Публикува се по: Матиаш Унгер/Ото Саболч, История на Унгария, С., 1968
Превод: Марта Бур
След Мохач
Вестта за голямото поражение стигнала до всички кътове на страната чрез летящите конници вестители и изплашените бегълци. Тя дълбоко потресла всички и всеки посвоему реагирал на събитието в зависимост от класовата си и съсловна принадлежност.
В будимския дворец узнали за случилото се на полето Мохач на другия ден след поражението, след църковната вечерня. Започнало паническо бягство и търсене на убежище. Омразната кралица (Мария Хабсбург) на един дъх стигнала до Пожон. За да спасят богатствата си, още в същата нощ на бягството изоставили града и богатите немски патриции. При светлината на треперещи факли стотици каруци и натоварени със скъпоценности дунавски кораби се движели на запад.
На заседанието на Генералните щати на Севера от 26 юли 1581 г. в Хага бил приет едикт за сваляне на крал Фелипе II и за отхвърляне на испанското господство. Националният съвет, доминиран от аристокрацията и търговската олигархия, поел управлението. Северната част на Нидерландия, фигурираща в изворите под названието „Северни провинции“, или „Холандия“, извоювала своята свобода. Настъпил качествено нов период в живота на холандците.
В заника на Средновековието Италия преминала през един от най-необикновените драматични периоди на историческото си битие. В условията на административна разпокъсаност, на изостаналост, в страната било установено двувековно чуждоземно господство. Икономическата стагнация, настъпила в самия край на XV в., продължила и през следващите столетия. Ренесансовият подем през XVI в. бил заменен през следващия XVII в. с упадък. Това било време на дълбоки промени, на трансформации, на социални сътресения, на етнически изпитания, които италианската нация била принудена да изживее, за да запази своята народностна идентичност. Епоха на конфликти и поражения, на изключително бавно възстановяване.
„Джонсън вярва, че поддържа доктрините на Линкълн: че сецесията е дело на малка част от белите; че южните щати никога не са напускали законно Съюза и че трябва да бъдат бързо възстановени в него. Всъщност Джонсън предпочита думата „реставрация“ пред думата „реконструкция“.“1
Великите географски открития са периода от европейската история, обхващащ най-грубо XV - XVII век. Това е епоха, в която различни мореплаватели и откриватели достигат до най-отдалечените кътчета на света, картографирайки земи, за чието съществуване европейците или не подозират или познават само от слухове и митове. Великите географски открития завинаги разрушават античната представа за ограничен по своите размери свят, с точно дефинирани граници. Те позволяват широк досег на европейската култура с тази на всички останали континенти и спомагат за неимоверното разрастване на търговията и производството. Вносът на ценни стоки, растения, животни и ресурси, стимулира развитието на европейската икономика и ѝ дава необходимия тласък, който в съчетание с по-късната епоха на Просвещението, ще доведе до периода на Индустриалната революция.
Събитието, което довело до прелом в историята на човечеството, станало преди 5 столетия. Било два часа след полунощ на 12 октомври 1492 г. Матросът Родриго Триана, застанал на палубата на кораба „Пинта“, видял в сумрака очертанията на дълго чаканата суша. Радостният му вик „Земя! Земя!“ (Tierra! Tierra!), изтръгнал се от гърдите след 33-дневно рисковано и напрегнато плаване, ознаменувал края на едно съдбовно начинание. Поставило се фактическото начало на цяла поредица от географски открития, ненапразно наричани „велики“. Прославената флотилия на Христофор Колумб1 (1451 — 1506) стъпила на един малък остров от архипелага на Бахамските острови. Местното население наричало острова Гуанахани, но Колумб го назовал „Сан Салвадор“ (Свети Спасител).
Дипломацията е един от най-старите занаяти, познати на човечеството. Изкуството да преговаряш е неразривна част както от икономическите, така и от социалните и политическите взаимоотношения. Зората на дипломацията трябва да се търси в самото началото на човешката цивилизация и дори в предцивилизационния стадий, когато отделните групи хора се преговаряли за територия, ловни зони и разпределение на благата.1 Успоредно с усложняването на човешките общества се задълбочават и спецификите на техните взаимоотношения. Този процес преминава през първите градове-държави и контактите по между им и с неуседналите номадски общности и достига до древните монархии, появили се по поречията на реките Нил, Ефрат, Ганг, Инд, Хуан Хъ и Ян Дзъ. В последствие, междудържавните отношения се до обогатяват в комбинация с активния обмен на стоки, идеи и традиции, наложил се в рамките на Евразия и Африка от второто хилядолетие преди Христа насетне.2 Търговските взаимоотношения, военните кампании и претенциите за територия изискват постоянни контакти на политическо ниво както между големите империи, така и между техните по-малки сателити.