Османско владичество

 

Кадийски институт и неговите задачи

 

Из Законника на султан Мехмед II от 1470–1478 г.

Законникът на султан Мехмед II е сборник със закони, издавани през средата и втората половина на XV в. Това е първият граждански кодекс на Османската империя. По това време при напълно изградената държавна и социална организация шериатът, свещеният мюсюлмански закон, не е в състояние вече да задоволи разнообразните правни нужди на османското общество. Това налага кодифицирането на гражданското законодателство, което регламентира главно функциите на държавните органи.

Печата се по ТИИПБЗ, I, с. 14, превод на Г. Гълъбов и Ат. Христов от Kanunname-i Ali Osman, ТОЕМ Ν. Ν. 13, 14.

Столичният кадия [по ранг] е равен на бейлербей.

Кадия с триста акчета [дневно] има званието мевлевиет.

Другите кадии със сто и петдесет акчета [дневно] стоят по-горе от дефтеркетхудите и алайбейовете, но ако се случи санджакбей с двеста хиляди акчета [годишен доход], гореказаните кадии стоят по-долу от тях. Никой не се удостоява с длъжност финансов дефтердар, ако не е стигнал длъжност с триста акчета [дневно]. Закон е, щото на вътрешните молли, както и на мюдерисите от висшите медресета да се дава длъжността дефтердар и нишанджия.

 

Из Законника на Сюлейман Законодател (1520-1566 г.)

Законодателен кодекс, издаден от султан Сюлейман I, който по този повод е наречен Законодател. Значително по-обширен от този на Мехмед II, той регламентира установените аграрни отношения, данъчна система, категории население и др. От него ясно личи, че съдебно-изпълнителните функции и администрирането в провинцията е предоставено на кадиите. Печата се по ТИИПБЗ, I, с. 28–58. Превод на Г. Гълъбов и Ат. Христов от Kanunname-i Ali Osman ТОЕМ, и № 15, 16, 17, 18, 19.

Не се налага глоба на двама души, които си скъсали дрехите  при сборичкване; кадията им налага само бой с тояга; тези, които си скубели брадите и косите и това се докаже, ако са богати, да им се вземат двадесет акчета глоба; ако са бедни, да им вземат десет акчета; в този случай законът е еднакъв и за неверниците; [все пак] отбелязано е, че от богатите се вземат двадесет акчета.

Ако някой пие вино, кадията го наказва с бой и му взема едно акче глоба на два удара.

Който открадне гъска, кокошка или патица, кадията го наказва с бой, като му взема и глоба по едно акче на два удара.

Който открадне кон, отсичат му ръката; ако не му я отсекат, вземат му се двеста акчета глоба.

Който открадне броня за кон или тюрбан, да му се отсече ръката ако не му се отсече ръката, кадията го наказва с бой, като му взема и глоба по едно акче на два удара; това наказание се прилага еднакво и за неверниците.

Ако се установи, че крадецът е привикнал на кражба, кадията издава худжет [съдебен протокол] за административните и полицейските органи [чиновници] и им предава крадеца, за да го обесят, съгласно съдебния протокол, ако е заслужил обесване, или да му отсекат някой член от тялото, ако е заслужил отсичане, в тези случаи кадията не бива да пречи, нито да нарежда отлагането на телесното наказание, а да нареди [изпълнението им] на местопрестъплението.

Записването на азеби да става в присъствието на кадиите и субашиите, азебските началници и доверените лица, които записват, [както и] писарите и патрулите, техни помощници, да не вършат също работа по свое усмотрение, като записват азеби задочно в махалите и по други места.

Във всеки кадийски район, където става записване на азеби, се съставят два списъка: единия държат кадиите, а другият се изпраща на височайшия двор и да се предава в държавното съкровище. Така че когато се прави проверка на азебите или се търси поръчителят, да може да се преглежда списъкът, който държи кадията, и да се действа според този списък, а когато се преглежда списъкът, който е предаден на височайшия двор, да се постъпва според него.

 

Из съдебен протокол в кадийски регистър на град София от 1550 г.

Цялата дейност на кадията се вписва в специални кадийски регистри — сиджили. Запазените регистри на кадиите от някои български градове разкриват различни страни от дейността на тези органи на османското провинциално управление. Печата се по ТИИПБЗ, II, с. 203. Превод на Г. Гълъбов от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, сигн. Соф. кад. рег. № 313, отк. II. с. 16.

Немюсюлманите, именувани Милко Райкин, Стойчо, син на Иван, и Джаро, син на Дойко от село Гинче, спадащо към големия град София, доброволно заявиха [пред кадията]: „Станахме поръчители на войнуците от същото село, именуваните Дойко, син на Байкин, поп Станислав и Драган за довеждането и представянето на поменатите пред шериатския съд, когато бъдат призовани. След потвърждаването на казаното станалото в съда се протоколира в регистъра по искане на секретаря Сефер, доверен човек [повереник] на черибашията Мустафа бей. Написано на 19 джемази-юл евел 957 г. [5 юни 1550 г.].

 

Из съдебен протокол в кадийски регистър на град София от 1550 г.

Печата се по ТИИПБЗ, II, с. 104. Превод на Г. Гълъбов от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, сигн. Соф. кад. per. № 313, отк. II, с. 43.

Записано в кадийския регистър за това, че немюсюлманинът, именуван Пейо, син на Радул, от село Биримирче, спадащо към София, се яви пред шериатския съд и в присъствие на съпругата си немюсюлманка, именувана Стояна, дъщеря на Никола, по своя воля се изказа така:

„Дадох развод на поменатата Стояна по лъжливия ни обред; от днес нататък тя е разведена.“ След това изказване на заявителя то бе потвърдено от поменатата Стояна, срещу която бе направено, и по нейно искане станалото в съда се протоколира. Написано на първия ден от джемази-юл-ахър 957 г. [27 юни 1550 г.]

 

Из съдебен протокол в кадийски регистър на град София от 1550 г.

Печата се по ТИИПБЗ, II, с. 106. Превод на Г. Гълъбов от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, сигн. Соф. кад. рег. № 313, отк. I, с. 23.

Вписано в кадийския регистър за следното: немюсюлманите Слав, син на Станислав, син му Тончо и Йово, син на Драган, се явиха пред шериатския съд и в присъствието на държателя на този протокол Мустафа, син на Абдуллах, хлебар, казаният Станислав се изказа, доброволно призна и заяви:

„С окончателна и действителна продажба продадохме на поменатия Мустафа за сто и десет текущи сребърни акчета правото си на владение върху общата наша нива от около три дьонюма, находяща се в землището на село Бояна, спадащо към големия град София — нива, граничеща и допираща се с имотите на казания купувач Мустафа, Стоян, син на Тодор, син на Пейо, Йово [син на] Драган, и с воденичен канал на воденицата на Хасан Челеби; цената получихме, продадената нива предадохме и поменатият купувач я прие."

Поменатият Йово също се изказа, доброволно призна и заяви: „С окончателна и действителна продажба продадох на гореказания  Мустафа за сто и десет акчета правото си на владение върху нивата си от около три дьонюма, находяща се в землището на поменатото село и граничеща, допираща се от две страни с имотите на поменатия купувач Мустафа, на войнука Пейо, син на Рале, а, от друга страна — с имота на гореспоменатия Стоян, син на Пейо; цената получих и предадох поменатата нива и казаният купувач я прие.“ Гореспоменатите заявители на отбелязаните изказвания и казаният Мустафа, в полза на когото бяха и направени, потвърдиха присъствено [едни срещу други] гореказаното. По искане [на заинтересованите] станалото се протоколира в регистъра. Написано на 21 джемази юл ахър 957 г. [7 юли 1550 г.]

 

Из съдебен протокол в кадийски регистър на град София от 1550 г.

Печата се по ТИИПБЗ, II, с. 106. Превод на Г. Гълъбов от ръкописната сбирка на Op. отд. при НБКМ, сигн. Соф. кад. per. №.313, отк. I, с. 30.

Написано в кадийския регистър затова, че лицето, именувано Пири, син на Мустафа, призова пред шериатския съд бившия воевода на големия град София Мустафа войвода, славен между равните си, и в негово присъствие заяви:

„Покойният кожар Хамза, по-рано живущ в близост до джамията „Ески джами“ в големия град София, е роден син на немюсюлманина Иван, син на Божидар, жител от село Тунавча от нахия Козник, спадащо към кадийската каза Аладжа Хисар; а моят баща, покойният Мустафа, син на Божидар, е син на чичото на поменатия покойник Хамза; следователно наследството от поменатия покойник се пада само на мене; искам от ответника имотите, които е получил като наследство от поменатия покойник.“

При така предявения иск разпитан бе и поменатият Мустафа войвода по спорния въпрос; в отговора си той отрече пред ищеца твърденията му.

От ищеца бе поискано доказателство, сходно с твърденията му, и той представи писмени свидетелски показания, удостоверящи изявленията му, и носещи подписа на настоящия кадия на Аладжa Хисар, Мевляна Хъдър, син на Юсуф.

След като се установи в присъствие на споменатия Мустафа войвода, че съдържанието на представения документ със свидетелските показания се потвърждава и от показанията на свидетелите, записани в края на протокола, а именно Мехмед, син на Хюсрев ходжа, Емир шах, син на Дервиш, станалото в съда се протоколира в регистъра по искане [на заинтересования]. Написано на 18 джемази юл ахър 957 г. [4 юли 1550 г.].

 

Из съдебен протокол в кадийски регистър на град София от 1550 г.

Печата се по ТИИПБЗ, ΙI, с. 109. Превод на Г. Гълъбов от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, сигн. Соф. кад,. per. № 313, отк. II, с. 3.

Записано в кадийския регистър затова, че спахията Хайдар Челеби, син на Чауш Касъм, призова пред свещения шериатски съд немюсюлманина на име Никола от село Хърсовча, спадащо към каза Шехиркьой, и в негово присъствие се изказа така:

„Поменатият Никола ме обиди с множество думи — на религия, на вяра, на жена и ме нарече „харамия“ [разбойник]; моля съдът да постъпи с него надлежно.“

При така предявената тъжба разпитан бе по въпроса и поменатият Никола; в отговора си той отрича [твърдението на тъжителя]; при това положение от тъжителя се поиска доказателство, удостоверяващо истинността на тъжбата му. Лицата Ахмед, син на Али, и Ферхад, син на Абдуллах, дадоха свидетелски показания по реда на шериата, с които се потвърди твърдението на тъжителя; свидетелските показания на поменатите лица бяха приети от шериатския съд; те бяха обсъдени от съда в присъствието на спахиите Мехмед, Махмуд бей, син на Абдуллах, Ферхад Чауш, Синан Челеби, син на Муса бей, станалото в съда се протоколира по искане на поменатия тъжител. Написано на 5 реджеб 957 г. [20 юли 1550 г.].

 

Из съдебен протокол в кадийски регистър на град София от 1618 г.

Печата се по ТИИПБЗ, II, с. 45. Превод на Г. Гълъбов от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, сигн. Соф. кад. per.  № 1-бис, с. 2.

[Вписано в кадийския регистър] за следното: Стоян и Недо, синове на Велко, жители от село Подуян [днес квартал Подуене], спадащо към големия град София [се явиха] пред високоуважавания шериатски съд, взеха думата и заявиха: „Тъй като немюсюлманинът на име Спас от поменатото село е умрял и не е оставил никакви мъжки деца, половината бащина, която притежава [в землището на] същото село, като подлежаща да се даде [някому] с ново тапунаме, е останала пуста и необработена; Мехмед бей, забит на поменатото село, взе [събра] от нас [берия за] тапия и ни прехвърли поменатата половина бащина. Искаме шериатският съд да прегледа тапията ни и като одобрение да ни издаде надлежен документ.“ При тези изявления шериатския съд разгледа тапията им и тъй като я намери сходна с казаното от тях, написа се настоящото [в кадийския регистър]. Написано на 7 шабан 1026 г. [10 август 1617 г.].

 

Из „Дневникът“ на Ханс Дерншвам от 1553 г.

Ханс Дерншвам е немец по произход, взел участие в австрийското пратеничество в Цариград начело с Ан. Вранчич и Ф. Зай, което през 1553 г. отнася годишния трибут, който Хабсбургската империя плаща на османската държава. Учен, делови човек, хуманист, Ханс Дерншвам пише своя дневник с документална  точност и дава ясна картина за обстановката и атмосферата, в които живее и българският народ. Печата се по Дневникът на Ханс Дерншвам за пътуването му до Цариград през 1553–1555 г. Предговор и бележки В. Мутафчиева, С., 1979, с. 80, с. 101. Превод на М. Киселинчева от Tagebuch einer Reise nach Konstantinopel und Kleinasien (1553–1555). Nach der Ursehrift im Fugger — Archiv. Herausgegeben und erläutert von F. Babinger, München, 1923.

Чрез такова управление всички християнски земи са лишени от стария им ред, честност и граждански права, защото в цяла Турция в нито един град по правило няма истинско гражданство, няма съвет, няма община и пр. Каквото отсъди султанският застъпник, когото наричат кадия, т. е. съдия (а те всички са дебели магарешки глави), с това всеки трябва да се съобразява. Ако някой нещо се е провинил, или пък е набеден, кадията го наказва с глоба и освен това нарежда да му ударят няколкостотин тояги...

Лъжливи свидетели тук се намират достатъчно за по 5 и 10 аспри, както е обичайно и в Унгария. Когато нечий въпрос трябва да бъде решен въз основа на клетва, възлагат му — в зависимост от това, какви са вещите и лицата — да се закълне заедно  с 10 или 20 души. Той скоро довежда такива хора, дори и от най-позорни места, които му помагат да се закълне в главата си, че е прав и че те също се кълнат вярно. После дава всекиму по няколко бели пари и ги пуска да си вървят по дяволите.

 

Из „Посланичества и пътувания в Турция и Амасия“ от Ожие Гизлен дьо Бузбек от 1562–1564 г.

Ожие Гизлен дьо Бузбек е австрийски дипломат, който ръководи посланичеството на Фердинанд I Австрийски (1503–1564 г.) в Цариград. Тук той престоява от 1554 до 1562 г. Добре запознат с политическия, икономическия и духовния живот в османската държава, той оставя едно от най-интересните описания на нейното вътрешно състояние. Дава интересни и разнообразни сведения за българите. Печата се по Френски пътеписи за Балканите, с. 135. Превод на М. Киселинчева от Ambassades et vоayages en Turquie et Amasie de Mr. Busbecuius. Nouveliement traduites en francais par S. Gaudon et divisées en quatre livres, Paris, 1646.

Сред турците съществува мнение, че лъжесвидетелстването срещу християнин представлява благочестива постъпка. Те не чакат да ги призоват за свидетели, а сами се явяват, както се случи при онази среща.

 

Из Доклад на Петър Богдан Бакшев до Източната конгрегация за пропаганда на вярата при Римската църква от 1633 г.

Петър Богдан Бакшев (1601-1674) е католически архиепископ на България, един от най-големите български книжовници през XVII в. Докладите му съдържат точна и вярна информация за тежките условия, при които живеят сънародниците му под османско владичество. Автор е на първата българска история, създадена в периода на османското владичество, както и на други съчинения с исторически характер. Печата се по Положението на българския народ под турско робство, Сборник документи и материали, съставител и редактор н. Тодоров, С., 1953, с. 57.

23 юли 1639 г. От тези жалки и нещастни места аз не зная какво по-напред да пиша. Защото никога не е имало такова преследване против бедните християни, както е сега. Те са измъчвани от мнозина. [Гнетят ги] на първо място големите данъци, които те още не са платили, после ги измъчва управителят... и най-после съдията или кадията, който съди тази провинция. И последните не правят нищо друго освен да търсят хиляди начини, за да мотат да наложат някаква тегоба на бедните християни, мнозина от които са избягали във Влашко заедно със своите семейства, а други са отишли да се оплакват в Цариград на султана. Отидоха повече от двадесет души, но още нищо не сме узнали.

 

Султанска заповед от 1699 г.

Печата се по Т. Тивчев, Й. Калудова, Документи за положението на населението в Европейската част на Османската империя (XVI–XIX в.). ГСУ- ФИФ, LXV, 1971, 3, с. 400.

Гордост на съдниците, извор на добродетел и разум, кадия на Бер..., да се увеличи добродетелта му.

С пристигането на настоящия мой императорски ферман да бъде известно, че раите от казата Бер, подавайки прошение до подножието на трона ми, съобщиха, че макар че внасят налаганите според закона и според съставящите се списъци, данъци, аяните на вилаета Саръджа Али със зет си Исмаил се споразумели с кехаите на града и поднесли на валията на Румелия един кон, за стойността на който наложили на бедните раи седем кесии акчета. Тези пари те събрали насила, ощетявайки ги прекомерно. Сега раите искат тези да бъдат извикани чрез споменатия мубашир пред свещеното съдилище и да се задължат да върнат седемте кесии акчета, които си присвоили.

Затова заповядах с пристигането на моята свещена заповед да постъпвате според съдържанието и ако действително въпросът е така, да отдадете правото и да съберете взетите седем кесии акчета, връщайки ги чрез Али чавуш на бедните раи.

Като знаете тези неща, дайте вяра на свещения ми знак.