Съвременна история

 

ПОМИРЕНИЕ – ДА, ПРИМИРЕНИЕ - НЕ

 

29.12.1989 г. Решение на Пленум на ЦК на БКП за връщане на имената на мюсюлманите

 

02.01.1990 г. Кърджали, Митинг организиран от мюсюлманите

 

България – на българите!

Върнете имената и правата на мюсюлманите!

Искаме правата си съгласно Конституцията и Виенския заключителен документ.

Приветстваме решението на пленума на ЦК на БКП!

Спрете потурчването на България!

Турци сме! Гяури, вън от града!

 

Скандирания: 

България! (2) Турците – в Турция!

 

2.01.1990 г., граждани на Кърджали

България – на българите!

Не предавайте България – на Йозал!

Ние не сме националисти – а патриоти!

 

4.01.1990 г. София, пред Народното събрание

 

Песни:

Мила Родино, Тих бял Дунав, От кога се зора зазорила

Стихотворение: 

Аз съм българче

- портрети и цитати на Левски

- знамена

Скандирания:

България! (2)

България е наша!

Единство! Никога Румъния!

Лъвът не носи фес!

Не на екстремизма!

Никога на колене!

 

- Актрисата Джуни Александрова при споменаване на решението от 29.12.1989 г. – прекъсната с възглас: „Демагози!”

- Акад. Кирил Серафимов при споменаване на Батак – прекъснат с възгласи: „Не щем мъст! Искаме единство! Българите-мюсюлмани са ни братя!

- Когато младеж се опитва да запали карикатура на д-р Тренчев с надпис: „Д-р Тренчев-ефенди”, една жена я угася.

„Долу неформалите! Долу предателите!”

 

Заглавия от турски вестници

„България на колене”

„Над България се вее бял флаг”

„Победа на турците”

 

- България – на българите!

- Долу предателя Тренчев и Тренчевистите!

- На турски – в Турция!

 

При скандиране „Демокрация” от СДС – освиркване.

- Свободата на България не е лотария! /снимка на същия плакат, публикуван във в. „Антени”, бр.2, 10.01.1990 г.

 

04.01.1990 г., Пазарджик

 

България, референдум, единство.

До ЦК: Защо паднахте на колене?

Докога отстъпки?

За единна България!

Нашата столица – В. Търново.

С турски имена в Турция!

Чиста и свята република.

Скандирания:

България – само на българите!

Долу националистите!

Не сме за автономия! (на турски)

 

5.01.1990 г., 19.00, София. Клубове за гласност и демокрация

Кой командирова „патриотите” в София?

Разединението налива вода в мелницата на живковистите.

 

6.01.1990 г., София, Народно събрание

- стихове на Ботев и Вазов

 

7.01.1990 г. София, Народно събрание

 

БТелевизия – лъжевизия.

България за българите. (3)

Да няма почва за пантюркизъм.

Даваш ли даваш, Балканджи Йово, България на турска вяра?

Един език, един народ, едно знаме.

Единна България! (2)

Кой целуваше турска земя?

Милицията е с народа.

Море, войводо, глава си давам, България не давам.

Нашите деди са потурчени по най-позорен начин. Защо наново ги потурчвате. БКП, вразумете се!

Ние не сме националисти, ние сме за единна България.

Не продавайте България в борбата за власт.

Не решавайте вместо народа.

Никога кръв.

Номенклатурците не са с нас.

О, неразумни юроде, защо се срамиш да се наричаш българин?

Оставка – Георги Атанасов.

Отлагане на срещата в Кувейт

Подкрепа на разединена България.

Права за всички.

Предателите вън! (2)

Референдум. (3)

Свободата на България не е лотария!

Тренчев, колко ти платиха?

Тренчев с фес (5)

Чиста и свята република (2).

Скандирания:

Армията е с нас!

България!

Единство!

Обща стачка!

Мисли на Левски (2).

-присъединяване към декларацията на Кърджали - 4

-против Кертиков

 

Запис

От митинга на пл. „Александър Невски”, 07.01.1990 г.

 

- Граждани, аз ви моля, разберете, че всяка дума, която казвам, ще тръгне през от този площад, даже и когато тя трябва да се промъкне.

 

България за българите, с турски имена – в Турция

България и Тренчев с фесове!

Отлагане на срещата в Кувейт.

Референдум за широките народни маси.

Хасково – сделката на века.

Чиста и свята република.

 

- От кога сте тук?

- От тази сутрин сме.

- Кога дойдохте?

- Някъде към 12 и половина.

В Айтос, разбираш ли, всички заведения, абсолютно, по главната улица са само с турци, само турска реч се говори. И са сигурни, че имената им ще се възвърнат. Скоро, на 29 декември се върнаха едни наши комшии турци. Знаеха, че имената им след Нова година се възвръщат, а ние сме българи и не знаехме нищо за тази работа. От къде знаят те, след като са в Турция.

- Вие как дойдохте самостоятелно?

- Самостоятелно дойдох, защото се чувстваме всички българи в тая държава. Мисля, че моят дълг е и аз да присъствам на този митинг.

- А приемате ли това, което пише в печата, радиото и телевизията, че това са номенклатурите, които защитават своята власт по тоя начин?

- Не можах да разбера въпроса?

- Смятате ли, че номенклатурните кадри на партията….

- Аз съм за, как да го кажа, разбираш ли?

- Ами така излиза, те да си вървят.

-----------------------------------------------------------------------------

- В България не е имало турци и не трябва да има. Трябва да се борим като българи, да си отиват в Турция.

- Турски имена – не…

- Ако не Ви затруднява, може да дойдете на място да видите.

- Аз съм от Радиото, наши хора има навсякъде.

- Слагаше се отрова в сиренето. Да имахме магазинери по време на прекръстването, разбира се и по време на заминаването за Турция, за чужбина.

- Какво е решението сега, в момента?

- При нас решението е следното. Да си останат българи, оказа се, че те са българи и наистина са българи. И ние си ги приемаме като българи. И, второто, да няма автономна република и третото, да се говори на чист български език. Ако искат да си упражняват своя турски език, да си го упражняват в къщи, в домовете.

- Бихте ли се представили?

- Казвам се Стамат Ненчев, работя в жп в Айтос.

…………………………………………………………………………

- Бихте ли се представили?

- Иван Илиев, студент. Искам да кажа няколко думи по повод на някои интелигенти в средствата за масова информация.

С чувство за справедливост, достойнство и патриотизъм, което обхваща цялата страна се опитват и успяват да спекулират, като го наричат национализъм, шовинизъм и екстремизъм някои среди. Настоява се средствата за масова информация да отразяват правдиво всичко, което става сега в страната. И вече в телевизионните информации започва да се утвърждава сценарий, по който в началото се дават репортажи от многохилядни митинги, като във фокуса на обектива попадат лицата на емоционално възбудени граждани, които са уловени в моменти, когато скандират лозунги „Турците в Турция” и „Предатели”, с което на цялото дело, за което се надигна България се придава националистичен и екстремистки характер. Камери и микрофони се спират на обикновени граждани, които не винаги спокойно могат да обосноват своята позиция. В другата част на репортажите се появява втора, по възможност в една или друга степен известна на обществеността личност и с поучителен тон призова за помирение, наричайки с лека ръка хиляди граждани от почти цялата страна тълпи шовинисти и екстремисти.

Такава е понякога безпристрастната позиция на някои осведомителни средства, при която зрители или слушатели ще правят оценка на обстановката.

Например в „Панорама” на 6 януари, т.е. снощи, се редуват няколко интелигенти, които призоваваха за единство чрез съгласие с решението на Пленума. Един от тях доцент Кертиков с артистично поведение и тон разкриваше мистерии от годините на Живковия режим. Негово лично право е да заема каквато си иска позиция, но евтините доводи, които беше използвал са твърде прозрачни. Най-напред искам да подчертая ясно, че когато става дума за националните интереси, никой няма право сам без думата на народа категорично сам да определя неговите интереси.

Според този наричащ себе си българин и претендиращ да познава тези интереси, те не се брояха на пръстите на едната му ръка. И тази закъснява съвест на партията не забрави да се причисли към тези, които се старателно се опитват да прехвърлят вината за напрегнатата обстановка върху местните номенклатурни апаратчици, без да знаят, че след обявяването на решението първи усетиха надигащото се негодувание на народа точно тези местни партийни ръководители. Според тях дори поповете, които посрещат и благославят преминаващите през селищата автоколони също са хора на Живков.

Що за логика? Доводите, които Кертиков изложи, насочват към едностранчиво тълкуване. Т.е., че няма никаква опасност от демографски взрив и не е имало преди години претенции за автономия на българските мюсюлмани.

Дори ако приемем, че цифрите, които той посочва за демографския растеж на българското население 1.8, за българските мюсюлмани 2.2. като факт е неправилно. Защото той изпуска да подчертае, че това са две цифри, които демографският растеж се развива в една пропорционална прогресия, и това съотношение не е константно, което той дава. Така че ако сега се направи демографско изследване резултатите няма да бъдат същите.

Кертиков без смущение се рови из нашите европейски истории, за да извади доводи за своята позиция.

От друга страна някои среди се опитват да противопоставят на народа органите на МВР в това критично положение. Но те забравят, че много от тези служители сами са били в конфликтните райони и сами са се сблъсквали с азиатските нрави и знаят и другата страна на изселването. Знаят и кое е изкарало стотици хиляди българи сега по много площади на страната. Опитват се за същото да представят тези българи като реставратори на тоталитаризма.

Мисля, че е белег и на тоталитаризма самият начин и налагане на решението от последния партиен пленум. Къде са сега тези партийни ръководители, които в 1984 и 1985 година заявяваха, че в България няма турско население. Нека сега те излязат и говорят пред митингите. Никой конкретно не се наема да посочи кои права на мюсюлманските българи като български граждани са нарушавани, разбира се, като се отрече насилието и бруталността през 1984 година, която всъщност всеки цивилизован човек трябва да отрече.

И накрая искам да кажа, че народът с всичко показа, че не е съгласен с такова решение на въпроса. И стига вече с лозунги, с викания, с екстремистки изказвания и лозунги, а да седнем, да помислим, да потърсим и предложим изводи за решаване на кризата. И всички, които са загрижени за демокрацията нека знаят, че демокрацията е всъщност думата на народа. Тази дума демокрация дори в самата нейна етимология значи народ.

- Благодаря.

-------------------------------------------------------------------------------------

- От къде сте от Търговище?

- От Търговище, село Стража.

- Как се казвате?

- Цонка Тодорова.

- Защо сте дошли?

- Дойдохме тука, за да защитим Майка България.

- Какво става в Търговище, във вашия край?

- Какво може да става? Ний хляб не можем да си вземем, как ни ругаят, как ни тормозят, не ни дават. Казват, че баща му щом се върне от екскурзията с брадвите и с танковете ще вървим по вас. Аз вчера в Търговище се изказах. Днеска дойдохме тука пак. Снощи ходихме в Разград. Ние страшно го изживяваме, страшно си посрещаме децата вечер от училище и не можем да ги пущаме. Цяло лято ние самичкия хляб си прибирахме, а сега те като дойдоха, искат република, и имената си искат. Може ли България да я разрежем на две: половината – Иван, половината – Хасан.

------------------------------------------------------------------------------------

- Кога дойдохте?

- Дойдохме на обяд.

- Как премина организацията?

- Снощи по радиото, по радиоуредбата съобщиха, че ще има организиран превоз, транспорт и подкрепа на митинга.

- Вие лично защо дойдохте?

- За да подкрепим този митинг.

- Какво е вашето мнение по решението на ЦК?

- Ние сме против решението на ЦК и искаме допитване до народа.

- Така не е конституционно. Конституционно те имат право.

- Те имат право.

- Кои са фактите, които ви карат да искате това?

- Вижте какво. При нас живеят българомохамедани. В българомохамеданските села изгониха учителките българки и им викаха „гяурки”, вие няма да обучавате нашите деца, ние ще ви избием. Специално в Гоце Делчев не са ставали, но в селата около града. И ние затова сме дошли и искаме тези работи да престанат.

- Благодаря.

………………………………………………………………………

- Добър ден, представете ми се и ми кажете от къде сте?

- Георги Григоров, живея в София.

- А Вие?

- Радослав Жеков от София.

- Аз заради знамето проявих интерес към Вас.

- Това е единна България – Мизия, Тракия и Македония по думите на Левски. Е, малко изменения има, но има предвид пределите на стара България.

- Вие тук стоите ли по митингите, които сега се провеждат или сега сте дошли?

- Когато можем, минаваме насам, когато имаме време.

- Какво ви е впечатлението от хората, от това, което казват?

- Хората са обидени. Има много изстрадали хора. Много уплашени хора.

- Разговаряте ли с тях?

- Да какво казват?

- Ами, вижте какво, всичко, което се казва тука, което хората го казват. Има нещо, което не се казва, че този въпрос е цялостен, не само да плачем за чуждите един вид, а да си кажем няколко думи и за нашите сънародници, които в момента живеят зад граница. Защото за тях никоя страна не се обявява за правата на българите живеещи там. Нито Югославия, нито Гърция, нито пък Турция. Изобщо се отрича българската нация. Крайно време е да си гледаме и нашите повече.

- Студенти ли сте?

- Да, студенти, медицина.

- Вие не се представихте.

- Румен Петков, също медицина.

- Това е добре, двама медици, които се интересуват от история.

- Знаете ли националното, не винаги трябва да се свързва с националистическото. На тези митинги, аз съм бил на всичките, никой не е пожелал смърт на някого, преследване на някого, не е бил обиден никой. Просто искат да се защитят народните интереси.

И вчера, ако доцент Кертиков каза, че това, което е национално е и националистическо, аз ще го попитам Националният фронт за освобождение на Румъния също ли са националисти. Това е. И още нещо, хората не са манипулирани. Говорил съм с всеки. Рейсовете, когато те са искали рейсове от ДАП, местните управители са се крили от тях. Това са също манипулации, но хората не го знаят, питал съм всеки поименно. По 17 лева са платили за автобус хората, когато са пристигнали тук. Микрофоните, които са тук, си ги плащат от джоба, микрофоните, които се осигуряват тук. Това също трябва хората да го знаят. Никой не им го организира.

Снощи, каза един, че в Кърджали са събрани 18 000 лева волни пожертвования за 24 часа. За 24 часа осемнайсет хиляди лева. Има старци и майки с деца, които стоят по четири-пет часа на студа, деца, които се държат на ръце. Това не са националисти, имайте го предвид. Това са хора, които са изстрадали. Ето Ви един възрастен човек.

------------------------------------------------------------------------------------

- Аз съм от Гоце Делчев. Защо съм тук, за да защитим правата на България. И искам, защото не се съобщава как са нашите българи по Одрин нагоре. Как живеят те, няма ли ги, има ли ги? И как са? Дали и те като нашите турци живеят на свободно.

- И друго нещо не бихте ли казали? Кога дойдохте? Кой Ви накара да дойдете?

- Кой ме накара? Желанието да чуя какво става тук в България.

- Какво става по София, доволни ли сте?

- От изказването на министъра, не съм доволен. От другите хора, които се изказаха, съм доволен. Трябва да се защитаваме за България.

- Благодаря Ви.

- Аз искам да кажа това. Ако тези хора се възмущават, се възмущават от това, че в България си позволяват да вдигат турско знаме. Да плашат учители, да викат: „Ние сме турци!” А когато един българин си възмути от поруганата българска чест, той е националист, че е шовинист. Това е накърнено българско достойнство и никой никъде не го показва. Кой показва техните възгледи, избират ги по кадри, „върнете ни имената, туй-онуй” и официална делегация да отиде, винаги прикриват истинските си намерения. А истинската картина може да изнесе Министерството на вътрешните работи, но кой знае защо и то не поема тая огромна отговорност, защото ако научи българската общественост, съвсем на друго мнение ще застане.

Ето сега, това мнение, което се оформя по българската телевизия, е коренно противоположно. Това е една чиста лъжа. Това искам да кажа. Друго няма.

- Бихте ли се представили?

- Димитър Кръстев, от Гоце Делчев съм?

- Благодаря Ви.

- От Гоце Делчев Любомир Гуцев съм, председател бях и сега съм секретар на Организация за съдействие на отбраната.

- Бяхте ли по техните митинги?

- Техният митинг възмути не само гражданите на Гоце Делчев, но и на цялата община. Там е едно компактно население българомохамедани и българи. Ние никога не сме ги мислили да са нещо по-различно от нас. В Гоце Делчев има школа за активисти ученици от тези села – Лъжица, Корница, Брезница. Всяка сутрин ги возят с рейсове до Гоце Делчев. А нашите деца, българските, от Мусомища, от близките села си пътуват и си плащат квартири да спят в Гоце Делчев. Значи все ние за тия деца, за тия хора сме направили нещо. Стнощи Кертиков, не зная как се казва, разправя, че те нямат привилегии, предимства. Те имат привилегии навсякъде, дори на работните места ги возят с таксиметрови коли, с рейсове ги возят. На митинга, на 16 декември 1989 г. беше, да. 16 декември беше. Тези хора, които ни наричат сега нас живковисти - да ние сме срещу турците – стояха в общинския комитет на партията и слушаха митинга по телефон, а нас обикновените комунисти ни пратиха там да слушаме и да записваме лозунгите. И на тези точно митинги се издигнаха от Тренчев, от Воденичаров, от Спасов, от Чавдар Кюранов се издигнаха тези на антибългарски лозунги, предателски. Те искаха съд. Между впрочем решението на 29 аз като комунист също не го приемам, макар там мен лично като гоцеделчевски район не ме касае, тъй като ние сме сменили имената, техният възродителен процес при нас почна от 1971-1972 година. Те са българомохамедани.

В момента обстановката в Гоце Делчев е спокойна, в Гоце Делчев и града, но в района е нетърпима. По три дена се празнуват празници, огньове, обрязват се деца – има вече два смъртни случая на деца от обрязване. Непрекъснато идват за лекарства, превързочни материали няма. А нито един от представителите на пресата не дойде да види как е. Дори и сега моите думи могат да бъдат субективни, нека да дойде и се види на място как е.

- А какви лозунги издигнаха Тренчев и другите?

- Дори дадоха, това всичко е документирано, защото се записа. Те даже им казаха да се открият турски училища. Да им се даде вяра, нищо против. Всеки може да има собствена вяра, да учи турски език. Те тогава търсеха една популярност с оглед нали не могат да се съберат за изборите. И намериха в лицето на тези хора. Лично аз не зная, но те са събирали пари и хората съм им давали пари, а те са българомохамедани и дават пари на „Подкрепа”.

В училището в село Корница стъклата са счупени от тези българомохамедани, тъй като учителките са български. Те ги заплашват да не си отиват, искат да са техни учителки. Директорът на училището е българин, мой приятел е. Той каза: „Аз няма да поставям стъкла, защото щом ги поставя, те ги чупят”. Под мен живее момиченце, което е учителка, нередовна учителка. Каза: „Мене ме е страх да отида в това село. Те ги заплашват с малтретиране. Миналия ден се прочете едно заявление от учителка, която моли да бъде освободена. Трийсет и няколко години била учителка, заплашвали, че ще я обесят. И го прочетоха на митинга нашите хора.

- От къде знаете, че са платили? Колко са платили?

- Помаците. Те си го казаха сами.

- Тръгнаха си Тренчев, Воденичаров, Спасов с пълни коли с армагани от техните села, с пълни багажници с армагани.

- От нашето село събраха еди колко си.

- Моля, кажете?

- Докога ще се плаща този голям ергенски данък в България 15%? За кого са тези пари, къде?

- Федерацията на труда „Подкрепа” да се откаже от стачката. А ето и днес ние се събрахме с нашия призив и с основните си искания. Първо, ние искаме съставянето на една кръгла маса за конструктивен диалог, не такава, каквато беше предложена.

Искаме незабавната оставка на ЦК на БКП. Също искаме разпускане на ППО по месторабота, които смятаме, че са й проводник.

- Да, но това надхвърля вашата чисто студентска компетентност. Чисто е студентското кое е?

- Аз смятам, че студентите са авангардът в процеса за демократизацията в момента в България. Ето защо ние на първо място ние поставяме тези общи проблеми на обществото. А естествено в останалата част на нашите искания фигурира и автономията на ВУЗ, която естествено ако в момента трябва да разработвам, включва твърде много студентски искания, които чувам да вървят и в момента в изказванията.

- А не Ви ли се струва, че копирате дейността, част от начина на действие на Вашите колеги от европейските страни.

- Не, не смятам, че е точно така.

------------------------------------------------------------------------------------

Лозунги 

 

Аз имам сърце юнашко, не мога веке да търпя да гледам как турчин стреля в бащино ми огнище. (Левски)

Батак глава не скланя. България за българите.

Българи от Кърджали, Хасково, ние, софиянци, сме с вас.

В България не щем ибрици и чалми.

В земята на Ботев и Левски няма място за изменниците на родината.

Даваш ли даваш, Балканджи Йово, България на турска вяра.

Декларацията на Кърджали е декларация на Якоруда.

За единна България.

Земляческо дружество на бежанците от Охрид.

И Кърджали е България. А докога. Питаме?

Из Казанлък и Кърджали.

Имената ви дадоха в Турция. Защо се връщате в България.

Искаме референдум.

Лъжедоцент Кертиков, позор за науката. Той е събирач на слухове.

Милицията е с народа.

На българите свободата, на Тренчев чалмата.

Нашите прадеди са потурчени по най-позорен начин. БКП, вразумете се.

О, неразумни юроде…

Подкрепа, не разединявай България.

Потомци сме на Гергана и Никола.

Предателите вън.

Работим чисто и не искаме да се водиме по никого извън Българско (Левски)

Референдум. Не продавайте България в борбата за власт.

С турски имена в Турция.

С фереджета, фесове и чалми в Турция.

Тренчев, колко ти платиха.

 

08.01.1990 Г., София, Народно събрание, митинг.

 

- Прощавайте, откъде сте?

- От Българско радио съм.

- Ами аз съм от София.

- Не работите ли?

- Как да не работя.

- А защо сте тук пред Народното събрание.

- Защото излязох да видя какво става.

- Какво е Вашето мнение?

- Моето мнение, това е. Не беше този момент, в който сега трябваше да се решава по турския въпрос. Трябваше да се решават други въпроси. Как да Ви кажа, по-дребни въпроси, но като станахме демократична страна, тогава да разгледаме този национален въпрос. А те се объркаха толкова много.

- Какво Ви безпокои най-много в момента?

- Ами, безпокоят ме тези хора, които са дошли от провинцията и като ги слушаме, а защо да не ги слушаме, това, това което те казват не е много добре. Ами там има много екстремисти, които се връщат, искат, викат, казват за някакви кръстове по вратите.

- Не може хората да бъдат толкова злостни. Не е красиво.

- Умните хора трябва да бъдат на власт. Защото все ще те командва някой, но по-добре е да те командва някой умен, отколкото…

- Вие откъде сте?

- От Стара Загора.

- Защо сте тук, не сте на работа.

- Аз съм в отпуск. В момента не работя.

- Добре, а защо дойдохте в София?

- Ами, просто възмущавам се от това решение на 29-ти. Би трябвало да се вземе едно решение за обединение на целия български народ, а не за разединение на турци, на македонци. И както в много други страни са решени демократично тези въпроси, да се уреди и в нас този въпрос. И да има едно разбирателство между всички хора, които живеят тук.

- Във вашия край спокойно ли е?

- Ами хората се възмущават от туй положение, както в Кърджали, защото там се развявали турски знамена. „Вън гяурите от Кърджали” и такива най-различни заплахи се изказват. Вие как може да го приемете това нещо? Да ви кажат вън гяурите от София.

- А бихте ли се представили?

- Работя в една АПК.

- Трябва да се разбираме като братя, да живеем заедно. Защо трябва да се делим на такива и онакива и да стигаме до тия положения. Ние сме приятели с тях.

- Добре, а сега как се държат?

- Ами как, нормално. Не са напущали работа. Ама знам ли как ще започнат да реагират.

- Аз съм от Гоце Делчев. Само едно искам да ти кажа, нали сте журналистка. А слушайте. Аз не съм оратор, нито никакъв, но съм наблюдател. И съм четири дена тука, аз съм от Гоце Делчев, от с. Хаджидимово съм. Този Желев, този Тренчев, този Петър Берон и този дето ме отврати. Този другар Тренчев заминава по всички турски села в Гоцеделчевско, за да може да ги провокира, да гласуват ли… Защо не дойде в едно българско село, да го видиме какво иска тоя човек? А нашите ги заобикаля. И сега те тука го дигаха на ръце. И как може така. И тука на кръглата маса ще бъде Тренчев, ще бъде Желев, ще бъде Кертиков, защо? И какво искаме от тях, те са заобиколили всички села в Кърджали, а ние сега ще ги туриме в министерството. Не трябва бе, другарко, така. Вие сте журналистка. Мене много ме боли така и съм болен. Тези хора не е хубаво, а да седнат на стола пред телевизията дори пред Гарелов и пред всекиго другиго и да казват честно като българи, а не да ни критикуват нас, че ние сме шовинисти.

- Какво е положението във вашето село? Как се държи мюсюлманското население?

- Виж сега. Там има, мюсюлманите, те в нашия завод работят. Но от 29 досега българска дума не можеш да чуеш, само турска. Ако се качиш на рейс номер 6, регулярните автобуси, едните минават от единия край и другите от другия. Там ще отидеш и нарочно приказват турски, за да може да те дразнят, а те са само две села. И само турски. Помаците станаха още по-зли след 29-ти насам.

- Стълкновения има ли?

- Стълкновения няма, само дето на Димо Хаджидимов му увиха турското знаме, осъмнахме с турско знаме на паметника.

- На митинга от 6 януари в Момчилград аз бях един от участниците, който беше в групата, която подкрепяше малцинството българи от Момчилград, аз съм от Кърджали и се казвам Никола Ковачев. Работя в Рекламна търговия като продавач. Интересувате се от стълкновения. Групата от Кърджали и всички останали българи от Момчилград бяха изгонени буквално и бяха заплашени с репресии. И жалкото е, че от така нареченото малцинство вече туркоезичници ли са, какви са, те не са турци, това си е мое мнение, бяха изгонени нашите хора от тях, и от хората от градския комитет на партията. Беше забранен митингът на нас, българите. И това нещо може да се установи, това може да го разберете не само от мен, но и от всеки кърджалиец, който е бил там.

И когато Българска телевизия говори за обективност при отразяване на фактите и не да се казва, че на техния митинг на 2 януари жалко било, че не се развявало българско знаме. Не е само това, Българска телевизия трябваше да покаже как те вдигаха турски флаг, когато свирехa химна, как те лягаха по земята когато свиреха химна, и казваха: „турци сме“, „турци сме“. А те като са турци, какво правят в България. Какво е това сквернословие? Защо трябва да се прави това нещо и то по време на химна. Не знам дали знаете, че срещу сградата на общинския комитет на партията в Кърджали се намира паметникът на Георги Димитров. Те се бяха накачили върху него, като маймуни върху палми бяха насядали. Няколко пъти бяха предупредени да слязат. Но това изглежда им подейства точно обратното и те искаха да се качат едва ли не на паметника отгоре.

Точно това искам да Ви кажа, че ако искате някаква обективна реалност, хората да са запознати с това, каквото става, нека да се излъчи всичко това, което е заснето от наши хора. Има пълна документация на всичките тези изстъпления, които упорито се отказва да се излъчат по Българската телевизия и по радиото. Всичко е филмирано с видеокамери от Кирил Петев, търсете Кирил Петев, от Кърджали, търсете го в стачния комитет.

- За детската градина нека каже. Защото аз тука слушах всички.

- Това е 1979 година. Аз си го спомням това дело, то се гледа в кино „Обединение“, когато беше разкрито, как да го нарека, някакво проектче за правителство, което трябвало да управлява автономията, която тогава искаха да създадат. И към тази група имаше някаква група за охрана на техния контингент. Тази група, когато всичко беше разкрито, беше взела една детска градина в един автобус, 150 деца беше взела за заложници и издигаха лозунги: „Не стреляйте, ще ги взривим“. Тия неща бяха известни.

- Не бяха ли изнесени тези факти тогава?

- Ами това само се говори по митингите, не се казва по радиото, по телевизията. Официално не е изнесено това.

- Защото ние можем това да си говорим по митингите. Но това, че са се събрали трийсет-четирийсет хиляди души на един митинг, това не значи, че го е разбрала цяла България. И снощи защо всъщност стана тази работа, че кореспондентът от Рим каза, че тук вчера е имало само 4000 души, а ние само от Кърджали дойдохме 25000 души. Трябва ли да Ви казвам колко дойдоха от другите градове.

- Вчера имаше над 100000 души, имаше, така се оценява, а може би и повече да имаше. Защото Гоце Делчев има по-малък площад, а бяха 12000, а тука, три пъти, и десет пъти по-голям, имаше над сто хиляди. Само седем рейса с майки и малки деца от Кърджали.

- Аз бих искала да Ви попитам защо не сте на работа, защо сте тук, откъде сте? И каква е въобще обстановката във вашия окръг?

- Първо, не е вярно, че аз не съм на работа. Аз съм на работа, а сега е обедна почивка. Слушам непрекъснато предаванията на Българското радио и особено на Българската телевизия и  следя непрекъснато онова, което се пише в българската преса.

- Трябва да кажа съвсем откровено, че съм просто поразен от тези манипулирани хора, поразен съм от тези марионетки, които се появяват по телевизията и с фалшиви доводи, фалшиви данни се стремят да застанат зад партията и да защитят една теза, която не могат да защитят. Просто всеки ден в последните седмици, особено в последните дни, когато съм пред телевизията просто се срамувам да се нарека българин и съм се отрекъл от българското си гражданство.

И в същото време, след като следя обществено политическите събития и онова, което става в нашата страна и в другите градове, особено след като следя проявите на стотиците хиляди хора, които са дошли от провинциалните градове в София, сега аз мога да заявя, че аз съм горд, така както никога досега в своя живот, че съм българин. Още един път искам да повторя: „Горд съм, че съм българин“. Горд съм, когато виждам, че българският народ се е събрал тука и стоически отстоява при минус 15 градуса националните интереси на България. Това ме довежда тука, просто съм горд с тези хора, това са трудови хора, това са работници, това са селяни, които произвеждат блага, и те са напуснали своите работни места, своя уют, за да дойдат тука и да мръзнат и да гладуват, отстоявайки една справедлива кауза на нашия народ. 

- Извинете, какъв изход виждате от това положение?

- За изхода, не искам да говоря, защото тази тема е много обширна. И тази тема е много голяма и аз не мога всичко онова, което мисля да го концентрирам в няколко минутен репортаж, в този, който тука записвате сега за радиото.

Тя е огромна тема. Искам да кажа, кое е накарало тези хора да дойдат тука.

- Вие разговаряхте ли с тях?

- Ние разговаряме непрекъснато с тези хора.

- Бихте ли ми казали, вие няколко пъти повторихте, че се чувствате горд, че сте българин. Защо?

- Защото като човек, който има висше образование, като човек, който е чел външна търговия и е чел историята на българския народ, аз трябва да Ви кажа, че и тезите на Добри Чинтулов, и това богомилско чедо Васил Левски и другите богомилски чеда, които непрекъснато са обикаляли страната на коне, за да събуждат, за да провокират и да организират българския национален дух и българското национално съзнание.

За пръв път в историята на нашия народ спонтанно българския народ се пробужда, пробужда се националната му самобитност. Всички хора, особено от номенклатурата, от ЦК, пресата и радиото, та дори и в други страни, укоряват този народ, че бил националист. Не, национализмът има две измерения. Национализмът е свързан с патриотизма и родолюбие, когато ние се опитваме да налагаме нашата вяра, нашия език, нашата етническа самобитност на други народи, той има отрицателни измерения. Този национализъм, той е плюс за българския народ, защото този народ се е бил сплотил около защитата на националните интереси. Защото този народ знае, че българското правителство няма да се застъпи за интересите на българския народ. Защо го казвам това. Защото се знае вече и се изнася пред българската телевизия, отчасти в българската преса, че след втората световна война  една трета от българската територия е останала извън границите на България.

Задава се въпросът, защо никое българско правителство не се е погрижило за населението, което е останало в тези територии, а това население е било оставено да бъде асимилирано  по този начин. И ние нямаме българско население извън тези чисти истински българи, които са останали извън пределите на България, а сега даваме с една погрешна политика даваме възможност на Турция да се застъпва за интереси за турци, които не са се доказали, че са турци.

- Благодаря Ви.

- Трябва да запиша други хора, но кажете синтезирано какво мислите още да кажете.

- Времето е много кратко, а проблемът е много голям. Никой в България не може за пет минути да каже всичко това, което иска да каже, много е трудно. Изход от положението.

Първо Партията и Политбюро постъпиха неправилно. Понеже те се отказаха от тоталитарния режим, отказаха се от тоталитарното мислене и от тоталитарното държавничество и непрекъснато го заявяваха по радиото и телевизията, а на практика доказаха, че те са абсолютни тоталитаристи, които също взеха едно такова тоталитарно решение. Още през декември казаха, че по националния въпрос ще се допитат до всички народни слоеве и организации, а не направиха това, а решението го взеха вътре в кабинетите. А после тяхната машина в лицето на Държавния съвет, Министерския съвет и другите организации веднага потвърдиха това решение.

Първо, това решение на Централния комитет и на правителството е неправилно, защото то беше взето аматьорски и без да се зачетат истинските интереси на българския народ. Българският народ никога не е искал да насажда български език, българска вяра и българщината на други народи, а други народи се опитват да насаждат други религии на наша родна българска земя.

Да, Вие ми задавате въпроса: има ли Турция интереси в България? Ами това за всеки човек е съвсем ясно. Турция е известна на цял свят страна, където има социално напрежение, където има много проблеми. И Турция много хитро по този начин манипулира турското население в България, създава изкуствено един национален проблем тук за нас. Иска да има интереси в България, за да може цялата световна общественост да насочи вниманието си да насочи вниманието си върху България, че именно в България имало нарушение на човешките права, че в България имало етнически проблеми, а не в самата Турция. А в самата Турция има етнически проблеми и нарушени човешки права.

Това е, което съм видял и чул и онова, за което аз разговарях с хората. Ами турците са се групирали в отделни групи, искат да завладеят в предградието магазини, да узурпират нашата икономика. Това е ясно, те искат да се инфилтрират в нашата икономика, да я овладеят и после да предявят не само икономически, но и политически искания. Това трябва на нашите политици пределно да им е ясно, че те не бяха така добре организирани, но сега са сега са организирани добре и те ще се инфилтрират в нашето общество навсякъде и ще се групират и понеже у нас настъпва демокрация, те вече ще искат и свое училище, и свой вестник и свое предаване по телевизията.

- Най-напред се представете.

- От град Кърджали съм, казвам се Сийка Владимирова Бечева, работя в село Зимзелен, община Кърджали. Учителка съм.

За мен един е кардиналният въпрос в момента, че всеки гражданин на нашата страна трябва да се чувства българин, българско сърце да тупти, където и да се намира. Няма значение и името, дали ще се казва Хасан или Иван. Важно е сърчицето му да е българско и да мисли, да има такова чувство, да бъде горд от това, че е българин и да мисли, да има това чувство, да бъде горд, че е българин, че родината му е тука, а не да работи и да мисли, че родината му е другаде. Има такива случаи много.

- Бихте ли ми казали каква е обстановката във вашето село. Защо сте всъщност в София, не сте в класната стая?

- Аз съм във ваканция в момента, нали е до 15-ти. Но останахме с по десет, с по шест, а в моят осми клас с 11 деца. Според мен турската пропаганда е много силна.

- Не идват на училище ли децата?

- Не, идват на училище. Но тази година е коренно различна от останалите. От двайсет години съм учителка, но такова нещо не съм виждала. Всички учители сме убедени в това, че спряха да четат дечицата, спряха да учат учениците.

- А иначе каква е обстановката в Кърджалийски окръг, бившия?

- Връщат се вече. Взеха да се връщат хората. Но има и такива изказвания, че се връщат да правят Турско. Това е лошото, че това е лошото, нали.

- Вие бяхте ли на митинга в Кърджали?

- Бях, още на първия…

- А вярно ли е това, което казаха, че са вели турски знамена?

- Разбира се, и турското знаме, и освен това имаше и плакат, бяха отделени. Те се разделят, нали, митингите. Бяха застанали на паметника на Георги Димитров и бяха написали плакат с Георги Димитров и отгоре бяха сложили фес и, забележете, и черна кърпа, нямаха в момента черно знаме, и развяваха черна кърпа. Нали, ние вече и от това не се шокираме, защото сме свикнали от време на време да виждаме черни знамена върху културния дом и автогарата, забележете, където най-много народ се струпва. Просто с деянията си някои хора ни накараха и ние да застанем на някаква позиция. Ще трябва да има край на това нещо.

- А какъв изход все пак виждате? Ние до безкрайност не можем да воюваме един срещу друг.

- Разбира се, че ние трябва ръка за ръка, ръка за ръка да вървим целия народ, за да стигнем до едно положение.

- Искам да Ви попитам и нещо друго. По собствено желание ли дойдохте тук?

- Разбира се, че по собствено желание съм дошла.

- А има ли някаква организация до София?

- Не няма такова нещо, сама съм дошла. Доброволно.

- Вчера на митинга се каза така от един другар, не съм била и не мога със сигурност да говоря, че на турското консулство в Пловдив пишело пишело: „Консулство на Република Турция във Фелибе“. Правилно е този град да бъде наричан с турското му име. Ако е вярно, да се даде отговор. Нормално ли е?

- В Кърджали по блоковете, по някои блокове се написа, че „До тук България“. „До тук България“, забележете.

- 1948 година са ставали тия неща.

- В Разград забиха турското знаме ᾽68-ма година.

- Непрекъснато саботажи. 

- Това не е ли съвсем необичайно. Може ли да се пише така: „Консулство на Република Турция във Фелибе“. Къде е този град Фелибе? На коя карта го има, та така да стои?

- Защо някои хора тръгнаха за Турция с мисълта, че водата на маслините да пият, но там да умрат, защото това им било родината, но това им било родината, а се връщат. Значи с някаква цел. Трябва да се изясни този въпрос.

- Добре, де, тея, дето забъркаха тая каша, например Тодор Живков, както е, защо не се явят пред Българската телевизия и радио и той какви обяснения ще даде. Да даде отговор.

- Просто не можем да убедим тези хора, казвам: някои хора, че това им е родината. Единственото ми желание е всеки да се чувства, че тук е роден, че това му е родината, да милее за всичко българско и родно.

- Искам чрез Вас, чрез радиото, да попитам Кеворк Кеворкян, когато още на 6 декември му отпратих едно писмо. Писмото беше с молба да се обърне да организира „Събеседник по желание“ да покани Тодор Живков, Петър Младенов и някой от независимите дружества да видим какво ще кажат тримата.

- А Вие какви въпроси имате към тях?

- Защо стигнахме до тук? Каква е причината? Къде гледаха, какво правиха? Ето това са ми въпросите.

- Кажете защо сте тук пред Народното събрание? От къде сте?

- На 49 години съм и съм от Сандански. Това, което чувам и слушам, много ме вълнува, дори ме смущава. Ако ме питате каква е моята платформа, аз ще Ви кажа, че тя за момента е по-скоро неопределена. И тази неопределеност идва от това, че аз не знам какво точно ще стане. А не, че аз нямам вътрешна определеност. Напротив, аз съм много добре вътрешно определен човек, като личност. Но това, което става около мен, това, което ме заобикаля, ме смущава. И това смущение ме кара ей така да минавам на пазар, нагоре-надолу и да слушам хората. И като видях, че вие нещо правите, искам да ми задавате въпроси, тъй като малко съм…

- Да. Ами първо казвате, че тук минавате, а къде работите? В София ли работите или сте дошъл от Сандански?

- Не, не съм дошъл. Работя в София от шест години, а съм от Сандански.

- Така. А каква е Вашата информация, какво става по вашия край сега? Какво безпокои вашите съграждани?

- Специално град Сандански нищо не ги безпокои, абсолютно нищо. Безпокои ги само, че докато има партийни комитети, местни, докато има такива номенклатурчици, които все още държат властта, а не на народа, на правото на народа, няма да е тоя красив Сандански, за който милеем всички българи.

- А, според Вас, кое накара хората да излизат на митинги, тези, които непрекъснато идват в София, колоната, снощният митинг, онзи ден, хиляди хора идват? Номенклатурните кадри ли са тези, които ги изведоха на митинг, или това е по собствено желание?

- Аз ще Ви кажа само едно. Това е по собствено желание на хората, които са дошли тук. Никой не ги е вдигал на сила да дойдат тук, а ги е докарала българщината, тяхното вечно робство, българското вечно робство, което е било от гърци от турци и какви ли още не националисти. И сега вече, когато ние виждаме, че няма друг път, освен борбата да докажем на нашите ръководители, че ние сме българи и сме за България, които се страхуват и от Турция и от всякакви други националисти. И ето сега ние можем да почувстваме, че българите са единни. Ние говорим, че циганите бяха единни, турците са по-единни от българите, но ето сега доказваме, че ние, българите, сме също много по-единни от тях. И това ни накара да мислим, че сме много по-силни като нация. Българите не са по-малко нация от другите нации.

- Искаме всички да сме заедно. Всички да сме заедно и турци, и цигани, и българи, всички заедно.

Ние сме от тука.

- Прощавайте, Вие защо тук с детето стоите и мръзнете?

- „Подкрепа“ не отчете, че в момента народът не е достатъчно осведомен, че е манипулиран и решението им не е правилно. Всички организации в страната са да бъдат върнати имената на мюсюлманското население, но смятаме, че избързаха и моментът не беше подходящ. Те само компрометираха себе си, д-р Тренчев, компрометираха и целия Съюз на демократичните сили.

-Българи. А за всички, живеещи в България и затова аз пак държа, всички българи, които отидоха надолу, това са българи, които тук са раснали, пъпът им е вързан тук в България, те си продадоха къщичките, дадоха си имането и заминаха надолу. Но те сега ще се върнат обратно, ще им бъдат дадени къщите, ще им бъде дадена земята, ще им бъде дадено всичко и те ще заработят със сърце и душа. И когато си пием ракията в моя двор и неговия двор, няма да се знае, че аз съм от Пиринския край на България, той е от Разград и е от другия край на България. Той е турчин, това е българин, това е циганин, това е арменец, тоя е такъв онакъв. Ние в Народна република България всички сме българи, без разлика кой какъв е. За това, когато викаме: „Да живее България!“, ще живее. Моят дядо е бил осемнайсет години хайдутин и се е бил за освобождението на България от турско робство. И когато Македония остава под турско робство, отива в Килифарево, Великотърновско. Моята баба е от Килифарево, Великотърновско.

И така, ако аз трябва да претендирам за такава, онакава Македония, България и т.н., мога да се наричам и такъв, и онакъв, но съм чист българин, с българско сърце.

- Народът е по площадите не защото Асан се казва Асен, и Асен се казва Асен, а затова, защото като дойдат от турците, няма да спрат с имената. След имената ще последват други искания, трети са за автономия и т.н. Ако бъдат дадени гаранции, няма да има такива неща, всичко ще се успокои.

- Много хора казват, че в Турция българите не може да носят българско име. Да се обясни на народа вярно ли е това, тъй ли е. Много хора казват, че се развяват турски имена тук. Добре, защо органите на МВР не се намесят и такъв да вземат и съобразно с Конституцията да го санкционират, да го съдят открито, според законите да си отговаря. Ето това хората искат.

 

Пред „Св. Александър Невски“, 8 януари 1990 г.

 

…С картата, със знамената…ако ви стиска, ще си видите равнището.

Първи женски глас: А, извинете. Не могат хората и не бива да бъдат толкова злобни. Не е красиво.

Втори женски глас: Ние сме по-образовани от вас.

Първи женски глас: Грозна работа е…

- Вие сте агент на Тренчев, на Бероновци, на Кертиков.

- Аз съм привърженик на Тренчев и го обичам, защото той е човек…

- Защо го обичаш, знам, знам какво представляваш, агент, агент на Тренчев, на Желев.

Втори женски глас: Ние сме привърженици на умните хора, на по-умните хора.

- Ние сме за това демократите да дойдат на власт (енергично „агентът на Тренчев“).

Първи женски глас: -Тренчев и Желев трябва да дойдат на власт. Защото… защото все ще те командва някой, но по-добре е да те командва някой умен, отколкото някой глупав.

Мъжки глас: Но трябва ние да ги оценим…

 

Писмо до Директора на Радиото

Подател: Юлия Андреева

С. Гложево, Разградска област

Получател: До Главен Директор

На Радио София

Ул. Драган Цанков №4

 

Другарю Директор,

Радиото приканва хората да пишат писма и аз реших да напиша няколко реда. Вече мога да дам простор на душата, защото нашето желание се сбъдна, и както казахте по радиото, сега ще има и разчистване на сметки от 29.12. Ние вече сме турци, защото децата ни не даваха да ги наричаме друго, освен българи. Много бързо ставаше тази работа. Хеле, спасихме се. Връщане назад няма да има. Здраво ще държим имената и вярата. На 27.01. тази разкапана държава пак ще заборчлее. На нас, мюсюлманите – поне 20, 30 милиона. Ние като излезем, ще искаме по 10 лв. на глава. Вече джамии трябват. Много джамии, защо българите ни събориха джамиите. Сега те ще ги строят отново. 

Всички си връщат имената. Само някои като шпиони, с наше съгласие. Нека богатеят нашите хора. Хекимина каза биологическо завладяване. Няма да делим автономии, а цялата земя ще падне. 

Сега като има демокрация, софиянци ще дойдат в селата, то ще стане след преброяване, и светът като види, че турците са много, а българите нещо като циганско малцинство от преди 9.9.44 г.

Защо да крием вече, всичката победа е на наша страна.

Вие сте малцинство – едва ли имате 2 милиона. И като се поизтребете едни други – още по-малко. То ще стане още по-весело. При Т. Живков ние бяхме партията. Той с нас управляваше, потискаше българите и сега с нас пак искат да управляват. Този път ние ще управляваме, защото сме силни, защото сме много.

Демокрацията ще продължава като си разменим местожителствата. Софиянци – по селата, ще пасат овцете на новите наши фермери, на новите наши владетели. Дисциплина ще има [не се четe]. Още 50 години живот може би ще имат българите и после [не се чете] в почивните станции към небето, а ние на земята. Вие мислите, че като се нагаждате към новия живот някой ще ви вярва. Ние можем да си раждаме свои и не щем чужди до себе си.

Турция е майка №1 – само нейната повеля. Езикът на Турция е майчин, вярата на Турция и обичаите й. Само тъй ще вървим напред. Сега вече знаем как се брани земя. Ние добре се справихме. Присвоихме всички имоти на българите за малко пари, къщи с градини с по два-три декара за по 1000, две хиляди лв. Селата станаха наша собственост; докато българите се бориха за власт и се трепеха, както и сега – за пари се давят, то парите са в нас. Но не смеят по наш адрес нито дума… защото зад нас стоят Турция и целият арабски свят. Сега евреите преминават към племето си – араби, и ще ги поведе към разпокъсана Европа. Европа ще падне.

Демократичен е силният, като ги натикаме в селата си на чист въздух да работят по полето. Не е ли демократично.

Ще ги направим трудолюбиви, дисциплинирани, не е ли демократично. Няма да имат деца да им пречат за обновителния труд. Ще бъдат освободени от странични грижи. Всичко ще се прави в името на човека.

Пък българите са едно племе, гдето на никого не е потребно.

Според природните закони ненужното трябва да се изчиства, и това е демократично.

А евреите знаят как да се справят с англичани и германци, славяните са лесна плячка. 

Най-скъпо ще платят англичаните за всички по земята.

Реваншът за тях ще бъде по-силен, защото евреите им познават кътните зъби.

От м.март ще почнат такива борби, каквито не сте сънували.

Ние ще ви заставим да се изколите сами. Първо ще паднат главите на живковисти по цялата България. После ще паднат главите на тези, гдето са преследвали и клеветели живковисти. Едно 150 х. човека и ще стане. Турция знае как ще постъпи, за да има демокрация. Нали я искате, ще я имате. Времето работи за нас.

Много е важно да се съобразяваш с времето.

На глезотии – демокрация – няма да си играем. Този номер вече мина. Ние го изиграхме добре. Така проверихме цяла Европа и Америка, претеглихме ги, повече няма да им правим оценка.

Възторжен привет.

С. Гложева, Юлфет

******

Тук е родът на мюфтията – [не се чете]. Племенникът му уби лекаря от Варна. Много хитро, а баща му е направил около 20 ученички през 1960 г. стерилни, като учител. Сега е възрастен,

Бълг. власт – помия – нищо не им направиха.

Т. Живков ни размножи, Младенов ни увековечи. Пукайте се. Късно е. Постилахме на врага най-разкошен килим, но над пропаст и то много изгнил. Той сам мина по него и сам падна в пропастта. Изход нямате вече. Вие сте мъртви и с изкривени уста трябва да ни хвалите.

Всеки сам копае гроба си. Някой турчин да е хулил турчин? Никой не може да я спаси, защото тя е обречена вече. Дори Западна Германия, наша страшна сила. Досега целият Балкански п-ов щеше да е турски, но страхът иде от З. Германия. От Америка и Съюза хич не се страхуваме.

Всички народи от Европа вече са оглупели и се трепят едни други, сметки разчистват. Затова са обречени, да не се сърдят на никого, а на себе си.

Англия и Америка дали земя на местните – коренните, но когато ги изтрепали, останали тук-там… някои, като музейни експонати. Ще се учим и ние от тях.

Да сте чули неблагоразумен турчин да е хулил турчин? Това правят християните. Ние знаем, че М. Горбачов свали Т. Живков. Той не знае, че ние преобладаваме, защото се е крила истината, иначе нямаше да се треперят за кожите си останалите и да се хулят едни други. Правиха джумбиш и на децата.

Вече е турско и скоро ще смъкнем маските. А вие спрете да се подмазвате на новите си господари, че е отвратително. И когато падате, пак сте безчестни като арменците. Гледайте Кеворкян и съдете за себе си. Затова К. Ататюрк ги е клал.

Ние няма да правим от българите турци. За тази работа по-рано са се натискали арменците, но не ги огрява; за да опорочават народа ни, такива черти притежават и българите. Старци се гаврят с български момичета. Те са негови дъщери… българи… надминаха по всичко и най-долните племена.

Ако евреите искат да падне Европа, то е, защото вече се връщат към племето си араби и искат да ги съхранят, тъй като водата там изчезвала. А нали евреите са солта на земята. Те мразят християните.

 

(Текстът е предаден без съкращения. Оставям го без коментар. Той е само камъче от общата мозайка.)

[Писмото е датирано на 13.01.1990 г., ден преди митинга на СДС в София. Дата от пощенско клеймо: 17.01.1990

На последния лист – календар с надпис ЧНГ и рисунка на Т.Живков, в раирани затворнически дрехи и надпис: 1990]

Няма пощенски код на селото. Двете писма са написани „от една ръка“ и обща стилистика.]

 

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА НЕЗАВИСИМОТО СДРУЖЕНИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ

към НФТ „ПОДКРЕПА“

 

В знак на солидарност с русенските ни колеги, чиито искания са и част от нашата програма, внасяме в Народното събрание следните искания:

-незабавно въвеждане на приоритетен принцип на разпределение на националния бюджет за целите на образованието и незабавно публикуване на данните по области, по градове, по общини и по училища;

-незабавно изравняване на минималната основна учителска заплата със средностатистическата работна заплата, съобразена с инфлационния индекс по месечно;

-пенсионирането на учителите да са става на 50 години за жените и на 55 години за мъжете при условие на 20 годишен педагогически стаж и при база на пенсията 80% от основната заплата, съобразена с инфлационния индекс;

-мандатна система на ръководния кадър;

-количеството на персонала да и директорите да бъде уточнено от учителския съвет;

-училището да разполага със средствата от бюджета и училищното настоятелство;

-перото на бюджета и бройките за преквалификация на учите да бъде в разпоредбите на педагогическия съвет.

Ако исканията ни не бъдат удовлетворени до 30 януари Независимото сдружение на учителите към НФТ „Подкрепа“ обявява стачна готовност.

По света и у нас, след 11 януари 1990 г.

 

14.01.1990 г. Митинг на СДС, София (50)

 

Продължена бе „традицията” на „демокрацията” (3), „социалната справедливост“ (4), за разглеждане на причините за катастрофата (1), на отричането на член 1 от Конституцията и то на целия (2).

Всичко се свързваше със СДС (6), наричан „генератор на идеи“ и „гарант на демокрацията“ като за „тъмна“, и то вечно тъмната страна на Луната, бе представена комунистическата партия (5). „БКП не е държавата и държавата не е БКП“, справедливо отбелязваше един лозунг. На друг плакат под надписа „Докъде ни докара партията“ бяха нарисувани два човешки скелета. На единия имаше табелка „БКП”, а на другия – „СДС“. Защото магазините бяха еднакво празни за всички – и за един комунист, и за един „седесар“ (номенклатурата е съвсем различна категория и една от характеристиките й е пълният стомах).

Не мога да пропусна противоречието между „Българското знаме е свещено“ и наличието на национални знамена с надпис „СДС“. Нито една партия не може да се слива с държавата и с народа. БКП го направи и си плати. Според мен, българските знамена нямат място на ничий митинг, бил той комунистически (а всички си спомнят кората от трикольори на митинга от 13.12.1989 г.), или на опозиция.

Два лозунга ми направиха особено впечатление. Първият: „Да се учим от Румъния“. На радикализъм и решителност – да, но нека в името на демокрацията да не се убиваме и да не се лъжем, както стана в тази храна. Не ми звучи съчетанието демократ-убиец и демократ-лъжец.

Вторият: „Да не допуснем повторно“ върху картата на България, настъпена с ботуш с петолъчка. Това антисъветизъм ли е? Да. Най-страшното обвинение от преди 10 ноември 1989 г., а може би и в очите на някои и след него. Но в това искане звучеше волята да не се наместват в историята ни чужди сили и нека „приятели“ и „доброжелатели“ да не вземат вместо нас съдбовни решения. Последствията са били само мрачни.

 

Изказване на представител на СДС-Хасково. 

Обвинение от СДС-Хасково

 

Обвиняваме ръководството на Областния и общинския комитет на БКП, Областния и Общинския народен съвет, казионните обществени организации, Областното и Общинското управление на МВР и ръководителите на стопански организации затова, че нарушиха член 35 на Българската Конституция, организирайки и подкрепяйки антиконституционни митинги, в които се защитават и подклаждат националистични и шовинистични страсти. Обвиняваме ги затова, че през 1984 година със същата охота проведоха престъпния възродителен процес на Т. Живков. Интимно свързани с това дело те не могат да  се откажат от него и сега, когато централното ръководство на БКП взе единствено правилното решение. Обвиняваме ги в това, че най-грубо злоупотребяват с най-чистите и светли чувства на всеки човек – любов към Отечество, че опетниха националния флаг, националния химн и обичаните от всички нас патриотични песни, светлия лик и делото на национални светци като Ботев и Левски.

Обвиняваме ги, че всяват страх и паника чрез разпространяване на безпочвени слухове за нарушаване на националната цялост на страната ни. Обвиняваме ги и затова, че умишлено и злонамерено се опитват да дискредитират СДС и неговите ръководители с единствена цел да забият клин между него и народа, в момент когато прохождаме в истинската демокрация, насочат човешката енергия, първият порив за участие в нормален политически живот в посока на ново национално заслепление. Обвиняваме ги, че чрез тези действия нанасят удар върху националния престиж на България и затварят открехнатата врата към Европа и демократичния свят. Обвиняваме ги затова, че използвайки недостатъчната осведоменост на народа го тласнаха в стачна и митингова лавина, с неясни цели, довеждайки целия обществен и икономически живот в Хасково и областта до социална и икономическа парализа. Обвиняваме ги затова, че в работен ден без да е обявена стачка освободиха хиляди трудещи се от работа, за да участват в митинги в града и страната, че пропиляха десетки хиляди държавни левове, осигурявайки автобуси, служебни коли, оборудвайки с мегафони, знамена, трикольори. Обвиняваме ги затова, че за пореден път се опитаха да нанесат удар върху единството на българския народ противопоставяйки две етнически групи, живели цели столетия в мир и сговор. Обвиняваме ги, че създават обстановка на национална нетърпимост, при която и най-малката искра може да доведе до проливане на невинна кръв. Апелираме към всички мислещи граждани несъзнателно подали се на престъпната манипулация да се опомнят и заклеймят нейните автори. Апелираме към органите на прокуратурата да потърсят отговорност на организаторите на националистичната кампания съответна наказателна отговорност по чл. 162 от Наказателния кодекс.

 

Д-р Петър Берон – водещ на митинга

 

На места нашият многострадален народ тежка желязна ръка целува и лъжливи уста целува с вяра, но той се пробужда и иска вече сметка на виновниците. На последното заседание на комисията деликатно наречена „По някои деформации…“ бях свидетел как най-видните юристи търсят текстове, по които да се съди Живков и камарилата му. Нямала подходящи текстове. Просто, граждани тези, които десетилетия пишеха законите, не ги бяха предвидили за тях. А нима, питам ви аз, смачкването на народната душа не е престъпление. Нима ликвидирането на моралните устои и мотивацията за труд у един народ не е престъпление. Нима докарването на икономиката до разруха, а българския народ до просешка тояга не е престъпление. Аз имам вяра в нашите юристи и съм уверен, че те ще проведат един образцов демократичен процес срещу досегашните ръководни другари. Защото в противен случай народът сам ще намери необходимите текстове.

 

Ирен Зафирова от независимия профсъюз „Подкрепа”

 

Гости на столицата, драги съмишленици и инакомислещи. Независимият профсъюз „Подкрепа“ радушно приема декларацията на Народното събрание по националния въпрос, но пита защо в тази декларация не се търси отговорност на инициаторите и извършителите на т.нар. възродителен процес. Отговорът е много прост – цялото ръководство на „Подкрепа“ беше в затвора по причина, че честно се опита да защити този народ и то още по времето на Тодор Живков (Браво!) Тогава професорът по право и главен прокурор на републиката и главният пазител на законността в страната г-н Мръчков не излезе с тълкуване на закона на паспортите (У-у!), който противно на записаната и гласуваната от Народното събрание клауза за влизането му от 1 септември 1989 г. беше прибързано задействана с репресивния апарат на МВР още през май 1989 г. и то само за една част от българските граждани мюсюлмани, за да се стигне до трагичните цели на масовите им изселвания.

 

Любомир Собаджиев – от движението „За гражданска инициатива“

От 18 ноември до днес правим трети митинг в София.

 

14 януари 1990 г. „Св. Александър Невски”, резолюция на митинга

 

Д-р Петър Берон: 

 

Ясно и категорично издигаме гласа си: България е за демокрация. Обединени от това чувство и от тази мисъл ние заявяваме: пътят към демокрацията е пътят към единна и неделима и просперираща България. На Кръглата маса, която започва на 16 януари 1990 г. СДС ще седне със следната ясна и реалистична платформа: 

Да се премахне монополът на Комунистическата партия върху властта;

Демокрацията е единствена платформа и за националния въпрос;

Настояваме за пълна информация за замисъла, развитието и извършените престъпления по време така наречения „възродителен процес“, включително и за разпитване на Тодор Живков като пръв свидетел.

Докога народът ще чака да види престъпниците изправени пред съд? Кой ги крие?

Ясно заявяваме, се казва в резолюцията, България е единна и неделима, демократичните промени са единствената сигурна гаранция за национална сигурност и суверенитет. Българското знаме е светиня за всички български граждани. Българският език е официален език за всички български граждани.

Ние сме за разделението на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

Да се проведат свободни избори в края на 1990 г., през месец май да се състоят само частични избори.

Настояваме за един нов избирателен закон.

Новата конституция да бъде изработена и приета само от едно ново и демократично избрано Народно събрание след широко национално обсъждане.

Ние, участниците в митинга, се казва в резолюцията, издигаме гласа си: демокрацията е пътят на България към общоевропейския дом.

СДС призовава всички български граждани, на които са скъпи…, да дадем своя принос своя принос за необратимостта на демократичните процеси.

Да живее България! – единна, неделима, демократична!

(Предаване по БНТ от 14 януари 1990 г.)

 

„Всяка неделя“, 14 януари 1990 г., водещ Кеворк Кеворкян:

 

ГЕОРГИ СПАСОВ, говорител на СДС: Все пак този голям интерес аз смятам да го задоволя съвсем накратко, няма да отнеме много време. Целта, която смятаме, че трябва да постигнем като обща договореност, трябва да бъде:

1. Мирен преход от тоталитарно към демократично устройство на обществото. Първият въпрос, върху който смятаме да се спрем и да изясним, това е: премахване на монопола върху властта на комунистическата партия и възможностите, която и да било партия или обществена сила да установи такъв монопол. Ние смятаме, че това може да стане по следния начин:

1. Отделяне на Партията и БЗНС, която сега също е управляваща партия, от държавата във финансово, структурно и кадрово отношение. Разформироване на ППО в предприятията и учрежденията. Също така деполитизация на армията и милицията.

Това са основни неща, по които ние смятаме да установим основните принципи, които трябва да бъдат спазени в една бъдеща демократична конституция, както и в законите, за да не се допуска именно това.

2. Вторият въпрос, който смятаме да разгледаме в общи принципни постановки и насоки за бъдеща и друга законодателно дейност, това е установяване на многопартийна система, многопартийна демокрация. Ние смятаме, че трябва да има един закон за политическите партии. В този закон трябва да бъде разрешена политическата дейност, а също така смятаме, че трябва да съществуват и забрани за политически партии, които са изградени на национална основа, например българска или турска, или религиозна, или други, които биха могли да нарушат целостта на страната. Под свобода на политическата дейност имаме следните разбирания: възможността всяка партия или обществена политическа сила да има възможността да излага своите платформи. Сега много се говори за култура на политическия диалог. Но ние смятаме, че не можем да говорим за никаква култура на политическия диалог, когато една партия притежава монопола върху деветдесет процента от средствата за масова информация, а една организация, каквато е СДС, не притежава нито един орган, в който да изложи своята платформа.

Смятаме, че трябва да постигнем и договореност за провеждането на един закон за свободни и демократични избори. Преди това ние смятаме, че е възможно да се проведат частични избори. Какво имаме предвид: в Народното събрание и сега има доста компрометирани народни представители. Това беше заявено и от председателя на НС Станко Тодоров, когато той излезе за първи път, след тази злополучна сесия, която беше предавана за първи път открито по телевизията, а също и от сегашния държавен глава Петър Младенов, който каза, че българският парламент в сегашния си вид е бил срам за българската нация. Така че мислим много от тези народни представители да подадат молби да бъдат освободени. Каква е целта на тези предварителни избори? Ние смятаме, че нямаме опит в провеждане на демократични избори; БКП също няма опит; народът също няма опит и смятаме, че този опит трябва да се придобие и смятаме, че този опит трябва да се постигне.

Водещ: Народът има, но забравен опит. По-възрастните поколения си спомнят.

- Да, сигурно си спомнят, аз мисля, че и тогава е имало доста отрицателни моменти, като имам предвид, разбира се, публикациите, че е имало партизанщина. Ние мислим тази предизборна борба да се води по-културно, с по-висока политическа и всякаква друга култура.

Основен въпрос, който смятаме да поставим на Кръглата маса, е въпросът за собствеността. Ние смятаме, че каквато и да било икономическа програма сега да бъде предложена, тя не може да бъде изпълнена, ако не може да бъде решен фундаменталният въпрос на всяка икономика – въпросът за собствеността. Също така ние смятаме, че въпросът за собствеността е определящ по отношение на механизмите за социалната справедливост. Затова смятаме, че той трябва да бъде най-широко обсъден на тази Кръгла маса, като разбира се, ние имаме специалисти, които разработват въпроса. Надяваме се, че и от страна на делегацията на Комунистическата партия, БЗНС и двамата народни представители в Народното събрание, ще изложат и други виждания освен нашите. Но ние се застъпваме за плурализъм на собствеността, като се изключи всякаква възможност, например държавата да вземе средства от частните и кооперативните производители и да инжектира, да кажем в свои предприятия. Напълно на конкурентна основа, като имаме предвид и това да създадем едно пазарно стопанство, една пазарна икономика, в която да има пазар на работната сила. Тогава вече няма да се постигне тази голяма ножица между заплатите.

Водещ: Да, разбирам Ви, но бих искал да свършвате, понеже стана снощи, ставаше дума за пет минути, а Вие отдавна ги надхвърлихте, така че моля за по-голяма лаконичност. Вие излагате една платформа. Хубаво е тя да бъде чута.

- Ние смятаме, че на тази Кръгла маса трябва да установим основните принципи, на които трябва да отговаря една действително демократична Конституция на Народна република България. И другият момент е, че трябва да бъдат премахнати от българското законодателство разни закони и закончета, които са срам, това че сме такова общество, което може да си пренебрегва конституция.

 

Разговори с присъстващи:

 

ХМ: Долу по нас изгрява слънце. Горещо стана.

- Вие на гости ли сте или на митинга?

- На митинга, на митинга.

ХМ: Колко сте общо?

(Без отговор)

- Много ли сте?

- Едни с коли, едни с влак.

ХМ: Колко време се събирахте?

- От сутринта сме. Колкото да хванем влака.

- Дойдехме с товарни коли да хванем влака.

- Аз съм от Радиото, кажете ми няколко думи.

(Топъл смях)

- Кажете ми откъде сте, ходихте ли в Турция, кога сте се върнали? Какво е положението?

- Не сме одили ние!

- Хайде за една минута ми разкажете. За децата, за къщите. Имате ли деца.

- Имаме.

- Какви деца имате.

- Аз имам 3 деца.

- Какво работят те?

- Децата ми са малки. Учат. Голямото е в 9-и клас, средното е в 8-и, малкото е в 4-и.

- Аз имам 2 деца. Момче и момиче. Момичето ми е оженато. Имам си внучка на 3 години.

- А-а-а, младеете много!

- Синът ми ергенува още. Не му се жени. Ще го женим, само да реши той.

- Ами радвате ли се на решението на 29-ти.

- Да, много (ентусиазирано). Радва ме се (друг глас). Живи и здрави да сте. Много се радваме и сме много доволни.

- Вие как се казвате сега?

- Аз съм… (припомняне отстрани) Авише, от Мургаш.

- А новото – Валентина. Не ми подхожда ич!

- (Смях). Ич.

- А вашето?

- Светла.

- А иначе?

- Салиха?

- Салиха. А какво значи Салиха?

- Турско име.

- Не-е, като превод.

- Феберова.

- Не-е, примерно като кажат „Маргарита“, е цвете.

- Какво означава името?

- Така си е по фамилия, по наследство.

- Не знаете. Иначе сте родени мюсюлмани. Родени сте си тук.

- Аз съм имала дядо Зюс, столетник. На 103 години почина. А баща ми на 83. Кажи-речи 180 години само дядо ми и баща ми са живели.

- Откъде се Вие?

- Света Петка, от Велинград, област Пловдивска.

- Какво работите?

- Аз съм от Горското стопанство, работничка. Садим борчета.

- Ние също.

- Пожелавам ви да идвате към нас и да дишате боров въздух.

- Ние сме идвали.

- Ние в гората и в полето сме. В гората работим, в полето ни караха на помощ – ей така изпълняваме планове. Сега сме в застой малко, оти е студено и така.

- Друго какво ще кажете?

- Друго какво да кажем? Радваме се на имената.

- Ще се оправят ли взаимоотношенията…тези лоши неща, които станаха между вас и българското население.

- Ами, ще си живееме както сме си живели.

- Няма да се карате, няма…

- Ами за какво.

- Само имената да ни дадат (намесва се друг глас).

- Аз да ти кажа имам приятели във Велико Търново. Ще ви дам адреса, обадете се на жената. Ей така, просто, както с вас се видехме, и ние така се видехме в магазина и се запознахме и се не делим от сестри. Тя ми носи подаръци, аз й нося подаръци. Също и по другите градове: в Пловдив, по селата, не се делим изобщо, че сме ние муслимани, тие – българи.

РХА: Един вярва в едно, друг в друго.

- Да. Като цветето. Откъде е шарено. И ние да сме шарени.

- Благодаря ви много.

- Не ни прави впечатление…

ХМ: И другите мислят като нас.

- Човещина (намеса на мъжки глас, неучаствал до момента, очевидно заедно).

- Човещина, разбира се.

- Вие сте заедно с тях?

- Тя ми е булка, тя ми е снаха.

- Той ми е съпруг, етърви сме двете. Моят мъж работи винаги с българи. На Белмекен кара 7 години, винаги с българи. На Велинград отиде да работи – пак е с българи. Изобщо не правиме такова впечатление, че сме с българи. Живееме си като свои хора. И на работа. И по дома си одим на гости. И те идват, и ние одим – така.

- Благодаря ви, да се сте живи и здрави. Приятен път.

 

Лозунги

 

Академична автономия

Ако спечеля, печели цял народ (с портрет на Левски)

БЗНС „Никола Петков“

БКП не е държавата – държавата не е БКП

БТ – без цензура

БСДП – демокрация, свобода, справедливост, солидарност

България – член на ЕИО

Българското знаме е свещено!

Видяхме ви промените, къде са виновните?

Вот на недоверие на Минчо Йовчев⁹ 

Време - за нова демокрация

Да не допуснем повторно (карта на България, настъпена с ботуш с петолъчка)

Да не допуснем повторно сталинизъм (2)

Да се елиминира БКП

Да се учим от Румъния

Д-во „Родолюбец“ – с братска ръка за бесарабските и таврическите българи

Демокрацията = на толерантност

Докога ще чакаме съд за живковистите

Докъде ни докара партията (надпис под два човешки скелета)

Долу БКП (възгласи)

Долу член 1 - целия

Един Тодор Живков – история не прави

За лакеите на стария режим няма място в БТ (2)

Извинете се на г-н Тренчев

Искаме си досиетата

Кръглата маса има две страни

Къде са съветниците на Живков и Балев?

Марксианци, вървете си на вашата планета. Оставете земята свободна

Митингите на БКП – 250 000 души!?! – на това място?

На зелен фон. Eмблемата на анархията, подобна на знака на Мерцедес. The end

На работното място - без партии

На съд, но не посмъртно

Народовластие значи разпускане на Народното събрание

Не – демокрация на думи

Не на зоологическия патриотизъм

Не с мръсни ръце в чиста работа!

Независимо дружество за правата на човека

Нова социалдемократическа партия

Новата линия на партията – преоблякъл се Илия пак в тия

Обединена опозиция

Оставка на апарата. Победа на СДС (лозунг, закачен на картонен Дядо Мраз)

Останките на живковизма (две чучела). Плакат от филма „И-Ти“¹⁰

Пак ли ще забравим българското население извън България

Партийни милионери, върнете разграбеното!

Помирение (две ръце – ръкостискане с трикольор)

Привет на апостолите на демокрацията, свободата, националното равноправие – Ж.Желев, К.Тренчев, П.Берон.

Равен труд, равен доход, равни права.

Равен труд – равни права.

Свобода на словото, печата и издателската дейност.

СДС – гаранция за истинска демокрация.

СДС – генератор на идеи.

СДС – за демокрация.

Служебно правителство.

Стига демокрация на думи.

Съд за Тодор Живков и еничарите му.

Съд и секвестиране за брутални, корумпирани, подли.

Сърдечна подкрепа на решенията от 29 декември

Целият член 1.

Чистота в природата – чистота в политиката.

 

Българско знаме с надпис СДС

Знаме на СДС на син фон

 

Според статия във в. „Работническо дело” от 15 януари 1990 г. под заглавие „Какво цели СДС. Демокрация или конфронтация” (екип на вестника), на митинга са присъствали 100 000; според друг източник – 150 000.

 

"Има хора, които искат да делят

Левски като пита и да го затворят

за собствено ползване…”

Д-р Петър Берон, 17.02.1990 г.

 

17-19.02.1990 г. Панихиди на Васил Левски. Митинги, отбелязващи годишнината от обесването му.

 

Във време като нашето, когато се рушат старите митове, създават се нови, непоклатими и строго охранявани истини се превръщат в безчовечни лъжи, човек започва да търси къде да стъпи. Нужно е нещо истинско, а когато всичко се оплюва – нещо чисто. Когато се създават нови сили, прокламиращи „нови“ и „нови“ идеи, но сили без минало, повече обърнати към още безплътното бъдеще, винаги се опипва твърдината на корена.

Една от здравите ни опори, които придават стабилност и чувство за самоуважение, е личността на Апостола. Затова не случайно в политическата борба в наши дни всички участници се опитват да докажат, че се родеят с него, че са негови последователи (а може би продължители?!).

Но днес в името на политическите цели националните се поставят по-долу, даже се забравят. Така стана на 17 февруари 1990 г., на панихидата на Васил Левски, отслужена от йеромонах Христофор Събев. Няма да забравя как той вместо да благослови, започна със знака „Виктория“, нито че той, отецът, призван да служи в името на Бога, много „светски“ завика: „Левски – СДС“. Финалът на панихидата представляваше чиста проба предизборна агитация. Фалшивото и несъгласувано пеене е просто дребен детайл. Няма да пропусна, че въпреки всичко изредено дотук някои хора плачеха.

Христофор Събев откри панихидата със знака „Виктория” вместо с кръстен знак:

С душевен мир на Господа да се помолим.

Господи помилуй!

За мира свише и за спасението 

на нашите души да се помолим.

Господи помилуй!

За опрощение на греховете на този, който се е преселил.

Блажена памет на господа да се помолим.

За да му се прости всяко волно и неволно прегрешение.

На Господа да се помолим.

……………………………

Друг свещеник: Братя, не искам вие да не знаете за починалите.

За да не скърбите, както и другите, които нямат надежда.

…..

Хр. Събев: Алилуя! Премъдрост с благоговение да изслушаме

Свето Евангелие!

Мир на всички!

Хор: „Господи помилуй!“

Океан на Светаго Евангелия щения

 

Панихидата за Васил Левски, организирана от СДС

Между църквата Св. София и Св. Синод

Портрет на Левски – естрада, микрофони.

 

Литургията се води от йеромонах Христофор Събев и още трима свещеници, единият е явно в облеклото от руската църква. По време на панихидата забиха камбаните на „Св. Александър Невски, а по-късно и от Руската църква. 

Панихидата-митинг митинг започна със закъснение. Йеромонах Събев вдигна ръка не за църковна литургия, с два пръста знака Виктория, известен от всички митинги на СДС. Едва след няколко минути започна службата. Вяло, неорганизирано, пяха дори фалшиво. Някои хора, при това предимно възрастни, напуснаха. По време на словото на йеромонаха възгласи: Левски-СДС, прерастнаха само в СДС!

След информация за бденията и поднасяне на венец в 17 часа: Възласи: „Левски-СДС" и „само СДС".

 

Йеромонах Събев: Моля ви също свещите да не се лепят по сградите, за да не даваме повод за никакви обвинения, за да изразим по един съзнателен начин протеста си, защото прекалиха с нашето търпение, братя и сестри (Браво!) Омръзнаха ни многословните им приказки и лицемерието им (Браво!) СДС! СДС!...

Братя и сестри, демократи и родолюбци, българи, днес, когато целият народ изстрадва това трескаво време на родилни мъки на демокрацията нека приковем погледа си във великата саможертва на най-истинския между българите, на най-светлия между водителите, на най-безкористния между демократите – дякон Игнатий Левски…

Дали Левски е изпреварил своето време или ние сме много изостанали, защото не само за онова време важат неговите думи за робското тегло и за разкъсване на робските вериги… Роби сме и ние българите…

И ето днес всеки българин се вика да покаже на дело родолюбието си, защото сега се определя часът на свободата…

Дяконът не търпи лицемерието, внимавайте, да не получим неговия упрек. Не трябва да даваме подпора на глупци… Братя, трябва ли да стигнем до последната критична степен. Нека ясно да кажем, ако сега не се променим из корен, всички ние ще ударим дъното и никога няма да излезем от гибелната яма. Тогава ще е късно и злото непоправимо, катастрофата тотална, разрухата окончателна. Затова ще напомним думите на Апостола. Затова ще напомним думите на Апостола: „Времето за помагане е сега“. Закъснелите не ще бъдат наши приятели, не ще ги е раждала българка, не са хора. Трябва бързане, защото хората още не са се приготвени, а хората като ни гледат мързеливи в работа, няма и да ни чакат, защото сватбата е скоро, които се пожертваха, за които важат на думите на Господа и Исуса Христа: „Блажени гонените, заради правдата. Блажени сте, когато ви изгонят, когато ви похулят, когато кажат някоя лъжовна дума заради мен. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас. На 6 по стар стил, на 19 по нов стил 1973 Апостолът на свободата увисна на бесилката – величествено и славно по подобие на разпятието на Спасителя Исуса Христа. Вечна да бъде паметта му Бог да го прости. 

(Следва призив за бдението всеки ден от 18-20 часа „да направим мълчалив протест със свещи, срещу преченето, срещу препятствията, които се поставят за делото на Левски, за демокрацията, за която и ние се борим“). „В неделя също – мълчалив митинг със свещи. Да бъде свято делото на Левски, делото на демокрациятта…“  Приканва на 3 март от 13 часа на митинг.

 

Д-р Петър Берон: Има хора, които искат да делят паметта на Левски като пита и да я затворят за собствено ползване в своите тесни кръгове (У-у-у!) Той обаче е на всички нас. Братя и сестри, тази година е година на нашия избор. Ние за пръв път имаме възможност от 45 години насам да избираме. Това ще бъдат истински избори, а не книжкопускане както беше досега. (Смях) И ние, всеки от нас, трябва да има предвид, че сега не направи ли своя правилен избор, трябва да се сърди на себе си. Погледът на Левски гледа всеки един от нас и го пита – какво направи ти за всичко онова, което ние всички желаем. Беше ли ти участник в това, което се върши, или беше зрител. Не трябва между нас да има публика. Всеки от нас може да направи поне малко, за да бъдем ние малко по-свободни, по-щастливи. И онова хубаво време, за което всички мечтаем да дойде по-скоро. А началото му да дойде още тази година

Благодаря ви, че дойдохте, че сме всички тук заедно.

Следват възгласи: „СДС, СДС…”

 

Лозунгите - бедни, цитати от Левски

 

Ако печеля, печели цял народ.

Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили.

Реши се и ще бъдеш свободен.

Свободата човешка и всекиму своето.

 

Бог е любов.

Бог, чест, отечество.

Представителна група „Родолюбие“, град Карлово.

Учителска група към НФТ „Подкрепа“.

 

Митинг на 18 февруари 1990 г, организиран по случай 117-тата годишнина от обесването на Васил Левски, на пл. „Александър Невски“ от националните партии БНДП, БНРП, ОКЗНИ.

 

ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ, 18.02.1990

1. Да бъдат възстановени всички български национални и народни традиционни празници, които са пренесли българската душевност от век на век.

Да получат статут на официални празници двата големи православни празника Коледа и Великден.

2. Да бъдат възстановени всички свързани с нашата история имена на селища, на градове като Добрич, Борисовград, на десетки селища, на училища и читалища, на улици и площади, които са свързани с нашето историческо минало. Всяко име, което изхожда от нашата богата и многостранна история, трябва да се върне към живот.

3. Да бъде възстановен празникът на българските журналисти – Денят на българската писменост – 24 май.

4. Да бъде възстановен празникът на българските народни будители – 1 ноември – празник, който започва от Паисий, представя цялата епоха от Паисий до Левски, която ни направи нация и ни даде свободата.

Ако Държавният съвет и българското правителство наистина желаят единството и сплотеността на българския народ, те имат сега неповторимата възможност да обявят именно сега 3 март за национален празник на България (Бурни овации. Възгласи: „3-ти март!“, 11 пъти – явно агитка). Няма по-светъл ден в живота на един народ от деня на неговото раждане като свобода, нация и държава (рехави ръкопляскания). Ако това не стане, митингът да призове на 3-ти март, събота, в 12 часа по обяд, българският народ във всички населени места да излезе с национални знамена на мирна демонстрация за обявяването на 3-ти март за национален празник (Бурни ръкопляскания. Възгласи: „3-ти март!”, 8 пъти). Никакви палиативни и козметични решения не трябва да бъдат приемани под формата на по-тържествено празнуване на деня. Народът ни очаква с развълнувано сърце един от символите на своето единство – 3 март – национален празник на България. („Браво!“ - мъжки глас, „Браво!“ – женски глас. Възгласи: „3-ти март!“, 4 пъти). И още две думи в заключение, скъпи сънародници. Все по-широко българският народ влиза в политическия живот. Недейте в никакъв случай изменя на едно от основните условия за съществуване на истинска демокрация: гражданската култура. Запазете достойнството си. Не се поддавайте на стихийни страсти. Не забравяйте никога, че всички ние сме синове на един народ, на единната българска народна общност (рехави ръкопляскания без особен възторг, че сме синове на тази общност). В българското общество може да има спорове, но никога омраза…

[Отстоявайте] човешките права, социалните свободи, социалните справедливости, вечните истини на хуманизма, не изменяйте никога на интересите на своята нация и на историческото минало на вашия народ. (Бурни ръкопляскания, които се засилват на вълни; възгласи: „България“, 11 пъти). Обединете усилията на всички истински патриоти, демократи и здрави по сърце и дух български сили, за да изградите свободна, демократична, социално справедлива и независима България (Бурни ръкопляскания, „България!“, „Браво!“; възгласите „България“ са подети самостоятелно от водещата митинга, която повтаря ги 5 пъти).

(Изказване на Петър Константинов)

 

Водеща: Приятели, днес трябва непрекъснато да се връщаме към онези нравствени ценности, които Васил Левски ни е оставил, за да се докосваме до неговата душевност. Нека си спомним едно писмо на Васил Левски до Филип Тотю: „Приятелю и брате Филипе, ние дейци сме си посветили живота на Отечеството, да работим за толкова милиона хора, трябва да се мисли зрело, за да не изгубим и сега. Правило се е, захващаме, трябва да вземеме опити….

Водеща: Давам думата на Стефан Чалев, от Българския демократичен форум.

Ст.Ч.: Братя, братя българи, пред олтара на свободата няма малки и големи, няма мъже и жени, няма деца и старци, има обречени и самообричащи се. Ако съберем костите на всички ония, които паднаха за свободата и утвърждаването на България, ще имаме още една Стара планина. Тук близо край град София, вековният поробител с песни и свирни, довел своя най-голям враг, Дякон Левски, на смъртна венчавка, на неразтрогаем брак с единствената му невяста България. В нейните скути Апостолът постави своите кости с клетва за вярност и в родната душа вля своя непокорен дух. Онзи непокорен дух ни донесе днеска тук.

Както знаете, имаше години, когато държава и партия, когато държава и партия си позволиха да ни лишат от памет, от коленопреклонение пред иконата на свободата, пред народната свяст, пред Левски, години го спомняме само като звено от революция. Едва сега след цели 45 години отслужихме панихида за него. Църквата говореше с приглушен глас за Дякона, а държавата и партията само за революционера, а той беше дякон в храма на свободата и революционер в душите на хората. За дякона имаше само един олтар на служение: народът, за революционера имаше само една жертва – себе си. Жестокостта на политически терор, на партийната власт точно пред този паметник се оказа безсилна да снеме историческото величие на българския народ.

Кой беше Левски? Дете на майчина и бащина радост от Карлово. Син на поробена България. Определена жертва от Бог и Родина. Послушник и бунтовник, войник и командир, идеолог и стратег. Беше достоен ученик на Раковски и верен приятел на Каравелов. Религията на роба е свободата. Затуй той напусна тихата Божия обител и започва да служи на най-великата литургия в храма на поробените. С хоругвата на свободата прекосява родни и чужди земи, вее бунтовно знаме по Балканите, бие се в легиите. Твърд като кремък и непоколебим като водата. Носеше едно сърце с десятки образи и имена. Той не отрече дома и семейството, а само ги пожертва. Той не отрече приятелство и дружба, а само ги осмисли, обаче той отрече суетната слава за евтино първенство, отрече лъжата в общественото дело: „Трябва, байно, да си кажем кривините”. Идеите и смисълът на неговата борба не заглъхнаха в историята. Те и днес звучат актуално и събират следовници на Апостола. Борба за свобода и правда, за самосъзнание и човечност, човешки свободи, не класови, не партийни, свобода през деня, свобода през нощта, свобода от страх от насилие, борба не за малката правда, както до скоро ни поднасяха, а правда всечовешка, правда на будната съвест С тази правда в душата, с тази свобода в мисълта той отива пред съда, където беше съден сам…

Да следваме заветите му. В днешните напрегнати за народа ни дни, когато се решава бъдещето ни за дълго време, ние черпим сили и мъдрост за това, което той положи като основа на новата ни държава. Само дякон Игнатий, синът на Кина Иванова, неповторимият Васил Левски, има в нашата история прозвището Апостол, Апостол на българската свобода. Само този човек с апостолски дар можеше да носи дързостта на хан Аспарух, за да посегне на една велика империя, прозрението на княз Борис, за да кръсти в купела на свободата един народ, мъдростта на цар Симеон, за да каже: „Времето е в нас и ние сме във времето“, далновидността на цар Калоян, за да признае всички и да вярва само в силите на своя народ (ръкопляскания), копнежите на цар Иван Асен II, за да живее с идеите за свободни от чужди и свои в България, жертвоготовността на патриарх Евтимия, че добрият пастир дава душата си за стадото (Бурни ръкопляскания, „Браво!”) и проповедничеството на отца Паисия с призива: „О, неразумни юроде! [Защо се срамиш да се наречеш българин]“ Той беше всичко това, което е направила България. Съдбата беше изпратила своя единствен син, за да върне на историята едно забравено име, чийто дух се облече в плът и кръв, пред тази плът, която почива в родната ни земя и тази кръв, която сега е родната душа, ние смирено се прекланяме, признателни, че имаме Отечество, обречени да пазим неговата свобода. Поклон, сине на България!

Водещ: Братя българи! Доколкото разбирам нашият митинг се използва не по най-почтения начин (Точно така! У-у-у!) Тук се издигат лозунги за екс-монарха на България Симеон II (Вън! Долу! Да си вървят! У-у-у! Намеса: Не за монарха Симеон II, а за първия Симеон, великия наш цар Симеон I, за него се каза! Х.М.) За Симеон Велики никой никога не се сети. Винаги лозунгите бяха за Симеон II. Събираше се и подписка. Симеон II няма нищо общо с това, че неговото име се свързва и с лъжа, при това пред цял митинг. Неговите последователи нямаха доблестта да защитят своя патрон и се укриха, опитвайки се безуспешно да заблудят митинга. Много моля, аз лично не съм видял плакатите, но ми казаха: „Симеон Втори“. Затова бих помолил, бих помолил тези, които са издигнали плакатите, да имат доблестта сами да ги свалят. Искам да напомня следното нещо: митингът е за националните ценности и идеали на България. Да си спомним за всичко това, което е българската история, а не да правим прокламация на дадена политическа партия, организация или личност. Напомням: не може една личност да бъде по-високо от България. Току-що чухме, че Левски винаги е поставял България над всичко, да си припомним и ние това. Умолявам още веднъж тези хора да спазват приетия регламент. Братя българи, призовавам ви за следното нещо! Нека да си спомним за какво сме се събрали тук!

Давам думата на протопсалт Камен Гарена, представител на Общонародния комитет за защита на националните ценности (ОКЗНИ).

Камен Гарена: Братя и сестри, ето ни изправени с горещото желание да се преклоним пред паметта на йеродякона Игнатий. Ето ни готови с кръстен знак да коленичим пред най-чистия образ в родната ни история. На светиите – Апостолите, кръстен знак се прави смълчано и на колене. Обаче българите нямаха време за молитви, българският род се обърна към Бога. Прекръстителят Свети Борис-Михаил, който прозря мъдростта да свърже славянобългарските племена в една вяра, в една надежда, в една любов, вярата, че съединението прави силата, надеждата, че ще оцелеем като един народ, любовта към отечеството да бъде над всичко. И с тези светли начала понесоха тежкия си кръст, разлюлявани от бурята на времето, обгаряни от кървавите пламъци на историята, потуляни от сянката на Голгота. И тази сянка вещаеше на заник слънце, тази трагична угроза вещаеше, че българите бяха построили храма на своята държава върху кръстопътя на народите. Но това не беше най-страшното. Не бе най-страшното, че се намериха много търговци да изкупят златния български иконостас. Най-страшното бе, че се намериха и много фарисеи, готови да разпродават бащино огнище (У-у-у! – мощно, ръкопляскания). Те разделяха държавата на царства и болярства. Тогава Бог си затвори очите и забрави человеците на тази земя, които бяха потъпкали напътствията му, и с помощта на напътствията на Лукаваго бяха взели да се самоизяждат… Така пътят на варварските орди беше открит и с викове: „Аллах!“ те връхлетяха върху храма на българската държава. Под свистенето на ятаганите слънцето все повече и повече се превръщаше в полумесец и оставаше да виси над съдбата на народа. Векове ни робска люлка люля, векове обречените едвам смогваха да запалят свещ над оглозганите кости на обречените Тогава те отново затърсиха Бога, но не онзи Спасител, който седеше на небесата, а взеха да мечтаят за свой, земен, български Бог. Вред из Балкана хайдушки огньове озаряваха небесата и будеха робския сън Вред из оцелелите манастири, където все още тлееха въглените на отеческата любов, излязоха росоносци. Те тръгнаха по стъпките, целуваха стъпките и благославяха всяка българска майка. Надничаха във всяка колиба из яслите на скотски живеещия български род, търсеха да открият младенеца на светлото спасение…

- Събираме подписи.

- Събирайте ги там, на друго място. Не правете паралелен митинг.

- Не правим. Ние всеки ден сме тук.

- Съгласно регламента не можете да правите друг митинг на нашия! (водещият).

- Митингът след като е за Левски, трябва да е за Левски. Може да се уважава Симеон, но по този начин не трябва, защото той се омаловажава по този начин. Затова трябва да напуснете.

- Може ли такова нещо, трикольор да носиш и така да приказваш, бе! Оставете ни!

- (В отговор възгласи) България е Република! Република! На тях им отговарят: Си-ме-он! (единично).

- Оплюхте тая родина и я съсипахте!

- Кой я оплю!

- Вие!

- Моля, недейте сега, грехота е!

- Никой няма против цар Симеон, но не е сега моментът.

- Този оратор не го каза така, не го каза така…

- Как може да викате, да скандирате, когато някой говори, това е невъзпитание.

- Вие създавате тая провокация, какво да правим. Симеон си е Симеон. Ние го уважаваме. Пречите на другия митинг.

- Как не ви е срам!

Мъж: Точно това е невежеството.

РХА: Наистина невежество.

Мъж: Аз също съм привърженик примерно по убеждение на цар Симеон, обаче не трябва да се спекулира.

Песен: по стихотворението на Яворов „Арменци”

Водещ: Понеже се вълнува човекът, разбираемо е, ме помоли да прочета това, което е публикувано в техния вестник „Ереван“, посветено на 117-годишнината от гибелта на Васил Левски. Извинявам се, просто ще го прочета: „За да се добие първата чест и слава нашето отечество българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени дружни сили. Като е тъй, вам надлежи…

Възгласи: „Единство!“ (5 пъти).

…защото трудолюбието и семейството бяха заменени с пролетарския интернационализъм или се изкривяваха през призмата на идеологическата догма.

……………………………………………………………………………

Лозунги:

 

Български националнодемократичен съюз

Българските евреи и арменци – неделима част от българския народ.

Да живее България!

Дяконе, има още българи!

Не се гаси туй що не гасне.

Чиста и свята република… кога?

 

18 февруари 1990 г., събиране на подписка за Симеон II

 

РХА: Прощавайте, откъде сте?

- Гражданка, независима…

- От СДС?

- Не, съвсем независима гражданка – индивидуалистка, за цял живот безпартийна. Не мога никога да бъда член. Това си просто такова едно мое особено мнение.

- Какъв е поводът да събирате тези подписи?

- Просто изказваме благодарност на „Всяка неделя“, Кеворк Кеворкян и г-н Христо Куртев, който разбрахме, че е продуцент на излъчения филм-интервю с нашия обичан цар Симеон II и нашата молба е разговорът с него да продължи на живо в рубриката „Събеседник по желание.“

- Колко подписа сте събрали?

- Снощи подписите бяха 3000 и ги занесохме във „Всяка неделя“, предадохме ги на секретарката на предаването и заявихме, че ще продължим да събираме подписи, докато нашето желание не се удовлетвори.

- Все пак кои сте вие, защото и други хора събират подписи?

- Аз съм инициаторката - Агнес Халачева, а всички подписали се след това са хора, които мислят като мен. Всички сме хора, които смятаме, че той е обичан цар за българите, за болшинството българите.

- Ни е ли опасно да го дувидьем тук? Аз като майка…

А.Х.: Може би сте права, госпожа. Хората да преценят сами, въпросът е, че ние го обичаме.

- На кого ще го оставим… А тьез подписи да му ги изпратим на негу. А той пък, миличкият… той многу убича България.

- Ние също.

- Ами ний гу убичами, ама къде ша гу пуканим. Все ино чи счи в къща пуд наем и гу каним в къща пуд наим, ама ний ни сме ступани и ма и страх.

- Да, права сте.

РХА: Бихте ли сте представили:

- Ох! Добре! Да. Агнес Халачева.

- Какво работите?

- Фотограф съм по професия.

- А Вие? 

- Иванка Петрова съм.

 

- Сега, когато след два дни в Скопие ще има събор или митинг срещу българщината, мисля, че крайно време е ние да помислим действително за българщината и да го поканим тук за демокрация, защото мое лично мнение е, че с неговото присъствие той ще допринесе за запазването на целостта на майка България.

- Бихте ли се представили?

- Да. Бобев.

- Защо искате да дойде?

- Защото е много умен. Защото има голяма разлика между Тодор Живков и него. Защото е много умен. Много умен. Много фин. Много люби България. Защото обича българския народ като баща, както неговият баща обичаше и стана жертва за нашия народ – цар Борис III.

(Намесват се гласове, все женски: Искаме да дойде! Искаме всички да дойде! Я какви деца е отгледал. Думите след тези на Бобев са на Иванка Петрова).