Иван Лазаров
Из "Кой кой е в средновековна България"
Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов
Климент (Климент Охридски) (ок. 838 — 916), слав. просветител, бълг. книжовник, пръв епископ на бълг. език. Една от най-ярките фигури на цялата ни средновек. култура.
Роден в областта на Солун. Произхождал от местните славяни. В краткото му житие категорично е отбелязан неговият народностен произход: „Този велик наш отец и български светилник бе по род от европейските мизи, които обикновеният човек нарича българи...“. Повече нищо не се знае за семейството му, нито пък е известно светското му име (Климент е монашеско име).
Не желаел да говори за себе си и много неща премълчавал „поради смирението си“. Подобно поведение не е учудващо — нормите на монашеското служене изисквали пълно скъсване с миналото, със света на обикновените хора, с дома, семейството, близките и роднините.
Методий - (ок. 815 - 6.IV.885), брат на Константин-Кирил Философ, слав. просветител, равноапостол, покровител на славянството. Роден в Солун. Баща му Лъв бил друнгарий. Майка му се казвала Мария. За младите му години повече не се знае. Известно е, че когато станал на 20 години, бил назначен за архонт на една слав. област на север от Солун (вероятно т. нар. Стримонска архонтия). Неслучайно по-късните легендарни сведения свързват началната дейност на първоучителите с областта Брегалница.
Богомил (поп Богомил) — създател на богомилството в България през X в. „Случи се, че в годините на православния цар Петър в българската земя се появи поп, по име Богомил — по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя" — пише старобълг. писател презвитер Козма. И като че ли това е единственото сведение, че поп Б. е съществувал. Кой е бил поп Б.? Някога един бълг. учен написа, че произхождал от знатен слав. род, твърдение, което можем да отдадем на фантазията, но не и на достоверни ист. сведения. Други пък се опитаха да докажат, че Б. и поп Йеремия, знаменит автор на апокрифни съчинения от X в., са едно и също лице. И тази хипотеза не издържа сериозна критика. Трети направиха опит изобщо да отрекат, че Б. е съществувал. Те се позоваха на факта, че за него се споменава един-единствен път в беседата на презвитер Козма и векове по-късно името му се среща в рус. съчинения. Те отдадоха името му на традицията, която наложили самите еретици, като се назовали „мили на Бога", след което възникнала идеята за техния митичен водач, наричан Б.
Власий — епископ на Браничево през 1202 — 1207 г. Вероятно бил един от онези духовници, издигнати в архиерейски сан след възстановяване на независимата бълг. държава и архиепископия (1186 — 1188). В. бил един от най-приближените лица на цар Калоян (1196 — 1207) и примас Василий и няколко пъти му били поверявани важни дипломат. мисии. В. споделял възгледите на царя за уния с Римската църква, поради което бързо се издигнал в духовната йерархия. През 1202 г. бил избран за епископ на Браничево. Браничевската епархия била една от най-важните, тъй като била обект на спорове и въоръжени конфликти между България и Унгария. Нейният предстоятел трябвало да притежава не само преданост към църквата, но и дипломат. заложби, толерантност и едновременно с това неотстъпчивост и вярност. По всичко личи, че тези качества били щастливо съчетани у В. През 1203 г. той вече бил посветен за епископ, което означава, че започнал ефективно да изпълнява пастирските си задължения в Браничевската епархия.