Индекс на статията
До същия
Получихме, чедо мое многолюбимо, твърде тежък удар в сърцето си от ужасното известие1. Едно заради тебе и твоята слава и друго заради нас ти писахме онова, което ти написахме по-рано, подбуждани от бащинска любов, като ту те подканяхме, ту те заплашвахме, както обикновено постъпва с чедата си бащинското сърце, изпълнено с дързост и вълнение. Така, ако ти си прочел предишните ни писма, чедо наше, то ти още повече си можал да узнаеш нашата гореща любов към тебе и как ние горим от усърдие за тебе, за твоята чест и слава на земята и за спасението и блаженството ти на небесата. Но това се отнася до писаното вече от нас. Сега пък, когато узнахме от писмото, изпратено до нашия син, христолюбивия цар, за твоите разпоредби,2 сърцето ми се облекчи от много тежката скръб, която го угнетяваше, и ти пишем,3 та и ти, чедо наше, ако преди си се оскърбил от нашето отческо порицание, да забравиш това оскърбление, още повече като знаеш, че това порицание бе извикано не от омраза, а от голяма любов към тебе, и не само голяма, но и истински бащинска. И ако сам можех да бъда при тебе, непременно бих се опитал да удържа похода ти. Как и по какъв начин? Като хвана ръцете ти, прегърна главата и очите и цялото тяло на моя син. Ако пък и тогава ти би захванал да упорстваш, то аз бих се хвърлил в краката ти. Но тъй като аз не можах да ти попреча лично, а за мене беше необходимо поне отдалеч да се опитам да удържа похода ти, то се принудих да прибягна до порицания, както подобава на баща, който смее, чедо наше, да те порицае, не само за това, че ти си ми чедо, но и за това, защото много те обичаме, защото тези, които силно обичат, са способни благосклонно да понасят порицанията на приятелите си, а още повече порицанията на родители към чеда, особено когато порицанието се отнася до честта и спасението на порицаваните. Освен това природата на разумните хора е такава, че тя понася благосклонно укорите на приятелите. Защо? Защото никой от враговете не би порицавал този, който постъпва лошо, а, напротив, ако би могъл и ако би придобил доверието му, сам би го насочил към по-лошото. И тъй на приятелите се пада да го укоряват, И затова, както ние казахме, те се радват, а не скърбят, когато тези, които се стремят към лошото, биват порицавани от приятелите. Прочее, когато биваш порицаван било от приятел, било от баща, ти във всеки случай трябва да се радваш. Ние в името на бога, спасителя и управителя и владетеля на всичко сме убедени, че нашите писма ще принесат полза, а не вреда и ще ти даруват благоденствие на земята — ако пожелаеш да им обърнеш внимание, — както и небесна слава. Без тази слава всичко, което на земята се показва добро и славно, всяка власт и мощ за този, който ги е придобил, стават тежки и мъчителни дотолкова, доколкото заради тях се намалява и небесното блаженство. Дано ти да не се лишиш от него, с което да те награди Христос, бог наш, чрез молитвите на пресветата и пречиста Владичица наша — надежда и спасение на християните — и чрез молитвите на всички светии!
1T. e. известието за похода на Симеон в края на юли 913 г. През август същата година той достигнал Цариград и го обсадил, като го обиколил с окопи от Влахерните до Златната врата, т. е. от Златния рог до Мраморно море.
2Както се каза в по-горната бележка, през август същата година Симеон обсадил Цариград, но след като видял, че не ще може да го превземе, той изпратил писмо до византийския император с предложение за започване на мирни преговори
3Това писмо било написано през втората половина на август 913 г.