Родна история

В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

Посещения: 1958

 

 

Христо Матанов

 

В ТЪРСЕНЕ НА СРЕДНОВЕКОВНОТО ВРЕМЕ

 

Неравният път на българите (VII-XV в.)

 

Юстинианова Византия 527-567
Юстинианова Византия 527-567

Хр. Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

Дунавският лимес около 600 г.
Дунавският лимес около 600 г.

Хр. Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

Образуване и укрепване на Българската държава
Образуване и укрепване на Българската държава

Хр. Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

Византия и Балканите, 718-814 г.
Византия и Балканите, 718-814 г.

Хр. Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

Византийски мисии и пратеничества
Византийски мисии и пратеничества

Хр. Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

Византийска експанзия 971-1018 г.
Византийска експанзия 971-1018 г.

Хр. Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

България и първите кръстоносни походи
България и първите кръстоносни походи

Хр. Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

България и Балканите по време на Четвъртия кръстоносен поход
България и Балканите по време на Четвъртия кръстоносен поход

Хр. Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

Политически размествания, 1276 - 1331 г.
Политически размествания, 1276 - 1331 г.

Хр. Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

Балканите в навечерието на османското нашествие
Балканите в навечерието на османското нашествие

Хр. Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

Османската държава на Балканите, 1402 -  1453 г.
Османската държава на Балканите, 1402 - 1453 г.

Хр. Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

Карта на Велика България, ок. 650 година
Карта на Велика България, ок. 650 година

Рашев, Рашо (2005). „Прабългарите през V-VII век“

Покръстване на българите,
Покръстване на българите,

миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата летопис, ХІV в.

Армиите на Крум (горе) и Михаил I Рангаве (долу) преди Битката при Версиникия (813)
Армиите на Крум (горе) и Михаил I Рангаве (долу) преди Битката при Версиникия (813)

Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, XII в.

Кръщението на Борис I
Кръщението на Борис I

миниатюра от Мадридския препис на Хрониката на Йоан Скилица.

Българите разгромяват ромеите при Булгарофигон
Българите разгромяват ромеите при Булгарофигон

Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица

Българи се спасяват от маджарите в Дръстър
Българи се спасяват от маджарите в Дръстър
Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица
 
Регентът Александър съобщава на вестоносци от България, че не иска да подписва договор с княз Симеон.
Регентът Александър съобщава на вестоносци от България, че не иска да подписва договор с княз Симеон.

Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица

Българите превземат Адрианопол
Българите превземат Адрианопол

Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица

Победата на българите над византийците при Ахелой, 917 г.
Победата на българите над византийците при Ахелой, 917 г.

Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица

„Българският цар Симеон – Основоположникът на Славянската литература“ (1923)
„Българският цар Симеон – Основоположникът на Славянската литература“ (1923)

картина от цикъла „Славянска епопея“ на чешкия художник Алфонс Муха

 Държавен печат на българския цар Петър І
Държавен печат на българския цар Петър І
Нашествието на киевския княз Светослав в България
Нашествието на киевския княз Светослав в България

Миниатюра 63 от Манасиевата летопис, 14 век

Превземането на Преслав от византийците
Превземането на Преслав от византийците

миниатюра от хрониката на Скилица

Триумфалното завръщане на император Йоан Цимисхи в Константинолол с плененото царско семейство
Триумфалното завръщане на император Йоан Цимисхи в Константинолол с плененото царско семейство

Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица

Българи убиват солунския дук Григорий Таронит
Българи убиват солунския дук Григорий Таронит

миниатюра от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица

Сватбата на Ашот Таронит и Самуиловата дъщеря Мирослава
Сватбата на Ашот Таронит и Самуиловата дъщеря Мирослава

миниатюра от хрониката на Йоан Скилица

Византийците предвождани от Никифор Уран убиват българи
Византийците предвождани от Никифор Уран убиват българи

миниатюра от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица

Среща между Алусиан и Петър Делян
Среща между Алусиан и Петър Делян

миниатюра от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица

Поражението на Алусиан пред Солун, 1040 г.
Поражението на Алусиан пред Солун, 1040 г.

миниатюра от Мадридския препис на Йоан Скилица

Факсимиле от преписка между папа Инокентий ІІІ и българския цар Калоян.
Факсимиле от преписка между папа Инокентий ІІІ и българския цар Калоян.

Детайлът съдържа формулата: "Калоян, цар на българи и власи". Оригиналът се съхранява в Секретния архив на Ватикана.

Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II
Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II
Иван Асен II пленява Теодор Комнин,
Иван Асен II пленява Теодор Комнин,

художник Николай Павлович

Портрет на цар Михаил II Асен (1246 - 1256),
Портрет на цар Михаил II Асен (1246 - 1256),

от църквата Свети Архангели Митрополитски в град Костур, Егейска Македония, Гърция.

Ктиторски портрети на севастократор Калоян и съпругата му Десислава,
Ктиторски портрети на севастократор Калоян и съпругата му Десислава,

Боянската църква 1259 г.

Цар Константин Асен и царица Ирина,
Цар Константин Асен и царица Ирина,

стенопис от Боянската църква 1259 г.

Битката при Велбъжд,
Битката при Велбъжд,

фреска в манастира Високи Дечани

 Цар Иван Александър със семейството си,
Цар Иван Александър със семейството си,

миниатюра от Лондонското евангелие на Иван Александър

Деспот Константин (Константин Драгаш ?), Кера Тамара, Кераца и Десислава
Деспот Константин (Константин Драгаш ?), Кера Тамара, Кераца и Десислава

миниатюра от Лондонсокото Четвероевангелие на цар Иван Александър

Рилска грамота на цар Иван Шишман от 21.09.1378 г.
Рилска грамота на цар Иван Шишман от 21.09.1378 г.

Съхранява се в Рилския манастир.

Конник и пехотинец от българската армия, XIII в.
Конник и пехотинец от българската армия, XIII в.

Съвременна възстановка

Previous Next Play Pause

 

Прочети още...

Съдбата на средновековното българско документално наследство

Написана от Илиян Карабойчев
Посещения: 2004

 

 

1Темата за средновековните ни ръкописи е популярна сред професионалните исторически и филологически среди, но твърде малко дискутирана сред любителите на средновековното ни минало. В „модерните“ времена историята сякаш се мери с аршина на военните победи, на славните битки, на времената на войнолюбивите и винаги побеждаващи владетели, ала както казва един любим историк – „няма красива война1. Думи на същия този историк са, че българите са много по-силни чрез перото и словото, отколкото чрез войната. Един бегъл, съвсем не задълбочен поглед върху ръкописното дело и запазеното документално наследство на българите може да ни убеди в тази теза, а дори нещо повече – да ни покаже, че и ние сме дали нещо на света, без то да бъде поставяно под научна дискусия, под спорове, под хипотези. Защото то е тук – пренесено през времето от музата на историята и подарено ни като завет, като спомен за едно отминало величие и като урок за стойността и смисъла на словото. Апропо, настоящото изследване няма претенции за всеобхватност и обективност на разисквания проблем. То по-скоро прави един кратък оглед върху съдбата на българските средновековни ръкописи, техните пътища извън пределите на родината, опитите за съхранението и опазването им, както и неизброимите опити те да бъдат подложени на умишлено унищожение, заграбване или преправяне за нуждите на чужди политики и идеи.

Прочети още...

Дипломатическите отношения на славяни и българи с Византийската империя през VI - VII век

Посещения: 4273

 

Илиян Михов

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. 9, април, 2016

 

Темата за дипломатическите отношения между славяни и българи води своето начало още отпреди създаването на  Българската държава. В този период двете етнически групи играят важна роля в политическите взаимоотношения между държавите и племенните общности в Европа.

Прочети още...

Алциок — прабългарски вожд от нач. на 30-те години на VII в.

Посещения: 3824

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Алциок — прабълг. вожд от нач. на 30-те години на VII в. Някои учени приемат, че той е петият син на хан Кубрат, който според виз. летописи напуснал родината си и се установил в Панония. Други са на мнение, че А. е живял 30 години по-рано от Кубратовия син с предполагаемо име Алцеко и е имал по-различна полит. съдба.

Прочети още...

Алцеко (Алцек) — прабългарски вожд през 60-те години на VII в.

Посещения: 3671

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Алцеко (Алцек) — прабълг. вожд през 60-те години на VII в., вероятно пети син на хан Кубрат. Виз. летописи отбелязват, че след смъртта на владетеля на „Велика България“ синовете му си поделили властта и се разделили. Петият син, чието име не се споменава, стигнал до т. нар. Пентаполис (Петоградие) в областта Равена, която обхващала приблизително изт. крайбрежие на Сев. Италия. Там той се подчинил на „царството на християните“, т.е. преминал на виз. служба.

Прочети още...

Личните имена в семейството на Комитопулите като фамилна стратегия за трансформирането на рода им в династия

Написана от Виктор Петров
Посещения: 98

 

 

Tzar Samuil of Bulgaria coat of armsОбект на настоящото изследване са личните имена сред членовете на династията на Комитопулите за периода до падането на Самуилова България под напора на военния гений на император Василий II (976–1025). Извън обсега на проучването остават потомците на Комитопулите, живущи в пределите на Византийската империя.

Прочети още...

Статутът на българската държава след пленяването и развенчаването на цар Борис II от византийците

Написана от Виктор Петров
Посещения: 3790




1Добре известно е, че с военната кампанията на византийския император Йоан I Цимисхи (969–976), започната през пролетта на 971 г. против настанилият се силом в България киевски княз Светослав (964–972), за кратко време ромеите успяват да установят контрол над източните български предели под претекста на търсено възмездие за арогантното отношение на русите към императора, водени до известна степен и от изпълнението на поетите през 969 г. от император Никифор II Фока (963–969) съюзни ангажименти към българите, както и отчасти подбудени от „състрадание“ към християнски си събратя, измъчвани от оръжието на придошлите северни езичници1. Но още в хода на бойните действия прикритият коварен замисъл на византийците излиза наяве. След двудневната обсада и превземането на българската столица Преслав на Велики четвъртък (13 април 971 г.)2. Йоан Цимисхи пленява намиращия се дотогава в почетен варяго-руски плен български цар Борис II (969–971)  заедно със семейството му и неговия брат Роман-Симеон, но тъй като офанзивата срещу силите на Светослав е още в разгара си, на първо време василевсът заявява с двулично вероломство, че „не бил дошъл, за да проби българите, а напротив, за да ги освободи“ от общия им враг русите, зачитайки фиктивно владетелските правомощия на Борис II3 и проявявайки чувство на снизходителност, „на всички пленени българи разрешил да отидат безпрепятствено и свободно, където искат“4. Така привидно царското семейство попада под протекцията на Йоан Цимисхи, който прекарва известно време в българската столица, докато я поукрепи и затегне от нанесените ѝ при обсадата щети и междувременно да прегрупира силите си за по-нататъшно настъпление срещу русите и респективно – срещу българските крепости. Наративните източници са лаконични за по-нататъшния ход на събитията. Така в този момент не става ясно какви са по-сетнешните взаимоотношения между император Йоан Цимисхи и цар Борис II като негов заложник. Средновековните автори наблягат основно на победоносното настъпление на императора в страната, която, според византийската политическа теория, по право принадлежи на Византия, тъй като ѝ е била отнета несправедливо още през VII в.5 След като урежда нещата си в българската столица, василевсът най-накрая разкрива истинските си намерения – да инкорпорира набързо придобитите български територии в ромейската държава и окончателно да разтури съществуването на България. Това Цимисхи заявява по най-категоричен начин с преименуването на Преслав в своя чест на Йоанопол6. Оттук, след като отпразнува в града Великден (16 април)7, той се насочва към укрепилия се в Доростол (Дристра, Дръстър; дн. Силистра) княз Светослав, като по пътя си не пропуска да завладее и старата престолнина Плиска8, с което символично ознаменува фактическия крах на българската държавност. Завладявайки сърцето на българската държава и справяйки се по най-категоричен начин с русите на Светослав само в рамките на една брилянтно изпълнена четиримесечна кампания от април до юли 971 г.9, Йоан I Цимисхи се завръща победоносно в Константинопол в края на лятото или през ранната есен на същата година.

Прочети още...

Значението на Именник на българските ханове като извор за образуването на средновековна България

Посещения: 9471

 

Милияна Каймакамова

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVII, 2019 г.

 

ImennikМалко повече от столетие и половина ни дели от времето, когато Именник на българските ханове става достояние на науката. Заслугата изцяло е на руския славист Андрей Николаевич Попов (1841—-1881), който пръв го публикува през 1866 г.1. Това е една от малкото творби на българската средновековна историопис, която е натрупала тъй богата история на проучване и е обединила усилията на учени от различни направления и поколения в търсене на отговор на многото въпроси, които поставя неговият кратък, но съдържателен текст2. Сред тях по-важни са тези за: произхода на езика и календара на българите, тяхната ранна история и култура, българската ономастика и титуларна практика, състоянието на ханската власт в периода до средата на VIII в., началното развитие на владетелската идеология и на българската историческа мисъл и др. Затова в съвременната медиевистика напълно заслужено този забележителен труд се оценява като един от българските извори с основно и първостепенно значение за изследването на средновековната българска история наред с първобългарските надписи на гръцки език от VIII-IX в., Закона за съдене на хората (втората половина на IX в.), Шестоднев на Йоан Екзарх (края на IX в.), Беседа против новопоявилата се богомилска ерес на Презвитер Козма (средата на X в.), Бориловия синодик (1211-1394), и житийното творчество на видния български църковен и обществен деец Евтимий Търновски (ок. 1320/1330-ок. 1402) и патриарх на Българската църква (1375-1393)3.

Прочети още...

Военачалниците на цар Самуил. Просопографски бележки

Написана от Виктор Петров
Посещения: 4892

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVII, 2019 г.

 

Увод

 

6Векът на цар Самуил (997–1014), както нарича Пламен Павлов в книгата си със същото заглавие времето от 971–1018 г.1, е един от най-епичните и героични периоди в средновековната ни история, който и до днес продължава да буди интерес в академичните и обществените среди. Българо-византийският двубой през втората половина на X – първите две десетилетия на XI в. е епоха на славни битки и юначни моменти, която с право бе окачествена от Васил Гюзелев като „българската епопея“ в защита на държавната независимост и свободата на българския народ2.

Прочети още...

Последният защитник на Самуилова България

Написана от Тервел Попов
Посещения: 1723

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVII, 2019 г.

 

Ahtum sermon03 01След коварното убийство на цар Иван Владислав (1015–1018) под стените на адриатическата крепост Драч (дн. Дуръси в Албания) през февруари 1018 г., българската държава започва да се разпада. Овдовялата царица Мария и патриархът се предават на византийския император Василий II Българоубиец (976–1025). Болярите (ичиргу боилът Богдан, прочутият защитник на крепостта Перник Кракра, Драгомъж, Несторица и много други) се надпреварват да засвидетелстват покорството си пред василевса, за да спасят живота си и да получат високи титли и служби. Престолонаследникът Пресиан, заедно с братята си Алусиан и Аарон търсят убежище в планината Томор (в дн. Албания), но са принудени да сложат оръжие, изтощени от продължителната ромейска обсада. Огнищата на съпротива в албанските планини са унищожени от ромеите едно след друго.1 След като Василий II покорява почти цяла България, сръбските и хърватските земи също признават неговата власт. Само българската област между реките Дунав и Сава с главен град Срем (Сирмиум, дн. Сремска Митровица в Сърбия), управлявана от болярина Сермон, още не е завладяна от василевса поради своята отдалеченост – тя се намира в периферията на българската държава. Според Васил Златарски действията на ромеите срещу Сремската област са през есента на 1018 г.,2 но редица учени (Гюстав Шлюмберже, Васил Гюзелев, Георги Николов и др.) смятат, че това е станало в първите месеци на 1019 г.3 Тяхното мнение е по-правдоподобно, защото византийският автор Йоан Скилица поставя завладяването на Срем след подчиняването на хърватските земи от ромеите.4

Прочети още...

Поява и същност на българското богомилство

Посещения: 10989

 

Милияна Каймакамова

 

640px Beseda07Социално-религиозни учения и движения възникват и се развиват под натиска на различни фактори и условия и са изразител на състоянието на вътрешнодържавния живот и на интелектуалното равнище на обществото. Изворите сочат, че в България намират почва отшелничеството, богомилството, ереста на жидовстващите, адамитството и др. Тези богословски ереси всъщност изразяват идейната борба сред различните съсловия на българското общество и разкриват многообразието в социалните и политическите възгледи на аристокрацията и на народното мнозинство.

Прочети още...

„Именникът на първобългарските ханове" и българската държавна традиция

Посещения: 3117

 

Иван Дуйчев

 

621px NominaliaOfTheBulgarianKhansUvarovManuscriptНеведнъж е заявявано, че в неспирния поток на историческия живот обичайните хронологически разграничения имат повече условно, а не абсолютно значение. Чрез поставянето и уточняването на хронологическите определения ние се мъчим да внесем — за нас самите преди всичко — известна прегледност в развоя на историческите събития. В действителност обаче една епоха подготвя следващата, закономерно съдържа предпоставките за възникването на следващата и се прелива в нея. Именно тази причинна обусловеност на следващата епоха от предходната създава онова явление на непрекъснатост или континюитет в историческото развитие, което е основна характеристика и на нашата национална история. А споровете за установяване на определени и точни датировки като разграничения между отделни исторически епохи понякога са спорове повече за външни белези. Пример за това представляват и споровете относно датата на възникване и формиране на българската държава. Установяването на тази дата е напълно необходимо, за да внесем прегледност в знанията за миналото на нашия народ. Възникването на една държава обаче е много сложен исторически процес, в който се преплитат фактори от политическо, социално и икономическо естество, както и съответни етнически съотношения, с други думи казано, фактори на вътрешното социално-икономическо и външното политическо и етническото развитие.

Прочети още...

Константин Преславски

Посещения: 5771

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

DidacticGospelAlphabetPrayerConstantinePreslavskiКонстантин Преславски - бълг. книжовник от IX — X в., един от най-блестящите представители на Симеоновия интелектуален кръг в Преслав. За ранните му години не се знае нищо. Неговият съвременник Тудор черноризец Доксов съобщава, че бил Методиев ученик. На основата на това кратичко известие учените приемат, че К.П. попаднал сред Методиевите ученици непосредствено след смъртта на Константин-Кирил Философ (14.II.869) или станал близък помощник на Методий скоро след тази дата. Оттук можем да заключим, че К.П. придружавал своя учител в най-трудните години на сурова борба срещу немското духовенство в периода между 870 и 885 г. За съжаление не можем да кажем нищо повече.

Прочети още...

Наум Охридски

Посещения: 2459

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

st naumНаум (Наум Охридски) — един от най-близките ученици на слав. първоучители Кирил и Методий. Ист. традиция му отрежда място сред св. Седмочисленици, а култът към него е тясно преплетен с култа към Климент Охридски.

До наши дни са достигнали две жития на Н. О., но съдържащите се в тях биографични данни са оскъдни и непълни. Животът му си остава слабо документиран и изпълнен с неясноти.

Н. О. е единственият сред учениците на Кирил и Методий, за когото изрично е отбелязано, че произхождал от Мизия, т.е. че бил родом българин. Според едно от житията родителите му били богати и благородни хора. Тази фраза обаче е често срещан елемент при описание на героите на агиографски творби и не може да се приеме като „чиста монета“. По всичко личи, че Н. О. се присъединил към братята още докато били в манастира в Олимп (М. Азия). Така че той бил един от малцината, които взели активно участие при усвояването и развитието на слав. писменост.

Прочети още...

Климент Охридски

Посещения: 4022

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

st klementКлимент (Климент Охридски) (ок. 838 — 916), слав. просветител, бълг. книжовник, пръв епископ на бълг. език. Една от най-ярките фигури на цялата ни средновек. култура.

Роден в областта на Солун. Произхождал от местните славяни. В краткото му житие категорично е отбелязан неговият народностен произход: „Този велик наш отец и български светилник бе по род от европейските мизи, които обикновеният човек нарича българи...“. Повече нищо не се знае за семейството му, нито пък е известно светското му име (Климент е монашеско име).

Не желаел да говори за себе си и много неща премълчавал „поради смирението си“. Подобно поведение не е учудващо — нормите на монашеското служене изисквали пълно скъсване с миналото, със света на обикновените хора, с дома, семейството, близките и роднините.

Прочети още...

Ангеларий - един от Св. Седмочисленици

Посещения: 3644

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Ангеларий — (неизв. — ок. 886) — един от Св. Седмочисленици редом със слав. първоапостоли и техните ученици и последователи Климент, Сава, Γоразд и Наум.

Прочети още...

Методий, брат на Константин-Кирил Философ

Посещения: 3306

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Cyril methodius smallМетодий - (ок. 815 - 6.IV.885), брат на Константин-Кирил Философ, слав. просветител, равноапостол, покровител на славянството. Роден в Солун. Баща му Лъв бил друнгарий. Майка му се казвала Мария. За младите му години повече не се знае. Известно е, че когато станал на 20 години, бил назначен за архонт на една слав. област на север от Солун (вероятно т. нар. Стримонска архонтия). Неслучайно по-късните легендарни сведения свързват началната дейност на първоучителите с областта Брегалница.

Пространното житие на М. твърди, че той бил представителен и красив мъж, което издавало неговия благороден произход. По време на своето управление М. се оженил. Имал и деца, но за тях и съпругата му няма запазени сведения.

Прочети още...

Константин-Кирил Философ

Посещения: 10003

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Константин-Кирил Философ - създател на слав. писменост. Един от най-почитаните бълг. светци, обявен от църквата за равноапостол и покровител на славянството.

Прочети още...

Поп Богомил

Посещения: 4854

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

640px Beseda07Богомил (поп Богомил) — създател на богомилството в България през X в. „Случи се, че в годините на православния цар Петър в българската земя се появи поп, по име Богомил — по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя" — пише старобълг. писател презвитер Козма. И като че ли това е единственото сведение, че поп Б. е съществувал. Кой е бил поп Б.? Някога един бълг. учен написа, че произхождал от знатен слав. род, твърдение, което можем да отдадем на фантазията, но не и на достоверни ист. сведения. Други пък се опитаха да докажат, че Б. и поп Йеремия, знаменит автор на апокрифни съчинения от X в., са едно и също лице. И тази хипотеза не издържа сериозна критика. Трети направиха опит изобщо да отрекат, че Б. е съществувал. Те се позоваха на факта, че за него се споменава един-единствен път в беседата на презвитер Козма и векове по-късно името му се среща в рус. съчинения. Те отдадоха името му на традицията, която наложили самите еретици, като се назовали „мили на Бога", след което възникнала идеята за техния митичен водач, наричан Б.

Прочети още...
X

Right Click

No right click