Османска империя

 

Публикува се по Турски извори за историята на правото по българските земи, т. I, съст. Г. Гълъбов, С., 1961

Превод на Гълъб Д. Гълъбов и Атанас Христов

 

 

 

[стр. 1] Глава първа

 

Съдържа четири дяла  и се отнася до престъпленията и техните наказания и глоби

 

Дял първи

За прелюбодеянията

 

Излагат се глобите (наказанията) за прелюбодеяние

 

Мюсюлманин, който е извършил доказано по шериата прелюбодеяние и е женен, наказва се с триста акчета, ако извършителят има състояние до хиляда и повече акчета; с двеста акчета, ако е със средно материално състояние и притежава до шестстотин акчета; със сто акчета, ако състоянието му е по-малко от посоченото по-горе или достига до четиристотин акчета; с петдесет акчета, ако има състояние под горното; с четиридесет акчета, ако е крайно беден.

Ако прелюбодеецът е ерген и състоятелен, наказва се със сто акчета, ако състоянието му е повече от хиляда акчета; с петдесет акчета, ако е със средно материално състояние; с четиридесет акчета, ако състоянието му е по-долно от горепосоченото или е до четиристотин акчета; с тридесет акчета, ако е крайно беден.

[стр. 2] Ако омъжена мюсюлманка извърши прелюбодеяние, доказано по шериата, и е състоятелна, наказва се с глоба, каквато дава състоятелен ерген (неженен); а ако е със средно състояние или е бедна, наказва се съответно със състоянието ѝ с глоба, каквато плащат в подобни случаи неженените (ергените).

Ако прелюбодеецът е вдовец, престъплението му се наказва с глоба, каквато се взема от ерген (неженен), в зависимост от голямото или малко негово състояние.

Ако жената приеме мъж, смятайки го за неженен (ерген), да се вземат от него сто акчета за ергенско мошеничество (измама); ако е беден, да му се вземат петдесет акчета; а ако е съвършено беден, да му се вземат четиридесет или тридесет акчета глоба.

Жената, която върши сводничество, се наказва от кадията с удари от тояга, чийто брой определя по свое усмотрение, като вземе и глоба, и едно акче за всеки удар. Който влезе в къщата на някого с умисъл да върши прелюбодеяние и е женен, да даде глоба, [определена] за женен; ако е ерген, да даде глоба, [определена] за ерген, както е пояснено по-горе.

Ако прелюбодеянието е извършено от роб или робиня (наложница), да дадат половината от глобата, която се налага на свободен мъж и на свободна жена, като се има пред вид богатото им или бедно материално състояние, съгласно обичая и закона.

Който целуне жената на някого или я пожелае, или се притисне към нея (се прилепи до нея), кадията го наказва с бой, като му се взема по едно акче на удар.

[стр. 3] Ако някоя жена или момиче каже [за някой мъж]: „ти извърши блудство с мене“, а мъжът отрича това, то казаното да не се взема под внимание; на мъжа се предлага клетва; кадията наказва жената с бой, като взема и глоба по едно акче за два удара; ако мъж каже на някоя жена: „аз блудствах с тебе“, а жената отрече това, предлага се клетва на жената; кадията наказва мъжа с бой, като взема и глоба по едно акче на два удара.

Ако някой знае за извършено прелюбодеяние и не каже никому, не се глобява; който обаче знае за извършена кражба и не я съобщи на кадията, плаща десет акчета глоба.

Ако поменатите престъпления са извършени от неверник, то на последния, ако е богат човек, се налага глоба, равна на половината глоба, която [в подобни случаи] се взема от богат мюсюлманин; от средно състоятелния неверник да се вземе половината от глобата, налагана на средно състоятелен мюсюлманин; а от беден неверник да се вземе половината от това, което се взема от беден мюсюлманин.

 

[Дял втори]

Глоби за побоища, псувни (обиди, ругатни) и убийства

 

Не се налага глоба на двама души, които си скъсали дрехите при сборичкване; кадията да им налага само бой с тояга; тези, които си скубели брадите и косите и това се докаже, ако са богати, да им се вземе двадесет акчета глоба; ако са бедни, да им се вземат десет акчета; в тези случаи законът е еднакъв и за неверниците; [все пак], отбелязано е, че от богатите се вземат двадесет акчета.

[стр. 4] При нараняване на глава с кръвоизлив да се вземат тридесет акчета; в случай че [на раненото място] е счупена кост и раненият е лекуван от лекар, наказанието е сто акчета, ако този, който е наранил главата, е състоятелен и състоянието му е хиляда или над хиляда акчета; ако състоянието му е до шестстотин акчета, вземат му се петдесет акчета глоба; ако е беден, вземат му се четиридесет акчета или тридесет акчета глоба.

При убийство на човек, ако не е приложен принципът на кръвното възмездие, взема се глоба четиристотин акчета при материално състояние на убиеца от хиляда или повече от хиляда акчета; ако състоянието му достига шестстотин акчета, вземат се двеста акчета глоба; ако състоянието му е по-малко от това, да плати сто акчета глоба, а ако е съвършено беден, вземат се петдесет акчета глоба.

Ако двама души един друг се наранят със стрела или с нож и раненият е в напреднала възраст и е принуден да остане на легло, то от наранителя се взема глоба двадесет акчета, в случай че е състоятелен или състоянието му е хиляда или повече от хиляда акчета; ако е със средно материално състояние, да даде сто акчета глоба; а ако е съвършено беден, да плати петдесет акчета глоба.

Който извади око или зъб на някого и преднамерено не се приложи правилото за възмездието, да му се вземат двеста акчета глоба, в случай че е богат; ако е средно състоятелен, да му се вземат сто акчета глоба, а ако е съвършено беден, да му се вземат четиридесет или тридесет акчета глоба.

Ако сбиването се извърши между непълнолетни младежи, глоба да не се взема.

Ако горепосочените деяния са извършени от неверници, да се взема половината от глобата, определена за мюсюлмани, както е посочено по-горе.

 

[Дял трети]

[стр. 5] Глоби за пиене на вино, кражба, грабеж и принуда (насилие)

 

Ако някой пие вино, кадията го наказва с бой и му взема по едно акче глоба на два удара.

Който открадне гъска, кокошка или патица, кадията го наказва с бой, като му взема и глоба по едно акче на два удара.

Който открадне кон, отсичат му ръката; ако не му я отсекат, вземат му се двеста акчета глоба.

Който открадне броня за кон или тюрбан, да му се отсече ръката; ако не му отсекат ръката, кадията го наказва с бой, като му взема и глоба по едно акче на два удара; това наказание се прилага еднакво и за неверниците.

Ако богат човек открадне жито (пшеница) от някого, вземат му се четиридесет акчета глоба; ако е със средно материално състояние, взема му се глоба двадесет акчета; ако е съвършено беден, вземат му се десет акчета глоба.

Ако син открадне нещо от баща си или от майка си или [обратно], ако баща открадне нещо от сина си, или брат открадне нещо от брата си, или мъж открадне от жена си, или жена открадне от мъжа си, кадията го наказва с бой, като му взема по едно акче глоба на всеки удар.

[стр. 6] Който намери кобила или едър добитък или овца и не разгласи това, вземат му се тридесет акчета глоба, в случай че е заможен; ако е със средно материално състояние, вземат му се двадесет акчета; ако е съвършено беден, вземат му се десет акчета глоба; ако разгласи [намирането на добитъка] и собственикът не се намери, предава добитъка на кадията; ако след запазването му добитъкът се изгуби, глоба не се взема; постъпва се, както е постановено в шериата.

Ако някой, като минава по пътя, вземе насилствено хляб или кисело мляко, кадията го наказва с бой, като му взема и глоба по едно акче на удар; а от неверника да се взема половината от глобата, която се взема от мюсюлманина, както е отбелязано по-горе.

Когато конят, волът, катърчето или магарето на някого влезе в посеви, на стопанина им се удрят по пет тояги за всеки добитък и му се взема глоба по пет акчета.

Ако в посеви влезе крава, [на стопанина удрят] по четири тояги и му се взема глоба четири акчета; ако влезе теле, да му се удари една тояга и му се вземе глоба едно акче; ако влязат овце, да му се удря по една тояга на две овце или му се вземе глоба по едно акче на две овце; ако навлязат черни свини, [на стопанина им] се удрят по две тояги за всяка свиня и се взема глоба по две акчета на свиня.

Но за горните деяния се издава худжет (съдебен протокол).

Ако лицата, извършили тези деяния, не се вразумят след това [след наказанието и глобата] и не пазят добре своя добитък и продължават да нанасят вреди на посевите, да бъдат наказани с удар с тояги и с глоба, като същевременно бъдат заставени да обезщетят причинените вреди; всеки е длъжен да пази добитъка си, за да не се нанасят пакости на посевите на раята.

Ако някой има посеви в необработени (пустеещи) места или между селата, или по пътища, които водят към водопоите на добитъка, да оградят казаните посеви.

 

[Дял четвърти]

[стр. 7] Поясняват се само тежките (телесни) наказания

 

Който отвлече момиче или момче; който влезе с вероломство в чужда къща и съзнателно и преднамерено отвлече жена или момиче, да му бъдат отсечени костите под коленете.

Който отвлече момиче или жена и насилствено сключи брак, се наказва с принудително разтрогване на брака, като на извършителя на бракосъчетанието се отрязва брадата и здраво се набива.

Който се залови с жена, каквото е наказанието по шериата, така се наказва.

Който убие човек, да бъде убит заради това, че е убил.

Който отвлече роб или подстрекава роб; който разбива дюкян и се установи, че това е правил няколко пъти за грабеж, наказва се с обесване.

Който извърши сводничество, прави му се белег на ръката с нажежено желязо.

Когато сред набрали се хора умре човек или се извърши кражба, то тълпата се заплашва да намери убиеца или крадеца; ако не се намерят, задържа се и се затваря групата хора, като за случката се донася на височайшето място, и [по-нататък] се постъпва съгласно височайшата заповед, издадена за случая.

Когато се намери умрял човек сред някое село или сред някоя махала или бъде нападнат и ограбен керван, или се извърши кражба или грабеж в някое село или между две, три или четири села, безспорно е, че [най-напред] се нарежда издирването и откриването на извършителя; ако не е възможно да се открие, налага се на селото кръвна цена и те (селото или селата) понасят глобата.

[стр. 8] Ако у някого или в къщата му се намери нещо откраднато и той заяви, че го е купил, разпорежда се издирването на продавача; ако не се намери, подозрените се подлагат на изтезание, освен ако намерената вещ при откриването ѝ се занесе и се предаде на кадията или ако подозреният установи, че я намерил някъде далеч; но да се вземат предпазни мерки да не последва смърт при изтезаването, преди да се установи [кражбата]; ако обаче последва смърт от изтезаването, да не се възбужда наказателно преследване.

Честните и доверени кервансарайджии всяка сутрин, преди да са разрешили на керванджиите [да излязат], запитват ги, установяват и се уверяват, че не е извършена кражба на хранителни и други продукти на никого от керванджиите, след което [само] отварят вратите на кервансарая. Ако след извършването на всичко гореказано от страна на кервансарайджията и след като той е дал позволение на керванджиите [да излязат], някой от тези, които са били в кервансарая, каже: „откраднати ми са дрехи или хранителни припаси“, то неговото твърдение да не се взема под внимание. Ако, след като кервансарайджията даде позволение [за излизане от кервансарая], без да е изпълнил горното, се установи, че през нощта е било откраднато нещо от пренощувалите в кервансарая, то безспорно кервансарайджията е злоупотребил с доверието на хората и се заставя да заплати стойността на откраднатите вещи. Ако кражбата в кервансарая е извършена с пробиване [на стена] отвън, разпорежда се залавянето на заподозрените и съмнителни външни лица и със заплашване се намира крадецът, откриват се вещите (дрехите) и се присъждат на собственика съгласно шериата.

Ако има съмнение, че външните крадци са се споразумели (действали са) в съгласие с хора, които са били вътре в кервансарая, то и подозрените хора в кервансарая също се задържат и разследват съгласно закона и обичая и със заплашване се заставят да открият крадеца; ако крадецът не се намери, а кервансараят се намира в махала, да се издаде такова решение за кервансарая, каквото се издава в случаите на кражба в махала.

На крадците на дребно, както и на бъчакчиите (нападатели с нож), за които се установи, че раняват с нож по навик, да им се отрежат  ръцете; ако това вършат не по навик, набива им се нож в ръката и така да се развеждат на показ.

[стр. 9] Ако някой убие баща си, майка си или някой близък, да се постъпи съгласно шериата.

Когато някой се подозира, без да бъде установено, че е хвърлил огън в селска или градска къща, предназначена за пазене на сено и дребни запалителни предмети, той чрез заплашване се заставя да намери дееца (злосторника); ако злосторникът е хвърлил огъня съзнателно, да бъде обесен, а лицата, които са били заедно с него, се поставят под наблюдение и се изселват от вилаета.

Ако крадецът е измежду спахиите и заслужава тежко наказание, затваря се, като за случая се докладва на височайшия двор.

Ако се установи, че крадецът е привикнал на кражба, кадията издава худжет (съдебен протокол) за административните и полицейски органи (чиновници) и им предава крадеца, за да го обесят, съгласно съдебния протокол, ако е заслужил обесване, или да му отсекат някой член от тялото, ако е заслужил отсичане; в тези случаи кадията не бива да пречи, нито да нарежда отлагането на телесното наказание, а да нареди [изпълнението му] на местопрестъплението.

Ако крадците направят признание при изтезанията, а и другите доказателства (признаци) потвърдят това, признанията да се считат валидни.

Ако крадецът е познат и каже за някого: „той е мой съучастник“ и последният е негодник и подозрителен, то да се подложи на изтезание: ако обаче не е заподозрян, да не се подлага на изтезание само по думите на крадеца.

[стр. 10] Ако някой крадец избяга и се укрие в някой частен или вакъфски имот между категориите яя, мюселеми, юруци или доганджии, те са длъжни да го намерят; ако не предадат крадеца, да понесат неговите наказания, като се заставят да заплатят откраднатото от него; ако крадецът е някой измежду тях, то телесното му наказание да бъде, както на всеки друг крадец.

 

 

[стр. 11] Глава втора

 

Състои се от седем дяла и се отнася до данъците за държавното съкровище и за спахиите

 

Който владее тимар [с доход] от хиляда акчета, лично той е джебелия; който владее тимар (с доход) от две хиляди акчета, лично той е джебелия с прислужник; който владее тимар с три хиляди акчета [доход], лично той е джебелия с чалма (бюрюме) и с прислужник; тимариот с четири хиляди акчета [доход] лично той е джебелия с чалма и с един прислужник; с четири хиляди и петстотин акчета лично той е джебелия с един прислужник; тимариот с пет хиляди акчета [доход] той е джебелия с прислужник, една обикновена палатка и мадгер ; тимариот с осем хиляди акчета [е] джебелия с прислужник и обикновена палатка; тимариот с девет хиляди акчета сам е джебелия с чалма и мадгер; [тимариот] с десет хиляди е джебелия с чадър (по-добра палатка); тимариот с десет хиляди и петстотин акчета сам е джебелия с чалма и мадгер; [тимариот] с единадесет хиляди акчета е джебелия с прислужник и по-добра палатка; [тимариот] с дванадесет хиляди сам е джебелия с чалма и мадгер; с петнадесет хиляди акчета също.

Срещу доходи, по-големи от горните, за всеки три хиляди акчета [се дава] един джебелия; [тимариот с] доходи от хиляда и петстотин до две хиляди акчета [дава] един прислужник.

[стр. 12] Санджакбеят [дава] един джебелия [за всеки] пет хиляди акчета [доход] и за всеки петнадесет хиляди акчета [дава] една превъзходна желязна ризница (броня), две прости палатки; палатката, в която той ще обитава, да бъде сокаклу (с проходи), чадърхазине (палатка за съкровището), чадър с килер, кухня и сарачница.

Субашиите [дават] по един джебелия за всеки четири хиляди акчета [доход] и за всеки тридесет хиляди акчета — една превъзходна желязна броня и две палатки от най-простите.

Доходът от тимара на тимариоти, които [са длъжни] да отидат на война, когато на победоносните войски е заповядан поход, но не са отишли на война или не са останали до края на войната, се задържа; а тимарите се дават на друго лице; докато се издаде берат [на другото лице] и се определи датата, [когато другото лице ще почне да ползва тимара], произведенията (доходите) в този промеждутък от време се събират от мевкуфчията.

Лица, които владеят общ тимар и всяка година следва да отиват на поход при заповед за поход, а те не отидат да изпълнят службата си, то доходът от хисето (принадлежащата им се част) от тимара се задържа от мевкуфчията до даването (това хисе от тимара им) на друго лице.

Ако някой от лицата, които владеят общ тимар със задължение да отиват на поход (война) на смени (по редуване), не отиде на война и не изпълни службата, когато има война, то припадащата му се част от дохода за годината, [през която не е отишъл на война], се задържа [за съкровището]; но не се посяга върху дяла [от дохода] на съвладелеца, чийто ред да отиде на война не е дошъл.

Ако за запазването на военните припаси санджакбеят назначи със съдействието на пашите и бейлербея един от отишлите на война спахии, той се приема за пазач. Мевкуфчията да не се меси.

[стр. 13] На бейлербейовете е разрешено да издават берати за даване на тимари [както следва]: на бейлербея на Анадолу — за тимари от три хиляди до пет хиляди [акчета]; на бейлербея на Румели — за тимари от пет до шест хиляди акчета. Издаването на берати в казания размер и определяне датата [за получаване дохода от тимара] е възложена на бейлербея; но те се дават въз основа на заповедта на падишаха, покровител на света, понеже [бейлербейовете] изпълняват негова служба; мевкуфчията няма право да се меси.

Ако един тимариот отиде на война, дето са станали сражения, и вземе участие в тях и бъде ранен, но при една проверка след това се установи, че не е налице (се е отлъчил) поради това раняване или поради заболяване от някаква болест, или като е излязъл ранен от войната, не се явил на следващата война поради първото си нараняване, което му е попречило да стори това, а изпратил на мястото си свои хора с бойци и така изпълнил службата си, санджакбеят му дава удостоверение или [това положение] се установява със свидетели и те се приемат; възражения не се допускат.

Мевкуфчията няма право да проверява спахийските джебелии и прислужници, записани в регистъра [на спахията]; той, мевкуфчията, не може да оспорва дали един джебелия е [годен] за прислужник, или прислужникът е [годен] за джебелия; мевкуфчията да не проверява бойците джебелии.

Когато някой от прислужниците или от бойците джебелии избяга, преди да стигне на бойното поле, а спахията, преди да е стигнал там, е хванал друг човек в замяна, за да изпълни службата [на избягалия], да не се прави въпрос за [отлъчката] през междинното време.

Проверката на бойците (джебелии) и на прислужниците принадлежи на бейлербея; това е възложено нему: той следи за това. Ако през време на проверката бейлербеят намери някакъв пропуск (слабост) у някое лице, то в бейлербейския регистър се отбелязва, че съответният тимар е задържан [за съкровището]; ако мевкуфчиите имат писмо от бейлербея или препис от регистъра, действат съгласно проверката и сведенията, дадени от бейлербея; мевкуфчията [в такъв случай] се намесва и задържа (дохода) от тимара.

 

[Дял първи]

[стр. 14] За спахиите

 

Поясняват се въпросите относно владението на тимари от спахиите и за начина,

по който спахиите действат по тези въпроси

 

На спахиите принадлежат чифлиците (поземлените имоти) на раята, били те цял или половин чифт или в по-малък размер земя, както и всичко, което е записано в регистъра или стои вън от регистъра; висшите чиновници и други да не се месят и да не посягат върху земите, които са извън регистрите.

Синът и братът на раята, чиито имена не фигурират в регистъра, също така са рая; не бива да се угнетяват; във всеки случай стар закон е с тях да разпорежда тимариотът; не е вредно това, че са извън регистъра (не са записани в регистъра); никой [освен спахията] отвън няма право да се меси.

Тимариотът няма право също върху онези живи раи, които не са записани в новия регистър, под предлог, че старият регистър, в който са били записани, е бил фалшифициран или изгубен.

Ако обаче някой бивш рая на даден тимар е отишъл поради междуцарствие (смутове) в друг вилает и след като е бил регистриран там, се е върнал в [първия] тимар, той става рая на владелеца на този тимар.

Освободен роб на рая също принадлежи [е рая] на господаря (спахията) на раята; външно лице да не се меси [в това право] на спахията; когато описвачът на вилаета дойде да опише вилаета, в такъв случай [освободеният роб] става рая на този спахия, на когото бъде записан за рая.

Не може да става спор за стари орехови дървета, които не се намират в чифлик на сирак; те принадлежат на владелеца на тимара. Когато ще се изкореняват орехови дървета, намиращи се в градина [стр. 15] на сирак и изкореняването трябва да стане в чифлика му или в чифлика на баща му, или дядо му, или в границите (на тези чифлици) и това увреди посевите на раята, то (тези дървета) се задържат от стопанина на чифлика, като за доходите от тях стопанинът (на чифлика) се споразумее с владелеца на тимара.

Ако раята или някои външни лица съберат кестени от кестенови дървета в гората, взема се пред вид положеният от раята труд и се споразумяват с лицето, чийто е тимарът; [раята и външните лица] нямат право върху естествено падналите (кестени).

Самораслите кестени в гората са държавни и се считат на онова лице, на което са дадени като тимар; обаче в много случаи те не фигурират в берата и в регистъра; те са като допълнителни (в повече).

 

[Пак] за спахиите

За взетите преди срока данъци от раята

 

Ако някой сувария (спахия) събере от раята си данъци преди срока, като например данък за овце или дьонюм ресми (поземлен данък) и бъде уволнен преди срока на събирането им, и в това време тимарът се даде на друго лице, то пристигналият след това [нов] сувария (спахия) трябва да иска (данъците) от уволнения сувария; от раята да не иска нищо; раята пък да докаже пред кадията какви данъци е взел предишният сувария, да се снабди с худжет (съдебен протокол), въз основа на който да иска да му се признаят.

Бейлербейовете са давали на някои спахии писма, които са изпращали на кадиите понеже е възможно [с тези писма] някои лица да събират преждевременно посочен данък от раите си, то бейлербейовете да не дават подобни писма; ако все пак такива писма бъдат дадени противно на закона, а кадиите не са действали въз основа на тях, кадиите да не се наказват.

[стр. 16] Ако някой рая няма вече сили да обработва своята орна земя (чифт) и я изостави поради болест, немотия или старост, то суварията (спахията) да вземе от него налог бенак, а земята да даде на друго лице, от което да не иска плащането на чифт ресми, под предлог, че е записано и продължава да фигурира чифт ресми.

Ако чифликът, който владее един рая, записан към едно село, се намира в границите на друго някое село, то суварията (спахията) на селото, където е записан раята, може да иска [само] налог чифт ресми. Другият сувария да не иска [от раята] дьонюм акчеси, заявявайки: „Някои твои земи са в моя суварилък (тимар).“ Той може да вземе само юшур (десятък) и саларлък.

Ако чифликът му заема по-голямо пространство, да даде за това и дьонюм акчеси.

 

[Дял втори]

За берията ресм-и тапу от общо владяна земя и други

 

Ако някой рая умре и остави чифлик и много синове и ако при общото владение на казания чифлик от страна на синовете някой от тях умре, то за неговия дял [останал на братята] суварията не бива да иска [берия за] тапия от братята му съгласно тоя нов закон.

[стр. 17] Ако обаче братът е умрял, след като подялбата е станала и дяловете са били определени, тогава суварията може да иска [берия за] тапия от другите братя за дела на умрелия брат. Ако обаче този дял е даден на друго лице, а останалите живи братя дадат толкова, колкото е дал другият, делът се дава на тях.

Да не се вземат повече от петдесет [акчета] за тапия за най-доброто място за къща в селата; четиридесет или тридесет акчета — за средните (места), а за най-добрите — двадесет или десет акчета.

Същността на хас чифлици и хас земя на спахиите е в това, че с издаването на тапия за тях те не стават никому мюлк (пълна собственост); тапиите (на подобни земи и чифлици) са невалидни.

Ако някой тимариот, лаком за пари, даде тапия [някому] за подобна земя (хас чифлик) през своето време (когато е бил спахия на селото), то тази тапия важи за през неговото време. Лицето, на което е дадена тапията, владее земята само през времето на владелеца на тимара; този спахия не може да оспорва това положение; но след него лицето, върху което този тимар се прехвърли, може да анулира тапията; [бившият спахия] може и сам да я анулира.

След като съгласно обичая се дадат тапии за земи, предназначени за раята, извън спахийските хас чифлици и хас земи, тези земи не могат вече да се вземат от ръцете на лицата, които са ги взели срещу тапия; не може да им се даде [нова] тапия [след дадена вече тапия], така, както не се извършва бракосъчетание върху бракосъчетание.

Ако стопанинът на такива раятски земи умре или напусне своето отечество и земята остане без наследници (махлюл), то тимариотът сам я владее (използва), като я обработва със свой добитък или я дава на съдружник (в изполица). Ако се откаже от такива земи, позволено му е да бъдат дадени [някому] с тапия; ако спахията ги владее [използва] лично сам, те не стават земи хас. По начало те са земи, предназначени за раята, дори ако са авариз [се събират аваризи].

[стр. 18] Ако една земя, определена за чифлик [притежаван от спахия], се счете, че е на името на някой рая и се посочва между раята, че е на „еди-кой си“, то необходимо е спахията да понася тежестите ѝ за авариз дори и когато е непроизводителна. Но ако казаната земя е била регистрирана дълго време непрекъснато като лично владение на спахията и ако е изключена от всички земи, предназначени за раята, то от това гледище тази земя влиза в категорията на земите хас и се счита за земя хас.

Преди известно време на спахията във вилаета Караман е бил регистриран [доход от]: ресм-и чифт, налог бенак, налог джаба бенак и други налози и аваризи (извънредни налози), които са били отбелязани като хас на султански син. Впоследствие тези налози [а именно]: ресм-и чифт, бенак и джаба бенак и други аваризи се отнеха от бившите спахии [по нареждане] от височайше място и се замениха само с десятък (юшур), саларлък и данък за овце; издадена бе заповед да не се иска нищо повече.

На тимариота принадлежат само юшура (десятъка) и данъците върху овцете, лозята, градините, пчелните кошери и водениците, каквито не е имало преди даването на тимара, а са възникнали впоследствие.

Винаги, когато ще се събират азеби във вилаетите на държавата, субашиите и владелците на тимари представят своята рая на кадията; той ги записва и така се изпълнява заповедта на падишаха. Отрядът, комуто е възложено това, да принуждава към подчинение онези, които се противят.

Ако воденицата, която е регистрирана в тимара като приходоносна [за спахията], се разруши, тимариотът да предложи на стопанина ѝ да [стр. 19] я възстанови. Ако този, който е длъжен да я възстанови, има възможност и не я възстанови в кръга на тази възможност, налогът, който би следвало да плаща [като възстановена], се присъжда на спахията. Ако владелецът на воденицата няма възможност да я възстанови и не може да плаща налога, воденицата се продава чрез кадията на друго лице, което я разработва и плаща налога ѝ.

Ако в свободните тимари някой рая с изключение на мюселемите и юруците във вилаета Худавендигяр (Брусенски) залови безстопанствен добитък или избягал роб или робиня, възнаграждението за добрата вест (мюждето) принадлежи на тимариота.

След като изтече обичайният срок, заловените добитъци и роби се продават с наддаване на пазара чрез кадията. Добитата цена от роба, робинята или от добитъка се предава на някое сигурно място на съхранение до явяването на стопанина съгласно закона от старо време.

[стр. 20] Обичайният срок [до продажбата] е три месеца за намерения роб и робиня и един месец за добитъка; половината срок, т. е. един месец и половина, се отнася за робите с по-голяма стойност (по-скъпи).

Залавянето [на безстопанствения добитък и на робите] от страна на раята се отнася само за раи от свободните тимари; в несвободните тимари не се прави разлика кой е извършил залавянето — дали рая от този тимар или рая от друг тимар.

Впоследствие се е издал височайши ферман (разпоредба), според който избягалият роб да бъде подчинен на землището, а именно: в чието землище стане залавянето, извънредното възнаграждение принадлежи нему. Издаден е бил ферман, според който не трябвало да се дава значение на твърдението, че [правото от] залавянето е на друго землище; когато това обстоятелство не е отбелязано в регистъра [чие е правото върху възнаграждението], да се постъпва съгласно [сведенията] на санджакбея, субашията или въз основа на възприетата стара практика; предпочитане се дава [най-напред] на това, което е писано в регистъра; след това може да се действа съгласно усвоената практика.

Ако залавянето е извършено от категориите яя, мюселеми или юруци, постъпва се също по горепосочения начин. Когато въпросът се отнася до санджакбея, разрешава го той.

 

[Дял трети]

[стр. 21] За налога бач.

За бейтюлмала и за имота на отсъстващи и изчезнали лица

 

Необходимо е да се обяви следното на лицата, които стават закупчици на правото на бейтюлмала (държавното съкровище) върху безнаследствени имоти и имоти на изчезнали или отсъстващи хора:

Ако на известно място се окаже безнаследствен имот с права на бейтюлмала (държавното съкровище) върху този имот, то последният да бъде регистриран от кадията в положението, в което се намира, и да се предаде на бейтюлмалджията. Наследство, чийто наследник е известен или местожителството му е известно в страната, не се предава на бейтюлмалджията. Ако това наследство е оставено у настойника, нека стои у него до шест месеца; ако в този срок наследникът не се яви, (наследството) да се предаде на бейтюлмалджията; ако след това се яви наследник, нека той получи наследството от бейтюлмалджията.

Наследник, който е извън страната и местожителството му не е известно, се счита в неизвестност (мефкуд). Наследствените имоти да стоят у настойника (опекун) до една година, след което да се предадат на бейтюлмалджията. Имот на изчезнал, както и имот на отсъстващ, отдаден на закупчик от бейтюлмала, е като имота на умрял [без наследници]. Не се счита за такъв имотът на онова лице, излязло от къщата си и тръгнало да пътешества, или на лице, което е отпътувало някъде и е оставило имота си на хранение.

В Кония са били изкарвани (сечени) пулове (дребни пари) три пъти в година и са били разпределяни (разхвърляни) във вилаета; с това се причинявала щета на бедното население. Според султанските закони налага се да се секат веднъж в годината и да се изпращат в града със сарафи; не трябва да се продават и разхвърлят между бедните. Тези пулове (дребни пари) да се нормират по цената на бакъра (медта). Занапред да се действа съгласно казаните закони; тези закони да не се нарушават; кадиите да забраняват [своеволията] на тези, които нарушават законите. Да се докладва на височайшия двор за ония, които упорстват и не се съобразяват със забраната; иначе местните кадии ще бъдат наказвани.

 

За налозите върху чуждестранни стоки

 

Който мюсюлманин или неверник дойде отвън и донесе и продава разни вълнени покривала и кечета, гьон (кожи), вълна, мед [стр. 22], масло или каквото и да е друго подобно на тях, плаща по едно акче на всеки четиридесет акчета (от стойността на стоката).

На товар вълнени платове, платна, конци, чоха, лен, памук, калай, олово и други подобни да се вземат по две акчета на товар.

От ранни плодове да се събира по едно акче на товар; ако плодовете са в изобилие, да се събират по две акчета на три товара.

От товар борина да се взема мостра и едно парче борина.

Когато някой влезе в крепост с магарешки товар дърва, вратарят му взема едно дърво налог.

При продажба на говедо да се вземат две акчета от купувача и две акчета от продавача.

Когато добитъкът се тегли в обществен склад [дето има кантар], вземат се две акчета на кантар — едно от купувача и едно от продавача.

Който докара отвън овце и ги коли и продава, плаща по едно акче на две овце; ако касапинът е местен човек, плаща едно акче на четири овце.

Който продава собствени имоти, каквито са например лозя, воденици и други такива, не плаща бач; за това, което се продава в селата, не се плаща бач.

От товара на една гемия да се вземат сто и тридесет акчета.

От една кола кромид лук да се вземат четири акчета; от една кола риба да се вземат осем акчета; от една кола ориз да се вземат също осем акчета.

При продажба на един роб да се вземат четири акчета от двамата [които вършат сделката]: две от продавача и две от купувача.

Каквото се внася от Влашко, западните страни (Френк) и Дубровник или от друга страна, да се вземат две акчета на сто (акчета стойност).

[стр. 23] От всяка кола дъски да се взема по една дъска.

От всяка бъчва вино, докарано в града, да се вземат петнадесет акчета.

От всяка свиня, която се храни за клане, да се взема едно акче на свиня; ако свинете се отглеждат на стада (полудиво състояние), да се взема по едно акче на всеки две (свини).

Който събира пясък по рудниците за желязо и по бреговете на Черно море и го меле и полага труд, за да произведе желязо, да плаща по едно акче на два мазуна [неизвестна мярка] на тогова, на когото е записано [като доход]. А всички места, които спадат към Ерегли и [Ку]лерпе (?) и не са записани [като доход] на името на някое лице, са ги притежавали чиновниците на санджакбея и са вземали по едно акче за всеки мазун (?), записан като допълнителен доход извън регистъра.

 

Закон за вилаета Семендире (Смедерево) и други

 

Стока, която влиза и излиза от пристанището Семендире, от страната Енгюрус (Унгария) по воден път с гемия, плаща за добитък на стойност хиляда акчета — тридесет акчета за султана и петдесет акчета за санджакбея.

Ако в пристанището влезе сол, да се взема по едно акче за султана от всяка товарна единица и по една товарна единица на всеки сто товарни единици — за санджакбея.

За пленник, докаран от победоносни войски, да се вземат по двайсет и пет акчета.

А за пленник, който е освободен отсам [границата] и заминава за Унгария, да се вземат двадесет акчета; капитанът също да вземе двадесет и пет акчета.

[стр. 24] Ако по заповед на султана е извършено нападение в неприятелска земя, то от конете на победоносните войски да се взема за държавата по три акчета; от добитък и от това, което [победителите] ще пренесат, да се взема по четири акчета; а от всеки две свини — по едно акче.

При пренасяне на празни бъчви за места в Унгария по воден път да се вземат по дванадесет акчета; санджакбеят да взема също по четири акчета, като се споразумее с капитана [на гемията].

От рибата, която се лови по Дунава, да се взема за държавното съкровище по две акчета на двадесет акчета [стойност на рибата], а за санджакбея също да се взема по едно акче, като се споразумеят с капитана [на гемията].

Зърнени храни, които идват от вътрешността на страната и пристигат по Дунава в Семендире (Смедерево), плащат по едно акче на чувал за султана; ако са дошли по Дунава и са стоварени в Семендире (Смедерево), взема се по едно акче на всеки два чувала; по едно акче се взема и за санджакбея.

Преди по споразумение между санджакбея и капитана се е вземало по един филори (флорин) от търговски кораб, който от чужбина влиза [в Смедерево] и излиза.

От товар зърнени храни, които идват от вътрешността на страната, да се взема по едно акче бач за санджакбея; а от една кола дъски да се вземат по две акчета; от една кола дървета за строеж също да се взема по две акчета. За всяка свиня, продадена някому, да се вземат по две акчета.

За кола сено, докарано за продан, да се взема по едно акче; а за кола дърва за горене да се взема по едно акче.

За кола сол да се вземат по осем акчета.

От конски товар, натоварен в града с каквото и да е, като платове, риба и други и които отиват от града навън, да се вземат по две акчета бач.

[стр. 25] От вино, докарано с бъчви по воден път или по суша от чужбина или от вътрешността на страната, да се вземат от продавача петнадесет акчета и две на десет акчета от купувача, ако [купувачът] на свой ред продава виното. Ако се изнася вино извън града, да се вземат по четири акчета на бъчва.

 

Закон за складовете в Смедерево

 

От пристигналите в Семендире (Смедерево) мед, масло, сирене и всякакъв вид продукти, които могат да се претеглят, а се продават като докарани, но без да бъдат претеглени в склада, да се взема налог по четири акчета на конски товар; ако се продават, след като са били претеглени, да се събира по две акчета на всеки кантар; да се вземат по шест акчета налог от продавача на железни кантари.

 

Закон за река Морава и други

 

Да се взема по едно акче на кон от конник, който минава с гемия (кораб) през водите на Морава, Дрин и Ибъре (Ибър); да се взема също по едно акче на двама пешаци (яя); да се взема по едно акче на колело от всяка кола; по четири акчета от всяка бъчва; по две акчета от конски товар; по едно акче от всеки две овци; по едно акче за четири агнета; за всяка една свиня по едно акче.

Не се взема повторно нищо от конник, който е преминал и се връща до три дни; след три дни плаща целия налог.

При риболов в блатата, които се намират по водите на Морава, чийто доход е регистриран на санджакбея, да се взема половината от дела на даляна от уловената риба; а от рибата, уловена в блатата, регистрирани [като доход] на спахиите, се взема юшур (десятък).

 

[стр. 26] За хранителните продукти и други

 

За всеки товар от две малки торби от всички видове зърнени храни, като брашно, пшеница, ечемик и овес, донесени за продан, да се взема едно акче.

В продължение на шест седмици след Великден не се взема нищо от докарани за продан агнета; след това се взема по едно акче от две [агнета] и по две акчета за глава добитък.

За една говежда кожа се вземат две акчета, а за свинска — едно акче; за [кожа] от умрял [добитък] да се вземат две акчета.

Ако се докара [за продан] една кола сол или сирене, или мед, вземат се по шест акчета [на товар]; ако солта идва за продан на парчета, взема се по едно акче на четири парчета.

За тулум масло на стойност петнадесет акчета да се взема едно акче.

За всеки топ чоха с украсени краища да се вземат дванадесет акчета, а за кафтан, ушит от чоха, да се вземат две акчета.

За товар дървено масло (зехтин) да се вземат по дванадесет акчета.

За всеки товар сушена риба да се вземат по шест акчета; а за прясна риба да се вземат по четири акчета за товар.

За плат за една риза да се взема по едно акче.

За лен да се вземат по четири акчета на товар.

За всяко кебе (плъстен плат) да се взема по едно акче.

Ако дойде бяла или боядисана аба за кафтан, то за плат на всеки отделен кафтан да се взема по едно акче.

[стр. 27] За товар ряпа или кромид лук да се вземат по две акчета.

От товар чира (борина) да се взема едно парче чира (борина).

От един товар желязо да се вземат по шест акчета; обаче да не се взема нищо за желязото, което идва за нуждите на мините.

Нищо не се взема от касапите, които [само] колят овце и говеда; налог бач от дъски, дървета за строеж и олово не се взема.

От гореспоменатите [стоки] не се взема нищо, когато се изнасят за чужбина.

Керван, който отива за Срем и взема копринени конци (ибришим) или плат за подплата от кой да е край на Семендеренския санджак, плаща на санджакбея по един флорин за всеки товар. За агнешки кожи, кожи от белки се вземат по двадесет акчета на товар.

Ако откъм Срем докарат впрегнати коне, да се вземат по шест акчета [на кон]; ако докарат едър добитък — по две акчета; ако докарат сол — по две акчета на всеки петдесет акчета [стойност].

Ако в поменатите мини Рудник и Серебрениче (Сребреница) и подчинените на тях пещи горят (произвеждат) дървени въглища, взема ги санджакбеят; спахията получава онези [въглища], които се горят (се произвеждат) във Влахия (Влашко); ако в селищата хас на санджакбея, които спадат към [района] на Рудник, се продава вино с конски товар, да се взема по едно акче на всеки товар.

 

[Дял четвърти]

За налозите ресм-и чифт, бенак, за овце и за воденици

 

От лица, на които е записан цял чифт [земя], се взема тридесет и шест акчета данък чифт ресми; а за половин чифт (земя) — половината от горното.

[стр. 28] Обаче от рая, на когото е регистриран цял чифлик земя в санджака Хамид, да се вземат четиридесет и две акчета данък ресм-и чифт; за половин чифт да се взема половината от горното; от несвободните спахийски тимари да се вземат двадесет и седем акчета за спахията и петнадесет за санджакбея. В някои нахии спахиите, след като вземат [за себе си] двадесет и седем акчета, санджакбеят взема само шест акчета; а в други някои нахии спахията получава от владелеца цял чифт [земя] двадесет и седем акчета, санджакбеят взема три акчета, и субашията — дванадесет акчета; за половина чифт [земя] се плаща половината от гореказания данък по горепосочения начин.

Поземленият данък ресм-и чифт в тимарите на тимариотите в Егирдирхисар е петдесет и седем акчета, от които двадесет и седем са право на спахията, петнадесет са право на санджакбея и петнадесет — за превоз на десятъка до крепостта. Тимариотите от Анталия и Карахисар са вземали [данък ресм-и чифт] тридесет акчета от лице с цял чифлик; петнадесет от лице с половин чифт, след което за откарване на десятъка в крепостта са вземали от всеки владелец на цял чифт по шест акчета и по три акчета от всеки владелец на половин чифт.

В санджака Ментеше от рая, комуто е регистриран цял чифт земя, данъкът ресм-и чифт е тридесет акчета; от владелец със земя от половин чифт [данъкът] е половината от горепосочения.

В някои нахии на санджака Болу данъкът ресм-и чифт е четиридесет и пет акчета, но в несвободните тимари двадесет и осем акчета са право на спахията и осемнадесет акчета — право на заимина и санджакбея.

Същото е и в нахиите Джега и Менген. Данъкът ресм-и чифт в подведомствените селища на Гереде е тридесет и четири акчета, от които двадесет и четири са право на спахията и десетте са право на санджакбея (мирилива) и на заимина. В Диваншехир и в Елияр данък чифт ресми е тридесет и шест акчета, [от които]: двадесет и четири са право на спахията и дванадесет — право на санджакбея и на заимина. Диван Карагюл е свободен; спахията [взема] двадесет акчета. В другия Диван Гереде данъкът ресм-и чифт е петдесет и едно акчета: тридесет и три са право на спахията и осемнадесет — право на санджакбея и на заимина.

[стр. 29] Във Вираншехир и в Болу данъкът чифт ресми е четиридесет и три акчета: тридесет и три са право на спахията и десет — право на санджакбея и заимина. В Мюлки Фелекюддин (?) в нахията Елус данъкът чифт ресми е тридесет и три акчета, [от които]: двадесет и четири са право на спахията, шест — право на санджакбея и три акчета — право на заимина. В Оники Диван (?) данъкът ресм-и чифт е еднакъв, както по-горе. В нахията Киприс (?) данъкът чифт ресми е двадесет и три за спахията, три — право на санджакбея, и шест на заимина. В нахията Амасия данъкът чифт ресми е тридесет и четири акчета: двадесет и пет за спахията, четири — право на санджакбея и пет — право на заимина.

В нахията Мудурну правото на спахията е деветнадесет [акчета]. В Диван Емир Юнус (?), в Сула (?), в Елиясбей (?) данъкът чифт ресми е определен четиринадесет акчета: три [акчета] са право на спахията, а единадесет — право на заимина. В другите дивани [поземлени владения] налогът е четиринадесет [акчета]: единадесет право на спахията и три право на заимина. В нахия Кулерпе (?) данъкът чифт ресми е осемнадесет [акчета]: четиринадесет — право на спахията, две — право на санджакбея, и две — на заимина. В новите дивани [поземлени владения] и в нахия Тутурга (?) данъкът ресм-и чифт е тридесет и три акчета: двадесет и четири са право на спахията, шест — право на санджакбея, и три — на заимина.

Налогът ресм-и бенак е дванадесет акчета, а джаба бенак е за санджака Худавендигяр (Брусенски) девет акчета, а във вилаета Караман е шест акчета.

Ако някой е регистриран да плаща налог бенак, но владее (има на ръка) земя, колкото е достатъчна за половин чифт, плаща половин размер от данъка чифт ресми. Ако (е записан) екинлу джаба бенак, вземат му се дванадесет акчета, колкото е налогът екинлу [джаба бенак]. За най-слабите (най-бедните) раи, които в някои нахии се наричат кара (черни), данъкът е шест акчета; обаче добре ще бъде [към такива раи] да се проявява покровителство.

От неженен потомък на рая [самец], който не е печалбар (не печели нищо), нищо не се взема; и за тях нищо не е записано в регистъра.

Но от самец (ерген), който е печалбар (печели нещо), се взема според това, което печели.

Онези, които са регистрирани като самци (ергени), след като се оженят, плащат налог бенак.

Когато раята е неверник, то всеки женен неверник дава на суварията двадесет и пет акчета.

 

[стр. 30] За налога за овце

 

Данъкът за овце е едно акче. Обаче във Видинския санджак е едно акче на три овце.

Овцете се броят през месец май, след като агненето е окончателно завършено. Наредено е овцете да се броят заедно с агнетата. Зависи от господаря на раята (спахията).

Когато предстои преброяване на овцете във вилаета Караман, човекът на кадията изготвя списък. Овчарят на овцете, които са в негови ръце (стадото), посочва чии са овцете, колко са негови и колко са на други лица; значи човекът на кадията изготвя списъка според тези сведения [на овчаря], а чиновникът събира данъка съгласно този списък.

Ако цариградските и акчакоюнлийски касапи и джелепи, както и касапите и джелепите от други места, притежават худжети (съдебни протоколи), че веднъж през месец април от годината са дали данък [за овцете], които притежават през април на същата година, то събирачите на данъка за овце да не искат от тях повторно данък за овце. Ако обаче те нямат худжети, каквито се искат по-горе, трябва да се намерят и посочат лица, от които са купили овцете, за да се вземе от тях данъкът за овце. Ако обаче продавачите не се намерят и у касапите и джелепите не се окажат худжети, че са заплатили данъка, то те (касапите и джелепите) плащат изцяло данъка.

Джелепите да се предупреждават, че когато купуват овце преди месец април, [ще следва да] се снабдяват с худжет, че данъкът за тези овце е бил изплатен вече през тази година; в противен случай трябва да се пазарят така, че да задържат известна сума, като заявят на продавачите: „Ще трябва впоследствие да съберат от мене данъка за овце.“

 

[стр. 31] Закон за водениците във вилаета Анадолу

 

За водениците във вилаета Анадолу, които работят през цяла година, е регистрирано [да се взема] един мюд пшеница и един мюд ечемик по [мярката] мюд на град Бруса. Но в някои санджаци цената на поменатите зърнени храни, [които се вземат] за воденица, която се движи (работи) цяла година, е била определена на шестдесет акчета, за да не се поставя в затруднение раята, когато зърнените храни станат скъпи. Този закон е бил въведен и във вилаета Караман.

За водениците, които работят шест месеца, [определя се] половината от горната [цена].

В казания вилает данъкът за воденица изцяло е бил регистриран на дивани (спахията); във вакъфските села не е бил определен дял [от този данък] за в полза на вакъфа; по този повод владелците (управителите) на вакъфа са докладвали на височайшия двор, че (земята, върху която са водениците) е изцяло иджарелю (дадена под наем) и са искали наем за вакъфа. Заповяда се (в резултат на този доклад), щото половината от наема за земята (иджаре-и арз) да се даде на вакъфа или собственика на мюлка, а другата (половина) на дивани (на спахията).

За водениците в санджака Болу султанският ферман за водениците се прилага като установен закон. Така от воденица, която работи цяла година, се взема един мюд пшеница и един мюд ечемик по (мярката) мюд на град Бруса, а от (водениците, които работят) шест месеца — взема се половината от това; от водениците, които са на порой, да се взема според движението [на водениците]; решено е да се премахне наемът върху земята [на тези воденици].

 

Закон за зърнените храни във вилаетите Анадолу и Румели

 

Когато се взема юшур (десятък) и саларлък от зърнените храни пшеница, ечемик и черно просо, [взема се] по мярката мюд един (стр. 32] мюд от осем мюда, а от всеки мюд — едно и половина кило; от останалите зърнени храни — нахут, леща, боб, памук, лен — се взема само десятък, салърлък не се взема.

В ония места на Румели, където има неверници, ако десятъкът от пшеница се събира в снопи, вземат се десет снопа на сто снопа и три снопа саларлък.

От памука се вземат три ледрета от сто ледрета и три ледрета саларлък; от лена се вземат десет снопа от сто снопа и три снопа саларлък; от лена не се взема саларлък, когато ленът се предава очукан.

От тамян и от шафран не се взема десятък и саларлък.

Но ако във вилаета (покрайнините на) Семендире (Смедерево) един рая се занимава със земеделие в селото, където е записан, дава само десятък от всички свои зърнени храни, а вместо саларлък дава от всяка своя бащина (нива,) от храната си при вършитба половин локуна (?) [неизвестна мярка] пшеница и половин локуна (?) ечемик.

Във вилаета Караман, в кадийските райони Аксарай, Юркюб и Нигде и нахия Андуги има села, от чието производство се вземат два юшура (десятъка): един за маликяне (за вакъфите или частни стопани), другият за дивани (за спахиите).

[стр. 33] В някои села и в кадийския район Ерекли е регистриран един десятък за вакъфа и половин десятък дивани (за спахията). Два десятъка се вземат от две села на кадийския район Кония и от зърнените храни, които се посяват в синора (землището) на самия град [Кония], поради това че са под вода; в другите села [на вилаета] се взема десятък и саларлък; взема се също и едно и половина кило, след като се вземе саларлъкът, и две котлета десятък от един мюд зърнени храни; не се взема повече от горното за фураж или за други случаи: регистриран е десятък и саларлък в старите регистри за лен в казания вилает, следователно да се взема пак съгласно това регистриране; ако обаче е дадено семе на раята, ленът се предава от раята очукан.

Във вилаета Рум всеки вид зърнени храни, като ечемик, пшеница, просо, се изчисляват (пресмятат) отделно и като йемлик (зоб) се взема едно и половин кило на пет мюда; по същия начин вземат и когато храните са от пет до десет мюда; когато са точно десет мюда, вземат се три килета; да не се вземат повече от три килета фураж върху храни над десетте мюда; ако някой има купни (кръстци) даже и повече от десет мюда, вземат се само три килета, повече не се взема; не се взема нищо от тези, които са по-малко от пет мюда. Така се прилага законът в поменатия вилает.

Обаче в санджака Болу, в Джега, в Менген, в Оники Диван, (?) в Къбръз и в Ерекли се вземат три килета на мюд; право за харман (харман хак-ъ), саларлък не се взема. В нахиите Вираншехир, Бурлу, Елус, Мелекфелекеддин, (?) Йеди диван и Хазърбейлик се вземат две и половин килета на мюд; право за харман и саларлък не се взема.

 

[Дял] пети

За данъка върху лозя и ливади

 

В някои вилаети за дюнюм лозе или ливада се вземат по десет, а в други по пет акчета от овощните градини и от други градини [стр. 34] се взема кесим (глобална сума) също според техния десятък. Обаче в някои места за дюнюм лозе се вземат по седем акчета; на някои места — по осем, а на някои места — по десет акчета.

Събирането на десятък от производството на градини и лозя е съгласно с шериатския закон; но тъй като тегобата юшур (десятък) създава затруднение на раята, то за премахване на затрудненията в замяна на размера на десятъка се определи една приблизителна сума в пари и това се сметна за харач.

В места, дето за лозята не се взема дюнюм акчеси (налог на дюнюм), щом узрее гроздето и другите овощия, да се иска оценка от доверени (вещи) лица и върху цената да се вземе десятъкът им.

В места, дето се взема налог на дюнюм (този налог), да се събере, когато узрее гроздето; по-рано да не се взема. Във вилаета Ментеше [налогът] на дюнюм върху лозята е осем акчета на дюнюм за най-добрите и четири акчета — за най-долните лозя.

Обаче във вилаета Караман, а именно в онези места, гдето от производството се взема десятък в два размера, от лозята и градините се е вземало един и половина десятък; когато това бе докладвано на моя височайши двор, решено бе да се взема десятък в един размер.

От селата, които са тимар или вакъф или са мюлк (пълна собственост), да се взема юшур в един размер. Обаче от селата, които са вакъфски, десятъкът да се събира напълно за вакъфа. От невакъфските села да се събира един десятък: половина за маликяне (за собственика на земята) и половина за дивани (за спахията), саларлък не се взема нищо.

В местата, дето неверниците имат лозя и добиват шира, нека субашиите и сувариите (спахиите) в селата и в градовете наложат два месеца монопол и нека продадат виното си; повечето от нормата насилствено да не се оставя на неверника.

[стр. 35] Когато субашията и суварията (спахията) искат да държат монопол, те запечатват бъчвите и кюповете на неверника и докато тяхната (спахийската шира) не се продаде, вино да не продава никой. Които месеци от годината се определят като два месеца за монопол, през същите месеци да се продава и десятъкът (ондалъкът), който се взема от неверниците. Ако виното на субашията и на суварията (спахията) от един-два месеца се окаже повече, да не се излее (даде) насила на неверника, освен ако неверникът се съгласи да го вземе по определената за годината цена. Ако неверникът иска да постави ширата в коритца (корита), за да я пресова, дава му се разрешение за пресоване (тъпчене), без да се губи време; за разрешението да не се иска нищо; ширата се поставя [в удобни] съдове и се тъпче (пресова), за да се избегне всяка загуба. Ако лицето, което следи тъпченето на джибрите на неверника, забележи, че са останали помежду и несмачкани джибри, да застави тъпкача да стъпчи [всичко]; щом в джибрите не остане грозде и щом се постави вода в съда (в джибрите), от тях не се взема десятък и саларлък.

От сто медрета шира се взема десятък (ондалък) десет медрета и три медрета саларлък. Обаче ако някой неверник във вилаета Семендире (Смедерево) посади лозе в мястото, дето е записан, след като даде десятъка си, дава и саларлък едно медре на тридесет медрета.

Ако (рая) посади лозе в друг тимар, десятъка дава на господаря на земята (спахията), а саларлъка дава на своя спахия (при който е записан). Ако един рая вземе (наеме) лозе от раята на друг спахия, десятъка и саларлъка също дава на този спахия.

Ако неверникът отвори бъчвите си и продаде виното си, да му се вземе едно медре на всеки петдесет одрински медрета.

[стр. 36] Ако някои ливади са станали ливади поради опазването им, всеки не може да ги използва за посев; такива места, които са много тревясали (буренясали), да се дадат във владение на бедните, като последните дават десятък и саларлък съгласно султанските обичаи (наредби).

Всеки рая в поменатия вилает дава за всяка своя бащина (поземлен имот) по една кола сено по време на вършитба и на йевакен (?) по една кола дърва. Ако не се вземат в (определения) сезон, то се взема по седем акчета за сено и по три акчета за дърва.

За всеки дюнюм лозе от мюсюлманин, живеещ в поменатия вилает, да се вземат четири акчета.

В регистъра на санджака Видин на всеки женен неверник са записани по пет акчета отлук хакъ (налог за сено) и по две акчета бостан ресми (налог за зеленчукова градина) като доход на тимариота. За да не се промени формата на регистрирането, новото регистриране на женените да стане по къщи.

Съгласно регистъра всеки женен неверник плаща по пет акчета на кола сено, когато има сено у дома си. Тези от синовете на раята, които не са регистрирани като женени, но са се оженили след регистрацията и се върнат при баща си и се ползват от бащиния си чифлик (поземлен имот), да се считат включени в домакинството на баща си; докато не се опише населеното място и не се състави регистър, да не се взема извън определения размер налог, налог за сено и налог за бостан (зеленчукова градина); но испенче да се взема. Ако едно лице е оженено след регистрацията, отделено е от баща си, образувало е отделно стопанство и се прехранва отделно, от такова лице да се вземат: една кола сено от тези, които имат сено; пет акчета от тези, които нямат сено, и по две акчета налог за бостан; така да се знае!

 

[стр. 37] [За налога за пчелни кошери]

 

Пчелният кошер [в данъчно отношение] е свързан със земята, дето е поставен [за произвеждане на мед]; десятъкът е на този (спахия), в чиято земя се събира медът.

В местата, дето са регистрирани [за този налог] акчета, да се взема така [в пари]; в онези места, дето не са регистрирани акчета, се взема един кошер от десет добри или лоши кошери; обаче на някои места с насилие се определяли пари в замяна на десятъка.

В санджака Хамид, в санджака Худавендигяр (Брусенски) и в санджака Анкара десятъкът от кошери е бил регистриран за господаря на раята.  Но в някои вилаети се взема по две акчета на кошер в замяна на десятък от меда в зависимост от производството; в някой (вилает) се взема по едно акче на кошер; а в някои вилаети, когато един рая има кошери в земята (землището) на друг спахия, плаша по едно акче за два-три кошера на господаря (спахията) на земята, на която се намира кошерът, и едно акче за два кошера на господаря (спахията) на раята.

Преди (в миналото) налогът от пчелни кошери в санджака Болу е бил подчинен на земята (се вземал от спахията, владелец на земята); понастоящем меродавно е правилото (мястото, дето е регистриран раята); искано е височайше нареждане и е разрешено да се има пред вид състоянието на кошерите и земята, дето те са поставени, какъвто е обичаят с овцете, а именно: значение има селището, дето е регистриран раята (дето живее раята), като правото за зимуване (отлак хакъ) се дава в землището, дето овцете зимуват.

Обаче в санджака Хамид налогът за паша [на пчелите] взема господарят на земята (сахиб-и арз): в някои места — едно акче от четири кошера, а в някои — едно акче на три кошера.

За вилаета Караман е разпоредено десятъкът от пчелен кошер да взема този владелец на тимар, в чийто тимар кошерът дава меда; налогът — две акчета на всеки кошер.

В онези села, които са вакъфски, едното акче е на вакъфа [стр. 38] и едното е за спахията; а налогът за селата, които са пълна собственост (мюлк), е по акче за мюлк, а едното — за спахията. Разпоредено е, щото размерът на десятъка, който се взема в акчета, да е от кошер, който дава меда; от кошер, който не дава никакъв мед, да не се иска нищо, противно на закона.

От местните скали и от местните пчели (диви пчели) се вземало всяка година мед; това е доход, даден на спахията на тези земи; ако той не е бил регистриран, (медът) е на мевкуфчията.

Пчеларите, които търсят мед в горите и намират такъв в хралупите на дърветата или случайно създалите се скални хралупи, са като ловците.

Ако някои места, дето се намират кошерите, са землище на санджакбея, двете трети от десятъка за пчелни кошери взема господарят на раята, а едната трета взема санджакбеят.

 

[Дял шести]

[За налозите бадихава]

 

Налозите, регистрирани като бадихава, са налог за женитба (рисм-и apуc); глобите за престъпленията и злодеянията; берия за тапиите на чифлиците (поземлени имоти); берия за тапиите на местата за къщи (дворни места) дутуну [?] ресми; (налог димнина) от лицата, които са дошли да зимуват отвън.

Половината от глобите в несвободните тимари е на господаря на раята (спахията), а другата половина е на санджакбейовете, които се намесват отвън, или на субашията, който се намесва отвън.

Ако землището е във владението на двамата [спахия и субашия], всеки един от тях притежава (получава) по една четвърт; обаче във вилаета Караман другата половина е регистрирана за хасовете на султанските синове.

В землището, дето е регистриран налог за младоженките, постъпва се по този начин.

В санджака Болу налогът сватбарина (гердек дейери) и берията за тапията за места е (принадлежи) на тимариота; санджакбейовете и субашиите не се месят в тях (нямат право на тях); данъкът за овце и глобите (в този санджак) са на санджакбея и на субашиите; тимариотът няма право на тях, освен ако тимарът е от свободните тимари или ако е регистриран като хас.

Налогът за женитба (ресм-и арус) е шестдесет акчета за мома с прикя; а за жена (не момиче) е четиридесет акчета; от бедните (се взема) половината от (това, което плащат) богатите [стр. 39], а средно състоятелните (плащат) средното между двете; при брака на местна жена и при (определяне) налога за женитба меродавно е мястото, [дето се извършва бракът].

Налогът сватбарина (ресм-и гердек) за девойка е на господаря на раята (спахията), да се присъжда нему; ако девойката, която се жени, е на суварията, налогът сватбарина да взема субашията, ако подпада в субашилъка му; иначе да го взема санджакбеят.

Относно юруците, поради това че нямат установено местожителство, било за жената девица, или недевица, еднакво са свързани с положението на майката (или на бащата).

Налогът за бракосъчетание (ресм-и никях) е: от най-състоятелните един динар; от най-несъстоятелните дванадесет акчета, а от средно състоятелните се взема според състоянието на младоженеца и младоженката.

Налог за бракосъчетание (ресм-и никях) се взема и от лицето, което встъпва в брак с разведената си жена; противозаконно е обаче [в такива случаи] да се взема сватбарина (ресм-и гердек).

Берия за писма (документи) се е вземало също въз основа на противоречивите (различните) гледища (мнения) на имамите; по-после са били определени седемнадесет акчета; налогът върху делба на наследство е бил установен също на двадесет акчета на хиляда.

 

[За налога върху съдебна делба]

 

Спахия, който, след като е взел участие в императорските походи (войни), се е пенсионирал, се счита военен, ако като пенсионер не е бил регистриран за рая на друго лице.

Военни са също робините на негово величество [султана], които са сключили брак с военни, [ако] след това са били освободени от робство.

Военни са служителите на кадийствата, учебни заведения, шейхства, вакъфски управители и надзорници и други тем подобни, чиито служби се дават за подготовка на служба на негово величество [падишаха].

Считат се за военни тези деца на военни, които никога и никому не са били регистрирани като рая, както и съпругите им, които са били в действителен брак с тях; робите на военните, които (роби) [стр. 40] са служили като военни след освобождението им от робство; онези, които се издържат (прехранват) от военни и които не са регистрирани никому като рая; и онези дъщери на раи, омъжили се за спахии, понеже са в брак със спахии, се считат военни.

Бериите и таксите за делба [на наследство] на всички посочени по-горе лица принадлежат на казаскера. Кадиите по [съдебните] делби (кадии-касами) извършват делбата и вземат за казаскера берията за делба.

Военното лице обаче има право да избира кадията на бракосъчетанието си и кадията за вземане на худжет и освободителни писма за освобождение от робство; той може да се отнесе към която съответна служба поиска и плаща берията на това лице, към което се е отнесъл; такъв е бил установеният закон. Но понастоящем бракосъчетанията на военни, както и издаването на документ за освобождение от робство (итакнаме), са определени за казаскерите. Издадена е височайша заповед, според която, когато тези военни лица поискат да сключат брак или да се снабдят с освободително свидетелство от робство, да се отнасят до кадиите по съдебните делби (кадии-касами), които и получават бериите за казаскера. Ако няма кадии по наследствените делби, бериите се вземат от вилаетските (местни) кадии и се задържат в кадийствата им за казаскера; след това ги предават на кадията-касам. Обаче по отношение на худжета (съдебния протокол) военните лица, както и за друго, имат право на избор: въз основа на стария закон могат да се отнасят към която служба искат и на нея плащат бериите.

[стр. 41] Военни лица са също и доганджиите, които са на действителна доганджийска служба със султански берат и не са регистрирани никому като рая; [също] и бързите пехотинци, мюселемите, джамбазите, татарите, куриерите и войнуците. Но ако някой от тях е богат и бериите за делба на наследство са сто (акчета) или повече от сто (акчета), те са на казаскера; но когато са под сто акчета, те са на вилаетския (местен) кадия.

Като военни лица се смятат и ония синове на гореспоменатите, които са избрали службата на бащите си и които не са регистрирани никому като рая; също и жените им, които са действително омъжени за тях, и те се считат за военни.

Не се считат [военни лица] доганджиите, които са били рая на някого и действително са плащали раятски данъци и когато са упражнявали доганджийство със султански берат или в замяна на владение на чифлик (орна земя) или срещу освобождаването им от извънредни данъци; [в такъв случай] те се смятат като другото население.

Не влизат в числото на военните лица и освободеният роб на спахията, който се откаже да служи на спахията и е избрал спокойния живот и се е приобщил към хората, които сами печелят прехраната си, и който е избрал този начин на живот: [не влизат в числото на военните] и тези мои робини, както и дъщерите на спахии, които са се омъжили за раи и са в брачни връзки с тях; също и кетхудите, които въз основа на притежаван берат са освободени от задължението да плащат обикновени данъци (рюсум) и извънредни данъци (авариз).

Считат се като останалото население длъжностните лица, чиито служби се дават само с кадийски решения, без да са във връзка с някаква подготовка за служба; такива са например лицата, които теглят броеници и славословят [бога], както и други такива, натоварени с подобни служби; също и пехотинците, мюселемите, джамбазите, помощниците на куриерите, масларите, минните работници, наместниците на кадиите и други такива. Бериите и таксите за [съдебна] делба на посочените по-горе, бракосъчетанието и худжетите са право на вилаетските (местни) кадии.

Военни са също и съпругите на военни, които (съпруги) са умрели като вдовици, [и то] след като са умрели като военни техните бащи; но ако и техните (на съпругите) бащи са били граждани; на тези [съпруги], на които родителите им са граждани или са рая, имат положението на родителите си.

Данъците от служебни лица, които получават дневно по три или повече от три акчета, се считат за военни данъци и делбата [стр. 42] следователно се извършва от кадиите-касами на казаскера; бериите също се събират и вземат в полза на казаскера.

Бериите и таксите за [съдебна] делба от служебни лица, които получават по-малко от три акчета, принадлежат на вилаетските (местни) кадии; делбата да се извършва от вилаетските (местни) кадии и те да получават бериите.

Имало случаи, когато някои не са искали делба на наследството при малолетни наследник и наследница; други пък са спорили в случаите, когато някои хора са имали в наследствената маса общ дял с умрелия; понеже и тези случаи съгласно казания закон се включват в случаите за военните, делбата (на наследството) да се извършва от кадиите по наследствени делби (касами), подведомствени на казаскера, и бериите да се събират за в полза на казаскера; също е положението с дела на другия съсобственик — съдружник на [умрелия] в общото имущество и ако не е от военните, да се отдели и берията за делбата да се вземе за казаскера.

Някои от кадиите на [вилаета] Караман при уволнението им като кадии не са предавали на кадията, дошъл след тях, намиращите се у тях сиджили (съдебни регистри), а са ги отнасяли със себе си; [новите кадии] да настояват да им бъдат предадени, за да не се пречи на делата на мюсюлманите.

 

[За налога върху [рибарски] мрежи (ресм-и аг)]

 

В старите регистри на някои села, намиращи се по бреговете на блатата на вилает Караман, е било регистрирано [селата да плащат] известно количество акчета като налог. Всяка година от тия села е била събирана глобално определена сума, колкото е била записана, независимо от това, дали се е ловяло или не се е ловяло риба. Понеже това е било противно на закона, регистриран е бил десятък върху рибата; да се взема само десятък върху уловеното количество (риба), повече да не се угнетяват (рибарите).

 

[За налога за паша (ресм-и отлак)]

 

От онези летни пасища (яйлаци), които са били записани като пасища (отлак) от старо време и от които се е вземало налог, да се взема налог за паша толкова, колкото е било записано в регистъра съгласно султанските наредби (обичаи).

Освен тях някои ливади и полски места са били регистрирани било като селище (юрт) на конепасци (хаймана), било като земи хас на граждани, било като тимар на други спахии; а от някои земи, каквито са [например] празните и стоящи извън регистъра (нерегистрирани никому) земи, служебните лица и спахиите са вземали налог за паша. Понеже това е противно на османския закон и [земите са] извън старите регистри (не са записани), на тях налог за паша не е бил регистриран; да не се взема; след като е взет данък за овце, [налог за паша] да не се иска.

[стр. 43] В местата, дето е регистриран налог за паша като доход, да се взема според стария обичай по една средна овца от стадо. Налог за паша (ресм-и отлак) да се взема от места, за които е регистриран налог за паша от по-рано, а от места, върху които не е бил регистриран, да не се взема.

От овце, които идват в санджака отвън, да се взема налог по следния начин: от най-доброто стадо — една овца, чиято цена е двадесет акчета; от средно стадо — една овца, чиято цена е петнадесет акчета; от най-долно стадо — една овца, чиято цена е десет акчета. Не е позволено от шериата и от обичая да се взема повече. Така да се знае!

 

Налог за зимно пасище (ресм-и къшлак)

 

Когато овцете са дошли отвън и зимуват в даден тимар, от голямо стадо да се взема една овца-шишек (двегодишно агне); от долно стадо да се вземат шест акчета; да не се иска нищо повече.

 

Налог за работилница за безир (ресм-и безирхане)

 

Този налог не се среща записан освен в регистъра на [вилаета] Караман; и там той е записан така: според действащия закон във вилаета Караман определят се годишно двадесет и пет акчета; повече да не се иска.

 

[Дял седми]

[За положението на мюселемите и пехотинците (яя)]

 

В старите регистри на мюселеми на Текеили, четири-пет души [стр. 44] са били записани като главатари на мюселемите и са служили поред на смени (по дежурство) в победоносните войски. Много хора са били записани към тях като раи. Щом на някой от регистрираните мюселеми, на когото редът е дошъл [да служи], отивал да служи в победоносните войски, е вземал десятъка от зърнените храни, от лозята и от кошерите, налозите от воденици, както и по четиридесет-петдесет акчета от регистрираните семейства (къщи) на раята. Впоследствие, когато от височайшия ми двор се заповяда да се опише поменатият вилает, произведена е била проверка на мюселемите. В някои мюселемски оджаци са били намерени по десет и петнадесет домакинства-раи, а у някои — по четиридесет-петдесет: някои от съдружниците мюселеми, които са отивали на поход (война), са събирали от регистрираните си раи произволно по две (акчета) за разноски (харчлък), а от други — по-малко, с това те са угнетявали (раите). Когато тези случаи се донасяха на височайшия ми двор, решено бе всеки оджак, който има по-малко от петнадесет къщи, да се попълнят [до петнадесет], а който има повече [от петнадесет], да се намалят до петнадесет, като им се постави по един ешкинджия; и за да не се угнетява населението, определи се налогът ресм-и чифт и се постави по един ешкинджия, смятано върху петнадесет къщи, а тези къщи, които са по-малко от петнадесет, да се допълнят до петнадесет; определи се, щото от записаните раи (да се вземат): тридесет акчета за цял чифт; петнадесет от половин чифт, а от този, който плаща бенак — двадесет акчета; този, който си печели прехраната и е самец (мюджеред), да плаща шест акчета; определен е и (данък) едно акче на две овце.

Данъкът за овце на мюселемите, както и половината от техните налози бадихава, шестте акчета, които плащат за цял чифлик; трите акчета от половин чифт (чифлик), всичко това се взема на някои места от алайбея, на някои места от субашията, а на някои места от черибашиите. [Занапред] половината от налога върху овцете и бадихавата е в полза на мюселемите — ешкинджии.

Във всеки мюселемски оджак на санджака Хамид са били записвани осем-девет души помощници (ямак), които са служили на смени (по редуване) докрай в редовете на победоносните войски.

Мюселеми, които са регистрирани като помощници, образуват едно цяло с един-двама от годните за служба свои синове или с братята си; и те се записват като помощници и служат, когато им дойде ред (смяната).

[стр. 45] Помощник, който е стар или престарял или по известни причини няма възможност да отиде на война, а няма и годни синове за това, дава на тези, които отиват, харчлък (пари за дребни разходи) според състоянието си.

Според стария закон във всеки оджак мюселемите имат земя за по един чифлик; те не плащат никому десятък, както и налог за произведените храни, за лозята, градините и водениците, намиращи се в този чифлик; тази земя не може да се продава, нито да се отстъпва с тапия: никой да не се меси (да събира) данък за овце и други данъци и налози; те (мюселемите) плащат десятък на спахията [само] ако обработват спахийски земи, както и поземлен налог (йер ресми) по едно акче на два дюнюма; ако имат лозя, дават по десет акчета налог на дюнюм лозе; помощник (ямак), който отива на поход (война,) или да служи обикновената си служба, получава от другите: от по-богатите — петдесет-шестдесет акчета, от средно състоятелните — тридесет-четиридесет, а от най-бедните — десет-двадесет акчета. Ако има овце и кошери, налога им взема този, който взема десятъка от зърнените храни по землището на мюселема; изключение се прави с ония, които доброволно и с тяхно съгласие [отиват на служба]: те не вземат нищо един от друг, а когато им дойде ред [да служат], отиват със свой харчлък (пари за дребни разходи).

Налогът бадихава от мюселемите се е вземал по равно (наполовина) от страна на алайбея и черибашията. Понастоящем на мюселемите се назначава отделен caнджакбeй; поради това делът на алайбея взема този санджакбей.

На мюселемите-ешкинджии е определено [да получават] от някои свои помощници по петдесет акчета харчлък; те владеят и чифлик. Те са по трима, а някои са и по четирима души [в група], така са записани. Доходите от чифлика получава онзи, който отива на поход (война). Той взема също така по петдесет акчета харчлък от другарите си, които не отиват на война, както се взема от ямаците: в повече получава и десятъка от чифлика. Когато някога се наложи тримата или четиримата да отидат на поход (война), [в такъв случай] те вземат по равно доходите от чифлика и харчлъка от по петдесет акчета от помощниците си.

Сватбарината и налогът от ергени (канлък) от мюселеми и от помощниците се регистрира да се вземат за санджакбея; половината са на черибашията и половината на санджакбея.

[стр. 46] Ако помощникът е самец (мюджеред), дава двадесет и пет акчета харчлък.

Записаните мюселеми в самия град Семендире (Смедерево) не дават десятък, обаче плащат на санджакбея по дванадесет акчета за бъчва вино, произведено от техните лозя; от мюселемите се взема налог по шест акчета за всяка бъчва вино, произведено някъде (на друго място) и докарано за продаване в града, и то след като са платили десятъка му на стопанина на земята.

 

[3а пехотинците (пиядегян)]

 

Във всеки оджак (от пехотинци) са записани по пет или шест души като помощници един на друг и служат по редуване (на смени) в победоносните войски.

Ако един пехотинец (яя), който се е записал за помощник, има в семейството си годни за служба синове или братя, те стават едно цяло с него, записват се за помощници и служат, когато им дойде ред.

Въз основа на стария закон за пехотинците (яялък кануну) същите имат земя за по един чифлик. Никой няма право да се меси (да събира) десятъка и налозите за зърнени храни, за лозя и воденици; тези налози са техни (не ги плащат никому). Обаче забранено е категорично тази земя да се продава и да се дава (някому) с тапия; пехотинците не дават също данък за овце.

Когато пехотинецът (яя) е стар или съвършено остарял или е изпаднал в несъстоятелност и няма възможност да отиде на поход (война), дава според възможностите си харчлък на тогава, който отива на война. Но ако е стар и има оправдание да не отиде на война, но е богат, изпраща (хваща) на свое място в замяна [друг човек].

Ако пехотинците (яя) обработват земя на спахия, дават десятък (и) едно акче на два дюнюма поземлен данък (йер ресми).

Пехотинският яя санжакбейи взема от всеки оджак на прикрепените към него пехотинци яя по четиридесет акчета като налог за пшеница и ечемик; а от пехотинците, които не отиват на поход (война), а изпращат заместник на свое място, той взема тридесет акчета налог за заместник (бедел акчеси).

[стр. 47] Пехотинският санджакбей (яя санджакбейи) има право да (събира) глобите за престъпления и налага сватбарина от пехотинците, намиращи се в споменатия санджак, както и кожите на заловените от пехотинците рисове и тигри.

Пехотинските яя-главатари (яябашии) вземат от пехотинците, които са прикрепени към тях, четиридесет акчета от всеки оджак за така наречения налог за пшеница и ечемик.

Главатарите на пехотинците (яябашиите) не се месят (нямат право) върху налозите бадихава от пехотинците.

Глобите за престъпленията на пехотинеца, както и налогът за женитба и (налогът,) за пшеница на оджака, са на санджакбея; те принадлежат нему.

Замяната на пехотинеца с другиго е напълно допустима; санджакбеят да не прави замяна на свои хора, като взема от тях (от пехотинците) налог яя акчеси. С думите към някои пехотинци: „ти не отиде на поход (война), ти закъсня на похода, ти си стар или ти си юноша, (като така) не приемаме твоя заместник“, по който повод от тях са вземали пари за старшинство, за сакалък (носач на вода) и за беендик (предпочитане, харесване). Тези неща са нововъведения (новости) и не са по закон.

Ако някой пехотинец изчезне безследно и не е възможно да се намери и залови, но някой от оджака стане пехотинец, то целият чифлик се предава нему (на новия) и нека той върши възложената служба в оджака.

Ако обаче не е известно, че пехотинецът е умрял или че не е безследно изчезнал и има вероятност да се намери, и ако е от императорските пехотинци (хас яя), санджакбеят е длъжен да го намери и да му предложи да служи по реда си и да го застави да отиде на война. Ако не е от пехотинците хас, а е от пехотинците към яябашията (главатаря на пехотинците) и не е известно, че е окончателно изчезнал или че е умрял, то главатарят на пехотинците (яябашията) е длъжен да го намери и да го застави [да служи, когато му дойде ред].

Ако кой и да е от местните пехотинци изостави чифлика и избяга, то санджакбеят е длъжен да намери този избягал пехотинец, където и да се намери, и го застави да се върне на мястото си.

[стр. 48] Местните кадии са длъжни да съдействат за залавянето и връщането на мястото му избягал пехотинец, който фигурира в преписа на регистъра на санджакбея и е записан към тимар, към мюлк (земя в пълна собственост) или към вакъф или изобщо където и да било; да не проявяват небрежност и мекота (слабост); иначе ще бъдат наказвани; да забранят, щото никакви лица да не пречат на връщането на пехотинеца; да не го приемат и да не го допускат в своята среда; иначе те ще понесат наказанието, което пехотинецът заслужава.

Но нека хората на санджакбея преведат пехотинеца през местата, дето са го намерили, да го заловят и закарат в чифлика, дето е записан, и го заставят да служи, когато му дойде смяна; да не му вземат пари, за да го пуснат.

Ако такива неща се случват, кадиите да ги забранят. Ако и след забраната продължават да стават, да се пише и уведоми височайшето място (двор), за да получат заслуженото тези, които вършат това. Ако кадиите проявят небрежност и не уведомят височайшия двор, не само ще им се отнеме службата, но ще бъдат изложени на много и разни други неприятности.

Прието е, щото тези, които издигат и носят знамето, да бъдат измежду пехотинците.

По закон намерените в землището на яя санджака безстопанствен добитък и избягал роб принадлежат на пехотинския санджакбей (яя санджакбейи).

 

[За наказанията на пехотинците (пиядегян)]

 

Наредбата, която се отнася до неявяването на пехотинци на поход (война), се следи за изпълнението от кадиите. Пехотинец, който, след като се е явил на поход (война), напусне и избяга без разрешение преди края на службата си или който, отивайки на поход, връща се от пътя, напуска и избяга и ако това се е повторило два-три пъти и му е станало привичка, да се обеси.

А на пехотинец, който не е извършил много подобни деяния [стр. 49] и това не му е станало привичка, както на други, също със съдействието на кадията да се отсича носът на някои, а на някои — да се отрязва ухото.

На пехотинец, който се е явил късно на поход или на служба, да се отрязва брадата.

Никой да не пречи на [приложението на] наредбата за пехотинците, нито да съдейства на тези, които пречат, иначе ще бъде изложен на разни наказания.

Пехотинецът да бъде наказан с наказанието, което заслужава, според казаното по-горе; да не се пуска (освобождава), като му се взема нещо (пари).

Когато пехотинецът извърши нарушение на службата си, за което заслужава наказание, наказва го пехотинският санджакбей (яя санджакбейи); кавалерийският санджакбей (атлъ санджакбейи) да не се меси в това. Когато обаче пехотинецът извърши тежко (отвратително) престъпление по шериата и заслужава наказание, като обесване или отрязване на някой телесен орган, кадиите решават и след като издадат (съответния) худжет, наказанието се изпълнява от кавалерийския санджакбей; но това да става със знанието (съдействието) на пехотинския санджакбей; от пехотинеца да не се взема кръвно обезщетение и глоба за престъпление. Това наказание се прилага и спрямо мюселемите.

 

 

[Глава трета]

Състои се от седем дяла, в които се разглежда специално положението на раята

 

[стр. 50] [Дял първи]

[Случаи, които се отнасят до раятското положение на раята]

 

Когато един рая умре и остави непълнолетен син и чифлик (поземлен имот), спахията да не иска чифт ресми (поземлен данък), като му каже: „Чифликът е на баща ти; ти не можеш да изпълниш задълженията към чифлика.“ Докато непълнолетният порасне, нека [спахията] даде чифлика на друго лице за обработване със земеделие и от него да иска изпълнение на повинностите. Пълномощниците (настойниците) на непълнолетния, ако дори кажат: „ние можем да се справим с чифлика и го искаме", нека се запише върху тях (нека им се даде); а ако кажат: „не можем да изпълняваме задълженията към него“ и не го приемат (не го поискат), да не им се записва (да не им се дава), а да се запише (даде) на тогова, който се задължава да го обработва, докато непълнолетният порасне.

Когато непълнолетният стане годен да обработва чифлик, то в чиито ръце и да се намира бащиният му чифлик, той се присъжда на непълнолетния съгласно султанския закон дори и да е бил взет (от някого) с тапия и същият да е прибрал добива му (произведенията му).

От сирака не се взема [берия за заплащане на] тапия, понеже земята, останала от баща му, се счита като наследствен мюлк (земя в пълна собственост).

От земя, на която расте твърде добър памук или е под вода, да се взема (ресм-и чифт) едно акче на три дюнюма средна земя — едно акче на пет дюнюма най-долна земя. За един чифлик се считат: седемдесет-осемдесет дюнюма най-добра земя или сто дюнюма средна земя, или сто и тридесет до сто и петдесет дюнюма най-долна земя.

Вреда се нанася на спахията, когато един рая остави на почивка (необработена) в продължение на три години земя, годна за [стр. 51] земеделие. За да се отстрани тази вреда, допуска се, а има и обичай и закон да се взема от ръцете (от владението) на стопанина ѝ и да се дава с тапия на друго лице.

Забранено е обаче да се вземат и дават на друго лице оставените необработени земи, които са по планини или кърища или които се заливат всяка година от вода и стават негодни за оран (земеделие), защото това не е станало в резултат на една продължителна небрежност от страна на земеделците.

Не е забранено на раята да остави необработени и да превърне в пасище няколко дюнюма своя земя за нуждите на работния си добитък и за харман; такава земя не се дава (другиму) с тапия, колкото и дълго време да е останала необработена.

Забранено и запретено е като обществено вредно държането (като свои) и засяването на земи, които са определени (дадени) още от старо време за мера (общо селско пасище) за  селския или градския добитък.

Несправедливо е да се взема земя от ръцете (от владението) на жена, която не е оставила (земята) необработена и която вместо мъжа си е плащала десятъка и налозите си; това да не се прави.

Когато чифлици, които са регистрирани за доход (на спахия), останат незаети от наследници (махлюл) или стопаните им са изчезнали, дават се на рая, който се нагърбва да ги разработи и съживи и да плаща налозите им. В ръцете (владението), на когото се намира земя от такива чифлици, (местният) кадия по това време издава решение и отнема (земята), като  я дава (другиму) за разработване и съживяване. Ако такива (хора) кажат: „ние взехме земята с тапия“, претенциите им да не се изслушват (разглеждат).

От рая, който изостави чифлика си (орната си земя) в тимара на своя спахия и отиде да обработва друга (чужда) земя, се взема двоен десятък. Когато обаче в тимара на спахията няма годна за земеделие земя, неоснователно и несправедливо е да се взема двоен десятък от лицето (рая на същия спахия), което върши земеделие в чуждо землище. Този закон е в сила и у неверниците. В такъв случай десятъкът принадлежи на (събира се от) господаря на земята [стр. 52] (сахиб-и арз).

Но във вилаета (покрайнината) Семендире (Смедерево), когато един рая не обработва земята, към която е регистриран (като рая), а върши земеделие в земята на друг спахия, дава половината десятък на господаря на земята (сахиб-и арз), а другата половина заедно с налога саларие дава на своя спахия, [на когото е записан за рая].

Ресм-и чифт се взема и от тези (лица), на името на които не е записан чифт, но притежават чифт и чифлик (добитък и земя). В това отношение се взема пред вид размерът на чифлика (а именно): този, който владее повече земя от размера на един чифлик, плаща повече данък като рая извън (регистрираните раи).

Несправедливо е да се взема ресм-и чифт (поземлен данък) от лице, което се е лишило (от чифта и чифлика си) поради старост, сиромашия или крайна немотия, особено ако напуснатата земя се обработва, и като така не се намаляват в това отношение данъците (събирани от спахията).

Рая, който държи (обработва) чифлик (орна земя) от спахията, плаща цял данък ресм-и чифт за цял чифлик; половин ресм-и чифт — за половин чифт; а за земи, които са по-малко от половин (чифлик), се взема съгласно закона: по едно акче на два дюнюма, и то ако земята е под вода (напоява се) или е първокачествена и се обработва всяка година и дава доход; взема се по едно акче за три дюнюма, ако земята е среднокачествена; и едно акче на пет-шест дюнюма, ако земята е най-долна, защото за чифлик се считат седемдесет-осемдесет дюнюма най-добра земя; сто дюнюма средно качествена земя и сто и четиридесет - сто и петдесет дюнюма — най-долна земя.

Дюнюм е пък земя, дълга и широка четиридесет крачки (разкрача), [при все че е] мерена с различни крачки.

В миналото данъкът ресм-и чифт и данъкът бенак се вземали през време на вършитба (харман); напоследък е установено със закон да се вземат през месец март.

Издадена е височайша заповед относно посевите, които жителите на градовете имат в синорите (чертата) на града, тя е (следната): гражданите да плащат ресм-и чифт върху цял или половин чифт съобразно с размера на земята, която държат, и то ако посевите са тимарски земи, а не са вакъфски, или земи в пълна собственост (мюлк). [стр. 53] Да не се иска от градски жители данък ресми-и чифт, ако развалят и изоставят чифлиците си и ако не са били регистрирани (да плащат) данък чифт.

Ако на изполичарите (ортакчиите) е дадено семе от държавата за земите във вилаета Караман, доходът от които е регистриран хас на султански синове, то добивът (производството) се дели наполовина, освен ако [ортакчиите] са искали да сеят свое семе; ортакчиите да не се заставят насила [да искат] семе, ако не искат това доброволно.

Понеже изполичарите (ортакчиите) дават на държавата половината от производството, получено от обработените земи, освобождават се от извънредните данъци (авариз-и дивание) на османската държава. Бейлербейовете и кадиите, като не са се вслушвали (не са се съобразявали с това нареждане), са включвали ортакчиите (да плащат) извънредни данъци; извънредните данъци са премахнати за тях; да не им събират и аваризи.

Налогът киле ресми в градовете не е регистриран като налог в тимарите; той се определя за посланиците и за държавните лица от Високата порта. Според (заповедта), която им се дава, те разходват от тези пари със съгласието на кадиите; ако остане нещо, то принадлежи на тимариота.

Който от посланиците притежава султанска заповед (ферман), за да му се даде хляб, ястие, напитки, фураж, прислуга, водач и друго, то да му се дава това, което е отбелязано в заповедта; повече нищо да не се дава. Ако нищо не е заповядано, дава се само това, каквото му е необходимо [за купуване] от самите тях. Да не се допуска да затрудняват никого; ако (затрудняват някого), да се уведомява Високата порта.

Ако раята сам напусне [даден тимар], къщата и покъщнината му са на спахията; ако суварията (спахията) го изгони, къщата и покъщнината са на раята.

Ако някой рая умре и остави син или дъщеря, целият чифлик (поземлени имоти) да се даде във владение на сина; дъщерята няма дял; дъщеря му да не поиска дял, казвайки: „И аз имам дял [в този имот]“.

[стр. 54] Обичаят, щото раята да закарва (пренася) десятъка на спахията в хамбара му, а хората в крепостта да го закарват в крепостта, е нововъведение (нов обичай) за раята. Ако обаче разстоянието е повече от един ден, пренасянето да не се налага без заплащане на разноските; така е заповядано.

На изполичарите (ортакчиите) да не се предлага превозът на производството от земите им; те го складират само в селските складове!

В кануннаметата е забранено раята да дава къщно помещение на суварията (спахията) за складиране на десятъка, разрешено е раята да построи и даде [на спахията] складово помещение за поставяне само на събрания десятък.

Ако раята има чифлик (поземлен имот), длъжен е всяка година да сее по четири мюда семе по мярката мюд на [град] Бруса; за годината, през която нищо не е сял, да не се вземат петдесет акчета за непосяването; ако е посял само два мюда по мярката мюд на Бруса, да му се вземат двадесет и пет акчета и т. н. по същия ред.

Ако обаче, след като е засял напълно четири мюда, върши и друго занятие, също да не се угнетява.

(Понякога) тимариотите и (съответните) длъжностни лица са закъснявали да мерят добива (производството) на хармана, за да вземат нещо [което не им се следва]; при подобни случаи вършитбата да се спре [само] за една седмица. Ако [през това време] не дойдат да измерят, то храната (производството) да се измери [и без тях] от селския имамин, от кетхудата (кехаята) и от вещи за това хора и (десятъкът) да се постави в хамбара им [на тимариотите]. Тимариотът и другото служебно лице да не угнетяват лицето, чийто добив е бил измерен, заявявайки: „ти го измери без мое знание и съгласие“; ако го угнетяват, кадията да забрани това.

Ако чифликът на някой рая е с прекалено (необичайно) голяма разлика в повече от регистрираното, така например, ако чифликът е отбелязан за един размер, а излезе един и половина размер, и ако всеки отбелязан половин чифлик може да бъде чифлик, такъв чифлик да се остави (на владелеца му) и да не бъде безпокоен, ако се задължи да плати данъка в повече от отбелязаното в регистъра и ако се справи с това. Ако не поеме ангажимент за данъка, то чрез кадията повечето да се даде на този, който няма чифлик (поземлен имот).

Ако на някои места чифликът е в по-малък размер от [размера], посочен по-горе, обаче поради обстоятелството, че всичките му земи са производителни, то (тази земя) да се счита за цял чифлик, ако и да е половин чифлик, съгласно стария регистър; ако [стр. 55] [владелците] оспорят [това положение] и кажат: „чифликът ми е в по-малък размер“, да не се слуша искането им; да се действа съгласно регистъра.

Данъкът ресм-и чифт (поземлен данък) от имами, които държат вакъфски земи на месчиди, се премахва; в регистъра той е записан като (техен) доход. Безспорно е, че извънредните данъци (авариз) са премахнати само за имамите; през времето, когато са имами, да не се налагат [казаните данъци].

Във вакъфските земи, дето живее рая, обложена с данъци дивание (държавни данъци), раята да не изнася от хармана производството си, докато не бъде измерено от бирника-инкасатор производството на вакъфа и десятъкът да не бъде изнесен. Ако го изнесат, да им се забрани това и да бъдат заплашени, за да не се увредят вакъфските доходи.

Въпросът бе докладван от службата „хариджият“ на падишаха, покровител на света, и заповядано бе следното: лица отвън, каквито и да са те, които посяват земи, [принадлежащи] на господарите на тимари (тимариотите), плащат напълно като раи обичайните данъци; кръстците (купните) им се преброяват и дават две кила и половина на мюд, както (за онези) земи, за които също се дава две кила и половина; три кила се дава за земи, от които се взема три кила: мукатаата се счита напълно премахната; премахва се също и данък авариз, дори ако такъв има; дошлите отвън също според мястото понасят без спор неприятностите на спахията; явно е, че спахиите са свободни да оставят или да премахнат привилегиите, които имат от раята под форма на гердек дейери (сватбарина). Тимариотът да не оспорва и да не отнема земята, на която дошлият отвън понася тежестите (неприятностите) ѝ, като му казва: „ти си външен човек“, освен ако раята се нуждае от земя, и то в смисъл (при условие), че на името на раята е регистрирана (земя). Обаче ако раята никога не е имал земя, не може дори и за попълване на недостига от земя да се посяга на [земята на] външните хора.

Раята трябва да понася според регистъра тежестите (неприятностите) на земята, която му е записана, била тя много или малко. Не може да се взема от външния човек земя, за да се допълни недостигът (от земя на раята); допълването се допуска, ако се прави от незаети от наследници земи (махлюл), от далечните, от каменистите и баирски земи; защото в повечето случаи регистрирането на земя на името на някого е било направено с негово съгласие, като е заявил: [стр. 56] „аз владея такова количество земя“; ако след това повдига спор, за да вземе повече земя [от регистрираното количество], спорът му да не се уважава.

Но ако някой външен човек купи от един рая негова обработена преди това земя, когато раята е бил в притеснено материално положение, и се снабди от спахията с тапия за тази (купена) земя, или при вписването на земите я регистрира на свое име с някои непрепоръчителни средства и създаде от нея земя за посев или гора, обаче се установи, че тимариотът няма ползата, която е имал преди това, или че доходите в пари и в храни не достигат обичайното количество, то на такива [външни лица] може да се посяга (отнема земята) от владението им и да се даде на раята.

Когато раята се разпръсне (напусне) тимарите, закон е тя да бъде събрана (от спахията); забранено е обаче да бъде взет (от новото му местожителство) рая, който живее там повече от петнадесет години; наредено е да бъде регистриран като градски жител рая, който живее в града повече от двадесет години. Забранено е да се изселва от Истанбул (Цариград) лице, което живее там.

Дъщерята на изселения нека се омъжи за изселник; да не се омъжва за друг; изселените не могат да отидат другаде и там да хванат работа или да работят на държавно или на друго място; ако поискат (потърсят) работа, да не се приемат; щом се яви нужда, да се напише височайша заповед за изселване, това да се докладва на негово величество падишаха.

Ако едно лице, по произход рая, живее петдесет години в един град и това (обстоятелство) не е отбелязано в регистъра, нов закон е такова лице да бъде регистрирано към този град, като прибавен (присъединен) гражданин, без да бъде записван в регистъра на раята.

Ако обаче някой рая напусне земята си във вилаета (покрайнината) Семендире (Смедерево) и заживее някъде като неуседнал (неустановен на постоянно местожителство), спахиите [в такъв случай] са свободни: ако искат, могат да вземат от [такъв] рая цял или половин десятък според мястото или му вземат седемдесет и пет акчета налог чифт бозан (налог за необработена земя). Неверници-дербентджии, които не пазят проходи и живеят в други села, са (считат се) като другите раи.

[стр. 57] Ливадите, които са дадени като хас (личен имот) на спахиите, да се окосяват от раята и да складират сеното на самото място, но не [и да] го пренасят в къщата [на спахията].

Ако някой рая откара свинете си в селото на друг спахия, половината от налога [за свини] е на неговия спахия, а другата половина взема господарят на земята [другият спахия]. А когато ги коли, дава на своя спахия едно акче на свиня.

Данъците, които са записани на спахиите от власи и войнуци за посетите им земи (ниви), се събират по време на харман.

Половината от кожите на тигри и леопарди, заловени във всеки санджак, принадлежат на санджакбея. Ако обаче са заловени от пехотинци яя или от мюселеми, [кожите от] заловените от тях също са на санджакбейовете им.

Ако някой изкорени малко самородни (естествено израсли) дървета в гората с позволение от тимариота или от собственика на гората, тези малко дървета стават негова (на изкоренилия ги) собственост. Ако обаче ежегодно той сам събаря дървета, дава им десятъка; други да не се месят (да не му вземат дърветата) без негово разрешение.

Когато самораслите растения, треви, дървета и други саморасли в планините и горите не са изкоренени от някого, са естествено позволени (принадлежат на всички): те принадлежат на лицето, което е пожелало да ги изкорени и ги е набрало и запазило с полагане на труд. В чието владение е [земята], по обичай той изкоренява (набира) самораслите; другите хора да не се месят в това.

 

[Дял втори]

[За някои положения на неверниците]

 

Там, дето са записани (в регистъра) държавни лозя като доход на суварията (спахията) раята да работи (лозята) три дни на годината; където няма държавни лозя — да не работи.

[Спахиите] да не задържат насила на работа конете и колата [стр. 58] за куриерски нужди на онзи неверник, от когото са взели това, което той дължи съгласно закона и регистъра; да не ги карат да им работят принудително.

Неверници, които не са рая от тимар (на спахията), а са дошли отвън (от другаде) и се занимават със земеделие, занасят десятъка си в хамбара, който се намира в селото на тимариота.

Ако един неверник дойде от неприятелска страна и умре в моята османска държава и след като дълговете му се изплатят, остане наследствена маса, да ѝ се състави опис чрез кадията и да се запази. Ако се заведе дело за наследството или за завещанието на умрелия и се яви нужда от свидетели мюсюлмани и от [свидетели] неверници, чиито показания за наследството или за завещанието се намерят за приемливи по шериата, да се издаде решение съгласно показанията на свидетелите; по това спор да не става.

Ако за наследството или за завещанието няма дело, то наследството, колкото и да е то, се задържа и запазва чрез кадиите, като се предаде на сигурно и вярно място. Бейтюлмалджията и други да не се месят в него. Щом след това дойде човек за същото наследство от [чуждата] страна, откъдето е умрелият, то дошлият човек с писмото [което носи] и описът на наследството, съставен от кадията, се докладват на височайшия ми двор. Високата порта издава заповед, [въз основа на която] се извършва проверка. Ако стане ясно, че дошлият (за наследството) е от страната на умрялото лице, че писмото [което носи] също е държавно (официално) писмо и че лицето е дошло именно за тази работа — да се издаде височайша заповед и това наследство да се предаде на този дошъл човек и да се изпрати, [на правоимащия].

Има случаи, при които кадиите по мястото, дето е умрял неверникът, са извършвали подялба, намесвали се в наследяването и са искали да вземат берия за подялба (ресм-и късмет) от наследството на неверника [по произход] от вражеска страна; [берия] не бива да вземат.

 

[стр. 59]  [Дял трети]

[Закон относно бойците „азеб“]

 

Винаги, когато ще трябва да се записват (бойци) азеби в османската държава, кадиите и субашиите да се съобразяват със съдържанието (смисъла) на височайшата заповед, която им се изпраща по този случай: и каквото е заповядано за главатарите, за началниците на отделения (одабашиите), за знаменосците и за азебите, да им го предадат без остатък така, както е според височайшата заповед; да не се допуска никакво нарушение и изменение (скъсяване).

Също и при записването на азеби, както и когато ежегодно се заповяда за записване в махалите, прави се проверка и със съдействието на махленския имамин и на кехаята (кетхуда) извършва се преброяване (на кандидатите); събират се сведения за материалното състояние на всеки един азеб. Парите, които ще се дават (на азеба) за дребни разходи и които са извън онова, което им се дава от Високата порта, биват най-много триста акчета на всеки азеб. Така например, ако от една махала трябва да излязат десет азеба, то всичко [от махалата следва да се събират] три хиляди акчета. След като се изключат имамите на махалата и онези, които са длъжностни лица на действителна служба, то колкото души останат от махалата, казаната сума се разхвърля и събира от тях според материалното им състояние и възможности. От вдовиците да не се взема нищо. Прави се проверка на старите, на състоятелните и на бедните,  след което се иска (и от тях) според състоянието им. Да не се иска и да не се разхвърля нищо повече никому извън неговото състояние и възможности; по благоволение и по приятелство да не се взема от никого по-малко, като с остатъка (разликата) се натоварват други лица.

Ако един жител от една махала (място) избяга (от това място) поради многото или малкото извънреден (принудителен) труд и отиде някъде, дето няма такъв труд, и намери там убежище, да се счита като действителен жител на това място и да му се иска, и да му се вземе според състоянието и възможностите му.

Същински азеби могат да бъдат ония лица, които са годни за азебската служба и са здрави и способни за сражения и битки и, разбира се, те да бъдат записвани.

Не бива да се записва за азеб никакъв младеж (юноша), старец, болен или немощен.

[стр. 60] Записването на азеби става въз основа числото на домакинствата; например, ако на двадесет домакинства се падне един азеб, то измежду двадесетте души, годни за азеби, в тази махала се записва един подходящ за азеб, а от останалите деветнадесет (души) се събират пари за дребни разходи (харчлък) за него; останалите деветнадесет души дават парите, които следва да дадат, като пресметнат и удържат също и извънредния налог, който (избраният) дължи, и след това го избират с церемония и с пълно одобрение. Необичайно нещо е на азеба да се предлагат повече пари отвън (от някоя друга махала) и да се иска населението (откъдето е азебът) да даде нещо повече; това ще значи да се предизвика смут и да се застави (населението) да даде нещо повече, ако азебът откаже да бъде регистриран другаде; това е нововъведение. Да се знае, че то е съвършено забранено, изоставено; поради това да не се дава съгласие (да не се върши нищо) в този смисъл.

Изключение се прави само когато между поменатите двадесет души няма годен за азеб; в такъв случай записват и ангажират отвън годен храбрец и щом като е наложително да се избере азеб, той се избира.

Да не записват за азеб голобрадо момче и роб. Всеки, когото записват [за азеб], дава здрави гаранти в мястото на записването. [Гарантите] да бъдат лица, установени (на постоянно местожителство) и богати; от тях се взема и се записва поръчител, за да може, когато азебът напусне службата си, преди да я завърши, отлъчи се (избяга) и не се залови, лесно да се искат и да се вземат от поръчителя парите, дадени на азеба.

Когото веднъж запишат (за азеб), никак да не го сменят или заменят. Но когато след определянето и записването (на азеба) същият умре или се разболее и няма [сили да отиде на поход (война) и това обстоятелство се установи чрез проверка, в такъв случай [промяната и замяната] са необходими.

Дадените пари на азеба [при горния случай] се вземат [стр. 61] (обратно) изцяло и се дават на друго лице, което се записва за азеб и се изпраща [в службата]; за такъв случай главатарите на азеба се снабдяват с худжет от кадиите, за да установят документално това, когато стане нужда.

Началниците и писарите (кятибите) на азебите да не вземат обратно от населението много или малко пари срещу дадените на азеба (пари) или срещу заплата (възнаграждението му); да не вземат нито една пара, нито едно зърно от никого под формата на теслим акчеси (пари за представяне).

Петте акчета, събрани от махалата за всеки азеб, да не се вземат, защото това е налог отменен и изоставен.

Обичайно е на (азебските) началници да се дава едноцветна горна дреха (халат); по петдесет акчета да се вземат като налог хазнедарлък и за чавушлук за всяка горна дреха началниците дават тези пари от себе си; да не ги вземат от никого.

Записването на азеби да става в присъствието на кадиите и субашиите; азебските началници и доверените лица, които записват, [както и] писарите и патрулите, техни помощници, да не вършат също работа по свое усмотрение, като записват азеби задочно в махалите и по други места.

Във всеки кадийски район, където става записване на азеби, се съставят два списъка: единият държат кадиите, а другият да се изпраща на височайшия двор и да се предава в държавното съкровище. Така че когато се прави проверка на азебите или се търси поръчителят, да може да се преглежда списъкът, който държи кадията, и да се действа според този списък, а когато се преглежда списъкът, който е предаден на височайшия двор, да се постъпва според него.

Когато се случи азебът да се укрие или изчезне и се наложи да се вземе от гаранта сумата, то да се събере според [данните] на този списък, който не дава място за никакво съмнение или объркване.

 

Дял четвърти

[За положението на юруците и хайманетата]

 

И при юруците също данъкът за овце е едно акче на две [стр. 62] овце, както е и за местните жители (установените на постоянно местожителство).

От юруците [се вземат] двадесет акчета налог „ресм-и кара“, ако овцете на юрука измрат и не остане нищо от тях или останат по-малко от двадесет и четири и от тях също се вземат две акчета под формата на налог ресм-и кара; [налог] бач от овце не се взема.

Ако юрукът държи земя от един спахия и я обработва със земеделие, то след като даде десятък (юшур) и саларлък, дава и по две акчета под названието боюндруг ресми; не дава нищо повече, защото когато дава повече налог, [ще рече, че] му се взема повторно налог, а това според стария закон е незаконно угнетяване. Понеже такива случаи са проверени (контролирани) многократно, те станаха причина гореказаното да се установи със султанска заповед.

Ако юруците се занимават със земеделие на земята на санджакбея или на тимариота, плащат налог чифт ресми: двадесет акчета за всеки цял чифлик; шест акчета - за половин чифлик; налогът за паша (отлук ресми) е както за местните раи: двадесет акчета за най-доброто стадо, петнадесет за средното и десет за най-лошото; те дават на санджакбея по две акчета ресм-и агъл — налог за кошара — за всяка кошара (агъл).

В миналото данъците от юруците се събирали при стрижба на агнетата, сега е узаконено (да се събират) през април.

В нахия Донузлук се взема от юруците и от разпръснатите извън дъбравите караджакоюн (черни овце) по десет акчета за налог за паша (отлук ресми), а от тези, които нямали овце — по две акчета налог за паша, които се поделяли по наполовина (по равно) между санджакбея и субашията.

Всички хайманета във вилаета Караман са били хас на някой султански син. На някои от тях е бил наложен налог за коне (ат акчеси), а на други — не е бил наложен [такъв]. Тези юруци, които не са били обложени с ат акчеси, но са обработвали земя в земята, регистрирана на тяхно име, са плащали десятък от добива (производството); [плащали са още] ресм-и чифт, налог бенак, джаба, данък за овце [ресм-и агнам), налог за женитба (ресм-и арус), глоби за престъпления и нарушения. [Други] юруци, [които не са били обложени с ат акчеси] и които нямат места за земеделие [около] своите жилища, а обработват чужди земи, са давали десятък на тогова, чиято е била земята, която са посявали; [стр. 63] отбелязано е също да дават данък чифт ресми и останалите особени налози; те са плащали и извънредни данъци (авариз). Онези [пък] юруци, които са обложени с ат акчеси (налог за коне), са свободни от данък чифт ресми, от бенак и от джаба, както и от десятъка за обработените земи, регистрирани като [техен] юрт (землище); това е срещу задължението им да поддържат коне. Премахнато е също и даването на авариз; те дават само по тридесет акчета за кон и глобите за престъпления и злодеяния, [както] и налог за женитба и данък за овце.

Обаче някои общини, които поддържат коне, са били отделяни от хасовете [на султанските синове] и придавани към тимари. От тези общини, които са били придадени към тимари и които са били длъжни да поддържат коне, премахнат е бил ат акчеси; вместо това са били задължени да плащат десятък от засетите от тях юртове (землища); а тези (от тях), които са нямали овце, са били регистрирани да дават (налог) бенак и авариз (извънреден данък).

Тези, които са били придадени към тимар, но не са били задължени да поддържат коне, са били задължени пак с налога, регистриран само за поменатите хасове; днес [налогът] ат акчеси е останал у племената, живущи в Тургут, Байбурд и Ескиил; било е заповядано, щото недоборите от ат акчеси да бъдат наново разпределени [и то] равномерно между съществуващите общини от всяко племе, което е било натоварено да дава ат акчеси.

Налозите от племената, които не са натоварени да дават ат акчеси, са еднакви с тези на уседналата рая.

 

[Дял пети]

[За положението на власите (ефляклар)]

 

Власите в Браничево и Видин не плащат харадж, десятък и испенче; те са опростени и освободени от всички аваризи (извънредни данъци), не дават също и налог ресм-и гердек (сватбарина), дават глоба за злодеяния; кнезете (селските кметове) вземат десятък от глобите за престъпления, които се дават на санджакбея.

[стр. 64] Поменатите власи дават по едно копие (гюндер) за всеки петдесет домакинства; стоят караул на местата, които следва да се пазят; при неприятелско нападение всички власи се снабдяват с коне и участват в боя; плащат на санджакбея годишно по осемдесет и три акчета от всяка къща.

Власите от Семендире (Смедерево) не плащат харадж, десятък, испенче, данък за овце, налог за женитба и други налози; по рождеството на Христа или както религиозно го наричат Божик, се събират по четиридесет и пет акчета (вместо) по един флорин от всяко домакинство; петдесет акчета, стойността на един овен и петдесет флорина, които (правят) една черга (палатка), наречена канута; два овена или стойността им; две пити кашкавал и две въжета за два повода по три акчета — или всичко стават по шестдесет и три акчета. Това дават по Божик (Коледа), а напролет, на деня Хъдрелес (Гергьовден), както го наричат, (дават) двадесет акчета — стойността на една овца с агне, или всичко (дават) по осемдесет и три акчета. За пет флорина един служи войнушка служба; на смени пазят места, които подлежат да се пазят. Когато се случи нападение [в неприятелска земя], един от всяко домакинство отива на поход (война). На всеки петдесет домакинства дават на санджакбея един прислужник (турича), който служи като слуга шест месеца. Съгласно закона дават глоба за престъпления, от която кнезете (селски кметове) вземат десятък. Те не доставят борина (чира) и дъски; не пазят крепости. Всред власите къща на санджакбея или на друго място те не строят и не косят ливадите му. Без вина не се отнема примикюрството от примикюрите. При спазване на условията те са опростени и освободени от всички извънредни данъци (авариз-и дивание) и обичайни налози (текялиф-и йорфие); между тях не влизат солари (тузджу).

Войнук или влах, който се занимава със земеделие в тимара на друг спахия, а не в селото, дето е регистриран, плаща половин десятък [на последния]. Ако продадат вино, получено от свое лозе, в тимара на кой и да е спахия, те дават по четири акчета за всяка [стр. 65] бъчва. Ако купят виното отвън и го продадат, плащат по петнадесет акчета на бъчва, също както раята.

 

[Дял шести]

[Отменени нововъведения]

 

Във вилаета Кония преди много години е станало нужда [хората] един друг да си пазят лозята. Чаушите започнали да ги пазят, като вземали по едно акче на дюнюм лозе и по преценка по едно киле зърнени храни от всички хармани. Понеже оттогава това е останало обичай, понастоящем те вземат същите пари, без да вардят [лозята]. Тъй като това е нововъведение, то се премахва.

Освен това от лозята на Кония се е вземало по тридесет акчета на дюнюм; лицето, което преди много години държало като закупчик водоразпределението, през време на напояването на лозята е назначавало със съгласието на гражданите доверени хора за управители (мютевелии) по разпределението на водата. По това време се е вземало по четири акчета налог за мираблък ресми (за водоразпределение). По-после тези разпределители на водата са станали сами управители по водоразпределението и са започнали да злоупотребяват със закона за налога. А през сезона на напояването на лозята е имало и установен ред от тях. Обаче онези, които са им давали повече пари като налог, са получавали ред [за напояване], преди да е дошъл редът им [за напояване]. През годините, когато водата е била намалена, вместо да страдат лозята, посадени по-късно, пакостяло се е на старите лозя, които са имали [старо] право за напояване. Поради това, както и по-рано, със съгласието на гражданите са били назначавани доверени лица за управители по водоразпределението и се е заповядало те да разпределят водата, за да не се пакости никому. По този начин бе премахнато явилото се по-после нововъведение.

Някой работник по водоразпределението е уговарял с частни лица да посадят зеленчукова градина при условие той (работникът) да получи една трета от производството на зеленчуковата градина, а градинарят — две трети. По този начин се губело правото за напояване на лозята. Във времето на Караманоглу три зеленчукови градини се напоявали от споменатата вода: едната градина била на началника на крепостта; другата била градина на високопоставена дама (хатун), а [стр. 66] третата — за пречистата гробница на мевляна Джеляледдин. Останалата (вода) е била използвана за лозята, чешмите и баните (хамамите). Джем султан построил извън крепостта един кьошк (вила), като от водата, която е идвала главно за кьошка, е било отделяно една част за лозето, посадено около кьошка. По-после под същия предлог управителите на кьошка са вземали много вода от същата вода и са я разходвали за посадените по пътя лозя. [С това] пакостяло се е много с намаляване водата на мюсюлманските хамами и чешми. Поради това се забранило на началниците на водоразпределението и на управителите на кьошка да не нарушават старите обичаи. Кадията на града да докладва на височайшия двор за непокорните.

От всеки дюкян на безистена в Кония се е вземало ежемесечно по едно акче. Понеже не е имало нужда от нощен пазач, когато в безистена се е намирал безистенджията, то по искане на хората в безистена се реши премахването [на нощното пазене].

Мухтесибът (инкасаторът-изпълнител) в Кония е вземал всяка седмица от притежателите на дюкян по две акчета, наречени хафталък (седмичен налог); когато пък хлебарят е работил, вземал е от него по две акчета на ден. Нововъведение е и това, че той (мюхтесибът) е вземал по две акчета от мях (тулум) сирене и тогава е позволявал да се продава. Той не се е занимавал да налага глоба на тези, които е залавял, че продават ексик (в по-малко), несъблюдавайки определената от кадията норма (нарх), а е събирал пари глобално (кесим). Тъй като всички тези случаи са нововъведения, премахват се. Необходимо е със съдействието на кадията да се определи норма, която да се има пред вид от мюхтесибите и да се взема по едно акче глоба от продавачите срещу всеки два драма ексик (в по-малко). Да не се взема нищо в повече; да не се взема кесим (глобално) от никого; изобщо тази заповед да не се нарушава.

Потомците на Челеби султан и на неговите роби и спахиите на Караман и на Хамид, когато идват в Кония, да не отсядат насила в къщите на гражданите; да отсядат само с одобрението им. В това отношение кадиите да забранят на онези, които искат да се настаняват насилствено; за непокорните да докладват на справедливия двор.

В селата и градовете е бил продаван добитък, без да се [стр. 67] иска за това гаранция, [че добитъкът не е краден]. От това гледище продажбата се счита като продажба на краден добитък. Поради това да не се купува добитък без гаранция, особено когато добитъкът произхожда от съмнителни места. Да се наказва с бой онзи, който взема добитък от съмнителни места.

Субашиите са вземали също глоби от лица, след като от тези лица наместник-кадията е взел [вече] глоба като от подсъдими съгласно закона. Глоба също са вземали нощните пазачи начело [с главатаря] на нощните пазачи; никой да не взема глоба освен наместник-кадията.

При залавянето на избягал роб обичай бил станал, щото яваджията да дава двадесет акчета за мюжде (добра вест) на онзи, който е заловил и предал избягалия роб. Господарят на избягалия роб е давал тридесет акчета [на яваджията], ако [робът] е избягал на разстояние един ден; давал е шестдесет акчета за разстояние два дни; при разстояние на бягството от три дни е плащал също повече и се е стигнало до сто акчета за мюжде. Той е давал за прехраната на роба сума, определена от кадията. Освен това от господаря на роба се е вземало и двадесет акчета за лицето, което е заловило и предало, беглеца. Покойният султан Худавендигяр (Мурад I), чиято пръст да бъде чиста и благоуханна, е заповядал казаните акчета да даде яваджията. И се установи да бъде така.

Лицата, които идват да събират харадж от името на султаните, са били придружавани от много хора, които са хранили конете си и са вземали безплатно (муфта) храна и вино. Поради липса на закон за изваждане (заличаване от списъка) на умрелите то всеки, който е идвал, е казвал: „[посочи, че е] заличен“; те пък се оплаквали: „Плащаме харадж за умрели преди десет години.“ Необходимо е, щото идващите да събират харадж, да не вземат нищо без пари, както и всеки три години да се прави проверка, като хората, които са налице, [само те] да бъдат обложени с харадж в новите им картони, а ако има умрели, да се отписват; да не се нарушава този закон.

Много спахии на тези места, когато са излизали от своите райони (землища) и са отсядали някъде, са вземали насила храна и фураж; това да бъде забранено.

Също и служителите на Челеби султан, когато им е бивала възложена някоя [съвместна] служба с кадията, действали са самоволно, без да покажат на кадията [съответната] заповед, като от [стр. 68] обвинените в грабеж са вземали глоба, без да ги представят пред кадиите и субашиите. Поради тази причина разбойниците не са получавали заслуженото наказание, тъй като кадиите не са били уведомявани [за това]. Ето защо нека бъде известно на длъжностните лица и на наместник-кадиите да не се взема глоба от никого, без да бъде представен пред кадията; и без знанието на кадията никой да не бъде затворен. Служителите на Челеби султан да не действат без знанието на кадията, а да действат съгласно решението на кадията там, дето трябва да се прилагат решения на кадии; да обуздават непокорните, но да не почват работа, като пренебрегват кадията.

В околностите на Кония имало едно [място за метлена трева (метличина), което било използвано от гражданите. Веднъж в това място се намерил заек. След този случай колджиите (патрулите) са безпокоили всеки, който е отивал там да бере метличина, казвайки му: „Ти влезе в гора (кория).“ Не трябва да се пречи на мюсюлманите да използват мястото, което са използвали и по-напред.

Някои хора от вилаета Караман, които са били обвинени в разбойничество, са откупвали глобите или данъците на някое място, като за гаранти са посочвали подобни на себе си [разбойници]; така те образували група от петнадесет-двадесет души и са нападали хора; а там, дето са отсядали, са вземали овце, агнета, фураж за конете и хляб. Ако някой от това село или цялото село се е оплаквал, то те, без да отнесат [това оплакване] до кадията и без да се установи, че са виновни [в нещо], са ги хващали и са ги обесвали за краката и с разни заплашвания са вземали от тях това, което са могли да вземат. Когато кадията ги е призовавал и им е казвал: „елате“, те са се противили и не са отивали, а са заминавали за друго село; необходимо е на такива подозрителни лица да не се дава работа. Да е известно на държавните чиновници, че никой не може да бъде хванат (задържан) без знанието на кадията и никой да не взема храна без пари.

За да бъдат продавани в някои градове добивите (произведенията) от феодалните владения, са били забранявани пазарите и не се е разрешавало на раята да продава своите произведения; тези случаи са също премахнати.

От гражданите на Семендире (Смедерево) са вземали вино на стойност две акчета от всяка бъчва вино, откарано в града, добито от [стр. 69] лозята. Вземали са също и по две акчета за всяка бъчва, след като е бил взет и десятъкът му. Тъй като това се счита нововъведение от времето на Сюлейман паша, то не е записано като доход [в регистъра], затова със султанска заповед е било премахнато.

 

[Дял седми]

[Обяснява се законът за дървата]

 

За нуждите на султанския дворец и султанските кухни е установено да се доставят всяка година: от кадийския район Изникмид (Измит) двадесет хиляди везнета (мярка) дърва; от кадийския район Ялак-ова двадесет хиляди везнета; от кадийския район Гекбузе двадесет хиляди везнета дърва; населението от всеки кадийски район е длъжно да отсече и приготви навреме казаното количество дърва, както са разпределени по-горе, и да ги стовари на брега готови за натоварване} гемиите, пристигнали [специално] за дърва, се товарят, колкото могат да носят, и се изпращат [в Цариград]. Всеки кадия [може] да предложи, щото дървата, които са определени за неговия кадийски район, да бъдат [приготвени] от лица, които ще почнат да ги изпращат по-рано от другите.

Дървата, определени за всеки кадийски район, да се отсичат, докарват и предават на място в един, а в краен случай в два месеца. Този срок да не се нарушава. Сеченето и добивът на дърва за съкровището (държавата) да става специално само за султанския дворец; на никого да не се дават дърва от името на съкровището; за къщата на пашата, за бейлербейовете, за началниците на служби в двореца и за всяко друго нискостоящо лице или високостоящо лице или за когото и да било, ако има нужда от дърва, да ги вземат със свои пари от лица, които продават доброволно и свободно дърва. Да не употребяват насилие върху никого.

На всяко пристанище за дърва да се приготви една мярка [за дърва] (везне), каквато е мярката в Истанбул (Цариград), с тази мярка да се мерят и товарят гемиите, дошли в пристанището за дърва. Установено е, щото парите (акчетата), които се изпращат от държавното съкровище за дърва, да се пресмятат по две и половина акчета за всяка мярка (везне); тези пари да се изпращат и дават без [стр. 70] остатък на работниците, които секат и свличат дърва. За количеството дърва, които се дават на гемията, всеки кадия снабдява с худжет (съдебен протокол) лицата, които са дошли с гемията за дърва; за колкото (дърва) е дошла гемията, толкова да товари.

За щастливия султански дворец се употребяват и разходват хиляда и петстотин мерки (везната) дърва от паламуд; установено е (решено е), щото казаното количество паламудови дърва да бъде разпределено (разхвърлено) върху поменатите кадийски райони по петстотин везнета съгласно съществуващата тук мярка; като се изсекат паламудовите дърва, остатъкът да се вземе от другите дърва и да се дотъкмят до две хиляди везната; решено е от всяка мярка дърва, взети за държавата или продадени на други хора, [да се взема] по две и половина акчета на мярка.

 

Бог знае по-добре истината

 

Настоящата бележка (тезкере) се отнася до закона за султанския бейтюлмал (държавното съкровище) в смисъл, ако някое лице в държавата ми на длъжност със заплата или с лен умре и наследството му се остави на Високата ми порта (на мене) чрез държавното съкровище или другояче, то наследствената маса на такива (хора), била тя малко или много колкото и да е, да не се дава на мукатаа [под наем] на закупчик.

Ако [умрелите] не са от Високата порта, то в такъв случай тяхното наследство, описано при кадията, било десет хиляди или повече от десет хиляди, било, че [умрелите] са, или не са длъжници, било, че наследствената маса покрие или не покрие дълговете, [това наследство] не се счита предадено на чиновника, представляващ държавното съкровище (бейтюлмал).

Щом е така, по отношение наследството на лица, каквито са посочените по-горе, е бил установен закон във времето на покойния султан Мехмед хан, чиято пръст да бъде чиста; според този закон, ако кредиторите предявят иск срещу наследството на такива лица, то в случай, че [дългът] е бил от петдесет, шестдесет, сто или до две-три хиляди [акчета], извършвали са проверка вилаетските (местни кадии) в присъствието на бейтюлмалджиите или в присъствието на изпълнителя на завещанието на починалия или на опекуна (настойника), назначен от шерийския съдия, и след като искът е ставал ясен и напълно установен [чрез разпит] на заклети и достоверни свидетели по шериата, (дългът) се давал и изплащал от наследствената маса на починалия. След това въпроса са докладвали на височайшия двор; остатъкът (от наследството) се е изпращал в столицата на султана. Ако пък някой е предявявал иск самостоятелно за дълг от три хиляди или [стр. 71] за повече, или в краен случай за по-малко [от три хиляди], то валията на вилаета и местните кадии са избирали съгласно шериата [някои] от най-достоверните свидетели за разпит и след като е бивала проверена тяхната честност, давали са своите показания преди издаване на решение; изслушвани са били след това и от моите казаскери; така са поставяли на място необходимата законна справедливост.

Ако обаче този дълг е бил само на едно лице и е бил десет хиляди или повече от десет хиляди, ищците и свидетелите не са се изслушвали от местните кадии, а са били изпращани в Истанбул (Цариград), дето са били изслушвани от Високата порта. При завръщането им се е постъпвало съгласно шериата. По-после този закон не бил спазван, а било е наредено, щото ищците от такова наследство малко или много всички заедно със свидетелите да се изпращат на Високата порта, без да бъдат изслушвани от местните кадии. По този начин мюсюлманите са били много ощетявани: за всеки случай те са бивали заставяни да идват със свидетелите си във Високата порта и са понасяли извънредни затруднения и лишения и са бивали угнетявани. Поради това сега при доклада, който се направи пред моята славна особа, се прояви голямо благоволение и милост към мюсюлманите, поради което наредих да се премахнат случаите, въведени впоследствие по този въпрос, и заповядах занапред съгласно закона, който е бил в сила през времето на султан Мехмед хан, на когото бог да помага и да му прости греховете, местните (вилаетски) кадии да са компетентни, като имат пред вид следното по отношение на кредиторите, които са ищци срещу наследството на споменатите по-горе лица: онези, които имат отделни самостоятелни вземания и всеки поотделно има да взема сто, двеста, петстотин или хиляда или в краен случай по-малко от три хиляди [акчета], на такива вие, които сте кадии, ще се погрижите лично (да гледате делата им) старателно и задълбочено, съгласно най-големите изисквания на шериата. Ако там има представители на държавното съкровище в тяхно присъствие или в присъствието на изпълнителите на завещанието на починалия или на назначения от шериатския съдия опекун, ще извършвате проверка по начин, щото [всичко] да бъде уяснено и установено със заклети и достоверни свидетели; да няма съмнение абсолютно в нищо; дребните вземания като тези на посочените лица ще присъждате [вие] и ще ги давате и изплащате вие от наследствената маса на умрелия. Да уведомявате писмено (Портата). Обаче онези, които имат вземания самостоятелно повече от [стр. 72] три хиляди или по-малко от десет хиляди и водят дела, както и по-горе, ще изслушвате лично вие техните свидетели съгласно изискванията на шериата и след като всичко бъде законно ясно и не остане никакво съмнение, (пак) няма да издавате решение, а веднага след депозиране на показанията ще направите подробен доклад, който ще бъде законно проверен в столицата от моите казаскери и каквото се установи, ще действате съгласно с него.

Обаче онези лица, които водят дела за вземания с десет хиляди или повече от десет хиляди, ще ги изпращате във Високата порта — ищците заедно с техните свидетели — съгласно стария закон; тук ще бъдат разпитани, за да се намери истината; в това отношение също не предприемайте нищо.

По отношение завещанията на такива лица [като горните починали] местните (вилаетски) кадии да действат по същата процедура; за малките завещания, каквито са тези с по-малко от три хиляди акчета, след като бъдат установени и изпълнени, да се докладва за направеното; ако те са повече от три хиляди, то след установяването и преди изпълнението на завещанието да се докладва на височайше място; ако завещанието е над десет хиляди, няма да правите разпит, а ще изпращате ищците и свидетелите на височайше място; но във [всички] тези случаи е необходимо старание и бдителност; да се предпазвате от измама, хитрост, лъжесвидетелстване, а особено от свидетели, чиито показания не са приети от шериата; да не се дава имот (стока) никому с хитрост и фалшификация; ако впоследствие се окаже нещо противно на очевидността и ако в подобни случаи се е дал имот на някого вследствие показанията на недопустими по шериата свидетели или поради хитрост, ще заслужите порицание и наказание. Това да знаете.

Бог знае по-добре. Той е наш подслон и убежище.