Съвременна история

 

В СВЕТА НА ИДЕИТЕ:

ОТ МИШ-МАШ КЪМ ГЛАДНА ДИЕТА

 

Както производителите на стоки имат своите изложения Париж и Осака, панаирът в Лайпциг и Пловдив, така производителите на идеи –безценна стока, си имат своите митинги на БКП, на СДС, „живи вериги“, около Народното събрание, или Правителствената болница. А лозунгите, издигнати на тях, са като своеобразни щандове, на които се поднасят идеи. От материалните възможности зависи само „оформлението“, но не и дълбочината на идеите, така че тук конкуренцията е при равни условия. Лозунгите са най-сигурният източник за това колко са последователите на дадена идея, защото една партийна платформа може да не се прочете, една реч - да не се чуе или хората, викащите в подкрепа на оратора, да викат защото и другите правят така, но зад лозунгът стоят едно човешко лице и два стиснати юмрука. 

 

Да запазим нашето „Ура“ за истинските постижения и празници

 

17.11.1989 г. Митинг по инициатива на комитетите на политическите и обществени сили към ОФ (49 лозунга)

 

Първият. Замислен като „казионен“, за да „освети“ резултатите от пленумите на ЦК на БКП и на току-що завършилата сесия на Народното събрание със „спонтанно народно одобрение“. Той не се получи като такъв по изпълнение. Дойдоха твърде много хора, с най-различни представи за това доколко са „революционни“ решения от 10.11.1989 г., искрено пеещи „Мила Родино“ след Гена Димитрова, но всеки със своя идеал за нова България. „Диша ми се, искам въздух, гладен съм, живее ми се”, простичко бе написал един от тях. „Демокрация, гласност, преустройство – да!!!“ – категорично бе заявил друг. Това бе един от най-често срещаните лозунги на този митинг: демокрация (5), гласност (4) и преустройство (7), наред с тези за съдене на виновниците (6). Това показва какво нашето общество е нямало, въпреки че се твърдеше, че то е било социализъм - „реален“ и „зрял“, а демокрацията – само етап от построяването му, т.е. отдавна я няма!

Още на шестия ден след 10 ноември 1989 г. вече бе изразено съмнение във възможността за преустройство у нас (4), т.е. в курса, прокламиран на пленума. „Вас ви организираха“, съвсем открито обвиняваха „силите“, свикали митинга и които подкрепяха ръководството на БКП.

„Всяка промяна поражда надежда“, скептично отбелязваше един лозунг. За „преустройство във всички области на живота“ бяхме чували и преди, но него видяхме. Ще бъде ли и тази промяна само „обявена“, ще доведе ли до нещо истинско, до нещо трайно?!

 

17.11.1989 г.

 

БКП – авангард на преустройството.

БКП и БЗНС – единни в преустройството.

В центъра на всичко – човека (И на 18.11.1989 г.).

Вас ви организираха.

Виновниците на съд (И на 18.11.1989 г.).

Внимание. Живковци се преустройват.

Всички равни пред закона. 

Всяка промяна поражда надежда.

Възстановяване на програмата на Отечествения фронт от 17 септември 1989 г.

Генерал Русков не е еколог, той е бракониер (И на 18.11.1989 г.).

Да живее БКП.

Да запазим нашето „Ура!” за истинските постижения и празници.

Дайте гласност за ученика.

Диша ми се. Искам въздух. Гладен съм. Искам да живея. (Oтдолу знакът на Хипарската комуна).

Дворците да станат болници и училища

Демокрация, гласност, преустройство!!! (И на 18.11.1989 г.). (Демокрация – днес, гласност – сега, преустройство веднага! Вж. Петров, А. Лозунгът, 18.11.1989 г., №140).

Докога правото ще бъде облечено в държавна власт

Живковски преструвки, не. Демокрация и гласност, да.

За демокрация без милионери.

Заедно с народа към обновление (И на 18.11.1989 г.).

Законите – за всички. (И на 18.11.1989 г.).

Закрила за всички.

Искаме открит и честен диалог.

Искаме социална справедливост и обективна информация.

Къде отиде признанието към основателите на нашата партия.

Къде са парите за Стражица – искаме отчет. (И на 18.11.1989 г.).

Мандатната система на всички равнища.

Мир, труд демокрация, социализъм.

Многообразието ще ни учи на търпимост, ще ни възпитава на политическа култура.

На съд виновниците за разрухата.

Народен съд за престъпниците.

Националното единение – гаранция за преустройство.

Не искаме вили в Бояна, искаме сирене и хумана. (Мерцедеси. Бояна. Сирене. Хумана. 18.11.1989 г. А. Петров).

Нови свободни избори. Веднага. Сега.

Нови свободни избори, веднага.

Няма права без тяхната защита.

Обаче никой не им знае шифъра. (Със знака на долара).

Панев, Йотов, Кубадински, подайте си оставката.

По-малко милиция, повече демокрация.

Предайте резиденциите за детски домове.

Преустройство в името на социализма.

Преустройството – дело на народа.

Преустройството – историческо.

Преустройството – отговорност за всички.

Работнически привет на ЦК на БКП.

Резиденциите – детски и здравни заведения.

Съд за престъпниците.

Съд за убийците за Горуня.

Съдебната палата е символ на законността, дайте ни я, върнете ни я.

Съдебната палата не е музей.

Татко, Владко и сие, тук пред нас на колене. (И на 18.11.1989 г.).

Трудещите се от К. „Елпром – Енерго“ – убедени привърженици на преустройството.

 

„Да успеем, а не да оцелеем!“

„Край на парада!“

„А сега накъде…“

 

18.11.1989 г. Митинг, организиран от независимите клубове и общества (157 лозунга).

 

Отново „шлагерът“ бе преустройството (17), наречено „наш шанс“. То трябва да преобрази страната от диктатурата, от един „тодоритарен” и „тошкистки” режим в общество, в основата на което ще бъдат свободата (9), гласността (7), демокрацията (9). Зове се за религиозните права (12) и за правата на мюсюлманите (8), за социална справедливост (16).

В лозунгите, показващи причината за катастрофата (12), от поименното посочване на виновниците за нея (срещу Тодор Живков - 12), както и в исканията за гаранции за необратимост (6), се разкриваше реализъм и здрав смисъл, присъщи на българина. Например в лозунгите „Тодор Живков е рожба на еднопартийната система“, „Не на стария отбор даже и с нов треньор“ и „Има още живковисти“ ясно се даваше да се разбере, че вината не е в отделна личност, в цялата система, изградена след 1947-1948 г. Хората няма да се оставят да бъдат измамени и този път с повърхностни промени, нито с прехвърлянето на отговорността върху „върха“ на пирамидата, като всички основни „камъни“ си останат непокътнати. Съвсем открито се заявяваше, че 10 ноември е „След дъжд качулка“. Едно от най-често срещаните искания бе за съд на виновниците (12). Чест прави на хората, които въпреки всичко преживяно, бяха издигнали лозунга „За Тодор Живков, семейство и приближени искаме справедлив съд, а не отмъщение“. Щом едно общество претендира, че иска да бъде демократично и че ще се основава на еднаквите за всички закони, не може да започва първите си стъпки с беззаконие и жестокост. В този ключ никак не се „връзваха“ един с друг горният лозунг с „обещанието“, че „Кожите ви ще съхнат на стените“ и не стояха „удобно“ свободата и демокрацията до възмездието, написани на един ред. Злобата, отмъстителността, безкултурието, личащи от някои лозунги, хвърляха съмнение върху искреността на други, които с една ръка държаха лозунг за смърт, а вдигаха другата със знака „Виктория“ и викаха „демокрация“ и въобще във възможността последната да бъде построена у нас.

Прекъснатите демократични традиции – как иначе да се обясни лозунгът „Не опозиция, а плурализъм“, пълната обърканост на понятията и ценностите и неяснотата за съдържанието им, засилваха песимизма.

Въобще може да се каже, че 18 ноември сякаш бе по-ясно какво от старото трябва да се разруши, но зад общите искания за свобода, демокрация, гласност, преустройство и социална справедливост изобщо не личаха контурите на бъдещето.

 

18.11.1989 г.

 

Без Тошо можем, но без хляб не можем. След дъжд качулка.

Безрезервна подкрепа на преустройството.

Библия за всеки дом (2).

БКП – Българийо от тебе те живяха.

Болен здрав носи (26.11.1989 г., Варна).

Българийо, едва ли сам те той разсипа.

България не е сметище (лозунг на „Екогласност”).

В подкрепа на независимите дружества.

В центъра на вниманието – човекът.

Вероучение в училищата.

Виновните, на съд!

Владко си отиде, но бавачката Йорданов остана.

Влизането забранено, стреля се без предупреждение (желязна табела от резерват).

Времето е в нас, а нема време.

Всеки сърба това, което му се пада. Кожите ви ще съхнат по стените.

Всичко се купува, освен любовта на народа.

Във висшия ешелон няма нито един човек без неопетнено име.

Възстановете отнетите ни за трети път мюсюлмански имена.

Върнете детето на Маруся. Това е право на майката.

Върнете ни земята, която ни взехте насила при масовизирането през 1957 година, тя е наша.

Върнете ни имената.

Върнете ни имената, за да ни върнете и доверието.

Гласност, кислород салам.

Гласност за всичко – екогласност. 

Господът, Враг №1 на егоизма.

Градивен диалог.

Григоре (Стоичков), докога ще си отгоре.

Да изловим хамелеоните на Живков 

Да живее българската социалдемокрация.

Да се разтури 6 отдел на ДС, който следи интелигенцията.

Да се реформира политическата система в България радикално.

Да станем граждани, вместо трудещи се.

Да успеем, а не да оцелеем.

Демонтиране на командно-административната система.

Димитров е живял и без УБО.

Доверие на кредит.

Долу диктатурата на апарата. Искаме народовластие. 

Долу переструвките.

Долу ръцете от зелените площи на родното място на Апостола.

Долу червената буржоазия (20.11., Русе)

Долу червената буржоазия, да живее Петър Младенов.

Дотук добре, а сега накъде…

Др. Младенов, не се страхувайте.

Другарю Младенов, бъдете с нас, за да бъдем с Вас.

Другарю Младенов, пази се от приятели и ласкатели-лицемери.

Другарят Петър Младенов – ген. сек. на ЦК на БКП:

„Ще вървим неотклонно по избрания път заедно с народа и в името на народа“ (индикатор за датата); (плакат с публикуван в „Работническо дело“ доклад).

Еко форум, нов форум, еко гласност солидарност.

Eкогласност – зелена алтернатива (с емблемата на „Екогласност“, фабричен).

Живковизмът е рожба на партийната система.

Живковистите на съд.

Живковщината – рожба на еднопартийната система.

За възраждане на духовните ценности на българина.

За контрол от народа и независимите върху партията и правителството (двете „т” на партията нарисувани като кръстове)

За протежетата на Живков в Правителството и Политбюро – отговорност за престъпленията на режима (портрет на Тодор Живков с черни лепенки вместо очи). Оставете очите му отворени, за да види целия си полувековен позор (върху портрета).

За Тодор Живков, семейство и приближени искаме справедлив съд, а не отмъщение.

За чиста и свята република.

Законодателната, съдебната и изпълнителната власт – независими.

Заменям бял трабант за черен мерцедес. Телефон…

Защита за трудовата частна собственост.

И в няколко дни под знака на „Еко“ и не тайно и не полека, народът порастна на няколко века.

И преди и сега „Левски“ значи свобода (26.11.1989 г., на мача „Левски-Спартак” – „Тракия“, на стадион „Герена“).

Извадете от мавзолея тази политическа мумия (Вж. възглас от 25.02.1990, СДС, №143).

Излекувайте лекарите.

Изхвърлете репресивния апарат: червените барети, Държавна сигурност, Вътрешни войски.

Има още живковци.

Искаме истинска политическа реформа.

Искаме коренни и демократични промени в образованието.

Искаме народен съд за виновниците.

Искаме нова партийна система. (И на 10.12.1989 г., А. Петров).

Искаме отговори, не лозунги. (И на 10.12.1989 г. А. Петров).

Искаме религиозна свобода.

Искаме свободна и демократична държава.

Истинските религиозни права – индикатор на религиозните обряди.

Клуб за гласност и преустройство.

Колко трудно е човек да се отгледа, колко лесно след това на него се гледа.

Контрол над Народното събрание, над КДС.

Конфискувайте всички вили и ги предайте на бездомните.

Конфискувайте имотите на червените милионери.

Край на парада.

Кубадински, Йотов, Панев – живковисти.

Къде са парите за Стражица? (От 17.11.1989 г.)

Къде си вярна ти любов народна.

Милионерските влогове – влогове за студенти.

Милионите на Правец – фургоните на Стражица (26.11.1989 г., в предаването „Всяка неделя“ в интервю с Борис Димовски)

Младежта е за пълна гласност.

Н. Петков, да бъде възстановен.

На Ръ Ба. Т.Ж.

На съд Владко и неговия татко.

На Тошо, Милко, извадете черното досие. Ще дойдем всички на съд и тези, които трябва – да умрат.

Народното народу!

Нашите деца гледат.

Не им публикувайте заплатите, а пенсиите.

Не на демагогията, не на корупцията, не на феодалния социализъм.

Не на партийната номенклатура.

Не на стария отбор

даже и с нов треньор.

Не решавайте съдбата ни единогласно (единодушно – А.Петров).

Не опозиция, а плурализъм.

Не оставяйте да ви преустройват днес тези, които ви преустройваха вчера.

Не правешка, а правова държава. 

Не чакаме свободата, ще си я вземем сами! (И на 10.12.1989 г., А. Петров).

Ние бяхме жертви на репресията.

Никога вече диктатура.

Никога вече тодоритаризъм.

Нов свят – борба за човешка правда.

Нови избори за Велико народно събрание.

Ноември стана май.

От социализма към демокрацията.

От големците се боят и горите.

Пазете Рила, закрийте хотел „Рила“.

Парите на милионерите да бъдат внесени в държавния бюджет.

Повече свобода на идеите.

„Подкрепа“ за всички.

Помаците, равноправни граждани на отечеството.

Помни девети, пази десети.

Правда за всички.

Преустройство навсякъде и на всичко.

Преустройството е и в наши ръце (допълнително под лозунга НСД+АЦ и НСГРП).

Преустройството е нашият шанс.

Промени сега, демокрация – днес, гласност – веднага.

Равноправие между вярващи и атеисти.

Радиото, телевизията и печата – трибуна на християните. (И на 10.12.1989 г., А. Петров).

Реалният социализъм, политически абсурд.

Резиденциите в Бояна – клуб на независимите организации.

Резиденциите в Бояна – клуб на неформалните организации.

(Общо 16 лозунга на „Подкрепа”).

Религиозна търпимост (2).

Религията – основа на морала.

Решителна промяна в радиото, телевизията, пресата.

С демократичните сърп и чук стигнахме дотук. (С демагогията на сърпа и чука стигнахме дотука. А. Петров).

Само Младенов, долу Живков.

Свети Тодор Кръстител.

Свещеникът – народната съвест (върху плакат като плащеница с образа на Христос. През цялото време зад ораторите и със знаме с кръст).

Свобода, демокрация, възмездие (текст към илюстрация-плакат).

Свобода, демокрация, гласност.

Свобода за политическите затворници! (2).

Свобода на личността.

Свобода на турците в България.

Свобода на човешката личност.

Свободата е в сърцето на човека.

Свободна съвест.

Свободен печат.

Свободни избори.

Свободни избори (Свободни избори, не дворцов преврат! А. Петров)

Свободни избори – веднага.

Свободни избори, ново Народно събрание!

Силна бюрокрация – слаба нация.

Спрете репресиите, побоищата и разселванията на помаците.

Стига!

Стига думи, искаме дела!

Стига лозунги.

Стига партийната наука.

Стига привилегии.

Студенти за демокрацията.

Съд – веднага.

Съд за динозавъра и неговата глутница.

Съд за царъ Тодор Живков и неговите палачи. Съд за убийците на Горуня и генерал Анев.

Съд и присъда на Живков и живковци.

ТО д О р! – 33 от 45

+ 1562 печеливши и

2.000.000 бедни

8.000.000 равноправни длъжници

Съд на живковистите (20.11.89 г. – върху цветна снимка на Тодор Живков, вероятно от томовете му, залепена в Софийския университет)

Тодор Живков в цял ръст в затворнически дрехи, от ляво на гърдите – „1990” (Изпълнено в черно-бяло).

Тодор Живков – посланик в Турция.

Тодор Живков – събеседник по желание на Кеворк.

Тодор Живков сам ли извърши тези безобразия.

Трябва ни природозащитна милиция.

Цензорите, блюдолизците, подлеците, вън от печата, радиото  телевизията!

Чернобил – Козлодуй – SOS.

Чиста и свята република на изметено.

Чиста нация правеше Хитлер – резултат 6 милиона унищожени евреи.

Учителският хляб горчи.

Феодално имение или правова държава.

Хитър Петър (текст под снимка на П. Младенов от вестник).

Хора, бдете, да не стане ноември април. (Бдете, за да не стане Ноември Април! А. Петров).

Христос, истина, живот. 

Християнството – алтернатива на тоталитаризма.

Христовото учение – светлина на света.

1911-1989. Върху портрет на Тодор Живков зад решетка.

26.10.89 г. Позор.

Vox populi – vox dei.

 

18.11.1989 г., Бургас

- бесилки на Жишев¹ и Тодор Живков

 

20.11.1989 г., Бургас

 

Искаме общество без привилегировани.

Подкрепете решенията на Ноемврийския пленум.

Преустройство сега, а не утре –

Човекът в неговия център

Чиста и свята република – с чисти и свети хора.

 

20.11.1989 г., Враца

Митинг в подкрепа на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП

 

Др. Младенов, врачани са с Вас!

Свобода, преустройство, демокрация!

Смелост докрай!

Спасете Враца от отравяне!

Съд за виновните.

Вж: Вазов, Валери. Всичко е в нашите ръце. – Труд, 21.11.1989.

 

21.11. 1989 г. Пловдив

 

Др. Младенов, ние сме с Вас.

Опетнилите морала и честта на партията – вън от нея.

Работническата класа подкрепя изцяло новото ръководство.

 

22.11.1989 г., Варна

 

Валутата – на народното стопанство.

Доходите на висшия ешелон – народно достояние.

Кога най-после свободни избори.

Народен съд за виновниците.

Промяна, а не промяна.

Справедливост, стига привилегии (организиран от Комитета за обществените и политически към ОФ).

 

22.11.1989 г., Варна

 

Митинг на опозицията

Общо 88 лозунга

Върнете парите и вярата на хората!

Милионерите пред съда, милионите – за здравеопазване!

Незабавно ликвидиране на цензурата!

Партийният дом – народна библиотека! 

Плажове без огради!

Повече зеленина – по-малко кметове!

Под съд виновните за националната катастрофа! (И на 10.12.1989 г.)

Спрете демагогията на всички нива!

Стига зелен хайвер, искаме черен!

Стига пълни доклади, а празни магазини.

 

(Лозунгите са публикувани 5 години по-късно във в. „НД Черноморие“, от където са взети от статията под заглавие „Сините лозунги една година по-късно“ от в. „Дума“, 14.12.1994 г.).

В нея авторът Николай Желев надълго и нашироко описва „грандиозния митинг на сините кандидати за демократи“ от 22.11.1989 г. Синьото присъства още в заглавието. Само че СДС е образуван на 7.12.1989 г. и първият му митинг във Варна е чак на 10.12.1989 г. Синият цвят далеч не се е появил на българската политическа дъга. Съществуват червеният – на БКП, зеленият – на „Екогласност” и виолетовият КТ „Подкрепа“ и оранжевият на БЗНС. Като „легитимации“ в лозунгите за добро или за лошо в лозунгите се използват червено, зелено, виолетово и оранжево. Наред с цветовете се появяват и емблемите. Опозицията освен знака „Виктория“ няма обединяващ символ и той е привнесен. Ако не се брои жестът „Смърт!“ с палец надолу.

Датата на тази публикация – 14 декември 1989 г. – също не е случайна. Асоциацията е с митинга от 14 декември 1989 г. в София пред Народното събрание, когато около него е сключена „живата верига“.

 

27.11.1989 г., Стара Загора

 

Смърт на комунистите!

„Първите букви от азбуката на демокрацията, статия във в. „Отечествен фронт“, 27.11.1989 г.

 

3.12.1989 г., Видин

 

Властта в ръцете на компетентността и хуманността

Плурализъм сега, избори веднага.

Преустройство без празен ход.

Социализъм без номенклатура.

(От лозунгите на независимия клуб „Гражданска съвест“, който подкрепя обновителните процеси, същевременно ще се стреми да хуманизира обществото).

 

3.12.1989 г. Толбухин

 

Да върнем на града името Добрич (призив от инициативен комитет стотици събира подписи).

С името Добрич е свързано хилядолетното минало на града 

(Инициативен комитет в подкрепа на преустройството. Лозунги в подкрепа на промяната).

 

София, 27.11.1989 г., митинг за отбелязване на 70-годишнината от Ньойския договор

 

Българското знаме с надпис на трите полета – Мизия, Тракия, Македония.

За Македония и Тракия те умряха – свободни те не ги видяха.

(Песни “Шуми Марица”, „Покойници”, „Тирани, чудо ще направим…”, скандиране на имената на старите улици на София – „Пиротска”).

 

28.11.1989 г. Завод по електроника, София

 

За обратна връзка с народа, не за връзки за лична изгода.

 

7.12.1989 г., Докторската градинка – чучело с престилка, слушалка и табелка: „Ще стана КООП такси“.

9.12.1989 г., „безредици“ – хоро около Народното събрание – Лозунги: „Желю Желев – президент и „Долу комунистите!“

 

6.12.1989 г., религиозен митинг, София

 

Алтернативна гражданска повинност за нежелаещите да служат в армията.

Библия за всеки дом (От 18.11.1989 г.).

Бог е любов! (От 18.11.1989 г., А.Петров).

Бог е с нас.

Божията истина надживява мракобесието.

Братолюбие, братство, свобода.

Българи католици.

Върнете ни Коледа и Великден.

Десетте Божии заповеди.

Йоан 3,16 „Защото Бог възлюби света и даде своя единороден син…“.

Комитет за защита на религиозните свободи, свободата на съвестта и духовните ценности (3)

Комитет на репресираните.

Правдата въздига една нация, а грехът е позор за един народ.

Религията – основа на морала.

Християнството – основа на мира и демокрацията.

Християнството – път, истина, живот.

Български трикольор 

Възгласи: Конституция! Свобода! Демокрация! (2) Покаяние! Избори! Съд! Коледа! Великден! Свободно християнство в България! Свобода на религията! Бог е с нас! Библия! Предложение! Нов патриарх! Долу член 1! В неделя на митинга! Долу червената буржоазия! Съд! Покажете се! Страхливци! У-у…! Безбожници! Нова конституция! Сирене! Нов парламент! Христофор!

(При излизането на Христофор Събев пеят „Многая лета!” В отговор на думите на Христофор Събев – „Амин!”).

 

28.11.1989-1.12.1989 г.

Изследване на Института по социология при БАН

2191 души от всички области на страната пропорционално представени от всички категории по възраст, образование, местожителство и професии

 

В. „Труд”, 13.12.1989 г.

Въпрос: Смятате ли, че започнатите промени ще доведат страната към по-добро?

Отговор: Да – 76,6%; не – 3,3%, не мога да преценя – 20,1%

Имате ли доверие в Петър Младенов?

София Митинг 17.11.	София Митинг 18.11.	Национално изследване 28.11.-1.12.
61,4	34,4	43,3	Да
1,3	5,6	2,7	Не
37,0	58,8	48,2	Още е рано да се каже
0,3	1,2	5,8	Не мога да преценя

 

 

 

-

 

 

 

 

 

Изследване на Института по социология при БАН, 28.11.-1.12.

Още е рано да се каже

-Изчакват с оценката на новия лидер – 25%

-По-ниска оценка за официалните организации.

-По-висока за неформалните организации.

-По-предпазливи относно благоприятния изход на промените.

-По-често – образование над средното.

Възраст – 26-36 години.

Членове на ДКМС.

Изследване на Института по социология при БАН

Да – на промяната – 22%.

-Пълна подкрепа.

-По-малко се опасяват от промените.

-Лица с по-ниско образование.

-Членове на БКП.

-Ръководители, селскостопански работници, пенсионери.

-Възраст над 51 години.

Изследване на Института по социология при БАН

Да на Петър Младенов и още е рано да се прецени за новото ръководство.

-Колеблива подкрепа – 14,5%.

-По-висока възрастова група.

-Лица с по-ниско образователно ниво.

-Членове на ОФ и БЗНС.

Изследване на Института по социология при БАН

Още е рано да се каже за Петър Младенов и „Да“ на новото ръководство (по-добро от предишното).

-Колеблива подкрепа – 10,6%

-Младежи на възраст до 25 години.

-Членове на ДКМС.

-Инженерно-технически работници.

-Лица с по-високо образователно ниво.

Изследване на Института по социология при БАН

Отношение към независимите клубове

-подкрепящи – 16,5%

-симпатизиращи – 29,1%

-колебаещи се в мнението си -21,9%

-неинформирани – 17,1%

-други – 1,1%.

Изследване на Института по социология при БАН

Партийната принадлежност при разпределението към „неформалите”

-1/3 от комунистите ги подкрепят или им симпатизират.

-При тях е най-силно изразена групата с отрицателно отношение.

-Най-нисък е делът на неинформираните.

Повече от една трета от населението ги подкрепя или им симпатизира.

„Стига козметика, искаме промени“

 

10.12.1989 г. Първи митинг след учредяването на СДС на 7 декември 1989 г.

Митинг на независимите демократични сдружения, София

 

Може би това бе най-богатият на идеи в сравнение с досега разгледаните. Отново бяха издигнати идеите за свобода (12), за гласност (7), за демокрация (9), за социална справедливост и преустройство (5). „Аполитичността – враг на промените!“, твърдеше един лозунг (вместо „идеологизацията“ на живота отпреди 10 ноември – политизация…). Пак се искаше съд на виновниците и отново броят им стигаше внушителната цифра – 12. А Тодор Живков още не бе станал безпартиен…

Определено беше подчертана антикомунистическата (9) и антисоциалистическата (4) линия в митинга на СДС, проявена още в митинга от 18.11.1989 г., свикан от организации, които по-късно го учредиха. Да се иска да се победи една партия на избори или да се ликвидира една тоталитарна система, макар и с етикет „социализъм“, е напълно нормално, но как да се разбира плакатът с надпис „ЦК – в Белене!“ на картата на България, сред която се беше „разположила“ думата „свобода“. Когато има бодлива тел, тя огражда не само тези, които са „вътре“, но и тези, които са „отвън“. Още повече, че в тези три лозунга имаше призиви против екстремизма и за единство – „Никакъв екстремизъм – нашата сила е в единството!“

Когато България е избрала мирния преход към демокрация, когато изразява съпричастност към процесите в други източноевропейски страни – Берлин, Прага, София би трябвало да изключва всякакво насилие… 

Но историята ни учи, че навръх 30 май 1968 г., когато едномилионният митинг отбелязва триумфа на генерал Дьо Гол по Шан-з-Елизе, се скандира „Червения (Дани Кон-Бендит-Х.М.) в Сибир!“ и „Червения в Пекин!“ Защо да бъдем по-различни от голистите…

Дотук бяха посочени общите с другите митинги идеи и искания.

На 10 декември за пръв път се обявиха и някои нови. Например, при конкретното разработване на постановката за демокрация силно бе застъпено искането за нова конституция (9), без член 1, учредяващ ръководната роля на комунистическата партия (7). За пръв път се прояви призивът за премахването на партийните организации в предприятията (1), както и този за „кръгла маса на всички политически сили за конституция“. В три лозунга имаш искане за коалиционно правителство – първи етап от еволюцията в схващането на СДС за правителство, преминала през „служебно правителство“, „отказ от участие в правителство заедно с БКП“, за да стигне „до правителство без комунисти“.

Още на 6.12.1989 г. на митинга на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности се чуха призиви за оставка на Народното събрание. На 10 декември те бяха издигнати отново.

Всички дотук изброени нови моменти по-нататък се превърнаха в част от платформата на следващите митинги на СДС, в причини за остри сблъсъци на нашия политически живот. 

 

10.12.1989 г., София

 

Алтернативата – царство България.

Аполитичността – враг на промените.

Архивите горят, капиталите изтичат.

Безмилостен съд на народните виновници! (престъпници – А. Петров).

БКП – в опозиция. (Комунисти, минете в опозиция, А. Петров).

БКП – Комсомола – край на монопола.

БКП – на самоиздръжка.

БКП – отговорна за разорението на Родината. (2)

БРСДП (o.) – Берлин, Прага, София.

БРСДП (o.) – България – не държава на трудещи се, а на граждани.

БРСДП (o.) – възобнови действието си.

Бъдете с на с и ние сме с вас.

България – майка на всички. (2)

Българската Божия църква² (американска – Х. М.) се бори за гарантиране на религиозни свободи.

Ветераните от Отечествената война 50 000 убити. Искаме увеличение на пенсиите.

Виновните по Телевизията. (2)

Владко и татко ги укриват сладко.

Владо Калайджиев³, досега кого си защитавал? 

(Вл. Калайджиев) На 24.06.1980 г. народният представител д-р Владимир Калайджиев в Горубляне уби с кола 6-годишния Евгени Боянов и още не е съден!

Внимание, далновидни управници, сега е вашият тест за интелигентност.

Внимание, страхливия, 

опази се от страхлив, 

той пък силен се нагажда, 

че е като вълк граблив. 

В него само зло се ражда, 

преди да го приютиш, 

трябва да го провериш.

Време е да се разделим с конституционния член №1.

Време е да се разделим с конституцията.

Вън от пленума на търтеите, прокурор и съд за партийците. (БКП).

Върнете земята и деловия капитал на стопаните.

Върнете имената на помаците.

Върнете народните пари.

ГДР – ЧССР – НРБ.

Гласност по малцинствения въпрос.

Граничните зони - свободни.

Да сринем старий гнилий строй!

Дайте ни правата, върнете ни имената.

Демократична конституция.

Демократична, правова държава, нова конституция, свободни избори, нова избирателна система, свобода на словото, многопартийна система.

Демокрация. Европа ни очаква! („Екогласност“).

Демокрация – чл. 1 (задраскан).

Демокрация = многопартийност.

Династия Живкови и техните лакеи – на позорния стълб!

Докога народът ще храни тези пехливани – бойците срещу капитализма. (това е точният текст – Х. М.).

Долу Ангел Димитровци – подлоги на партията. Не петнете повече БЗНС.

Долу номенклатурчиците. (Долу номенклатурата!, А. Петров)

Долу привилегиите. (2).

Долу! и вън! на пловдивския владика Арсений и неговите хищници!

Долу член 1 (№5,9,13,26,34,50).

Думата имат само комунистите (БКП).

Европа – зелена, свободна.

Единен БЗНС.

Еднопартийна система – еднопартиен монопол, система на номенклатурата – господство на посредствеността.

Еко гласност - и за Темелково.

Еко-гласност (с портрет на Горбачов).

Жельо Желев

Зелена политика – зрели политици.

Земеделска дружба Н. Петков – Ямбол.

Земята – на този, който я обработва. (Земята е на тези, които я обработват. А.Петров, 13.12.1989 г.).

Избори – сега!

Измамени от всички страни, съединявайте се!

Искам да се коригира националния химн – има допълнения.

Искаме бъдеще без номенклатурни кадри.

Искаме генерал Минев.

Искаме и ние най-после ние, помаците, да сме равноправни и свободни граждани в НРБ.

Искаме от Народното събрание амнистия за всички…

Искаме си родните мюсюлмански имената. (Вж. и 18.11.1989 г., №42, 116, 198, 199, 200, 207; Вж.№46 от 10.12.1989 г., №27 от А. Петров, №75 от А.Петров.).

Какво направи за реформите? 

Горбачов направи реформи, а ти какво направи? (А. Петров)

Клубовете на активните борци – сладкарници на децата.

Колективна оставка.

Колко милиони изтекоха от България за износ на чужди революции („Екогласност“).

Комитет за защита на религиозните права, свобода на съвестта и духовните ценности.

Конституцията (Чл.1 - зачертано).

Край на далаверите – давайте тефтерите.

Кръгла маса за всички политически сили за конституция! (А. Петров)

Марксианци, молим ви, вървете си на своята планета. Оставете земята свободна.

Мислещи демократи, обединете се, време е! („Екогласност“). (2)

Многопартийна система – веднага. 

Многопартийност – не на червената демагогия!

Мюсюлманите – с мюсюлмански имена.

На клана на Живков и свитата му презрение – наказанието до живот да изтърпят в килиите на репресираните по политически причини.

Не изгаряйте архивите. (№12)

Не на вертикалната йерархия, да на преките връзки!

Не на тоталитаризма!

Не благодарности, а съд за Живковата хайка! (и от А. Петров.)

Не благодарности, а съд+имуществена конфискация.

Не искаме преустройство, а ново държавно устройство. (2)

Незабавни преговори на кръглата маса (с трикольор и червено знаме) Младенов, друсай силно, има още гнили круши.

Независима федерация на клуба „Подкрепа“.

Независими експертни комисии.

Ние сме народът.

Никакъв екстремизъм – нашата сила е в единството!

Никой не е забравен, нищо не е забравено.

Нова конституция – коалиционно правителство (лозунг на „Екогласност“). (2)

Оставка на ПБ на ЦК на БКП (Оставки на ПБ и ЦК на БКП – А. Петров).

Оценките не в дипломата, не в държавните изпити.

Партията – извън предприятията!

Пиявици – партията не е цица (БКП).

По К. Маркс – пролетарии от всички страни, извинявайте.

Повишаването на цените – за сметка на червената буржоазия! (плутокрация! – А. Петров).

Подайте оставки – ПБ и Народното събрание – подайте оставки.

Покаяние – не, отговорност.

По-малко пари за активните борци против фашизма и капитализма.

Престъпление и наказание.

Пълна и незабавна свобода на вероизповеданията и религиозните обряди и всеки сам да определя своя етнически произход, а не бюрократите. 

Пълна свобода на малцинствата.

Публикувайте стенограмата от април 1956 година

Радиото и телевизията – независими.

Реквием за БКП.

С 25 лева ли ще увеличим раждаемостта на България.

С БЗНС „Никола Петков“. Долу Ангел Димитров!

С кръв я взехте, без кръв ще ни я върнете! (С кръв я взехте, без кръв ще си я върнем!, А. Петров).

Свобода за отделната личност.

Свободни избори (От 18.11.1989 г.).

Седем века роби.

Селскостопанските труженици - без канцеларии (с. Вълчидръм, Михайловградско).

Селскостопански труженици без калдераш⁴ на земята.

Силна демагогия – искаме демокрация.

София към Европа или към Букурещ!

Спрете изгарянето на архивите. (3)

Спрете таксуването ни като втора категория хора! (носят помаци).

Спрете 18-годишните репресии на етническите турци в бившия Смолянски окръг.

Средствата за производство – в ръцете на производителя.

Стига демагогия, искаме промяна – веднага.

Стига козметика! Искаме промени!

Съд на комунистите милионери.

Тези, които бяха в антуража на Живков 35 години – вън, народен съд за тях.

Толерантност за мюсюлманите.

Тоталитарната администрация – палач на човека!

Търново - за демокрация.

Търпението на търпеливия българин изчезна (се изчерпва!)

Увеличете минималните пенсии!

Уморихме се 45 години да строим Вавилонски кули – дайте път на разума.

Фермите – в семейни ръце, двойна продукция.

ЦК в Белене (нарисувани българските граници – вътре пише „свобода”, а отдолу freedom).

ЦК на БКП – в Белене! (отдолу, върху картата на България - свобода).

Червен семафор (светофар) за червената буржоазия (мафия)! (варианти). 

Червената армия ви даде шанс, вие ни измамихте, сега си идете.

Чистота в политиката – чистота в природата.

Що е социализъм и има ли Господ…аа той почва у нас.

Я..а..аа! Царят е гол! (карикатура на Т. Живков).

10-12 декември – дни на правата – върнете ни имената.

33 години тошковизма 17 години ме държа без работа... Народен съд за престъпниците. (Текстът е без промяна – Х.М.)

Илинден – организация на преселниците и техните потомци от Македония.

Черно и червено хоризонтални полета на знамето – текст Илинден – Македония.

Плакат с надпис „Народно събрание“. На него е нарисуван пясъчен часовник. Пясъкът „БКП“ изтича по време на парламента.

Плакат с надпис: „Накъде с БКП“, като буквите безвъзвратно се „сурват“ по една пропаст.

Исус иде скоро, на кръст, 6 и 10.12.1989 г.

Плакат, на който е нарисуван път с надпис с едри букви „БКП“, по средата на който се е издигнал като бариера знакът „Забранено преминаването“. 18.11.1989 г. и 10.12.1989 г. 

 

10.12.1989 г., София

 

Марко Ганчев, председател на Хелзинкския комитет:

„…Граждани, отнякъде трябва да се започне и за да не бъда многословен, тук е толкова студено, ето някои кратки думи, най-вече за ДКМС, с цел да се отнеме икономическата база…

На всички онези, които могат да ме чуят, аз казвам: нещастието, което ни е сполетяло, се дължи единствено на временното господство на алчността, на ожесточението на хора, които се страхуват от прогреса на човечеството. Нека се бори за един нов свят, който ще даде на хората възможност да работят, на младежите бъдеще, а на старците сигурност.

Облаците се разпръсват, слънцето се показва и ние ще излизаме от мрака и светлината. Душата на човека се сдоби с крила и той най сетне започна да лети.“

 

10.12.1989 г. Първи митинг на СДС, Варна.

 

БЗНС „Никола Петков“

Винаги справедлив.

Никога неутрален.

БЗНС (НП) - поддържа „Подкрепа“.

БКП+власт=катастрофа.

Богдан Караденчев (кметът - б.а., Х. М.) – на хляб от варненски води.

ВМИ от 28 години няма стол благодарение на БКП.

Внимание!!! Те се настройват.

Гаранции, за да няма повече Чаушескувци!

Да не бъдем повече глуха провинция!

Да защитим въздуха, земята, живота си!

Да се премахне член 1, алинея 2 от Конституцията.

Да съборим оградите край морето!

Да събудим зелена България!

Диалог между равни: Желев – Лилов.

До номенклатурата: перестройка, а не перенастройка.

Единството, което иска ЦК на БКП, води до монопол на властта.

Еднопартийната система е виновна за едноличната диктатура.

„ЕКогласност” – Варна. Гласност, демокрация, плурализъм.

Живковистите продължават да управляват.

За демократизация!

Избори, бюрокрация, формализъм.

(Под тях

Висш ешелон

Втори ешелон

Трети ешелон

Те са като стълбичка. Една метла ги измита и на нея пише:

„Демокрация и законност“).

Искаме свободни и демократични избори.

Кои са гаранциите за нов път?

Комитетите на Партията – вън от предприятията!

Край на безстопанствеността!

Къщи за бездомни.

Милионерите пред съда – милионите за здравеопазването.

Многопартийността – гарант за демокрацията. 

Модернизация на Партийния дом.

Монопол на печата – НЕ. Наша страница в областния вестник „Народно дело”.

„Народно дело” – народен дезинформатор.

Наша гордост (плакат със снимки, наредени хоризонтално: Георги Атанасов, Д. Попов, Страхил Христов, Васил Янакиев, Кирил Игнатов, Елена Данаилова, Коста Манолов).

Нашите надежди са в „Подкрепа“ (на „К” – българско знаме).

„Не е опълченец този, който е ВИДЯЛ Самарското знаме,

а този, който се е бил за него.“

Петко Д. Петков

Не искаме ново ръководство със старите ръководители.

Не искаме 1563 в България.

Не искаме 45-годишен мандат.

Не на член 1 от Конституцията. За многопартийно правителство.

Не позволявайте да се подиграват с вас. 

(под надписа Обръщение на бюрото на Общинския комитет на БКП до всички граждани на Варна).

На народа ли е в. „Народно дело“?

Нашите надежди са в „Подкрепа“.

Независима студентска съвест.

„Няма социалистическа или капиталистическа демокрация.

Демокрацията или я има, или я няма“. (Н.Петков).

Одобрявани областни ръководители на БКП-Варна. (Огромен цветен портрет на Тодор Живков с подпис – „Тодор Живков“, носен от „Подкрепа“).

Оставка на областната номенклатура.

Пет деца сме на улицата – искаме покрив.

Петър Младенов, кого, защо и как пази?

Проблем с общежитията в републиката: 6 студенти на 1 легло.

„Подкрепа“ е с народа и народът е с „Подкрепа“.

Премяна има – промяна няма.

Преустройство не на думи, а на дело!

Резиденциите в „Дружба“ и „Златни пясъци“ на народа.

Румъния ни изпревари. Останахме последни.

Свободни избори, свободна преса, нов закон за собствеността, многопартийност, къщи за бездомните.

Свършиха таваните, дайте ни общежития!

Слово, печат, свободни избори.

Социалдемокрацията е твоето бъдеще!

Стига прах в очите, стига заблуди!

Стига социалистическа демагогия!

Съд за незаконно забогателите милионери (три стрелки като „Опасно за живота“).

Цялата номенклатура ответник по наказателно дело – живковисти.

Чаушеску и Живков: символи на „комунизма“.

Лозунги с изображения.

1. Сърп, чук и писалка. „Единството прави силата“.

2. Няма да позволим! (отляво: човек, който държи лист с надпис „Демокрация“. Номенклатурчик, който му казва: „Какво си…“).

3. СДС („Подкрепа“, Независими студентски дружества – в рамка).

4. Съединението прави силата. Паяжина се разперила срещу фигура, на която пише „спи“. Отдолу надпис: „О, време спри!“

5. Ръка, която хвърля мини с надписи „ДКМС“, „БЗНС“, „ППО“, „ОФ“ под кораба „Демокрация“.

6. Надпис: „Аз съм за ??? (нарисуван П. Младенов). Под Петър Младенов на три пъти е изписана думата „социализъм“ сякаш се сляга.

7. Бъди социалдемократ! Под надписа: едно крехко цвете, което поляга.

8. Да поговорим, докато трае ремонтът. Изобразена театрална сцена до средновековна кула.

 

ОБРЪЩЕНИЕ

на бюрото на Общинския комитет на БКП

до всички граждани на Варна

 

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,

На 8 декември в Общинският комитет на Българската комунистическа партия – Варна, се получи покана да участваме в митинг, организиран от т. нар. Обединени демократични сили на 10 декември 1989 година.

Възприемаме отправената покана като желание за диалог, който вече се провежда с някои неформални обединения, и на настоящия етап е крайно необходим за разкриване на ефективни пътища и набелязване на конкретни мерки за развитие на преустройството. В същото време обаче е крайно необходимо предварително взаимно да уточним позициите си по формите на диалога.

На досега проведените митинги се направиха много конструктивни предложения и критични бележки, които са напълно в курса на обновителните процеси след ноемврийските пленуми на ЦК на БКП. На много от проведените митинги обаче не бяха формулирани конструктивни предложения, които да обединят усилия за положителни промени. Освен това механизмите и духът на някои от митингите на съответстваха на принципите и правилата на демокрацията и гласността.

Част от изказалите се ползват трибуната за отправяне на персонални нападки, заплахи за лична разправа. Освиркват се някои оратори, изнася се подстрекателска информация, нарушават се редица конституционни права на гражданите и особено правото за защита срещу незаконно вмешателство в личния и семейния живот и посегателство върху честта и доброто име (член 50).

На проведените митинги се поставят много искания, без да се отчитат реалните възможности на сегашния етап. Подкрепяме предложенията за бързо решаване на неотложните проблеми, за разкриване на истината за допуснатите слабости, пропуски, грешки и нарушения. За ликвидирането им е необходим конструктивен, граждански диалог, но не само митинги. Затова

 

ПРЕДЛАГАМЕ:

 

Всички искрено заинтересувани от демократичните промени в общината открито, в дух и тон на взаимно уважение да обсъдим пътищата и методите на развитие на преустройството, започнало по инициатива на Българската комунистическа партия.

Търсейки конструктивен диалог, предлагаме поредица от срещи с ръководствата на всички обществени сдружения, които да се проведат във Фестивалния комплекс след предстоящия пленум на ЦК на БКП и сесията на Народното събрание.

Вярваме, че здравият разум и конструктивното мислене ще надделеят над емоциите. Убедени сме, че с общи усилия няма да допуснем да се разстрои ритъмът на обществения живот в общината. Сега е време за трезво, мъдро и отговорно решаване на конкретни въпроси.

Отговорност пред времето и нашите деца носим всички ние и никой няма да ни прости, ако пропуснем дадения ни от преустройството шанс!

 

БЮРО НА ОБЩИНСКИЯ КОМИТЕТ

НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ – ВАРНА

 

„Само БКП! С БКП – напред!“

 

13.12.1989 г. Организиран по инициатива на комунистите от дирекция „Информация“ на Българската телевизия и „присъединилият се“ Градски съвет (84)

 

250 000 комунисти изразиха своята могъща поддръжка на курса на своята партия, поет след 10 ноември и решенията на на току-що завършилия пленум на ЦК на БКП (11-13.12.1989 г.). Основни теми бяха социализмът (6) – „обновен, демократичен и хуманен“, демокрацията (9), гласността (6), мандатността на всички равнища (1), „естествено“ и съдът (2).

Най-могъща бе струята на преустройството (16). „Живков и живковистите не са партията“, отбелязваха комунистите, които не искаха да бъдат идентифицирани с тираните, не искаха и напълно справедливо престъпленията на едно ръководство да бъдат прехвърляни върху 1 милион души.

Много въпроси повдига лозунгът „БКП започна преустройството, БКП ще го завърши!“ Кое БКП? И къде останаха „Подкрепа“, „Екогласност“, „Клубът за гласност и преустройство“, които въпреки всички преследвания се пребориха и създадоха необходимата обществена атмосфера и готовност, за да има 10 ноември. Не започна ли „малко“ късно БКП преустройството преди всичко в своите редове? Беше ли то дело на всички комунисти? Защото бях на площадите, когато се освиркваха оратори, които говореха против сталинизма. Защо комунистическата партия да завършва преустройството? Ако са искрени лозунгите за многопартийността (1), за плурализма (3), за диалог (2) и другите за демокрация, не се ли оставя само исо-то за другите сили?

Ако се съпостави призивът „Не по горбачовски път на преустройството“ с лозунгите „Берлин, Прага, София“ и „София към Европа или Букурещ“ (10.12.1989 г.), ще се види, че в тях се проявява стремеж към търсене на български път на преход на тоталитаризма в демокрация. По същия начин на 10.12.1989 г. бе изразено категорично отричане на екстремизма (2) и анархията (2).

И на 10, и на 13 декември бяха издигнати лозунги против член 1 от Конституцията – „Ние ще сме първи и без член първи“. В последния и още 10 други лозунга се изразяваше убеждението, че ръководната роля в обществото принадлежи на комунистическата партия. В 7 личеше вярата в нея. Отдавна не бе вдиган лозунг като „Имаме доверие в теб, БКП!“

 

Без насилие и екстремизъм.

БКП е за обновление, социализъм и правова държава.

БКП започна преустройството, БКП ще го завърши.

БКП - към демокрация, честност, гласност.

БКП - начело на обновлението.

БКП – ние сме с теб!

БКП – обновена и силна.

БКП – партия за хора с висок морал.

Верни на БКП.

Вестник „Работническо дело“ – истинска трибуна на БКП

Вън от партията носителите на корупцията.

Върховенство на закона.

Вярваме и сме с теб, БКП.

Гласност в партията. Демокрация в републиката.

Гласност за всичко – без екстремизъм.

Гласност и демокрация за всички.

Гласност и плурализъм.

Да пребъде делото на БКП.

Да - на демокрацията, не – на конфронтацията.

Да – на преустройството, не – на мафията.

Демокрация – да, анархия – не.

Долу демагозите.

Дружно братя, българи.

Думи вчера, митинги и мълчаливи присъствия днес! Труд от всички незабавно.

Единен народ – социалистическа България.

Единство с БКП, напред.

Живков и живковистите не са партията.

За единство на здравите сили на БКП.

За единство на нацията. (2)

За чисти партийни редици

И без член първи пак ще бъдем първи.

Изменете законите, даващи изключителни права на БКП, ДКМС и „Независимите” профсъюзи.

Имаме доверие в БКП. (2)

Информация за всичко и за всички.

Искаме многопартийност.

Комунисти, комсомолци, земеделци – сплотете се.

Комунистите в предните редици в предните редици на преустройството.

Къде си ЦК на ДКМС.

Мандатност – безкомпромисна.

Минимален щатен апарат в БКП.

Младенов, не изпускай инициативата.

На БКП не са нужни членове, а комунисти.

На борба срещу демагозите и подстрекателите срещу социализма.

Народен съд за всички виновници.

Не на екстремистите.

Не по горбачовския път на преустройството.

Незабавно на съд виновниците на кризата.

Неотклонно по пътя към социализма.

Ние комунистите сме част от народа.

Ние, потомците на самоковските комунари сме за преустройство.

Ние сме за реално преустройство и демокрация.

Ние сме с партията на Благоев и Димитров, в борбата за обновление за демократичен и хуманен социализъм.

Ние ще сме първи и без член първи.

Никога вече разминаване между думи и дела.

Нова Конституция – горд и единен народ.

Отговорност, ред и дисциплина.

Отмяна на номенклатурния подбор.

Партията – гарант за социална справедливост.

Подкрепяме идеята за промяна на член 1 от Конституцията.

Подкрепяме новия курс на партията.

Политическа култура в диалога.

Помни 9 юни, пази 10 ноември.

Портрет на Ленин – на него надпис „Да“.

ППО – огнища на революционно обновление.

Преустройство без Ж…овци.

Преустройство и социализъм.

Преустройство начело с БКП.

Процес на диалог и партньорство.

Пълна подкрепа на решенията на пленума за ускоряване на преустройството в нашата страна

Разчитаме на себе си, а не на член 1 от Конституцията.

Решително подкрепяме революционните пленуми.

С БКП – за обновен, демократичен, хуманен социализъм.

С БКП - за демокрация, плурализъм и правова държава.

С БКП – напред.

Само БКП. С БКП напред.

Само БКП може да изведе страната от кризата.

Социализъм.

Сплотени около БКП.

СССР – наш истински приятел.

Телевизията е на българския народ, а не на Кеворкян.

Телевизията и Радиото в служба на преустройството.

Честност, гласност, демокрация за всичко.

Член 1 (Помита го една метла).

196 ППО – Плурализъм – да, екстремизъм – не.

 

13.12.1989 г. Митинг на БЗНС, София. Около паметника на Иван Вазов.

 

БЗНС – активен строител на демократична България.

БЗНС – независим и единен.

БКП – без доверие.

Владко и татко ги укриват сладко.

Единен, самостоятелен БЗНС.

И в смъртта са живи (портрети на Ал. Стамболийски, Н. Петков, два портрета на Стамболийски, оранжеви знамена).

Многопартийност. Не на червената буржоазия. (10.12.1989 г., Многопартийност – не на червената демагогия.).

Не на червената буржоазия.

Плурализъм – БЗНС – самостоятелна партия.

Член 1 (пометен от метличката).

 

14.12.1989 г. „Екстремисткият митинг” (29)

„Живата верига“ пред Народното събрание при откриването на сесията му (по същество митинг).

 

Всичко бе концентрирано около отхвърлянето на член Първи от Конституцията (12) и против Комунистическата партия. Само един лозунг за демокрация и само два за социална справедливост. Всъщност с искането за отмяна на член 1 се изразява съпричастност към идеята за демокрация, нещо повече, нейната отмяна е основна гаранция, за да има демокрация и за да се срине еднопартийната тоталитарна система. Малко лозунги, много викове. Този митинг бе връх на безидейността.

Екстремизъм, обаче нямаше. Няколкото крясъка „Смърт на комунистите!“, сами по себе си екстремистки, не могат да бъдат основание за определението на този митинг като екстремистки. За съжаление те се превърнаха в лайтмотив на следващите митинги, организирани от СДС.

Всъщност митингът искаше нещо вече получено. Предния ден БКП на митинга пред БНБ обяви, че се отказва от член 1, но дори само за внасянето на предложение след 2 седмици. Една трета се отнасяха именно до този толкова ключов член – вече политически мъртвец, предопределящ същността на тоталитарната система. Оригиналността, богатството на смисъла, изразните похвати рязко спадаха. Показателно беше, че лозунгите ставаха все по-малко и по-кратки. Интересен бе фактът, че записаните възгласи от своя страна се увеличаваха и то не само като бройка, а като повтарящи се единици.

Наложи се един от най-трайните „аксесоари” на демокрацията, който се утвърди и до днес като символ на бдителност - свещта в пластмасова чашка с надпис. Много често върху чашките бе изписано Член 1 (зачертан с Х). 

Пред парламента се наложи възгласът: „Бягат мишките!” като символ на страхливците, които първи напускат кораба. Срещу народните представители се изсипа огън и жупел: „Долу БКП! Къде са народните представители? Милицията ги е прибрала! Оставка! Вън! Вън диктаторите от парламента! Хайдуци! Демагози! Мафия! Долу БКП! Подкрепа! Мафията! Октопод! Самозванци, как не ви е срам! Смърт на демагозите! Що ни превърнахте в крепостни селяни! Щрауси-оставка!“

Имаше и една не по-малко мощна „струя“ възгласи, под обединяващото мото „Ние“: „Всеки ден ще е така! Дойде и нашето време! Кой ни е питал за тези коли! МВР – с нас! Не ви искаме! Ние сме по-силни! Тук сме! Чакаме!”

„Живата верига“ пееше и „Мила Родино“ и „Върви народе възродени!“ Добави новия „фолклор“, възприет от показания по телевизията 5-минутен митинг-стачка от Прага - дрънкане с ключове.

На един плакат с изрисувано БКП върху „К“ имаше корона имаше надпис: „Държавата това съм аз“. Едната ръка държеше хляб, а другата – хлебарски нож. Явно се намекваше за френския Крал-Слънце, съчетан с българската поговорка за хляба и ножа: „В него хляба, в него ножа.“

И в друг плакат имаше вплетена поговорка: „Който копае гроб другиму, сам пада в него”. И за да няма никакво съмнение за кого става дума, е добавено: „Комунистите.“

Използването на сърпа и чука като „подпис“ присъстваше на два лозунга. На единия пишеше „Не искаме монОпол“, като О направено голямо от сърп и чук и отдолу бе изписано „НЕ“. Да другия въпросителна и удивителна като сърп и чук бяха кръстосани до заявлението: „Нов съвременен парламент, а не криминално народно събрание.“ 

Използването на децата за „носители” на лозунги стигна до пълна безотговорност и лицемерие. Един млад баща бе преметнал през врата детето си, почти бебе, надпис „И аз не искам член 1-ви!” Нека да оставим детството на децата. Нека сами да избират как ще живеят. 

И друг скеч продължи традицията за мерцедесите и трабантите: „Мерцедесите на народа, москвичите на партията!“ Един милиционер репликира: „И на мен ми се щé!“

Наложиха се стъпка по стъпка новите лидери. Желю Желев бе аплодиран като президент с възгласи: „Победа!“ Това обаче не попречи на множеството, когато той се показа от балкона на Студентския дом с идеята да „успокоява хората“, да бъде „полят“ възгласи: „Желю Желев - демагог!“

Д-р Константин Тренчев след него прочете Резолюция на митинга, която го наелектризира. Емил Кошлуков – председател на Националното Студентско Движение от СУ „Св. Климент Охридски“ прочете връчената по-рано (към 15.00 часа) студентска петиция до Народното събрание с думите: „Да ви я прочета, та да знаете какво съм връчил на НС, че кой знае как ще я изопачат“. Студентската колона тръгна от сградата на Народния театър „Иван Вазов”.

Дори и на най-невъздържания, най-екстремисткия митинг на 14.11.1989 г. никой никого не наби, никой никого не удари, едно стъкло не бе счупено. Той бе такъв не заради Декларацията на Народното събрание. Когато все пак хората се сблъскваха, се извиняваха. Но все пак това бе твърде малко. Защото пак там бе достигната възможно най-ниската точка на политическата култура. Призивите към народните представители бяха зловещи. Посрещна ги тълпа. Именно тълпа. Не е празна дума. Аз бях там, а който не е бил, е гледал телевизията. Но по телевизията липсваха детайлите. Една линейка бе „окована“ от „живата верига“. Десетки ръце започнаха стръвно да я клатят с гръмогласния рев: „Бягат!“ (народните представители). А ако вътре имаше човек и от минутите се решаваше човешки живот…

Изходите на Народното събрание бяха блокирани. Един журналист се опита да излезе – освиркаха го. Трябваше да покаже журналистическата си карта, за да го пуснат. Какъв срам!

Изобщо, всичко си имаме, богати сме. И, както винаги, позакъсняхме. И въпреки всичко, нашата митингова демокрация носи нашенския, за добро или за лошо, носи нашенския български привкус.

Твърде дълго правото на силата ни е ръководила, а не силата на правото. Но не се отърсваме от нея и до днес. Затова толкова много са лозунгите за смърт и разправа… Разплатата с миналото е обяснима. Озлоблението и раните, също. Всеки ги носи по своему в себе си, заради изгубените илюзии. Но как да забравиш нетърпимостта и беса в нечии лица, загубили човешки облик.

Всички говорят за култура на диалог, в името на свободата на човека, на България, а уважавани люде на митинга на Независимите демократични дружества крещят фанатично: „И ако не се изпълнят нашите искания, машините да замлъкнат, заводите да опустеят…“ И събраното пред катедралния храм множество, отвръщаше единогласно: „Да опустеят…“ След свършването на митинга двама мъже разговаряха: „Ще опустеят, но и магазините съвсем ще опустеят…“ И по-нататък: „Колко му е на българина. А с какво ще храни децата си?“ „На чехите, като им каза Адамец, министър-председателят, че ако стачкува Прага 2 часа – това са 50 милиона крони, а за страната – 70 милиона крони загуба. Приеха 5-те минути“. „Виж, немците са сериозна работа – подхвърли друг – те свършиха тази работа в работно време“. Така беше. Даже конгресът на тяхната партия бе в извънработно време, в събота и неделя. Заседаваха 17 часа непрекъснато.

Ето това си е нашето, българско. Ние сме хора на крайностите, на емоциите, на приказките. И дали някой ден, нечий глас използвайки стадното чувство, няма да се възползва от стадното чувство и да ни поведе към безхаберието. Ще се намери ли друг глас да каже: „Спрете!“ А ще се спрем ли? Ще се досетим ли, че сме част от Европата... Ще си говорим ли за култура на политически диалог, а ще решаваме да решаваме споровете помежду си с правото на силата.

Организаторите на митинга от 14 декември побързаха да прочетат Резолюцията си и да поканят хората да си вървят. Половината приеха. А другите? Кой ще отговаря за техните действия? Не е ли това провокация към употреба на сила. 

Същия ден почина акад. Андрей Сахаров. Бе обявено бдение пред „Александър Невски“. Вместо гробна тишина, молитвено мълчание, човешка скръб пред загубата на този голям човек и страдалец, дошлите за бдение, на преклонение, на почит, бяха твърде, твърде малко. Тези, които бяха дошли на бдението, но поведението им бе твърде оскърбително за този човек. И на митинги, и на бдение ще трябва да се учим. И на памет, и на търпение. Измина един месец, не е нито много, не е нито малко. Но най-трудно ще си върнем доверието…

 

Автономия на ВУЗ.

Без парламент.

БКП (върху „К” – корона. Надпис „Държавата това съм аз“.

Едната ръка държи хляб, другата – хлебарски нож: Хлябът и ножът).

Безрезервно недоверие на БКП.

Вън диктаторите от парламента.

Демокрация.

Доверие? Само срещу редовен достъп до банковите ви сметки.

Долу чл. 1-ви!

И аз не искам член 1. (през врата на едно дете, почти бебе).

Избори – сега.

Който копае гроб другиму, сам пада в него. Комунистите.

Край на партийния монопол.

Много гърми, а не вали.

Народните пари не са партийна собственост, върнете я.

Ние няма да си тръгнеме, докато премахнете член 1.

Не искаме монОпол (О направено голямо от сърп и чук и отдолу „НЕ”).

Нов съвременен парламент, а не криминално народно събрание. (отстрани кръстосани въпросителна и удивителна като сърп и чук)

Новата конституция – рожба на демокрацията в България.

НСД ВХТИ.

Парите на милионерите за студентски стипендии.

Преустройство или преброяване на наивниците.

Привилегии никъде и никому.

Пълно и незабавно премахване на всички привилегии.

Първи член не е за мен.

Член 1 (зачертан с Х).

Член 1. (Отдолу надпис „Равенство”).

 

Възгласи

 

БКП – военна организация.

Бягат мишките!

Временно правителство.

Всеки ден ще е така!

Демагози, как не ви е срам!

Дойде и нашето време.

Долу партийната телевизия!

Желю Желев – демагог! 

Желю Желев – президент!

Желю – президент! Победа!

Живков си е ваш, не го щем при нас!

Идете в Букурещ!

Излезте!

Излезте както вчера!

Кой ни е питал за тези коли?

Къде са народните представители, милицията ги е прибрала.

МВР – с нас!

Мерцедесите на народа, москвичите на партията! (Репликира един милиционер: „И на мен ми се ще!“

Недоверие.

Ние сме по-силни!

Ново правителство.

Оставка! Вън! Хайдуци! Демагози! Мафия! Долу БКП! Подкрепа! Мафията! Октопод! Щрауси-оставка!

Продажна телевизия!

Разбойническо дело. Не ви искаме!

Самозванци, как не ви е срам!

Силни сме.

Смърт на демагозите!

Чакаме!

Що ни превърнахте в крепостни селяни!

Бягат мишките, страхливците! 

 

Изходите на Народното събрание са блокирани. Един човек се опитва да излезе – освиркват го. Показва журналистическа карта, за да го пуснат.

- Песни: „Мила Родино” и „Върви народе възродени!“

- дрънкане с ключове като на показания по телевизията 5 минутен митинг- стачка от Прага.

- Ж. Желев – от балкона на Студентския дом „успокояваше хората”. Това предизвика възгласи: „Желю Желев - демагог!”

- Д-р Константин Тренчев след него прочете Резолюция на митинга, която го наелектризира.

- Емил Кошлуков – председател на НСД от СУ „Св. Климент Охридски” прочете връчената по-рано (към 15.00 часа) студентска петиция до Народното събрание с думите: „Да ви я прочета, та да знаете какво съм връчил на НС, че кой знае как ще я изопачат“. Студентската колона тръгна от сградата на Народния театър „Иван Вазов.“

 

Методи Милотинов, парламентарен репортер, свидетел на събитията на 14 декември 1989 г., отвътре.

Парламентът заседаваше от 3 часа. Но вече наближаваше вечерта, здрача, площадът се изпълни. Освиркването отвън започна да смущава работата на парламента. В залата се чуваше. Основното искане беше отпадането на член 1 (от Конституцията). Това беше една сесия, която беше свикана много бързо и с изключително много точки от дневния ред. И много важни. Например, това за след един месец да се обсъди въпросът за отмяната на член 1, да се избере комисия срещу хилядите подписи на русенци за нарушенията на министъра Петър Петров, бивш първи секретар на Русе, който е подтискал протестите за обгазяването. Набързо си бяха подали оставка, по-точно молби да им се прекрати мандатът няколко души народни представители. Георги Джагаров си поднесе оставката като зам.-председател на Държавния съвет. Освен това на тази сесия се предвиждаше да бъде обсъден въпросът да не се поставят портрети на живи ръководители в държавни учреждения и на други места.

Христо Милков: И това става все докато отвън кипи?

Методи Милотинов: Все докато отвън кипи! Също така беше обсъден на първо четене и законопроект за амнистия на политическите затворници.

И още нещо, което наричаме сега социология. Все се решение за създаване на Национален център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).

Разбира се, беше изслушан и доклад от министъра на вътрешните работи за случая пред „Кристал“, по който станаха интересни разисквания.

Моят колега Михаил Гуринов, вече покойник, изпраща на няколко пъти бележки до Станко Тодоров – това съм го видял с очите си - , че отвън обстановката е нетърпима. Другарят Станко Тодоров изглежда уведомяваше другите ръководители на държавата за това, но някакви мерки не се почувстваха. И тогава именно дойде това предложение на един от народните представители: на Нешка Робева, на генерал Васил Зикулов, шеф на военното разузнаване (вж. цитат от изказване на Нешка Робева, която се обръща към председателя на НС Станко Тодоров, генералния секретар Петър Младенов и народните представители и предлага да се излъчи контактна група, за да успокои хората, че ще отпадне член 1). Това беше възелът – член 1 от Конституцията.

А вътре – в Народното събрание – при започването на обсъждането на дневния ред народният представител Александър Димитров от БЗНС, народен представител от Кюстендил, постави искане като точка от дневния ред да бъде включена отмяната на член 1.

Аз мога да кажа, че то е записано в стенограмата, „с оживление“, „с насмешка“, бе посрещнато това предложение от страна на болшинството народни представители. Явно не се разбираше за какво става дума. И дневният ред тръгна по начина, по който бе подготвен предварително. Но въпреки всичко, вклинявайки се вътре, редица народни представители без това да се обсъжда, отново се връщаха на въпроса, който искаха хората да бъде поставен като централна точка от дневния ред. Това беше Илчо Димитров, много силно е тук изказването на Орлин Загоров. Той каза тогава: „Аз лично не съм убеден в обяснението, което ни се дава от юристите, че решението за отпадането на член 1 е противоконституционно. Предвидената уговорка за 1 месец е изпълнена, защото вече мина 1 месец, откакто този въпрос беше поставен от народа, а не от една отделна комисия“. Доста хора се изказаха по този въпрос и въпреки всичко не беше включено в дневния ред.

Петър Младенов предложи да се изпрати група депутати да говорят с хората. Включиха Нешка Робева, включиха самия Станко Тодоров, доколкото си спомням беше и Светлин Русев, но сега, доколкото виждам от стенограмата, не е бил там. Те излязоха, нас, журналистите, не ни пуснаха. Или по-точно, пуснаха ни на метър-два, и ни вкараха навътре.

Нешка Робева – с мегафон – никой не я слушаше. Станко Тодоров – с мегафон – никой не го слушаше. През това малко фоайе се събраха депутати, но не отвън. Това бяха генерали: по това време цялото ръководство на Министерството на отбраната и командващите армии бяха народни представители. Те бяха тук. И никой не излизаше. По това време се зададе като на бял кон Петър Младенов: „Чакайте сега, аз ще отида, аз ще изляза”. И излезе, с мегафон, но не се получи. Трите часа, които бяха за свиркане, не бяха използвани от ръководството на парламента, така че да има една озвучителна уредба, една озвучителна инсталация, която да доведе на последния митингуващ гласа на председателя на парламента, на председателя на Държавния съвет.

И всичко това не даде резултат. Вътре кипеше вече между народните представители. Спомням си като сега, нека да не го заклеймявам един народен представител, който каза после: „Не помня, че съм правил такива неща”, който казваше: „Няма ли армия, бе, няма ли милиция, бе!” и крещеше, с все сила крещеше. Генералите го гледаха и никой нищо не му отговаряше. Лично аз поисках да попитам нещо Иван Панев, разбрах, че той не е адекватен. Просто много добре се познаваме, познавам му и стила и той ми знае и моя стил, започнах и с шега, че така не върви: „Иване… другарю Панев…“ – пак мълчи, гледа встрани: „А-а-а…!“ Пак не може да ми отговори. Паника вече настъпи вътре. Охраната беше толкова рехава, че само група екстремисти да беше тръгнала, никой нямаше да може да ги спре.

През това време като отвориха вратата Петър Младенов да влезе обратно, се чуваше гласът на Желю Желев, и те го освиркаха. „Господа, господа, спокойно…“

Парламентът не работи близо един час, търсеше се изход. Приета беше една декларация, която осъжда тези неща. (вж: декларация). Но все пак изходът, който беше намерен, беше формален. Вярно е, че отвън имаше лозунги, които бяха за осъждане. Но искането за отмяна на член 1 оставаше с пълна сила, абсолютно с пълна сила. И продължи много спокойно да се работи, много спокойно да се работи. На следващия ден довършиха приемането на закона, и сякаш, че нищо не е било – така се разотидоха… просто така се разотидоха.

Останаха си хората, които тук поставиха тези въпроси, като Нешка Робева, като Орлин Загоров, като Илчо Димитров, като ген. Зикулов, като ген. Карамфилов, който по това време беше зам.-министър на отбраната също, да висят, да витаят. Струва ми се, че в случая явно се правеше тактическо отстъпление от позициите, такова отстъпление, което да не показва слабост у тези, които правят отстъплението – в случая ръководителите на БКП, на българското правителство и на българската държава.

По-нататък работата продължи след един месец, след Нова година, член 1 беше отменен, падна и така, но навън – вие сте били навън, знаете колко дълго време хората продължиха да седят и да свиркат и не само свиркаха.

Христо Милков: Само дето не щурмуваха парламента…

Методи Милотинов: Аз това казвам: една рехава охрана, много рехава охрана.

Христо Милков: Имаше сключена „жива верига“ (на 14 декември 1989 г., около Народното събрание). Там е случката с мерцедеса.

Методи Милотинов: Ужас…! Като линейка.

Христо Милков: То си беше линейка.

Методи Милотинов: Това ми направи много силно впечатление, като го четох.

Христо Милков по повод декларацията на НС: Декларацията е демодирана и като съдържание и като език.

Методи Милотинов: Защо в момента още БСП нищо ново не предлага – демодирани неща, демодирани спомени за миналото. А хората искат спомени за бъдещето.

Русенският кандидат за кмет на местните избори от 1999 г. Калчев защо спечели? Заради откровеността си. Той си има извънбрачно дете. Излязъл по местната телевизия и си го припознал: „Да! Имам акта му за раждане!“ И така. Хората го уважават заради откровеността му.

Христо Милков: Това е човешко.

Методи Милотинов: Ето Ви откровеността какво печели. Защо Костадинов отиде на първи тур в Бургас, въпреки че Костов отговаряше лично? Костадинов малцина са го виждали, че отива с кола на работа. Ходи си из Бургас пеша. Из градината се разхожда със семейството.

Христо Милков. Спортно облечен. Днес какво хубаво интервю има в „Труд“ с него (на журналистката Валерия Велева – б.а., Х.М.).

Методи Милотинов: Той е умен човек.

Христо Милков: Той е юрист.

Методи Милкотинов: Много юристи има… И тук са демоде декларациите… Да! „За първи път в страната…“

Христо Милков: Кой я е съчинявал тази декларация, толкова демодирана!

Методи Милотинов: И отгоре на всичко Петър Младенов казва: „Сега аз ще им докажа на моите другари, че не могат да овладяват хората.“

Христо Милков: И отгоре на всичко тази история с танковете, ако изобщо е вярна.

Методи Милотинов: А защо той не излезе пред Българската телевизия да каже с ръка на сърцето или както искате: „Народе мой, аз съм твоят държавен глава: „Не съм казвал такова нещо“ или „Да, казах, и веднага усетих какво казах, и не подписах нито един документ един войник да излезе, та кàмо ли танкове. Извинявай народе, прости ми!“

Христо Милков: Щяха ли да му простят?

Методи Милотинов: Разбира се, че щяха да му простят. Защото той това не го каза. Надежда Михайлова излезе ли да каже: „Аз не съм казвала такова нещо!“

Христо Милков: Не каза (По повод записа с нейни изявления и на ръководители на СДС на централно и местно равнище, публикуван изцяло във в. „Дума“ в навечерието на местните избори от 1999 г.).

Методи Милотинов: Значи, че е казала. Но и за неговото… И се мотаем. Експертиза на касетата. Възможно е. Но липсва неговото мнение. Неговото свидетелство.

Съпругата на господин Хелмут Кол на третия-четвъртия месец след като стана канцлер. И той я качва на самолета и с децата – закара ги в малкия град там откъдето са. И всеки петък с хеликоптера се прибира при семейството: тук аз съм канцлер, там съм ти съпруг. И го знае цяла Германия и не го упреква.

Христо Милков: Както Франсоа Митеран като умря, на гроба му бяха освен семейството му и извънбрачната му дъщеря и майка й.

Методи Милотинов: Естествено!... „Аз сега ще им докажа на моите другари, че те не умеят да владеят масите: сега се сетих, за точните думи на Петър Младенов… Шантавелки! Просто шантавелки!

Христо Милков: Да владееш масите…! Самата мисъл, самата терминология е толкова идиотска… А какви бяха като поведение народните представители вътре в парламента?

Методи Милотинов: Изплашени.

Христо Милков: А какви разговори се водеха?

Методи Милотинов: Най-важното е, че почти няма разговори. Хората са неадекватни, те не са очаквали… 

Христо Милков: Как може да не са очаквали, като за пръв път въпросът за отмяната на член първи беше поставен на 3 ноември 1989 г. в петицията, която тръгна от Южния парк до Народното събрание.

Методи Милотинов: Вие знаете ли, че тя беше подценена. Самият факт, че оставиха да ги приеме не председателят на парламента, а Атанас Димитров⁵, който по това време беше заместник-председател, който прие трима или четирима души в кабинета си – страничен, веднага до входната врата, пролича, че този въпрос се подценява. Спомням си много добре, че в тези дни имаше едно съвещание в НДК по екологията. И Петър Слабаков вдига ръка да вземе думата. И Пенчо Кубадински вика: „Не му давайте думата, бе, той е пиян, той е пиян!“ С такова пренебрежение се отнасяха, недооценяваха…

Тук ще направя една скоба: не знам дали знаете, че за събитията в Гданск министър-председателят на Полша Сиренкевич казва: „Това са хулигани, това са хулигани!“ И тези мирни граждани, които протестират, които наричаш „хулигани“, като започнаха да рушат магазините, и не взимат, не крадат от магазините, направиха маса поразии, заради това, че са наречени „хулигани.“

Христо Милков: А журналистическата мафия как реагираше?

Методи Милотинов: По това време журналистите бяха малко на брой вътре в събранието. От радиото си спомням беше Коста Филипов⁶, Захари Станимиров. Аз работех за районна радиостанция, защото вече бях извън Радиото, извън – в смисъл, че бях на свободна практика. БТА работят на горния етаж. Те дори са далеч и нямат зрителен контакт със събитието. Те слушат по радиоточката дебатите в залата, и от време на време слизат до бюфета. И затова БТА не даде нищо и за предаване за чужбина.

Христо Милков: Телевизията имаше камери.

Методи Милотинов: Телевизията имаше камери, защото има камери там – първо, защото ги има като събитие, като митинг и второ, защото излязоха камери отвътре, като разбраха, че ще излиза държавният глава: вътре има камери. И сега има камери – поне 7-8 камери. И тогава имаше. Колегията са едни срещу други: просто никой с никого. Изплашиха се хората.

 

17.12.1989 г. Пл. „Света Неделя“, СДС

 

Никога вече тоталитарна система! (снимка на Тодор Живков).

Нова година, нов парламент. Извинете се! (10.12.1989 г.).

Нови избори за патриарх и членове на Светия Синод.

Отменете забраната на ЗМС и Академичния ЗМС. От другата страна: Отменете закона за забрана на БЗНП (НП).

Свещеникът – будител на народната свяст (съвест – 10.12.1989 г., А. Петров).

Свобода на словото! (снимка на избрани съчинения на Тодор Живков).

 

Тодор Живков – на „горещия стол на „Всяка неделя“ (10.12.1989 г.).

 

24.12.1989 г. Митинг на войнишките майки, организиран от БКП

 

Водеща: Имам една голяма молба към Вас, уважаема др. Кофарджиева. Не четете това, което сте написали за митинга, изберете от сърцето си слово за войнишките майки. (Браво!)

К.: Сестри, братя, скъпи съграждани и съгражданки. Днес повече от всякога човечеството изстрадало, разстрелвано, грабено, унижавано и изтезавано се стреми към свобода, към мир, към демокрация, независимост и разбирателство. Днес повече от всякога то има нужда от човечност, от разум, от разбиране, от зачитане на неговите права и достойнство. Свидетели сме на бурно и непредвидимо бързо извършващи се промени у нас, в най-близките ни приятелски държави, в целия свят. Като мощен ураган връхлетя бурята и призова възбунените свои синове. От 10 ноември насам трепетно живеем под знака на историческа съдбовност, на революционен прелом. В тези вълнуващи дни на покълнали надежди, на радикално обновление, дни на преценка и сурова равносметка, дни, в които народът възправя ръст, за да се отърси от всичко фалшиво, за да потърси и намери себе си, граждански, трудово, духовно, нравствено израснал, пречистен, противоречив, но единен. Ние търсим себе си, а новородената свобода, крехка и нежна, осветява пътя ни и нека той бъде сложен, понякога мъчително труден, противоречив или опасно стръмен, но нека никога не бъде кървав.

Защото два дни само ни делят от трагедията и ликуващата радост на въстаналия румънски народ, от свалянето на диктатора Николае Чаушеску. Ликуваме, радваме се, и ние плачем, потресени от ужаса на Вартоломеевите нощи. С каква висока цена, с какъв героизъм и саможертва, достойни за преклонение, за най-високо уважение и възхищение многострадалният румънски народ извоюва своята най-скъпа, трагично светла победа. Падна монархът и неговата свита. Ние знаем мъченията на този народ, той гладуваше, той студуваше, живееше потиснат и унизен, години търпеше ужасяващия гнет на една монархична тоталитарна власт, без свобода, без човечност. Румъния беше откъсната и изолирана от всички демократични промени. Като че ли от всичко, което ставаше наоколо, не се отнасяше до нея, като че ли тази държава-затвор, от която лъхаше студ и отчуждение никога не можеше да бъде превзета, като че ли…

Но народът с живо и будно чувство намери сили и мъжество, за да въстане с неистова воля за свобода и демокрация, трагично величав, гол, уязвим, се хвърли в огъня, на барикадите, по покривите, в подземията, срещу обучени снайперисти на Държавна сигурност, в желязната хватка на средновековните екзекутори. Един народ, нашият братски румънски народ, посрещна утрото на своята светла ера с реки от димяща кръв.

Светът на социализма се отърсва от жестоката сталинистка система, за да потърси своя истински път към демокрация и човечност. Нашият народ благодарение риска, самообладанието и нашето Политбюро, на нашето партийно ръководство, влезе в революцията по мирен път. Нека никога оръдеен залп или картечен откос не стреля в нашите деца, в нашето бъдеще, в нашата вяра, че не само утре, но днес още, животът може да бъде по-мъдър и по-хубав (песен „Утре започва от днес“⁷ – Х.М.).

Майка съм на двама сина. По-малкият е новобранец. Това са нашите момчета, тук сте вие, майки и сестри, майки, братя любимите на момчета. Това са нашите момчета, нашите най-близки, най-любими, жизнени, невъздържани, но честни, храбри, които научихме да обичат свободата, да милеят за род. Преди месец те застанаха пред родния трибагреник и под знамената на българската слава, знамена, превели народа ни през хиляди битки в името на свободата, в името на равенството, на чиста и свята република, в името на идеала хората да се обичат като братя те се заклеха да дадат своя свещен обет. Дано никога синовете ни, дано синовете ни не проявят своите бойни умения във война, в братоубийствени репресии, дано никога свободата, която се роди днес, не бъде обагрена в кръвта на най-чистите и на нашите деца.

ВОДЕЩА: Думите на една жена, на една майка, ми дават основание да внеса корекция в хода на този митинг. Снайперистите на тази зловеща армия на Чаушеску накараха света да изтръпне. Ние също имаме такъв отряд за защита на хората. Ако тук на митинга има представител на отряда, наречен „Червените барети“, нека дойде тук на трибуната. Искам да попитам от ваше име: „Ще се изправят ли тези момчета, тези войници, срещу своя народ?“

- Има, да, има!

- Казвам се Иван Иларионов и съм служител на поделението, което води борба с особено престъпните елементи и защитава труда, честния труд на целия български народ. (Браво! Ръкопляскания).

- Искам да Ви попитам, другарю Иларионов, къде сте се учил Вие, дали няма да бъдете като онези еничари, които стреляха в народа си?

- Аз съм развълнуван, но ще кажа на всички. Потомък съм на дунавски рибари и родопски селяни (Браво!). Баща ми е граничен офицер, дал здравето си, за да защити границите на България. Моите колеги са синове на работници, на селяни, на интелигенти. Това сме ние! (Браво! Ръкопляскания). Разрешете ми… искам да ви кажа едно. Споделяме с колегите това, което става в Румъния. Ние сме силно възбудени, ние сме отвратени от тази армия, лична, на Чаушеску, която няма нищо общо със сигурността, която трябва да защитава… със сигурността на Румъния. Тя, тази армия, защитава лични интереси. Ние сме народна армия. Обикновено не е прието да говорим за своята работа и за себе си. Но аз ще ви кажа, че нашите отряди, че ние също знаехме за това, което ставаше на 10 ноември и го подкрепяхме и бяхме готови заедно с БНА да се изправим срещу тези, които са срещу преустройството, които не го подкрепят и в ЦК дори! (От рехави ръкопляскания към бурно „Браво!” при ЦК).

Братя българи!... Много се вълнувам… Братя българи!... Разрешете ми да ви кажа: нито един чекист, нито един милиционер, не ще изстреля нито един патрон срещу своя народ! Никога! (В отговор: „Браво!“ и продължителни ръкопляскания. „Юнаци!“ 8 пъти отсечено, без пауза, с ясна дикция, очевидно клака).

Водеща: Др. Иларионов, кажете ни в последните месеци, кажете… дайте пример от живота на отрядите, в който вие се намесихте не на думи, а на дела да спасявате човешки живот. Намерете такъв пример, ако има.

Иларионов: Аз не съм оратор, не мога

 

Бдение пред „Александър Невски”, организирано от Демократичните сили, 24.12.1989 г., София

 

Лозунги:

Демокрация.

Ние сме за демилитаризация на спорта.

Не на палача и неговата клика.

Ненасилие.

Знак на „Подкрепа”.

 

Красимир Коджабашев: 

Граждани и приятели на бойните изкуства. Искам да се обърна към народа на Румъния. Нека да им кажем какво мислим.

Предлагам, ако сте съгласни, да приемем обръщение към румънския народ.

Ние, гражданите на НРБ, събрани на спонтанен митинг в подкрепа на демокрацията, изразяваме своята солидарност с братския румънски народ, който въстана срещу ненавистния фашистки режим на диктатора Николае Чаушеску.

Братя румънци, ние сме с вас в тези трудни за демокрацията мигове. Ние сме готови да ви окажем всестранна подкрепа, необходима за защита на демократичните завоевания. Да живее свободна и демократична Румъния! Вечна слава на геройски падналите за свобода и демокрация!

 

Интервюта на бдението пред „Александър Невски”

 

РХА: Добър ден, от Българското радио съм. Вие спортувате ли някое от бойните изкуства.

- Спортувам, да.

РХА: От кога и кое?

- Четири години съм играл карате шото-кан, сега в момента спортувам айки-до поради простата причина, че няма къде да практикувам каратето по независим начин. Надявам се, че след Нова година всичко ще се оправи.

РХА: А как се чувствате след тренировки. Въобще налагало ли Ви се е да практикувате в живота това, което сте научили?

- Никога досега не ми се е случвало. Може би защото е имало някой път провокации, но винаги съм избягвал. Чувствам се много добре.

РХА: Имам предвид и нещо друго: може би понякога трябва да защитите човек и това умение означава много.

- Естествено, ако се наложи, може би… само в краен случай ще прибягна до това нещо. Съмнявам се. Нас ни възпитават в ненасилие и уважение към противника. Много е трудно. Според мен, поне тези хора, които познавам, никога няма да се намесят. Безцелно… само в краен случай.

РХА: Вие не се представихте.

- Здравко Рачев се казвам, аспирант.

- Аз се казвам Александър Ненков, студент съм първа година, право. Занимавам се от четири години с Тай-куен-до. Т.е. от времето, когато бойните изкуства бяха много жестоко потискани и дискриминирани. Така че съм бил свидетел на всички трудности, през които сме минали, за да достигнем до този съюз, който сега изградихме. Бих казал, че бойните изкуства са една система за всестранно развитие на човека – не само физическо, но и духовно. Това е доказано много пъти и на много места. Доказателство за това е, че в много страни бойните изкуства са въведени за физическо възпитание – Япония, Швеция. Дори Тай-куен-до, с което се занимавам, на олимпиадата в Сеул бе предложено и на следващата олимпиада ще бъде олимпийски спорт. Това първо опровергава всички клевети, които се отправят към бойните изкуства. Това е най-голямото доказателство. И това е нашето най-голямо основание да развиваме по-нататък бойните изкуства. Също така искам да кажа, че в България е на много ниско ниво масовизацията на спорта, а именно при бойните изкуства се забелязва един огромен интерес от страна на всички среди, като се започне още от малки деца и се стигне до хора, които са минали възрастта за активна спортна дейност, които идват просто да си поддържат формата, да поддържат един бодър дух и мисля, че това те постигат при нас. И с това може да се обясни широкият интерес у всички групи у нашето общество.

РХА: Как коментирате участието на парашутистите и тези, които стреляха от хеликоптерите срещу населението на Румъния?

З.Р.: Става дума за командосите. Как мога да коментирам? Това са хора, които са първо фанатично верни и второ, много ограничени, които са така да се каже еничарите на Чаушеску . Може би са били принудени и само за това са били възпитавани. Моето мнение е, че това са едни ограничени, заблудени хора. 

РХА: Питам Ви като човек на изкуството, което практикувате, а и като човек на морала.

З.Р.: Аморално, античовешко и всичко анти, анти, анти.

А.Н.: И мисля, че това е една от проявите на милитаризацията на бойните изкуства и на спорта специално, които са използвани за военни, антидемократични цели. Мисля, че в нашата страна до преди 10 ноември това беше осъществявано, и както бе споменато, при разпръскването на демонстрацията пред „Кристал” са участвали тези хора, които бяха монополизирали военните и в частност милицията и Държавна сигурност. Дотогава само те имаха официално право да се занимават с тези изкуства и именно това тяхно право беше монополизирано. И виждате за какви цели може да бъде използвано това.

РХА (Към Румен Лозев): Как коментирате участието на спортистите, които участието на спортистите, които участваха на страната на армията при завземането на властта в Румъния? Парашутистите…

Р.Л.: На страната на армията… Предполагам, че както всички честни хора, са застанали на страната на армията. Просто бях възхитен от целия румънски народ, който следих по Втора програма на Югославската телевизия. Как цивилни, невъоръжени граждани излизат, за да окажат морална подкрепа на войската, която застана на тяхна страна, слава Богу, което общо взето е традиционно за всяка войска, която в крайна сметка взима разумна позиция, за разлика от тяхното Секуритате и въобще всякакви сили за сигурност при всички тоталитарни апарати.

РХА: Вие лично на помощ на българския народ, какво направихте?

Р.Л.: Вчера веднага отидох и дадох това, което можах: храна и топли дрехи, които можах да отделя от собствения си гардероб.

РХА: Бихте ли се представили?

- Румен Лозев, студент в СУ, българска филология.

РХА: Не Ви ли смущават думите за безпартийността на ръководителите на спорта.

- Не ме смущават. Той каза да са безпартийни в смисъла на тази дума сега.Защото друга партия няма. Според мен просто партийни интереси на никоя партия не бива да бъдат защитавани в спорта.

РХА: Добре, един комунист няма ли право да бъде спортист?

- Има, разбира се. Затова разбирам думите на този, който се изказа за безпартийност. В смисъл, че интересите на партия не бива да бъдат защитавани в спорта. А в момента партията е една. Ако беше друга партия еднолично на власт, щеше да каже за нея, ако е казал въобще име на друга партия.

РХА: Добре.

- Думите са загубили своята еднозначност, истинската си стойност. Много думи като „единство” например, а ми се натрапва думата „мнозинство” в последно време. Тя е свята дума, обаче зависив какъв момент се казва, кой я казва и „единство” на страната на какво и на кого, кого защитаваме с това „единство”.

РХА: А не трябва ли отново да се върнем към думите, защото нови думи не можем да измислим, и те трябва да заживеят втори живот?

- Думите ще заживеят втори живот чрез светите дела на тези хора, които ги използват, тези, които докажат стойността на думите, които са изрекли.