Османска империя

 

[Глава трета]

Състои се от седем дяла, в които се разглежда специално положението на раята

 

[стр. 50] [Дял първи]

[Случаи, които се отнасят до раятското положение на раята]

 

Когато един рая умре и остави непълнолетен син и чифлик (поземлен имот), спахията да не иска чифт ресми (поземлен данък), като му каже: „Чифликът е на баща ти; ти не можеш да изпълниш задълженията към чифлика.“ Докато непълнолетният порасне, нека [спахията] даде чифлика на друго лице за обработване със земеделие и от него да иска изпълнение на повинностите. Пълномощниците (настойниците) на непълнолетния, ако дори кажат: „ние можем да се справим с чифлика и го искаме", нека се запише върху тях (нека им се даде); а ако кажат: „не можем да изпълняваме задълженията към него“ и не го приемат (не го поискат), да не им се записва (да не им се дава), а да се запише (даде) на тогова, който се задължава да го обработва, докато непълнолетният порасне.

Когато непълнолетният стане годен да обработва чифлик, то в чиито ръце и да се намира бащиният му чифлик, той се присъжда на непълнолетния съгласно султанския закон дори и да е бил взет (от някого) с тапия и същият да е прибрал добива му (произведенията му).

От сирака не се взема [берия за заплащане на] тапия, понеже земята, останала от баща му, се счита като наследствен мюлк (земя в пълна собственост).

От земя, на която расте твърде добър памук или е под вода, да се взема (ресм-и чифт) едно акче на три дюнюма средна земя — едно акче на пет дюнюма най-долна земя. За един чифлик се считат: седемдесет-осемдесет дюнюма най-добра земя или сто дюнюма средна земя, или сто и тридесет до сто и петдесет дюнюма най-долна земя.

Вреда се нанася на спахията, когато един рая остави на почивка (необработена) в продължение на три години земя, годна за [стр. 51] земеделие. За да се отстрани тази вреда, допуска се, а има и обичай и закон да се взема от ръцете (от владението) на стопанина ѝ и да се дава с тапия на друго лице.

Забранено е обаче да се вземат и дават на друго лице оставените необработени земи, които са по планини или кърища или които се заливат всяка година от вода и стават негодни за оран (земеделие), защото това не е станало в резултат на една продължителна небрежност от страна на земеделците.

Не е забранено на раята да остави необработени и да превърне в пасище няколко дюнюма своя земя за нуждите на работния си добитък и за харман; такава земя не се дава (другиму) с тапия, колкото и дълго време да е останала необработена.

Забранено и запретено е като обществено вредно държането (като свои) и засяването на земи, които са определени (дадени) още от старо време за мера (общо селско пасище) за  селския или градския добитък.

Несправедливо е да се взема земя от ръцете (от владението) на жена, която не е оставила (земята) необработена и която вместо мъжа си е плащала десятъка и налозите си; това да не се прави.

Когато чифлици, които са регистрирани за доход (на спахия), останат незаети от наследници (махлюл) или стопаните им са изчезнали, дават се на рая, който се нагърбва да ги разработи и съживи и да плаща налозите им. В ръцете (владението), на когото се намира земя от такива чифлици, (местният) кадия по това време издава решение и отнема (земята), като  я дава (другиму) за разработване и съживяване. Ако такива (хора) кажат: „ние взехме земята с тапия“, претенциите им да не се изслушват (разглеждат).

От рая, който изостави чифлика си (орната си земя) в тимара на своя спахия и отиде да обработва друга (чужда) земя, се взема двоен десятък. Когато обаче в тимара на спахията няма годна за земеделие земя, неоснователно и несправедливо е да се взема двоен десятък от лицето (рая на същия спахия), което върши земеделие в чуждо землище. Този закон е в сила и у неверниците. В такъв случай десятъкът принадлежи на (събира се от) господаря на земята [стр. 52] (сахиб-и арз).

Но във вилаета (покрайнината) Семендире (Смедерево), когато един рая не обработва земята, към която е регистриран (като рая), а върши земеделие в земята на друг спахия, дава половината десятък на господаря на земята (сахиб-и арз), а другата половина заедно с налога саларие дава на своя спахия, [на когото е записан за рая].

Ресм-и чифт се взема и от тези (лица), на името на които не е записан чифт, но притежават чифт и чифлик (добитък и земя). В това отношение се взема пред вид размерът на чифлика (а именно): този, който владее повече земя от размера на един чифлик, плаща повече данък като рая извън (регистрираните раи).

Несправедливо е да се взема ресм-и чифт (поземлен данък) от лице, което се е лишило (от чифта и чифлика си) поради старост, сиромашия или крайна немотия, особено ако напуснатата земя се обработва, и като така не се намаляват в това отношение данъците (събирани от спахията).

Рая, който държи (обработва) чифлик (орна земя) от спахията, плаща цял данък ресм-и чифт за цял чифлик; половин ресм-и чифт — за половин чифт; а за земи, които са по-малко от половин (чифлик), се взема съгласно закона: по едно акче на два дюнюма, и то ако земята е под вода (напоява се) или е първокачествена и се обработва всяка година и дава доход; взема се по едно акче за три дюнюма, ако земята е среднокачествена; и едно акче на пет-шест дюнюма, ако земята е най-долна, защото за чифлик се считат седемдесет-осемдесет дюнюма най-добра земя; сто дюнюма средно качествена земя и сто и четиридесет - сто и петдесет дюнюма — най-долна земя.

Дюнюм е пък земя, дълга и широка четиридесет крачки (разкрача), [при все че е] мерена с различни крачки.

В миналото данъкът ресм-и чифт и данъкът бенак се вземали през време на вършитба (харман); напоследък е установено със закон да се вземат през месец март.

Издадена е височайша заповед относно посевите, които жителите на градовете имат в синорите (чертата) на града, тя е (следната): гражданите да плащат ресм-и чифт върху цял или половин чифт съобразно с размера на земята, която държат, и то ако посевите са тимарски земи, а не са вакъфски, или земи в пълна собственост (мюлк). [стр. 53] Да не се иска от градски жители данък ресми-и чифт, ако развалят и изоставят чифлиците си и ако не са били регистрирани (да плащат) данък чифт.

Ако на изполичарите (ортакчиите) е дадено семе от държавата за земите във вилаета Караман, доходът от които е регистриран хас на султански синове, то добивът (производството) се дели наполовина, освен ако [ортакчиите] са искали да сеят свое семе; ортакчиите да не се заставят насила [да искат] семе, ако не искат това доброволно.

Понеже изполичарите (ортакчиите) дават на държавата половината от производството, получено от обработените земи, освобождават се от извънредните данъци (авариз-и дивание) на османската държава. Бейлербейовете и кадиите, като не са се вслушвали (не са се съобразявали с това нареждане), са включвали ортакчиите (да плащат) извънредни данъци; извънредните данъци са премахнати за тях; да не им събират и аваризи.

Налогът киле ресми в градовете не е регистриран като налог в тимарите; той се определя за посланиците и за държавните лица от Високата порта. Според (заповедта), която им се дава, те разходват от тези пари със съгласието на кадиите; ако остане нещо, то принадлежи на тимариота.

Който от посланиците притежава султанска заповед (ферман), за да му се даде хляб, ястие, напитки, фураж, прислуга, водач и друго, то да му се дава това, което е отбелязано в заповедта; повече нищо да не се дава. Ако нищо не е заповядано, дава се само това, каквото му е необходимо [за купуване] от самите тях. Да не се допуска да затрудняват никого; ако (затрудняват някого), да се уведомява Високата порта.

Ако раята сам напусне [даден тимар], къщата и покъщнината му са на спахията; ако суварията (спахията) го изгони, къщата и покъщнината са на раята.

Ако някой рая умре и остави син или дъщеря, целият чифлик (поземлени имоти) да се даде във владение на сина; дъщерята няма дял; дъщеря му да не поиска дял, казвайки: „И аз имам дял [в този имот]“.

[стр. 54] Обичаят, щото раята да закарва (пренася) десятъка на спахията в хамбара му, а хората в крепостта да го закарват в крепостта, е нововъведение (нов обичай) за раята. Ако обаче разстоянието е повече от един ден, пренасянето да не се налага без заплащане на разноските; така е заповядано.

На изполичарите (ортакчиите) да не се предлага превозът на производството от земите им; те го складират само в селските складове!

В кануннаметата е забранено раята да дава къщно помещение на суварията (спахията) за складиране на десятъка, разрешено е раята да построи и даде [на спахията] складово помещение за поставяне само на събрания десятък.

Ако раята има чифлик (поземлен имот), длъжен е всяка година да сее по четири мюда семе по мярката мюд на [град] Бруса; за годината, през която нищо не е сял, да не се вземат петдесет акчета за непосяването; ако е посял само два мюда по мярката мюд на Бруса, да му се вземат двадесет и пет акчета и т. н. по същия ред.

Ако обаче, след като е засял напълно четири мюда, върши и друго занятие, също да не се угнетява.

(Понякога) тимариотите и (съответните) длъжностни лица са закъснявали да мерят добива (производството) на хармана, за да вземат нещо [което не им се следва]; при подобни случаи вършитбата да се спре [само] за една седмица. Ако [през това време] не дойдат да измерят, то храната (производството) да се измери [и без тях] от селския имамин, от кетхудата (кехаята) и от вещи за това хора и (десятъкът) да се постави в хамбара им [на тимариотите]. Тимариотът и другото служебно лице да не угнетяват лицето, чийто добив е бил измерен, заявявайки: „ти го измери без мое знание и съгласие“; ако го угнетяват, кадията да забрани това.

Ако чифликът на някой рая е с прекалено (необичайно) голяма разлика в повече от регистрираното, така например, ако чифликът е отбелязан за един размер, а излезе един и половина размер, и ако всеки отбелязан половин чифлик може да бъде чифлик, такъв чифлик да се остави (на владелеца му) и да не бъде безпокоен, ако се задължи да плати данъка в повече от отбелязаното в регистъра и ако се справи с това. Ако не поеме ангажимент за данъка, то чрез кадията повечето да се даде на този, който няма чифлик (поземлен имот).

Ако на някои места чифликът е в по-малък размер от [размера], посочен по-горе, обаче поради обстоятелството, че всичките му земи са производителни, то (тази земя) да се счита за цял чифлик, ако и да е половин чифлик, съгласно стария регистър; ако [стр. 55] [владелците] оспорят [това положение] и кажат: „чифликът ми е в по-малък размер“, да не се слуша искането им; да се действа съгласно регистъра.

Данъкът ресм-и чифт (поземлен данък) от имами, които държат вакъфски земи на месчиди, се премахва; в регистъра той е записан като (техен) доход. Безспорно е, че извънредните данъци (авариз) са премахнати само за имамите; през времето, когато са имами, да не се налагат [казаните данъци].

Във вакъфските земи, дето живее рая, обложена с данъци дивание (държавни данъци), раята да не изнася от хармана производството си, докато не бъде измерено от бирника-инкасатор производството на вакъфа и десятъкът да не бъде изнесен. Ако го изнесат, да им се забрани това и да бъдат заплашени, за да не се увредят вакъфските доходи.

Въпросът бе докладван от службата „хариджият“ на падишаха, покровител на света, и заповядано бе следното: лица отвън, каквито и да са те, които посяват земи, [принадлежащи] на господарите на тимари (тимариотите), плащат напълно като раи обичайните данъци; кръстците (купните) им се преброяват и дават две кила и половина на мюд, както (за онези) земи, за които също се дава две кила и половина; три кила се дава за земи, от които се взема три кила: мукатаата се счита напълно премахната; премахва се също и данък авариз, дори ако такъв има; дошлите отвън също според мястото понасят без спор неприятностите на спахията; явно е, че спахиите са свободни да оставят или да премахнат привилегиите, които имат от раята под форма на гердек дейери (сватбарина). Тимариотът да не оспорва и да не отнема земята, на която дошлият отвън понася тежестите (неприятностите) ѝ, като му казва: „ти си външен човек“, освен ако раята се нуждае от земя, и то в смисъл (при условие), че на името на раята е регистрирана (земя). Обаче ако раята никога не е имал земя, не може дори и за попълване на недостига от земя да се посяга на [земята на] външните хора.

Раята трябва да понася според регистъра тежестите (неприятностите) на земята, която му е записана, била тя много или малко. Не може да се взема от външния човек земя, за да се допълни недостигът (от земя на раята); допълването се допуска, ако се прави от незаети от наследници земи (махлюл), от далечните, от каменистите и баирски земи; защото в повечето случаи регистрирането на земя на името на някого е било направено с негово съгласие, като е заявил: [стр. 56] „аз владея такова количество земя“; ако след това повдига спор, за да вземе повече земя [от регистрираното количество], спорът му да не се уважава.

Но ако някой външен човек купи от един рая негова обработена преди това земя, когато раята е бил в притеснено материално положение, и се снабди от спахията с тапия за тази (купена) земя, или при вписването на земите я регистрира на свое име с някои непрепоръчителни средства и създаде от нея земя за посев или гора, обаче се установи, че тимариотът няма ползата, която е имал преди това, или че доходите в пари и в храни не достигат обичайното количество, то на такива [външни лица] може да се посяга (отнема земята) от владението им и да се даде на раята.

Когато раята се разпръсне (напусне) тимарите, закон е тя да бъде събрана (от спахията); забранено е обаче да бъде взет (от новото му местожителство) рая, който живее там повече от петнадесет години; наредено е да бъде регистриран като градски жител рая, който живее в града повече от двадесет години. Забранено е да се изселва от Истанбул (Цариград) лице, което живее там.

Дъщерята на изселения нека се омъжи за изселник; да не се омъжва за друг; изселените не могат да отидат другаде и там да хванат работа или да работят на държавно или на друго място; ако поискат (потърсят) работа, да не се приемат; щом се яви нужда, да се напише височайша заповед за изселване, това да се докладва на негово величество падишаха.

Ако едно лице, по произход рая, живее петдесет години в един град и това (обстоятелство) не е отбелязано в регистъра, нов закон е такова лице да бъде регистрирано към този град, като прибавен (присъединен) гражданин, без да бъде записван в регистъра на раята.

Ако обаче някой рая напусне земята си във вилаета (покрайнината) Семендире (Смедерево) и заживее някъде като неуседнал (неустановен на постоянно местожителство), спахиите [в такъв случай] са свободни: ако искат, могат да вземат от [такъв] рая цял или половин десятък според мястото или му вземат седемдесет и пет акчета налог чифт бозан (налог за необработена земя). Неверници-дербентджии, които не пазят проходи и живеят в други села, са (считат се) като другите раи.

[стр. 57] Ливадите, които са дадени като хас (личен имот) на спахиите, да се окосяват от раята и да складират сеното на самото място, но не [и да] го пренасят в къщата [на спахията].

Ако някой рая откара свинете си в селото на друг спахия, половината от налога [за свини] е на неговия спахия, а другата половина взема господарят на земята [другият спахия]. А когато ги коли, дава на своя спахия едно акче на свиня.

Данъците, които са записани на спахиите от власи и войнуци за посетите им земи (ниви), се събират по време на харман.

Половината от кожите на тигри и леопарди, заловени във всеки санджак, принадлежат на санджакбея. Ако обаче са заловени от пехотинци яя или от мюселеми, [кожите от] заловените от тях също са на санджакбейовете им.

Ако някой изкорени малко самородни (естествено израсли) дървета в гората с позволение от тимариота или от собственика на гората, тези малко дървета стават негова (на изкоренилия ги) собственост. Ако обаче ежегодно той сам събаря дървета, дава им десятъка; други да не се месят (да не му вземат дърветата) без негово разрешение.

Когато самораслите растения, треви, дървета и други саморасли в планините и горите не са изкоренени от някого, са естествено позволени (принадлежат на всички): те принадлежат на лицето, което е пожелало да ги изкорени и ги е набрало и запазило с полагане на труд. В чието владение е [земята], по обичай той изкоренява (набира) самораслите; другите хора да не се месят в това.

 

[Дял втори]

[За някои положения на неверниците]

 

Там, дето са записани (в регистъра) държавни лозя като доход на суварията (спахията) раята да работи (лозята) три дни на годината; където няма държавни лозя — да не работи.

[Спахиите] да не задържат насила на работа конете и колата [стр. 58] за куриерски нужди на онзи неверник, от когото са взели това, което той дължи съгласно закона и регистъра; да не ги карат да им работят принудително.

Неверници, които не са рая от тимар (на спахията), а са дошли отвън (от другаде) и се занимават със земеделие, занасят десятъка си в хамбара, който се намира в селото на тимариота.

Ако един неверник дойде от неприятелска страна и умре в моята османска държава и след като дълговете му се изплатят, остане наследствена маса, да ѝ се състави опис чрез кадията и да се запази. Ако се заведе дело за наследството или за завещанието на умрелия и се яви нужда от свидетели мюсюлмани и от [свидетели] неверници, чиито показания за наследството или за завещанието се намерят за приемливи по шериата, да се издаде решение съгласно показанията на свидетелите; по това спор да не става.

Ако за наследството или за завещанието няма дело, то наследството, колкото и да е то, се задържа и запазва чрез кадиите, като се предаде на сигурно и вярно място. Бейтюлмалджията и други да не се месят в него. Щом след това дойде човек за същото наследство от [чуждата] страна, откъдето е умрелият, то дошлият човек с писмото [което носи] и описът на наследството, съставен от кадията, се докладват на височайшия ми двор. Високата порта издава заповед, [въз основа на която] се извършва проверка. Ако стане ясно, че дошлият (за наследството) е от страната на умрялото лице, че писмото [което носи] също е държавно (официално) писмо и че лицето е дошло именно за тази работа — да се издаде височайша заповед и това наследство да се предаде на този дошъл човек и да се изпрати, [на правоимащия].

Има случаи, при които кадиите по мястото, дето е умрял неверникът, са извършвали подялба, намесвали се в наследяването и са искали да вземат берия за подялба (ресм-и късмет) от наследството на неверника [по произход] от вражеска страна; [берия] не бива да вземат.

 

[стр. 59]  [Дял трети]

[Закон относно бойците „азеб“]

 

Винаги, когато ще трябва да се записват (бойци) азеби в османската държава, кадиите и субашиите да се съобразяват със съдържанието (смисъла) на височайшата заповед, която им се изпраща по този случай: и каквото е заповядано за главатарите, за началниците на отделения (одабашиите), за знаменосците и за азебите, да им го предадат без остатък така, както е според височайшата заповед; да не се допуска никакво нарушение и изменение (скъсяване).

Също и при записването на азеби, както и когато ежегодно се заповяда за записване в махалите, прави се проверка и със съдействието на махленския имамин и на кехаята (кетхуда) извършва се преброяване (на кандидатите); събират се сведения за материалното състояние на всеки един азеб. Парите, които ще се дават (на азеба) за дребни разходи и които са извън онова, което им се дава от Високата порта, биват най-много триста акчета на всеки азеб. Така например, ако от една махала трябва да излязат десет азеба, то всичко [от махалата следва да се събират] три хиляди акчета. След като се изключат имамите на махалата и онези, които са длъжностни лица на действителна служба, то колкото души останат от махалата, казаната сума се разхвърля и събира от тях според материалното им състояние и възможности. От вдовиците да не се взема нищо. Прави се проверка на старите, на състоятелните и на бедните,  след което се иска (и от тях) според състоянието им. Да не се иска и да не се разхвърля нищо повече никому извън неговото състояние и възможности; по благоволение и по приятелство да не се взема от никого по-малко, като с остатъка (разликата) се натоварват други лица.

Ако един жител от една махала (място) избяга (от това място) поради многото или малкото извънреден (принудителен) труд и отиде някъде, дето няма такъв труд, и намери там убежище, да се счита като действителен жител на това място и да му се иска, и да му се вземе според състоянието и възможностите му.

Същински азеби могат да бъдат ония лица, които са годни за азебската служба и са здрави и способни за сражения и битки и, разбира се, те да бъдат записвани.

Не бива да се записва за азеб никакъв младеж (юноша), старец, болен или немощен.

[стр. 60] Записването на азеби става въз основа числото на домакинствата; например, ако на двадесет домакинства се падне един азеб, то измежду двадесетте души, годни за азеби, в тази махала се записва един подходящ за азеб, а от останалите деветнадесет (души) се събират пари за дребни разходи (харчлък) за него; останалите деветнадесет души дават парите, които следва да дадат, като пресметнат и удържат също и извънредния налог, който (избраният) дължи, и след това го избират с церемония и с пълно одобрение. Необичайно нещо е на азеба да се предлагат повече пари отвън (от някоя друга махала) и да се иска населението (откъдето е азебът) да даде нещо повече; това ще значи да се предизвика смут и да се застави (населението) да даде нещо повече, ако азебът откаже да бъде регистриран другаде; това е нововъведение. Да се знае, че то е съвършено забранено, изоставено; поради това да не се дава съгласие (да не се върши нищо) в този смисъл.

Изключение се прави само когато между поменатите двадесет души няма годен за азеб; в такъв случай записват и ангажират отвън годен храбрец и щом като е наложително да се избере азеб, той се избира.

Да не записват за азеб голобрадо момче и роб. Всеки, когото записват [за азеб], дава здрави гаранти в мястото на записването. [Гарантите] да бъдат лица, установени (на постоянно местожителство) и богати; от тях се взема и се записва поръчител, за да може, когато азебът напусне службата си, преди да я завърши, отлъчи се (избяга) и не се залови, лесно да се искат и да се вземат от поръчителя парите, дадени на азеба.

Когото веднъж запишат (за азеб), никак да не го сменят или заменят. Но когато след определянето и записването (на азеба) същият умре или се разболее и няма [сили да отиде на поход (война) и това обстоятелство се установи чрез проверка, в такъв случай [промяната и замяната] са необходими.

Дадените пари на азеба [при горния случай] се вземат [стр. 61] (обратно) изцяло и се дават на друго лице, което се записва за азеб и се изпраща [в службата]; за такъв случай главатарите на азеба се снабдяват с худжет от кадиите, за да установят документално това, когато стане нужда.

Началниците и писарите (кятибите) на азебите да не вземат обратно от населението много или малко пари срещу дадените на азеба (пари) или срещу заплата (възнаграждението му); да не вземат нито една пара, нито едно зърно от никого под формата на теслим акчеси (пари за представяне).

Петте акчета, събрани от махалата за всеки азеб, да не се вземат, защото това е налог отменен и изоставен.

Обичайно е на (азебските) началници да се дава едноцветна горна дреха (халат); по петдесет акчета да се вземат като налог хазнедарлък и за чавушлук за всяка горна дреха началниците дават тези пари от себе си; да не ги вземат от никого.

Записването на азеби да става в присъствието на кадиите и субашиите; азебските началници и доверените лица, които записват, [както и] писарите и патрулите, техни помощници, да не вършат също работа по свое усмотрение, като записват азеби задочно в махалите и по други места.

Във всеки кадийски район, където става записване на азеби, се съставят два списъка: единият държат кадиите, а другият да се изпраща на височайшия двор и да се предава в държавното съкровище. Така че когато се прави проверка на азебите или се търси поръчителят, да може да се преглежда списъкът, който държи кадията, и да се действа според този списък, а когато се преглежда списъкът, който е предаден на височайшия двор, да се постъпва според него.

Когато се случи азебът да се укрие или изчезне и се наложи да се вземе от гаранта сумата, то да се събере според [данните] на този списък, който не дава място за никакво съмнение или объркване.

 

Дял четвърти

[За положението на юруците и хайманетата]

 

И при юруците също данъкът за овце е едно акче на две [стр. 62] овце, както е и за местните жители (установените на постоянно местожителство).

От юруците [се вземат] двадесет акчета налог „ресм-и кара“, ако овцете на юрука измрат и не остане нищо от тях или останат по-малко от двадесет и четири и от тях също се вземат две акчета под формата на налог ресм-и кара; [налог] бач от овце не се взема.

Ако юрукът държи земя от един спахия и я обработва със земеделие, то след като даде десятък (юшур) и саларлък, дава и по две акчета под названието боюндруг ресми; не дава нищо повече, защото когато дава повече налог, [ще рече, че] му се взема повторно налог, а това според стария закон е незаконно угнетяване. Понеже такива случаи са проверени (контролирани) многократно, те станаха причина гореказаното да се установи със султанска заповед.

Ако юруците се занимават със земеделие на земята на санджакбея или на тимариота, плащат налог чифт ресми: двадесет акчета за всеки цял чифлик; шест акчета - за половин чифлик; налогът за паша (отлук ресми) е както за местните раи: двадесет акчета за най-доброто стадо, петнадесет за средното и десет за най-лошото; те дават на санджакбея по две акчета ресм-и агъл — налог за кошара — за всяка кошара (агъл).

В миналото данъците от юруците се събирали при стрижба на агнетата, сега е узаконено (да се събират) през април.

В нахия Донузлук се взема от юруците и от разпръснатите извън дъбравите караджакоюн (черни овце) по десет акчета за налог за паша (отлук ресми), а от тези, които нямали овце — по две акчета налог за паша, които се поделяли по наполовина (по равно) между санджакбея и субашията.

Всички хайманета във вилаета Караман са били хас на някой султански син. На някои от тях е бил наложен налог за коне (ат акчеси), а на други — не е бил наложен [такъв]. Тези юруци, които не са били обложени с ат акчеси, но са обработвали земя в земята, регистрирана на тяхно име, са плащали десятък от добива (производството); [плащали са още] ресм-и чифт, налог бенак, джаба, данък за овце [ресм-и агнам), налог за женитба (ресм-и арус), глоби за престъпления и нарушения. [Други] юруци, [които не са били обложени с ат акчеси] и които нямат места за земеделие [около] своите жилища, а обработват чужди земи, са давали десятък на тогова, чиято е била земята, която са посявали; [стр. 63] отбелязано е също да дават данък чифт ресми и останалите особени налози; те са плащали и извънредни данъци (авариз). Онези [пък] юруци, които са обложени с ат акчеси (налог за коне), са свободни от данък чифт ресми, от бенак и от джаба, както и от десятъка за обработените земи, регистрирани като [техен] юрт (землище); това е срещу задължението им да поддържат коне. Премахнато е също и даването на авариз; те дават само по тридесет акчета за кон и глобите за престъпления и злодеяния, [както] и налог за женитба и данък за овце.

Обаче някои общини, които поддържат коне, са били отделяни от хасовете [на султанските синове] и придавани към тимари. От тези общини, които са били придадени към тимари и които са били длъжни да поддържат коне, премахнат е бил ат акчеси; вместо това са били задължени да плащат десятък от засетите от тях юртове (землища); а тези (от тях), които са нямали овце, са били регистрирани да дават (налог) бенак и авариз (извънреден данък).

Тези, които са били придадени към тимар, но не са били задължени да поддържат коне, са били задължени пак с налога, регистриран само за поменатите хасове; днес [налогът] ат акчеси е останал у племената, живущи в Тургут, Байбурд и Ескиил; било е заповядано, щото недоборите от ат акчеси да бъдат наново разпределени [и то] равномерно между съществуващите общини от всяко племе, което е било натоварено да дава ат акчеси.

Налозите от племената, които не са натоварени да дават ат акчеси, са еднакви с тези на уседналата рая.

 

[Дял пети]

[За положението на власите (ефляклар)]

 

Власите в Браничево и Видин не плащат харадж, десятък и испенче; те са опростени и освободени от всички аваризи (извънредни данъци), не дават също и налог ресм-и гердек (сватбарина), дават глоба за злодеяния; кнезете (селските кметове) вземат десятък от глобите за престъпления, които се дават на санджакбея.

[стр. 64] Поменатите власи дават по едно копие (гюндер) за всеки петдесет домакинства; стоят караул на местата, които следва да се пазят; при неприятелско нападение всички власи се снабдяват с коне и участват в боя; плащат на санджакбея годишно по осемдесет и три акчета от всяка къща.

Власите от Семендире (Смедерево) не плащат харадж, десятък, испенче, данък за овце, налог за женитба и други налози; по рождеството на Христа или както религиозно го наричат Божик, се събират по четиридесет и пет акчета (вместо) по един флорин от всяко домакинство; петдесет акчета, стойността на един овен и петдесет флорина, които (правят) една черга (палатка), наречена канута; два овена или стойността им; две пити кашкавал и две въжета за два повода по три акчета — или всичко стават по шестдесет и три акчета. Това дават по Божик (Коледа), а напролет, на деня Хъдрелес (Гергьовден), както го наричат, (дават) двадесет акчета — стойността на една овца с агне, или всичко (дават) по осемдесет и три акчета. За пет флорина един служи войнушка служба; на смени пазят места, които подлежат да се пазят. Когато се случи нападение [в неприятелска земя], един от всяко домакинство отива на поход (война). На всеки петдесет домакинства дават на санджакбея един прислужник (турича), който служи като слуга шест месеца. Съгласно закона дават глоба за престъпления, от която кнезете (селски кметове) вземат десятък. Те не доставят борина (чира) и дъски; не пазят крепости. Всред власите къща на санджакбея или на друго място те не строят и не косят ливадите му. Без вина не се отнема примикюрството от примикюрите. При спазване на условията те са опростени и освободени от всички извънредни данъци (авариз-и дивание) и обичайни налози (текялиф-и йорфие); между тях не влизат солари (тузджу).

Войнук или влах, който се занимава със земеделие в тимара на друг спахия, а не в селото, дето е регистриран, плаща половин десятък [на последния]. Ако продадат вино, получено от свое лозе, в тимара на кой и да е спахия, те дават по четири акчета за всяка [стр. 65] бъчва. Ако купят виното отвън и го продадат, плащат по петнадесет акчета на бъчва, също както раята.

 

[Дял шести]

[Отменени нововъведения]

 

Във вилаета Кония преди много години е станало нужда [хората] един друг да си пазят лозята. Чаушите започнали да ги пазят, като вземали по едно акче на дюнюм лозе и по преценка по едно киле зърнени храни от всички хармани. Понеже оттогава това е останало обичай, понастоящем те вземат същите пари, без да вардят [лозята]. Тъй като това е нововъведение, то се премахва.

Освен това от лозята на Кония се е вземало по тридесет акчета на дюнюм; лицето, което преди много години държало като закупчик водоразпределението, през време на напояването на лозята е назначавало със съгласието на гражданите доверени хора за управители (мютевелии) по разпределението на водата. По това време се е вземало по четири акчета налог за мираблък ресми (за водоразпределение). По-после тези разпределители на водата са станали сами управители по водоразпределението и са започнали да злоупотребяват със закона за налога. А през сезона на напояването на лозята е имало и установен ред от тях. Обаче онези, които са им давали повече пари като налог, са получавали ред [за напояване], преди да е дошъл редът им [за напояване]. През годините, когато водата е била намалена, вместо да страдат лозята, посадени по-късно, пакостяло се е на старите лозя, които са имали [старо] право за напояване. Поради това, както и по-рано, със съгласието на гражданите са били назначавани доверени лица за управители по водоразпределението и се е заповядало те да разпределят водата, за да не се пакости никому. По този начин бе премахнато явилото се по-после нововъведение.

Някой работник по водоразпределението е уговарял с частни лица да посадят зеленчукова градина при условие той (работникът) да получи една трета от производството на зеленчуковата градина, а градинарят — две трети. По този начин се губело правото за напояване на лозята. Във времето на Караманоглу три зеленчукови градини се напоявали от споменатата вода: едната градина била на началника на крепостта; другата била градина на високопоставена дама (хатун), а [стр. 66] третата — за пречистата гробница на мевляна Джеляледдин. Останалата (вода) е била използвана за лозята, чешмите и баните (хамамите). Джем султан построил извън крепостта един кьошк (вила), като от водата, която е идвала главно за кьошка, е било отделяно една част за лозето, посадено около кьошка. По-после под същия предлог управителите на кьошка са вземали много вода от същата вода и са я разходвали за посадените по пътя лозя. [С това] пакостяло се е много с намаляване водата на мюсюлманските хамами и чешми. Поради това се забранило на началниците на водоразпределението и на управителите на кьошка да не нарушават старите обичаи. Кадията на града да докладва на височайшия двор за непокорните.

От всеки дюкян на безистена в Кония се е вземало ежемесечно по едно акче. Понеже не е имало нужда от нощен пазач, когато в безистена се е намирал безистенджията, то по искане на хората в безистена се реши премахването [на нощното пазене].

Мухтесибът (инкасаторът-изпълнител) в Кония е вземал всяка седмица от притежателите на дюкян по две акчета, наречени хафталък (седмичен налог); когато пък хлебарят е работил, вземал е от него по две акчета на ден. Нововъведение е и това, че той (мюхтесибът) е вземал по две акчета от мях (тулум) сирене и тогава е позволявал да се продава. Той не се е занимавал да налага глоба на тези, които е залавял, че продават ексик (в по-малко), несъблюдавайки определената от кадията норма (нарх), а е събирал пари глобално (кесим). Тъй като всички тези случаи са нововъведения, премахват се. Необходимо е със съдействието на кадията да се определи норма, която да се има пред вид от мюхтесибите и да се взема по едно акче глоба от продавачите срещу всеки два драма ексик (в по-малко). Да не се взема нищо в повече; да не се взема кесим (глобално) от никого; изобщо тази заповед да не се нарушава.

Потомците на Челеби султан и на неговите роби и спахиите на Караман и на Хамид, когато идват в Кония, да не отсядат насила в къщите на гражданите; да отсядат само с одобрението им. В това отношение кадиите да забранят на онези, които искат да се настаняват насилствено; за непокорните да докладват на справедливия двор.

В селата и градовете е бил продаван добитък, без да се [стр. 67] иска за това гаранция, [че добитъкът не е краден]. От това гледище продажбата се счита като продажба на краден добитък. Поради това да не се купува добитък без гаранция, особено когато добитъкът произхожда от съмнителни места. Да се наказва с бой онзи, който взема добитък от съмнителни места.

Субашиите са вземали също глоби от лица, след като от тези лица наместник-кадията е взел [вече] глоба като от подсъдими съгласно закона. Глоба също са вземали нощните пазачи начело [с главатаря] на нощните пазачи; никой да не взема глоба освен наместник-кадията.

При залавянето на избягал роб обичай бил станал, щото яваджията да дава двадесет акчета за мюжде (добра вест) на онзи, който е заловил и предал избягалия роб. Господарят на избягалия роб е давал тридесет акчета [на яваджията], ако [робът] е избягал на разстояние един ден; давал е шестдесет акчета за разстояние два дни; при разстояние на бягството от три дни е плащал също повече и се е стигнало до сто акчета за мюжде. Той е давал за прехраната на роба сума, определена от кадията. Освен това от господаря на роба се е вземало и двадесет акчета за лицето, което е заловило и предало, беглеца. Покойният султан Худавендигяр (Мурад I), чиято пръст да бъде чиста и благоуханна, е заповядал казаните акчета да даде яваджията. И се установи да бъде така.

Лицата, които идват да събират харадж от името на султаните, са били придружавани от много хора, които са хранили конете си и са вземали безплатно (муфта) храна и вино. Поради липса на закон за изваждане (заличаване от списъка) на умрелите то всеки, който е идвал, е казвал: „[посочи, че е] заличен“; те пък се оплаквали: „Плащаме харадж за умрели преди десет години.“ Необходимо е, щото идващите да събират харадж, да не вземат нищо без пари, както и всеки три години да се прави проверка, като хората, които са налице, [само те] да бъдат обложени с харадж в новите им картони, а ако има умрели, да се отписват; да не се нарушава този закон.

Много спахии на тези места, когато са излизали от своите райони (землища) и са отсядали някъде, са вземали насила храна и фураж; това да бъде забранено.

Също и служителите на Челеби султан, когато им е бивала възложена някоя [съвместна] служба с кадията, действали са самоволно, без да покажат на кадията [съответната] заповед, като от [стр. 68] обвинените в грабеж са вземали глоба, без да ги представят пред кадиите и субашиите. Поради тази причина разбойниците не са получавали заслуженото наказание, тъй като кадиите не са били уведомявани [за това]. Ето защо нека бъде известно на длъжностните лица и на наместник-кадиите да не се взема глоба от никого, без да бъде представен пред кадията; и без знанието на кадията никой да не бъде затворен. Служителите на Челеби султан да не действат без знанието на кадията, а да действат съгласно решението на кадията там, дето трябва да се прилагат решения на кадии; да обуздават непокорните, но да не почват работа, като пренебрегват кадията.

В околностите на Кония имало едно [място за метлена трева (метличина), което било използвано от гражданите. Веднъж в това място се намерил заек. След този случай колджиите (патрулите) са безпокоили всеки, който е отивал там да бере метличина, казвайки му: „Ти влезе в гора (кория).“ Не трябва да се пречи на мюсюлманите да използват мястото, което са използвали и по-напред.

Някои хора от вилаета Караман, които са били обвинени в разбойничество, са откупвали глобите или данъците на някое място, като за гаранти са посочвали подобни на себе си [разбойници]; така те образували група от петнадесет-двадесет души и са нападали хора; а там, дето са отсядали, са вземали овце, агнета, фураж за конете и хляб. Ако някой от това село или цялото село се е оплаквал, то те, без да отнесат [това оплакване] до кадията и без да се установи, че са виновни [в нещо], са ги хващали и са ги обесвали за краката и с разни заплашвания са вземали от тях това, което са могли да вземат. Когато кадията ги е призовавал и им е казвал: „елате“, те са се противили и не са отивали, а са заминавали за друго село; необходимо е на такива подозрителни лица да не се дава работа. Да е известно на държавните чиновници, че никой не може да бъде хванат (задържан) без знанието на кадията и никой да не взема храна без пари.

За да бъдат продавани в някои градове добивите (произведенията) от феодалните владения, са били забранявани пазарите и не се е разрешавало на раята да продава своите произведения; тези случаи са също премахнати.

От гражданите на Семендире (Смедерево) са вземали вино на стойност две акчета от всяка бъчва вино, откарано в града, добито от [стр. 69] лозята. Вземали са също и по две акчета за всяка бъчва, след като е бил взет и десятъкът му. Тъй като това се счита нововъведение от времето на Сюлейман паша, то не е записано като доход [в регистъра], затова със султанска заповед е било премахнато.

 

[Дял седми]

[Обяснява се законът за дървата]

 

За нуждите на султанския дворец и султанските кухни е установено да се доставят всяка година: от кадийския район Изникмид (Измит) двадесет хиляди везнета (мярка) дърва; от кадийския район Ялак-ова двадесет хиляди везнета; от кадийския район Гекбузе двадесет хиляди везнета дърва; населението от всеки кадийски район е длъжно да отсече и приготви навреме казаното количество дърва, както са разпределени по-горе, и да ги стовари на брега готови за натоварване} гемиите, пристигнали [специално] за дърва, се товарят, колкото могат да носят, и се изпращат [в Цариград]. Всеки кадия [може] да предложи, щото дървата, които са определени за неговия кадийски район, да бъдат [приготвени] от лица, които ще почнат да ги изпращат по-рано от другите.

Дървата, определени за всеки кадийски район, да се отсичат, докарват и предават на място в един, а в краен случай в два месеца. Този срок да не се нарушава. Сеченето и добивът на дърва за съкровището (държавата) да става специално само за султанския дворец; на никого да не се дават дърва от името на съкровището; за къщата на пашата, за бейлербейовете, за началниците на служби в двореца и за всяко друго нискостоящо лице или високостоящо лице или за когото и да било, ако има нужда от дърва, да ги вземат със свои пари от лица, които продават доброволно и свободно дърва. Да не употребяват насилие върху никого.

На всяко пристанище за дърва да се приготви една мярка [за дърва] (везне), каквато е мярката в Истанбул (Цариград), с тази мярка да се мерят и товарят гемиите, дошли в пристанището за дърва. Установено е, щото парите (акчетата), които се изпращат от държавното съкровище за дърва, да се пресмятат по две и половина акчета за всяка мярка (везне); тези пари да се изпращат и дават без [стр. 70] остатък на работниците, които секат и свличат дърва. За количеството дърва, които се дават на гемията, всеки кадия снабдява с худжет (съдебен протокол) лицата, които са дошли с гемията за дърва; за колкото (дърва) е дошла гемията, толкова да товари.

За щастливия султански дворец се употребяват и разходват хиляда и петстотин мерки (везната) дърва от паламуд; установено е (решено е), щото казаното количество паламудови дърва да бъде разпределено (разхвърлено) върху поменатите кадийски райони по петстотин везнета съгласно съществуващата тук мярка; като се изсекат паламудовите дърва, остатъкът да се вземе от другите дърва и да се дотъкмят до две хиляди везната; решено е от всяка мярка дърва, взети за държавата или продадени на други хора, [да се взема] по две и половина акчета на мярка.

 

Бог знае по-добре истината

 

Настоящата бележка (тезкере) се отнася до закона за султанския бейтюлмал (държавното съкровище) в смисъл, ако някое лице в държавата ми на длъжност със заплата или с лен умре и наследството му се остави на Високата ми порта (на мене) чрез държавното съкровище или другояче, то наследствената маса на такива (хора), била тя малко или много колкото и да е, да не се дава на мукатаа [под наем] на закупчик.

Ако [умрелите] не са от Високата порта, то в такъв случай тяхното наследство, описано при кадията, било десет хиляди или повече от десет хиляди, било, че [умрелите] са, или не са длъжници, било, че наследствената маса покрие или не покрие дълговете, [това наследство] не се счита предадено на чиновника, представляващ държавното съкровище (бейтюлмал).

Щом е така, по отношение наследството на лица, каквито са посочените по-горе, е бил установен закон във времето на покойния султан Мехмед хан, чиято пръст да бъде чиста; според този закон, ако кредиторите предявят иск срещу наследството на такива лица, то в случай, че [дългът] е бил от петдесет, шестдесет, сто или до две-три хиляди [акчета], извършвали са проверка вилаетските (местни кадии) в присъствието на бейтюлмалджиите или в присъствието на изпълнителя на завещанието на починалия или на опекуна (настойника), назначен от шерийския съдия, и след като искът е ставал ясен и напълно установен [чрез разпит] на заклети и достоверни свидетели по шериата, (дългът) се давал и изплащал от наследствената маса на починалия. След това въпроса са докладвали на височайшия двор; остатъкът (от наследството) се е изпращал в столицата на султана. Ако пък някой е предявявал иск самостоятелно за дълг от три хиляди или [стр. 71] за повече, или в краен случай за по-малко [от три хиляди], то валията на вилаета и местните кадии са избирали съгласно шериата [някои] от най-достоверните свидетели за разпит и след като е бивала проверена тяхната честност, давали са своите показания преди издаване на решение; изслушвани са били след това и от моите казаскери; така са поставяли на място необходимата законна справедливост.

Ако обаче този дълг е бил само на едно лице и е бил десет хиляди или повече от десет хиляди, ищците и свидетелите не са се изслушвали от местните кадии, а са били изпращани в Истанбул (Цариград), дето са били изслушвани от Високата порта. При завръщането им се е постъпвало съгласно шериата. По-после този закон не бил спазван, а било е наредено, щото ищците от такова наследство малко или много всички заедно със свидетелите да се изпращат на Високата порта, без да бъдат изслушвани от местните кадии. По този начин мюсюлманите са били много ощетявани: за всеки случай те са бивали заставяни да идват със свидетелите си във Високата порта и са понасяли извънредни затруднения и лишения и са бивали угнетявани. Поради това сега при доклада, който се направи пред моята славна особа, се прояви голямо благоволение и милост към мюсюлманите, поради което наредих да се премахнат случаите, въведени впоследствие по този въпрос, и заповядах занапред съгласно закона, който е бил в сила през времето на султан Мехмед хан, на когото бог да помага и да му прости греховете, местните (вилаетски) кадии да са компетентни, като имат пред вид следното по отношение на кредиторите, които са ищци срещу наследството на споменатите по-горе лица: онези, които имат отделни самостоятелни вземания и всеки поотделно има да взема сто, двеста, петстотин или хиляда или в краен случай по-малко от три хиляди [акчета], на такива вие, които сте кадии, ще се погрижите лично (да гледате делата им) старателно и задълбочено, съгласно най-големите изисквания на шериата. Ако там има представители на държавното съкровище в тяхно присъствие или в присъствието на изпълнителите на завещанието на починалия или на назначения от шериатския съдия опекун, ще извършвате проверка по начин, щото [всичко] да бъде уяснено и установено със заклети и достоверни свидетели; да няма съмнение абсолютно в нищо; дребните вземания като тези на посочените лица ще присъждате [вие] и ще ги давате и изплащате вие от наследствената маса на умрелия. Да уведомявате писмено (Портата). Обаче онези, които имат вземания самостоятелно повече от [стр. 72] три хиляди или по-малко от десет хиляди и водят дела, както и по-горе, ще изслушвате лично вие техните свидетели съгласно изискванията на шериата и след като всичко бъде законно ясно и не остане никакво съмнение, (пак) няма да издавате решение, а веднага след депозиране на показанията ще направите подробен доклад, който ще бъде законно проверен в столицата от моите казаскери и каквото се установи, ще действате съгласно с него.

Обаче онези лица, които водят дела за вземания с десет хиляди или повече от десет хиляди, ще ги изпращате във Високата порта — ищците заедно с техните свидетели — съгласно стария закон; тук ще бъдат разпитани, за да се намери истината; в това отношение също не предприемайте нищо.

По отношение завещанията на такива лица [като горните починали] местните (вилаетски) кадии да действат по същата процедура; за малките завещания, каквито са тези с по-малко от три хиляди акчета, след като бъдат установени и изпълнени, да се докладва за направеното; ако те са повече от три хиляди, то след установяването и преди изпълнението на завещанието да се докладва на височайше място; ако завещанието е над десет хиляди, няма да правите разпит, а ще изпращате ищците и свидетелите на височайше място; но във [всички] тези случаи е необходимо старание и бдителност; да се предпазвате от измама, хитрост, лъжесвидетелстване, а особено от свидетели, чиито показания не са приети от шериата; да не се дава имот (стока) никому с хитрост и фалшификация; ако впоследствие се окаже нещо противно на очевидността и ако в подобни случаи се е дал имот на някого вследствие показанията на недопустими по шериата свидетели или поради хитрост, ще заслужите порицание и наказание. Това да знаете.

Бог знае по-добре. Той е наш подслон и убежище.