Индекс на статията
Военна и административна уредба
Из „Задморско пътешествие“ от Бертрандон де ла Брокиер
Печата се по Бертрандон де ла Брокиер, Задморско пътешествие, с. 84, 87, 88.
От Булгарофигон заедно с пратеника пристигнахме в Одрин, много хубав град — най-хубавият, който турците владеят в Гърция. Той е твърде голямо, оживено търговско средище с многобройно население. В него султанът пребивава повече отколкото във всеки друг град в Гърция. Той е разположен на двата бряга на много голяма река на име Марица. В Одрин има множество търговци: венецианци, каталонци, генуезци, флорентинци. Там живее и управителят на Гърция, когото ние бяхме нарекли губернатор, който е бил султанов роб...
Оттам отидох в друг град, наречен Фереджик. В този град, както изглежда, е имало крепост, която на някои места е била разрушена, а според думите на един грък там е имало и триста монаси. Вижда се още олтарът на църквата, превърната от турците в джамия. Около крепостта турците изградили голям град, в който живеят гърци и турци. Той е разположен на висок хълм близо до Марица. На излизане от него, на около една трета миля, сещнахме управителя на Гърция, който отиваше при Турчина по негова заповед. Придружаваха го сто и двайсет конника. Този управител беше хубав и висок мъж: бил от България и бил роб у казания владетел. Казаха ми, че Турчинът го направил управител на Гърция, защото умеел здравата да пие, като му дал петдесет хиляди дуката приход.
Из „Записки на еничарина“ от Константин Михайлович от Островица
Константин Михайлович от Островица, по произход сърбин, е пленен от османците при превземането на Ново Бърдо в 1455 г. Помюсюлманчен и включен в османската армия, той достига до поста комендант на крепостта Звечан в Босна. След 1463 г. попада в унгарски плен и се завръща в християнския свят. Отива в Полша, където пише своята творба. Тя има колкото исторически, толкова и мемоарен характер и отразява състоянието на Балканите във втората половина на XV в. през очите на един пряк участник в събитията. Печата се по „Записки янычара“, написаны Константином Михайловичем из Островицы, Введение, перевод и комментарии А. И. Рогова, М., 1979, с. 96–97.
Глава XXXVIII. За управлението, което съществува в турската земя
Порядъкът и управлението в Турската земя се дължи преди всичко на това, че султанът крепко държи в свои ръце всички замъци [крепости] във всички свои земи, като ги завзема с еничарите или своите възпитаници. Той не дава нито един замък на нито един от велможите; в онзи град, който има укрепление и замък в него, султанът, заемайки го със своите хора, също държи сам. А тези еничари, които се намират в замъка, той снабдява сам, така че в случай на обсада те да нямат никакви нужди, но в замъка няма нито вино, нито някаква напитка...
А управлението в крепостите е следното: има един човек, който владее всички и когото наричат диздар, подобно на бургграфа; следващото зад него длъжностно лице те наричат чехаи, подобно на маршала, а след него бюлюк-паша като десетник; колкото по-голяма е крепостта, толкова повече са в нея служещите и те нямат никакви други доходи освен от службата...
И така те обслужват султанските замъци, а също и цялата турска държава от най-високопоставения човек до най-незначителния, бил той богат или беден, всеки гледа в ръцете на султана, а султанът осигурява всички в съответствие с неговото достойнство и заслуги. По такъв начин нито един господар няма нищо наследствено. Впрочем някои големи велможи имат свои наследствени владения, но такива не са много и затова, ако султанът отнеме имението [на някои от тях], те биха могли да задържат при себе си и своите подчинени и да ги държат до разпореждането на султана...
И лична грижа на султана е това, че всяка година изпраща от своя дворец четирима велможи в четирите краища на своята земя, за да следят дали някои от бедните не е обиждан от техните господари. И тези велможи имат право да налагат смъртно наказание и да конфискуват имуществата по заслуги. Тези изпращани велможи наричат хайфсоруджи, т. е. разследващи насилията.
И още съществува обичай: ако придворен на султана е изпратен или е отишъл по свои работи [в провинцията] и се случи така, че по някакъв начин той е убит, тогава този, който го е убил ако е хванат, безпощадно се наказва със смърт, а цялата област, където това се е случило, веднага трябва да внесе в султанската хазна две хиляди [аспри].
Из „Описания на България“ на Геор. Март. Рагузиум от 1598 г.
Геор. Март. Рагузиум е дубровничанин, който написал своя труд за България на италиански език. Издаден е през 1598 г. в Брашов. Включен е в „Стари пътувания по Маджарско и Балканския полуостров в 1054–1717“. Публикуван е от унгарския езиковед и историк Ищ. Самота. Печата се по Маджарски пътеписи за Балканите XVI - XIX в. Подбор, превод и коментар П. Миятев, С, 1976, с. 26–27.
България се дели на три санджака: първият надхвърля другите два и се нарича Силистра, негов главен град е Силистра, край Дунав, седалище на бег и кадия. Под тяхно ведомство се намира Туртукай, Хаскьой [Язахей], Мирлан [Мерин], към Голямото море пък Тулча, тук събират мито за стоките, които идват от морето на Дунав. Всички тия места имат отделни кадии.
Останалите се намират на брега на Черно море. Първото е Карахирман [Карасарманлух], Констанца [Констаница], Тузла, Мангалия, Балчик [Балхие] и Варна. От Тузла и от Мангалия пренасят твърде много ечемик, мед и други за Цариград. Във вътрешността на същия санджак има още шест града: Провад [Прогирх], Айдос [Айтес], Баба-Даг, една част от последния хайдутите изгорили през 1597 г.
В Никополския санджак съществуват следните места: Никопол, силна крепост, оградена с каменна стена и седалище на бег, по-нататък Рахова [Олеховоце], Свищов [Суишово], Туртукай [Тутракан] и Русчук; те лежат на Дунав. На юг от Дунав се намират: Шумен, Ески Стамбул [Константинополи вечио], Разград, Търново [Тарнова], някогашна столица, Ловеч [Лунциа], Плевен [Плеуглие], Враца [Враз], Берковица и Карвуна [Хиаруен].
Бодонският, или видинският санджак, е най-малък, понеже към него се числят само Бодонь и Кладово.
Из „Законника“ на Айни Али от началото на XVII в.
Айни Али е висш служител в османското централно финансово ведомство, който съставя списък на общия брой на различните феодални владения във всички османски административни райони. Този документ показва същевременно военно-административното деление на империята, включително и на българските земи в края на XVI и началото на XVII в., когато управленческата уредба на османската държава достига своя завършен вид. Печата се по ТИИПБЗ, I, с. 103 107. Превод на Г. Гълъбов от ръкописната сбирка на IUK, сигн. № 1392 — Türkçe iazma.
Прочее причината за написване на това изложение е следната: досега не са събрани на едно място [сведения] за броя на висшите мирмирани [бейлербейове] и храбрите военачалници, нито за дефтеркетхудите, нито за тимардефтердарите, нито за броя на санджаците във всяко бейлербейство, нито за колко акчета доход е определен хасът на всеки бейлербей, на дефтертекхудасъ, на тимардефтердаръ, нито на законите, които уреждат правилата и формалностите, на които се подчиняват бейлербейовете, санджакбейовете, заимите и тимариотите, нито каква е числеността на победоносните бойци във всяко бейлербейство, колко калъч-зиамети и калъч-тимари има във всеки санджак и земите, от които се състои могъщата османска държава.
И понеже се явява мъчнотия, когато стане нужда да се потърси и намери нещо по горепосочените въпроси в регистрите, тъй като не всеки въпрос може да сe включи в регистъра, а се налага той да бъде наясно, затова бившият емин на дефтер-и хакани, рабът Айни Али, се впуска в издирвания и изследвания и написва това кратко писание [изложение], извлечено от старите и новите регистри и от кануннаметата [за разните населени места]...
Раздел първи
Пояснява се колко бейлербейства има с феодални владения хас
Те са: Румили, Анадолу, Караман, Диарбекир, Шам, Сивас, Ерзерум, Ван, Будин [Будун], Джезиар, Халеб, Мараш, Къбръс, Босна, Темешвар, Тарабулус, Шам, Трабизон, Кефе, Рика, Шехризол, Чълдър, Карс, Мусул...
За хасовете на мирмираните [бейлербейовете]
Пояснява се какъв доход дава [носи] феодалното владение хас на всеки бейлербей.
Хасът на мирмирана на Румили има единадесет пъти по сто хиляди [1 100 000] акчета.
Раздел втори
Пояснява се колко санджака има във всеки еялет [бейлербейство]
Румили има двадесет и четири санджака. Този еялет има и дефтеркетхудасъ, тимардефтердаръ и с феодален лен зиамет седем бея [началници] на юруци.
Санджаците му са следните: лива [санджак] Кьостендил, лива Мора, Искендерие, Тирхала, Силистре, Нийеболу, Охри, Авлония, Яния, Илбасан, Чирмен, Селяник, Визе, Делвине, Юскюб, Кърк-клисе, Дукакин, Видин, Аладжа Хисар, Пирзерин, Вълчитрън, Бендер, Аккерман, Паша санджагъ, които съставят десния и левия ръкав [на феодалното опълчение във време на война]; Паша санджагъ е на самия бейлербей.
Еялет Анадолу има четиринадесет санджака. [Това бейлербейство] има дефтеркетхудасъ, тимардефтердаръ и с феодален зиамет четири бея [началници] на мюселеми, единадесет яябея [началници на пехотинци]. Кютахия е санджакът на анадолския паша [бейлербей].
Другите санджаци са следните: Сарухан, Айдин, Кастамону, Худавендигяр, Болу, Ментеше, Анкара, Карахисар-Сахиб, Теке-или, Кянкъръ, Хамид, Султаньоню, Караси.
Еялет Караман има седем санджака; той има хазинедефтердаръ, дефтеркетхедусъ, тимардефтердаръ. Кония е санджакът на пашата [бейлербея]. [Другите санджаци] са Кайсерие, Нигде, Бейшехри, Кършехри, Акшехир, Аксарай.
Еялет Босна се състои от осем санджака: Той има хазинедефтердаръ и дефтеркетхудасъ.