Индекс на статията
Османски религиозни институции и техните функции
Надпис от джамия в Хасково от 1394–1395 г.
Надписът показва, че още в хода на утвърждаването на своята власт в българските земи османците са започнали строителство на мюсюлмански храмове. Печата се по Иб. Татърлъ, Турски култови сгради и надписи в България, IV. ГСУ-ФЗФ, LX, 1966, с. 584. Превод Иб. Татърлъ.
Подкрепа от господа и [близка] победа.
Изградено бе вече това свещено място.
В последния ден на седемстотин деветдесет и седма година.
В обладание на бога. Година 797. [1394–1395].
Из „Дневника на Ханс Дерншвам“
Печата се по Дневникът на Ханс Дерншвам, с. 94–95.
Както в християнския свят, където няколко пъти през деня бият камбаните за утринна, за литургия, за проповед, за вечерня, зa здраве и пр., така и при турците има пет пъти на ден време за молитва. Те нямат камбани, а християните там нямат право да употребяват камбани. Вместо камбана турският ходжа, т. е. поп, се качва на минарето пред всяка джамия и вика като луд, сякаш е в дива гора, наподобявайки една мелодия, която селяните пеят по нивята: „А-а-о“. Нямат музика и нищо не разбират от музика. „А-а-о“-то и магарешкият рев са всичко.
Най-напред ходжата вика един час преди изгрев слънце; това се нарича „сабах-намазъ“ — то им е молитвата преди деня, за нея в джамията отива само оня, който иска. Малко хора отиват. И през деня в джамиите влизат малко молители — само стари и свободни хора. Старите носят до един броеници, а когато ходжите се развикат от джамията над целия град, започват да вият и кучетата по улиците. За втори път ходжите викат около 8 часа, тоза е „ойле-намазъ“ — обедната молитва; и за нея не се струпват много хора. За трети път ходжите викат след обяд в 4 часа — това е следобедната молитва: „намазъ“ значи молитвa. Четвърти път ходжите викат вечер, около ... часа, наричат го „акшам“ — това е вечерната молитва. За пети път ходжите викат след залез слънце, около 8 часа: наричат го „ятма“ — молитва за сън. По същото време у нас бият бирените камбани. По това време, и по-рано, вече никой не се вижда из улиците. Никой няма право да излиза нощем и е съвсем тихо. Не се чуват нито викове, нито песни, както при нас. Всичките им жилища гледат навътре, а не навън към улицата.
Когато турците постят по време на техния Великден, който наричат байрам, тогава ходят в джамията сутрин рано и нощем. Джамиите им са обкичени с много лампи и когато започнат постите им през месец юли по новолуние и свършват през месец... също новолуние, тогава на минаретата се палят и горят лампите, докато траят постите и дойде Великденът им, който наричат байрам. Постите им приличат на еврейските. Турците, които искат да направят впечатление — като паши, бейове и други, — както и всички, които искат да се издигнат в двореца, не ядат през целия ден до вечерта. Същото правят и други турци, както ги учат ходжите им. Дойде ли обаче вечер, тъпчат се цяла нощ с всичко, което са пропуснали през деня — кой какво си иска, месо или друго. Не правят разлика между ястията и пият по време на яденето вода. Турците са неуки хора, не знаят как да изчислят новолунието с помощта на математиката или астрономията. А едва когато видят новия месец, започват своите пости. От това кога ще видят пак новия месец, зависи кога ще обявят, че е настанал байрам, т. е. Великден. Оня ходжа, който пръв види новия месец и има за това свидетели, се дарява с няколко дуката. Тогава започва техния Великден, т. е. байрам, но никой от тях не знае какво означава това. Някой казва, че то означавало времето когато Авраам поискал да пожертва сина си Исак. Празнуват три дни без прекъсване, изпращат си един другиму ядене и други неща за подарък, както е останал стар обичай още от езичниците.
Из „Книга за пътешествията“ на Евлия Челеби
Печата се по Евлия Челеби. Пътепис, с. 289–293.
Описание на пътната станция на текето на честития Осман баба
Водачът на ордена на обличащите се в аба дервиши, образецът за подражание на бедния и богатия, султанът на духовно богатите, т. е. сочещият божи път пресвят Осман баба — да бъде свята пръстта на скъпия праведник, беден последовател лично на пресветия хаджи Бекташ Вели. По времето на ... той намерил жилище и приют в това известно незаселено излетно място и се установил тук. Резултат и свидетелство за неговото усърдие е възвишеното гнездо — обител, което понастоящем се е разположило на брега на гореспоменатата река Маден вляво от пътя, по който се отива в Одрин, на върха на един хълм, сред една равна плодородна земя, изпълнена с дървета като персийски парк, непропускаща слънцето горичка — една местност за излети. Това е каменно-хоросанена постройка, прилична на крепост, от четирите страни на която са се прострели пасища и зелени ливади, прилични на кадифе.
Възхвала на житието на скъпия покойник. Този Осман баба султан лично бил от чистата жила на потомството на династията на Абаданите. Неговият дядо Саид Али бил един от синовете на седмия син на честития Муса Кязим. Негов син пък бил Сеид Хисамедин, а негов син е този Осман баба. Поради това няма никакво съмнение и колебание, че той бил от чисто благородно потекло на чудотворци-праведници. Най-напред той получил одобрение за дейност лично от Хаджи Бекташ Вели и ходжа Ахмед Йесеви след което в Бухара и Балх дошъл на помощ на османската династия и заедно с Орхан Гази участвал в завладяването на Бурса. След това пак през негово царуване той се съветвал със Сюлейман паша, син на Орхан Гази, и като авангард на Сюлейман паша пръв този Осман баба с триста души сиромаси сложил крак върху румелийските области.
С удари на тъпани и с призиви били привлечени мюсюлмански тълпи. С носени флагове и с развети знамена и байраци те стигнали право при одринския крал, пътешествайки из Румелия. Те се молили с думите: „Местата, в които е стъпил нашият крак, всички да станат мюсюлмански." Когато ходили и обхождали Балканския полуостров, Испания, Австрия, Дюнкяркиз, Дания, областите на римския папа в Париж, те припявали: „Господи наш, нека да станат мюсюлмански областите, черквите да станат мюсюлмански молитвени домове след хиляда и стотната [година].“ С една дума, той бил голям султан и много бил преживял. Когато пък при едно пътешествие ходил в Рим през ... година, дошъл при Гази Худавендигяр и му внушил да завладее Одрин. Когато Мурад Гази със старанията на Осман баба завладял Одрин, той се намирал при него.
Още по-рано при пътуванията си Осман баба харесал мястото на това теке и бил обладан от желанието да изгради на това място една обител. Мурад хан Гази с щедри, разпръскващи перли думи дал в блестящата ръка на Осман баба красноречив царски декрет: „Едно приятно място от земите, на чието завладяване си бил, докъдето стига погледът, нека стане твой вакъф.“
Така благоволил, при което Осман баба пък с всички свои сиромаси с биене на барабани и свирки дошъл на това място и го завзел от ръцете на неверниците. Той му определил границите до местата до които стига силата на взора и докъдето прониква погледът, и направил това хълмисто, осеяно с ливади място хижи на нещастниците. В този парк той провел хиляди особени разговори с 300-те бедняци, а по-късно с помощта на Мурад хан I, построил едно полезно неголямо теке на Османската династия. По-нататък с придобитите от него богатства при завоеванията построил много хиляди трайни големи постройки. Най-накрая през… година, покорен и подчинен на заповедта „върни се при своя господар“, отпътувал от този свят и се заселил във вечния дворец, а светите му тленни останки били погребани в обителта.