съмнение относно достоверността на разказа на Мунтанер А. Рубийо-и-Люк. Според него в твърде краткото изложение изпъква една важна особеност — липсата на каквито и да било подробности от топографско и топонимично естество, въпреки че става дума за прекосяване на ширина на почти цяла Мала Азия, „... сякаш войската е прехвръкнала през една обезлюдена пустиня" (Rubió i Lluch, Paquimeres i Muntaner, p. 24). Логиката на Pyбийо-и-Люк ce потвърждава и от данните във византийските извори. Ето какво пише Н. Григора:

„Да преследват неприятеля по-нататък им беше невъзможно, тъй като нямаше голям опит във войните, не беше от хората, които безразсъдно ще се изложат на опасност. Затова всички те се обърнаха назад и се разотидоха: ромеите се върнаха у дома, аланите също. Що се отнася до латинците, които вървяха с Роже, те се държаха възможно най-лошо, докато преминаваха през оставащите в ръцете на нещастните ромеи градове" (Gregoras, I, VII, 3:IV, p. 222—223). А Г. Пахимер (Pachymeres, II, V, 26, p. 435-436) казва само, че Роже се насочил към градовете Кула и Фурни, след като се убедил в безполезността от преследването на племето Караман. Следователно, имаме всички основания да се съмняваме в достоверността на сведенията на Мунтанер относно освобождаването на цяла Мала Азия от турците. Можем да го обвиним в много други недостатъци, но не и в липса на добра памет — по-нататъшното му изложение за пребиваването на войската в Тракия е най-доброто доказателство за това.

⁵„Кралство Армения" — Мунтанер говори за „Малка Армения", която заемала територията на древната провинция Киликия между Тавърската планина и бреговете на Александрийския залив (дн. заливът Искендерон в Турция).

⁶Празникът Успение Богородично се чествува на 15 август. Следователно битката се е състояла на 15 август 1304 г.

208

¹Разликата между сведенията на Пахимер и Мунтанер е много голяма. Според Пахимер (ГИБИ, X, с. 206) след Хиос, Лемнос и Митилини великият дук се отправил към Магнезия, където се намирала по-голямата част от богатството му. Научавайки, че начело с Аталиот градът се е вдигнал срещу каталонския гарнизон, Роже решил да го обсади и накаже жителите му за проявеното непокорство. Но обсадата продължила дълго и с големи загуби за войската му. Вж. за събитията още Failler, op. cit., p. 58—61.

²Неизвестна остава точната дата на смъртта на Йоан III Асен. Според И. Дуйчев (Dujcev, La spedizione, p. 433) тя е настъпила някъде между 1303 и 1304 г.; но И. Божилов (Божилов, Асеневци, II, № 1, с. 252) приема, че сведенията на Пахимер за смъртта на българския цар в началото на 1302 г. са по-достоверни от тия на Мунтанер, тъй като византийският историк е бил по-добре осведомен за дворцовия живот в Константинопол от каталонския хронист.

³Вж. гл. 204 бел. 2.

⁴Очевидно е, че тук Мунтанер смесва историческите лица и събития. От една страна, бягството на Йоан III Асен от Търново през 1280 г. и неговата смърт; от друга страна, въпросът за наследствените права на синовете му; от трета — войната на българите срещу византийците през 1304 г. (Вж. Божилов, Асеневци, II, №1, бел. 48, с. 255). Чичо на синовете на Йоан III Асен бил Георги I Тертер (1280—1292), чиято втора жена била сестра на българския цар. Но по времето, когато се водела войната между България и Византия, описана в „Хрониката", на българския престол вече седял синът на Георги Тертер от първия му брак — Теодор Светослав (1300—1322). Той се възползувал от затрудненото положение на Византия, за да присъедини към териториите на държавата си българските земи в Тракия, отнети ѝ от византийците по време на междуособиците, избухнали след смъртта на Михаил II Асен (1246—1256). След кампанията от 1303 г., през следващата година Теодор Светослав започнал втори поход, като присъединил земите между Странджа, Стара планина и Черноморската област (Пахимер, ГИБИ, X, с. 203—206; История на България, III, с. 299—309).

⁵Пахимер (ГИБИ, X, с. 206—207) също е на мнение, че Андроник II извикал Роже на помощ заради войната срещу българите. В коментара си Монкада твърди (Moncada, Expedición, p. 52), че императорът се измислил тази война с цел да отклони каталонците от обсадата на Магнезия и да ги принуди да напуснат Мала Азия.

209

¹Съветът на войската се състоял от благородниците, адалилите и алмогатените.

²Събитията, за които става дума, се отнасят към края на 1304 г.

³Лампсак — град на егейския бряг на Мала Азия, разположен на протока Дарданели, дн. Лапсеки в Турция. Появяването на каталонците в Лампсак не предизвикало никаква радост у Михаил IX, който се намирал с войските си при Адрианопол. Според Пахимер (Pachymeres, II, VI, 3, p. 481—482) още през септември 1304 г. той написал на баща си писмо, в което открито му заявявал, че е против присъединяването на Роже към войската му, тъй като се страхувал от бунт.

⁴Галиполи — град на едноименния полуостров в Югоизточна Тракия на европейския бряг на Дарданелите, дн. Гелиболу в Турция.

⁵Предложението Роже да разквартирува войската си в Галиполи е отново интерпретирано от Мунтанер тенденциозно и без подробности. Идеята на Андроник II била Роже да премине в Тракия с хиляда избрани войници, а останалата част от войската да остане в Мала Азия. За целта той изпратил в Галиполи сестра си Ирина и племенницата си Мария, за да убедят великия дук да стори това. Но като си давал сметка за опасностите, които криело едно разделяне на силите, Роже отговорил, че няма да се подчини (Pachymeres, II, VI, 3, p. 481—484).

⁶Хексамилион — крепост на Галиполския п-ов, ант. Лизимахия, дн. Екземил в близост до град Болаир в Турция.

⁷Мегариси — днес заливът Сарос в Егейско море.

⁸Потамия — град на Галиполския п-ов, не може да се идентифицира.

⁹Сестос — град на Галиполския п-ов, дн. селището Ялова в Турция.

¹⁰Мадитос — град на Галиполския п-ов, дн. Майдос (Майто) в Турция.

210

¹Отново Мунтанер изопачава истината, като преувеличава значението на каталонската военна сила. В действителност станало точно обратното: именно необходимостта от обуздаване на каталонците. които подлагали на опустошение и грабеж византийските земи, принудили Михаил IX да започне в края на октомври 1304 г. преговори с Теодор Светослав и да постигне с него временно примирие. Вж. История на България, III, с. 304—305.

²Дукат — златна монета, използувана във Венеция през средните векове.

³„Базилиос“ — става дума за безанта, византийска парична единица със златно съдържание. Добре е известна финансовата политика на Андроник II, който пуснал в обръщение монети с намалено златно покритие. Вж. Laiou, Constantinople, p. 188.

211

¹Беренге д'Ентенса пристигнал в Мадитос в края на октомври 1304 г., а в Константинопол в средата на декември. (Pachymeres, II, VI, 4, p. 484—485; Ibidem, 11, p. 497). В историографията не е изяснено на кого е служел той, но във всички случаи Беренге е пристигнал по покана на Роже де Флор и със съгласието на арагонския крал Жауме II и на сицилийския Фредерик III, всеки един от които е имал собствени планове за завладяване на Константинопол. Вж. D.O.C., n°. X, р. 10—11; Laiou. Constantinople, p. 139—140.

²Провъзгласяването на Беренге д'Ентенса за велик дук станало на 25 декември 1304 г. (Pachymeres, II, VI, 11—12, p. 496—500). Дотогава императорът безуспешно му отправял покани да отиде в двореца, но Беренге се съгласил, едва когато му бил изпратен като заложник императорския син Йоан (Ibidem, 8, p. 492—494). Приемайки титлата „велик дук", Беренге се заклел да бъде приятел на приятелите на императора и враг на враговете му с изключение на крал Фредерик, на когото още преди това той бил положил клетва за вярност (Ibidem, 12, p. 499).

212

¹Роже де Флор бил провъзгласен за „кесар" на Лазаровден, т. е. на 10 април 1305 г. (Пахимер, ГИБИ, X, с. 207; Gregoras, L VII, 3:11, p. 220 ).

²Тук Мунтанер отново преувеличава. В действителност, по време на управлението на династията на Палеолозите титлата „кесар" девалвирала твърде много и се давала не толкова на аристократи по потекло, колкото на сродници (зетьове, шуреи) и чужденци. Тя се намирала на трето място в листата на византийските титли след тези на деспота и севастократора. Вж. Bréhier, Les institutions, p. 121—122; Pseudo-Kodinos, p. 14822—14914, 1674-6.

³Вж. гл. 204, бел. 3.

⁴Вси светии — религиозен празник, датиращ от IV в. от н. е. Първоначално е бил посветен на християнските мъченици, но впоследствие обхваща цяла поредица от обреди за възпоминанието на всички мъртъвци. Чествува се на 1 ноември.

⁵Що се отнася до действителната власт на Роже, трябва да се каже, че императорът му отстъпил Анатолия и островите само частично. Според А. Лайу (Laiou, Constantinople, p. 143—145) това е била една безнадеждна постъпка, предизвикана от появяването през април 1305 г. на доведения брат на Фредерик III Санчо Арагонски. Санчо имал за цел да атакува Византия по море и да проучи възможностите за бунт на каталонците срещу византийците, но Роже ограничил действията му до нападения над островите до Митилини (Пахимер, ГИБИ, X, с. 207).

⁶Според Пахимер (ГИБИ, X, с. 207—208) още с провъзгласяването на Роже за кесар, императорът му дал тридесет и три хиляди номизми. Освен това било уговорено той да получи и сто хиляди местни модии (един модий = девет литра) жито и като задържи три хиляди войници, да отпрати останалите. В действителност Роже съвсем не бързал да заминава за Мала Азия, а тъкмо обратното — смятал да се укрепи в Галиполи.

213

¹Според Григора (ГИБИ, XI, с. 141) Роже отишъл в Адрианопол при Михаил IX с двеста войници, за да поиска от него полагащата им се годишна издръжка и дори да го заплаши, ако е необходимо. Според Пахимер (ГИБИ, X, с. 208) той искал да извърши разузнаване относно числеността на византийските войски в случай на евентуален военен конфликт. Според А. Лайу (Laiou, Constantinople, p. 146) Роже е искал да покаже на Михаил IX, че се чувствува равен по ранг с него.

²Вж. Божилов, Асеневци, II, № 11, с. 291—292.

³Мунтанер започнал да пише хрониката на 15 май 1325 г.

214

¹„Кралство Македония“ — не съществува. С името „Македония“ се назовавали земите около басейна на река Марица (дн. Източна Тракия), където в края на VIII и началото на IX в. била създадена едноименната византийска тема. (Вж. П. Коледаров. Името Македония, с. 82—87). Като твърди, че Галиполи е морската столица на Македония, каквато всъщност никога не е бил, Мунтанер иска да подчертае значението на града, в който са се настанили каталонците.

²Лерида — град в североизточната част на Пиренейския полуостров.

³Адрианопол — град в югоизточната част на Балканския полуостров, дн. Одрин в Турция.

⁴Тази крепост не може да се идентифицира.

⁵„Дукът на Атина" е цар Менелай. Фактически Мунтанер разказва един от съкратените средновековни варианти на легендата за Троянската война. Тук се проявява характерната за средновековието интерференция между епохите и събитията.

⁶Тенедос — остров в Егейско море в близост до Дарданелите.

⁷Адрамитион — вероятно става дума за един от носовете, ограждащи залива Адрамитион, разположен срещу о-в Лесбос, дн. Едремит.

⁸За първи път се срещаме с признанието на Мунтанер за опустошенията, които извършили каталонците във византийските земи.

215

¹Според Пахимер (ГИБИ, X, с. 208) това станало в края на месец март 1305 г. и по-точно на 28 март. Очевидно Пахимер допуска известна неточност, защото на 10 април същата година Роже е бил провъзгласен за кесар (Вж. гл. 212, бел. 1). На Михаил IX било съобщено за пристигането му от Асен, брат на съпругата на Роже. Вероятно става дума за първородния син на Йоан III Асен — Михаил, — който е останал в Галиполи и след това е придружил зетя си в пътуването до Адрианопол. Вж. Божилов, Асеневци, II, № 4, с. 259.

²Алани — вж. Предговора, с. 8.

³Туркопули — деца от брак между мюсюлманин (турчин) и християнка (византийка). Според Г. Моравчик (Moravcsik, Byzantinoturcica, II, 327—328) така се наричали византийските наемници от тюркски (селуджукски) произход през XIII—XIV в. Според П. Мутафчиев (П. Мутафчиев. История на българския народ. С., 1986, с. 334) това били потомците на доведените от султан Иззедин селджукски турци.

Мелик — става дума за Исак Мелик, внук по майчина линия на Иззедин Кейкаус II (1245—1249), дванадесети султан на Икониум.

⁴Според Пахимер (Pachymeres, II, VI, 23, p. 525-526) убийството станало на шестия ден от Томина неделя. Г. Каро доказва (Caro, Zur Chronologie, p. 18), че точната дата е 30 април 1305 г. Едновременно с посичането на Роже де Флор и свитата му било заповядано да бъдат избити и останалите каталонци. Те от своя страна се укрепили в Галиполи и извършили страшни кланета над местното население (Pachymeres, П, VI, 24, р. 527—528; Gregoras, I, VII, 4:IV, p. 227). Вж. Failler, op. cit., p. 65—67.

⁵Кастельо д'Ампуриас — графство в областта Жерона (Херона) в Каталония.

⁶Льобрегат — област и река в северозападната част на Пиренейския п-ов.

⁷За обсадата на Галиполи вж. у Пахимер (ГИБИ, X, с. 209).

⁸Във войската съществували две противоположни мнения относно начина, по който да продължават военните действия. От една страна, Бернат де Рокафорт смятал, че силите не трябва да се разделят и всички трябва да останат в Галиполи и да нападнат византийците в открит бой. Но Беренге д'Ентенса бил на мнение да се атакуват островите, като по този начин се отклони вниманието на врага от Галиполи и се осигури препитание за войската. Като водач на войската, той успял да наложи волята си. Знаейки, че Санчо Арагонски се намира на о-в Митилини, Беренге изпратил да го повикат в Галиполи, като му обещал клетва за вярност в името на неговия покровител Фредерик III. (Вж. Zurita, Anales, p. 28—29; Moncada, Expedición, p. 77—79).

⁹Мунтанер бил определен за комендант на Галиполи.

¹⁰Хераклея — град в Югоизточна Тракия, разположен на северния бряг на Мраморно море, ант. Перинт, Хераклея Тракийска, дн. Мармара Ереглиси в Турция. Градът бил завладян на 28 май 1305 г. (Pachymeres, II, VI, 25, p. 529).

¹¹Ирод — цар на Юдея (40—4 г. пр. н. е.). Според Библията Ирод заповядал да избият младенците във Витлеем, а не в Хераклея, но Мунтанер свързва този акт с наблюдаваните кървави петна в залива. За „чудото" вж. гл. 217. 

¹²Мармара — остров в Мраморно море.

¹³Нос Ганос — нос и едноименна планина в Източна Тракия.

¹⁴Панион — селище в Югоизточна Тракия на брега на Мраморно море, дн. Баналос в Турция, в близост до Текирдаг.

¹⁵Родосто — град в Югоизточна Тракия на брега на Мраморно море, дн. Текирдаг в Турция.

216

¹Вж. и. 215, бел. 4

217

¹Войската взела решение да изпрати делегация до сицилийския крал с молба той да помогне или да дойде лично ви да участвува в завладяването на империята. Първоначално Санчо Арагонски обещал десетте си галери за предстоящата кампания, но впоследствие се отказал, вероятно поради някакво споразумение между Фредерик III и Андроник II. (Вж. Moncada, Expedición, p. 81—82; Zurita, Anales, p. 29).

²Вж. гл. 215, бел. 11. Според Г. Шлюмберже (Schlumberger, Expédition, p. 173) тези петна не били нищо друго освен натрупване на инфузории.

218

¹Това станало на 31 май 1305 г. (Вж. Pachymeres, II, VI, 29, р. 540-542; Caro, Zur Chronologie, p. 118).

²Голямо море — става дума за Черно море, ант. Евксински Понт.

³Монкада обяснява (Moncada, Expedición, p. 83), че поради липса на артилерия по онова време най-добрата защита на кораба била височината на кърмата, тъй като се затруднявал абордажът.

⁴Перпер — византийска златна монета от XII—XIV в.

⁵Десет барселонски су = половин либра; следователно, перперът е бил равен на половин барселонска либра.

⁶Пленяването на Беренге д'Ентенса било част от мерките на Андроник II, които взел срещу каталонците, но генуезците не предприели по-нататък никакви стъпки срещу тях, защото не желаели да развалят отношенията си с Жауме II Арагонски, чийто агент бил Беренге. Вж. Laiou, Constantinople, p. 156—157.

219

¹Митилини — остров в Егейско море, дн. Лесбос.

²Свети Петър — първият християнски апостол, загинал мъченически в Рим. Издигането на знамето на св. Петър означавало, че каталонската войска счита себе си за кръстоносна, като си поставя за цел завладяването на Константинопол. Вж. Laiou, The Provisioning, p. 98.

220

¹Празникът на св. Петър се чествува на 29 юни., т. е. става дума за 6 юни 1305 г.

²Възхвала, славослов на Богородица.

³Мунтанер допуска грешка, защото 7 юни 1305 г. се падал не в събота, а в понеделник.

⁴1305 г.

⁵Целта на Михаил IX била да превземе Галиполи — главна квартира на каталонците.

221

¹Войската на Михаил IX се разположила в близос до Апрос (вж. по-долу). В челните ѝ редици бил братът на българския цар Смилец (1292—1298) — Войсил, който командувал отрядите на аланите и туркопулите. (Пахимер, ГИБИ, X, с. 209). За Войсил вж. Божилов, Просопографски каталог, № 208.

²Апрос — град в Източна Тракия, дн. Инеджик в Турция.

³На 10 юли 1305 г. Вж. Laiou, Constantinople, p. 162, n° 16. Според А. Файе (op. cit., p. 67—73) битката се състояла през втората половина на месец юни.

⁴Фактически Михаил IX се скрил в крепостта Дидимотихон (Димотика). Вж. История на България, III, с. 302; Пахимер, ГИБИ, X, с. 210; Gregoras I, VII, 5:IХ, р. 232.

⁵Тази битка била решаваща за господството на каталонците в Източна Тракия. Последствията от този разгром се почувствували още по-тежки, когато българите подновили враждебните си действия срещу Византия. Нападенията на Теодор Светослав срещу Ямбол и Лардея били успешни и той отново ги присъединил към българската държава (Вж. Пахимер, ГИБИ, X. с. 210). Андроник II се опитал да излезе от това положение като повел мирни преговори с каталонците, но условията, които те поставили, били неприемливи. Вж. Pachymeres, II, VII, 2, p. 572; Laiou, Constantinople, p. 163—164.

⁶T. е. Перик, синът на доня Клара.

222

¹Причините за нападението върху Родосто били много по-дълбоки. Каталонците знаели, че тракийските градове са житницата на Византия и тяхното завладяване им осигурявало прехраната. Родосто бил обсаден от лятото на 1305 до лятото на 1306 г., когато паднал в ръцете на Бернат де Рокафорт. Вж. D.O.C., n° XXXI, р. 36; Pachymeres, 11, VII, 11, p. 586, Laiou, Constantinople, p. 166—167; Laiou, The Provisioning, p. 97 98.

²Ha 2,79 км.

³Ha 111 км. Разстоянията са предадени много точно.

⁴Вж. гл. 204, бел. 1.

⁵Морея — днешният п-ов Пелопонес в Южна Гърция. В началото на XIII в. (1204 г.) там било създадено т. нар. Морейско (Ахейско) княжество начело с династията Вилардуен. Вж. A. Bon. La Morée franque. Recherches historiques, topographiques et archéologiques sur la principauté d Achai (1205—1430), vol. I. Texte, Paris, 1969.

223

¹През юли 1306 г. Изключваме възможността описваните събития да са станали през 1305 г., тъй като Феран Шеменис се завърнал при войската след убийството на Роже де Флор (април 1305 г.) и обсаждал Мадитос в продължение на осем месеца. Не би могло да бъде и 1307 г., защото тогава войската вече била напуснала Галиполи.

²По всяка вероятност, след убийството на кесаря и клането на каталонците, в Галиполи успели да намерят убежище бягалите от Константинопол каталонски търговци. По-късно трябва да са пристигнали и други, привлечени от възможността за добра търговия.

³Мунтанер допуска грешка в изчисленията си, защото войската прекарала в Тракия общо две, а не пет години, т. е. от пролетта на 1305 г. до 1307 г. Според Л. Н. д'Олуер (L'Expedició, p. 63) числото „две" е неправилно разчетено от ръкописа.

224

¹Солунското кралство (княжество), създадено през 1204 г. и управлявано от Бонифас дьо Монфера, съществувало до 1224 г., когато Солун бил превзет от епирския владегел Теодор Комнин. В случая Мунтанер има предвид земите, обхващащи географската област Македония.

²Според Л.Н. д'Олуер (L'Expedició, p. 63) вероятно е бил генуезец.

³Третия час — към девет часа сутринта

⁴Предполага се, че кулата е имала врата, но са ѝ липсвали крилата.

225

¹Стения (вероятно Состенион) — пристанище, разположено на западния бряг на Босфора на около 13 км северно от Константинопол, вероятно дн. Истинье в Турция. Според Лайу (Laiou, Constantinople, p. 165) става дума за пристанището Неорион, разположено на южния бряг на Златния рог.

²Осъзнавайки грешката от унищожаването на собствената си флота, Андроник II започнал да строи нова. Експедицията на Рокафорт била опит да спре това начинание, но успехът ѝ бил частичен. Според А. Лайу (Laiou, Constantinople, p. 164—166) само няколко кораба били построени.

³Канцлер — висше длъжностно лице. Мунтанер има предвид, че той е бил пазител на печата на войската.

⁴В текста „maestre racional" — висша административна длъжност в Арагонското кралство, която включвала и функциите на пазител на съкровищницата. Мунтанер бил ковчежник на войската и в същото време контролирал финансовите ѝ дела.

⁵Плячката се разпределяла както следва: 4/5 от нея принадлежали на завоевателите, а 1/5 — на суверена или се предавала за общо ползуване. В организацията на войската тази 1/5 отивала в съкровищницата в Галиполи.

⁶Според Л. Н. д'Олуер (L'Expedició, p. 66) единствен запазен екземпляр от печата на войската съществувал в колекцията на граф Пиер дьо Вири. На едната му страна имало изображение на св. Георги с надписа „Sigillum felicis exercitus francorum in Romaniae parti commorantis" („Печат на щастливата франкска войска, живееща в земите на Романия"). На обратната страна бил изобразен гербът на Каталония с надпис „Sigillum felicis exercitus francorum" („Печат на щастливата франкска войска"). Каталонският хронист е съвсем наясно с политико-географската терминология. Той нарича географската област Тракия „кралство Македония", докато земите, обхващащи географската област Македония, нарича „Солунско кралство". Надписът върху печата означавал, че каталонците са прекратили отношенията на подчиненост спрямо Византия и се чувствували независими владетели на Тракия. Вж. Laiou, Constantinople, p. 179.

⁷Вж. гл. 223, бел. 3.

226

¹През юли 1306 г.

²Още по време на сражението при Апрос аланите и туркопулите изоставили византийската армия. Аланите помолили българския цар Теодор Светослав да ги приеме в своите земи и да ги подпомогне с хиляда бойци в случай на нападение от страна на ромеите. Вж. Пахимер, ГИБИ, X, с. 212—213; Gregoras, I, VII, 5:ХI, р. 232—233.

³Мунтанер премълчава няколко тежки неуспеха на войската, за които обаче подробно ни осведомява Пахимер (ГИБИ, X, с. 213—214). Каталонците нападали безуспешно Адрианопол в продължение на осем дни, като искали да им бъдат предадени костите на кесаря и оцелелите след убийството на Роже техни сънародници. След това се насочили към Памфил и след немалки загуби се отправили към Галиполи. Византийският император направил опит да сключи мир с Бернат де Рокафорт, като му предложил пари. Но в лагера на каталонците пратениците му заварили посланици на Теодор Светослав, който предлагал на Рокафорт съюз и ръката на сестра си — вдовицата на убития татарски престолонаследник Чака, — за да воюват заедно срещу ромеите. Както свидетелствува Пахимер (пак там, с. 214), Рокафорт се съгласил, но липсват сведения за по-нататъшния ход на преговорите. В крайна сметка съюз между Теодор Светослав и Рокафорт не е бил сключен. Вж. История на България, III, с. 305.

227

¹Ломбардия — географска област в Италия с главен град Милано.

²Става дума за Теодор, син на императора от втория му брак с Йоланта (Ирина), внучка на маркиза на Монфера Бонифас II (1225—1253).

Монфера (фр.), Монферато (итал.) — географска област в Северозападна Италия на юг от р. По. От XI в. съществувало феодално владение, управлявано от маркизите дьо Монфера, които взели активно участие в кръстоносните походи.

³Обичино (Опицино) Спинола бил един от „капитаните на народа" на Генуа. Бракът на дъщеря му Арджентина бил много престижен за генуезката фамилия, но от друга страна, той бил в известен смисъл едно възнаграждение от Андроник II заради малката помощ, която генуезците оказали на Византия през 1306 г. Вж. Laiou, Constantinople, p. 174.

⁴Лорика — къса кожена дреха, използуване за защита от римляните преди появата на металната броня. Терминът произхожда от loreus (кожен) на латински език.

⁵Средата на юли 1306 г.

228

¹Христопол — пристанище на Егейското море, дн. Кавала в Гърция.

²Вж. гл. 215, бел. 3. Според византийските автори турците и туркопулите се присъединили към каталонците още преди похода им срещу аланите. Вж. Пахимер, ГИБИ, X, с. 212—213; Gregoras, I, VII, 5:XI, р 232—233.

³Съжителството между турците, туркопулите и каталонците не било така безоблачно, за което свидетелства поведението на първите в битката при Кефис (вж. по-долу гл. 240).

⁴Става дума за битката при Апрос (вж. гл. 221).

229

¹Още в края на 1305 г. между Генуа и краля на Арагон Жауме II започнали преговори за освобождаването на Беренге д'Ентенса. Вж. Zurita, Anales, p. 34—35; D.O.C., n° XVI—XXIII, p. 19—29.

²Папа Климент V (1305—1316).

³Филип IV.

⁴Събитията, за които споменава Мунтанер, са описани в 52 и 56 глава от Хрониката му. По време на войната, която водил срещу сарацините, крал Пере II Велики потърсил помощта на папа Мартин IV, но тя му била отказана.

⁵Коло — град в Северна Африка, дн. в Алжир.

⁶Нова (Енос) — пристанище в Югоизточна Тракия в устието на р. Марица, дн. Енез в Турция.

⁷Мегариси — вероятно крепост при едноименния залив (вж. гл. 209, бел. 7).

230

¹Феран бил трети син на краля на Майорка Жауме II и Скларамонд дьо Фоа.

²Договорът между инфанта Феран и Фредерик III бил сключен в Милацо на 10 март 1307 г. (D.O.C., n° XXXII, р.38—40). По този начин кралят на Сицилия искал да узакони преминаването в негови ръце на съществуващия на практика контрол на каталонската войска над Тракия. Вж. Laiou, Constantinople, p. 180.

³На 20 май 1307 г. Вж. D.O.C., n° XXXIII, р. 41.

⁴Става дума за мира в Калтабелота (1302 г.).

231

¹Вж. гл. 223, бел. 3.

²Решението на войската да напусне Галиполи и да се придвижи на запад било продиктувано от необходимостта да се снабди по някакъв начин с храна, тъй като Андроник II забранил на населението в Тракия да обработва земята, за да подложи така каталонците на глад. Тази мярка поставила на изпитание и византийците, което пък от своя страна принудило Андроник II да ускори преговорите с българския цар Теодор Светослав. През пролетта на 1307 г. договорът бил сключен. Теодор Светослав разрешил зърно от Черноморието да замине за Константинопол, а в замяна било признато правото на българите да владеят градовете и крепостите, включени в пределите на държавата им през лятото на 1305 г. Договорът бил скрепен с брак между Теодор Светослав и дъщерята на Михаил IX — Теодора. Вж. Пахимер, ГИБИ, X, с. 216; История на България, III, с. 306; Laiou, Constantinople, p. 182; Laiou, The Provisioning, p. 103.

232

¹Изглежда, че Феран Шеменис бил отдавна в тайни преговори с Андроник II (Пахимер, ГИБИ, X, с. 217). Той веднъж вече напускал войската поради съперничеството си с Роже де Флор (вж. гл. 204, бел. 1). Конфликтът между водачите на войската го принудил отново да я напусне и да постъпи на служба при византийците. Императорът го възнаградил с титлата „Велик дук" и му дал за съпруга дъщерята на Йоан III Асен — Теодора. Вж. Gregorasp I, VII, 4.Х, р. 232; Finke, Acta, II, n° 431, p. 688; Божилов, Асеневци, II, № 10, с. 290; Laiou, Constantinople, p. 183.

²Жакме Деспалау бил един от хората, подписали като свидетели договора в Милацо. Вж. D.O.C., п° XXXII, р. 40.

233

¹Инфантът Феран напуснал войската през юли 1307 г. Вж. D.O.C., n XXXV, р. 43-44.

²Според Л. Н. д'Олуер (L'Expedició, p. 89) това място трябва да се е намирало в близост до руините на Абдера.

³Негропонт — о-в Евбея в Егейско море. По това време островът е бил владение на венецианците.

⁴Вж. гл. 232, бел. 1.

⁵Касандрия — ант. Потидея, п-ов в Халкидическия п-ов, дн. Касандра в Гърция.

⁶Солун, вторият по големина град във Византийската империя, бил притегателна цел за Бернат де Рокафорт не само поради важното си икономическо и географско положение, но и поради присъствието в него на императрица Ирина и на дъщеря ѝ Мария. Първата атака срещу Солун била извършена през май 1308 г. Вж. Pachymeres II, VII, 12, p. 586—587; Григора, ГИБИ, XI, с. 142—143; Laiou, Constantinople, p. 223—224.

⁷Фактически каталонската войска била принудена да се придвижи на юг, след като Андроник II преградил с висока стена прохода при Христопол (Вж. Григора, пак там). Каталонците обсаждали на два пъти Хилендарския манастир, подлагайки го на глад. Защитникът на манастира — игуменът Данило — бил принуден да търси помощ от сръбския крал Стефан Урош II Милутин (1282—1321). След Хилендар войската нападнала и манастира Лавра, но монасите отнесли молбите си за помощ до арагонския крал Жауме II. Вж. Zitije archiepiskopa Danila II, p. 340—355; Rubio i Lluch, La companyia catalana, p. 249—260; Laiou, Constantinople, p. 221—222.

234

¹Закария — генуезка фамилия, утвърдила позицията си в Източното Средиземноморие след възстановяването на Византийската империя през 1261 г. Тичино Закария бил не племенник, а втори братовчед на Бенедето Закария.

²Фокея ла Нова — град на западното Малоазийско крайбрежие, дн. Ени Фоча в Турция. Там се намирали находища от стипца — собственост на фамилията Закария.

³Т. е. втори братовчед на Тичино.

⁴Жоан Мунтанер следвал братовчед си в много от авантюрите му. Когато Рамон Мунтанер бил капитан на о-в Джерба (между 1310 и 1315 г.) и трябвало да отиде във Венеция, за да уреди някои свои лични въпроси, Жоан поел управлението вместо него (вж. глава 255).

⁵Връбница (Цветница) — неделята преди Великден.

⁶През нощта на 25 срещу 26 март 1307 г.

⁷Апокалипсис — пророчеството на Йоан Евангелист.

235

¹Алмирос — пристанище в Тесалия, дн. Алмирос в Гърция. Мунтанер греши, защото А. се намирал не в земите на Атинското дукство, а в Тесалия, наричана по онова време Влахия (вж. Коледаров, Името Македония, с. 86). Обстоятелството, че по това време севастократор на Влахия бил Йоан II Ангел Комнин (1303—1318), който се намирал под опеката на дука на Атина Ги II дьо ла Рош, обяснява объркването на Мунтанер. Вж. Setton, A History of the Crusades, II, p. 266.

²Скопелос — остров в Егейско море, по това време владение на венецианците.

³Става дума за град Халки.

⁴Вж. гл. 197, бел. 2. През 1307 г. Шарл дьо Валоа си осигурил дипломатическа и материална подкрепа от папа Климент V и Венецианската република, след което предприел първите стъпки към изпълнението на плана си за завладяване на Константинопол. Вж. Laiou, Constantinopole, p. 204—208; Burns, The Catalan Company, p. 756.

⁵Тибо дьо Сепоа (Шепоа) пристигнал в Негропонт през 1307 г. и влязъл в преговори с войската още преди тя да достигне Касандриа. Вж. Rubio i Lluch, La companyia catalana, p. 17; Laiou, Constantinople, p. 208; Burns, The Catalan Company, p. 762—763.

⁶Жан дьо Нойе дьо Мези бил през 1307 г. господар на 1/3 част от Негропонт. Другите 2/3 се разделяли между Бонифачо ди Верона и Джорджо Гизи.

⁷Тива — крепост в областта Беотия в Гърция, по онова време владение, разделяно между дука на Атина и княза на Морея. Вж. Setton, A History of the Crusades, II, p. 240—241.

⁸Крепостта Сент Омер била построена от Никола II дьо Сент Омер (1258—1291) — господар на 1/2 част от Тива — и носела неговото име.

⁹Вероятно защото е бил поддръжник на Беренге д'Ентенса и Феран Шеменис.

236

¹Каис (араб.) — мярка за зърнени храни равна на 666 литра.

2След убийството на Беренге д'Ентенса и отпътуването на Феран де Майорка и Феран Шеменис каталонската войска скъсала връзки с предишните си покровители и влязла в преговори с Шарл дьо Валоа чрез пратеника му Тибо дьо Сепоа. Вж. гл 235, бел. 5.

³Вж. гл. 233, бел. 7.

⁴Вж. гл. 197, бел. 2.

⁵Мунтанер се сбогувал с войската на 31 август 1307 г.

237

¹За Бонифачо ди Верона вж. гл. 240.

238

¹Специя — остров в Егейско море, дн. Спеце.

²Идрия — остров в Егейско море, дн. Идра.

³Малеа — нос в Южен Пелопонес, дн. Акра Малеас.

⁴Сант Анджело — носът св. Ангел в Южен Пелопонес.

⁵Куалио — пристанище с неизвестно местонахождение в Южен Пелопонес, вероятно Акмеус или Асометой.

⁶Корон — град в Южен Пелопонес, дн. Корони.

⁷Сапиенца —остров до югозападния бряг на Пелопонес.

⁸Модон — пристанище в Югозападен Пелопонес, дн. Метони в Гърция.

⁹Матагрифон — крепост в Пелопонес, дн. Аковос в Гърция.

¹⁰Кларенца — град в Северозападен Пелопонес, дн. Килини в Гърция.

¹¹Корфу — остров в Йонийско море, дн. Керкира.

¹²Таранто — Тарентски залив в Южна Италня.

¹³Леука (Санта Мария ди Леука) — нос в Южна Италия.

¹⁴Кастронуово — крепост в Централна Сицилия.

¹⁵През 1308 г. кралят на Неапол Шарл II бил все още жив, но поради напредналата възраст и болестта си предал властта на сина си Робер, който бил дук на Калабрия. Затова Мунтанер го нарича „крал". Вж. гл. 194, бел. 25.

¹⁶Втората съпруга на Робер била Санса (Санча), сестра на инфанта Феран.

¹⁷Вж. гл. 194, бел. 25.

¹⁸Коблиуре — град в Южна Франция в близост до Русийон, по онова време владение на Арагон, дн. Койур.

¹⁹Феран бил освободен от затвора някъде между юни—юли 1308 г. Вж. Rubio i Lluch, Contribució a la biografía, p. 327.

239

¹Мунтанер е зле информиран за събития, на които не е присъствувал лично. В действителност Тибо дьо Сепоа останал начело на войската до началото на 1310 г. Вж. Rubio i Lluch, La companyia catalana, p. 239, n° 2.

²Вж. гл. 198 и гл. 201.

³Аверса — крепост в Калабрия, в Южна Италия.

⁴Разбира се, причините за смъртта на Рокафорт са съвсем други. Арогантното му поведение се дължало на самочувствието му на лидер на войската и, от друга страна, на стремежа му да стане крал на Солун. Той възнамерявал да се ожени за Жанет дьо Бриен — сестра на Ги II дьо ла Рош — и по този начин да наследи Атинското дукство, както и Тесалия, върху която Ги II упражнявал протекторат. Всичко това го довело до конфликт с Тибо дьо Сепоа и респективно — с Шарл дьо Валоа. Въпреки намесата на Жауме II, Рокафорт продължил собствената си политика. В края на 1308 г., с помощта на венецианците, Тибо дьо Сепоа организирал заедно с недоволните от своеволията на Рокафорт заговор за свалянето му. Вж. D.O.C., п° XLIII, р. 53—54; Rubió i Lluch, La companyia catalana, p. 236—239; Laiou, Constantinople, p. 224—226.

240

¹Ги II дьо ла Рош починал на 5 ноември 1308 г. и бил наследен от доведения си брат Готие I дьо Бриен (1309—1311).

²Арта — град в Епир, столица на създаденото през 1205 г. Епирско деспотство. По това време владетел на Епир е бил Тома Ангел Комнин (1296—1318).

³Господар на Влахия (Тесалия) бил Йоан II Ангел Комнин, владетел на Неопатра (1303—1318).

⁴Т. е. Андроник II Палеолог.

⁵През пролетта на 1310 г. Вж. Laiou, Constantinople, p. 226; Setton, The Papacy, p. 441; Setton, Catalan Domination, p. 5—9.

⁶Блатото, за което споменава Мунтанер, е езерото Копаис и днес не съществува. Според Григора (Gregoras, I, VII, 7:V, p. 252—253) каталонците разкопали терена и така го наводнили, отклонявайки водите на р. Кефис, че превърнали бъдещото бойно поле в огромно блато. На практика то станало непроходимо за тежката френска конница. Позовавайки се на едно писмо на Марино Сануто от 1327 г. (Setton, The Papacy, p. 441—442 n° 3), K. Сетън смята, че битката се е състояла в близост до Алмирос в Тесалия.

⁷Битката се е състояла на 15 март 1311 г. Благодарение на тази победа се установило господство на каталонците в Атина, което продължило седемдесет и седем години. Вж. основното съчинение на К. Сетън по този въпрос (Catalan Domination of Athens 1311—1388. Revised Edition. Variorum Reprints. London, 1975).

⁸Златните шпори били отличителен белег на благородниците — рицари.

⁹Русийон — град и едноименна област в Южна Франция. Име на графство, което през средните векове принадлежало на арагонските крале.

¹⁰Салона — град в областта Стереа в Гърция, дн. Амфиса.

Тома III дьо Стромонкур (1294—1311), който бил господар на Салона, загинал в битката. Маршал и ректор на каталонската войска станал Роже Деслаур. Вж. Setton, Catalan Domination, p. 14—15.

241

¹Епизодът c избиването на турците е разказан още и от Григора. Вж. Gregoras, 1, VII, 8:11, p. 254 sq.

242

¹Манфре — вторият син на Фредерик III и Елеонор Анжуйска е бил на не повече от пет години по онова време. Вж. D.O.C., n° LIII, p. 67—69.

²Ампурдан — област в Североизточна Испания.

³Това станало през 1312 г. Бернат (Беренге) Естаньол останал начело на войската до 1316 г. Вж. Laiou, Constantinople, p. 227.

⁴По онова време княз на Морея бил Филип Тарентски (1306—1313).

243

¹Алфонс Фредерик пристигнал в Атинското дукство през 1317 г. и управлявал като главен викарий на Атина и Неопатра до 1330 г. Вж. Setton, Catalan Domination, p. 27.

²Манфре починал на 9 ноември 1317 г. След него дук на Атина станал брат му Гилем II (1317—1338). Вж. Setton, Catalan Domination, p. 15—16; Laiou, Constantinople, p. 227.

³Мунтанер се установил във Валенсия през 1325 г. и там започнал да пише хрониката си.

244

¹Става дума за Ги I дьо ла Рош (1225—1263), владетел на 1/2 част от Тива и на Атина Той бил племенник на владетеля на Атина — Отон — и бил определен за негов наследник. Синът му Гийом бил дук на Атина и байло на Ахея. Вж. Вилардуен, с. 171.

Брабант — става дума за феодалното владение в Северна Франция.

²Мунтанер разказва историята на завладяването на Морея от френските рицари по времето на IV кръстоносен поход.

³Въвеждането в рицарско достойнство било акт от особена важност, който се извършвал със специален ритуал.

⁴Кортеси — испанският термин за парламента, който се свиквал в някои западноевропейски държави през средните векове по инициатива на краля и във връзка с важни въпроси. В него участвували представители на трите съсловия — висшето духовенство, рицарството и избраниците на градовете.

⁵Празникът на св. Йоан е на 24 юни.

⁶Баща на Ги II дьо ла Рош бил Гийом I дьо ла Рош (1280—1287).

⁷Торнезински су — става дума за паричната единица на град Тур, която била в обръщение във Франция по онова време.