СССР

 

Унищожаване на "ленинската" партия. Разправата с армията

 

Опасното пътуване към свободата

 

На 10 февруари 1936 г. идва първото предизвестие: „Правда" излиза с жестока критика на възгледите на Бухарин. Но само след две седмици Стопанина го пуска с жена му в Париж. Бухарин заминава като член на делегация, която има за цел да получи архивите на социалдемократическата партия на Германия, разгромена от Хитлер. Те се съхраняват от меншевика Б. Николаевски.

Това е безпогрешен ход на Стопанина. Като пуска Бухарчик с жена му в чужбина след страшната статия, той явно му дава възможност да остане там. В този случай лидерът на десните става невъзвращенец, открит враг и със самата си постъпка оправдава необходимостта от всички процеси срещу старите ленинци.

А в случай че се завърне… Това също открива широки перспективи. Сталин познава самовлюбения характер на Бухарин и може да бъде сигурен, че няма да си държи езика зад зъбите и ще наприказва куп излишни неща. Ще се среща по работа с Николаевски, но няма да може, пък и няма да иска да избегне срещите с другите меншевики, защото твърде много неща ги свързват.

И става точно така. Всеки, който е живял в СССР, помни това опасно усещане за свобода, когато човек излезе в чужбина. И Бухарин се е почувствал свободен. Състояла се е непредвидена в програмата среща с лидера на меншевиките Ф. Дан, на която Бухарин се е изказал за Сталин със следните думи:

—    Това е малко злобно човече, не човек, а дявол.
—    Но как сте му поверили своята съдба, съдбата на партията, съдбата на страната? — пита Дан.
—    Не на него е поверено всичко, а на човека, на когото се доверява партията… той е нещо като символ на партията… ето защо ние всички се навираме в зиналата му паст, макар да знаем, че ще ни нагълта.
—    Защо тогава се връщате?
—    Не бих могъл да живея като вас, като емигрант… Не, да става каквото ще… а може и нищо да не стане.

Дан записва разговора и сигурно го е споделил с приятелите си. Безразсъдно дърдори Бухарчик и с Николаевски, който също записва всичко — за историята. И макар че след ареста на Бухарин, за да не му навреди, Николаевски унищожава записките си, вече е твърде късно — за тях със сигурност е знаел не само той.

В Париж Бухарин успява да се срещне тайно и с посланика на САЩ в СССР Булит и да му съобщи за новите странни прохитлеристки настроения, които все повече обземат Сталин.

Париж е претъпкан със Сталинови агенти: шпиони от НКВД, френски комунисти от Коминтерна, бивши царски офицери, повярвали на болшевиките. Сталиновите спецслужби се изхитряват да отвличат от Париж бели генерали посред бял ден. Смешно е да мислим, че Сталин е пуснал Бухарин в чужбина, без да го съпровождат агенти. Така че самият Бухарин е добавил доста материал за бъдещия процес.

Бухарин се връща… През есента Сталин го изпраща на почивка за месец и половина в Памир. И докато той се възхищава от красотата на планинските върхове, на процеса срещу Каменев и Зиновиев вече звучат имената на Бухарин и други десни, като съучастници в терора и убийството на Киров.

На 23 февруари се открива пленумът на ВКП. Съобщение за престъпната дейност на десните прави Ежов. Всички задружно и яростно ги заклеймяват. Верният Молотов е в първите редици: „Ако не признаете, с това ще докажете, че сте фашистки наемници… Нали те пишат, че нашите процеси са провокационни. Ще ви арестуваме и ще си признаете."

Микоян също настоява Бухарин и Риков да признаят антидържавната си дейност, на което Бухарин отговаря: „Аз не съм нито Зиновиев, нито Каменев и няма да клеветя себе си!" Значи знае, че „бандитите", които е дамгосвал, са били невинни…

За изготвяне на решението е създадена комисия от 30 души. В нея влизат тези, на които по волята на Стопанина е съдено да останат живи (Хрушчов, Микоян, Молотов, Каганович, Ворошилов), и тези, на които е отредил скоро да загинат (Ежов, Постишев, Косиор, Гамарник, Петерс, Ейхе, Чубар, Косарев). Бъдещите жертви са особено жестоки, те настояват Бухарин и Риков да бъдат разстреляни.

И добрият Отело предлага най-умереното: „Да се изключат от ЦК и ВКП(б), да не се дават под съд, а делото да се изпрати в НКВД за разследване." Тази умереност означава неминуема, но продължителна гибел. Крупская и Мария Улянова, които също влизат в комисията, подкрепят предложението и изпращат на Голгота любимеца на Илич…

На пленума се разиграва ужасна сцена (цитирам я по стенограмата):

Ежов: „Бухарин пише в заявлението си до ЦК, че Илич е умрял в ръцете му. Глупости! Лъжеш! Чиста лъжа!"

Бухарин: „Когато почина Илич, бяхме Мария Илинична, Надежда Константиновна, докторът и аз. Нали така, Надежда Константиновна?"

Но Надежда Константиновна мълчи.

Бухарин: „Аз го вдигнах на ръце, мъртвия Илич, и целунах краката му!"

Тя продължава да мълчи, а пленумът се кикоти.

Напразно клетият Бухарчик се обръща към вдовицата на Ленин. Сега тя е безгласна, както е бил безгласен Бухарин. Всички се борят за правото си на живот.

По решение на комисията Бухарин и Риков са арестувани. Пленумът постановява, че те „са знаели за терористичната дейност на троцкистите-зиновиевци". Всичките им писма и обяснения до ЦК са наречени „клеветнически". По това време те вече са на първия разпит на „Лубянка".Напътствие за инквизициятаНа пленума Стопанина изнася своя знаменит страшен доклад, който както обикновено е със скучно название: „За недостатъците на партийната работа и мерките за ликвидиране на троцкистките и другите двуличници". Всъщност това е напътствие за инквизицията.

По време на пленума участниците му чевръсто се съревновават кой повече вредители е разобличил. Страхът се е превърнал в безумие.

Делегатът Т. Богушевски е разкрил вредители в радиото: „В траурния ден, деня на смъртта на Ленин, те предаваха цигански романси уж за техническа проверка. А на 23 януари, когато бе съобщено обвинителното заключение по делото срещу троцкистите, предаваха траурния марш на Шопен."

За успехите в лова на хора докладва самият Ежов, изброява арестуваните по наркомати: „През последните месеци са осъдени… Наркомат на леката промишленост — 141, Наркомат на просветата — 228…"

Но делегатите в залата негодуват — малко са в леката промишленост!

Молотов в ролята на главен нападател се обажда саркастично: „Другарят Любимов (нарком на леката промишленост — Е. Р.) кой знае защо седи и мълчи."

Ежов го успокоява: „Наркомата на леката промишленост ние едва сега го подхващаме. Макар че вече сме осъдили 141 активни вредители и диверсанти. От тях доста значителна група е разстреляна."

Радостно оживление в залата. Не от кръвожадност, а от страх. Страхът ги кара да демонстрират усърдие, като се вживяват в ролята на разобличители, опиянени от кървавото безумие.

Ейхе: „В Западен Сибир разобличихме много вредители. Разкрихме вредителството по-рано от другите."

Да, пръв схваща указанията на Стопанина верният Ейхе… но не проумява целта. Той, членът на партията от 1905 г., тъй усърдно изтребващ своите другари опозиционери, също е осъден да загине с цялата стара партия, но малко по-късно — през 1940 година…

Изказват се бъдещите мъртъвци — членовете на политбюро Косиор и Постишев, изказва се и Мария Улянова… Един общ хор: разпни ги!

Стопанинът може да бъде доволен от това съревнование. И когато от трибуната поредният оратор се готви гневно да съобщи за постиженията в ликвидирането на враговете, добрият Отело го прекъсва с шега: „Как вървят работите при вас? Разгонихте ли всички врагове? Или има още?" (Смях в залата).

Те се смеят весело. Но зад този смях се крият облекчение и вяра — той е благодушен, значи се е разминало.

Смеят се… И Стопанина сигурно се смее. Защото знае каква е съдбата им.

Всички ръководители на народното стопанство са се отчели, разказали са за постиженията в ликвидирането на враговете, разкаяли са се за недостатъчната си бдителност (това се нарича самокритика) и са прославили доклада на Вожда. Идва ред на наркома на отбраната Ворошилов:

„За щастие в армията сега не са разкрити много врагове. Казвам „за щастие", като се надявам, че в Червената армия враговете не са много. Така и трябва да бъде, защото партията изпраща в армията най-добрите си кадри…"

Глуповатият Ворошилов не е наясно със ситуацията. И главният нападател — „посветеният" Молотов, отсича рязко:

„Щом имаме вредители във всички отрасли на стопанството, можем ли да допуснем, че само във военното ведомство няма вредители? Това би било нелепо…"

И Молотов произнася зловещата фраза: „Военното ведомство е от особена важност, работата му ще се проверява не сега, а малко по-късно и ще се проверява здравата."

На 13 март 1937 г. Военната колегия на Върховния съд произнася присъдите над Бухарин, Риков, Ягода…

След като е произнесена смъртната присъда, осъдените пишат молби за помилване. Чета в архива последните им редове.

Риков пише няколко официални фрази. Бухарин естествено е къде по-подробен. Неговата молба завършва с думите: „Застанал на колене пред родината, партията, народа и неговото правителство, моля… за помилване."

Но, изглежда, следователите са казали: молбите са недостатъчни, трябва още да се потрудят. И на другия ден, на 14 март, Бухарин пише нова дълга молба. В нея има удивителни редове:

„Аз съм вътрешно разоръжен и превъоръжен по нов социалистически начин… Дайте възможност да израсне нов, втори Бухарин — нека той бъде дори Петров. Този нов човек ще бъде пълна противоположност на загиналия, дайте му възможност поне за някаква работа."

Той отново повтаря любимата си романтична мисъл: разстреляйте оня Бухарин, който трябва да бъде разстрелян в името на „големите интереси", и запазете живота ми под името Петров.

Пише молба и Ягода: „Пред целия народ и пред партията съм застанал на колене и моля да бъда помилван, да ми бъде запазен животът."

Интересно е, че полицаят Ягода и естетът Бухарин пишат едни и същи думи — „застанал на колене". В този църковен стил се усеща почеркът на главния редактор на молбите.

Едва когато го водят на разстрел, Бухарин разбира, че историята с молбите е само последното изтезание — изтезание с надежда.

Всички осъдени са разстреляни. Стопанинът не изпълнява и молбата на Бухарин за „чашата с морфин". Вместо смъртта на Сократ Бухарин получава смърт от ръцете на своите.

Разстрелват Бухарин последен. „Приятелят Коба" не прощава нищо — нито съда, нито разговорите му в чужбина, нито спомена за жена му. Той го оставя да изпие докрай цялата мъка на очакване на смъртта.

Стопанинът лично участва в издаването на стенографския отчет на този процес. Сам редактира речите, задрасква и дописва показанията на разстреляните. До самия край взискателният автор работи върху своя трилър.

 

Ще се проверява здравата…

 

След партията армията е втората грижа на Стопанина. Колко години армията се ръководи от Троцки… След като го сменя с Ворошилов, Сталин разгонва безпощадно предишните командири.

В началото на 30-те години от армията са изгонени 47 хиляди души. Но на някои не може да посегне. Това са прославените герои от Гражданската война: Уборевич, Корк, Якир, Блюхер, Шмит… За тях са написани книги, подвизите им са описани в учебниците по история.

Якир е най-младият в кохортата на героите, син на еврейски провизор, известен с храбростта си и с вулгарния си речник.

Уборевич е брадат гигант, превзел заедно с Фрунзе непристъпния Крим, командващ Белоруския военен окръг.

Шмит е син на обущар, от 15-годишен участва в кървавата гражданска касапница, урод, прославил се с любовните си победи.

Маршал Блюхер е кавалер на първите ордени „Червено знаме" и „Червена звезда", разгромил белите на юг и на изток, командващ Далекоизточната армия.

Корк със знаменитата му плешива като топка глава защитава с Троцки Петроград и доразбил в Крим Врангел, оглавява Военната академия…

Те го презират, помнят как се е опозорил Коба по време на полската кампания. Донася му се какво говорят за него. Нима с такива военачалници той може да е сигурен в армията си? А освен това те могат да се обединят, като виждат унищожаването на партията. Дори просто от страх.

Макар че съществува версия, че наистина е имало заговор на военните. Генерал Орлов пише в спомените си как се е срещал в Париж със свой роднина, заместник-нарком на вътрешните работи на Украйна Кацнелсон, който му съобщил за скорошното падане на Сталин и за това, че в заговор срещу него участват военни. Веднага след завръщането си Кацнелсон е арестуван и по същото време започват арестите на военни.

Дали това е поредната провокация на Сталин или е плод на фантазията на Орлов? Или все пак е имало заговор на военните? Можем само да гадаем. Едно е безспорно — Сталин започва пръв.

В своя трилър той възнамерява да обедини военните с десните. Те трябва да създадат „военно-политически заговор". За да разшири мащабите, Стопанина ще включи Ягода и стария си приятел Енукидзе. Естествено цялата тази банда се ръководи от Троцки, а зад гърба им, разбира се, стои Хитлер. Армията, Кремъл, партията и НКВД са съучастници с Хитлер и Троцки… Достойно развитие на сюжета. И няма нищо по-лесно от това да се намерят доказателства за шпионаж сред военните; Червената армия има стари връзки с райхсвера, достатъчно е да се арестуват няколко висши командири, които да бъдат накарани да дадат нужните показания.

И докато Бухарин стои в затвора, в трилъра вече се появяват негови съратници — военачалниците. Немски шпиони и съучастници на Троцки.

Ликвидирането на командирите Стопанина започва от най-знаменития и най-опасния — Тухачевски.

Тухачевски е четиридесет и четири годишен военен гений, завършил е военно училище в царско време. Този изтънчен, спокоен типичен царски офицер притежава тайнствена харизматична сила, той е роден да заповядва. През Гражданската война самата му поява усмирява въстаналите части. Неговото гръмовно „Мирно!" стъписва разбунтуваните войници. Той е жесток, както го изисква онова кърваво време.

Ворошилов ненавижда Тухачевски, който му отвръща с високомерно презрение. Една от любимите му теми са подигравателните разкази за Ворошилов, които той обикновено започва с язвителната фраза: „Нашият лугански шлосер Клим, както обича да се нарича Климент Ефремович Ворошилов…"

През Първата световна война Тухачевски е бил в немски плен. След войната по време на военното сътрудничество с Германия (до идването на Хитлер на власт) той често възхвалява райхсвера… Така че следствието няма да има проблеми с компроматите. Пасиансът се реди лесно.

По същото време разузнаването на Хитлер, използвайки атмосферата на репресии, с цел да отслаби съветската армия фабрикува писмо, в което Тухачевски „съобщава за намерението си да извърши Наполеонов преврат".

Но писмото закъснява. Стопанина го получава от немците през януари 1937 г., а още през есента на 1936 г. арестуваните В. Примаков (заместник-командващ Ленинградския военен окръг) и В. Путна (военен аташе във Великобритания) дават нужните показания за „немския шпионин Тухачевски".

През май 1937 г. е арестуван Корк, след него (на 27 май) самият Тухачевски. От делото му се вижда, че на 29 май той вече е признал всички лъжливи обвинения. По страниците на делото личат кафяви петна, както е установила експертизата, това са следи от кръв.

На 29 май на гарата е арестуван Уборевич, след него — Якир.

Из писмо на К.Чуранков: „Извикаха героя от Гражданската война Шмит в наркомата и го изпратиха на командна длъжност в провинцията. Той извика бившите си другари от цялата Есесерия да тръгнат с него. Събра се цял ешелон. Подпийнали, с весели песни потеглиха от Казанската гара. Още на първата спирка откачиха вагона от локомотива и в него влязоха хора в униформи на НКВД."

И Шмит, безстрашният герой, великолепният конник, който обича различни ексцентрични номера (на кон се е качвал до апартамента си), признава всичко и се съгласява сам да се оклевети…

Съдът срещу военните трябваше да действа бързо.

Блюхер поканва за участие в съда началника на Политуправлението на армията Гамарник. Но още на другия ден при него пристигат чекисти, за да запечатат сейфа му. Нареждат на Гамарник да остане в къщи — на „дълбокия език" това е покана за действие. Той отива в съседната стая и се застрелва.

Понякога Стопанина дава на жертвите си тази възможност.

От 1 до 4 юни в наркомата на отбраната се провежда заседание на Военния съвет. Пристига Сталин заедно с политбюро. Извикани са над сто военачалници от провинцията, защото съветът катастрофално е оредял — една четвърт от неговите членове е арестувана.

В началото на участниците са раздадени папки с документи. В тях довчерашните другари, кумирите на армията — Тухачевски, Корк, Уборевич, Якир и други герои, признават, че са работили за хитлеристкото разузнаване, че са били германски шпиони. Ворошилов изнася доклад за разкрития от НКВД широк контрареволюционен заговор.

„Вината ми е огромна — казва маршалът, — че не забелязах подлите предатели… Но аз не мога да отбележа нито един предупредителен сигнал от ваша страна" — обръща се той към залата. Присъстващите разбират, че това е обвинение в съучастничество. И те усърдно клеймят бившите си приятели и началници.

Стопанинът нарича военачалниците шпиони, като презрително отказва да ги окачестви като „контрареволюционери". И обяснява: „Ако например Гамарник, който се самоуби, беше последователен контрареволюционер, аз на негово място бих поискал среща със Сталин, отначало бих застрелял него, а после себе си."

Бившият терорист не е забравил колко лесно е смелото убийство. Той е прав в едно. Смелостта е изчезнала, останали са страхливи и покорни роби.

На 11 юни Стопанина устройва познатото представление — Скоростен съд. Приятели изпращат на смърт приятелите си. Военните Дибенко, Блюхер, Белов, Алкснис съдят другарите си военни: Тухачевски, Уборевич, Якир, Примаков… И, разбира се, ги осъждат на смърт. Той знае, че и съдиите ще загинат. Че ще дойде и техният ред. Защото всички тези стари командири — част от старата партия — също трябва да изчезнат…

1937-1938 г. са годините, когато се унищожава предишният команден състав. Масовото избиване отслабва армията, но ето мнението на един от героите на бъдещата война, маршал Конев: „От ликвидираните командири: Тухачевски, Егоров, Якир, Корк, Уборевич, Блюхер, Дибенко… само Тухачевски и Уборевич могат да се смятат за съвременни военачалници. Повечето от тях приличаха на Ворошилов и Будьони. Това бяха герои от Гражданската война, конармейци, които живееха с миналото. Блюхер провали Хасанската операция, Ворошилов провали Финландската война. Ако всички те стояха начело на армията, войната би протекла другояче."

Да, Стопанина е преценил: репресиите ще отслабят армията сега… за да я засилят после. Кървав метод за бърза смяна на кадрите.

След масовото кърваво убийство на командири на всички равнища в ръководството на армията в навечерието на войната идват нови хора, макар и неопитни, но къде по-образовани и съвременно мислещи, за които Гражданската война е само героичен мит.