Милен Куманов
Една от големите неправди на Берлинския договор от 1878 г. е не само разпокъсването на току-що освободената българска държава, но и налагането на редица ограничения на самото Българско княжество, които сериозно накърняват неговата независимост. Така например, още в чл. 1 на същия диктат се изтъква, че то се поставя под сюзеренитета (върховенството) на Високата порта. В следващите членове на международния договор се определят и редица конкретни задължения, произтичащи от зависимостта на Княжеството от Османска Турция. Между тях са поемане на част от дълга на империята спрямо западноевропейските държави, спазване на режима на капитулациите, признаване на привилегированото положение на поданиците на западните велики сили, разрушаване на военните крепости, намиращи се на негова територия и пр. Особено тежък за българския народ е годишният данък, който той трябва да изплаща на своя сюзерен.
Турците са най-голямото национално малцинство в България. То се заселва в българските земи, посредством османската администрация, преди стотици години и е част от сунитското крило в исляма. Отношенията между него и българската държава винаги са били сложни и силно зависещи от външнополитически фактори.
Един от най-важните въпроси, който стои пред българските политици вече повече от век е т. нар. ,,македонски въпрос”. Някои от тях ще се опитат да го решат чрез военни действия, други ще търсят разширяване на българското влияние във Вардарска Македония със средствата на дипломацията, трети ще виждат разрешаването му в създаването на нов държавен субект, обединяващ южните славяни. Сред политиците оставили важна следа в историята на македонския въпрос се откроява името на Тодор Живков. След като успява да съсредоточи властта в ръцете си, той решава да промени дотогавашната политика на Народна република България по него. През 1963 г. по време на Мартенския пленум той разкритикува действията на Българската комунистическа партия след Втората световна война спрямо населението в Пиринския край, чието самосъзнание тя се опитва да промени. Той заявява, че Благоевградският окръг и хората, живеещи там са неразделна част от българската държава и нация и това е исторически доказано. Според него след 1945 г., в рамките на Народна република Македония, започва да се формира македонската нация и НРБ трябва да направи всичко възможно, за да не се изгражда тя на антибългарска основа1.