Османска империя

 

[стр. 1] Глава първа

 

Съдържа четири дяла  и се отнася до престъпленията и техните наказания и глоби

 

Дял първи

За прелюбодеянията

 

Излагат се глобите (наказанията) за прелюбодеяние

 

Мюсюлманин, който е извършил доказано по шериата прелюбодеяние и е женен, наказва се с триста акчета, ако извършителят има състояние до хиляда и повече акчета; с двеста акчета, ако е със средно материално състояние и притежава до шестстотин акчета; със сто акчета, ако състоянието му е по-малко от посоченото по-горе или достига до четиристотин акчета; с петдесет акчета, ако има състояние под горното; с четиридесет акчета, ако е крайно беден.

Ако прелюбодеецът е ерген и състоятелен, наказва се със сто акчета, ако състоянието му е повече от хиляда акчета; с петдесет акчета, ако е със средно материално състояние; с четиридесет акчета, ако състоянието му е по-долно от горепосоченото или е до четиристотин акчета; с тридесет акчета, ако е крайно беден.

[стр. 2] Ако омъжена мюсюлманка извърши прелюбодеяние, доказано по шериата, и е състоятелна, наказва се с глоба, каквато дава състоятелен ерген (неженен); а ако е със средно състояние или е бедна, наказва се съответно със състоянието ѝ с глоба, каквато плащат в подобни случаи неженените (ергените).

Ако прелюбодеецът е вдовец, престъплението му се наказва с глоба, каквато се взема от ерген (неженен), в зависимост от голямото или малко негово състояние.

Ако жената приеме мъж, смятайки го за неженен (ерген), да се вземат от него сто акчета за ергенско мошеничество (измама); ако е беден, да му се вземат петдесет акчета; а ако е съвършено беден, да му се вземат четиридесет или тридесет акчета глоба.

Жената, която върши сводничество, се наказва от кадията с удари от тояга, чийто брой определя по свое усмотрение, като вземе и глоба, и едно акче за всеки удар. Който влезе в къщата на някого с умисъл да върши прелюбодеяние и е женен, да даде глоба, [определена] за женен; ако е ерген, да даде глоба, [определена] за ерген, както е пояснено по-горе.

Ако прелюбодеянието е извършено от роб или робиня (наложница), да дадат половината от глобата, която се налага на свободен мъж и на свободна жена, като се има пред вид богатото им или бедно материално състояние, съгласно обичая и закона.

Който целуне жената на някого или я пожелае, или се притисне към нея (се прилепи до нея), кадията го наказва с бой, като му се взема по едно акче на удар.

[стр. 3] Ако някоя жена или момиче каже [за някой мъж]: „ти извърши блудство с мене“, а мъжът отрича това, то казаното да не се взема под внимание; на мъжа се предлага клетва; кадията наказва жената с бой, като взема и глоба по едно акче за два удара; ако мъж каже на някоя жена: „аз блудствах с тебе“, а жената отрече това, предлага се клетва на жената; кадията наказва мъжа с бой, като взема и глоба по едно акче на два удара.

Ако някой знае за извършено прелюбодеяние и не каже никому, не се глобява; който обаче знае за извършена кражба и не я съобщи на кадията, плаща десет акчета глоба.

Ако поменатите престъпления са извършени от неверник, то на последния, ако е богат човек, се налага глоба, равна на половината глоба, която [в подобни случаи] се взема от богат мюсюлманин; от средно състоятелния неверник да се вземе половината от глобата, налагана на средно състоятелен мюсюлманин; а от беден неверник да се вземе половината от това, което се взема от беден мюсюлманин.

 

[Дял втори]

Глоби за побоища, псувни (обиди, ругатни) и убийства

 

Не се налага глоба на двама души, които си скъсали дрехите при сборичкване; кадията да им налага само бой с тояга; тези, които си скубели брадите и косите и това се докаже, ако са богати, да им се вземе двадесет акчета глоба; ако са бедни, да им се вземат десет акчета; в тези случаи законът е еднакъв и за неверниците; [все пак], отбелязано е, че от богатите се вземат двадесет акчета.

[стр. 4] При нараняване на глава с кръвоизлив да се вземат тридесет акчета; в случай че [на раненото място] е счупена кост и раненият е лекуван от лекар, наказанието е сто акчета, ако този, който е наранил главата, е състоятелен и състоянието му е хиляда или над хиляда акчета; ако състоянието му е до шестстотин акчета, вземат му се петдесет акчета глоба; ако е беден, вземат му се четиридесет акчета или тридесет акчета глоба.

При убийство на човек, ако не е приложен принципът на кръвното възмездие, взема се глоба четиристотин акчета при материално състояние на убиеца от хиляда или повече от хиляда акчета; ако състоянието му достига шестстотин акчета, вземат се двеста акчета глоба; ако състоянието му е по-малко от това, да плати сто акчета глоба, а ако е съвършено беден, вземат се петдесет акчета глоба.

Ако двама души един друг се наранят със стрела или с нож и раненият е в напреднала възраст и е принуден да остане на легло, то от наранителя се взема глоба двадесет акчета, в случай че е състоятелен или състоянието му е хиляда или повече от хиляда акчета; ако е със средно материално състояние, да даде сто акчета глоба; а ако е съвършено беден, да плати петдесет акчета глоба.

Който извади око или зъб на някого и преднамерено не се приложи правилото за възмездието, да му се вземат двеста акчета глоба, в случай че е богат; ако е средно състоятелен, да му се вземат сто акчета глоба, а ако е съвършено беден, да му се вземат четиридесет или тридесет акчета глоба.

Ако сбиването се извърши между непълнолетни младежи, глоба да не се взема.

Ако горепосочените деяния са извършени от неверници, да се взема половината от глобата, определена за мюсюлмани, както е посочено по-горе.

 

[Дял трети]

[стр. 5] Глоби за пиене на вино, кражба, грабеж и принуда (насилие)

 

Ако някой пие вино, кадията го наказва с бой и му взема по едно акче глоба на два удара.

Който открадне гъска, кокошка или патица, кадията го наказва с бой, като му взема и глоба по едно акче на два удара.

Който открадне кон, отсичат му ръката; ако не му я отсекат, вземат му се двеста акчета глоба.

Който открадне броня за кон или тюрбан, да му се отсече ръката; ако не му отсекат ръката, кадията го наказва с бой, като му взема и глоба по едно акче на два удара; това наказание се прилага еднакво и за неверниците.

Ако богат човек открадне жито (пшеница) от някого, вземат му се четиридесет акчета глоба; ако е със средно материално състояние, взема му се глоба двадесет акчета; ако е съвършено беден, вземат му се десет акчета глоба.

Ако син открадне нещо от баща си или от майка си или [обратно], ако баща открадне нещо от сина си, или брат открадне нещо от брата си, или мъж открадне от жена си, или жена открадне от мъжа си, кадията го наказва с бой, като му взема по едно акче глоба на всеки удар.

[стр. 6] Който намери кобила или едър добитък или овца и не разгласи това, вземат му се тридесет акчета глоба, в случай че е заможен; ако е със средно материално състояние, вземат му се двадесет акчета; ако е съвършено беден, вземат му се десет акчета глоба; ако разгласи [намирането на добитъка] и собственикът не се намери, предава добитъка на кадията; ако след запазването му добитъкът се изгуби, глоба не се взема; постъпва се, както е постановено в шериата.

Ако някой, като минава по пътя, вземе насилствено хляб или кисело мляко, кадията го наказва с бой, като му взема и глоба по едно акче на удар; а от неверника да се взема половината от глобата, която се взема от мюсюлманина, както е отбелязано по-горе.

Когато конят, волът, катърчето или магарето на някого влезе в посеви, на стопанина им се удрят по пет тояги за всеки добитък и му се взема глоба по пет акчета.

Ако в посеви влезе крава, [на стопанина удрят] по четири тояги и му се взема глоба четири акчета; ако влезе теле, да му се удари една тояга и му се вземе глоба едно акче; ако влязат овце, да му се удря по една тояга на две овце или му се вземе глоба по едно акче на две овце; ако навлязат черни свини, [на стопанина им] се удрят по две тояги за всяка свиня и се взема глоба по две акчета на свиня.

Но за горните деяния се издава худжет (съдебен протокол).

Ако лицата, извършили тези деяния, не се вразумят след това [след наказанието и глобата] и не пазят добре своя добитък и продължават да нанасят вреди на посевите, да бъдат наказани с удар с тояги и с глоба, като същевременно бъдат заставени да обезщетят причинените вреди; всеки е длъжен да пази добитъка си, за да не се нанасят пакости на посевите на раята.

Ако някой има посеви в необработени (пустеещи) места или между селата, или по пътища, които водят към водопоите на добитъка, да оградят казаните посеви.

 

[Дял четвърти]

[стр. 7] Поясняват се само тежките (телесни) наказания

 

Който отвлече момиче или момче; който влезе с вероломство в чужда къща и съзнателно и преднамерено отвлече жена или момиче, да му бъдат отсечени костите под коленете.

Който отвлече момиче или жена и насилствено сключи брак, се наказва с принудително разтрогване на брака, като на извършителя на бракосъчетанието се отрязва брадата и здраво се набива.

Който се залови с жена, каквото е наказанието по шериата, така се наказва.

Който убие човек, да бъде убит заради това, че е убил.

Който отвлече роб или подстрекава роб; който разбива дюкян и се установи, че това е правил няколко пъти за грабеж, наказва се с обесване.

Който извърши сводничество, прави му се белег на ръката с нажежено желязо.

Когато сред набрали се хора умре човек или се извърши кражба, то тълпата се заплашва да намери убиеца или крадеца; ако не се намерят, задържа се и се затваря групата хора, като за случката се донася на височайшето място, и [по-нататък] се постъпва съгласно височайшата заповед, издадена за случая.

Когато се намери умрял човек сред някое село или сред някоя махала или бъде нападнат и ограбен керван, или се извърши кражба или грабеж в някое село или между две, три или четири села, безспорно е, че [най-напред] се нарежда издирването и откриването на извършителя; ако не е възможно да се открие, налага се на селото кръвна цена и те (селото или селата) понасят глобата.

[стр. 8] Ако у някого или в къщата му се намери нещо откраднато и той заяви, че го е купил, разпорежда се издирването на продавача; ако не се намери, подозрените се подлагат на изтезание, освен ако намерената вещ при откриването ѝ се занесе и се предаде на кадията или ако подозреният установи, че я намерил някъде далеч; но да се вземат предпазни мерки да не последва смърт при изтезаването, преди да се установи [кражбата]; ако обаче последва смърт от изтезаването, да не се възбужда наказателно преследване.

Честните и доверени кервансарайджии всяка сутрин, преди да са разрешили на керванджиите [да излязат], запитват ги, установяват и се уверяват, че не е извършена кражба на хранителни и други продукти на никого от керванджиите, след което [само] отварят вратите на кервансарая. Ако след извършването на всичко гореказано от страна на кервансарайджията и след като той е дал позволение на керванджиите [да излязат], някой от тези, които са били в кервансарая, каже: „откраднати ми са дрехи или хранителни припаси“, то неговото твърдение да не се взема под внимание. Ако, след като кервансарайджията даде позволение [за излизане от кервансарая], без да е изпълнил горното, се установи, че през нощта е било откраднато нещо от пренощувалите в кервансарая, то безспорно кервансарайджията е злоупотребил с доверието на хората и се заставя да заплати стойността на откраднатите вещи. Ако кражбата в кервансарая е извършена с пробиване [на стена] отвън, разпорежда се залавянето на заподозрените и съмнителни външни лица и със заплашване се намира крадецът, откриват се вещите (дрехите) и се присъждат на собственика съгласно шериата.

Ако има съмнение, че външните крадци са се споразумели (действали са) в съгласие с хора, които са били вътре в кервансарая, то и подозрените хора в кервансарая също се задържат и разследват съгласно закона и обичая и със заплашване се заставят да открият крадеца; ако крадецът не се намери, а кервансараят се намира в махала, да се издаде такова решение за кервансарая, каквото се издава в случаите на кражба в махала.

На крадците на дребно, както и на бъчакчиите (нападатели с нож), за които се установи, че раняват с нож по навик, да им се отрежат  ръцете; ако това вършат не по навик, набива им се нож в ръката и така да се развеждат на показ.

[стр. 9] Ако някой убие баща си, майка си или някой близък, да се постъпи съгласно шериата.

Когато някой се подозира, без да бъде установено, че е хвърлил огън в селска или градска къща, предназначена за пазене на сено и дребни запалителни предмети, той чрез заплашване се заставя да намери дееца (злосторника); ако злосторникът е хвърлил огъня съзнателно, да бъде обесен, а лицата, които са били заедно с него, се поставят под наблюдение и се изселват от вилаета.

Ако крадецът е измежду спахиите и заслужава тежко наказание, затваря се, като за случая се докладва на височайшия двор.

Ако се установи, че крадецът е привикнал на кражба, кадията издава худжет (съдебен протокол) за административните и полицейски органи (чиновници) и им предава крадеца, за да го обесят, съгласно съдебния протокол, ако е заслужил обесване, или да му отсекат някой член от тялото, ако е заслужил отсичане; в тези случаи кадията не бива да пречи, нито да нарежда отлагането на телесното наказание, а да нареди [изпълнението му] на местопрестъплението.

Ако крадците направят признание при изтезанията, а и другите доказателства (признаци) потвърдят това, признанията да се считат валидни.

Ако крадецът е познат и каже за някого: „той е мой съучастник“ и последният е негодник и подозрителен, то да се подложи на изтезание: ако обаче не е заподозрян, да не се подлага на изтезание само по думите на крадеца.

[стр. 10] Ако някой крадец избяга и се укрие в някой частен или вакъфски имот между категориите яя, мюселеми, юруци или доганджии, те са длъжни да го намерят; ако не предадат крадеца, да понесат неговите наказания, като се заставят да заплатят откраднатото от него; ако крадецът е някой измежду тях, то телесното му наказание да бъде, както на всеки друг крадец.