СССР

 

Изтребването на „народа на Моя гняв"

 

„ О, Асуре, жезъл на Моя гняв и бич на Моето
негодуване! Ще го пратя против нечестив
народ и срещу народа на Моя гняв... "

(Исаия 10, 5-6)

„ ...избивах с меч момците ви... и при все това
се не обърнахте към Мене, казва Господ. "

(Амос 4, 10)

 

Всичко е готово, за да започне

 

Настъпва 1936 година. Сталин подготвя кървавите процеси вътре в страната, но в същото време се изявява като твърде прогресивен във външната си политика. Той умее да действа едновременно в противоположни насоки. Изграждайки непристъпна затворена крепост в страната, той установява дипломатически отношения със САЩ, влиза в Лигата на нациите и става пръв поборник за колективна сигурност.

Подготвената конституция с провъзгласените в нея демократични свободи също добре прикрива бъдещата кървава чистка. На фона на процесите срещу старите революционери конституцията създава илюзията, че в Русия се гради демократична държава без страшните ленинци. Той знае, че Западът ще поддържа тази илюзия. Надеждите на Хитлер се оправдават, Германия се е превъоръжила, а Западът е изостанал. Те вече са разбрали, че без този ужасен Сталин Хитлер няма да може да бъде победен... На Стопанина явно му върви! По време на процесите Хитлер започва да вилнее из Европа, а Франко вдига метеж в Испания.

През 1936 г. на изборите в Испания побеждават левите партии. Генерал Франко, подкрепян от Хитлер, вдига метеж против правителството на Народния фронт. Започва жестока гражданска война с всичките й ужаси и антифашистите от цял свят се притичат на помощ на републиканската армия.

Сталин реагира незабавно: в помощ на демокрацията в Испания са прехвърлени танкове и самолети, военни съветници и... безброй агенти на НКВД.

Всичко това става, когато страната е добила добра реколта и народът най-сетне поема глътка въздух след ужасите на революцията. Така че 1936 г. е избрана сполучливо.

И той започва замисленото настъпление. На дневен ред е ликвидирането на партията.

 

Обрат в сюжета

 

В НКВД е свикано извънредно съвещание на актива, на което се съобщава за разкриването на огромен заговор, начело на който стоят Троцки, Каменев, Зиновиев и други ръководители на опозицията. Оказва се, че те са създали терористични групи във всички големи градове. Всички участници в съвещанието постъпват в разпореждане на едно секретно политическо управление на НКВД за провеждане на следствието. Самият Вожд ще наблюдава следствието, а ще му помага Ежов.

Всички събрали се, разбира се, знаят, че няма никакъв заговор. Но те разбират „дълбокия език" — партията държи да има заговор. Това е необходимо за борбата със световния империализъм и разколника Троцки.

В заключение е прочетено секретно окръжно на Ягода: народният комисар предупреждава, че е недопустимо използването на незаконни методи за водене на следствието срещу обвиняемите като заплахи и изтезания. На ,дълбок език" това означава, че те трябва да се използват, защото подследствените трябва да бъдат безпощадно „пречупвани".

В Москва са докарани от лагери и затвори неколкостотин опозиционери. Те трябва да признаят терористичната си дейност и да станат подсъдими в бъдещите открити процеси. Предстои кървав театрален спектакъл, вече добре познат от неотдавнашните процеси срещу интелигенцията, но сега ролите на шпиони и убийци Сталин ще раздаде на ленинската гвардия и на доскорошните водачи на партията. От тях ще започне всичко. Както е редно, водачите ще поведат след себе си на смърт цялата стара партия.

Денонощно обработват следователите бъдещите участници в спектакъла и те не издържат на този „конвейер" — непрекъснатите разпити без почивка. Но след като признаят това, което са искали следователите, и получат за награда сън, храна и цигари, затворниците се опомнят и често се отказват от показанията си.

Съществува версия, според която Зиновиев и Каменев са били докарани в Москва, където Сталин просто ги е измамил. Той лично им обещал да им пощади живота, ако участват доброволно в процеса. Достатъчно е да се прочетат страшните писма на Зиновиев, станали известни съвсем наскоро, за да се добие представа за абсурдността на ситуацията.

Загубил властта, сблъскал се със затворническите неволи, усетил заплахата от смъртта и изпитал само част от мъките, на които е обричал другите, Зиновиев е сломен и превърнат в нищожество. Никакви изтезания, напротив: „в затвора с мен се отнасят хуманно, лекуват ме и т.н.".

Така че Стопанина няма нужда от нова среща с бившия си съюзник. Страшният Зиновиев вече не съществува — останал е само нещастен болен, готов да служи, готов да лъже и себе си, и другите. „Няма поръчение, което не бих изпълнил." И няма такова унижение... Зиновиев „е готов да направи всичко".

За Стопанина е ясно, че постановката на трилъра ще мине успешно.

В едно радиопредаване аз говорих за изтезанията, на които са били подлагани Зиновиев и Каменев. След време получих анонимно писмо: „Вие грешите, Зиновиев не е подлаган на никакви мъчения... Надали Сталин се е срещал с Каменев и Зиновиев по време на подготовката на открития процес. Зная, че на други хора бе възложено да разговарят с тях. Чувал съм, че със Зиновиев е говорил Молотов."

Разбира се, логично е Молотов да е разговарял с тях по следния начин: „Колко пъти лъгахте партията? Колко пъти вашата лъжа навреди на партията? Сега в името на интересите на партията ви се предлага да излъжете себе си. Сега, когато Троцки разцепва работническото движение, когато немците се готвят да ни нападнат, вашата лъжа ще помогне на партията. Това не може да бъде отречено. Излишно е да спорим. Ако интересите на партията го изискват... Макар че обективно от вас не се иска да лъжете. Обективно всичко, което сте вършили, е било предателство спрямо интересите на партията..."

През цялото време със Зиновиев се държат доста уважително. Предполагам, че в това той е съзирал признаци за бъдеща прошка. Зиновиев е уговарял Каменев, който известно време се е противил и с него са „разговаряли сериозно". Но изтезания също не е имало. Задачата според мен е била друга — да се създаде атмосфера за илюзия, че е възможно помилване.

Те искат само едно — да живеят. И всички високопарни фрази за партията им помагат да запазят уважението към себе си. Дава им се възможност да отидат на процеса като на поредното тайно партийно мероприятие.

Но Молотов е допуснал грешка. Предполагам, че той наистина е решил, че трябва да ги помилват и е дръзнал да изрази мнението си, след което самият едва не се е озовал в ролята на подсъдим, още повече, че всички негови другари от Петроградския комитет са вече в затвора. Неслучайно сред имената на ръководителите, които „зиновиевските убийци" са възнамерявали да ликвидират, липсва името на Молотов. Там е цялото политбюро без Молотов. И когато преди процеса Молотов е изпратен на почивка, всички започват да чакат. Обикновено прибират набелязаните по пътя... Но след месец Молотов се връща и дори успява за началото на процеса. Той е научил урока. И след това той ще има собствено мнение. Но само тогава, когато го иска Стопанина. Или може би когато е останал без него, Сталин е разбрал колко много работа е вършил този неуморен негов съратник и е решил да го запази?

По-късно в процесите името на Молотов вече ще фигурира в списъците на набелязаните жертви на „троцкистките палачи".

С Каменев обаче се налага да „разговарят сериозно".

Когато научава, че Зиновиев се е съгласил да даде всякакви показания, Каменев разбира, че е обречен. И се съгласява да играе същата роля.

И така, главните актьори са готови да играят пиесата. Към тях са присъединени още няколко известни партийци. Иван Смирнов — член на партията от 1905 г., воювал срещу Колчак, бивш нарком на съобщенията; Сергей Мрачковски — работник, стар болшевик, също герой от войната с Колчак... Подготвят ги за процеса по същия начин, като ги заклеват със свещеното име на партията. През 1956 г. А. Сафонова, разведената жена на Смирнов, дава показания, че от нея са искали да оклевети бившия си мъж с обяснението, че „това е нужно на партията".

 

Първият процес срещу сподвижниците на Ленин

 

За съдебна зала на „убийците на Киров" Сталин избира Дома на съюзите, където неотдавна беше изложен ковчегът на „брата". Това е още една ирония на историята: съдът над водачите на Октомври се провежда в малка зала, която се нарича...Октомврийска!

Сценографията в Октомврийската зала изобразява съд над революцията. Червени тонове, масата е застлана с яркочервена покривка, монументални кресла с герба на Съветския съюз... Отдясно, до стената, оградени с дървена преграда, са подсъдимите. Зад тях червеноармейци с винтовки с натъкнати щикове. Зад гърба на подсъдимите има врата, а зад нея започват „кулисите на неговия театър": там има бюфет, стаи, където подсъдимите почиват... и където Ягода и обвинителят Вишински дружески обсъждат с тях хода на процеса, коригират ги и дават указания, както правят обикновено дежурните режисьори, които водят спектакъла. В залата има и други актьори, цивилни агенти на НКВД, изобразяващи народа. С викове на негодувание те заглушават обвиняемите, ако нарушат отрепетирания ход на спектакъла.

Подсъдимите са обвинени, че по директива на Троцки са организирали нелегален център за покушения срещу ръководителите на партията и държавата, осъществили са убийството на Киров, създали са редица терористични групи с цел да убият Сталин и неговите верни съратници. Вишински настоява „тези бесни кучета" (16 обвиняеми) да бъдат разстреляни. И обвиняемите — бележити в миналото болшевики, усърдно признават вината си и се покайват.

Снахата на Каменев, жена на сина му, е запазила официален документ от НКВД в отговор на нейно запитване.

„Каменев Лев Борисович е починал на 25.08.36 г. на 53-годишна възраст. Причина за смъртта — тире. Място на смъртта — Москва. Каменева Олга Давидовна е починала на 11.09.41 г. на 58-годишна възраст. Причина за смъртта — тире. Място на смъртта — тире. Каменев Александър Лвович е починал на 15.07.39 г. на 33-годишна възраст. Причина за смъртта — тире. Място на смъртта — тире."

Такъв е краят на „сина-военен летец" Александър, Лютик, както го наричат родителите. На 17-годишна възраст е разстрелян и по-малкият син на Каменев — същият пионер, за когото стана дума.

Вестниците бълват проклятия. И останалите (засега) на свобода стари болшевики хвърлят камъни по своите бивши съратници. Легендарният Антонов-Овсеенко в „Известия", в статия с изразителното заглавие „Да се ликвидират до крак", говори за „специален отряд фашистки диверсанти, които заслужават само едно — разстрел". И естествено прославя „другаря Сталин, който с орлов поглед вижда перспективата, гарантира единство и е превърнал СССР в могъща гранитна скала".

Скоро, много скоро ще дойде ред и на Антонов-Овсеенко...

Водачите са осъдени на разстрел. В секретния фонд на бившия Архив на Октомврийската революция се пазеха техните последни редове. Това са молбите за помилване на Зиновиев, Каменев, Смирнов и другите обвиняеми по делото за „обединения троцкистко-зиновиевски център".

Каменев спокойно и твърдо е написал няколко традиционни за случая реда... Но Зиновиев. Той пише с някакъв детски, разкривен от безумен страх почерк. Клетият Зиновиев — „паниката"!

През нощта срещу 25 август в килиите им влизат...

 

Щафетата

 

Първото действие на трилъра е изиграно, но театърът продължава. На разстрела на лидерите на Лениновата партия тържествено присъстват ръководителите на НКВД Ягода и Ежов.

Присъства и началникът на охраната на Сталин Паукер, бивш перукер от будапещенската оперета, взет в руски плен по време на световната война. Идва Октомври и шеметна кариера в ГПУ. Но Паукер все така обича театъра и е неподражаем в шутовското изкуство. Орлов описва как Паукер показвал на Стопанина любимия си номер — да имитира злочестия Зиновиев, когото водят на разстрел.

„Паукер — „Зиновиев" безпомощно виси на ръцете на стражата, влачи крака и жалостиво скимти, после пада на колене и вие: „Моля ви, за Бога, другарю... извикайте Йосиф Висарионович!"... Сталин се смееше неудържимо."

Но той се смее и за друго — той вече знае какъв ще е краят на остроумния разказвач. Паукер също е от старата гвардия. Така че и веселякът-актьор ще изпълни подобна роля в трилъра — по същия начин ще моли убийците, ще призовава Стопанина и по същия начин ще получи куршум.

Ягода като ценител на историческите сувенири прибира куршумите, с които са разстреляни знаменитите революционери. Когато разстрелват него, историческите куршуми ще прибере Ежов.

После ще разстрелят и Ежов и куршумите завинаги ще останат в неговото дело. В описа, приложен към делото, е казано: „Куршуми револверни, сплескани, загънати в хартийки с надписи „Каменев", „Зиновиев"... Някаква щафета на смъртта, която те усърдно си предават един на друг...

Унищожавайки левите, Сталин започва подготовка за разправа с десните, подготвя ново зрелище и нови актьори. Каменев по искане на следователя дава показания, че Бухарин също е участвал в терористичните планове. Тези показания са взети за второто действие на трилъра.

Не е забравил Стопанина и Рютин. Докарват го в Москва, във вътрешния затвор на НКВД. Рютин е единственият, който наистина е посмял да се бунтува и трябва да стане безценно действащо лице в бъдещето зрелище — в процеса срещу десните. Но той и тук ще остане единствен — единственият, който отказва. И макар че с него, както той самият е написал, „са се държали като с животно", той е устоял. От цялата кохорта партийни знаменитости скромният Рютин единствен запазва честта си.

Още два месеца измъчват безрезултатно Рютин, но нищо не постигат. През януари 1937 г. го разстрелват.

Стопанинът още веднъж разбира, че Ягода не е на висота и продължава да проявява снизходителност към партийците.

След като вече е решил да ликвидира Ягода, той, както обикновено в такива случаи, го обсипва с благоволения, дори го настанява в Кремъл. Казват му: „Вие заслужавате място в политбюро." Впоследствие ще пишат за садизма на Стопанина — за това задължително издигане на жертвата преди ликвидирането й. Всъщност прагматичният Сталин цели жертвата му да работи по-усърдно и да не е подготвена за финала.

Хитрият Ягода обезумява от щастие. В очакване на следващи награди той разпорежда да се ускори изграждането на канала Москва-Волга. Хиляди затворници загиват от глад и непосилна работа при строителството. Ягода се надява, че ще нарекат канала на негово име.

Как се старае той да угоди! Стопанинът харесва всичко царско и Ягода въвежда супер униформа за висшите чинове на НКВД: бяла куртка, обшита със злато, небесносини панталони и позлатен кортик, какъвто са носили само морските офицери при царя. Смяната на караула пред сградата на НКВД сега се извършва пред публика като в царската лейбгвардия. Разкошното помещение на клуба на НКВД е превърнато в някакво подобие на сатарорежимното офицерско събрание. Началниците на управления организират балове. Съветските дами от новата аристокрация хукват по шивачки...

През септември 1936 г. началникът на задграничното управление Слуцки дава бал-маскарад. Голямо въртящо се огледално кълбо, окачено на тавана, пръска светлинки в потъналата в мрак зала и създава илюзията, че вали сняг. Мъжете са в смокинги и мундири, дамите — в дълги вечерни рокли... Мнозина са с маски и маскарадни костюми, взети от Болшой театър.

Но това е пир по време на чума. Не им остава много време да разстрелват другите, а жените им да носят нови тоалети... Слуцки ще бъде отровен, а 90 процента от танцуващите в залата ще бъдат разстреляни.

На 25 септември Стопанина и новото му протеже Жданов изпращат телеграма от Сочи, където са на почивка, до верния Молотов и политбюро: „Считаме за абсолютно необходимо и срочно назначаването на др. Ежов на поста нарком на вътрешните работи. Ягода се оказа явно не на висотата на задачата при разобличаването на троцкистко-зиновиевския блок. ГПУ закъсня в тази работа с четири години."

Сталин назначава Ягода за нарком на съобщенията. Но Ягода познава Стопанина. Той вече е разбрал всичко — започва мъчително очакване на развръзката.

 

Великата армия

 

Ежов увеличава четирикратно заплатите в НКВД и те значително превишават заплащането в партийните и държавните учреждения. НКВД разполага с най-добрите жилищни сгради, почивни домове и болници. Хората на Ежов ще ползват тези блага година и половина. Цяла година и половина...

Към 1937 г. операцията по окончателното унищожаване на ленинската партия е подготвена. НКВД е превърнат в огромна армия с дивизии, със стотици хиляди сътрудници от охраната. Управленията на НКВД в провинцията олицетворяват абсолютната власт. Специални отдели работят във всички по-големи предприятия, във всички учебни заведения. Гигантската мрежа от осведомители обхваща цялата страна. Те работят уж на обществени начала, но получават значителни блага, издигат се в служебната йерархия и най-важното — имат възможност да си разчистят сметките с всеки, когото не харесват. Пред тях треперят началниците им. За правото да бъдеш осведомител се води борба. В годините на репресиите това е и сигурна защита. Но по-късно, когато началниците им паднат, част от осведомителите ще споделят тяхната участ...

Освен постоянните осведомители всички граждани са задължени ентусиазирано да участват в същата дейност и дори... да осведомяват за самите себе си. Така член на партията, който научи за ареста на свой познат, е задължен да съобщи веднага за отношенията си с арестувания. Специален отдел на НКВД сега надзирава всички партийни органи, дори и ЦК. Всички партийни ръководители се утвърждават на постовете едва след съгласуване с НКВД. В самия НКВД се създават специални секретни отдели, наблюдаващи... служителите на органите. И секретен специален отдел, който наблюдава... тези специални отдели.

Когато арестували Ежов, в касата му открили досие на...Сталин! В него се пазели спомените на някакъв грузинец (естествено изчезнал в лагерите), доказващ, че Сталин е бил провокатор. За това е разказвал на сина си един от най-близките съратници на Сталин — Маленков.

Настъпва 1937 година и обновеният НКВД начело с Ежов започва тоталното унищожаване на старата партия.

От 23 до 30 януари се води още един процес срещу Лениновите съратници — делото за „паралелния троцкистки център". В него участват някои от най-видните „кремълски боляри", предишни привърженици на Троцки, отдавна предали своя кумир (но и това не им помага).

„Звезда" на процеса става Юрий Пятаков — член на ЦК. Той е високо ценен от Ленин, който го е наричал човек „с изключителна воля и изключителни способности". В партията Пятаков е от 1905 г., участвал е в нелегалната борба, през Гражданската война е командвал различни армии, после е бил в опозиция, естествено се е разкайвал, било му е простено. Ръководителят на промишлеността Орджоникидзе го назначава за свой заместник и Пятаков е един от главните организатори на жестоката първа петилетка.

Предлагат на Пятаков да стане главен обвинител на процеса срещу Зиновиев и Каменев и той се съгласява да оклевети старите си другари, разглеждайки тази задача „като акт на най-голямо доверие на партията". И го прави „от цялата си душа".

След като разбира, че Пятаков е готов за всякакъв вид сътрудничество, Стопанина усложнява задачата. На самия Пятаков е поверена ролята на обвиняем! Ролята на тези, които се е готвел да заклеймява.

Арестуват го. Известно време, разбира се, той се съпротивлява. И тогава при него идва Орджоникидзе, за да го убеди да изпълни определената му роля, като срещу това да му бъде запазен животът. Защото Пятаков по-добре от всеки друг може да унищожи пред лицето на цялата страна и света своя довчерашен бог Троцки. Най-сетне Пятаков се съгласява с „висшата целесъобразност" и започва да подготвя ролята си заедно със следователите.

За съжаление го подвеждат. Според сценария на процеса той трябва да съобщи за своя тайна среща с Троцки в Норвегия. Историята е замислена твърде занимателно: Пятаков с немски самолет е пристигнал в Осло, за да установи връзка с Троцки. Последният му съобщил, че се е уговорил с немците за интервенция (любимата тема на Стопанина) и така нататък... Но персоналът на летището, на което уж бил кацнал Пятаков, съобщил, че по това време не са кацали никакви чуждестранни самолети.

Бившият бард на Троцки — Радек, става още една „звезда" на процеса. Преди ареста на Радек грижовният Стопанин се е погрижил да го използва докрай. Когато Ежов иска санкция за ареста на Карл Радек, Сталин телеграфира от Сочи:, Предлагам засега да се снеме въпросът за ареста на Радек и да му се възложи да напише за „Известия" статия против Троцки, която да е с неговия личен подпис...

Това става по време на процеса срещу Каменев и Сталин дава възможност на Радек безочливо да охули Троцки и бившите си другари.

След което Авторът, който е и Режисьор, обявява: „Излизане на сцената!"

„При мен дойде жената на Радек и ми съобщи, че са го арестували. Моите впечатления от Радек са само положителни. Може да греша, но вътрешният ми глас говори, че съм длъжен да ти пиша. Какво страшно нещо!" — с ужас пише на Стопанина Бухарин, шефът на Радек.

Изключително умният Радек веднага разбира, че ще се наложи да изиграе отредената му роля, но решава да спаси живота си. Той взема бездарно написаните от следователя показания, които трябвало да подпише, и с усмивка казва: „Това не са показанията, които са нужни. Аз ще ги напиша сам."

И Радек пише „признанията" си — най-хитри лъжи, които унищожават Троцки. Той знае, че неговото творение ще бъде изпратено на Стопанина и той ще оцени услугата.

И по време на съда Радек е блестящ — безпощадно громи себе си и съратниците си, вдъхновено играе ролята си. Процесът минава толкова успешно, до голяма степен благодарение на него.

Режисьорът оценява Радек. Процесът завършва със смъртни присъди на бележитите съратници на Ленин — Пятаков, Серебряков, Муралов и другите. А Радек е осъден на десет години.

„Лицето му просия и сякаш стеснявайки се от своя успех, той се усмихна на осъдените с някаква виновна усмивка" — пише Фойхтвангер.

Стопанинът благодари на Радек за процеса, но държи да спази замисления принцип: цялата стара гвардия трябва да изчезне. Не са му нужни нито умници като Фуше, нито гении като Талейран. Нужни са му само верни хора. Нужни са му псета.

И Радек ще бъде убит в лагера.

 

Дяволчето на страха

 

Арести се извършват непрекъснато. Всяка нощ черни автомобили сноват из града — прибират партийците и техните близки. Прибират ги безшумно и бързо получават нужните показания. Новите следователи на Ежов не изпитват пиетет към партийците. Освен това НКВД получава от Стопанина ново оръжие — изтезанията.

В много творби, посветени на ГУЛАГ, са описани изтезанията. Но поразителното е, че те не са резултат от някаква самодейност на жестоки служители от НКВД, а са разрешени съвсем официално. През XX век изтезанията са разрешени с документ.

В секретните каси на много провинциални областни комитети бе намерена следната телеграма с подписа на Сталин: „ЦК на ВКП(б) разяснява, че използването на физическо въздействие в практиката на НКВД се допуска от 1937 г. с разрешение на ЦК... Известно е, че всички буржоазни разузнавания използват физическо въздействие спрямо представителите на пролетариата. Пита се защо социалистическото разузнаване трябва да бъде по-хуманно спрямо заклети врагове на работническата класа?"

В телеграмата се долавя гневният глас на Стопанина.

Както винаги той бърза. Той иска да ускори процеса на ликвидиране на партията, а за това е нужно да ускори процеса на изтръгване на признания. И новото поколение ежовски следователи бързо усвоява технологията на изтезанията.

Впрочем те започват още преди кабинета на следователя — веднага след ареста. Отначало това са мъченията, породени от обстановката на килията. „В килията сме 60 души. Юни е. Навън е жега. Долепили сме се до цепнатините в пода, за да подишаме чист въздух. Стояхме на опашка, за да застанем до вратата, през процепите на която подухваше ветрец. Старците не издържаха още в самото начало" — пише очевидец.

Сетне идват мъченията на следствието. Първият разпит в Сухановския затвор започва с жесток побой — за да се унижи и сломи жертвата. Жената на брата на Орджоникидзе, Папулия, е бита с камшици до смърт. В килиите за разпити на ленинградския НКВД затворниците седят на циментовия под и ги похлупват със сандък, в който отвсякъде стърчат наковани гвоздеи. Така е измъчван армейският командир гигантът Дибенко.

След това бързо се подписват всякакви показания.

И както при римския изверг императора Нерон жените често се оказват по-твърди. Всяка вечер извеждат на разпит вдовицата на Нестор Лакоба, починалия диктатор на Абхазия, а сутрин я връщат обляна в кръв и в безсъзнание. На настояването да подпише показания против покойния си съпруг тя отговаря: „Няма да оклеветя паметта на мъжа си." Тя устоява дори когато в нейно присъствие бият сина й, шестнайсетгодишен ученик, и я заплашват, че ще го убият, ако не подпише протокола. Вдовицата на Лакоба умира в килията си след поредното изтезание, без да подпише нищо.

Побоищата са само началото — преддверието на ада. После устройват знаменития „конвейер": сменят се следователите, а затворникът е буден денонощно. При това постоянно го ритат, бият и оскърбяват... Разумът му се размътва от безсънието и той е готов да подпише каквото и да е. Тогава му пробутват версията, съчинена от следователя.

Вторият етап е „укрепването". Подследственият е нахранен, дават му да пуши, обясняват му, че трябва да помисли какво още може да добави за следствието. Дават му хартия, подсказват му насоката на мислите и контролират работата.

Ако арестуваният трябва да застане пред съда (макар че обикновено ги осъждат задочно), се прави репетиция: „Имай предвид, че ако сгрешиш по време на процеса, не само ще те разстреляме, а ще те измъчваме и ще те разкъсаме на парчета." Внушава се мисълта, че разстрел няма да има, че това е само за печата, а в действителност всички ще останат живи.

При това палачите непрекъснато ги убеждават за високите мотиви на самооклеветяването, за ползата от това за партията и родината. И често обвиняемите от уважение към самите себе си подхващат играта. Но „зад всички високопарни разсъждения от идейно-политически характер в съзнанието ми танцуваше малкото дяволче на обикновения страх със своята подла муцунка" — пише една от жертвите.

Да, по това време в страната управлява не партията и дори не Сталин. Управлява Страхът. Както някога е написал един римски историк по времето на Нерон: „В този град на страха изчезнаха хората, останаха само месото и костите на хората."

Дойде ред и на стария приятел на Троцки — организатора на разстрела на царското семейство Александър Белобородов. Безнадеждно болен от рак на гърлото, придържайки панталона си, от който е изваден коланът, стои пред следователя бившият управник на червен Урал и покорно дава показания срещу бившите си другари троцкистите. Но участието си в терора категорично отрича.

Сталин до Ежов, 26 май 1937 г.: „Не е ли време да притиснем този господин и да го накараме да разкаже за мръсните си дела? Къде се намира той: в затвора или в хотел?"

И наистина го притискат и го измъчват. И го разстрелват. Дали си е спомнял през онези кошмарни дни мазето на Ипатиевската къща, където е пълзял по пода раненият престолонаследник и са доубивали с щикове царските дъщери?

Най-сетне арестуват и Ягода. Стопанинът не е забравил как през 1928 г. Бухарин е споменал името му пред Каменев като един от привържениците си. Тогава Ягода здравата изигра Бухарин. Но сега неговата клопка навежда Стопанина на един блестящ сюжетен ход — да свърже Бухарин и Ягода в един заговор.

В трилъра за Ягода е запазена неочаквана и полезна роля, която трябва да обясни на народа и убийството на Киров, и бъдещата чистка в органите. Излиза, че Киров наистина е бил убит от НКВД. По-точно от вредителите, проникнали в НКВД. Още по-точно от могъщия народен комисар Ягода. От такъв обрат на сюжета следва нужният извод: колко бдителни трябва да бъдат всички, щом самият народен комисар на вътрешните работи е завербуван от агентите на проклетия Троцки.

Арестът на Ягода открива за Сталин възможност да се отърве от ленинската кохорта чекисти, които тайно съчувстват на разстрелваните стари партийци.

Той съзнава, че са нужни млади кадри, презиращи партийните дъртаци, нужни са неразсъждаващи изпълнители. Ето защо заедно със старата партия трябва да загине и нейното отроче — старата ЧК.

Ежов трескаво провежда генералната чистка в НКВД. Много от чекистите от Лениново време сега ще последват съдбата на старите партийци. Някои от тях ще се срещнат по лагерите с неотдавнашните си жертви, но повечето няма да стигнат до лагерите — ще намерят смъртта си на родната „Лубянка", където са погубили толкова хора. Обичайният им път е разстрел, крематориумът и бездънният „гроб №1" на Донското гробище, където извозват праха.

В затвора Ягода бил казал: „Все пак има Бог... От Стопанина не съм заслужил нищо друго освен благодарност за преданата служба, от Бога трябваше да заслужа най-сурово наказание. Сега погледнете къде се намирам и отсъдете сами има ли Бог."

Той подписва всичко, каквото му дават, и изпада в странна апатия. Понякога плаче.

В края на 1936 г. е приета конституцията. Намиращият се в този момент в чужбина Бухарин ще извади писалката си и тържествено ще каже: „С нея беше написана конституцията." Той ще добави, че му е „помагал Карлуша" (Радек).

Да, Сталин е възложил на двамата си най-надарени публицисти да напишат конституцията. Но щом свършат работата си, идва техният ред да се включат в трилъра.

Конституцията, провъзгласяваща свобода на словото, всеобщо избирателно право и други свободи, е могла да действа в обществото само тогава, когато никой няма възможност дори да помисли да се възползва от тези свободи. Задачата на терора е да създаде такова общество. И, разбира се, двамата автори на основния закон — стари опозиционери и демагози, нямат място в това общество.

И двамата трябва да си отидат. Радек си отива пръв. Сега е редът на Бухарчик — „любимеца на ленинската партия". На изчезващата ленинска партия.