Трета българска държава

Договор за приятелство и съюз между

царство България и кралство Сърбия

от 29 февруари 1912 г.

Негово величество Фердинанд I, цар на българите, и негово величество Петър I, крал на Сърбия, проникнати от уверението за взаимността и интересите и еднаквостта на съдбата на техните държави и на двата братски народа, българския и сръбския, и решени солидарно със задружна сила да бранят тия интереси и да се стараят за тяхното всестранно напредване, се споразумяха върху следното:

Чл. 1. Царство България и кралство Сърбия си гарантират една на друга държавната независимост и целокупността на държавната територия, като се задължават абсолютно и без никакво ограничение да се притекат на помощ една на друга с целокупната си сила във всякой случай, когато едната от тях се нападне от една или повече други държави.

Чл. 2. Двете договарящи страни се задължават тъй също да се притекат на помощ една на друга с целокупната си сила в случай, когато коя и да е велика сила се опита да си присъедини, или окупира, или с войската си завземе, било дори и привременно, каква и да е част от балканските територии, които се намират днес под турска власт, ако една от тях счете това като противно на своите жизнени интереси и като casus belli.

Чл. 3. Двете договарящи страни се задължават да не сключват мир освен задружно и по предварително споразумение.

Чл. 4. За пълното и най-целесъобразно изпълнение на тоя договор ще се сключи военна конвенция, в която изчерпателно ще се предвиди както всичко, което ще има да се предприеме от едната и от другата страна в случай на война, тъй и всичко, що с оглед военната организация, дислокация и мобилизация на войската и отношенията на върховните команди би имало да се утвърди в мирно време заради приготовлението, за военното положение и успешното водене на войната. Военната конвенция ще се счита като съставна част от тоя договор. Към нейното изработване ще се пристъпи най-много 15 дни подир подписването на тоя договор, а за нейното изработване остава се срок най-много два месеца.

Чл. 5. И тоя договор, и военната конвенция ще бъдат в сила от деня на подписването им до 31 декември 1920 г. включително. Само след допълнително споразумение, изрично утвърдено от двете договарящи страни, те могат да се продължат и подир този срок. Но в случай че в деня на изтичането на договора и конвенцията, страните се заварят във война или с още неликвидирано положение подир войната, договорът и конвенцията имат сила, докато мирът се сключи и положението, което войната е докарало, се ликвидира.

Чл. 6. Договорът ще се подпише в два еднакви екземпляра и двата на български и сръбски. Ще ги подпишат владетелите и министрите на външните работи. Военната конвенция, тъй също в два екземпляра, и двата на български и сръбски, ще се подпише от владетелите, министрите на външните работи и специални военни пълномощници.

Чл. 7. Договорът и конвенцията могат да се обявяват или да се съобщават на други държави само по предварително споразумение на двете договарящи се страни и то съвместно и едновременно.

Тъй също само по предварително споразумение ще може коя да е друга държава да се приеме в съюза.

Тошев. Балканските войни, т. I, стр. 420.

Чл. 1. В случай че в Турция настъпят вътрешни безредици, които биха докарали в опасност държавните или народните интереси на договарящите се страни или на една от тях, както и в случай че вследствие вътрешни или външни мъчнотии, които биха сполетели Турция, би се открил въпрос за задържането на статуквото на Балканския полуостров, оная от двете договарящи се страни, която би първа дошла до уверение, че вследствие на това е потребно да се отвори въоръжена акция, се обръща с мотивирано предложение към другата страна, която е длъжна веднага да пристъпи в размяна на мисли, и ако не се съгласи със своята съюзница, тя трябва да ѝ даде мотивиран отговор.

Постигне ли се споразумение за акция, то се съобщава на Русия и ако тя не се възпротиви, акцията се отваря според постигнатото споразумение и въодушевявайки се във всичко от чувствата на солидарност и взаимност на интересите. В противен случай, ако споразумението се не постигне, ще се апелира за мнението на Русия, което мнение ще бъде, ако и доколкото Русия се произнесе, задължително за двете страни.

Не иска ли Русия да даде своето мнение, и ако споразумението между договарящите страни, дори и подир това не би могло да бъде постигнато, тогава, ако страната, която е за акция, сама на своя отговорност би почнала акция против Турция, другата страна ще бъде длъжна да държи приятелски неутралитет спрямо своята съюзница, като предприеме веднага мобилизация в размерите, предвидени във военната конвенция, и като се притече с всичките си сили на помощ на своята съюзница, ако някоя трета държава би отишла на страната на Турция.

Чл. 2. Всички териториални придобивки, които биха се добили със задружно действие в смисъл на членове 1 и 2 от договора, както и на член 1 от това тайно приложение, влизат под задружната власт (condominium) на двете съюзници и тяхната ликвидация ще се извърши веднага и най-късно в срок от три месеца, след като мирът ще бъде възстановен, и то на следните основи:

Сърбия признава на България правото на територията източно от Родопите и река Струма, а България на Сърбия правото на територията северно и западно от Шар планина.

Що се отнася до територията между Шар планина и Родопите, Архипелага и Охридското езеро, ако двете страни се уверят, че организацията на тая територия в особена автономна област е невъзможна предвид на общите интереси на българската и сръбската народност или по други вътрешни или външни причини, то с тая територия ще се постъпи въз основа на следните заявления: Сърбия се задължава да не дири нищо отвъд линията, отбелязана на приложената карта и която линия почва от турско-българската граница от върха Голем (северно от Кр. Паланка), следва въобще югозападно направление до Охридското езеро, като минава през върха Китка, между селата Метехово и Подържикон, през върха източно от село Нерав, пo водораздела до върха 1000, северно от с. Башево, между селата Любенци и Потърлица, през върха Острич 1000 (Лисец планина), върха 1050, между селата Драч и Опила, през селата Талишманци и Живалево, върха 1050, върха 1000, през село Къшали, по главния водораздел Градище планина до върха Горище, към върха 1023, по водораздела между селата Иванковци и Логинци, през Ветерско и Сопот на Вардар и през Вардар по планинските гребени към върха 2550 и до Перополе планина, по нейния водораздел между селата Крапа и Барбарес до върха 1200, между селата Еренково и Дреново, до върха Чесма (1254), по водораздела на Баба планина и Крушка Тепеси, между селата Сърп и Церско, до върха Протойска планина източно от село Белица, през Брежани до върха 1200 (Илинска планина), по водораздела през върха 1330, до върха 1217 и между селата Ливоища и Горенци до Охридското езеро и при манастира Гъбовци; а България се задължава да приема тази граница, ако н. и. в. руският цар, който ще бъде помолен да бъде върховен арбитър по тоя въпрос, се произнесе в полза на тая линия. Разбира се, че двете страни се задължават да приемат като окончателна граница оная линия, която н. и. в. руският цар в гореозначените граници би намерил, че най-отговаря на правата и интересите на двете страни.

Чл. 3. Препис от договора и от това тайно приложение, както и от военната конвенция, ще се съобщят задружно на царското руско правителство, което същевременно ще се помоли да вземе акт от тях, да бъде благосклонно към техните цели, както и да помоли н. и. в. руския цар да благоволи той да приеме и одобри ролите, които са предопределени както за него, тъй и за неговото правителство от договорните разпоредби.

Чл. 4. Всеки спор, който би се появил по повод тълкуването и изпълнението на коя и да е разпоредба на тоя договор, на тайното приложение и на военната конвенция, се поднася до окончателното решение на Русия, щом едната или другата страна заяви, че счита за невъзможно да се постигне съглашение с непосредствени преговори.

Чл. 5. Ни една разпоредба на това тайно приложение не може да се разгласи, нито да се съобщи на коя и да е друга държава без предварително споразумение на двете страни и съгласието на Русия.

Тошев, Балканските войни, т. I, стр. 422.

Военна конвенция

между царство България и кралство Сърбия

от 29 април 1912 г.

Съгласно с духа и върху основата на чл. 3 от приятелския съюзен договор между царство България и кралство Сърбия и най-после за по-добро осигуряване успешното водене на войната и за по-пълното осъществяване целите, които съюзът има предвид, двете контрактуващи страни постановиха долните условия, които ще имат същата сила и стойност на предписанията в същия договор.

Чл. 1. Царство България и кралство Сърбия се задължават в случаите, предвидени от чл. 1 и 2 на съюзническия договор и от чл. 1 на тайното приложение на тоя договор, да си дават взаимно съдействие: България с една въоръжена сила не по-малка от двеста хиляди войници и Сърбия с една сила не по-малка от сто и петдесет хиляди войници, в състояние както да се сражават на границата, тъй и да вземат участие във военни операции вън от родната територия.

В това число не влизат нито войниците от свръхкомплектния състав, нито тия от 3-ия сръбски бан, нито българското опълчение.

Тая армия ще трябва да се изпрати на границата на родната територия по направление на местността, гдето ще се развият военните действия и според причините и целта на войната — най-късно 21 ден след обявяване войната, или след съобщение на едно от съюзните правителства, че casus foederis е настъпил. Във всеки случай и преди изтичането на тоя срок, двете страни ще считат за своя съюзническа длъжност — ако това е съобразно с естеството на военните действия и може да повлияе на благоприятния изход на войната — да изпращат даже на части и съразмерно мобилизацията и концентрацията войските си на бойното поле веднага след седмия ден от обявяване войната или пък от почване casus foederis.

Чл. 2.  Ако Румъния нападне България, Сърбия е длъжна веднага да ѝ обяви война и да отправи против нея силите си, най-малко сто хиляди войници, било към средния Дунав, било на бойното поле в Добруджа.

В случай че Турция нападне България, Сърбия се задължава да навлезе в Турция и да отдели една част от мобилизираната си войска, най-малко сто хиляди войници, за да ги изпрати на вардарското бойно поле.

Ако Сърбия се намери в това време сама или заедно с България във война с трета държава, тя ще употреби против Румъния или против Турция всичките си свободни войски.

Чл. 3. Ако Австро-Унгария нападне Сърбия, България се задължава да отвори веднага война на Австрия и да изпрати войските си, най-малко двеста хиляди войници, в Сърбия, тъй щото съединени със сръбската армия, те да действат нападателно или отбранително против Австро-Унгария.

Същата длъжност пада връз България към Сърбия в случай че Австро-Унгария под какъвто претекст и да било, в съгласие или без съгласието на Турция, изпрати свои войски в Новопазарския санджак и Сърбия бъде заставена да ѝ обяви война или за защита на своите интереси изпрати своите войски в санджака и чрез туй предизвика въоръжен конфликт с Австро-Унгария.

В случай че Турция нападне Сърбия, България се задължава веднага да мине турската граница и да отдели от своята армия, мобилизирана съгласно чл. 1 на настоящата конвенция, най-малко сто хиляди души, които ще бъдат изпратени на вардарския военен театър.

Ако Румъния нападне Сърбия, България се задължава да нападне румънските войски, щом те минат Дунава и навлязат в сръбска територия.

Ако България в един от случаите, за които се говори в настоящия член, се намери сама или заедно със Сърбия във война с една трета държава, тя се задължава да даде в помощ на Сърбия всичките си войски, които биха ѝ се намерили свободни.

Чл. 4. Ако България и Сърбия, според едно предварително съгласие, обявят война на Турция, едната и другата се задължават, ако не е разпоредено иначе от друго специално разпореждане, да отделят от своите войски, мобилизирани съобразно с чл. 1 на настоящата конвенция, най-малко сто хиляди души, които да изпратят на вардарския операционен театър.

Чл. 5. В случай че една от контрактуващите страни обяви война на трета държава, без предварително споразумение и без съгласието на другата контрактуваща страна, тая последната се освобождава от задълженията, предвидени в чл. 1 на настоящата конвенция, но се задължава да пази в продължение на войната приятелски неутралитет спрямо съюзницата си, а тъй също веднага да мобилизира една сила — най-малко от 50 хиляди войници, която да бъде съсредоточена по начин да осигури добре свободното движение на същата съюзница.

Чл. 6. В случай на съвместна война никоя от контрактуващите страни няма право да сключва с неприятеля примирие по-дълго от 24 часа, без предварително споразумение и без съгласието на другата страна.

Едно предварително и писмено съгласие е нужно, за да могат да се почнат преговори за мир и да се подпише мирен договор.

Чл. 7. Докато трае войната, войските на всяка една от контрактуващите страни ще бъдат командвани и всичките техни операции ще бъдат ръководени от собствено тяхно командване.

Когато военни корпуси от армиите и на двете държави действат против един и същ обект, общото командване ще се вземе за части от равна важност от по-старшия по чин началник, а за части от различна важност—от по-старшия началник, като се има предвид командването, което се възлага.

Когато една или няколко разни армии, принадлежащи на една от контрактуващите страни, ще бъдат поставени под разположението на другата страна, те ще се намират под заповедите на своите собствени началници, които по ръководенето на стратегическите операции ще бъдат подчинени на главния командващ армията, под разположението на който са поставени.

В случай на съвместна война с Турция главното командване на вардарския операционен театър ще принадлежи на Сърбия, ако главната сръбска армия действа на тоя театър и ако тя числено е по-голяма от българските войски на същия театър, съгласно с чл. 4 на настоящата конвенция. При всичко това, ако главната сръбска армия не оперира на тоя театър и числено е по-слаба от българските войски, главното командване на тоя театър се дава на България.

Чл. 8. В случай че войските и от двете контрактуващи страни се намират под заповедите на един началник, всичките предписания и заповеди по стратегическото водене на общите тактически операции ще бъдат съставлявани на два езика— на български и на сръбски.

Чл. 9. Що се касае до обличането и въобще до продоволствието, помещенията, медицинската помощ, пренасяне ранените и болните или погребение на мъртвите, пренасяне военни материали и други подобни предмети, армията на всяка контрактуваща страна ще има същите права и улеснения в територията на другата страна и чрез същите способи както и войските на тая последната страна, съгласно местните закони и правилници. Всички местни власти са длъжни със същата цел да дават съдействие на съюзените войски.

Плащането на всички продоволствия ще бъде наредено от всяка страна за нейна сметка по местните цени, предпочтително в брой, и в изключителни случаи срещу специално издавани разписки.

Пренасяне войските и всички военни материали, продоволствия и други предмети по железницата и разноските за това пренасяне ще бъдат за сметка на страната, в територията на която става транспортът.

Чл. 10. Трофеите принадлежат на войската, която ги е взела.

В случай, когато тия трофеи са взети чрез общ бой на едно място, двете армии ще си ги разделят съразмерно със силите на воюващите, които са взели пряко участие.

Чл. 11. Във време на война всяка контрактуваща страна ще има един делегат в щаба на главното командване или при командването на войските, които делегати ще поддържат връзки между двете армии във всяко отношение.

Чл. 12. Стратегическите операции и непредвидените случаи, както и споровете, които биха се появили, ще бъдат уреждани по общо съгласие от двете главни командвания.

Чл. 13. Началниците на главните щабове на съюзните армии ще се споразумеят веднага след сключване на настоящата конвенция върху разпределението на мобилизираните войски, съгласно с първия член на настоящата конвенция, и тяхното събиране на концентрационната зона в случаите, изложени по-горе, върху пътищата, които трябва да се поправят или изново строят за бързото съсредоточаване войските на границата и за по-нататъшните операции.

Чл. 14. Настоящата конвенция се туря в действие от деня на подписването ѝ и ще трае докогато е в сила приятелският и съюзен договор, към който е прибавена като съставна част.

Тошев, Балканските войни, т. I, стр. 425.

Споразумение между българския и сръбския щаб на армията

Съгласно с чл. 13 от военната конвенция между царство България и кралство Сърбия, техните отредени делегати, въз основа на респективните оперативни планове, се споразумяха за следното при една война между България и Сърбия с Турция:

При предположение, че главната турска армия ще бъде съсредоточена в района Скопие, Куманово, Кратово, Кочани, Велес, съюзните войски за действие на вардарския операционен театър ще бъдат разпределени, както следва:

1. Една сръбска отделна армия от две дивизии ще настъпи през Карадаг към Скопие, като образува дясното крило на съюзната армия.

2. Една сръбска армия от пет пехотни и една кавалерийска дивизия ще настъпи по долината на Моравица и Пчиня на фронта Куманово—Кратово. Тази армия ще образува центъра на съюзните войски със задача да действа по фронта на неприятеля.

3. Една българска армия от три дивизии ще образува лявото крило на съюзните войски със задача да действа на десния фланг и тила на неприятеля по посоките - Кюстендил, Егри-Паланка, Скопие, Куманово, Царево село, Кочани.

4. Двамата началници на щабовете на армиите съвместно ще рекогнисцират района между Кюстендил и Враня и ако резултатът на тази рекогнисцировка покаже, че по посоката Кюстендил, Егри-Паланка, Скопие може да се употребят големи маси, тогава двете сръбски дивизии, назначени да действат през Карадаг за Скопие, ще се употребят за усилване на лявокрилната съюзна армия, ако общата обстановка позволява, като ще се съсредоточат при Кюстендил.

5. За обезпечаване десния фланг на съюзните войски началникът на щаба на сръбската армия ще употреби останалите три дивизии от втори призив по свое усмотрение.

6. Началникът на щаба на българската армия се задължава да действа за по-бързото направяне пътя от Босилеград за Власина.

7. Ако ситуацията изисква да се усили българската войска на маришкия операционен театър и ако за операциите на вардарския операционен театър не е нужно да се държат всичките уговорени войски, тогава потребните войски се пренасят от вардарския на маришкия операционен театър, и обратно — ако ситуацията изисква да се усилят съюзните войски на вардарския операционен театър и ако за операциите на маришкия операционен театър не е нужно да се държат всички определени войски, тогава потребните войски се пренасят от маришкия на вардарския операционен театър.

Добавка. Двата щаба на армиите се задължават:

а) да си разменят всичките сведения за съседните армии;

б) да си изпращат един на друг потребното число от всички устави, инструкции, карти и пр., както официални, тъй и секретни;

в) да изпращат в съюзната армия известно число офицери за запознаване с армията и изучаване езика, съгласно чл. 11 от военната конвенция;

г) началниците на щабовете на българската и сръбската армия ще се срещат всяка година през есента, за да се ориентират по общата обстановка и за да направят потребните изменения в техните споразумения, които биха се продиктували от промяната на обстановката.

19 юни 1912 г., гр. Варна

(подп.) генер. Р. Путник

(подп.) генер. Фичев

Бележка: Групировката на съюзните войски и първоначалната идея за операциите принадлежи на сръбския генерален щаб, за което не поемам никаква отговорност, (подп.) Генерал Фичев.