Индекс на статията
До същия
Това, което ти бях писал преди, чедо мое, писах го за обща полза на ромеи и българи, а сегашното писмо1 изразява същото намерение и стремление. Като знаем, че разногласието и размирието са вредни и за едната, и за другата власт, и за поданиците им, ние силно се измъчваме душевно заради това не само като служител на светия олтар, ако и да сме недостойни за такава служба, но и защото през дълговременния и нещастен наш живот не малко знания придобихме от древната история, а тъй също и от съвременните събития, какви злополучия поражда несъгласието. Но като знаем също и ония скърби и страдания, които постигат човешкия род поради съперничество и омраза, ние ти пишем и сега. Защото дори враждата на един човек с друг е нещо тежко и в такъв случай, ако мирът не предвари да прекрати враждата, то опасността застрашава с преголяма загуба и единия, и другия. Но по-тежко е, когато семейство със семейство и град с град враждуват така. А не е моя работа да те уча колко пък по-пагубно е, когато един народ враждува с друг и не иска да се помири. Но всеки разбира това, а не по-малко твоят най-благоразумен и съвършен разум. Няма какво повече да кажа, защото вече и по-рано ти говорих и защото и ти без моите думи, чедо мое, си в състояние да научиш другите на онова, което е полезно, прекрасно и за мира, а съвсем не се нуждаеш да бъдеш увещаван.
Това, което е решено в сената и за което са изпроводени при вас пратеници с нашето писмо, те със собствените си уста ще ти предадат, а тъй също и нашето писмо ще те уведоми за това, ако ти неизменно поддържаш своето намерение и ако не искаш да се върнеш към предишното положение — да се даде клетвено уверение, че няма да се предприема нищо вредно от страна на българите, да съществува, както и по-напред тъй нареченият κομβέντον2, да ти се изпраща това, което ти се праща по обичая3 от Ромейската империя до Дебелт и оттам чрез вашите хора да се донася до твое господство и ти да се задоволяваш от тия неща и да не искаш нищо повече, нито да пристигат при тебе царски хора и да ти се покланят. Като мислим така, подканяме те и те уговаряме да отклониш бедствието, което би постигнало и двата народа — ромеите и българите, — ако — не дай боже — мирът не бъде сключен; да пощадиш собствената си чест и слава и да не оставиш подир себе си повод за злословие и порицание на твоето славно име; да не бъдеш за бедствията, които ще постигнат и двата народа, предаден на проклятие от ония, които ще претърпят нещастия. Затова аз те увещавам и подканям като баща чедото си и като служител божи, ако и недостоен за божествената слава, тебе, прославения от бога, комуто ти ще бъдеш длъжен да дадеш отчет, ако извършиш нещо недостойно и противно на неговата свята воля.
Тези пък, които по-напред бяха изпратени до тебе с нашето писмо, след връщането си ни съобщиха следното: понеже ние бяхме казали в писмото си, че походът ти не може да бъде извършен без кръвопролитие, ти си отговорил, че ние сме казали, че с кръвопролитие ще можеш да изпълниш предприятието си. Ние бяхме силно смаяни и много огорчени от тия думи, дори аз се учудих дали те говорят истината, не е пи всичко това лъжа и измислица на разказвачите. Как ти можа да помислиш това? Как можа да произнесеш тези думи? Като имахме пред вид бедствията, които постигат ония, които се сражават и враждуват, ние казахме, че не може да се мине без кръвопролитие, когато предприемеш похода си и започнеш враждата. Тези пък — не зная по собственото си ли подбуждение, или са чули от твоите уста - произнесоха тези думи, които не само ние, старец и архиерей, ако и недостоен, но дори и едно дете не би искало да произнесе. Па и кой не знае, че когато настане вражда между някои, то неизбежно ще последват удари и убийства? Но във всеки случай не трябва нарочно да търсим повод, поради който някой да излезе виновник на кръвопролитието. Нима ти не виждаш всекидневните войни? Едните захващат война с цел да завладеят имуществата на неприятелите, другите пък тръгват ореш у тях със същото желание да заграбят имотите на неприятелите. И така настъпват нещастия за едните и другите, както обикновено, защото нещата не се развиват според надеждите на едните и на другите, но едните биват излъгани и губят надеждите си, а пък другите може би ги сполита пълно разорение и гибел.
И тъй нито ти, чедо мое, не извращавай думите ни, нито пък някой друг да стори това, като ги изопачава по желанието си, та да не се помисли, че ние говорим туй, което нито знаем, нито сме помислили, нито сме говорили, а още повече такова, което не би казал никой друг, освен ако не е изпаднал в крайно умопомрачение. Прочее, както казахме по-горе, ние силно бяхме смаяни при голямото пустословие на ония, които ни казаха това. О, да беше казаното само едно пустословие и да не беше подложено на вечно осъждане! Ако всяка празна дума не е безотговорна пред олтаря на Христа, то колко повече такава клевета. Но ако тези, които ни казаха, са изригнали това от сърцето си, то ние не толкова скърбим, макар казаното и да е тежко, защото, когато някоя мисъл е несъвършена и погрешна, то естествено е, че тя се замисля и изказва несъвършено и погрешно. Ако пък това е рожба на твоето високочтимо господство, което обича благоразумието, то нека нашият бог ни пощади и избави от клеветата, а към тебе бъде благосклонен както сега, тъй и в бъдеще, като ти дава възможност да обмисляш, да обсъждаш и правиш това, което ще бъде свободно от всяко човешко порицание и което ще те представи безукоризнен пред вечния съдия.
1Това писмо е било писано в края на юли 913 г.
2Κομβέντον е елинизираната латинска дума conventum = сговор, договор, т. е. Николай Мистик иска да каже: „да бъде в сила мирният договор".
3Византийската империя откупвала мира със Симеон чрез богати подаръци, които периодическа му били изпращани.