Индекс на статията
Превръщането на Атинско-делоския морски съюз в атинско архе (великодържавие)
Тукидид I, откъси от 97 — 99
97. Държейки в ръцете си хегемонията над съюзниците, които отначало били автономни и имали съвещателен глас на общото събрание, ето що предприели и извършили атиняните в своето вътрешно управление през време на войните и в промеждутъка от Мидийската [Персийската] до Пелопонеската война спрямо варварите, спрямо разбунтувалите се свои съюзници и спрямо онези пелопонесци, с които им се налагало да имат работа във всеки конкретен случай.
98. Преди всичко атиняните под командата на Милтиадовин син Кимон превзели след обсада град Ейон1 на р. Стримон, който бил зает от персите, и хвърлили жителите му в робство. (2) След това те превърнали в роби жителите на о. Скирос2, който бил населен с долопци3, и на тяхно място заселили атински колонисти4. (3) Атиняните водели война и против жителите на града Карист без участието на останалите евбейци и след известно време се споразумели по мирен начин с тях. (4) След това атиняните воювали с отпадналите от тях наксосци и ги принудили да капитулират чрез обсада.5 Това бил първият съюзен град-държава, който бил заграбен от атиняните въпреки съществуващия помежду им съюзен договор. Впоследствие същата участ сполетяла един след друг всички останали градове.
99. (I) Освен другите причини за отпадането на съюзниците от Атина измежду най-важните били следните: дефицитите [недоборите] при внасянето на фороса, отказите за доставки на кораби и войска в случай че даден град бил задължен да стори това. Наистина атиняните постъпвали сурово и чрез прилагането на принудителни мерки дразнели съюзниците, които не били привикнали на подобни бруталности или пък не желаели да ги понасят. (2) Но и в друго отношение атинската хегемония съвсем не била по вкуса на съюзниците в същата степен, както в началото, пък и в съвместните военни начинания между атиняните и съюзниците им не съществувало равенство. Атиняните с голяма леснота принуждавали въстаналите към подчинение.
(3) Виновни за това били и самите съюзници. Поради своята неохота към военната служба, както и поради нежеланието си да се отделят от родината си повечето от съюзниците се нагърбили с паричен данък вместо с доставките на кораби и с това да внасят в пари онзи дял, който им се падал за тяхната [на корабите] издръжка. По такъв начин флотата на атиняните се увеличавала със средствата, които внасяли съюзниците, а последните в случай на въстание потегляли на война неподготвени и без нужния военен опит.
1Ейон се намирал на устието на р. Струма и бил превърнат в атинска колония, която след основаването на Амфиполяс служела като пристанище на този град.
2Скирос, остров в Егейско море, е разположен на североизток от о. Евбея. Жителите му били наказани тъй строго от атиняните, защото през време на персийските войни подобно на гр. Карист, на южния бряг на Евбея, били на страната на персите.
3Долопците са племе, близко по произход с тесалицийте; едно от дванадесетте племена, членуващи в делфийската амфиктиония.
4Това заселване станало през 474 — 472 г., като атинска клерухия.
5Капитулацията на Наксос станала в 470 — 469 г. пр. Хр.