Възраждане

 

Атанас Мишев

 

АТАНАС МИШЕВ АТАНАСОВ. (Роден в Брацигово (?).) Учител. Участник в подготовката и провеждането на Априлското въстание в родния си град. Член на частния революционен комитет в гр. Брацигово. След Освобождението — просветен деец.

Публ. по ръкопис, съхраняван в: НА БАН, ф. № 1к, оп. 2, арх. ед. 1395, л. I—VII, 1—65; I—III, л. 1—441. Автогр. с маст. 513 л. 498 п. с. 34/21 см. (с. 180—182, 183. . . 213, 214—313, 314, 351 — 360). Анот. в: АВ. Т. 2, с. 165—166.

Пълното заглавие на ръкописа е: «Брацигово в географическо, историческо и етнографическо отношение» в две части. Предговорът е датиран: «Брацигово май 1889». Друг вариант публ. в: М и ш е в, Атанас. Боят около Брацигово в 1876. Пловдив и др., печ. Я. В. Ковачев, 1881. V, 80 с.

 

СПОМЕНИ ИЗ БЪЛГАРСКОТО ОТЕЧЕСТВО

 

Вечерта на 25 февруарий, на тримирната сряда, стана четвърто събрание на комитета под председателството на поп Никола. Събранието ставаше в общинската стая. В това събрание присъствуваха освен всичките членове на комитета още и десетина души влиятелни и съзаклети граждани.

Тъкмо в два часът по турски заседанието се отвори от председателя поп Никола... Петлешков извади из джебът на сетрето си и подаде на председателя поп Никола едно писмо за комитета, писано и подписано от Бенковски.

Това писмо имаше следующето съдържание.

«До братята
в Брацигово

Братя! известявам ви, че съотечественика ви В. Петлешков е одобрен за наш другар и от апостола Волов, и от тукашния комитет и че отсега нататък писмата си и разпорежданията на Централния комитет ще се адресират на негово име, а той ще съобщава всичко на вас и ще иска незабавното изпълнение от ваша страна на всички решения, взети от страна на Ц. К. Когато той отсъствува измежду вас и се намира между нас, писмата ни до вас ще носят нашия и неговия подпис, а в наше отсъствие само неговия. Явете ми незабавно за всичко, щото сте извършили от второто ми пребивание между вас досега. Хора и чакмаци гответе. Панагюрище 76.

24 февр.
Бенковски»

Поп Никола прочете горното писмо пред присъствующите. Последните останаха задоволени от съобщението на Бенковски и всички, без разлика, честитиха на Петлешкова апостолската длъжност, която му се одобри и прие и от главните апостоли Волов и Бенковски. После това всички изказаха желание и взеха решение да се прибавят Петлешкову помощници, от които едни да го придружават, когато той отива за Панагюрище, а други да улесняват панагюрските куриери пред тукашния комитет, а така също да го придружават, когато има да отива по околните села по агитация.

За негови помощници апостоли се определиха членовете от комитета г. Н. Хр. Боянов, Ан. Хр. Мижорков, Ангел Ничов Арнаудов и Васил Дипчев.

В това същото събрание по предложение на Петлешкова се избраха лица измежду членовете на комитета, които да действуват чрез влиянието си измежду селското население (в околните села) за по-скорошното преорганизирание на селски[те] комитети и приготвуванието на работниците за въстанието.

За такива се одобриха и упълномощиха следующите лица:

поп Никола за с. Здребичко;
Щ. Бъчваров и г. г. Ст. Д. Юруков, Ан. Н. Юруков и Ив. П. Юруков за с. с. Ясъкория, Козарско и Кричим;
Ан. Хр. Мижорков за с. с. Бяга и Ликачово;
п. Димитър и брат му Ангел Н. Арнаудов за с. Радилово и г. Пещера.
Стоян П. Гьошов и Илия Пъртъчов за с. Чанакчийово.

За тайни куриери между брациговския и Цен., в Панагюрище, комитети се определиха Ицо (Христо) Пъртъчов и Атанас Н. Дуков.

Като се извършиха горните одобрения, упълномощения и определения, поп Никола издаде заповед да се представят пред събранието и списъците на съзаклетите до това време младежи. Заповедта му се изпълни. Списъците незабавно се принесоха и събралите се можаха да узнаят числото на съзаклетите до това време брациговци. Числото на съзаклетите възлизаше на 560 души, но съзаклятието още продължаваше.

Реши се, щото на ден Тодоровден горепоменатите, упълномощени за агитатори и организатори на комитетите по селата, да отидат и приканят да дойдат в Брацигово св[ещени]ка, кмета и учителя от всяко село, за да се приведат под клетва.

Решено и свършено.

На определения ден след извършванието обичая с препусканието на конете Петлешков, придружен от помощниците си Боянов, Мижорков и Арнаудов, заминаха за с. с. Бяга, Ликачово, Радилово.

Поп Никола от своя страна упълномощи Танча (Стоян) П. Гьошов и Т. К. Едибелята да отидат в Здребичко. А за в останалите села Чанакчийово, Ясъкория, Козарско и Кричим означените по-горе лица.

Преди събравшите се да излязат от стаята, Петлешков ни подаде следующите две песни, като поръча да се погрижим да се препишат в няколко екземпляра, които да бъдат готови за завръщанието му от селата. Гласовете на тия песни той беше научил в Панагюрище, та след завръщанието си щяхме да покажем и на брациговци да ги научат и пеят.

Ето тия песни:

I. Ей, народ поробен, що си тъй заспал...

Ярешките и ягнешките кожи по тия места в онова време минаваха на добра цена, та по тая причина и много се търсеха... Търговци из Панагюрище дохождаха в Брацигово и оставяха пари на брациговските търговци да им доставят от предметните кожи, а брациговци отиваха по селата и закупваха живи яретата и ягнетата на селяните: българи и турци...

Така също брациговци предварително закупваха по селата и черничовите листа за хранение на буби.

В ония села, гдето се знаеше, че има и турци, от брациговци отиваха повечко души, като предварително се споразумяваха, щото едни да отиват при българите, а други при турците уж да си конкурират в търговията.

И така изпратените за околните села отиваха с цел да агитират по делото за въстанието под булото на търговци, прекупвачи на кожи и черники.

Навръх на православна неделя апостолът от Брациговския м. р. к. В. Петлешков с помощниците му Боянов, Мижорков, Арнаудов и съзаклетите членове Гьошов, Едибелята, Пъртъчов пристигнаха обратно в Брацигово. С тях и други след тях пристигнаха от околните села следующите представители:

1) от с. Радилово св-к Димитър, у-л Костадин и влиятелните и юнаци радиловци г. г. Георги Ангелиев и братя П. и Ив. Т. Банчови;
2) от с. Ликачово: поп Геро, братя Никола и Лазар и Кото (куция);
3) от с. Бяга: поп Илия Димитров; у-л Я- П. Грънчаров и Н. Стоименов;
4) от с. Кричим: игумените Нефталим и Леонтий и влиятелния Атанас... (наричан в онова време Насето от Кричим);
5) от с. Козарско: поп Стоян, Тръндафилов и Богданов;
6) от с. Здребичко: поп Тодор Бакърджиев и Илия Дъникев;
7) от с. Ясъкория: поп Ангел, у-л Петър и чорбаджията...
8) от с. Чанакчийово: поп Георги, у-л Вельо и Ангел Атанасов.

За всичките горепоменати гости, маята на бъдещите селски комитети, се приготвиха квартири: у п. Никола, п. Пея, п. Димитра и у гражданите: г. г. Бъчваров, Ст. Ан. и Ив. Юрукови и Мижорков.

От г. Пещера тоя ден не дойдоха представители, тъй като там беше заминал Бенковски и беше съставил комитет у домът на стареца дядо Петър Цикалата.

Тъкмо в един часът по турски вечерта всички членове от брациговския комитет и всички представители от поменатите села се събраха в общинската стая.

Председателя п. Никола отвори заседанието, като разясни на гостите за целта на събранието и ги покани да пристъпят и дадат изново клетва за вярност, че ще работят до окончателното свършвание на делото, за което и по-преди са били натоварени да работят наедно със своите еднородци съселяни. За да се уверят селските представители, че делото се е почнало изново и че у нас то успява, той им показа решенията, които комитета е взел в по-предните си заседания в присъствието на новия апостол Бенковски, и списъците на заклетите вече брациговци.

След поп Никола говори В. Петлешков. Той отиде по-далече: разказа за всичко, що се извършило и в Брацигово, и в Панагюрище, и какви мерки са се взели, за да се приготви българското население за бъдещото всеобщо въстание. Думите му: «Тая година ще бъде огън и клане на тиранина и немилостива смърт на предателите» — покъртиха сърцата на всички без разлика присъствующи.

След Петлешкова говориха радиловци, които бяха натъкнали на поясите си по два пищова. Те, държащи се за кондаците на пищовите си, свършиха със следующите думи: «Ние сме се заклели, но за пример на всички тука пак ще се закълнем, а пък ония от селата, които не приемат да се закълнат да работят, нека кажат още сега», и изтръгнаха пищовите из поясите си.

«Няма от нас кой да се противи на това, г-да радиловци, всички сме готови да се закълнем, че ще работим по делото» — отговориха същевременно и едно подир друго гръмогласно всички селски представители.

Турчин да имаше в това събрание, щеше да преклони врат пред възпалените юнаци радиловци, а не българин да не склони.

След едногласното изказано желание да се закълнат, свещениците Никола Апостолов и Димитър п. Арнаудов наметнаха епатрахилите си на вратовете, пристъпиха до масата и поп Димитър предварително каза на тия, които ще се кълнат:

«Г-да! Всякой от вас, който, като свърши с клетва и с целувание евангелието, кръста, пищова и ножа, ще се целува в устата с всякого от присъствующите тука заклети брациговци и ще изговаря нашата стара парола «Братя сме».

Най-първо пристъпиха и дадоха клетва радиловските представители. Подир тях кричимските, ликачовските, бежките, козарските, ясъкорийските, здребичките и най-сетне и чанакчийовските.

Като се свърши съзаклятието, Петлешков се обърна към новозаклетите и им каза: «Г-да! Всякой работник от нашия Брациговски окръг, когато се срещне с някой работник от Панагюрище или от околните нему селяни работници, ще казва: «Братя сме», на което ще получи от него отговор: «Петел», което е паролата на Цен. комитет в Панагюрище. Това трябва да знаете още отсега, та като привеждате и вашите съселяни под клетва, да им припомнювате да знаят, за да не стане някое нещастие с някого. При това вам ще се даде от тукашния комитет по един екземпляр, препис от списъка, който съдържа всички потребни неща за един въстаник. Вие ще заставите вашите учители и грамотни членове от комитета ви да го препишат на много екземпляри, от които ще давате по един на всякой, който се приведе под клетва и стане член и работник по комитетското дело. Трябва да земете във внимание и това, че щом се завърнете по селата вие, най-първата ви грижа да е да свикате събрание от по-предните ви и отечестволюбиви съселяни, който, като им разправите за всичко, що сте видели и чули тука да се работи по комитетското дело, да ги приведете изново под клетва, да съставите комитета ви с повечко членове и да работите непрестанно, щото до идущата св. неделя да приведете под клетва всички ви съселяни. Ще държите списък на всички заклети и способни за оръжие младежи и мъже и подобен за числото и видът на оръжието в селата ви.

Това трябва непременно да се извърши час по-скоро, защото аз съм уверен, че в късо време ще получим писмо от Цен. комитет, с което ще изисква подобни списъци.

Дързост, братя! Делото ни отива напред и с божа воля ние ще победим петвековния си тиранин. . .»

На следующия ден, в понеделник, селските представители, придружавани от брациговските агитатори и от тримата юнаци радиловци, заминаха по селата си, за да ускорят агитацията и извършат по възможност по-скоро съзаклятието измежду селяните.

Агитацията по селата продължава цяла седмица. Тя отиваше и бързо, и успешно.

На 6 срещу 7 март Петлешков с другарите си и другите пълномощни агитатори брациговци се завърнаха в Брацигово.

На заранта след отпуск на черква комитетът има заседание. В това заседание завърнавшите се разказаха за извършеното в селата, в които бяха ходили, че селяните се надпреварват по приготовлението, че почти във всяко село селяните им са показвали и оръжието си.

Докогато се изказваха тия разяснения и ставаха някои разисквания за едно, за друго, все по делото, тайните куриери на някои от ближните села пристигнаха и донесоха списъците на заклетите до това време селяни, способни да понесат тежестите по бъдещото въстание, и списъци за числото и качеството на оръжието им. Само от три села още не бяха пристигнали куриери. За получените списъци от комитета се дадоха разписки на куриерите.

От Панагюрище още не беше пристигнал тайния куриер, за което и Петлешков немалко се безпокоеше, като казваше, че непременно трябва да се е случило някакво нещастие.

Заседанието се закри, след като се изказа мнение да се чака и тази нощ, та ако и до това време не пристигне куриер оттамо, та на заранта да отиде оттук куриер за Панагюрище.

През нощта тъкмо в 10 часът по турски панагюрския куриерин, на име Кольо, пристигнал, явил се при Петлешков, поднел му писмата.

На запитванието, което Петлешков му задал [защо се е забавил], куриера отговорил, че се забавил за това, че в зори още, когато пристигнал близо до г. Т. Пазарджик, издалеч съгледал двама турци из града, които са го познавали и много пъти му са се били заканвали да го убият и които вървели по направление към него; че той търтил да бяга с коня по самоковското шосе и като достигнал до една кория, изгубил се из очите им и се скрил, докогато най-после ги съгледал, че те се завърнали в града, а той през селата Илидере, Паталеница и Радилово пристигнал в Брацигово.

Петлешков още през нощта, като получил и прочел писмата, отговорил на Бенковски, че с особен куриер ще отговори на зададените от него въпроси.

На 8 март, в понеделник, рано още в зори Петлешков се разпоредил да се свика комитета на заседание. Всичките членове на комитета се събраха в читалищната стая на заседание.

Като се отвори заседанието, Петлешков разгъна писмата и едно по едно, поред ги прочете.

С първото си писмо Бенковски явява, че от пристигналите до Цен. комитет писма из другите окръзи се узнавало, че делото навсякъде отивало много успешно, та кани всичките комитети от IV окръг да земат строги мерки, за да се ускори приготовлението.

С второто той по решението на Цен. комитет изисква да му се изпратят незабавно поименните списъци за заклетите хора, способни да носят оръжие.

С третото — списъците за числото и качеството на готовото оръжие с всичките му принадлежности; и с четвъртото — от брациговския комитет изискваше да се приготвят и изпратят хиляда (1000) тур. лири за покупка на ново оръжие.

Комитета реши да се отговори на Бенковски. . .

Таблица
за числото на работниците и оръжието от м. р. к. на Брацигово и околните нему села:

	Общини	Работници	Пушки	Пищови	Револвери	Ножове	Фишеци за пушки и пищови	Барут, оки	Куршуми оки
1.	Брацигово	1082	1118	754	140	1215	108 900	1894	2540
2.	Радилово	320	415	532	70	402	32 600	705	613
3.	Ликачово	184	196	220	5	218	18 300	418	564
4.	Бяга	165	124	111	6	168	16 680	412	316
5.	Кричим	182	175	216	18	147	18 520	298	324
6.	Козарско	240	212	284	7	196	24 150	394	416
7.	Здребичко	280	219	308	4	192	28 460	311	205
8.	Ясъкория	448	417	509	12	395	44 920	615	536
9.	Чанакчийово	240	203	284	3	197	24 860	550	235
	Всичко	3141	3079	3218	215	3130	317 390	5597	5749

 

На 14 март през нощта пак стана събрание в читалището, гдето присъствуваха освен членовете от комитета още и мнозина от гражданите.

Поименните списъци на работниците и ония за оръжието бяха готови. В това събрание се разисква за събиранието на хилядата лири, които Бенковски от името на Централния комитет искаше за покупка на ново оръжие. Тука се породиха прения против количеството (хиляда) лири, тъй като на някои се видя много. Но най-после се дойде до заключение, че трябва да се даде, другояче няма спасение. Същото време се реши, щото кой колкото може да даде сега и после да се разметне на по-богатите да се съберат всичките изисквани лири, тъй като на следующия ден г. г. Петлешков и Боянов щяха да заминат за Панагюрище сами да поднесат списъците, да разяснят на Цен. комитет за извършеното от нашия комитет, та да можат да внесат поне половината количество лири. С четиридесет души присъствующи на това събрание се събраха шестстотин лири, които се предадоха Петлешкову под разписка. Последний, като видя, че отведнъж се събраха толкова лири, каза: «Четиритяхстотин лири, които не достигат, аз ще ги принеса от моя страна, а пък вие се погрижете да се съберат от средната и горна класа наши съотечественици, така щото на всякого да се падне най-малко по 10 (десет) лири. Който даде пари, нему ще се даде от новото оръжие, а старото, което има, да се земе от него да се даде на сиромасите работници.»

Приготовлението от ден на ден вземаше по-широк размер. Ако и да нямаше откъде да се купят пушки от новата система, но брациговци с околните селяни, едни снабдени с по една или две кременни стари пушки, други с по една двумасурна (чифтелия) пушка; едни със сабли, други с коси, обърнати в сабли, снабдени с по две-три оки барут и нужен куршум, наемаха се да противостоят на канеющите се турци и чакаха сгодния случай.

За да се решат брациговци и околните селяни на гореказаната взаимна забрана, най-много послужиха следующите важни случаи: както споменахме и по-горе, брациговци често сновяха по околните села в качеството си на търговци. Някои си пък в качеството си на занаятчии, бакали и налбанти бяха се настанили по селата да упражняват занаятите си. Такивато отблизо можаха да узнаят... всичко, що се мисли да се върши от страна на турците против българите...

От селата Кричим, Ясъкория и Чанакчийово комитета можа с време да узнае за кръстосванието на турци от Пловдив и Тъмръш по околните на Брацигово села, които са принасяли на турците в тия села оръжие и джепане и са ги поощрявали за скорошното им предприятие [намерение] да съсипят Брацигово и изколят жителите му, както и ония от околните села, в които живеят българи.

И турците шпионираха между българското население. Някои си турци от Кричим дохождаха в Брацигово с цел да искат да продават на Брацигово барут, тъй като знаеха, че тука мнозина дюлгери се занимаваха с каменоделие, което извършват повечето с трошение на камъните посредством барутя. Такива турци шпиони току-тъй лесно не си изказваха своята задня мисъл. Но брациговци лесно можаха да ги подушат какво дихат.

От ближните потурчени села Осеново и Форцово дохождаха турци у своите роднини Рисчовци и Кърналовци и явно разказваха, че тая година имало да стане лошо нещо, че турците от помачките села се канели да слязат в Брацигово, да изколят жителите му и да изгорят градеца. На основание на такива заканвания, като техни роднини и доброжелатели, те съветвали Рисчовци, Кърналовци и други тям роднини да се приберели в техните села, да преживеят там, догде преминел общия огън, та да се овардели живи.

Такива и тем подобни изказвания, убеждавания и съветвания от страна на турците от поменатите потурчени села следваха да стават и между други брациговци, техни приятели и познайници, като техни чорбаджии по прекупвание дървения им материал.

Изкусния в изпитвание и узнавание на най-тайните замисли на човека г-н Ан. Хр. Мижорков отишъл още по-далече от своите съотечественици Рисчовци, Кърналовци и др. в изпитванието на турците. Той можал да разузнае от турците от кои именно места се въоръжават турците в околните села, какви хора прекарват оръжието и джепането им и с каква цел се въоръжават. Той можал да разузнае как дохождали агитатори ходжи, които проповядвали по джамиите за изколванието на българите, в кои села и от кои именно турци са се съставили турските комитети.

Всичко, вършено от страна на турците против българите, дойде до знанието на брациговския комитет, а чрез него и на цялото българско население в Брацигово и околните села.

Такива и тем подобни известия дадоха повод, щото брациговци и околните селяни да земат още по-сериозно мерки за самозащита, в случай че опасността ги превари преди избухванието на въстанието...

Не остана човек, който да не желае да се приготви за забрана и бой. Всякой се стараеше, има-няма средства, да си приготви всичко нужно за живот или смърт, тъй като всякой беше вече убеден, че турците се готвеха и чакаха да им се позволи, откъдето трябваше, та да нападнат на българите да ги изколят, да ги довършат.

Пролетта се беше появила отдавна...

Брациговци още през есента бяха повикали уж за ковач в градеца банчанина (родом от Банско — Разложко) Никола, който да им приготвува мотики, копачки и дикани, а то всъщност да работи с правение и преправение на оръжие. Тоя ковач от началото на тая година (1876) беше натоварен да работи изключително с правение и преправение на оръжието...

На 22 март пристигнаха писма от Цен. комитет, с които последния искаше да му се явят: 1) количеството на товарните животни (коне, мулета и магарета); 2) количеството на впрегателния рогат добитък (волове, крави и биволи); 3) количеството кила на храните и 4) приготвуванието на черешовите топове, за гранати на които се предписваше да служат кантаревите топки.

На тия четири писма комитета отговори, че с особен тукашен куриер ще изпрати исканите сведения.

Тъкмо на 25 март, ден Благовещение, къде 6 часът по турски дойдоха от Пещера в Брацигово две заптиета, забраха със себе си поменатия ковач-тюфекчия Никола, за да го откарат е Пещера, а оттам в Т. Пазарджик, гдето щял да бъде затворен като комита (бунтовник), защото бил правил на «гяурите» ножове и преправял пушки и пищови.

Когато заптиетата заедно с ковача пристигнали при Банището, младежите брациговци, синове юнаци, се спуснаха по тях с цел да ги застигнат и отърват ковача. Тъкмо на поменатото място те застигнаха заптиетата и с помощта на другите младежи, които идеха насреща от Св. Тодор, отървали ковача от ръцете на заптиетата и заедно с него се завърнаха в Брацигово.

Това беше първото опитвание на някои си дързостни младежи, за да не остане ненаказана дръзката постъпка на заптиетата, когато, без да явят на кмета и старейшин. съвет, бяха грабнали невинния ковач. Вечерта на същия ден комитета има заседание, в което присъствуваха кмета и всички членове от стар. съвет (почти всички членове от съзаклятието) заедно с по-първите граждани. В това си заседание събравшите се разискаха като какви мерки да се земат, в случай ако правителството повика кмета и стареите и ги попита за причините за непредаванието ковача на властта. Най-после се дойде до заключение, че трябва да се настои пред правителството за неговото освобождение, тъй като той е нужен в градеца ни като майстор на земледелски оръдия, и реши: ако правителството потърси пак ковача било писмено, било устно, кмета и неколцина от старейте да слезнат с него заедно до Т. Пазарджик и да докажат на правителството, че ние се придържаме строго о законите на държавата, та не искаме да допущаме да се вдигат изпомежду ни хора, без да се извести на кмета и стар. съвет за причините, които са предизвикали повикванието на кой да бил човек...

На другия ден, 26 март, пристигнаха направо от Т. Пазарджик двама конни джандарми и сърдито-сърдито изискаха от кмета ковача, и то пак без писмо. След дълги разменения на думи между джандармите и кмета ковача се откара в Т. Пазарджик. С него заедно отиде и кмета Ан. Хр. Манчов. Щом пристигнали в града, правителството арестувало ковача Никола. Това известие покърти сърцата на брациговци.

На утрето отидоха в Т. Пазарджик всичките членове от стар. съвет и някои от по-знатните граждани. След двадневно бавение в Пазарджик всички заедно с ковача пак се завърнаха в Брацигово.

Тука трябва да споменем, че щом се освободи ковача от пещерските заптиета, на часа се изпрати куриера Атанас Дуков да съобщи на Цен. комитет за извършеното. В това същото време още се увеличи числото на нощната и дневната стражи.

Горепоменатото произшествие с ковача даде повод, щото още по-сериозно да се залови комитета за работа. От това време всичкото население, младо и старо, както в Брацигово, така и по селата с всички възможни сили се стремеше да се приготви за живот или смърт.

На 28 март Бенковски заедно с Петлешков пристигна в Брацигово. И тоя път събранието стана у п. Димитра Арнаудов. Сега той около себе си виждаше множество народ, който пълнеше и стаята, и чардака... Бенковски се разхождаше, слушаше с внимание.

Той прекъсна говорившите с тия думи: «Братя! Ние знаем за настроението на турците против нас, българите. Вие бъдете готови, старайте се да не предизвиквате вие сблъсквание. Турците ще употребляват всякакви средства дано сполучат да предизвикат българина да излезе от търпение и да направи някое сблъсквание с тях, та по тоя начин да ни побъркат на предначертания план. Ние няма да се забавим много време. Въстанието в скоро време ще се провъзгласи и тогава ще търсим от турците стари сметки. Тия няма да ни нападнат, докато ние не зададем причини. Затова предпазвайте се, докато се даде знакът на всеобщото въстание!. . .»

След половина час Бенковски, Петлешков, Боянов, Арнаудов и Т. Гьошов заминаха за околните села. Другите членове от комитета останаха и се занимаваха да разискват и решават още някои и други недоразисквани и недорешени въпроси. Той разисква и реши да се земат под списък:

1) количеството на барутя и куршума, находящи се по дукяните и маазите;
2) количеството на килата от разните видове храни, находящи се у богатите търговци, част, и у хамбарите, пълни с правителствени храни от десятъка (ондалъка), който до това време се задържаше от ондалъкчиите брациговци в Брацигово и по околните села;
3) да се определят хората, които да приготвят черешовите топове и в дадения случай да приберат всичките кантарови топки от съгражданите;
4) да се вземат от търговците тостаджии нужното количество греди и дъски, потребни за направата на отбранителни позиции по ония места около градеца, гдето къщите са разредчени и откъдето се усещаше, че е опасно да не се промъкнат неприятелите;
5) да се набави във всяка къща от 1—3 оки червен пипер, който да се употреблява, за да се хвърля от прозорците от женския пол въз неприятеля, в случай че нахлуе с пристъп.

За бързото извършвание на всичко гореказано се възложи въз ония лица, които бяха поставени на всеки десет къщи по един да настояват за по-скорошното съобщение и извършвание решенията на комитета.

Решенията и разпорежданията на комитета много бързо се извършваха.

На 30 март всичко, що беше поръчано да се приготви, беше готово. До това време няколко трупа за бъдещите топове бяха отсечени и поставени да съхнат. Топоработниците продължаваха да секат още такива трупе.

На 31 март Бенковски заедно с другите брациговци се завърна в Брацигово от заобиколката си по околните села.

От трескавата деятелност на брациговци и околните селяни той остана много зачуден и като че му се искаше да хвърчи. Той не искаше сега много да се бави и изказа желание, че бърза да отиде в Панагюрище, гдето да разпореди да се свика събор от представители из всички села и градове на окръга, за да решат и определят денят на въстанието, тъй като според неговите думи населението било вече готово да въстане и се обяви за независимо.

Всичко, що беше поискано от Цен. комитет, брациговския комитет предаде в ръцете на Бенковски.

След пет часа бавение в Брацигово, в което време те можаха да поспят само 1 час и половина, Бенковски заедно с Петлешков и Боянов замина за Панагюрище.

На четвъртий (4) априлий Петлешков и Боянов се завърнаха в Брацигово. Те разказаха пред тукашния комитет, че Цент. комитет решил, щото на 13 априлий (3-ий ден на Възкресение) да се съберат представителите от градовете и селата в Панагюрище, да определят датата на въстанието...

На първия ден, на Възкресение Христово, вечерта пристигнаха от Т. Пазарджик в Брацигово г. г. К. Величков и съотечественика ни Д. С. Юруков с цел да видят отблизо готовността и положението на брациговския комитет. В тяхно присъствие събрание стана вечерта у г. Ст. Д. Юруков, а на втория ден у Ан. Хр. Мижорков...

На вторий ден на Възкресение, ранкото, В. Петлешков замина за Панагюрище, гдето, както казахме, щеше да присъствува на общото събрание.

Вечерта на тоя същия ден пак г. г. К. Величков, Д. Юруков с още няколко души брациговци заминаха за Ясъкория с цел да разгледат положението и на тамошните братя работници.

Обичай е останало в Брацигово, щото през светлите празници, освен в сряда и събота, всичкото население и от двата пола да се събира всред градеца на площада, наричан «Пазарището», на общо хоро. На това място млади и стари играят хоро кога с гайди и кавали, кога с тъпани и дзурни.

Тази година се беше решило да не се повикват турци с тъпани и дзурни, а да се играе с гайди и кавали или с песни. Решението се тури в дело.

На втория ден на Възкресение се зададоха откъм Кошерището 4—5 души чанакчийовски турци, въоръжени, с тъпан и дзурни. Те дойдоха в градеца при събора и след приканванието от страна на кмета ни да седнат, се настаниха на определеното за тях място.

Турците не се стърпяха за много време да гледат как българското хоро се люлее от гласът на гайдата и кавала. По заповед на главатаря им дзурнаджиите надуха дзурните си и тъпанарите задумкаха тъпаните.

Девойките се изпоплашиха, изпуснаха се от хорото и се разотидоха. Разядосани от разпущанието на хорото, турците почнаха да накарват насила младежите да играят по гласът на тъпаня и дзурната. Младежите, вместо послушност, им се опряха, като им казваха, че не щат да играят хоро по гласът на тъпаня и дзурната, затова те трябва или да стоят мирно, та ако обичат, да гледат комшийското българско хоро, играяно по гласът на гайдата и кавала, или да станат с добром да си отидат.

След няколко разменения на думи и от двете страни турците си позволиха да извадят и нож срещу някои от младежите ни. В това време се зададе друга една тълпа от множество младежи, които по кимванието на трети спусна се срещу турците, спогна ги и ги принуди да си отидат там, откъдето бяха дошли. Турците станаха живо сребро.Щом се изкачиха на върха на Кошарището, турците почнаха да гърмят с пушки и пищови върху градеца.

Положението ставаше нетърпимо. Духът на населението беше достигнал до апогеята си да пламне. Една само искра на раздухвание, една само дума да се кажеше «На оръжие, братя!» огънят беше пламнал. Но благоразумието и в тоя случай пак надделя.

Напук на турците хорото пак се залюля по гласът на гайдата и кавала.

Привечер на тоя ден стана пак събрание от комитета и граждани в читалището. В това събрание се реши: първо, нощната и дневната стражи, състоящи от 400 души обучени младежи, тая нощ да се въоръжи и да заобикалят градеца да не би да ни нападнат отнякъде неприятелите; 2) да се изпроводят още същата нощ хора за в Т. Пазарджик и Панагюрище, гдето да съобщят за случившето се през деня и 3) в случай че се нападнем, то при първото изгърмявание на пушката всичкото население, старо и младо, да се въоръжи и стане на нога. Решено и свършено.

Павльо Петлешков (братовчед на В. Петлешков) замина за Панагюрище, Ан. Хр. Мижорков за Т. Пазарджик да обадят за случката; Ан. Н. Арнаудов за Ликачово (Голямо Попово), Радилово и г. Пещера, Ст. П. Гьошов и Т. Костов за Козарско, Кричим и Здребичко, Илия Пъртъчов за Ясъкория и Чанакчийово, Киряк Манчов за с. Бяга да известят на селяните да почнат да си прибират едно-друго и да се пренасят в Брацигово, защото опасността наближава.

В четвъртък дойде известие от Ясъкория, че около сто души тъмръшлии турци, въоръжени, минали край Ясъкория в Балкана за в доспатските турски села, за да вдигнат турското население и да ни нападнат. За намерението на тия турци те узнали от помаците на потурчените села Осеново и Форцово.

Тия въоръжени тъмръшлии турци били излезли по заповед на пловдивския турски комитет.

На това известие и брациговци земаха мерки за забрана, за живот или смърт.

На Томина неделя дойдоха двама турци, преоблечени в български дрехи. Единия беше от Доспат, на име Медьо, а другият от Тъмрешко, на когото името не помним. Последния турчин познаха ясъкоричани, а ние познахме доспатчанина. Това беше следобед.

Когато се похвана и залюля хорото, те бяха вече между множеството, на моста до Пазарището. Някои от брациговци пожелаха да ги нагостят, кои с червени яйца и вино, кои с печено свинско, като братя християни. Поднесоха се яйца, печено свинско и вино в общинското кафене над моста.

Насядаха брациговци, насядаха и двата госта. Всички се прекръстиха и почнаха да ядат, прекръстиха се и почнаха да ядат и гостите. При свършвание на ядението такъв кисък от смях се зададе, щото множеството се натрупа около ядещите да види що е този смях и викот. Еле пък като се известиха някои си, че тези гости са турци шпиони и като нададоха викот: «Дръжте ги бе да им строшим кокалите на тия поганци, да ги научим как се шпионира в български градец.» Не турчин се видя, не от гуглите им остана частица.

След това произшествие се яви пак пред това множество турчинът от Чанакчийово на име Попошата. Той се явява пред Н. Хр. Боянов и му казва, че бил донел мостра барут да продава на брациговци, та като приятел да му намери мющерии. Г-н Боянов, без да заобикаля повече, казва му приятелски да стане да си отива по-скоро, догде не са разбрали някои младежи, че сетне не може да го избави и го подведе за навън из градеца.

В такъво критическо положение се намираха брациговци и околните селяни до 20 априлий.

Най-после, на 20 срещу 21 априлий във вторник вечерта много късно се завърна в Брацигово от Панагюрище и г-н В. Петлешков. Щом пристигнал, спрял се на маазата си, гдето се помещава читалището, оставил си коня да го развожда слугата му, изпраща шуря си Брайку да повика Н. Хр. Боянов и др. още членове от комитета, а той сам почуква [на] пътните врата на поп Димитровата къща, която е срещу маазата му, и извиква попа и братята му да станат и дойдат в читалището, после се отправил за дома ни. Щом пристигнал до пътните врата, той почуква три пъти на вратата и изговорил с висок глас «Христос воскресе» до три пъти...

Като познахме гласът на Петлешкова, веднага задърпахме железата на вратните, които незабавно отворихме, Петлешков ни се изпречва с обикновените си дрехи, а на главата си надянал народната гугла, която заместваше вече омразния фес с дългия пискюл и изговори: «С възкресението Христово нося и възкресението народно. — После прибави: — Айде да отидем в читалището, отгдето да провъзгласим въстанието и тука»...

Отправихме се двамата за читалището. Тук заварихме мнозина от членовете на комитета. Щом влязохме в стаята, Петлешков поздрави присъствующите с «воскресението народно и да живее българский народ». Присъствующите в един глас отговориха: «Дай боже!» После това Петлешков почна да разказва как и по кои причини се провъзгласило въстанието много по-рано от определения ден. Когато почна да разказва за убиванието на няколко души турци в Панагюрище, от които единия той убил, той беше пожълтял, устните му посинели и цял почна да трепери. За да докаже още по-нагледно за станалото, той с разтреперани ръце отвори чантата си, извади и прочете с висок глас пред присъствующите следующите три вида писма: I. Решението на комисията след Оборищкото събрание, II. Писмото от г. Т. Каблешков и III. Възванието на Цент. пан. комитет за провъзгласяванието на въстанието.

Писмото от Т. Каблешков

«До братята в Панагюрище

Братя!
Вчера пристигна в село Неджиб ага из Пловдив, който поиска да таврони няколко души нашенци заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души наши и вънкашни юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конакът, който нападнахме и убихме мюдюринът с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конакът, пушките гърмят, придружавани от екът на черковните камбани, юнаците се цалуват и прегръщат едни други по улиците... Затова, братя, ако вие сте истински патриоти и желаете свободата на народа и отечеството, то последвайте незабавно нашият пример не само в Панагюрище, но разгласете и в целия окръг. . .

Напред, братя, бог да ни е на помощ.

Копривщица,
20 априлий 1876 г.    (под.) Т. Каблешков»

Горното е препис, снет от оригиналното писмо на Каблешков, което Петлешков донесе. То имаше на гърба си надпис: «За братята в Брацигово.»

*

Възванието на Централния Панагюрски комитет

«Възвание

Братя българе!
Дойде вече краят на зверските злодеяния, които от пет века насам търпи нашият народ под омразната турска власт. Всеки от нас с нетърпение очакваше тоя момент; всеки с нетърпение очакваше да чуе изгърмяванието на първата българска пушка за прогласявание на всеобщото българско въстание в България, Тракия и Македония. На... май започва вече денят на многоожидаемото въстание. На тоя ден всеки честен българин, в жилите на който тече чиста българска кръв, както е текла тя и в жилите на българските царе Крума, Бориса, Симеона и Асеня, трябва да грабне оръжието си в ръце, за да въстанем всички като един човек и по тоя начин с първият още удар да смутим неприятелят.

Нашите юнаци, българе, не трябва да се боят от смъртта и разните други опасности. Тие трябва да се не страхуват от това само по себе си изгнило турско правителство, което отдавна очаква своето опропастявание.

Напред, братя! В дадения момент вдигнете пушките си в ръце, да се срещнем един други против неприятелят, да запазим своето отечество и да придобием свободата си.

Братя! Докажете, че живеете и вие, покажете на дело как знаете да цените скъпата свобода.

Чрез сегашното си въстание българския народ ще добие свобода, с бой и със собствената своя кръв. Той ще счупи хомотът, който сече вратът му, като с трион.

О, българино! Ти, който търсиш свобода, чест и човешки права за себе си, пази така също свободата, честта и правата на оногова, който ги потърси при тебе. Защищавай го. Бъди неустрашим юнак, сражавай се, воювай геройски; но не отказвай благоволението си и към робът.
Напред, братя, напред, бог да ни е на помощ!

Издадено от страна на българските апостоли от Западна Тракия.

Понеже въстанието се провъзгласи днес, на 20 априлий 1876 г., то от днес в името на българският народ ние обявяваме пред цял свят, че желаеме: или свобода, или смъртта на цялото население.
+                                                За апостолите
червения кръст                                (под.) Василю

Горния кръст беше изобразен от кръвта на убитите в Панагюрище турци.

Като свърши с прочитанието на горните, Петлешков се обърна към присъствующите и каза: «Братя! От прочетените писма вие разбрахте вече, че всичко се е свършило, въстанието е вече провъзгласено. Затова и ние трябва да го провъзгласим и тука и да вдигнем населението на него с оръжие в ръце и да сме готови, щом ни дойдат водителите, да почнем да упражняваме своите сили по изпълнение решението от Цен. комитет. Аз съм на мнение още сега, още в тоя час да изгърмим с три пушки, с което да предизвестим на населението за въстанието.»

На последните му думи един от присъствующите го прекъсна, като каза, че понеже има още два часа, догде да съмне, то по- добре ще е да се почака, като съмне, и тогава да се пусне, защото с изгърмяванието на пушки нощно време населението ще хукне изведнъж и ще се хване за оръжието, а от това може да произлезе някаква тревога.

На изказваното от говорившия и Петлешков се съгласи.

После това от присъствующите, едни прави, други седнали, почнаха да разискват и да критикуват по разни въпроси, отнасящи се до бъдещите действия на въстаниците. Ние се отбихме в съвещателната читалищна стаичка да снемем преписи от горните писма.

Докат препишем писмата, читалището изпълниха около 80 души граждани, работници по комитетското дело.

Малко преди съмнувание свещениците заминаха за в черкова на обикновената молитва, а в същото време да призоват и божията помощ по наченатото дело.

Най-после се съмна хубавичко. Петлешков напред, въоръжен с два револвера и една пушка «Шаспо», след него присъствующите, оставихме читалищната стая и се упътихме за Пазарището. Щом се покачихме на моста, Петлешков извади револвера и извика:

«Ей, народ поробен —
и изгърмява с един куршум —
подигни глава —
и изгърмява втори куршум —
да станеш свободен. —
Изгърмява с трети куршум.
После продължи да декламира:
Дойде време, дойде час
иго да строшим. —
Когато издекламира:
«Хайде, хайде, хайде
на бой да вървим»,

от присъствующите около него, които имаха със себе си револвери, изпразниха по три куршума из револверите си.

Оттука пак същите се отправиха за при Чорбаджийския бунар. Щом се изпречи между бунара и върбата, Петлешков извади втория си револвер и извика:

«Паши, чорбаджии —
и изпразни един куршум, —
заптии и кадии —
и изпразни втория куршум.
А след думите
«Свирепи султани
кръвта ни пият»
изпразни и трети куршум.
След това издекламира и следующите:
«Хайде, хайде, хайде
на бой да вървим,
стига, стига толкоз
робство да търпим»
изпразни всички куршуми из револверите и из пушката си. Примерът му се последва от присъствующите. После Петлешков извика: «Бунт, бунт, бунт» — и пак изпразнува още шест куршума из револвера си.

В това време множество народ, стари и млади и от двата пола, на тълпи, на тълпи тичаха от всичките краища на градеца да видят и узнаят що става и защо се гърми.

«Турция падна, България възкръсна. Да живее българский народ, да живее България» — викаше Петлешков, колкото му глас държи.

«Амиин! Да са живи и българските апостоли на свободата» — се чуваха гласове от присъствующето множество.

Провъзгласяванието въстанието се разнесе измежду населението като гръм и като с електрическа бързина. Всичко живо стана на крака. Всички, които бяха се приготвили да заминат на работа по къра, се възвърнаха. Всички напуснаха работата и захвърлиха и оръдия за работа, и всичко, що се е рекло. Всякой се завзе да се приготвува за новата работа.

Честитяванията, целувания и прегръщанията тоя ден нямаха брой и край. Даже и малките деца, по примера на бащите и братята им, по улиците си честитяваха българско царство, целуваха се, прегръщаха се и си говореха: «Сега веке ки колиме турците». . .

Пак в същия ден съгражданина Никола Караатанасов, като съгледал отдалеч, че из Врайняк слизат за в градеца трима въоръжени турци, зема си оръжието, отива на изток от градеца, застава между камъните и като приближили турците двайсет крачки до него, с едно извиквание към тях: «Давранмайниз, броханъз селяхларапъзъ», накарва ги да си оставят оръжието и да се върнат назад, откъдето бяха дошли.

След тия две произшествия населението открито се въоръжи.

Комитета се разпореди с време: първо, да се изпратят хора по селата да съобщят на населението да почне да се вдига и да се пренася в градеца и, второ, да се поставят хора вън от градеца на разстояние 1/4 до 1/2 час, които да вардят да не ни нападнат отнякъде неприятелите, докат пристигнат водителите ни отвънка, тъй като ние имахме свои хора само десятници и стотници.

Известителите за по селата, снабдени с по един екземпляр от възванието, което тук му се даде название «Кръвното писмо», заминаха още преди обед, наскоро след провъзгласяването на въстанието. За нощна стража вън из градеца се определи да се изпратят 700 души младежи. Тая стража се разпредели да захване позициите си на местностите Вриз, Барутчийницата, Маргита, на пътя между Развей и Ропината, на Ропско, на Умнишка над Дигнот, Камен, на Врайняк и на Кошарището. Най-много души се поставиха на Вриз, на Барутчийницата и на Маргита.

На заранта, в четвъртък, се изпроводиха на същите места други триста души въоръжени младежи да завземат местата на нощната седемстотна стража. Мнозина от нощната стража не щели да се възвърнат на почивка в градеца, а приели да останат на местата си, само изказали желание да им се принася храна. Други се завърнаха в градеца, но и те също изказаха желание, че ще се върнат пак на позициите си.

На тоя ден комитета реши час по-скоро да се свършат всичките черешови топове. Изпроводиха се нарочито хора да приберат от къра отсечените трупи от брястови, орехови и черешови дървета.

Селяните отвънка продължаваха да си прекарват жито и едно-друго в градеца.

Тука трябва да споменем, че причината, която принуди брациговския комитет да вземе овреме мерки за изпращание стража вън от градеца, е тая: като се получи известието, че «Кръвното писмо», изпратено за Батак чрез Стоян П. Иванов, се уловило от пещерските турци и че пещерската тур. полиция хванала батачанчето, което щяло да носи писмото в Батак, то за тукашния комитет не оставаше друго, освен да се завземе по-сериозно за работата и да превари злото, да не би да ни сполети злата участ, преди да се съберат селяните от околните села.

23 априлий, петък.

Първа частна битка при Клисурата на Бежкия път (под Св. Спас).

На тоя религиозен и най-много уважаван от народа празник, Гергьовден, почти всички брациговци пълнеха черковата. Във време на отпуск св. Димитър И. Арнаудов съобщи на благочестивите слушатели, че понеже от тоя ден ще почнат да пристигат околните селяни в градеца, то всякой да се приготви и прибере по дома си по някое и друго семейство на пристигавшите сънародници.

След черковния отпуск, пак по обичаят, множеството народ заедно с облечените в свещеническото си одеяние свещеници, предвождани от хоругвите и др., се отправи и пристигна на Гробищата, на Оброчището на виновника на празника св. Георги, гдето щеше да се извърши водосвет. Водосветът се извърши спокойно. Но във време на ръсението чуха се няколко пушечни гърмежа откъм Широк път и веднага се зададоха 20—30 души конници и толкова пеши, всички въоръжени и със знамена. Изпърво всички се стреснахме, но като се узна, че те са нашите събратя радиловци, свестихме се и всичкото множество, в това число и ние, се отправи за Широк път, за да посрещне пристигавшите. Посрещането и привежданието им стана със същата церемония, с каквато се отиде на Оброчището.

Когато пристигнахме на Широк път, всички преварници радиловци се надпреварваха да разказват, че всички от тяхното село заедно с движимата си стока идат за в Брацигово и че станала между тях и пет души тъмръшлии турци битка на пътя под Клисурата и Лъката, през които пътища съселяните им идели. За тази първа битка те ето как ни разправиха:

«Като пристигнахме — казваше учител Костадин (родом от Мехомия, а в това време у-л в Радилово) — на Бегенския път под Клисурата, колата, в която бях аз, вървеше най-напред. Отсреща ни се зададоха пет души тъмръшлии турци, на коне и въоръжени. Щом приближиха 10 разкрача пред колата ни, те сърдито-сърдито извикаха: «Къде отивате бре, гяурлар» — и изгърмяха с една пушка, на която куршумът удари в кочията на нашата кола. Аз не се забавих да му отвърна. Потеглих с тая (показва пушката си) и го свалих от коня. Подир него отвориха огън и другите турци. След мене мнозина наши радиловци отговориха с огън против другите турци и свалиха на земята още трима от тях. Един само от тях, види се, да е бил леко ранен, избягна. Нашите го погнаха, но той избягна към Бега.»

На това известие брациговци на часът се разпоредиха и изпроводиха 400 души въоръжени юнаци, конници и пеши, за да посрещнат и улеснят в дохожданието си радиловци. Една част от тия юнаци щеше да отиде и до Ликачово (Голямо Попово), за да приведе в Брацигово и жителите от това село. В същото време се изпроводиха други 150 души под предводителството на Таньо (Стоян) П. Гьошев и Т. Костов да отидат и приведат козарчани и здребичани, след изпращанието на които да заминат за Кричим, за да направят същото и с тамошните събратя.

За в Чанакчийово (Паничарево) се изпроводи Илия Пъртъчов да извести на тамошните събратя, щото през нощта да избягат в градеца ни.

На ясъкориченските събратя се писа и се изпроводи с особен куриер да слязат час по-скоро.

На Пещера се изпроводи г. Ан. Н. Арнаудов да каже на пещерци да бъдат готови тая вечер да въстанат, защото ще им се изпроводи помощ да обезоръжат турците и да запалят градът или пък, в противен случай, да се пренесат в Брацигово или в Батак.

Четиристотната чета, която отиде на помощ на радиловци и една част за Ликачово, се беше поставила по командата на изкусните в командувание г. г. Гого (Георги) Ангелиев и на братя Никола и Иван Т. Бончови (радиловци), и на братя Никола и Лазар Кота (ликачовци). Когато една част от тая чета се завръщала в Брацигово, в същия ден съгледала отдалече, че при първото място, гдето радиловци се ударили с 5-мата тъмръшлии турци, пристигнали откъм Бяга други турци въоръжени — едни на коне, а други с коли, натоварени с жито. Тогава четата изпроводила няколко души да се явят пред турците и да видят що ще им говорят, а останалите се снишили в шумака. Изпратените юнаци пристигнали при турците. Като разменили помежду си по няколко контрадуми, най-после се спречкали с конниците турци. Последните, като видели, че срещачите са малцина, позволили си да гръмнат с пищов срещу тях и сполучили да наранят ногата на едного от четата и леко по корема коня му. Нашите юнаци, срещачи и снишавшите се в шумака, възползувани от тоя сгоден случай, отговорили им с пушечен огън и след петминутна битка сполучили, та избили до крак всички турци — едни с куршуми, а други със сабля. От турците само едно възрастно турче сполучило да избегне в селото си Чанакчийово, но и то било ранено със сабля по тялото и окото.

За тая последната кървава битка ни разказаха подробно брациговските младежи г. г. Ив. К. Йеремиев, Киряк Манчов, Иван Кольов, Атанас Дуков, Никола Чоков и Илия Г. и. Стоянов, които се явиха пред нас с кървави ножове и пожълтели като восък. С тях заедно са били мнозина брациговци и радиловци, които тоже с кървави ножове и дрехи бяха отишли да разказват и на другите членове от комитета.

Конете и воловете с натоварените кола на турците се докараха в градеца. Когато се разтовариха вретищата (чувалите), в последните в пшеницата се намериха торби, пълни с барут, куршуми и евзи за пушка. Такива същи се намериха и у дисагите на конниците турци.

Догдето се продължаваше дохожданието на радиловци и ликачовци и сраженията на нашите с турците между Клисурата и Св. Тодор, на Врайняк и Нерезето се направиха нови позиции, в които се предполагаше да се поставят други стражи.

В това време пристигна известие от Чанакчийово, че не било възможно на тамошните братя да слязат в Брацигово, защото селото им било заградено от турци тъмръшлии и от околните помашки села. Подобно известие дойде и от пещерските братя, които съобщаваха, че градеца им бил препълнен от тъмръшлии и доспатски турци, които се готвили да ни нападнат.

На тия грозни известия комитета реши и още привечер се изпроводиха двеста души смесени юнаци да вземат пътищата около Грамадите, други сто души — около Барутчийницата. А в новонаправените близо около градеца позиции се постави доволно число младежи, местни и вънкашни.

В тоя същия ден, ранкото, беше пристигнал от Чанакчийово известния вече турчин Попашата, с цел, види се, пак да шпионира. Той казваше на кмета Манчов да му дадял 500 гроша, за да му донесе барут, от който в селото им имало много добър. Присъствуващия на този разговор г. Н. Хр. Боянов извиква настрана поменатия турчин и го накарва гологлав да избяга за в Чанакчийово.

Това последното произшествие стана ранкото, преди множеството да отиде на Оброчището. Ако бе се случил тоя турчин, когато пристигнаха радиловските преварници, то той вероятно нямаше да излезе жив от Брацигово. С една реч, живота на тоя турчин се спаси от человеколюбието на Боянов. За това си человеколюбие Боянов щеше скъпо да заплати с живота си, ако не бяха се намерили тоя ден няколко благоразумни личности, брациговци и вънкашни, които можаха да уталожат духовете на разярените младежи.

Тоя ден над чирепиците (керемидите) над клепалото се въздигна и се развяваше вече българското знаме от бял плат, в средата на който беше изобразен изправен лев, везан с жълта коприна. Това знаме беше изработено от учителката госпожица Анна Димитрова, родом от Т. Пазарджик. За изработванието на това знаме бяха се потрошили повече от 15 (петнадесят) турски лири.

24 априлий, събота

Още в преминалия ден, когато пристигнаха, радиловци и ликачовци казаха, че оставили в селата си няколко души стари, мъже и жени, и няколко души въоръжени млади юнаци да вардят останалите още жита и покъщнина до утрешния ден, докогато се завърнат колите, за да ги вземат и приводят в Брацигово. И наистина, щом пристигнаха поменатите селяни, много коли и товарни животни се завърнаха пак в същите села да приберат и прекарат и останалото жито и друга покъщнина. Така също и по една част от брациговските чети бяха се спрели в тия села за през нощта да вардят заедно с тамошните въстаници. През нощта прекараха по еднаж от останалите жита, покъщнина и хора. И пак се завърнаха да прекарват още.

Вечерта на 23-ий срещу 24-ий стана пак събрание от комитета в общинската стая. В това събрание комитета разисква и зряло размисли като какво трябва да направи и как да постъпи с ония селяни, които още не бяха почнали да се прибират в градеца. Най-после реши: 1) да се изпратят от нашите чети още две, които заедно с радиловци и ликачовци да отидат в последните села да заберат останалите жители и заедно с останалата им стока да се докарат тука и 2) останалите чети да се изпроводят по другите села на помощ на тамошните братя, за да ги приведат по-скоро в градеца.

На заранта, на 24-ий, радиловци се прибраха почти всички. Тоже се прибраха и ликачовци, с тая само разлика, че последните не можли да успеят да прекарат всичкото си жито и покъщнина.

В същото време, когато се прибираха радиловци и ликачовци, дойде известие от дружината, която беше отишла за в Козарско, че се усещало нужда от повече помощ, тъй като в Айдиповското поле се съгледали много въоръжени турци и цигани, които идели към Козарско; че и други турци откъм Кричим пристигнали и завзели високия североизточен край на Козарско; че нашите под предводителството на Танчо П. Гьошев и Т. Костов Едибелята се настанили на позиции на високия югозападен край на селото — място срещуположно на онова на турците. Така селото [останало] между двете воюющи страни.

Турците, щом пристигнали на север и североизточния край, не се стърпели и почнали да стрелят. Нашите им отговорили тоже с огън. Нашите, като по-многочислени, отделили една част от дружината и я изпратили из шумака да заградят турците откъм изток. Зад воюющата по-преди и следующата да воюва дружина те поставили една част от нея  на високия бряг на Алтъпармаковото лозе. Откъм югоизток, юг, югозапад, запад и северозапад селото Козарско е било заградено от нашите въстанически дружини. Огън се отворил и от двете страни и битката е траяла цели три часа, до смрачавание. Така заградени откъм тия страни, козарчани можаха през нощта да се пренасят полечка-полечка в Брацигово. Турците още привечер почнали да се разбягват, едни към Кричим, други към Айдингоското поле, но една част от последните останала да продължава да се бие.

Комитета не се забави и още на часа изпроводи за в Козарско една чета от сто (100) души на помощ. Така също реши и определи още 400 души, които да отидат през нощта в Ликачово (Голямо Попово) и Бяга да приведат и останалите вещи и жители от тия села.

Тия 400 души въстаници, брациговци и радиловци, предводителствувани от изкусните в командантството г. г. Георги Ангелиев, К. и Ваньо Т. Банчови, братя Никола и Лазар и Кото (ликачовци), Н. X.'Боянов, Ил. Н. Арнаудов, на стотниците Илия Пъртъчов, Кольо Малинчин, Атанас Милиев и др. (брациговци) през нощта още заминаха за назначените села. Сам Петлешков придружаваше предводителите за с. Бяга.

От тази 400-тна дружина се определи: 150 души да отидат в Ликачово, а останалите 250 души за Бяга.

25 априлий, неделя

След божествената служба стария свещеник Пейо Стоилов, раздавающец нафора, пак каза на благочестивите слушатели брациговци да се приготвят и прибират по домовете си вънкашните селяни. Още оттук хората почнаха да говорят за приготвения червен пипер, който по-преди се беше препоръчал на жителите да си имат всякой по дома си в изобилно количество.

Тоя пипер щеше да се хвърля от жените и децата из прозорците на къщите тогава, когато се видехме в противно [неизгодно] обстоятелство, т. е. когато неприятелите навлязат със сила в градеца, та по тоя начин да се ослепят чрез него, да не могат да видят накъде отиват.

Наскоро след черковния отпуск пристигнаха почти всичките козарчани с всичката си жива стока. Също пристигнаха и игумените Нефталим и Леонтий, които се бяха завърнали в Козарско да приберат живата манастирска стока.

Като пристигнаха, те ни разправиха следующето: щом пристигнала четата от 100-тях души, находящите се тамо чети (западната и северозападната) веднага нахлули в селото и се спрели на североизточния и източния му край и така сполучили, та изгонили всички останали турци. Последните тука оставили от своите пет души мъртви. И така жителите козарчани преспокойно можли да си приберат едно-друго и се пренесоха в Брацигово.

Наскоро след пристиганието на козарчани една чета от 60 души под предводителството на К. Томчов и Таньо (Стоян) Кьоркосьов се отправи да завземе проходът под Клисурата, между бегския и ликачовския път. В това число бяхме и ние. Щом пристигнахме на означеното място, разпределихме се и захванахме позициите. Наскоро ликачовски семейства почнаха да пристигат, съпровождани от 50 души въстаници.

Щом пристигнаха при нас, те [въстаниците] ни разказаха следующето: «В зори още пристигнахме на върха на чала. Когато заминахме шумака и се упътихме за Ликачово, от срещния шумак изгърмяха няколко пушки. Ние се снишихме в доловете. Нашите, които идеха след нас, отвориха огън след турците, последните търтиха на бяг по направление към запад от селото. Като се присъединихме с нашите, всички изведнъж погнахме турците. Като пристигнахме близо до селото, заобиколихме от изток по направление към юг и запад. Някои си от ликачовци не се страхували, пуснаха се да влезнат в къщите да изнесат и останалите им жито и др. неща, но тъй като в някои си къщи имало скрити турци, то последните гръмнали из една къща и свалиха на земята една жена и други 6 души мъже от същото село. Тогава, като усетихме, че там се крие по-голяма опасност, и ние отворихме огън срещу им, като в същото време приканвахме селяните да оставят всичко и се върнат назад. Някои си от селяните само подпалиха плевните си с цел да побъркат на скритите турци, излязоха из селото и се упътиха за към Брацигово. Ние продължавахме да стреляме и се оттегляхме заднишком. Щом се оттеглихме на върха на чаловете, мнозина турци излязоха из селото и следваха да гърмят срещу нас. Оттука продължихме огънят срещу тях около 1/4 [час]. В това време видяхме, че паднаха двама турци близо при дебелите каваци. От нашите само един, на име Сотир от Ясъкория (сочеха към него с ръка), опърлиха с куршум по гърдите му. Като паднаха двамата турци, всички други се извърнаха пак за в селото, а ние, като забрахме и изпратихме напред всичките селяни ликачовци, се завърнахме.»

Ликачовските семейства ние проводихме в Брацигово с 20 души въоръжени юнаци, а Томчов и Кьоркольов останаха заедно с другите юнаци на същите позиции.

В това истото време бяха почнали да дохождат и бежките български семейства, натоварени на коли, коне и магарета, заедно с живата си стока.

В тоя ден, току-речи до обед, всички бежани, стари и млади и от двата пола, се прибраха. Тъкмо часът около 8 по турски, през денят, се завърнаха и всичките дружини, изпроводени за тия места и за Козарско.

Като се завърнаха, те ми разказаха следующето: «Щом пристигнахме, ранкото, до селото Бяга, ние го заобиколихме откъм юг и запад. На разсъмнувание турците, като усетиха за нашето пристигание, търтили на бяг зад реката. Ние, подпомогнати и от нашите събратя, бежани, спуснахме се да ги гоним, защото, без да им направим ние нещо, те, като се настаниха на левия бряг на реката, почнаха да стрелят срещу нас. Като видяхме, че те изпратиха жените и децата си към Айдиньово и завзеха позиции откъм левия бряг, ние изпроводихме една част от нашата дружина да ги заобиколи откъм запад, а останалите продължихме да стреляме срещу тях от десния бряг. В продължение на 1/2-часова непрекъсната битка, като видяха, че нашите пристигат към тях откъм запад, турците и оттам избягаха, като оставиха 20 души от техните мъртви. От нашите нема убити нито един, защото ние бяхме хванали позиции от турските къщя. Като избягаха турците и оттам, ние прегазихме реката и ги погнахме. Едни от нашите заминаха в същото време за Айдиньово по десния бряг, по общия път, тъй като в това време съгледахме, че на Айдиньовското поле се развяват бели и червени знамена с множество турци и цигани. Подпомогнати и от дружините ни откъм Козарско, без да се уплашим, ние се впуснахме в Айдиньовското поле. Тука, след като се ударихме с турците, последните избягаха, едни към Ново село, а други към Кричим. Едни гонихме до Бабата, а други до друма между Козарската и Кричимската местности.

В битката при Айдиньовското поле турците оставиха мъртви около 150 души, между които много жени и деца цигански, три знамена червени и два коня. Знамената и конете прибрахме и ги донесохме.»

Всичките, които бяха взели участие в битките (в Ликачово, Бяга, Айдиньово и Козарско), бяха почернели и поизсъхнали, но бяха се окуражили, щото не искаха вече да знаят, че трябвало да се има благоволение към турчина, бил той мирен или не. Пролятата българска кръв в Ликачово викаше за отмъщение.

В тоя истия ден пристигнаха в градеца и ясъкоричани със семействата и с живата си стока. От последното село само 12 фамилии не бяха още слезли. По-късно и те тръгнали за в Брацигово, но по пътя ги застигнали башибозуци и от тях 6 фамилии станали жертва от ножа на последните, а само останалите 6 сполучили да избягнат от турския нож и куршум и пристигнаха живи и здрави.

Пристигнаха така също и здребичани. Те разказаха, че самички си свършили работата със своите съселяни турци. Те най-първо изпроводили фамилиите си. Като усетили турците за това им излизание из селото, спречкали се с българите. Последните надделяли в спречкванието, турците избягали, като видели, че съселяните им българи упорствуват против тях с оръжие в ръце.

Всичките току-речи жители българи от с. с. Радилово, Ликачово, Бяга, Козарско, Здребичко и Ясъкория в тоя ден се прибраха в Брацигово. Оставаха да се приберат още българите от Кричим и Чанакчийово. На пещерските българи беше предоставено, където обичат, там да се пренесат, или в Брацигово, или в Батак, понеже отпърво още имаше разногласия между тях: едни желаяха да дойдат в Брацигово, а други — в Батак.

В тоя ден стана общо събрание от комитетите на всички прибравши се села заедно с брациговския. В това събрание се реши: 1) да се направи списък и се опише всичкото население, местно и вънкашно; 2) количеството на храните; 3) количеството на живата стока — едра и дребна; 4) на оръжието с всичките му принадлежности; 5) числото на всичко мъжко, способно да носи оръжие; 6) да се разпределят четите и техните предводители, като се смесят местните с вънкашните; 7) да се направят позициите околовръст градеца, в които да се настанят едни от четите, едни да бъдат в резерва, за сменявание, а други, за да се изпращат повънка, за да привеждат и недошлите още братя селяни; 8) да се направят час по-скоро още 12 черешови топове, с които да се направи опит; 9) колкото барут и куршуми има готов, местен и вънкашец, да се направят: барутя на фишеци, а куршума да се излее на топчета с размери с пушките и пищовите.

Когато ставаше заседанието, пристигна от Панагюрище един куриерин, който донесе от Бенковски следующето писмо:

«До другаря В. Петлешков в Брацигово.

Турците се дигнаха срещу нас откъм Т. Пазарджик. Ние изпроводихме 1000 души юнаци насреща им и ги отблъснахме.

Георги Ангелиев се изисква с 300 души от вашите младежи да се отправи незабавно през Пещера за Чепино, гдето ще се съединят с нашите 700 души юнаци младежи, с които се упътваме за Белово. Останалите ваши младежи да завземат и вардят градеца ви с прибраните в него вънкашни жители, догде пристигнат и нашите и вънкашните, за да слязат за Пазарджик и Пловдив.

24 апр.    Бенковски»

След прочитанието на горното писмо Петлешков развълнувано извика: «Ах, тука трябва да има някакво променение. Планът ни беше да слезем с четата си в Пазарджик, а не отсега още да отиваме за Чепино. В последното щяхме да отиваме само когато свършехме работата с Пазарджик. Ние става три дни как се бием самички с нашите душмани, а те са седнали нови планове да ми кроят. Не. Не, аз трябва да отида до Панагюрище да видя що става тамо и що правят тия хора. Г. Г. Ангелиев нека замине да предвожда дружината за към Пещера, да се отървем пешин от пещерските турци, та после да се отправи за Чепино.»

Това като изказа, и в късо време той се приготви за път.

Дружината, състояща се от тристата души, под предводителството на Георги Ангелиев и помощниците му братя Банчови и Н. Л., ликачовци, през нощта срещу 26-ий заминаха да обсадят Пещера. Преди обаче да замине тая дружина за Пещера, през деня още се изпроводиха двама хора през балкана за Батак да съобщят на батачани да слязат и те в Пещера за същата цел. Тоже и за в Пещера се изпроводиха двама души да съобщят на пещерци за планът, който имаше да се извърши за тяхното извождание из градеца им и изгарянието на последния.

Дружината замина за Пещера. Същото време замина за Панагюрище през Белово и г. В. Петлешков с по двама още брациговци и радиловци.

Пратениците за Пещера се върнаха. Те разказаха, че ги посрещнали пещерци между Дъбовик и Пещера и им казали, че града им били изпълнили много турци башибозуци, черкези и цигани, които се готвели да нападнат тая нощ на Брацигово.

На това известие комитета на часа още изпроводи още двеста души за към Пещера, за да заградят проходите на Дъбовик и Грамадите, като в същото време съобщи на главнокомандующия тия дружини Ангелиев да спре нападението на Пещера дотогава, докогато пещерските българи не подадат знак за помощ, а на населението се съобщи да бъде будно тая нощ, да се въоръжи и да е готово за всякой случай.

Тука трябва да споменем и това, че от тоя ден на комитета се даде названието военен съвет.

26 априлий, понеделник

На ръзсъмнувание на тоя ден изпратените дружини за в Пещера се завърнаха обратно в Брацигово, без да влезнат в Пещера, тъй като нито батачани се явили на помощ, нито пещерци изискали това.

Във военния съвет се представиха всичките статистики, които в по-предишния ден се беше решило да се извършат.

Според тия статистики излизаше:

1)    Цялото число на населението, местно и вънкашно, излезе на 11 334 души.
2)    Количеството на храната 158 645 кила.
3)    Цялото число на живата стока 13 924:
а)    волове и биволи    1544 брави
б)    крави и телета    2054 брави
в)    коне, мулета и магарета 3485
г)    овни, овци и ягнета 3860
д)    кози с ярците    2985
4)    Цялото число на:
а)    пушките    4986
б)    пищовите    5092
в)    ножовете    4807
г)    куршумите с фишека за пушки 1 720 000
д)    пищови 1 685 000
е)    готов барут    3800 оки
ж)    ,, куршум 4000 ,,
5)    Цялото число на мъжкото население, способно да носи оръжие и да претърпява теготите на един въстаник, 5120 души, като се брои от 18 до 50-годишна възраст.
6)    Числото на четите, всяка от по сто (100) души, 52.
7)    Числото на водителите на четите:
а)    главнокомандующ 1 человек
б)    хилядници    5 души
в)    стотници    51 ,,
г)    десятници    512 ,,

След това реши се да се укрепи градеца околовръст с позиции, направени с обкопи и изправени дебели греди там, гдето се виждаше, че къщите са разредени и се усещаше за опасно.

До вечерта укреплението на градеца се извърши и укрепените места се завзеха от войниците...

Освен поменатите позиции всички къщи околовръст градеца, които бяха накрай и изградени от камъни, бяха завземени от войници, така също снабдени с оръжие и припаси.

Освен позициите около градеца за такива се употребиха и всички високи къщи и маази всред него. За такива служеха къщите на Бъчварови, Юрукови, Ликоманови, Мижорков, Мишо Атанасов (бащината ни), поп Димитровата, Старото девическо училище и др. и маазите Юрукови и Петлешкова. В тези здания се поставиха изкусни стрелци, снабдени с пушки, шишанета с доволно количество барут и куршуми. От тези позиции най-сполучливо можеше да се стреля към върховете на всичките високи брегове.

Съгласно определението на Централния в Панагюрище военен съвет за главнокомандующ в брациговския пункт се считаше първо г. В. Петлешков. Но той влезе в споразумение с радиловските и ликачовски, изкусни във войводството си войводи, и отстъпи тази длъжност на Георги Ангелиев, който командуваше четите в битките при Ликачово, Бяга и Айдинъово. В съгласие на горепоменатите Петлешков остана за диктатор по въстанието и самозащитата.

И така главнокомандующ остана Г. Ангелиев.

За хилядници или помощници на главнокомандующия [бяха предложени] г. Н. Хр. Боянов, братя Ив. и Н. Т. Банчови, братя Н. и Лазар и Кото (куция).

За надзиратели по позициите се определиха г. Ай. Хр. Мижорков, Н. Ив. Янков, Ан. Н. Юруков, Ив. П. Юруков, Т. К- Едибелята, Н. Налбантина, учителите (всички брациговци), В. Вачков (радиловец) и Мильо (козарчанин). На тях се стовари грижата да надзирават по позициите и да снабдяват войниците с всичко, щото дотрябва.

На останалите членове от комитета, наречен вече военен съвет, г. г. свещениците Никола Апостолов и Д. Н. Арнаудов, Щ. Хр. Бъчваров, Ст. Д. Юруков, П. Ликоманов и Ат. Н. Търпоманов се поръча да заседават всеки ден в училището, да държат списък где и какво оръжие и припаси да се дава на войниците на позициите.

Часът къде 8 по турски тоя ден пристигна в Брацигово от Пещера голо по риза малкото момче на Търпо Чакъров Кирмидчията (брациговец, преселен в Пещера преди 20 години). То пристигна търчешком. Като го проведохме в училището, изпърво каза, че турците го хванали и го мъчили да го заколят, но то сполучило да избегне от ръцете им, тъй като в същото време се задали отсреща пещерци българи коняри, от които мъчителите се скрили в шумака при Св. Марина. Но след здраво изпитвание то изповяда, че нарочито го бил изпроводил тука пещерския турчин Дели Хафуз да види и узнае каква и колко сила има в Брацигово, та да се върне и му яви. Това момче разказа още, че в Пещера имало много въоръжени турци, черкези и цигани навънка и се готвили да нападнат на Брацигово, да избият хората и да запалят къщите. Това момче се задържа затворено в Брацигово.

През нощта в същия ден пристигнаха от Пещера и г. г. Хр. П. Цикалов и Ст. П. Иванов, които казваха, че избягали от Пещера, защото турците ги били преследвали. Те разказаха още, че пещерските турци заедно с пазарджикския кол-агасъ Ахмед ага и Барутанлията Ахмед ага повикали миналата неделя в конака по-главните пещерски българи, именно: чорбаджи Хр. Георгиев, Хр. Ат. Попче, Георги Кюсеиванов, Георги х. Костадинов, дядо Петър Цикалата, Георги Н. Гаджов, Д. Т. Тупчиев, Петър Д. Река, Ламбре х. Тодориев, Ат. Г. Писаров и Георги Атанасов Батаклиев, от които взели подписи с условие, че ако би една пушка да пукне от българска страна към турците, ще бъдат обезглавени (изклани) до един.

27 априлий, вторник

В тоя ден всички топове бяха вече обвързани с брънки и готови, за да се направи пръв опит с тях. В същото време се събраха всичките кантарови топки, които се намираха в градеца. Топоработниците бяха Ангел Хаджиев (коричанин), Кръстьо Гьошев и Атанас Манчов (брациговци). Опитът с топовете стана на Гробищата. От топовете се опитаха три малки и един голям с гюллета от кантаревите топки. От малките (средна величина) топове два се пуснаха по направление към Пещера, третия и един от големите — към Кошарището. Гърмежът беше силен и удрянието сполучливо. Във време на опитванието бяха всичките свещеници, облечени в св-те си одеяния, 1000 души въоръжени войници и множество народ.

След опитът или, с други думи казано, след освещението на топовете свободно и весело се изпяха следующите песни: «Боят настана, тупат сърца ни», «Българи юнаци, ще ли още спим», «Къде си вярна, ти любов народна», «Българийо, мила майко», «Сбогом, майко, сбогом, татко».

Тая последна песня е съставена от брациговци още през 1875 година и щеше да се пее от въстаниците брациговци, които щяха да отиват на бойното поле, и

Вятър ечи, балкан стене. . .

След изпяванието на горните песни се разпореди къде да се поставят топовете.

През тоя ден пристигна, пак от Пещера, пещереца Хр. П. Пунджов. И за него се състави мнение, както и за момчето на Чакъров. И той разказа, че турците насила го изпроводили да изгледа силата ни и пак да се завърне. И него спряхме в градеца, както и момчето, с тая само разлика, че и той доброволно взе участие в общия бой.

Вечерта в същия ден се завърнаха Петлешков и другарите му, които бяха заминали, за да повикат Бенковски с четата му да дойде на помощ. Не бяха се завърнали още само св-к Георги и Тодор Вачков (радиловци), които, не знаем по какви съображения, бяха заминали преди един ден за Радилово.

Петлешков и другарите му спътници се показаха много ядовити към Бенковски, защото последний се отказал да дойде на помощ да освободим пещерци, а най-много, загдето им казал: «Върнете се и работете, както знаете, аз ще се завърна с четата си в Панагюрище. Пазарджичани спят, а някои си от тамошните братя избягали в Цариград. Ние да се държим здраво всякой в центъра на пунктовете.»

Освен че не приел да дойде, но още откарал със себе си и войводата Тодор Банчов, у когото ни оставаше пълната и последня надежда.

От тоя неприятен отговор мнозина ахнаха и охнаха с въздишка.

28 априлий, сряда.

На тоя ден пристигна от Батак Насьо Хаджиев. Той разказа, че бил изпратен от баташките чорбаджии да докара 170 коне в Брацигово, защото някои си чорбаджии, местни и вънкашни, желаели да се пренесат в Батак. Но по пътя между Новата махала и Чанакчийово из гората изгърмели няколко пушки и от другарите му трима се убили, а другите избягали, конете им зели турците, а той се снишил в шумака и сполучил да избегне и дошъл да извести за станалото. Това печално известие покърти сърцата на всички ни. Това ставаше в читалището в присъствието на Петлешков, командиря Г. Ангелиев, помощниците му Н. X. Боянов, Кольо, Лазар, Кото, братя Банчови, някои от горепоменатите надзорници и ние. Петлешков изхвръкна от яд, натъкна си револверите, които преди малко беше оставил на масата, и извади саблята си гола. Примера му, с голи сабли, последваха всички главнокомандующи, настанали на крака. Петлешков с разярен глас извика: «Братя! Тука се е кроило предателство. Аз предлагам да отидем при военния съвет да изпитаме кои са тия чорбаджилари, които са постъпили така изменнически, и след като им припомним повторително за дадената клетва, да им кажем решително, че ако си не стоят твърдо на дадената от тях клетва, да ги съсечем пред публиката за пример на всичките, тъй като с това си непостоянство те предават в ръцете на турците толкоз хиляди души народ.»

На това му предложение всички присъствующи единогласно извикаха: «Да се извърши предложението на главния войвода — смърт на изменниците» — и веднага се отправихме за училището, гдето заседаваше военния съвет.

Тука в късо време се събраха всички членове на военния съвет, всички надзорници и мнозина местни и вънкашни първенци, между които и всички свещеници. От голите ножове и сабли лицата на всички присъствующи пребледняха.

Главния командантин поиска думата от Петлешков, която му се даде. Той се обърна към присъствующите с тия думи, които из устата му извираха като лава из вулкан: «Братя! Една нещастна случка се е случила с няколко души наши братя батачани между Новата махала и Чанакчийово. Ето тая случка каква е: някои си измежду тукашните и вънкашните чорбаджии са били изпратили в Батак известие до тамошните чорбаджилари да им изпроводят коне, за да се пренесат там, за да се опазели живи. Батачани изпроводили с няколко души свои хора 170 коне, но за жалост мнозина от тия братя станали жъртва на турските куршуми в балкана, а конете били откарани от турците. Ние искаме да знаеме кои са тия наши хора, да ги питаме да ни кажат, защо са постъпили така и само тем ли е мил живота? Такива хора ние считаме изменници на делото и трябва да се наградят с прилична награда.»

По заповед на Петлешкова виновниците се поставиха в укрепените позиции. . .

Не се мина много време от горния грозен случай, ето че дойде друг, който заби остър кол в сърцата на всички ни.

Наскоро пристигна един чанакчийовски българин, който донесе от страна на Барутанлията Ахмед ага едно писмо, с което последният призоваваше свещениците Н. Апостолов и Д. Н. Арнаудов, Н. Ив. Юруков, Ст. Д. Юруков, Н. Ив. Янков, П. Ликоманов, Ан. Хр. Мижорков, Ан. Хр. Манчов, Т. К. Едибелята и нас да отидат в Чанакчийово да направят спогодително, с което да се обвържат и двете страни, щото да не се нападаме, а да се браним взаимно. Това писмо беше написано на български, вероятно от някоя учена глава, и подпечатано с печата на Ахмед ага Барутанли.

От наша страна му се отговори да дойде той сам в Брацигово, гдето да направим спогодителното, като покаже и условията, тъй като в писмото му не се съглеждаха такива. Това писмо се изпроводи с особен местен човек. Последния се завърна и каза, че Ахмед ага се отказва да дойде да прави спогодба в «каурско село». На това му отказване военния съвет реши да му се отиде с топове и войска, та с червено мастило да запечатим желанието му, защото според доказванието на пратеника му той бил приготвил в балкана зад Чанакчийово много башибозуци и се готвел да ни нападне. Чанакчийовеца, който донесе писмото, върнахме назад, като му казахме, че на утрешния ден ще му изпроводим изисканите хора.

След това заобиколихме всякой своите пунктови позиции и известихме на всички да бдят добре, щото ако би някой да излезе навън без позволение на комендантите, да го стрелят.

През нощта се уловиха две чанакчийовчета, у които се намериха няколко кутии с кибрит. Според доказванието им те били изпроводени от самият Ахмед ага да влезнат скришом в градеца и да подпалят някоя и друга плевня, за да побъркат на редът и силата ни. Такъва щеше да бъде спогодбата на кръвник турчин Ахмед ага Барутанлията.

29 априлий, четвъртък

В тоя ден никъде не отиваха от нашите чети. Реши се само: 1) на утрешния ден, в петъкът, ранкото да се изпроводят триста (300) души войници с командантите начело и с три малки топове на върхът над Кошарището срещу Чанакчийово, с цел да улеснят излизанието на тамошните братя или да направят боева спогодба с Ахмед ага и 2) да се въоръжи и женския пол, коя с какво може.

Последното решение в късо време намери благоприятен отзив: всичкия женски пол, от 16 до 40-годишна възраст, се въоръжи коя със сабля, коя с коса, коя със сърп, коя с косер, приковани на върлини, коя със сопа и с въодушевени сърца се готвеха да бранят милото си отечество и милите си рожби от посегателството на турците.

30 априлий, петък

Като се съмна, определените 300 души войници, предвождани от св. Димитър Арнаудов и от командантите си, придружени с нужното число топове, заминаха за Паничерево през Врайняк. Когато се изкачиха на върхът на Врайняк, те потеглиха за Кошарището през Шумака, с предпазвание, за да ги не съгледат от Чанакчийово. Те се настаниха на върховете на Кошарището срещу Чанакчийово. Последното било обградено околовръст с укрепени позиции.

Като се разположили и захванали добри позиции на тия високи върхове, войводите изпроводили на отворено един человек да извика с висок глас Ахмед ага. Пратения отишъл и извикал няколко пъти, но нямало никакъв глас да им се отзове, нито человек да се види да шава. В това време наместо человечески глас из позициите на Чанакчийово изгърмяла една пушка, куршумът на която паднал близо до викача. На тоя пушкин гърмеж по заповед на командиря си нашите отговорили с един топовен гърмеж. Гюллето от топа ударило право в позицията, от която изгърмяла пушката, развалило позицията и една къща. Турците на това отговорили от много места с огньове. Битката се протакала цели два часа...

В това време, когато се е продължавала битката, съгледвачите, като съгледали, че откъм южния балкан и откъм Кръстец идели много башибозуци с червени знамена, отърчали и известили командиря си. От южния висок кошаришки бряг тоже съгледали, че и откъм Св. Спас и Пещера (през Дъбовик) идели башибозуци. На това известие командиря изкомандува да спрат и да се завърнат обратно в Брацигово. Всички, едни през Врайняк, други през Кошарището, се завърнаха с топовете. Един от последните от многото пушкание се пукнал, но и него върнаха, като го изтърколиха от височините на брегът в градеца.

След прибиранието на нашите турците дълго време се спотайваха към Кръстец, Св. Спас, Дъбовик и Врис и не се показваха, нито приближаваха към градеца. Види се, че очакваха отнякъде заповед, та едновременно да тръгнат. Това спотайвание трая до 5¹/₂ часът през денят.

Тъкмо на 5¹/₂ часът, къде обед, чуха се много гласове от пушки откъм Св. Тодор, които идеха откъм Пещера. Ний се изпречихме на прозорци да видим що е и къде са гърмевшите. Пред очите ни се представи необикновено зрелище: говедарите, овчарите, козарите и воловарчетата, които бяха по ливадите къде Св. Тодор и Банището, бягаха в градеца сами. След тях множество турци като мравуняци тичаха и пушкаха. Когато пушкачите турци достигнаха до Банището и на могилата над Тошковите ливади и горе на Кошарището, нашите из Гробищата им отговориха с топовете. След изгърмяванието на първия топ към Банището на зидът на Тошковата нива се увиснаха двама турци, другите се повърнаха малко назад, но продължаваха да гърмят. От Кошарището и Дуковите ниви турците продължаваха да стрелят по позициите на Гробищата, особено по ония, у които бяха поставени топовете. И нашите почнаха да им отговарят из позициите. Турския знаменосец, като се готвеше да побие знамето си на Луковата нива, биде убит от нашите из Гробищата; впусна се друг да го побие, но и той биде убит. Впусна се третий, взе знамето и се задничи зад един голям камен и така сполучи да го побие в шумака между камъните. Топовете ечаха и задаваха страх на турците. Чу се друго пушкание откъм Ропско и Керезето. Из там нападнаха башибозуци тъмръшлии, кричимци, осетинци и от другите места. Нашите откъм тая страна не оставиха тоя ден да побият турците знаме насреща им. До вечерта в тоя ден на тая страна нашите убиха 6 души турци знаменосци.

Откъм Пазарджикската капия ни нападнаха башибозуци турци и черкези от Т. Пазарджикско. Башибозуците, «току-речи», заградиха градеца околовръст — на разстояние колкото може да кара една добра пушка. Гласът на пушките извън от време на време ставаше по-силен и се умножаваше. И нашите от всичките позиции продължаваха тъй също да им отговарят и с пушки, и с топове. Топовете ни помогнаха най-много да задържат башибозуците на по-далечно разстояние. Турците отсреща не пушкаха само по позициите, но и по къщите и по чирепиците (керемидите), така щото куршумите им падаха над къщите — въз чирепиците, като най-силен и едър град.* От куршумите им, които бяха дълги около три сантиметра, разбрахме, че пушките им са здрави, държавни и че могат да бият отдалеч. До вечерта от пушечния дим в градеца и над него стана мрачина като от най-тъмни облаци, които препречват слънчевата светлина. Башибозуците се умножаваха от време на време и продължаваха да стрелят и да викат «аллах-аллах» като диви.

Привечер се упътихме за Гробищата да се срещнем с тамошните команданти, за да узнаем дали се готви нещо особено против нападателите ни. Тръгнахме и стигнахме...

Срещнахме се с Петлешкова, Ангелиева и Боянова. Сговорихме се, щото да не се приема никакво решение за нападение от наша страна, а само да се заобиколи по всичките позиции и да се каже на всички да се държат здраво, да не отстъпят никак от позициите. Каквото и настъпление да направят башибозуците. Да имат предвид, щото докогато неприятелите са отдалеч, войниците с ум да хвърлят: деня да стрелят само тогава, когато видят, че неприятелите приближават до позициите, а нощя да стрелят непрестанно, като си кръстосват стрелянието. Тая нощ голям страх облада в градеца всички ни. За насърчение ние им говорихме да се не боят, защото турците имат малко патрони, ще си ги изпушкат и пак ще си отидат.

Цялата нощ турците викаха и непрестанно стреляха. Дивият им вик заглушаваше въздухът. Стрелянието и от двете страни не преставаше. Мнозина си мислехме и се питахме, колко ли души ще има изтрепани от нашите през тази ужасна нощ?

1 май, събота

На утринта в тоя ден осъмнахме живи и здрави. Градеца не беше претърпял никаква повреда, освен чирепиците по къщите, които бяха полуизтрошени от силните куршуми. Божията ръка беше ни закрилила през миналата нощ. От направената заобиколка по всички крайни и вътрешни позиции се узна, че от нашите нема нито един убит. Всички наши из позициите казваха: «Слава богу, оцеляхме тая нощ живи и здрави — ще продължаваме да се бием с нашите душмани.»

Турците през миналата нощ си направили позиции зад зидовете на розовите градини около градеца и се заячили в тях и непрестанно стреляха. Куршумите им падаха като град. Непрестанно башибозуци пристигаха, съединяваха се с предишните и стрелянието се увеличаваше. Командирите заобикаляха непрестанно по позициите и даваха насърчение на войниците. Всички назначени да снабдяват последните с всичко, щото се виждаше за нужно, изпълняваха своите обязаности. И имаше възможност да се заобикаля, тъй като местата, през които можеше да се прехожда за крайните позиции, бяха укрепени с каменни къщи. През деня нашите, от крайните позиции, пушкаха само тогава, когато съглеждаха, че някой от турците се промъкнува да приближи към градеца, и на часа го сваляха мъртъв на земята. А ония из високите къщи и маази непрестанно стреляха към турците по високите върхове.

От една страна, се виждахме в опасност, като бяхме заградени от хиляди башибозуци, а от друга, приятно беше на военолюбивите и отечестволюбивите да гледат и слушат гърмението на хилядите пушки.

Най-после и тоя ден се мръкна с непрестанни и продължителни стреляния и от двете противоположни и неприятелски страни. По къщите кандилата светнаха и на окото се отражаваше като зрелище от много звезди.

Тая нощ, часът около два по турски, за половина час турците откъм Кошарището бяха спрели да стрелят. В това време се чуеше откъм тая страна да вика ходжа. В същото време Петлешков и Ангелиев се бяха спрели при нас, при нашата позиция, на отдъхка. Като се ослушахме у тоя глас и се узна, че ходжа вика, поменатите двама нарипаха на крака и извикаха: «Скоро да заобиколим позициите по къщите и маазите и да заставим войниците оттам да стрелят направо към Кошарището, откъдето се чуе гласът на ходжата, да не оставяме тия кучета да се подиграват с нас и с нашата вяра.» На часът тръгнахме, заобиколихме казаните позиции и заставихме войниците да стрелят, където трябваше. Последните веднага отвориха силни огньове към Кошарището. Гръмките гласове на шишанетата от тия позиции покрътваха и потресяваха всички здания в градеца. Страх и ужас обземаше всичко живо вътре и вън градеца. Даже и говедата издаваха своите мучения от тия гърмежи.

2 май, неделя

И тоя ден осъмнахме живи и здрави. От направената заобиколка из позициите се узна, че от нашите нямаше убит нито един. Башибозуците — турци и черкези — продължаваха непрекъснато да стрелят. Нови чети башибозуци продължаваха да дохождат. Тоя ден съгледахме, че градеца околовръст почерня от турци и черкези. През нощта нашите от Св. Атанас и от кръстопътя от тая страна чудеса извършили: зад Св. Атанас, на Нерезето и Габера. Там по розовите градини много трупове от убити башибозуци лежаха мъртви. Розовите трънки по тия градини се съглеждаха изсечени от куршумите, като с коса.

След тая ревизия стана заседание от военния съвет в училището в присъствието на главния войвода и всичките команданти. В това заседание се реши: 1) да се усилят позициите на Св. Атанас и кръстопътя и 2) да се каже на другите позиции деня да стрелят само когато видят, че неприятелите почнат да приближават към тях, а нощя непрестанно да стрелят. Взетите решения немедленно се изпълниха.

И тоя ден слънцето грееше, но в градеца слънчевата светлина се помрачаваше от пушечния дим, който се издигаше нависоко от високите къщи и маази и от позициите на Св. Атанас и Кръстопътя, на които се беше позволило да стрелят и през деня. Тоя ден много башибозуци паднаха мъртви на Кошарището и Дъбака.

Когато се намирахме на нашата позиция, съгледахме, че откъм Пещера дойдоха много талиги и се спряха едни на Банището и други зад Широк път. Погледнахме с телескопа си и видяхме, че стоваряха нещо като вретища и торби. От едни талиги разтоваряха за башибозуците храна. По-нататък, на Св. Тодор, съгледахме, че турците готвеха в големи казани ястия. На много места до позициите си башибозуците бяха си направили колиби от шумести дървета. В тия колиби поставяха припасите си. Вероятно тия колиби те са си направили през миналата нощ, тъй като по едно време през тая нощ валя дъжд.

Надвечер някои си наши и вънкашни ни запитаха: «Где ни е очакваната помощ?» Петлешков им отговори, че г. Бенковски с дружината си заедно с войводата Т. Банчов идел откъм Белово. Успокоихме запитвачите и тръгнахме за позициите си.

Мръкна се и тоя ден. Гърмението на хилядите пушки пак се увеличи. Ушите на всички ни затъпяха. Къщните звезди — кандилата — светеха и докарваха на человека на памят да се отправи към всемилостивия създател и да проси помощта му.

Около среднощ видяхме, че небето зад южния балкан и над Батак се червенее, и си помислихме, че батачани са запалили Новата махала. Веднага ни хрумна на умът, че те скоро ще ни дойдат на помощ.

В това същото време ходжата пак извика. Едновременното изгърмявание на шишанетата из градеца към Кошарището потърси къщите като от землетресение. Турците извикаха «алла- ал-ал-а-а» и нашите отвсякъде гръмнаха, като викаха, колкото им глас държи: «Урра-урраааа.» На това всички се стреснахме и си помислихме, че тоя вик не ще да е на добре. Притърчахме да видим що е и що става. Най-първо заобиколихме позициите на Гробищата. Тука ни казаха, че башибозуците се помъчили откъм Моста и Сарговица да нападнат с пристъп, но ги отблъснали. После отидохме и на Св. Атанас, и там същото известие.

Боят и от двете страни продължаваше да бъде ужасен тая нощ.

3 май, понеделник.

Осъмна и третий май с непрекъснати стреляния. И тоя ден не се оказа някаква жертва от нашите. Башибозуците, ядосани в несполуката си да разбият въстаналите гяури, а най-много, види се, за падналите от тяхна страна жертви, измислили друго средство: те почнаха да търкалят от високите брегове големи камъни връз позициите, находящи се откъм тия страни. Но и това им средство не трая за дълго време. Нашите не се отместили от местата си. Мнозина из вътрешните позиции сполучили, та свалили на земята търкалячите. Наоколо се съглеждаха много убити турци и животни. Един турчин [който], види се, през нощта се е бил вмъкнал в Стаменковата воденица, която сполучил да подпали, на излизанието от нея биде убит от самия Петлешков.

На тоя ден турците запалиха с. с. Бяга, Козарско и Здребичко. Така също запалиха и всичките воденици, тепавици и чаркове (дъскорезници), находящи се в брациговската местност. Боят се продължаваше непрекъснато.

4 май, вторник.

И четвъртий май ни завари с непрестанни гърмежи. Неприятелите продължаваха да стрелят и викат като диви. Нашите позиции откъм Гробищата, северните и южните страни, мълчаха цял ден, само ония от Св. Атанас и от къщите понякога си издаваха пушечни гърмежи.

Денят приближаваше да се мръкне, очакваната помощ още я нямаше.

5 май, сряда.

И петий май ни завари с непрекъснато и в усилени размери стреляние от страна на башибозуците. Нашите от крайните позиции мълчаха, не стреляха. Това нарочито беше скроено от посред нощ с цел да се даде на неприятелите възможност да приближат по-близо до нашите позиции, та по тоя начин да можем ги поочистим още малко. Само из високите къщи сегиз-тогиз се пушкаха по някоя пушка, и то когато се усети негде да шавне някой нов — рязан.

Часът около три преди обед ний току-що бяхме пристигнали в къщата на дяда ни Н. И. Янков от утрешната ревизия по определените позиции. В това време брациговският младеж Иван Ат. Рамбов беше се качил на най-горния етаж на тая къща и вардеше позиция. Като се ослушал у гласът на ходжата и като го съгледал откъде вика, потеглил с шишането си, свалил го на земята — до каменя в поляната на Кошарището. Оттам башибозуците отговориха с десетина пушки по направление, откъдето Рамбов беше стрелнал. След паданието на ходжата и след изгърмяванието на десетината пушки стрелянието откъм тая страна се спря нещо около един час. После един час от Кошарището стрелянието се усили твърде много.

Часът около пет, пак преди обед, същия ден една многобройна чета от башибозуци, под предводителството на един превисок войвода от арнаутска порода и възседнал на бял кон, потегли от Банището за към Градеца. Ний гледахме с телескопът си из нашата позиция на Пелина. Щом приближиха до моста срещу Гробищата, спряха се за малко време. Види се, в това време войводата правеше разпореждание за настъплението. После това тръгнаха. Щом се покачиха по моста и войводата се изкачи на върха (на моста), из позициите на Гробищата изгърмя една пушка и войводата се преметна и падна от коня. Последния се връцна назад бежешком. Тълпите башибозуци налягаха на земята и влечешком, влечешком назад, избягаха. Ударванието на войводата арнаутин страшно порази башибозуците откъм тая страна. В разстояние на един час от това произшествие от тая страна башибозуците спряха стрелянието. Но след един час, като се настаниха пак зад позициите си, отвориха огън, тройно повече и по-силен, отколкото първите дни. Ужасни бяха тия часове. Опасно беше вече да не би и нашите да излязат от търпение, да оставят позициите и тръгнат открито да се сражават с разярените до крайност башибозуци. Когато се изправихме и разгледвахме наоколо, то, боже пази! Около турските позиции на Кошарището, Керимидарките, Малката пъдарница, Широк път, Св. Атанас, Ропско и Нерезето от башибозуци не можеше да се види празно пространство. Всичко беше почерняло и нещо се движеше като мравуняк. Сега вече явно се съглеждаше щастието за живот или смърт на въстаналото население. Да е редовна войска, пак иди-ела. Тя поне знае и от редовно стреляние, познава и от закон, и от човещина, ами с башибозука не е така ки. Той не ти разбира нито от закон, нито от редовно стреляние.

В това време, когато ний разгледвахме движението и стрелянието на башибозуците, пристигна един от войниците из позициите на братя Банчови, който ни каза, че ни викали да отидем при командирите им на Гробищата. Ний тутакси се отправихме след войника Дуков за определеното място. Когато преминахме моста при Стоянкини, срещнахме на пътя Петлешков, Ангелиев, Боянов, братя Банчови и ликачовскнте юнаци, тисящници — Никола, Лазар и Кото. Те ни забраха и се отбихме в читалището. Тука ни разказаха, че войниците от всички позициии на запад, север и изток искали изволение да излязат из позиците и отидат да прогонят неприятелите, за да се изкара немощното население (старци, жени и деца) в балкана...

На тоя въпрос едни казваха да се отвори път през реката, отходяща към Банището, втори — откъм Широк път; трети — откъм Св. Атанас. Най-после се дойде до общо съгласие, щото път за нашите да се отвори между Св. Атанас и Широк път през гюлювите градини и драгунския път, като в същото време загърмят топовете от Гробищата и Св. Атанас към турските позиции, така щото по тоя начин да се пропъдят башибозуците между тия местности. Съгласено, решено и свършено.

Когато се тъкмяхме да излезнем из читалищната стая, пристигна и влезе в стаята един войник, на име Иван Кольов, из харманските позиции. Той донесе и предаде Петлешкову една завързена червена кисерия, в която имаше един камен и една част от книга. Той каза, че тая кисерия се била намерила тая заран в дворът на Семерджиевата къща. Вероятно тя беше хвърлена от башибозуците през нощта. Камъка беше валчест, на големина колкото да се обхване с две ръце и на тежина около две оки. В частицата книга беше написано по български: «Батак е изгорен до шушка и жителите му изклани.»

«Брех, какво е станало с тия наши братя» — си издадохме гласовете всички и с въздишка.

Камъка и книжчето Петлешков завърза пак в кисерията и се отправихме за училището при военния стар. съвет.

В училището заварихме всички членове на военния стар. съвет, тъй като предварително беше се изпроводил човек да им съобщи, че ще стане съвещание пред съвета в присъствието на главния войвода и командирите.

И тука Петлешков най-първо почна да говори и разказва пред съвета за настроението на войниците, за тяхното желание и напъвание да излязат на открито да се бият с башибозуците, за предварителното съвещание с главнокомандующия и неговите помощници и за решението, взето от последните. После това той постави на масата червената кисерия с камъня и книжчето в нея. После сам развърза кисерията, взе книжчето и каза:

«Тая кисерия вероятно е хвърлена нощеска от башибозуците из Кошарището. Тя се е намерила в дворът на Семерджиевата къща и слушайте да видите що се пише в това книжле» — и го прочете.

При свършванието на писмото на всички космите настръхнаха.

«Ее, братя! Нека това известие бъде нам за пример и да не се доверяваме лесно на башибозуците. Да се бием, братя, докат ни държат силите... Затова да се приготви още отсега всичко, щото е потребно за настъплението. Да се извести на цялото население за това предприятие, за да бъдат всички готови, та през тая нощ да се бием за живот или смърт» — произнесе председателя на военния стар. съвет поп Никола.

«Още един въпрос има непредвиден и неразрешен, а той е най-важния, затова аз предлагам да се позанимаем и с него малко. Тоя въпрос е: в случай че ни предвари и нападне редовна турска войска, какво трябва да направим с нея? Трябва ли да стреляме и срещу нея, или не?» — предложи и запита Ст. Юруков.

На това предложение и запитвание станаха дълги, широки и буйни разисквания.

Някои от присъствующите говориха, че трябвало безусловно да се предадем на редовните войски, други не безусловно, а с условие да се предадем на такива.

Г. Петлешков беше съвсем на противно мнение. Той никак не скланяше да се предаваме на редовните войски, а, напротив, да се стреля и срещу тях, както и срещу башибозуците, тъй като той не правеше разлика между едните и другите. С една реч, той считаше и едните, и другите общи врагове на народа и отечеството.

Най-после поп Никола пак стана прав и произнесе следующето решение:

«Господа! — каза той. — От станалите разисквания по предложения от г. Юрукова въпрос военния стар. съвет дойде до заключение и реши: В случай че ни превари редовна войска, никой да не стреля срещу нея. Ако ли, напротив, и редовната войска почне изведнъж немилостиво да стреля срещу нас, да ни трепе, както що постъпиха и башибозуците, тогава и от нас, и от бога просто да е всекиму: кой както може, нека се сражава и каквото знае, нека прави и с тях. Само трябва да помним и това, щото откак сме стреляли срещу войската, да не падне някой жив в ръцете било на редовните войски, било на башибозуците. Ние възрастните и така и така сме вече изгубени, но да гледаме, щото пред редовните войски да спасим живота на немощните (старци, жени и деца). Ние предводителите на въстанието сме отговорни и пред бога, и пред света за техния живот, защото те са невинни. Нека ми бъде позволено за последен път да кажа и тия две думи: благодариме на вънкашните ни приятели, които се отказаха да ни дойдат на помощ!!!»

И това се свърши. Произнесе се и резолюцията от военния стар. съвет за живот или смърт.

Оттука всички, след като се опростихме един други, заминахме да съобщим на всичките позиции за взетото вече решение, за настъпление през същата нощ, та всички да бъдат готови да се бием за живот или смърт.

През които позиции минахме и съобщихме на войниците, че желанието им се изпълнюва, последните гръмнаха да пеят прощалните песни.

Тези прощални песни бяха следующите:

I
Прощавай, майка, и ти, родно отечество,
аз се впущам на бойното поле,
турчин жестоко и върло да накажа.

II
Сбогом, майко, сбогом, татко,
сбогом, братя, и вий, сестри,
аз отивам на бойното поле
с турчин върло да се бия.

Първата от тия две песни беше съставена от г. К- Танчов.

Когато се завръщахме от Гробищата за нашата позиция — на Пелина, — по покана на Ан. Ат. Стоянкин се отбихме у домът им. Там живееха и радиловски семейства, между които имаше и възрастни девойки. Последните заварихме да пеят песня:

Явила се е люта змия усойница,
с девет глави, три опашки,
в Чепинското равно поле,
в белиградските кории,
та не може птичка хвръкни,
камо човек да замини.

Когато пристигнахме при нашата позиция, заварихме там Боянов, братя Банчови и поп Димитър Арнаудов. Те още не бяха седнали да си отпочинат от заобиколките около позициите. При пристиганието ни насядаха всички и ние седнахме. Поп Димитър поиска думата да ни разкаже нещо, щото би чул на заранта от някои из позициите.

«Тая нощ, каза той, като заобиколяхме с Динето Томчово по позициите, излязохме на една висока къща с цел да разгледваме наоколо, и да видите що забележихме. Посред тъмната нощ и след пороите дъждове откъм север се зададе един тъмнокръвен червеникав облак, който постепенно-постепенно летеше и пристигаше към градеца ни. Той най-после пристигна и се надвеси над градеца, когото покри като крилат орел.» Това явление ни направи страшно впечатление. Измежду присъствующите при нас се явиха множество предсказвачи: според едни било, че сам бог, преоблякан в огнен облак, иде да ни закрили и запази от неприятелите, а според други — това явление предвещавало страшно кръвопролитие.

Тъкмо в 10¹/₂ часът по турски се чу силен гърмеж на топ, гласът на който идеше откъм Голямата пъдарница. В това време ние се намерихме на позицията близо до къщата на дяда ни Н. Ив. Янков. Като чухме тоя силен гърмеж, отърчахме на горния етаж и се обърнахме към гласът на гърмежът. Минутно видяхме, че се издигаше дим от зидът на източния край на Гробищата. Там, гдето беше ударило гюллето, зидът беше съборен. След изгърмяванието на топа чу се пак откъм Пъдарницата гласът на военна бурия (тръба). Подир петминутно мълчание откъм западната страна, от същата Пъдарница, се вдигна дим, изгърмя още един топ, гюллето на който удари у къщата на баща ни, която е най-крайната и най-високата на западния край на градецът. Третия топ пак изгърмя и гюллето му удари пак в същата къща. Никаква повреда не ставаше в къщата, освен че се гледаше да излиза барутен дим. Ние си помислихме, че там непременно ще има мнозина убити от домашните и от войниците, още повече че него ден не можахме да се опростим с баща ни, с майка ни и със сестрите ни, тъй като тази си длъжност бяхме изоставили да извършим отвечер, когато щяхме да излетим нанавънка. Военната тръба свиреше за предавание. Башибозуците от северната, източната и южната страна продължаваха да стрелят, ако и да им се заповядваше с тръбата да спрат стрелянието.

Четвъртия топ се хвърли из могилата на Тошковата нива при Банището. Гюллето сега падна връз къщата на Никола Т. Луджов, която е до самата къща на Н. Ив. Янков. Пукотът на гюллето и димът, който излезе от него, стресна всички ни, които се нахождахме в последната къща. От разпръснатите части на гюллето узнахме, че това не е башибозушка работа, но че непременно откъм тая страна трябва да е дошла редовна войска. От гърмежът на пушките през миналите шест дни слухът на всички ни бе затъпял, та не можахме отведнаж да разберем какъв е тоя гърмеж и каква е тая тръба. Топовния гърмеж от запад продължаваше да гърми след всяко петминутно мълчание.

Ние намислихме да излезнем из речения дом, да отидем и да се намерим с командирите ни и с другите членове от военния стар. съвет и да узнаем те на какво мнение са за това топовно гърмение, дали и те усещат, че това е от редовна войска или пък от башибозуците. Намислихме и тръгнахме.

На излизанието ни из пътните врата и като изминахме десетина крачки по улицата, изгърмя пак един топ. Тоя път гюллето му падна зад нас на разстояние три разкрача и удари в зидът на къщата на Хр. Кр. Прекумкин. Една част от гюллето мина между краката ни и ни нарани леко... Тъкмо при Бъчваровия хан се срещнахме с главния командантин Ангелиев и с другите му другари, които идеха откъм Гробищата. Тука те ни разказаха, че били разпоредили на западните позиции да не стрелят, защото е пристигнала редовна войска, и друго, че откъм Широк път се съглеждали хора, които с бели кърпи в ръце канели ни да се предадем...

Топовните гърмежи, както първо продължаваха да гърмят, но гранатите им падаха не на здрави места, от което разбрахме, че това се прави, за да ни уплашат и принудят да се предадем.

Когато се срещнахме с Петлешков. той ни разказа, че една граната паднала в къщата на Н. Налбантина, гдето той заедно с Мижорков се намирали в онова време по заобикалка и че за малко щели и двамата да станат жертва.

Наскоро стана разпореждание да стане заседание в училището, в което да се земат мерки за като как да постъпим и с редовните войски.

Събрание стана от всички членове на военния стар. съвет, всички св-ци, главния командир, всички подкомандири и стотници. Като се отвори заседанието, почна се разисквания върху въпросът, какъв край да се даде в тоя случай на работата — да се предадеме ли на редовните войски, или не? ...

Едни склоняваха да се предадем още тая нощ, други не склоняваха никак. Последната страна най-после дойде до убеждение, че трябва да се предадем, но с условия, и то не още тая нощ, но да остане за утрешния ден, за да си поразмислим за условията, по които трябва да се предадем. Тъй като вишегласието мина на оная страна, която изказа мнението, щото въпроса за предаванието да остане за утрешния ден, заседанието се закри и събравшите се разотидоха всякой по позициите, с твърдо решение да се браним юнашки и тая нощ. Битките на изток и североизток продължаваха и от двете страни, само откъм западните позиции нашите мълчаха и не стреляха към войските. Часът около 12 отвечер топовете почнаха да гърмят от Св. Петър и от Дуковите ниви. Мръкна се хубаво. Топовете сега след всеки четвърт от час гърмяха и продължаваха да гърмят цялата нощ.

Часът около 6 през нощта имаше тишина откъм източната и североизточната страни. В това време тръбата засвири. След преставанието ѝ се чу глас, който викаше и казваше по турски: «Ееий, раялар, теслим олунуз — теслим олунуз, зира зиян олакджаксънъз (Ей, поданици, предайте се, предайте се, защото инак ще бъдете погубени)!» След викът топът пак изгърмя...

6 май, четвъртък.

С каквито мисли и сърцеразвълнувания бяхме всички през нощта, с такива също се събрахме в училището рано-рано преди съмнование... Пак се отвориха въпросите за и против предаванието ни.

Против предаванието ни бяха почти всички членове от военния стар. съвет (с изключение на един само); всички назначени да командуват и да надзирават позициите, а за предаванието бяха повечето козарчани. Първите остаяха непоколебими на решението си да не се предаваме, а последните — на решението си да се предадем. И така последните взеха грижата да изпроводят от своя страна пратеник на Кошарището при пашата да направи сговор за примирие и предавание. Склоняват тия хора да се предадем, пък никой не се решава да отиде при пашата. Най-после козарския жител на име Мильо (ако помним добре, той беше в онова време кмет на Козарско) се реши сам да отиде при главатаря на редовните войски. Той се опрости с всички присъствующи на това събрание, после излезе и отиде да направи същото и със своите си.

Г. В. Петлешков не щя да дойде да присъствува на това събрание.

В училището останаха само членовете на воен. стар. съвет, а всички други заминахме за позициите си да съобщим на войниците за извършеното в това събрание.

На излизанието си из градеца г-н Мильо замина край нашата позиция при Пелина за Кошарището, понеже пътя за последното е през тази позиция. Когато пристигна до позицията, той каза на дружината ни: «Прощавайте, братя! Аз отивам в огъня и дано милостивий бог ни помогне пак да се видим живи и здрави», и замина.

Като се изкачи горе на първия връх, спуснаха се няколко души башибозуци да го пресрещнат и заобиколят. Пашата, като съгледал башибозушкото припкание, види се, да е узнал лошото им намерение спрямо пратеника, минутно изпратил редовни войници, които спревариха пратеника, разпъдиха башибозуците, заобиколиха последния и го откараха при главатаря им.

Кошарището беше препълнено с толкова много войска и башибозуци, щото не можеше да се види нито една стъпка празно място. Околовръст градеца на разстояние около 1/2 час всичкото пространство беше почерняло като мравуняк от башибозуци. Голото око пресмяташе, като да имаше безчислена сган хора. На тоя необикновен изглед всички си помислихме, че сме изгубени вече до крак.

След един час бавене при пашата г-н Мильо се завърна. Като пристигна до позицията ни, ний го запитахме каква е работата и какво е направил. В отговор той ни каза: «Работата е добра, на добро отива, но само ако се предадем, ако ли не, ще ни изтрепят в къщите с топовете си. Какво трябва да се направи от наша страна, ще разкажа в училището» — и замина набързо-набързо. Като влезе г. Мильо в градеца, башибозуците пак почнаха да стрелят към градеца. Но и нашите им отговаряха. На това стреляние видяхме, че редовни войници тръгнаха да разпъждат настрана башибозуците и да им запретяват да стрелят. В късо време градеца се заобиколи от една част редовна войска, тя постоянно препъждаше неразбраните башибозуци, като им запретяваше да гърмят и ги пропъждаше настрана.

След заминаванието на г. Миля заминахме и ние за училището. Когато пристигнахме до читалищното помещение, заварихме Миля да стои на прагът на вънкашните врата на последното, а г. Петлешков отвътре насреща му и се разговаряха на ноги. Последния ни покани да отидем горе... После отвори едно писмо и го прочете пред нас. Съдържанието на писмото беше следующето:

«До главний войвода на Брациговския въстанически пункт г. В. Петлешков!

Уважаемий, Господине,

Тежка е отговорността, която сме предприели върху ни да изпълним, а още по-тежка ще бъде, ако сега не се възползуваме от случаят! Водими от убеждение, че ще станем предмет на ужасни кървави сцени на хиляди невинни жертви, ако не приемехме поканата за преговори на примирието. От една страна, на събранието, станало тази заран във Вашето отсъствие, се изпроводи человек при главатаря на тур. редовни войски, за да изучи добре условията за примирието и предаванието ни. Затова, като Ви съобщаваме горнето, от страна на съвета, умолявате се, щом се завърне пратеника, да дойдете и присъствувате на общото събрание, за да се изучат и изпратят условията за предаванието ни на редовните войски.

6 май 1876 г.                         За воен. стар. съвет
Брацигово                            Ив. П. Юруков»

После прочитанието на писмото той отвори шкафа, извади две шишенца, пълни с отровна жидкост, и се обърна към нас с тия думи: «В тия шишета се състои последния ни живот. На и на вас едното. В случай че подпаднете в турски ръце живи и не можете другояче да свършите с живота си, то изпийте тази жидкост, която за няколко време ще ви докара замайвание, а после и прекъсвание на живота, а пък това ще задържа за мене за същата цел. Защо пък, като влезнем в турски ръце да усещаме болки от мъчението, което може би да ни сполетее. Това е едно правило, за нас двигателите на въстанието и нам е простено всяко средство за живота или смъртта ни.»

Ний взехме шишенцето и той пак продължи и ни каза: «Айде сега да отидем и ние за последен път в училището.»

И двамата тръгнахме за училището. По пътя ни срещна Кото, който каза, че идел да ни вика.

В училището, гдето щеше да се решава за последен път съдбата на толкоз хиляди души, бяха надошли всички членове от воен. съвет, всички команданти (главни и второстепенни) и стотници и множество първенци, граждани и селяни.

Посредника за примирието г. Мильо почна да говори следующето: «Господа! Като отидох при пашата, той почна да ме пита защо сме се събрали тука и защо сме вдигнали глава против царя. Аз му отговорих, че ние не сме се събрали тука, за да вдигаме глава против султана, но да се вардим от башибозуците, които, преди да се приберем тука, ни ограбиха стоката и се канеха да ни изколят. Казах му още, че сме се прибрали в тоя градец да се вардим по примерът на нашите деди и прадеди, които в подобни случаи, както е ставало във време на кърджалиите, са се прибирали тука и са се вардили. Казах му още, че ние не сме вдигнали глава против царя, тия думи не ги приемаме. Ако бяхме вдигнали глава против царя, ние щяхме да теглим куршуми и срещу царската войска, както сме правили в продължение на шест дни и шест нощи против башибозуците. Като не теглихме куршум против царския аскер, това значи, че ние сме се покорили на царя, а не се покоряваме на башибозука, който не отбира ни от закон, ни от човещина. Сега, както и вие сами с очите си видяхте, че сме против башибозука, а не против царя, то заповядайте, паша ефенди, каквото ще заповядате, за да направим барашъка (мира). Пашата, който се наричал Xасан паша, ме запита още веднъж самички ние българите ли сме тука, или имаме при нас и московци. На това му отговорих, че няма нито московци, нито други някои, а само ние българите от Брацигово и от околните села с жените и децата си. После тоя ми отговор той ми каза: «Хайде, кога е така, иди в града, кажи на брациговските чорбаджии и на ония от селата да дойдат тука да направим барашък, като им кажеш, че царя подарява живота на всичките, защото не хвърлиха нито един куршум срещу царските войски, с условие че ще си предадат и оръжието. Другояче прошка няма, а ще обърна топовете към града, ще направя всичко на прах и пепел и жителите ще изколя до крака. Я слушай и това да им кажеш, че башибозуците са изклали Батак, Перущица и Отлуккьой (Панагюрище), та да не стават причина да се пролее и тука невинна кръв. Я виж там еей (сочил с ръка към Голямата пъдарница) е Хафъз паша, който е развалил Перущица и Панагюрище.» Когато ми разказваше това, чу се военна тръба да свири от Г. Пъдарница, Хасан паша се ослуша и каза: «Ето на, свири и ме кани да почна да бомбардирам града», и веднага заповяда на своя тръбар да му отговори, че няма и не позволява да се бомбардира града, защото се предава на царската войска в негово име.

«Вярвайте ме, братя, каза още г. Мильо, че когато казах думите «ние сме се прибрали тука по примера на нашите деди и прадеди да се вардим от башибозука, който не отбира нито от закон, нито от човещина», пашата порони едри сълзи, а главатарите на башибозуците скърцаха със зъби. Както и да е, той ми предаде горните думи и това писмо със заповед да ви ги принеса, за да земете мерки да се изпълни предложението му за мир и предавание. Инак ще съсипе града и ще изтрепи всичките жители, находящи се у него», каза и свърши пратеника г. Мильо.

Писмото, изпратено от Хасан паша, беше писано на турски език и имаше следующето съдържание:

«До кмета и старейшински съвет на Брацигово

Незабавно да дойдат при мене кмета Ангел Манчов, Никола Юруков, Церю Бъчваров, Стоян Юруков, Ангел Мижорков, Петър Ликоманов, поп Никола, поп Димитър и всичките попове и кметове от селата, за да направим мир, в противен случай ще бомбардирам града.

(под.) Миралай Хасан паша»

След прочитание на писмото станаха дълги и бурни разисквания и прения. С една дума, работата беше дошла до революция. Най-после благоразумието пак надделя: след дълги двоумения реши се да отидат хора при пашата. Но от призовавшите се някои отказват да отидат.

На това отказвание г. Мильо стана и като се обърна към г. В. Петлешков, почна да говори:

«Господине Петлешков! От казаното досега от нас вие разбрахте, че сме направили първа постъпка пред Хасан паша за примирие и предавание. Сега, както сами видите, не всички членове от съвета, както и командантите, се решават да се предадем. Които се решаваме, ще отидем при пашата да сключим условията на примирието и предаванието ни. Вие като главен войвода и пръв двигател на въстанието в Брациговския въстанически пункт трябва да земете във внимание предложенията на главнокомандующия на тур. редовни войски. Затова от страна на всичкото население се умолявате да земете за последен път върху си грижата, та заедно с подчинените вам команданти и подкоманданти да отидете по всичките позиции да умиротворите раздразнените духове на младежите, да не би да произведат напоследък някои неприятности, и да [не] сложат оръжие. Ако вие откажете да извършите това, то мислете хубаво, че ставате причина на още една батачка, а може би и [на] още по-лоша кървава сцена, а в такъв случай, не дай боже, вие ще бъдете отговорни и пред бога, и пред съвестта си...» Тук говорившия се разплака...

«Господа и братя! — [каза поп Никола]. — Аз няма да отида на Кошарището при пашата, а ще се явя при него само тогава, когато той, според думите му, слезне в градеца с редовната си войска и пропъди башибозуците... Ние не трябва да си предаваме всичкото оръжие. Трябва да задържим по-доброто оръжие, а командантите и по юнаците войници да се укрият, които да бъдат резерва за противен случай, т. е. ако турците, след като земат предаденото оръжие, почнат да колят, тогава да изскочат и нашите и да почнат и те действията си против неприятелите. Това е моето мнение и тия са моите последни съвети» — изказа поп Никола.

В отговор на г. Мильовите думи г. В. Петлешков каза: «Г-н Мильо каза, че целта на примирието се достигнала, че благи думи излезли из устата на Хасан паша, предводителя на тур. редовни войски, и всичко било свършено, оставало само ние доброволно да сложим оръжието си и да се предадем. Добра работа... Задължава ме против съвестта си да отида заедно с подведомствените ми команданти и подкоманданти да умиротворявам раздразнените духове на войниците и най-после ме прави отговорник и пред бога, и пред съвестта ми в случай на неприятности, като с упорството си щял съм да стана причина на кървави сцени. И тая е добра работа. Кой? Аз ли? Да не даде бог у мене такъва мисъл. О! Кой го желае това...! Това не може да бъде...! Приемам сам да стана жертва, отколкото да стана причина за погубванието на невинни души. Но да сложа и предам оръжието си доброволно, не мога. Съгласен съм на изказаното от отец Никола предложение да се скрият по юнаците младежи заедно с командантите и доброто оръжие, които да сме готови за в противен случай.»

После се обърна към командантите и каза: «Ах, братя! Мене ми стана зле! Аз не мога доброволно да се предам. Идете вие сами на позициите: убеждавайте, усмирявайте и заставете по юнаците с по-доброто оръжие да си не предават оръжието, а да се скрият, та когато се видим в по-лошо положение, да излезнем да си отмъстим на неприятелите ни.»

...Когато пристигнали в домът, старецът Ан[гел] Петлешков попитал жена си да каже къде е син им Васил, да излезне вънка, че другояче зарад него той сам, па и целия град има да изпатят лошо. Жена му посмънквала донякъде, посмънквала и спряла. Ядосан от такъво смънквание, Мехмед Али бей кимнал на няколко души башибозуци и на солдатите да отворят ножовете си и сюнгиите си срещу стареца, когото и почнали да мушкат и да го мъчат, като му казвали: «Или сина ти изкарай на мегдан, или тебе ще съсечем мръвка по мръвка.» Тогава той се обърнал към жена си и казал: «Къде е тоя проклетник, да излезе сега да го видя какви трици са ровили, та станаха причина да се изтрепи толкова свят. Да видим къде е, да излезне. Аз не мога на стари години да тегля зарад него.» Това като изказал, обърнал се към мъчителите и им казал: «Дръжте нея, тя ще го изкаже и ще го намери.» Те оставили стареца и обърнали ножовете и щиковете си към жената. И тя, като глупава, не знаем изумена ли е била, или се е уплашила, извикала: «Василе! Синко! Излез майко, да отървеш и баща ти, и мене от смърт!» Той бил в това време на таваня на къщата им. Уплашен, види се, от ненадейния майчин писък, той от техния таван преминал на тавана на къщата на съседа им Ангел Данов. На пътните врата на тоя последен дом вардили солдати и башибозуци. Последните, като чули тропот по таваня, качили се на чардака двама солдати и като съгледали, че на таваня имало човек, обърнали пушките си към него и му казали: «Давранма, зира телеф оладжаксън.» (Не противи се, че ще бъдеш убит.) На това той им отговорил: «Предавам се.» Но преди да слезне и се предаде в ръцете на солдатите, като познал, че не ще му е възможно да избегне, и за да не влезне жив в ръцете на турците, понеже така си предполагал отпърво, вдигнал, та изпил от шишето отровната жидкост, която, както споменахме по-преди, беше си приготвил за подобен случай, и се спуснал да слезне на чардака. Щом го хванал солдатина, той поискал от последния малко вода да пие. Солдатина удовлетворил желанието му и той пил. И така солдатите го подкарали за към пашата.

Г-н В. Петлешков, по пътя с когото се е срещнал, все им е казвал: «Прощавайте.»

Най-после го докарали при пашата, който в това време се нахождал при пътни[те] врата на Гробищата.

Xасан паша: Ти ли си Васил Петлешков?
В. Петлешков: Аз съм, паша ефенди.
Хасан паша: Ти ли си подбудил толкова население тука да въстане против държавата?
В. Петлешков: Аз, но. . . не про. . . държавата. . . (Тука е бил залитновал и му излизали плюнки из устата.)
Хасан паша: Кой те накара да направиш това?
В. Петлешков: Никой друг освен башибозука.
Хасан паша: От московеца да нямате нещо писма.
В. Петлешков: Не, от никого нямаме.
Хасан паша: Бездруго ти имаш свои другари, с които си работил заедно. Кажи ги: кои са те?
В. Петлешков: Нямам. Моля, да не се закача никой.
На тоя последен отговор г. В. Петлешков почнал да орига и после блювал. Пашата за малко време го оставил свободен, като поръчал да му донесат гореща вода да пие.

Като се поокопитил, пашата пак почнал да го пита: Я ми кажи защо въстанахте?

В. Петлешков: От зулумлуците, вършени от правителствените хора и от башибозуците. С това мислехме да зададем въпрос на света да поразмисли малко и за свободата на християните.

Али бей Гаванозоглу: Паша ефенди, оставете този комита да го изпитам аз.
Хасан паша: За какво ще го питаш повече? Да го земем с нас и да го предадем на властта; тя ще го изпитва и според вината му, ако се окаже такъва, ще му наложи надлежното наказание...

В това време Хасан паша съгледал, че башибозуци и аскерлии водят за мишниците едного селянина, когото и изпуснали да падне като мъртъв на земята. Оставил Петлешкова да го изпитва Али бей, а той се спуснал към падналия. Докогато той се бавил при издъхающия селянин, Али бей Гаванозоглу е изпитвал Петлешков по следующия начин:

A.    б. Гаванозоглу: Петлешкоглу! Ти ли подигна толкова мирно население против царя бе, едипсиз гяур?
B.    Петлешков: Аз.
A.    б. Гаванозоглу: Ами защо го подигнахте, нима помислихте да превземате коскоджамити турското царство ли?
B.    Петлешков: От вашите зулумлуци, защото се вдигнахте да колите нас, българите.
A.    б. Гаванозоглу: Я кератията, я какво напротив говори. Видиш ли царската сила каква е?
B.    Петлешков: Щото е истина, това ви говоря. Познавам и царската сила, но познавам нашата, българската сила.
A.    б. Гаванозоглу: И Хасан паша седнал да ме уверява, че тука нямало веке комити и че всички тука били веке покорна рая.

После пита:

«Казвай бе, керата, кои ви бяха другарите, с които подигнахте и управлявахте въстанието?»

B.    Петлешков: Аз сам и никой друг.
A.   б. Гаванозоглу: Абе, дьовлет душманъ, как може човек сам да управлява такъво голямо въстание. Кажи: кои ви бяха бинбашиите и юзбашиите.
B.    Петлешков: Аз бях всичко.
A.    б. Гаванозоглу: Не казваш ли? Чакай да видиш сега, ще кажеш ли или не! Аскерлер! Земете този гяурин и го турнете с лицето му към огъня и опрете щиковете на пушките ви зад гърба му, да видим ще ли ми каже или не, които му са били другарите. Сега ще го изпитам да видим колко му струва неговия командарлък.

Четирма солдати пристъпили към Петлешкова и почнали да го бутат към огъня и насочват с щиковете си зад него.

Осман Нури ефенди: Чакай малко, Али бей ефенди! Не се впущай в такъви крайности, че сетне няма да дадеш отговора си.

B. Петлешков изгледва хладнокръвно Али бея и като потупва с краката си, казва на последния: «Аз съм, който събудих населението да се вдигне против вас, башибозуците. Освен мене друг никой не е виноват. Виновен съм за правда.» После пак към същия с яростен глас: «Куче краставо! Вие сте душманите на вашето царство — и се дръпнува назад. — Ах, къде е пашата да го видя!» — извиква с висок глас.

Осман Н. ефенди притърчал и повикал пашата, който на минутата дошъл при мъченика, когото оттеглил от огъня настрана.

В. Петлешков: Паша ефенди! Защо ме оставихте на тия кучета да ме мъчат. Ах аз умирам, но моля ви се, паша ефенди, да не мъчите сиромасите.
На тия негови думи Хасан паша просълзил и с ядовит глас извикал към Али бея: «Бре, дип ве дьовлет душманларъ (брей, душмани на вярата и на държавата ни), защо в моето късовременно отсъствие сте постъпили така зверски с тоя човек. Скоро да ви няма пред очите ми, че сега ще заповядам да ви земат главите. Юзбаши, засвирете да ми дойдат хората да науча тия кератии на закон!»

Осман Нури ефенди: Ааах, бей ефендилер, що направихте вие пред лицето на пашата. За тая ви постъпка вие ще отговаряте и пред бога, и пред законите!

Али бей Гаванозоглу и Мехмед Али бей накачили се на конете си и като изпсували и Хасан паша, и Осман Нури ефенди, препуснали конете си и се упътили за Т. Пазарджик с цел да подигнат давия пред главнокомандующия войските на Одринския виляет Надир паша против Хасан паща и Осман Нури ефенди.

Но тука се угадила и друга тяхна зла мисъл. От солдати се узнало, че те бързали да застигнат по пътя по-преди излезналите селяни и граждани, карани за Пазарджик с целта да убиват, да грабят и да безчинствуват.

Известен за това тяхно зло намерение, Хасан паша веднага разпоредил, щото един хилядник с хилядо души войска да остане и да варди тая нощ града и жителите у него, втори хилядник с кавалерия да замине и застигне поменатите бейове, на които да не допуснат да правят някакви пакости на селяните; трети тоже с кавалерия да замине за Пещера през Врис и Агово да застигне изпратените за тоя град фамилии, за да ги покровителствуват от башибозуците; а останалата част кавалерия и пехота той задържал за себе си, за да го съпровожда до Пещера.

На хилядника, когото оставил за свой заместник и на конак в бащината ни къща, казал: «Аз отивам, оставям вас да вардите града и населението. Да не допущате никак на башибозука да влиза вътре в града, да обира и да прави всякакви непростими работи. Ако поиска с насила да влезне, давам ви власт да го стрелите без никакво двоумение. И друго, вие ще останете на конака в тая къща, но да гледате да не би да стане нещо каиб (загуба), че сетне няма да си дадете отговор. Аз искам, па и закона ми налага, щото оттука да не се вдигне нищо, нито колкото един косъм.»

След тия разпореждания и заповеди Хасан паша излезнал и се упътил към капията, за да се приготви за път към Пещера през Дъбовик.

Като приближил до г. В. Петлешкова, когото държали още прав настрана от огъня, но не вече с щикове зад и пред него, Хасан паша казал на солдатите да го поведат и закарат на Пазарджик. Хасан паша в същото време забрал със себе си и съгражданите ни г. Н. Ив. Янков, Петър Мечкаркин, Никола М. Грънчаров, Хр. Ил. Пъртъчов, Ат. Мишев и др.

Тука пред пашата и поменатите граждани патриота г. Васил Петлешков за последен път изказал следующите думи:

«Паша ефенди, и вие, братя! Аз съм измъчен двояко. Аз ще умра, но нека моята невинна кръв, нека моята невинна смърт бъде пример на милиони българи; нека аз загина в най-младата си възраст и да остана верен на клетвата си за свободата на Отечеството ни. Нека след тоя мой страстен, убийствен акт ги мъчи съвестта нашите душмани, които тъй немилостиво и тирански въстават против правдата и се отнасят тъй зверски с тия, на които ежедневно смучат кръвта!! Ах! Аз умирам най-мъченически, но провидението не ще да закъснее да отмъсти на народните ни тирани. Аз умирам, но нека всякой, който остане жив, да има предвид и моята млада съпруга, която да крепи с поддръжка през всичкото време на живота й. А за моя пасторак и за моята майка. . .!!!» (Тук той се разплакал и не можал да издума повече, за което се поставиха многоточията.)

След тия му последни думи той припаднал без съзнание. Подир малко пак се свестил. Тогава Хасан паша заповядал да го подведат, като го хванат двама солдати под мишниците, за Панагюрище, но да гледат, щото, като застигнат някои кола или кон, да го качат. До върхът на Широк път Петлешков придружавали пашата с кавалерията и пехота. Когато надничили да слизат по калдъръма за към Маргита, чул се силен гърмеж на много пушки, гласът на които идел откъм Свети Тодор. На това ненадейно изгърмяваме Хасан паша припнал заедно с кавалерията за към дъбовикския път, като оставил една част пехота да съпровожда за Пазарджик Петлешкова, а другата за Пещера — гражданите.

На следующия ден, в неделята, късно през деня намерили тялото на г. В. Петлешкова в ливадата под Маргита. Те намерили тялото му в следующето положение: То било простряно и обърнато с лицето към земята, пръстите на ръцете му били забити в земята и вкопчени за тревата, а мястото под пръстите на краката му било изровено. Тялото му на гърбът било прободено на две места с по два щика. Гърдите и лицето му били сини.

 

*И до днес за тия куршуми в Брацигово и старо, и младо говорят: «когато дойдоха куршумите» и «във време на куршумите». Ав.